#флу

[sinnersfire666]

[weiiirdbabysblog]

Пару дней назад перестала пить флу♡ксетин (выписывал мне психиатр) по причине того, что уже месяц абсолютно нет аппетита. Вроде кушать хочется, но буквально в горло ничего не лезет.

Помню как только мне его выписали, моя подруга просила у меня либо таблетки, либо рецепт на них. Я тогда так странно себя чувствовала. Саму накрыли воспоминания о моей острой фазе рпп, когда я тоже хотела любой ценой достать что-то подобное..

А сейчас же меня больше беспокоит то, что я совершенно не могу быть хотя бы немного приближенной к уравновешенному человеку.

Хоть меня до сих пор преследует ан♡рексия и я ощущаю себя жирной, все же начало присутствовать понимание того, что еда мне нужна для получения энергии в первую очередь. Не скажу что я супер осознанная, здоровая и все такое, ибо это будет ложью, но я стараюсь быть нормальной.

Хотя бы ради моего мужа. Я знаю, что он любит меня любой, но хочется быть для него самой лучшей, чтобы он не мучился находясь рядом со мной.

[ellendejour]

хэй?

я так долго не писала, что теперь решила написать лол. и надеюсь буду писать чаще сюда.

недавно моя подруга сказала, что от меня "буквально сквозит болью", и я поняла, что не хочу этого слышать от людей в ирл. так что, я вновь сливаю все мысли сюда.

моя анорексия вернулась. это странно говорить с весом в 84 кг, но за последние 3 недели я сбросила уже 5 кг. хотя и ем оч.мало. возможно, нужно опять сдать пролактин. так как если честно, вес уходит чертовски медленно, с учетом того, что я съедаю в день калорий 700.

мне сменили антидепрессанты и на них почти не хочется есть, хотя обычно с них все набирают. забавно, с тем же флу - жрать хотелось неимоверно, а с этим - нет. видимо я уникум, жесть. сообстно, сменили их после того, как я месяц работала с диетологом и только поправилась. а на весах оставалось 300 грамм до 90 кг. мой старый препар��т не только влиял на аппетит, но и на углеводный обмен.

мне никак. я будто все сильнее замерзаю с каждым днем. меня ничего не радует а др которое скоро - не вызывает ровно никаких эмоций. договорились с ба, что мне купят велик уже сейчас, как подарок, и я хочу кататься и сжигать ккал, хпха.

недавно было ровно 2 года одиночества. и мне нормально. мне кажется, я обречена на одиночество.

[falsum-deus]

абсолютное отсутствие сил и апатия, ух сука, давно не виделись. может попросить рецепт на флу? мочегонное, так ещё и антидепрессант

[vprki]

Да държиш в ръцете си статуетката с фигурата на Майстора…

"Това да държиш статуетка на светец в ръцете си е нещо много емоционално и много рисковано. Животът на художника преминава в размисли и в работа, няма време за суета“, каза художникът Богдан Александров при връчването му на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ в Художествената галерия в Кюстендил, носеща името му.

Художникът, разбираемо, много развалнуван каза още: "Аз идвам от малък град /Видин - б.а./. Като завърших образование си по живопис, една от първите изложби в които участвах беше "Кюстендилска пролет“, в тази галерия. Спомнях си, че рисувах две неща, които бяха приети. Те бяха вдъхновени от едно писмо на Майстора до негов познат. В него Майстора, който тогава е учител в Свищов – на Дунава, описва реката. Казва: "Реката стои като стена“. Това бяха и моите впечатления тогава. Нарисувах една река, обърната като стена“.

От изложбата на Богдан Александров във Видинската художествена галерия

Художникът Богдан Александров бе номиниран за мащабната си изложба „Протоколи“ във Видинската художествена „Никола Петров“. Идеята на творбите е представянето ��а послания, направени в бъдещето, или метафори от бъдещето пренесени днес, както отбелязва художникът. Картините са част от неговата изложба „Живописта като непрекъснат сценарий“ с подзаглавие „Протоколи от преживяването на идея“, която бе представена 2022 в Националната галерия Двореца в София. Тогава за нея бе номиниран за втори път за наградата на името на Владимир Димитров-Майстора. Тогава 2023 я получи Румен Гашаров. Първия път, когато Богдан Александров бе сред номинираните за изложбата си 2021 в ГХГ „Борис Георгиев“ във Варна. Тогава на 1 февруари призът бе връчен на Атанас Парушев-Шока.

От изложбата на Богдан Александров на Есенните изложби в Пловдив, 2018

Припомняме си и неговото  впечатляващо участие на Есенните изложби в Пловдив, 2018 с мото „Отвъд повърхността” и куратор проф. Галина Лардева. Негова творба бе и на плаката. Живописните портрети на Богдан Александров бяха тогава изложени в Дълбока зала на Балабановата къща, които трудно биха моглш да бъдат причислени към класическите образци, в които най-важното е приликата. При него е точно обратното, самите портрети са като че ли са без фокус,на  флу, има едно отместване на образа. Той го нарича визуален шум, което в дигиталната фотография е дефект, но тук се превръща в ефект на по-философско осмисляне на света и портрета. „Възможно е концепцията и намерението да вървят паралелно. Те са условно портрети. Като по някакъв начин прескачат границата на жанра. Те имат връзка с конкретен човек, но пък идеите, които залагам в тях задминават връзката с човека. Те стават портрети на хората, които ме обкръжават, на света в който живеем, на събитията, в които сме по��тавени”, каза тогава Богдан Александров за „въпреки.com”.

Валентин Господинов и Богдан Александров

И добави: „Един вид това е отвъд повърхността и много други неща. Отвъд повърхността са страховете, които дремят в нас, които ни събуждат поведението спрямо живота и са скрити от самите нас. И по-някакъв начин се опитвам да ги намеря и да си ги изясня. Нарекъл съм изложбата „Вертиго. Портрети #без диагноза” – онова усещане, когато всичко кръжи и се завърта около теб. Това усещане за кръжене, за динамика, за променящия се свят. Човек има своята представа за стабилността на света. Това движение, което вкарвам в портрета, напомня за вертиго /латинското название на световъртеж – б.а./, това разплискване в рамките на картината. Наричам я визуален шум. Това не е характерно за живописта.“

Тук, извън контекста, но не съвсем, припомняме, че неведнъж сме писали за великолепните Есенни изложби в Стария град в Пловдив, създадени от 1967 г. от прословутата група на Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Христо Стефанов и Златю Бояджиев. От 10 години на Есенните изложби куратор е  проф. Галина Лардева, която е и декан на Факултета по изобразително изкуство в Академията в Пловдив – където са заедно и с музикалните факултети. И в края на миналата година, някъде по средата на декември от общината  поискаха да направят конкурс за нов куратор. Нещо, което върви добре, за толкова млади хора ние научихме именно на тези изложби. Да припомня колко от художниците и скулпторите, които тя е канила, след това получават националните награди за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ или за скулптура „Акад. Иван Лазаров“…Богдан Александров е вече един от тях…

Любен Генов и Богдан Александров

Той  е роден на 8 март 1960 година в с. Покрайна, община Видин. Средното си образование завършва във Видинската математическа гимназия. През 1989 г. завършва и висшето си образование във Факултета за изящни изкуства на Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий“, специалност "Живопис“ в класа на проф. Николай Русчуклиев. Работил е на свободна практика, а  от 2000 г. до момента, с известни прекъсвания, е директор на Художествена галерия „Никола Петров“- Видин.

Припомняме думите на изкуствоведката и куратор на изложбата му 2022 в Националната галерия, Двореца Диана Драганова-Щир: „Автор с богата творческа биография, той не престава да изследва, анализира и преосмисля света от гледна точка на науката, философията и естетиката. В настоящата експозиция са изложени 40 голямоформатни портрети и композиции, които художникът създава през последните дванайсет години (най-ранната е от 2010). Представените творби са от различни серии и посоки в неговото творчество – „Триади“, „Пургаториум“, „Парейдолия. Портрети в постановка“, „Вертиго. Портрети без диагноза“ и др. Една част от картините си той показва за първи път пред публика.“

От изложбата на Богдан Александров във Видинската художествена галерия

А миналата година художникът присъства със запомняща си изложба „Обратен поток“, открита на 4 септември 2024 г. в Музея на румънската книга и изгн��ние в Крайова. Тя бе експонирана  в различни пространства на музея, като започваше с голямата стена на входа, превърнала се в симеза, в ансамбъл от руини във вътрешния двор, както и на тавана на музея. С изложбата "Обратен поток" Музеят на румънската книга и изгнание следва специфичната си мисия да създава диалог между миналото и настоящето, излагайки творчеството на художник, който може майсторски да интерпретира не само настоящето, но и миналото и притежава визията на проектирай бъдещето. Творчеството на Богдан Александров е непрекъснато връщане в миналото, обратен поток в мозайка, съставена от множество фрагменти, представяне, родено от натрупването и близостта на образи, навлизащи в колективното подсъзнание във визуалната ни култура. Написа в обзорна статия румънската изкуствоведка Клаудия Манди.

А ние ще очакваме с нетърпение изложбата му на 1 февруари 2026 в Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил, както е по статута на Националната награда по живопис.

Димитър Чолаков на изложбата му в ГХГ "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил на 1 февруари 2025

Тази година своята експозиция в пространството на Кюстендилска галерия представи художникът Димитър Чолаков, носител на наградата миналата година. Забележителна изложба, която ни припомни вълненията от 2023 година в галерия „Райко Алексиев“, когато представи своята изложба „Живопис“. В пространството на галерията в Кюстендил показва част от творбите от тази изложба, но и нови, създадени специално за това негово представяне като носител на престижната награда. Той е завършил НХА 1981 година в един знаменитите випуски на проф. Светлин Русев.

За работата си художникът споделя: “Мой принцип е да живописвам само когато имам потребност и го правя с материали, които са най-близко до мен. Винаги рисувам и живописвам това, което съм почувствал със сетивата и сърцето си. На тези принципи 25 години съм се опитвал да уча студентите си в катедра „Визуални изкуства“ ��а Шуменския университет „Епископ Константи Преславски“.

От изложбата на Димитър Чолаков в ГХГ "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил на 1 февруари 2025

Но държим да цитираме и две забележителни личности, които не са сред нас за изкуството на Димитър Чолаков. Георги Божилов-Слона: „Не може да се сложи етикет на творчеството на Димитър Чолаков, ще звучи банално, то не е подчинено на никакъв „-изъм“. Има един термин на Аристотел – „ентелехия“, т.е. нематериалното дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство. Това е усещането, което получавам от неговите платна, за нещо извън времето и пространството, което не се помества в никаква квалификация. Това е магията, която излъчват работите на Димитър Чолаков.“

От изложбата на Димитър Чолаков в ГХГ "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил на 1 февруари 2025

И Димитър Грозданов: „Живописта на Димитър Чолаков се отличава със своята сетивност. Погледът се увлича от развитието на фактурата и цветовото уплътняване. Образът е буквален анализ на състояния, но и на материалността, която характеризира света. За мен неговите картини са визуална загадка, но и своеобразна литература, която въвлича в действие. В същност, това което е художникът е условност.“

Както повелява традицията Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора се връчва на 1 февруари. Тази година отбелязваме 143 години от неговото рождение. Директорът на галерията в Кюстендил скулпторът проф. Валентин Господинов в словото си по повод знаментелната дата говори при откриването на церемонията за наградите за реализираното и това, което се прави в галерията и в памет на Майстора. В момента най-после се работи по недовършеното пространство на галерията, независимо, че в последните повече от 10 години то се използва и за експозиционно в особено важни случаи.

Акцията на проф. Светлин Русев в недовършеното пространство на ГХГ "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил, 2012

Припомняме, че първи проф. Светлин Русев алармира за това с изложби-призив 2012 година, последва изложба с ранни творби на неговия ученик, носител на наградата „Владимир Димитров-Майстора“, син на един от най-забележителните ни художници от Кюстендил Никола Мирчев Ивайло Мирчев. В годините не малко от авторите предпочетоха това недовършено пространство за изложбите си година след получаването на наградата – Свилен Блажев-Свиката, Станислав Памукчиев, Йордан Кисьов…

От изложбата на Станислав Памукчиев в недовършеното пространство на ГХГ "Владимир Димитров-Майстора", 2017

А после след възобновяването на Националната награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“, 2021, която се връчва на 1 ноември отново в Кюстендилската галерия изложбата на първия ѝ носител Иван Русев бе в това недовършено пространство. В него бе и част от изключителната изложба на академик Крум Дамянов. Ще видим как ще продължи животът на тази част от галерията и след ремонта…Може би ще ни липсва в този си недовършен вид…

От изложбата на ак. Крум Дамянов в недовършеното пространство на ГХГ "Владимир Димитров-Майстора", 2023

На този специален не само за кюстендилци празника продължаваме в село Шишковци, където е къщата-музей на Майстора. Пред гостите на церемонията по награждаването за първи път беше представена от Валентин Господинов и част от преобразеното от месеци пространство в двора на музея. “Активно работим и за придобиването на Яглевата къща в с. Шишковци, в която Майстора живее и работи осем години преди да се премести в къщата, където сега е настоящият музей. Целта ни не е да превръщаме Яглевата къща във втора галерия. Къщата музей днес представя историята на Майстора с хората от село Шишковци и престоят му тук. Къщата на Яглев ще бъде нещо, което надгражда и допълва представата на посетителите“, разказа още Господинов. Той дори се замечта как ще се реставрира и няма да се разрушава сградата на гарата в Шишковци, където е била първата изложба на изключителния художник.

Валентин Господинов

Припомняме, че наскоро Министерският съвет взе решение да предостави на Община Кюстендил бившата железопътна гара в селото. Решението зарадва местните хора, които от години настояват сградата на гарата да бъде ползвана за културни прояви. Желанието на местното сдружение "Възход на с. Шишковци" е да превърне сградата, приютила първата изложба на Майстора в селото, в място за културни изяви. А Валентин Господинов провокира въображението ни като ни представи с думи как Майстора слиза от влака на малката гара с идеята, че ще остане тук, защото е усетил, че това е раят…

ЖП гарата в село Шишковци

Но да се върнем към Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора. Когато пуснахме текста при нас за номинациите тази година във фейсбук страницата на Въпреки Стоян Йоргов-Теката написа отдалече: „Какво жури, каква конкуренция!“

Номинирания за Националната награда за живопис Красимир Русев и удостоеният с нея Богдан Александров

И така до 1 февруари 2026 в очакване на изложбата на Богдан Александров и новите номинации. И да не забравяме, че на 1 ноември 2025 ще разберем кой ще получи Националната награда за скулптура на името на академик Иван Лазаров. Но дотогава да следим изложбите не само в София… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков, Стефан Джамбазов (1951-2021) и архив

[zanimljivaekonomija]

Otvaranje izložbe Ane Radulović 20. juna u Likovnoj galeriji Kolarčeve zadužbine, Beograd

Ана Радуловић рођена је 1995. године у Краљеву, где је завршила Средњу уметничку школу. Дипломирала је 2018. године на Филолошко-уметничком факултету у Крагујевцу у класи професора Жељка Ђуровића и Јелене Шалинић Терзић. Исте године уписује мастер студије на Факултету ликовних уметности у Београду у класи професорке Симониде Рајчевић. Тренутно је на докторским студијама сликарства ФЛУ под менторством исте професорке.

На групним изложбама је активна од 2015. године. Иза себе има самосталну изложбу под називом Аутосугестија (Културни центар Рибница, Краљево), 2018. године.

Добитница је награде из фонда Мр Миодраг Јањушевић, академски сликар, ФЛУ, 2019. године.

Пише поезију. Има објављену збирку песама ЦРНА (Крагујевац: Студентски културни центар, Установа културе Кораци), 2019. године.

Чланица је УЛУС-а од 2023. године. 

[anastanya-blog]

Что ж, настал новый день. Ремиссия закончилась. У меня РПП? Леха ничего не говорил, но мне кажется что ответ у меня в руках. Я словила тригер и все покатилось по новой.

В моем холодильнике есть только яйца и сметана, но даже это я не буду есть. Как родителям сказать, что я не голодна при этом не выбрасывать еду? Я устала. То, что я больше не р@жу себя, не говорит о том, что я избавилась от селфарма.

Что ж... Опять все началось. Я снова думаю, что еда это бесполезная трата денег и времени. Я не чувствую голод, ем только тогда, когда почувствую боль в животе. Да, это неправильно, но я не могу по другому. Я поглащена мыслями о еде, а точнее, от её отсутствия. Чашка кофе вместо завтрака, обеда или ужина всегда приветствуется. Если мне не нужен завтрак, может тогда не нужен обед или ужин?

"я полюблю себя, когда похудею", именно это и стало лозунгом моей жизни. Наоборот я не могу сделать. Кто бы что не говорил, я не слушаю и не буду слушать. Я отдаюсь голосу в моей голове, который твердит, что мне нужно, а что нет. Он властный, внушает страх и доверие. Он слишком громкий, что б слышать советы других. Не хочу.

Бис@кодил... То, что поможет организму прочиститься, а Флу@кситин избавляет от голода. Хотя, я и так не чувствую его.

Мысли бегут от меня, а я ускользаю от них. Еда. Все крутиться вокруг этого. Ремиссия. Конец. Что будет на этот раз? В прошлый раз все дошло до того, что я жевала и не глотала еду, а выплевывала в салфетку. Теперь пойдут в ход препараты, типа Бис@кодила? Что на этот раз будет? И если это будет так, то Леха все равно скажет, что это ок?

#русский блог

[angierockaomi]

Мой дикий август

Чуть больше месяца назад я осознала, что мне нужна помощь из вне, обдумала, что именно мне нужно и занялась поиском специалистов. И нашла. Неделя чтения форумов, комментариев и рекомендаций дали свои плоды, но это не повлияло на мой страх нажать кнопку "Записаться".

Весь июль я старалась держать себя в руках, но срывы вновь случались. В моментах странного поведения в компании я сознавалась друзьям, что у меня есть некая тревога, но в моментах с едой все иначе.

Это наш интим, только я и еда. И так было всегда. Как бы я не хотела, но прошлое не изменить, его остается только принять и работать с тем, что происходит сейчас.

Мой дикий август заключается в том, что я стараюсь отвлекаться от тараканов путем вечеринок, алкоголя или работы, но никак не проработкой своих ментальных проблем... Но, сегодня все иначе. Я все же нажала заветную кнопку, ввела данные и телефон на сайте, и теперь на меня смотрит еще более страшная надпись "Данные внесены, с Вами свяжутся для подтверждения".

В этот момент все пронеслось вихрем в голове, но назад дороги нет. После этих выходных я узнаю день своего "суда".

Сейчас, попивая латте и слушая музыку из плейлиста под странное настроение, я осознаю, что все может кардинально измениться в считанные дни.

[klaainn]

Сегодня подруга намекнула на то, что я жирная. Я думала, что год в ремиссии пошел мне на пользу, и я уже не вернусь в болото. Я начала на какое-то время даже забывать про свои загоны. Да, я поправилась, сильно, и видимо, скоро исправлю это. Я думала, что смогу вылезти из этого болота, но любая неосторожная фраза в мою сторону, даже в шутку, задевает сильнее, чем должно, и наводит мысли о том, что я похудею любыми способами.

"У тебя пухлые пальцы" - неделя голода

"Ты пухленькая, это мило" - в аптеку за бисаком

"Ой, а щеки то отрастила" - покупаю флу

"Не любишь есть? По тебе не видно" - плюс месяц питьевой

Любая неосторожная фраза стоит мне здоровья, но это неправильно. А остановиться я не могу. Особенно обожаю "так ты возьми, и ешь нормально". Обычно, это говорят те люди, которые не знают какого это считать каждые 100 грамм на весах. Которые не понимают, что такое ненавидеть себя после еды и идти к туалету избавляться от нее. Для них это просто, но для меня нет. И вот, спустя 6 лет бултыхания в этом всем, мне исполнилось 18, и ничего не изменилось, Я все так же ненавижу свое тело и себя. Я по уши в этом болоте, и сколько бы я себя не убеждала что все хорошо, оно меня поглотило.

Из этого не выбраться окончательно. Ана не отпустит меня так просто.

[rinallenn]

🥁🥁🥁🥁

Мне продали флуоксетин.

Выпила одну таблетку, не планирую покупать на постоянной основе, чисто попробовать.

Стоимость: 24.10 грн за 10 таблеток 20 мг.

[smells-like-marlboro]

“детка, ты будешь страдать в любом случае” или как флуоксетин обманул меня.

Напомню тем, кто забыл, и расскажу тем, кто не знал, мне назначили прозак неделю назад.  Я возлагала на него большие надежды, думала, что это пилюля станет моим спасательным кругом из омута депрессии и окр, но не тут-то было! Если бы всё закончилось хорошо, это бы была не я, ребят.

Моя прекрасная история длилась два дня. Приняв п��рвую таблетку, я не ощутила никакого эффекта, ведь она всего одна, логично. Разве что мне не хотелось кричать на всех подряд и плакать.  Меня это обрадовало, и на следующий день я снова утром выпила бело-зелёную капсулу. Результат тот же: практически не злюсь и не плачу. А вот и кульминация, товарищи. В побочках сказано, что флу вызывает тревогу и тремор, нарушения сердечных сокращений. Конечно же, это дерьмо проявилось у меня! Сердце выпрыгивало из груди, тошнило, голова кружилась, а тело дрожало с безумной силой, в душе паника, готовность уже к самому худшему, после диарея - так прошла одна из наихудших ночей в моей жизни. Я прекратила приём таблеток. Получается, что плохо мне в любом случае, если пью лекарства и если не пью лекарства.

Кстати, о том, что флуоксетин отбивает аппетит. Похоже, это сугубо индивидуальное, потому что я наоборот хотела сожрать весь холодильник, а без таблеток мне есть почти не хочется. Но я все равно смогла похудеть до 49,7! Мама убеждает меня в том, что я очень худая и должна набрать хоть пару килограмм, но мне это абсолютно ни к чему, думаю. Проблем, на данный момент, с пищевым поведением у меня нет.

[molli-kupet]

Людям у которых холодные, как у трупа, руки и ноги, просто необходимы те кто их согреет

[tenderigood]

Если бы моральный кодекс или философия жизни были достаточными, чтобы преодолеть компульсивное переедание/ анорексию/булимию , многие из нас уже давно могли бы выздороветь. Но мы обнаружили, что никакие моральные кодексы и философские концепции не спасли нас, как бы мы ни старались. Мы могли бы обратиться к морали или найти утешение в философии, но ни в том, ни в другом не было необходимой силы, как бы мы этого ни жаждали. Наши человеческие ресурсы, во главе с волей, оказались недостаточными, для них это была непосильная задача.

Большая книга АА адаптированная для сообщества АКП

[angierockaomi]

Спустя столько лет я снова держу их в руке...

Итак, настал сложный для меня день - день похода к психатерапевту. 40 минут беседы и разных вопросов, остальные 5 минут для уточнений и выписки рецепта были как в тумане. И вот, после обсуждения плана лечения, краткого рассказа проблемы и ответов на вопросы, я уже держу то, чем мечтала обладать несколько лет назад: рецепт на флу. Сейчас же он для меня не желанный, а скорее странный и немного пугающий. Сейчас есть осознание, что это не просто мой бзик на покупку рецептурных таблеток с целью похудеть, а ничто иное, как лекарство против болезни. А воспоминания того, что происходило в прошлом в дополнении именно этих таблов, так и подавно храбрости не добавляет. Погнали, короч..

[anorexic-doll-blog1]

10/18

Вес 43,5.  Вчера чуть не сорвалась на шоколад. Дело даже не в калориях (кого я наебываю), а в том, что я только вылечила свою кожу, и если опять начну жрать все подряд, то мое лицо сильно пострадает, и все старания скатятся в пизду. 

[rinallenn]

У меня такое прекрасное настроение, я готова горы свернуть. Такого давно не было.

Прозак, спасибо за это мнгновение.