#френска награда Фригонар

[vprki]

„Поразените“ от Теодора Димова с френската литературна награда „Фрагонар“

Българската писателка, есеист и драматург Теодора Димова стана носител на престижната френска награда „Фрагонар“ за романа си „Поразените“, който се появи на френски език в началото на годината в превод от Мари Врина-Николов. Церемонията по връчването на наградите се проведе на 19 май 2022 година, съобщиха от издателство „Сиела“.

Публикуван за пръв път през 2019 г. (ИК „Сиела“), „Поразените“ разказва за тежката съдба на три жени и едно дете, които преминават през ужаса на деветосептемврийския преврат. У нас книгата донесе на Димова най-голямата литературна награда Роман на годината на Национален дарителски фонд „13 века България“ за 2019 година и литературна награда „Перото“ в категория „Проза“ през 2020.       

Новоучредената френска награда „Фрагонар“ има за цел да допринесе за по-широкото разпространение на чуждестранна литература, да подкрепи нефранкофонски автори и техните преводачи и чрез литературата да „запознава с нови култури и различна действителност“.

В журито на престижния приз участват писатели като носителят на „Гонкур“ Матиас Енар и Ален Мабанку, преводачката Якута Аликавазовис, Аньес Коста от парфюмерийната къща „Фрагонар“, по чиято иниациатива е учредена наградата.

Романът на Теодора Димова беше топло посрещнат и от френските медии. „Теодора Димова пише с перо, потопено в човешката душа, вътрешният механизъм, който произвежда виновни“, пишат от френското списание „Ебдоскоп“.

„Да пише, за Теодора Димова е истинска отговорност, за да унищожи „манипулираната памет“ и да поеме отговорността на цяло едно поколение, което трябва да „предаде паметта за истината на хората, които ще живеят след нас. За да не живеят в унизителния свят на лъжата“, казва за романа Габриел Наполи в „Ан атандант Надо“.

Теодора Димова е член на журито на годишните награди за литература и хуманитаристика на Портал Култура, снимка: Стефан Марков

Романът „Поразените“ от Теодора Димова на издателство „Сиела“ бе избран за девети носител на Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България” за 2019 година.

„Поразените“ от Теодора Димова е роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат. „Ние всички, родените преди ’89-а и след нея, всички ние, които имаме нещо общо с България, сме поразени от тези събития така, както сме поразени от Чернобилската авария. Мащабът на пораженията тепърва започва да излиза наяве. Това е печално известно на всички ни. Но поразени ли са наистина „Поразените”? Това е въпросът, който ме тревожеше и утешаваше едновременно, докато пишех за трите жени и за това дете.В какво се изразява поражението и в какво победата?”, написа тогава Теодора Димова.

На премиерата на "Поразените", 2019, Теодора Димова, проф. Михаил Неделчев/ц/ и проф. Веселин Методиев, снимка: Стефан Джамбазов

А проф. Амелия Личева, когато излезе романът в своя рецензия за „въпреки.com” отбеляза /целия текст можете да прочетете тук /: „Поразените“ на Теодора Димова повдига много въпроси – за грозната подмяна, която след 9 септември 1944 г. бавно започва да променя облика на България и от цветна, нормална страна я превръща в сива, безлична колония; подмяна, в която много от интелектуалците, свещениците, предприемачите, на които се е дължал и духовният, и икономическият прогрес на България от онова време, биват унищожени, а семействата им – изселени, маргинализирани, заклеймени. Сред видимите, публичните оцеляват най-вече тези, които се продават на новата власт (в романа натрапчиво се стрелват образи на хора, които много бързо са сменили убежденията си и са приели новата идеология, за да живеят необезпокоявани).

Снимка: Стефан Джамбазов

 „Поразените“ на Теодора Димова повдига много въпроси – за грозната подмяна, която след 9 септември 1944 г. бавно започва да променя облика на България и от цветна, нормална страна я превръща в сива, безлична колония; подмяна, в която много от интелектуалците, свещениците, предприемачите, на които се е дължал и духовният, и икономическият прогрес на България от онова време, биват унищожени, а семействата им – изселени, маргинализирани, заклеймени. Сред видимите, публичните оцеляват най-вече тези, които се продават на новата власт (в романа натрапчиво се стрелват образи на хора, които много бързо са сменили убежденията си и са приели новата идеология, за да живеят необезпокоявани). Той говори и за примирението, подчинението, които са не по-малко опасни от продаването на душата, защото легитимират новото и му осигуряват комфорт. В романа се прокарва и онази много важна нишка на паметта, която не позволява станалото да бъде простено, която гарантира, че достойнството може да бъде запазено дори в мизерията, в унижението, в пълната безнадеждност. В този смисъл много важен е образът на Райна, но не толкова младата Райна от първата част, колкото възрастната, която постепенно губи паметта си, но в озаренията, в проблясъците си спомня деня след чутите присъди от Народния съд и поклонението на жените в черно, на вдовиците със свещи в ръка и молитва на уста пред ямата, в която са заровени неизстиналите трупове на техните мъже. Тази памет (която за внучката е по-скоро фантазия, а не реалност) – внушава романът на Теодора Димова – не просто трябва да се съхрани, за нея трябва да се говори, защото само така травмата може да бъде осмислена и да има шанс да се върви напред, ако катарзисът се е случил”.

Мари Врина-Николов, снимка: Стефан Джамбазов

Преди време пред нас в многобройните ни разговори за българската литература преводачката Мари Врина-Николов, беше споделила колко е завладяна от романа на Теодора Димова и с какво удоволствие го превежда. Припомняме, че  френската българистка и преводач, професор по българска литература във Франция и основател на първата бакалавърска програма по български език в Париж – Мари Врина-Николов – бе удостоена с наградата за превод „Етиен Доле“ за 2021 г., присъждана от Сорбоната. Тази награда, учредена на името на Etienne Dolet, велик хуманист от XVI век, преводач и автор на първия трактат за превода на френски език, има за цел да привлече общественото внимание към съществения принос на превода за културата и знанието.

Теодора Димова в Софийския университет "Св. Климент Охридски" на публичния дебат „Интелектуалците, комунизмът и демокрацията. Ненамираемата идентичност“, снимка: Стефан Марков

А Теодора написа в профила си във фейсбук: „С благодарност към Editions des Syrtes, Мари Врина Николов, Олимпия Верже, Нели Младенов, Славяна Иванова и целия екип, с който работихме над френското издание!“.

Поздравления с обич за Теодора Димова и Мари Врина-Николов !≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и Стефан Марков