#художничка

[lora-ns-world]

Аз бях живота, той бе смъртта...

[pedookno]

На косплей фесте столько рыжих персов было я чуть в обморок не упала, но сочного рыженького художничка не было, плачьте

Там еще один бро ходил прям похожий на реверсера был такой классни ваще. Там кого тока не было май литл пони, винкс, дом совы, отель хазбин, адский босс, хроники, дохера кого там было, ТАМ ДАЖЕ ЕКАТЕРИНУ 2 КОСПЛЕИЛИ

Еще гном какойто бегал

[vprki]

Форумът „Изкуството като противодействие“ с почит към създателите на нови форми

Художественият форум „Изкуството като противодействие“, организиран от ГХГ “Борис Георгиев” - Варна представя за трети път от 30 август до 10 октомври 2024 г. съвременно българско изкуство. От деня на откриването му ще могат да се видят изложбата на пловдивската група “Ръб” – една от първите създали нови форми в изкуството в България, и изложбата на създадения от изкуствоведа Димитър Грозданов (1951-2020) фестивал “Процес - Пространство”, чиято история също е свързана със съвременното изкуство от 90-те години на ХХ век насам, съобщават от галерията.

От 10 септември в пространството на двора на ГХГ ще се експонира и проектът „Време-пространствени полета“ на наложилата се с концептуалното си мислене млада художничка и сценографка Огняна Серафимова.

В подготовка на изложбата в ГХГ "Борис Георгиев" във Варна

Художественият форум „Изкуството като противодействие“ е създаден и организиран от ГХГ- Варна, като част от експозиционната дейност на културния институт, която има за цел да подпомогне и стимулира съвременния творчески процес в българското изкуство, неговите сериозни и високи равнища на художествено мислене, както и най-стойностните му представители. В годините сме писали неведнъж за него във „въпреки.com”. /За изданието му 2022 година във „въпреки.com”  може да прочетете тук./

"Ръб" - "Символи и знаци" - 1990

Изложбата на група “Ръб”, създадена в Пловдив през 1989 г. в рамките на форума “Изкуството като противодействие” обхваща творби от различни акции, изложби и пърформанси от целия период на съществуване на групата. Селектирани са работи, разбунили духовете в изкуството в ранните години на българския преход.  Сред тях са произведения от станалата легендарна изложба “Символи и знаци”  (1990 г. ) - “Пънкове” на Кольо Карамфилов (1963-2014)  и Димитър Митовски, и известната творба “Когато цъфнат налъмите” на Румен Жеков (1960-2022). Включени са и работи от проекта “Голяма фотография” (1991 г.) , от “Опус Пробект” (1993 г.) и последната инсталация на групата “Ръб в гръб”  (1994 г.).

"Ръб" - "Голяма фотография", 1991

На видео ще видим прословутата “Явната закуска” (1992 г.), която е правена на кея в Балчик и ще бъде мост към изложбата на фестивала “Процес - пространство” в рамките на варненския художествен форум. “Идеалът” (1992 г.) ще също ще бъде показан с филм в тазгодишното издание на варненския художествен форум.

Членове на групата са пловдивските художници Албена Миха��лова, Венета Маринова, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт, Румен Жеков.

Група "Ръб" в Баня Старинна, 2016

В Баня Старинна през септември 2016 година с голяма изложба Център за съвременно изкуство - Пловдив представи една уникална експозиция, събрала най-важните съхранени произведения на легендарната група “Ръб”. Заглавието на проекта бе „Музеят Ръб”, а в него бяха включени акции, пърформанси и произведения на групата през годините. Една от първите неформални, артистични групи в България е сформирана през 1989 година във време на дълго чакани обществени промени от тоталитаризъм и партийната диктатура към свобода на идеи, от сковаващи клишета и наложени символи в изкуството към свобода на изразяване. Групата събира 12 единомишленици, живеещи и работещи в един ритъм, създаващи работите си в общата атмосфера на опияняваща еуфория от усещането за свобода. /Повече за тази уникална изложба може да прочетете във „въпреки.com” тук./

“С нашата изложба във Варненската художествена галерия искаме да покажем, че група “Ръб” е феномен за България - споделя Емил Миразчийски пред ПР-а на Варненската галерия Нина Локмаджиева. - Тогава всички нови форми се зараждаха извън столицата. В този контекст се заражда и нашата група, но много от групите съществуват кратко, а “Ръб” - най-дълго и с най-много артефакти, които е оставила.

Емил Миразчиев в Баня Старинна, 2016

Ние показваме по какъв начин групите заедно излъчват много по-голям заряд - в самите работи си личи тази енергия, която всички участници внасят в един общ изказ. Поня��ога изложбите ни бяха изцяло направени от всички или поне от тези участници, които са били в страната в момента. Мислили сме ги заедно като послание, като концепция, като тема на изложбата и се вижда колко е истинско, колко е откровено всичко, без каквато и да е користна цел. Всичко беше правено от любов и това се забелязва при нашите представяния. А ние ще направим представяне на каталога и сайта ни и в рамките на изложбата във Варна. Важно е да се покаже този документален материал. Много от младите художници, които се срещат с нашите работи, са впечатлени от това, че силата на групата е много зареждаща и зарибяваща, както се казва. Ако ние направим един бърз преглед, ще видим, че сега няма групи - художественият живот е много индивидуален и строго егоцентричен. Това е феноменът на групата, ние и в манифеста си сме го заявили: обичаме се, искаме да се оженим, да си купим яхта и да черпим целия свят. Затова и във всички изложби сме правили акции за почерпки и сме имали това отворено и миролюбиво отношение към света.”

Димитър Грозданов (1951-2020)

Изложбата „Процес - Пространство“ представя малка част от богатата колекцията на най-старият фестивал за съвременно изкуство в България, с начало през 1992 г. Форумът е основан от изкуствоведа и художник Димитър Грозданов (1951 - 2020 г.) под името „Процес - Пространство“. „Когато замислях фестивала през 80-те години на ХХ век - спомня си той по-късно, - словосъчетанието „Процес – Пространство“ бе сякаш най-обобщаващо за видните постмодернистични тенденции. Днес подобна формулировка би се концентрирала повече около „процес“-а и неговите смисли и антоними. Тук се отваря много пространство за размисъл около и след фестивала.“ (Димитър Грозданов, каталог „Процес – Пространство 20“, с.5/ 2012).

“Базирайки се на думите на неговия основател, темите за процесите и пространството винаги са били движещи около събитията на всяко едно издание на форума - споделя настоящият организатор на фестивала Христина Бобокова. - През него като участници и гости са минали множество утвърдени и развиващи се български и чуждестранни артисти, които са оставили след себе си впечатляващи произведения.

Христина Бобокова при откриване на изложбата „От въглен към огън“ Димитър Грозданов в галерия "Райко Алексиев", октомври 2022

Изложбата „Процес - Пространство“ в ГХГ - Варна през есента на 2024 г. представя творбите на 46 български и чуждестранни участници от почти всички 35 издания на фестивала. Подборът на произведения е свързан с най-вече с „процесите“ и „пространствата“, създаващи възможност на комуникация, диалог и обмен на идеи, което е основен фокус на форума. Експозицията включва живописни и графични творби, инсталации, обекти, видео-инсталации.”

Изложбата „Време-пространствени полета“ на Огняна Серафимова - съпътстващо събитие на форума, представлява едно гмуркане във физичния свят от обекти, повърхности, материи, които създават миналото. Компилативен образ на преживявания, който изгражда „полетата“ на паметта. Територии, където конкретни обекти определят конкретно време и пространство. Предметността е код, отключващ емоционалната памет, което предполага съзерцаващият да предприеме едно дълбинно пътешествие. Вглеждане в своите асоциативни вериги и лични време-пространствени полета.

ГХГ "Борис Георгиев" във Варна

Огняна Серафимова е автор, който работи предимно в сферата на сценографията и обяснимо подходът ѝ към творбите-инсталации е силно повлиян от материалността като код за създаване на сценична реалност. Инсталациите са ситуирани в екстериорно пространство – вътрешният двор на Градската художествена галерия във Варна, и предполагат „влизането“, допира, участието на посетителите. Това отваряне и включване на зрителя в творбата, приканването към споделяне на личния прочит е характерно за перформативните форми, изследователския процес и интереса към наблюдаващия човек. Проектът „Време-пространствени полета“ е продуциран от фондация „Август в изкуството“ с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” на Община Варна.

Румен Серафимов и Доротея Павлова при откриването на “Август в изкуството”, 2023

Припомняме, че миналата година се проведе бляскаво Десетото издание на фестивала на визуалните изкуства “Август в изкуството”.  „То се реализира, благодарение на финансовата подкрепа на Националния фонд Култура. Девет години след деветото издание и след като бях обявил неговата смърт в статията “Раждането и смъртта на "Август в изкуството”, 2016.“ Написа тогава за „въпреки.com” Румен Серафимов, изкуствовед, куратор на “Август в изкуството” 2023.

Кристо и Жан-Клод - постер

С провеждането на Художествения форум “Изкуството като противодействие” Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, се обръща към различните поколения публики - както към тези, които са били свидетели на промените, случващи се в съвременното българско изкуство от края на 80-те и от 90-те година на ХХ век, така и към най-младите, за да ги запознае с явленията, процесите и имената във визуалното изразяване у нас.

"Ръб" - "Явната закуска Балчик", 1992

Кураторският екип на Градската художествена галерия - Варна, представи преди време концепцията си за събитието: “Наименованието на форума  – „Изкуството като противодействие“, инспирирано от тезата на големия европейски изкуствовед и културолог Валтер Бенямин (1892-1940), който разглежда изкуството като активно противодействие срещу склонността на всяка културна система към изграждане на консервативни, възпиращи отношения и естетически норми. В съвременния контекст ние, организаторите на новия форум, възприемаме високото, професионално изкуство като културно противодействие срещу все по-агресивно налагащата се профанизация в разбиранията и вкусовете на днешното общество, срещу все по-ярко проявяващата се духовна деградация на човека.“. ≈

„въпреки.com”

Снимки: личен архив на авторите, фестивален архив Стефан Джамбазов (1951-2021) и Стефан Марков

[mihaylovblog]

124 години от рождението на българската художничка Руска Маринова (1899 – 1994) Изображение: https://bg.wikipedia.org/

[milena-velcheva]

„ПРЕГРЪДКАТА НА МИРА“ Творба на Милена Велчева във Вселенската Патриаршия

„Нека чуем гласа на нашата съвест“ - призова Негово Всесветейшество Вселенският Патриарх Вартоломей 1

На 17 март 2023 г. в Истанбул, българската художничка Милена Велчева имаше честта да се срещне с Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх Вартоломей 1. Заедно с монашеска делегация от 14 духовници от България и Атон, предвождани от Архимандрит Никанор – игумен на манастира „Свети Безсребърници – Черногорски“ и Архимандрит Вартоломей – игумен на манастира „Есфигмен“, дойдоха в „този град увенчан с лаври, но също и със символите на страданието“ и поднесоха на Архиепископа на Константинопол Вартоломей 1, картината-послание на Милена Велчева „Прегръдката на мира“. На събитието в древната църква „Пресвета Богородица Влахернска“, Вселенския Патриарх прие дарът със задоволство и заедно с Милена Велчева изпитаха радост от „оживяването“ на картината “Прегръдката на мира“ и заради пеещите и свирещи на различни инструменти голяма група деца от музикалното училище в Кавала, дошли да поздравят Негово Всесветейшество. Те сякаш бяха излезли от самата картина. Архимандрит Никанор прочете слово-приветствие.

Слово на Архимандрит Никанор

Пред лицето на големите опасности, дълбоко в сърцата е тревогата и мечтата за мира в света. Силите на мрака непрестанно преориентират съзнанието към цели, които нямат връзка с вечността. И в днешния ден човекът е заобиколен от сблъсъци, ожесточение, омраза.

Чрез „прегръдка на мира“ през 2006 година в Истанбул, Архиепископа на Константинопол Вартоломей 1 и Епископа на Рим Бенедикт 16 призоваха християните в целия свят да възобновят пътя на единството. Изразиха искрената си и твърда решителност, следвайки волята на Господа Исус Христос, да увеличат усилията си за пълното единство между християните, което многократно да мултиплицира силите на Доброто срещу Злото. Прекрасната с духовната си красота и съзидателна енергия среща на двамата световни духовни водачи вдъхновява българската художничка Милена Велчева да сътвори картината „Прегръдката на мира“. Красотата на всемира е неописуема, благодатна, и всеки търси да се докосне до нея, но малцина са тези, които могат да я изобразят. Милена, богодарувана в Господа сестра, е изключителен автор, която изобразява светите обители и Божието творение в природа и красота, и влага таланта, мислите си и добрите си послания към всички, които застават пред картините й. За Милена връзката с вярата е същностна, благодатна. Вдъхновението й е подхранвано от поезия, исторически и библейски текстове, актуални събития, понякога съновидения. Така са сътворени картините й с Гетсиманските градини, български манастири, манастири от Атон, Гърция, Северна Македония, Русия, Румъния, Сърбия, с библейски образи и исторически личности, представени на всички нейни изложби в залите на храмове и ставропигиални манастири, на художествени галерии в България и зад границите й. Творчество, въздействащо с красота и нежност, човеколюбие, братолюбие и сърдечност, дарове, които са дадени на Милена от Светия Дух.

Всесветейшият Вселенски Патриарх Вартоломей 1, цитира пред всички Богородичният акатист, който е създаден във Влахернската църква: „Радвай се любов, която побеждава всяко зло“ и продължи:

„ Живеем във век на думите. На многото думи. На различните думи. На правилните думи. На други думи. Цената на думите е тежка и скъпа. Плаща се със златната монета на чуждото мълчание. Откупува се чрез продажбата на нашите ценности. Около нас се хвърлят и тиражират лозунги, словесни капани, които обезценяват всяко понятие и девалвират свещенните идеали. Нека влезем в пространсвото на свещенната тишина, за да чуем гласа на нашата съвест, гласа на историята, на нашите грешки и страдания от миналото и да се вслушаме в стъпките на идващите такива...“

[krug-movement]

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В РОДНОТО ГНЕЗДО СЛЕД 33 ГОДИНИ, 01-31.12.2022 & To return to the native nest after 33 years, December 01-31.2022

Художничката Ширин Йълмаз е родена в Кърджали през 1981 г., а семейството й емигрира в Турция по време на т.нар. „Възродителен процес“, когато тя е в начална училищна възраст. През 2004 г. завършва специалност живопис във Факултета по изящни изкуства в Университета Сакария /SAU/. Магистърска степен в областта на пластичните изкуства получава през 2013 г. в Университета Коджаели /T.C. Kocaeli Üniversitesi/.

Сега е асистентка в Университета Сакария, Факултет по изкуства, дизайн и архитектура, катедра Живопис, където самата тя е завършила. Днес Ширин Йълмаз е художничка с участие в много национални и международни изложби, научни конференция и арт събития в Турция и Европа.  Като артист и академичен изследовател тя се занимава основно с политическите аспекти на ежедневието и как историите се трансформират от реалност в лично преживяване и обратно, като част от концепцията за свободата. 

„Моите фигури или имат специално време, или носят духа на времето, в което са се появили. Но най-вече търсят място, в което надеждата никога не свършва” – признава Ширин. Тази концепция е силно развита в трите й самостоятелни изложби „Някъде“ /2013, Истанбул/, „Ново минало“ /2017, Анкара/ и „Дни и следи“ /2021, Анкара/. В последно време артистичната рамка на търсенията на художничката се разширява с изследване на ефектите на миграцията върху нашето ежедневие. Докато изследва миграцията, Ширин признава, че всъщност „изследва следите от колониалистичното разбиране в историята, в които се припокриват лично минало и социална памет, докато бавно зреят плодовете на надеждата“. В произведенията на Ширин Йълмаз на преден план излиза сложна картина на времето, която не е очевидна, но позволява асоциация с близкото минало. Нейните фигури споделят един вид обща съдба, пътувайки между времето и пространството, но заседнали между тях и търсейки втори шанс да съществуват. В произведенията й идеята за "дом" се интерпретира като отчуждение или убежище.

„В гнездото: имах мечта“ е първата й самостоятелна изложба в България и ще бъде открита в родния й Кърджали на 1 декември в Арт галерия Кръг. „Толкова се вълнувам, че ще имам изложба в моята родина!“ – пише Ширин в писмо до организаторите от Арт движение Кръг. Изложбата под заглавие „В гнездото: имах мечта“/ Yuvaya dönüş: Bir Rüya Gördüm/ Back to the Nest: I Had a Dream“ представя 33 картини, които всъщност са художествена интерпретация на стари снимки от детството на едно момиче, което преди 33 години е напуснало „гнездото“, но една от мечтите му „да се върне обратно“ се сбъдва.

Със събитието организаторите отбелязват и 38 години от „разрушителното социално инженерство“[1], наречено „Възродителен процес“ /1984-1989/, когато на 24 декември 1984 г. в България започва вътрешна военна офанзива срещу районите, населени с етнически турци. Кърджалийски окръг е ограден от армия и милиция, въведени са КПП, в окръга не може да се влиза и не може да се излиза от него, телефонните връзки и пощенските услуги са прекъснати, в селата навлизат БТРи, машини на пожарната, 1400 въоръжени мъже и допълнително въоръжени цивилни. Престъплението е вече извършено, когато властите му дават име за пред хората и започват да го налагат с помощта на телевизията и радиото като "Възродителен процес". В продължение на пет години, до самото падане на комунистическия режим, изразът се използва насериозно от пропагандата и подигравателно от населението. През 1989 г. режимът предприема изселването на повече от 320 000 души в Турция. Асимилационната кампания срещу турското малцинство в страната и крахът на начинанието са осмисляни от не една гледна точка, но в знанието за събитията все още остават сиви зони.

[1] Румен Аврамов, „ИКОНОМИКА НА „ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС“.

http://www.novjivot.info/2022/11/28/%d0%bd%d0%b0-1-%d0%b4%d0%b5%d0%ba%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-%d0%b2-%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0/?fbclid=IwAR3Q-XDl02febs5_rtDjBXIJG6iytR584eWq_jFgo3igwSTnamPL9mjzy98

[deni-zeichnet-blog]

Ich schicke euch heute einen blumigen Gruß und eine kleine Vorfreude auf den Frühling 🌸🍀💕 Lasst es euch gut geh und genießt den Freitag 😍 Schönes Wochenende ❤ Днес ви пращам един цветен поздрав и пролетни радости 💕 Наслаждавайте се на петъка 😍 Приятен уикенд ❤ . . #blumenzeichnung #hyazinthe #frühlingsblumen #drawings #zeichnung #Illustration #illustratorsforyoutube #drawing #denizeichnet #rosarot #duftblume #рисунки #илюстрация #художничка (hier: Landshut) https://www.instagram.com/p/BtDvXDynzpW/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=1ognl3s8v6gyk

[linasaks]

EN/RU/BGN I ask a beautiful girl and a talanted artist yanadhyana to create for me some looks of my characters. But I don't know when they will tell their stories completely. Now we can only admire them ))) 🎀 По моей просьбе прекрасная девушка и талантливая художница yanadhyana создала для меня образы моих героев. Только когда же эти герои расскажут полностью свою историю - неизвестно. Пока ими можно только любоваться))) 🎀 По моя молба прекрасно момиче и талантлива художничка yanadhyana създаде за мен образи на моите герои. Само кога тези героите ще разкажат изцяло своя история - е неизвестно. Докато можем само да се наслаждаваме с тях))) #арт #творчество #дизайн #pic #pictures #pictureoftheday #project #design #проект #вадиситайра #sketch #dark #fantasy #art #Illustration #artoftheday #graphicdesign #иллюстрация #подарок #книга #book https://www.instagram.com/p/BxkQR1EnICO/?igshid=whnnr4kjs78t

[lightmm]

.... eugenics is here !

.... колко от папагалите знаят, че Тесла е бил силно въвлечен и пропагандиращ принципите на евгениката. Още Ч. Дарвин прокрадва в ''Произход на видовете'' , че естествената еволюция напредва благодарение на отпадането на слабите индивиди, неприспособимите. Малко по - късно ще заяви, че най - голямото добро на човешкото общество е неизпитването на никаква съпричастност към безпомощните в обществото. Всички хора, които не са успели да намерят място в обществото, не бивало да им бъде помагано по какъвто и да било начин. Парадоксът е, че съвсем в края на животът си, същият този Дарвин казва, че може би евгениката, като такава е твърде сурова и не съвсем правилна.

Малко по - късно полубратът на Дарвин - Ф.Бейкън развива принципите на евгениката. Върлите привърженици на тези принципи са голями личности в обществото. Магнати, като Форд, Едисон, т.нар общественик Б. Шоу, дори един от американските президенти, който без свян призовава т.нар бели американци да не влизат в контакт и да се женят с чернокожи. Нямат край. Н. Тесла също.

Великите умове не са защитени от падения на морала, хуманността и човешката добродетел.

Според Н. Тесла, евгениката върви в бавни стъпки и към 2100 година, цялата планета, цялото световно общество ще се прочисти от хора, които не заслужават да бъдат подпомагани, разработвани социални програми за тях, да бъдат хранени, защото.... Защото те просто не са имали щастието да станат пълноправни членове на обществото, защото са бедни и представляват тежест за това общество.

.... а знаехте ли, че компанията на Форд и прочие други са същите онези, които са правили бизнес с Хитлер. А една от тези американски компании е онази, която въвежда татуирането на евреите за по - лесното им отчитане, чрез перфокартите на американските изчислителни машини. Тия евгеници, в тоя случай са целели печалбите от безплатната работна ръка на хората от концентрационните лагери и едва след това т.нар прочистване на обществото.

.... малко по - късно на Нюрнбергският процес, някои от по - висшите нацисти, казват, че именно американците са настоявали и поддържали съществуването на някой концентрационни лагери,именно заради трудовата експлоатация на хората там.

.....това е само едно от прикритите лица на това общество. Обществото на евгениците, сметнали себе си за върховни богове.

..... в друг пост ще разкажа каква е връзката на американската компания, наложила татуирането на евреите, родителите на семейство Гейтс, т.нар ''Семейно планиране'' на една посредствена медицинска сестра, неуспяла художничка по подобие на Хитлер, изпълнителният директор на американската фирма. От което пък ще стане ясно, как и от къде се финансира младият очилат Гейтс за създаването на фирмата си.

..... в този живот няма случайни неща, а потта по челото на богатите съвсем не е от трудова дейност, а от нещо друго !

[annakab-tumb]

Ето я и картината към корицата на новата книга "Една минута из времето", нарисуван от талантливата художничка Нели Тодорова. Това е научно фантастичен роман за приключенията на група младежи, попаднали в миналото на гр.Поморие -Анхиалос. (at Поморие Стар град - център (Pomorie Old Town Downtown)) https://www.instagram.com/p/B4FMFFBAohR/?igshid=1f22bwt17dpan

[lora-ns-world]

,, Ако"

,, Ако не можете да приемете да се обичате независимо от всичко , тогава приемете да не сте заедно."

Лора Н

[vesnaflora]

Баллада об оружии Напрасно, парень, за забвением ты шаришь по аптекам! Купи себе хотя б топор — и станешь человеком. Весь вывернусь наружу я, И голенькую правду Спою других не хуже я: Про милое оружие, Оружие, оружие балладу. Большие люди — туз и крез — Имеют страсть к ракетам, А маленьким — что делать без Оружья в мире этом? Гляди, вон тот ханыга, — В кармане денег нет, Но есть в кармане фига: Взведенный пистолет. Купить белье нательное? Да черта ли нам в нем! Купите огнестрельное Направо, за углом. Ну, начинайте! Ну же! Стрелять учитесь все! В газетах про оружие — На каждой полосе! А ту! Стреляйте досыта В людей, щенков, котят! Продажу, слава господу, Не скоро запретят. И сам пройдусь охотно я Под вечер налегке, Смыкая пальцы потные На спусковом крючке. Я — целеустремленный, деловитый, Подкуренный, подколотый, подбитый. Мы, маленькие люди, — на обществе прореха, Но если вы посмотрите на нас со стороны — За узкими плечами небольшого человека Стоят понуро, хмуро дуры — две больших войны. «Коль тих и скромен — не убьют!» — Все домыслы досужие: У нас недаром продают Любезное оружие. Снуют людишки в ужасе По правой стороне, А мы во всеоружасе Шагаем по стране: Под дуло попадающие лица, Лицом к стене стоять, не шевелиться! Лежит в кармане — пушечка, Малюсенькая, новая, И нам земля — подушечка, Подстилочка пуховая. Ах, эта жизнь дешевая — Как пыль: подуй и нет, Поштучная, грошовая, — Дешевле сигарет. Кровь — жидкая, болотная, — Пульсирует в виске, Синеют пальцы потные На спусковом крючке. Пока легка покупка, мы все в порядке с вами. Нам жизнь отнять, как плюнуть, нас учили воевать! Кругом — и без войны — война, а с голыми руками Ни пригрозить, н пригвоздить, ни самолет угнать! Для пуль все досягаемы, — Ни черта нет, ни бога им!.. И мы себе стреляем, и Мы никого не трогаем. И рвется жизнь-чудачка, Как тонкий волосок, — Одно нажатье пальчика На спусковой крючок. Стрельбе, азарту — все цвета, Все возрасты покорны: И стар и млад, и тот и та, И… желтый, белый, черный. Ах, сладенько под ложечкой, Ах, горько стало им! Ухлопали художничка За грош на героин. Мир полон неудачниками С топориками в руке И мальчиками с пальчиками На спусковом крючке. 1973

В.С.Высоцкий

[vprki]

Марта Джурина в изложбата Look into My Ice в Тарту,  Европейска столица на културата 2024

Тарту, избран за Европейска столица на културата за 2024 г., започна своя културен път с вълнуващата инсталация Ashes of Ice /„Пепел от лед“ на българската художничка Марта Джурина, базирана в Берлин и носител на Наградата БАЗА за 2021 г. /на снимката/. Написа за „въпреки.com” Ния Табакова, куратор и изкуствовед.

Инсталацията беше открита на 26 август 2023 г. на фасадата на Центъра за ледников период в Екси, Естония, като част от проекта Look Into My Ice, организиран от MTÜ Eesti-Saksa Kunstikoostöö (Асоциация с нестопанска цел Естонско-германски обмен на изкуство и култура, Естония) и роуминг проекти e. V. (Берлин, Германия) в сътрудничество с Европейски столици на културата 2024 г. Тарту/ Естония – Бодьо/ Норвегия – Бад Ишъл/ Австрия. /подробности за представянето миналата година може да прочетете тук/. Инсталацията, която ще остане за постоянно върху фасадата на Центъра за ледников период, представлява монументално произведение от три части, което чрез експериментална фотография улавя ефимерността на топенето на леда и по този начин хвърля светлина върху климатичната криза и темата за изчезването на полярния лед и гледчерите в резултат на човешка дейност.

От изложбата

Продължавайки инициативата, на 5 юли 2024 г. в Tartu Art House / Tartu Kunstimaja беше открита международната групова изложба Look Into My Ice / „Погледни в леда ми“. Изложбата е проект, който свързва всички столици на културата през 2024 г. - Бад Ишл-Залцкам��ргут (Австрия), Бодьо (Норвегия) и Тарту (Естония). Тя обединява 15 международни художници* от трите европейски държави плюс Германия и включва разнообразие от медии - инсталация, скулптура, видео, рисунка, фотография и аудио изкуство  Целта на изложбата е да създаде предпоставки за артистичен и научен диалог и по този начин да осведомява местната и международната общност относно въздействието на топенето на ледниците и ефектите му върху околната среда, да засилва съпричастността и да възпитава и вдъхновява за начините, чрез които всеки човек може да допринесе към спасяването, грижата и благоденствието на нашия общ дом – Земята.

Творбата на Роналд Анценбергер в изложбата

Напълно затъмнените малки и големи галерийни пространства в главната сграда на Kunstimaja създават потапяща атмосфера, която предлага едно завладяващо пътуване от тъмнина към светлина. Произведенията са базирани на изследвания, интервюта, пътувания на художниците до ледниците на Исландия и Австрия и техните семейни архивни материали. От надгробния камък, издълбан от лед на Роналд Анценбергер – мемориал на най-стария лед на земята открит в Антарктика и датиран от 2,7 милиона години преди Христа, който според учените ще е напълно изчезнал през лятото на 2035 г., до експерименталния пърформанс на германо-корейското артистично дуо Нара Бак и Хай Юнг Сун „Empty the Cup“ /„Изпразни чашата“ – препратка към ритуалното племенно пеене, в което са използвани човешки гласове и звукът от топящи се ледове, творбите в изложбата карат посетителите да медитират върху усещането за загуба, преходността на живота и очакването на промяната в света, който познаваме.

Една от творбите на Марта Джурина в изложбата

В тази знакова международна изложба Марта Джурина показва 20 униката, които се били създадени паралелно с инсталацията - Ashes of Ice, която авторката разработва за Центъра за ледников период в Екси. Те представляват фотограми от лед и следват интереса ѝ към природните светлинни източници и по-конкретно слънцето. Фотографските изображения са постигнати без фотоапарат, чрез поставяне на леда директно върху фоточувствителен материал, като фотографска хартия, и след това материалът е изложен на слънчева светлина. Този процес не само предизвиква топенето на леда, но и го „запечатва“ върху фотографската фартия, акумулирайки един своеобразен „архив“ за изчезването на полярния лед, който ще остане за бъдещите поколения.

Марта Джурина Ahes of Ice

Марта използва аналогичен подход при създаването на серията от творби „Fluid Contact", разработени по време на резиденцията ѝ в Cité Internationale des Arts в Париж през 2023 г., които бяха показани в градинката „Кристал“ между 24 юни и 8 юли т.г. Изхождайки от идеята, че река Сена трябва отново да стане подходяща за плуване, което не се е случвало от 1900 г., за да бъде използвана в Олимпийските игри през 2024 г., авторката „документира“ прекия контакт между светлината и разнообразните организми и химични съединения, които се намират във водата на реката по-малко от година преди тя да бъде филтрирана. Вярна на своята художествена практика, която граничи с научен експеримент,  Джурина индиректно повдига въпросите за замърсяването на реките и човешката намеса в природата.

От изложбата

Изложбата Look Into My Ice / „Погледни в леда ми“ е придружена от разнообразна програма с работилници, арт шоута, творчески резиденции и публични арт инсталации. В своята работилницата „Плаваща фотолаборатория“ Марта Джурина ще демонстрира и приложи ключови аспекти от своите фотографски методи – рециклиране на неизползвани материали и алтернативни процеси на фотографско проявяване, в които се избягват стандартните химикали. В курса „Разработване на екологична тъмна стая“ с Йоонас Ахтикалио участниците ще се запознаят с основите на растителната аналогова фотография, а семинарът „Ами ако целият лед се стопи?“ с актьора и учен – морския геолог Мартин Лийра ще изследва въздействието на загубата на ледниците: какви са последствията за природата в световен и локален мащаб, какви проблеми могат да възникнат във всекидневния живот на хората и как нашата култура трябва да се промени, за да се справи с тези предизвикателства.

Performance Empty the Cup

С неотдавнашните промени в политическата сцена на Европа в резултат от европейските избори и загубата на позиции от Зелените и Либералите, финансирането за Зеления преход е поставено под въпрос. Тази ситуация създава несигурност относно бъдещето на устойчивите проекти и екологичните инициативи на континента. Въпреки това, инициативи като Европейската столица на културата продължават да се стремят да насърчават екологичното мислене на хората и да посрещат нуждите на местните и регионалните общности. Чрез културата те се стремят да подобрят условията на живот и да разширят разбирането за силата на едно по-сплотено, емпатично и осъзнато общество. ≈

Текст: Ния Табакова

*Участващи художници в изложбата Look into my Ice / „Погледни в леда ми“:

Нина Мария Алмослехнер, Роналд Анценбергер, Нара Бак, Софи Брьонер, Пийт Кристи, Марджолийн Дайкман, Марта Джурина, Лена фон Гьодеке, Торил Йоханесен, Донгбин Лий, Акуилес Джарин и Ървинг Рамо, Кристел Лауритс, Яаника Пеерна, Тереза Шуберт, Аника Селик, Лукас Троберг

Фотокредитите са на: Look into my Ice и Марта Джурина

„въпреки.com”

[mihaylovblog]

123 г. от рождението на българската художничка Руска Маринова (1899 – 1994) Изображение: https://bg.wikipedia.org/

[magdalenagigova]

ALINA и нейните 11 жени озариха галерия „Сезони“

ALINA представи своите 11 жени Провокативно, наситено с женственост послание изненада ценители на откриването на първата самостоятелна изложба на младата художнич��а ALINA в столичната галерия „Сезони“. Усет към детайла, пъстрота от цветове, смели линии и желание за експериментиране впечатлиха колекционери и почитатели на притегателната сила на женското тяло, представено от ALINA в различни…