#птиците
Explore tagged Tumblr posts
proekt-prosper · 1 year ago
Text
“ Птиците се изпариха в небето, и сега последният облак преминава. Стоим заедно, планината и аз, докато остане само планината. ”
- Ли По
6 notes · View notes
panickbutona · 1 month ago
Text
Не ми сваляй звезди.Притежавам вселени.
Имам двеста галактики само в смеха.
Осъзнавам, че птиците пеят в зелено и говоря езика на лунния прах.
Не ми сваляй звезди.
После трудно ги връщам по местата им в точния ред.
Нарисувай ми дом. Нарисувай ми пътища.
Напиши ми един старомоден сонет.
Погали еднорозите, дето отглеждам.
Превърни ми тъгите в диви липи.
Предизвикай ми музите. Не ми давай надежда.
И, за Бога, не смей да ми сваляш звезди!
Радосвета Аврамова
39 notes · View notes
highmushrooms · 2 months ago
Text
ЗАВЕЩАНИЕ
Ако онази със косата, сине,
ме вземе, без да ме изчака
най- мъжките ти сълзи да попия,
най-първите ти - по жена и от предател,
заклевам те във всичко да си спомняш -
душата е актрисата велика
на Бог - една вселена пълна с обич,
играе честно и в това е смисъла й.
Аз цял един живот ти завещавам
със всичките му часове за радост,
една земя, за да вървиш изправен,
сърце, за да обичаш безпощадно,
ръце, за да се мериш с птиците,
очи, за да мълчиш пред святото.
Но видя ли те там отгоре сред циниците,
ще се завърна. И ще почнеш от началото.
Мария Лалева,
"Личен архив"
7 notes · View notes
Text
Наоколо умират птиците, ела ги съживи.
23 notes · View notes
bodliche · 8 months ago
Text
“ПОНЯКОГА ПО-МНОГО СЕ ОБИЧАХМЕ…
Понякога по-много се обичахме, понякога по-малко, а понякога, когато ти заплакваше в ръцете ми, живота ми приличаше на щастие. Луната мълчаливо ни преследваше. Рисуваше телата ни по пясъка. Ний правехме какво ли не - понякога наистина приличахме на влюбени. Но пясъка изтече от косите ни и се завърна помежду ни въздуха. Естествено е във такива случаи усмивката ми малко да е стъклена. Естествено е във такива случаи усмивката ми малко да е стъклена. Естествено е да потърся хората. Да се разтворя в тяхното съчувствие. Да им изплача болката си с някакво забравено и скрито удоволствие… (Аз мога да разплача и дърветата, и птиците и бронзовите бюстове, но докага ще ни сближава болката и много ли е трудно да сме искрени?) И затова ще се усмихна някак си. Усмивката ми ще е малко стъклена. Уплашено ще питам - и безмилостно луната и дърветата, и себе си, наистина ли ние бяхме влюбени? Наистина ли ти си мойто щастие, или в нощта приличаше на щастие? Тогава ще напиша неочаквано най-истинското си стихотворение, най-хубавото… Като тебе хубаво.
И толкова далечно - като теб.”
Христо Фотев
4 notes · View notes
pich07 · 5 months ago
Text
Госпожата,
старата госпожа,
покани ме,
по Смирненски
на чашка абсент.
Покани ме да спя в гдето
многозина мечтаят.
Където в градините пеят химни
птиците
змиите
пчелите.
Тя май ме обожава.
Тя май може да има всеки.
Обича вековни бижута,
някъде от нейната ера.
Хобито й е да флиртува.
Май само аз й отказах.
Ама кажете й,
каква обида е това,
жена мъж да сваля.
Костадин Андонов
2 notes · View notes
loranayavorov · 2 years ago
Text
ПОНЯКОГА ПО-МНОГО СЕ ОБИЧАХМЕ...
Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докога ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото...Като тебе хубаво.
И толкова далечно - като теб
Христо Фотев
17 notes · View notes
keeptolking · 1 year ago
Text
На какво се надявам, не зная...
Да съм все безразсъден и смел?
Аз облизо виждал съм края,
а сега просто няма тунел...
И е някак си вакуумно, скучно,
престояло в очакване, времето -
нещо вълнуващо тъй да се случи,
но предимно си късам нервите.
А сега е, призрачно тихо.
Усилете звука, че не чувам!
Нито рано, хорските викове,
ни моторния уличен шум.
Даже млъкнаха вкупом и птиците,
а листата са сякаш хербарийни.
Заболяват от взора зениците,
но света не помръдва. Авария!
Аз разбрах на какво се дължи.
Усвоил съм специални умения.
Да не чувам подли лъжи
и естествено, чуждото мнение.
Да не гледам в друга паница
и да сърбам мойта попара.
Ако живота раздава плесници,
мене само смъртта ме събаря.
Но се връща в дърветата вятъра,
а пък скуката спи в опозиция.
На очите си още да вярвам ли
или на глухата интуиция?..
©тихопат.
Данаил Антонов
5 notes · View notes
cla--ra · 2 years ago
Text
Сядаш там, където реалност и спомен се сливат
И слушаш птиците покрай теб
И усещаш вятъра с всяка клетка на тялото
И гледаш нагоре , надявайки се на нещо
На знак, на облак приличащ на усмивка
Какво да правя, къде да отида
Искам да забравя
Не искам да си спомням , толкова тежи да живея в свят толкова тих без вас
Толкова празен и сив
Нямам сили да закърпя раните
Не спирам да кървя
Какво да сторя? Протегнете ми ръка , само за момент
Дайте ми съвет, дайте ми сила да продължа ..
6 notes · View notes
stgram · 2 years ago
Text
и вреди доста на птиците също, а не е като да няма топло бели ледове, просто някой е решил че трябва да е ОСЛЕПЯВАЩО ЯРКО™
perhaps some will disagree, but i think the world got worse when we changed the colour of the night
257K notes · View notes
proekt-prosper · 2 years ago
Text
“ И ние, казват, сме имали като птиците криле на гърба си, но от дългата им не- употреба те са се сраснали с тялото ни. ”
- Здравко Кисьов
83 notes · View notes
renialeksey · 1 month ago
Text
- Ти си толкова страшен за мен, не разбираш ли, - казала Красавицата на Звяра. - Можеш да ме изядеш на един път. Можеш да ме плениш завинаги тук в твоята къща, да ме откъснеш от целия ми свят. От свободата ми, да чувам птиците, да общувам с хората, да бъда там до близките си и до мои си цветни или дори скучни дела. Страшен си за душата ми, защото ще я плениш завинаги и няма да мога да се върна.
Замислил се Звярът и казал на Красавицата:
- Теб може да те е страх, но мен ме е страх повече от теб. Защото въпреки че знам, че имам силата да направя всичко това, съм безсилен. Безсилен съм за първи път, защото не искам да те подчинявам, а безумно много искам да те задържа. Не искам да ограничавам свободата ти, но безумно много искам ти да искаш да си моя. Не искам да те пускам, но и не искам да те оковавам насила. И точно това е моят страх - че въпреки цялата ми мощ и сила, ти една превърнала си се в моя слабост.
/Desislava R. Poetry/
Tumblr media
0 notes
vprki · 2 months ago
Text
РЕФЛЕКСИИ: Ако някой срещне някой  на Cinelibri…да сподели любим стих
Tumblr media
В годините от създаването на кино-литературния фестивал CineLibri сме писали много за него – за филмите, за знаменитите гости, за надслова му, който винаги като избор ни е правил и истинска част от световната кино и литература. И всяко негово издание ни е вдъхновявало с прекрасни филми и срещи, заедно с това ни е радвало с въображението на неговите организатори начело със създателката му Жаклин Вагенщайн да ни откриват нови светове.
Още преди 10 години тя имаше страхотна визия и планове за бъдещето на CineLibri и сега предстои неговото 10-ото издание (10 октомври – 3 ноември) под мотото „Поезия безкрай“. Вече писахме в богат анонс в очакване на голямото събитие, може да прочетете тук.
Tumblr media
Алехандро Ходоровски
Традиционно, както умеят да го правят, в рамките на официалната пресконференция на 18 септември екипът на CineLibri я превърна в поетичен пърформанс. Всеки от участниците, извън поднесената информация прочете на финала любимо свое стихотворение на Борис Христов, Валери Петров, Роберт Бърнс, Ромен Гари и много още. Те звучаха и на различни езици. Беше красиво! В годината, в която отбелязваме 10 години от рождението на CineLibri, в контекста на един все по-безутешен свят, потърсихме упование в поезията. В поезията, която се родее със съня, бил той и летлив и бързо изчезващ кошмар, произлязъл от някой дивен филм на Алехандро Ходоровски; в поезията, тъждествена с пияния кораб на Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници; в поезията като съпротива срещу еднообразието и обикновеността на живота и като „отдих за окованата фантазия“. Пишат организаторите и допълват: Най-вече в поезията като свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.
Tumblr media
Десетото издание обхваща 67 заглавия с десет международни и над петдесет национални премиери, 45 специални събития, галавечери на 11 страни, ретроспекции, чествания, кино-литературни срещи, авторски пърформанси и специализирани дискусии. По традиция организаторите са приготвили множество изненади, в т.ч. тематични почерпки и комплименти за публиката, произтичащи от филмовото съдържание - от сиртаки до модерен танц, от фокуси до уроци по шах!
Сред почетните гости на десетото издание се нареждат шотландският писател Ървин Уелш, автор на „библията за аутсайдери“ „Трейнспотинг“; един от най-изявените италиански кинотворци през последните години – Даниеле Лукети; авторът на филма „Избери Ървин“ – Иън Джефрис; нидерландският режисьор Миша Пекел и световноизвестната писателка от български произход Капка Касабова (с екранизация по книгата ѝ „Граница“, 2017, издателство „Жанет 45“). С нас ще бъдат още Дани Розенберг - израелски режисьор и сценарист, Анита Модак-Труран - изпълнителен продуцент на филма „Уилям Фокнър: Миналото никога не умира“, и самият Теодор Ушев, който ще представи селекция от свои филми по книги и най-новия си късометражен филм, „Вълкът“, веднага след премиерата му на фестивала в Торонто.
Tumblr media
Начало на фестивала, както вече писахме дава Паоло Сорентино с хипнотичната неаполитанска драма „Партенопа“, номинирана за „Златна палма“. Красивото лице на Челесте Дала Порта владее екрана, а звездното присъствие на Гари Олдман и Стефания Сандрели допринася за цялостното внушение на филма - опияняващ размисъл за неумолимия ход на времето и за непроницаемата човешка същност. Премиерата е на 10 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на НДК непосредствено след церемонията по откриване.
Tumblr media
„Майсторът и Маргарита“
11 са заглавията от конкурса за пълнометражен игрален филм по книга, обособени в секция „Сонетен венец“. Сред тях са „Добър ден, тъга“ на режисьорката Дърга Чу-Боуз, адаптация по знаковия роман на Франсоаз Саган, преиздаден наскоро от „Колибри“. Номинираната за „Оскар“ Клои Севини („Момчетата не плачат“) си партнира със звездата от „Квадратът“ Клаес Бенг и с изгряващата звезда Лили Макинърни в ролята на Сесил. С номинация за „Златна палма“ у нас пристига и биографичната драма „Лимонов“, вдъхновена от едноименната книга на Еманюел Карер. Световноизвестният режисьор Кирил Серебренников поема риск, като се наема да разкаже историята на Едуард Лимонов – една колоритна, противоречива и екстремна личност, предизвикваща възторг у едни, омерзение у други. За наградата ще се състезава и адаптацията на знаменития роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“ на режисьора Михаил Локшин, разбунила духовете още преди да тръгне по кината.
Tumblr media
Мария Бакалова
В журито са Мария Бакалова – първата българска актриса номинирана за награда „Оскар“, BAFTA, „Златен глобус“, участва и в български филми като последният е „Триумф“на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, българското предложение за „Оскар“ за 2025. Оснет нея се  се включват още италиано-аржентинският актьор Игнасио Серико, познат от сериалите "Д-р Хаус" и "Кости", актрисата Ан Кюсак, която сме гледали в "Анатомията на Грей" и "Али Макбийл", поетът Даниел Келман и белгийската писателка Кристин Льонес. Авторитетно е журито и за най-добър документален филм: проф. Божидар Манов, Рене Карабаш (литературен псевдоним на Ирена Иванова) и Найо Тицин. А в журито за късометражен филм са Маргарита Стойкова, Ники Илиев и Коста Каракашян.
Наградите за пълнометражен игрален филм ще научим на 25 октомври, когато ще гледаме и филма на Педро Алмодовар "Другата стая", получил Голямата награда "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция, 2024.
Tumblr media
Мария Маца, директор на Италианския институт в София
Паралелната програма на фестивала обхваща няколко модула. Открояват се заглавията от проекта ITALIAN SCREENS: Ново италианско кино без граници, който има ежегодни издания в много страни по света, а през октомври за първи път ще се състои в България като част от програмата на CineLibri. Модулът включва осем от най-впечатляващите италиански литературни адаптации за голям екран, създадени през последната година. Любопитство буди и секцията „Американски прелести“, която обхваща четири заглавия. Акцентът пада върху трилъра „Конклав“ с Ралф Файнс в главната роля, напрегната и завладяваща адаптация по роман на Робърт Харис. За пореден път CineLibri включва в програмата си инициативата „Кино с кауза“, или ангажирано кино, което тази година ще предложи пет заглавия, своеобразни оди за човека и неговите битки. На фокус тук е драматичният разказ „Да бъдеш Мария“, чиято световна премиера се състоя на кинофестивала в Кан. Филмът с Анамария Вартоломей и Мат Дилън преосмисля кратката кариера и трагичния живот на звездата от „Последно танго в Париж“ Мария Шнайдер. Друг акцент е романтичната драма „Време за ��ивот“ на режисьора Джон Кроули, с Флорънс Пю и Андрю Гарфийлд в главните роли, която ще бъде показана у нас веднага след премиерата си на кинофестивала в Торонто.
Tumblr media
Теодор Ушев
И тъй като музиката също е поезия, паралелната програма тази година съдържа нов модул - „Рима и ритъм“. В него блестят новият филм на Жак Одиар, „Емилия Перес“, грабнал Наградата на журито от кинофестивала в Кан, невероятно романтичният филмов мюзикъл „Туптящи сърца“ с режисьор Жил Льолуш и „Част по част“ - едно шеметно пътешествие из живота на културната икона Фарел Уилямс, разказано със средствата на LEGO® анимация.
Tumblr media
Изключително богата е програмата на фестивала, съпътствана със срещи, важни събития, между които Първият форум на литературните адаптации /за него писахме по-подробно в първия текст/ за голям екран BOB (Based-on-Books), който ще посрещне големи имена от киноиндустрията в София на 26 и 27  октомври в хотел „Милениум“, зала „Айнщайн 2“, в рамките на десетото издание на CineLibri. BOB няма аналог в международен план - освен че представлява мост между две индустрии, свързани съответно с киното и литературата, съчетава образователно-дискусионна част с пичинг.
Така организаторите на CineLibri, начело с Жаклин Вагенщайн, както всяка година обосновават по невероятен начин самата философия, смисъл, ху��ожествен максимализъм неговата програма. Трудно бихме могли да си представим като зрители, като читатели, който чакат с нетърпение фестивалните дни какъв труд, усилия, познание, въображение, мащаб на мечтите се крие зад всичко това! Съвсем не по български го доказва вече 10 години!
Не е възможно в една публикация да се обхване цялостната амбициозна програма, но тепърва очаквайте подробности за форума при нас. Предварително, все пак може да прочетете на интернет страницата на фестивала тук.
ЗА РОМЕН ГАРИ
Tumblr media
Ромен Гари
В тази публикация ще акцентираме върху едно от специалните събития в рамките на CineLibri във Френския институт, посветено на 110 години от рождението на изключителния писател и хуманист Ромен Гари (1914-1980). Приемаме като като личен подарък заради особеното място, което заема в нашия живот по вълнуващ път от времето, когато прочетохме „Животът е пред теб“, тогава излязъл с автор Емил Ажар…
Събитието е под наслов „Спомен за Ромен Гари – поредица от дискусии и филми“, 21-25 октомври 2024, София и Пловдив. Тази поредица от дискусии и филми е част от честванията на 145-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Франция и България.
На 21 октомври от 18 часа ще се състои дискусията: „Мост между Изтока и Запада: Лесли Бланч в сърцето на славянския и балкански свят“ с лектор Жоржия дьо Шамбере, френско-британска писателка, журналистка, преводач, и издател, кръщелница на Лесли Бланч, първата съпруга на Ромен Гари. След нея ще бъде прожектиран филмът „Сияние на жена“ (1979) по едноименния шедьовър на Ромен Гари. Режисьор е знаменитият Коста-Гаврас, а в ролите  незабравимите Роми Шнайдер, Ив Монтан и Ромоло Вали.
Tumblr media
Ив Монтан и Роми Шнайдер в „Сияние на жена“ (1979)
Докато се скита отчаян из Париж, Мишел Фолен среща Лидия Товалски, пленителна, но погълната от скръб жена. Оказва се, че всеки от двамата преживява лична трагедия – неговата тежко болна съпруга е избрала да сложи край на агонията си, а Лидия току-що е изгубила дъщеря си в автомобилна катастрофа. Те ще изпитат порив да се подкрепят взаимно, да си дадат утеха и надежда… Но дали всичко, което са изгубили, ще им послужи като основание да продължат напред?
Tumblr media
Публикуван през 1977 година, „Сияние на жена“ е поразително изразителен роман, философска лирика в проза, химн на любовта и на „третото измерение“ на мъжа и жената — двойката.  И три цитата от книгата: “Любовта е единственото имане, което нараства с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава.“; „Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота?“ и „Стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион.“
На 22 октомври от 18 часа е дискусията „Ромен Гари – ЖОНГЛЬОРЪТ. Мистерията на идентичността.“ С участието на Агата Тушинска, полска писателка и Георги Ангелов, журналист и преводач. „Първото име? Роман, Ромен, Ромушка, Емил. Фамилия? Качев, от Качев, Гари, Гари, Аджар, Синибалди, Богат. Място на раждане: Вилна, Курск, Москва, руските степи, през 1914 г., през май, през декември, един следобед?
Псевдонимът, който е избрал: ГАРИ – огън; АЖАР – въглени.Трябва да бъде погълнат, за да се възроди. Пълното опознаване на биографията на Ромен Гари, единственият автор, печелил два пъти наградата „Гонкур“, е предизвикателство. Дипломат, сценарист, военен пилот, пътешественик и самоубиец след изключителна литературна кариера. Агата Тучинска, изключително талантлив биограф и романист, се впуска в увлекателно литературно разследване, за да разкрие многобройните лица на Гари. Тя влиза в интимен диалог с него, опитвайки се да разгадае тайните на неговата идентичност.
Tumblr media
Ромен Гари
След това ще бъде прожектиран филмът „Чародеят“ (2023), режисьор Филип Льофевр, в ролите: Чарлс Берлинг, Клер дьо Ла Рю дю Кан, Пиер Перие и други. След излизането на романа „Животът пред теб“ писателят Ромен Гари убеждава своя братовчед Пол Павлович да се представя като Емил Ажар. Пресата, издателите, читателите – всички са очаровани от него. Е, почти всички: Адел, студентка по литература в Сорбоната, родом от Ница (където Гари прекарва част от детството си), е сигурна, че Емил Ажар и Ромен Гари са едно и също лице. Тя решава да посети Гари в дома му и да се изправи срещу него очи в очи. Ще го изобличи ли? Или чародеят ще успее да я въвлече в своята мистификация?
На 24 октомври от 18 часа дискусия с Кервин Спийр, писател и биограф. Тя ще разгледа дълбокото влияние на българския опит върху антитоталитарното мислене на Гари. Като следвоенен дипломат в страна, която е на път да бъде завладяна от съветската власт, този период е истинско политическо училище за писателя, който може да наблюдава отблизо действието на установяващия се тоталитаризъм. Чрез непубликувани досега документи от дипломатическата му кореспонденция участниците ще открият един яснов��ждащ и проницателен Ромен Гари, който описва България като „абсолютен триумф на тоталитарните тенденции“. След нея ще бъде прожектиран документалният филм „Книжарят“ (2014), българо-френска продукция. Режисьори: Катрин Бернщайн, Асен Владимиров, в ролите: Ксавие Базен, Луиза Григорова, Касиел Ноа Ашер. Филм за двете години, които френския писател Ромен Гари прекарва в България. Той пристига в София като секретар на Френската легация в София през 1946 година и работи тук две години. От самото начало Гари е следен от българските тайни служби, които в рапортите си за него, използват псевдонима Книжарят.
Tumblr media
Асен Василев и Катрин Бернщайн на премиерата на филма в Дома на киното, 2018
Филмът бе представен в София в рамките на кино-литературния фестивала „Cinelibri”, 2018.За него във „въпреки.com” може да прочетете тук.
Припомняме, че издателство Colibri публикува 2014 година първата подробна биография на писателя „Ромен Гари“ на Доменик Бона, писателка, журналистка и литературна критичка. За нея тя е удостоена с голямата награда за биография на Френската академия.
Тя представя всички перипетии, белязали бурния живот на автора на една от най-забележителните литературни мистификации, наречена Емил Ажар. Роден в Москва през 1914 г. в бедно еврейско семейство, прекарал детството си във Вилно и Варшава, а юношеството в Ница, младият и амбициозен Роман Кацев прави своите първи стъпки на литературното поприще в навечерието и по време на Втората световна война, когато по призива на генерал Дьо Гол се сражава като боен пилот в Африка и Европа. След войната изпълнява дипломатически мисии в редица страни, включително в България, където изживява едни от най-вълнуващите моменти на своята дипломатическа кариера. Гари е единственият френски писател, получил два пъти наградата „Гонкур” (1956 за  „Корените на небето“  и 1975 за „Животът е пред теб“, подписана с името Емил Ажар) под различни псевдоним��. Необикновена личност и изключително даровит творец, съ�� своите романи той оставя ярка следа във френската и световната литература и до днес си остава един от най-превежданите в чужбина френски автори.
Tumblr media
Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d'Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“
Вече отбелязахме колко специална книга за нас е „Животът е пред теб“. След нея изчетохме всичко на български от Ромен Гари…Имах шанса, не в България, да гледам и филма „Мадам Роза“, филмова адаптация на романа на израелския режисьор Моше Мизрахи, за който получава наградата „Оскар“ за чуждоезичен филм 1978, а Симона Синьоре за главна си роля е номинирана, но същата година получава отличието на френските филмови награди „Сезар“. Дълбоко се надявам да го видим в следващи издания на CineLibri.
Tumblr media
Симона Синьоре като мадам Роза в екранизацията на "Животът е пред теб", 1977, режисьор Моше Мизрахи
И както вече написахме всеки на пресконференцията завършваше със стих. Така ще постъпя и аз с нещо любимо от полския поет  Циприан Норвид (1821-1883). То не е избрано случайно – мото е на романа „Пепел и диамант“ на полския писател Йежи Анджейевски, издаден у нас в издателство „Народна култура“ 1964 в превод на Димитър Икономов. 1958 година изключителният Анджей Вайда снима филм по книгата в главната роля е самият Збигнев Цибулски. На финала на филма /Може би ще имаме шанса да видим отново в издание на фестивала./ простреляният му герой се блъска в  простряно пране с бели чаршафи, които окървавя и звучи същия този стих на Норвид.
Гориш, но знаеш ли
Дали тъй ставаш волен
Или загубваш всичко на света
Дали под пламъци от факел смолен
Наоколо се пръскат и летят
Дали от тебе само пепел ще остане
или под пепелта се крият диаманти
от вечната зора на младостта.
В годините съм срещала и други варианти като превод, но този е в книгата и във филма.
Благодаря на CineLibri за десетгодишните преживявания и продължаваме напред със спомени от прекрасни книги и филми, с днешни очаквания и вълнения, с предчувствия за бъдещето… ≈
Текст: Зелма Алмалех и материали на CineLibri
Снимки: архив на CineLibri, Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)
Tumblr media
0 notes
vasetovp · 2 months ago
Text
ДЪЖД
Симфоничен оркестър.
Започва гръмотевична буря,
оркестърът свири увертюра от Вагнер,
а хората напускат местата си под дърветата
и тичат към козирката,
жените си смеят, мъжете се преструват на спокойни,
хвърлят си мокрите цигари,
Вагнер продължава да звучи, после всички вече са под
козирката. Дори и птиците литват от дърветата
и кацат под козирката, а после зазвучава Унгарска
рапсодия №2 от Лист, дъждът не спира, но гледай,
един мъж стои сам под дъжда и
слуша. Публиката го забелязва. Завъртат глави
и го гледат. Оркестърът не спира да
свири. Мъжът седи в нощта под дъжда и
слуша. Има нещо доста сбъркано в него,
нали?
Той дойде да чуе
музиката.
Чарлз Буковски
1 note · View note
Text
Защо ли, защо ли?
Защо ли се крием?
Че аз и ти вече.
Това не сме ние
Че аз и ти вече
сме двама различни,
които се срещат -
съвсем , съвсем безразлични.
А дали е така.
Кой ще ми каже?
Аз вървя по света
и подсвирквам си, даже.
Но сърцето ми спира,
спира да бие,
ако тебе във някой
друг те открия.
Това е обаче
наивна измама.
Дърветата знаят,
че тебе те няма.
И птиците знаят,
че ти си далече.
И аз го разбирам, добре -
при други си вече...
- Васил Найденов, "А дали е така"
4 notes · View notes
lastchan5e · 4 months ago
Text
"Плашеща си. Дявол да те вземе! Не знам какво да правя с теб. Види ли те човек му се приисква да ти свие гнездо и да те прибере под крилото си. Но след това започва да се чуди за чий дявол й е на такава жена гнездо. Родена да бъде свободна, да тича. Посестрима на птиците. С хиляда зверове в душата си. Хищник, готов да разпокъса плячката си. Със животински инстинки и дивотия. Как да те задържа ми кажи? Със сърце на дете - с неговата добрина и размери извън земното. Готова да дава на всички. Жени като теб плашат мъже като мен. Малък съм още. Малко ми е живота. Не съм се наживял, за да искам да те опитомя за мене си. А ако те пречупя? Не искам да те пречупвам. Искам да запазиш центъра си. Тази вселена около която се върти цялото ти съществуване и която те прави толкова нереална, космическа, гигантска. Извън габаритите си ми. Извън размерите. Тежиш ми на душата и на сърцето. Свикнал съм да чувам хиляда думи, не мога да разбера тишината ти. Знаеш ли кое ни е кофтите на слабите мъже - толкова много искаме силна жена, че не знаем какво да я правим като я получим. Такива като теб сте готови да се борите сами, въртите света на пръста си и ние забравяме, че сте жени и също имате моменти, в които имате нужда от нас. И точно тия моменти ни помитат. Болката на силната жена е цунами, турнадо. Съдържа в себе си двойна по размери сила на всичкото щастие, което сте способни да изпитате и да причините на другите. Загубваме се някъде в основата ви. Забравяме ��ои сме. Защото пред това, което има в душата ви - нашата пустее. И бягаме. Като ленивци. Както ��рауса зарявя главата си в земята, така и ние искаме да избягаме възможно по-далеч. И ви п��скаме да си отидите. Защото заслужавате някой по-силен от нас.
Заслужаваш някой по-силен от мен, който ще има онази твърдост и смелост, за да ти каже, че остава. Че не си тръгва. Че държи сърцето ти, душата ти. Заслужаваш някой, който няма да ти даде право на избор и възможност да си тръгнеш, защото той ще е по-силен от теб, за да остане. Не за да укроти бурята, а за да тича в нея."
Силвия Крумова
0 notes