#поредица

[addicted-to-books]

“Необходимо е да ти пораснат криле, щом земята под краката ти се разпада.”

“Общежитие за чудовища - Мракът на вампира” - Милен Хальов

[lora-ns-world]

,, Прошка"

,, Днес се искало прошка. От кого да я поискам, когато хората, пред които бих преклонила с истински емоции глава и бих я поискала или не са вече вече в живота ми, или са под земята? Затова претворявам в думи. Съжалявам. И моля за прошка. Съжалявам, че не бях достатъчно силна, когато трябваше. Съжалявам че си тръгнах. Съжалявам че любовта ми се изплаши насред бурята. Съжалявам, че разочаровах. Съжалявам за лъжите. Ако с конкретика трябва да изброя всичко, за което съжалявам, бих написала цяла поредица книги. Толкова ми се иска да бях по-добра, от това което съм. Мога само да се надявам, че тези мои скъпи хора, които са сред живите са ми простили, а онези, които ме гледат отгоре не са разочаровани. Говорете и казвайте,, съжалявам", докато има пулс, който да ви чуе."

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[lora-bez-qvorov]

Мисля, че мога да напиша поредица “в друга вселена бих”, но накрая всичките ми писания се обобщават в съжалението ми, че не бях достатъчно добра към себе си в тази вселена.

[onyv]

✔️DESIGN INNOVATION////////WEEK 8////////PRODUCT DEVELOPMENT & RESEARCH

lnstructions and Tasks:

Процеса на разработване на продукта, който ръководи дизайнера, от концепцията до въвеждането на пазара, и ще отразява значението на изследванията във всеки един етап от процеса. В края на този урок трябва да можете да: -Признаваме важността на внимателното подготвяне и внедряване на процес на разработване на продукта; -Разпознаваме различни подходи за разработване на нови продукти; -Признаваме важността на провеждането на изследвания, за да имаме успешна стратегия за развитие на продукта.

В урока тази седмица ще разгледаме процеса на разработване на продукта, за да подчертаем важността на стратегическото планиране на процеса на проектиране. Нека започнем този урок, като разгледаме концепцията за разработване на продукти, която обхваща пълния процес на изве��дане на нов продукт на пазара чрез поредица от стъпки, където се извършва концептуализация, дизайн, разработка и маркетинг. Но не се заблуждавайте от съществуването на думата „продукт“ в името на този процес, защото в този случай дефиницията на „продукт“ е много по-широка от обикновено, представлявайки не само физически обект, но и нематериален актив като услуга или опит. Независимо от индустрията или областта на работа, има обща рамка в процеса на проектиране - проучена и наречена като „Diamond Model“ от Съвета по дизайн на Обединеното кралство. В този модел става ясно, че всеки процес на разработване на продукт преминава през последователност от четири етапа: - два на divergent thinking (различно мислене) : откриване и развитие (the discovery and development); - и две други от convergent thinking (конвергентното мислене): дефиницията и доставката (the definition and delivery.) Поради стратегическото значение и сложността, които тези процеси могат да приемат, бяха разработени няколко подхода за тяхното насочване и управление. Те се състоят от пътни карти (roadmaps), които организират различните етапи на конвергентното и дивергентното мислене в систематичен подход. След това ще ви бъдат представени различни примери за съществуващи подходи за разработване на нови продукти.

„Stage-Gate“ съдържа поредица от дейности, наречени „Stages“ и контролни точки между два етапа, наречени „Gates“. Всеки етап е призив за действие с дейности по отношение на конкретния етап от развитието и всяка врата е точка за вземане на решение. Този подход може да се използва и за управление на други типове проекти, като подобряване на процеса или бизнес промяна.

Подходът „Fuzzy Front End“ определя кои стъпки трябва да се следват, но зависи от вас да решите реда, който има повече смисъл за конкретния продукт, който се разработва. Петте елемента на разработването на Fuzzy Front End продукта са: - Идентифициране на критерии за проектиране, което включва мозъчна атака за възможни нови продукти. - Анализ на идеята, който включва по-внимателна оценка на продуктовата концепция и нейната осъществимост и пазарен интерес чрез проучване на пазара и концептуални проучвания. - Създаване на концепция, което включва превръщането на идентифицирана продуктова възможност в осезаема концепция. - Прототипиране, което включва създаване на бърз прототип за продуктова концепция, която е определено да има бизнес значение и стойност. - И разработване на продукти, което включва гарантиране, че концепцията има бизнес стойност.

Подходът „Design Thinking“ се състои от поредица от итеративни стъпки, които са предназначени да насърчават творчеството и сътрудничеството. В тези стъпки научавате повече за проблема, като използвате множество гледни точки, идентифицирате обхвата и истинската природа на проблема, обмисляте решения на избрания проблем, създавате прототип и тествате идеите, за да получите обратна връзка.

“Quality Function Deployment”(„Разгръщане на функция за качество“) е метод, разработен в Япония през 1966 г., за да помогне за трансформирането на гласа на клиента в инженерни характеристики на продукт. Yoji Akao оригиналният разработчик, описва „разгръщането на функция за качество“ като „метод за трансформиране на качествените потребителски изисквания в количествени параметри, за разгръщане на функциите, формиращи качество, и за внедряване на методи за постигане на качество на дизайна в подсистеми и компонентни части, и в крайна сметка към специфични елементи от производствения процес."

“Design for Six Sigma” е подход, свързан с традиционната „Six Sigma“, който се стреми да подобри процеса на проектиране по време на началната фаза на разработване на продукта, като придобие дълбоко вникване в нуждите на клиентите и бизнеса и като ги използва за насочване всяко дизайнерско решение. При този подход започвате с определяне на нуждите на клиентите, за да разработите по-късно мерки за успех. Това е последвано от етапа на анализ, където събраните прозрения и показатели за успех се преобразуват в нови концепции. След това преминавате във фаза на проектиране, където са изброени всички опции, за да бъдат допълнително тествани в етапа на проверка, където също се случва внедряването.

Друг подход е „Lean Product Development“, който има за цел да ускори времето за пускане на пазара чрез агресивно елиминиране на отпадъците при планиране, управление на ресурсите, контрол на дизайна и интердисциплинарна комуникация. При този подход, през целия процес на разработване на продукта, отпадъците се елиминират в непрекъснати цикли на обучение, изграждане и измерване, като същевременно се търсят ситуации като свръхпроизводство, неизползвани ресурси или инвентар. В много от тези подходи се използват общи инструменти за извършване на всеки етап или дейност и много пъти компаниите използват и смесени модели, при които се комбинират два или повече различни подхода. Като разгледате отблизо съществуващите подходи за разработване на продукти, ще забележите, че всички те силно разчитат на изследвания, независимо дали са качествени или количествени. Знанията за потребителите и потребителите са от решаващо значение за процеса на разработване на продукта и изследванията трябва да се провеждат във всички фази на процеса на проектиране, за да се гарантира успешното еволюционно сближаване между разбирането на проблема и дефинирането на решение. TO DO : Моля, гледайте и прочетете всички налични ресурси за тази седмица. Сега, след като достигнахте първата половина на тази част, използвайте тази задача, за да помислите за вашия процес на разработване на продукта. Картирайте етапите и извършените дейности за процеса на разработване на вашия продукт, включително тези, които вече сте извършили в предишни уроци, и тези, които все още трябва да изпълните, за да изведете настоящите си идеи на пазара. Уверете се, че имате етапи на дивергентно и конвергентно мислене, както е предложено от модела Double Diamond. Използвайте „Trello“, за да планирате етапите и дейностите, като марк��рате в зелено тези, които вече сте изпълнили, и в жълто тези, които все още трябва да изпълните.

+

+ The power of product development for social change | Juan Manuel Jauregui Becker | TEDxTwenteU

+ Joe Faith: Product Development @ Google: TDC16

+

Learning Activities: - Картирайте (Map) всички етапи и дейности от процеса на разработване на вашия продукт, включително тези, които вече сте направили по време на този модул, и тези, които все още трябва да изпълните, за да изведете настоящите си идеи на пазара. - Уверете се, че имате етапи на дивергентно и конвергентно мислене, както е предложено от модела Double Diamond. - Използвайте Trello, за да планирате етапите и дейностите, като маркирате в зелено тези, които вече са изпълнени, и в жълто тези, които тепърва предстоят.

ОТКРИВАНЕ Корица и серия от илюстрации за книгите за Алиса, представящи визия за Алиса от 21-ви век ДЕФИНИРАНЕ Проучете гледните точки на целевата група: -статистика -интервю -анкета -проучване на социалните медии + обобщаване на резултатите: -диаграми -таблици РАЗВИВАНЕ -групово сътрудничество -мозъчна атака -търсене на различни идеи и решения ДОСТАВКА -прототипиране (създаване на модел) на корица/спредове и тестване в социалните мрежи/книжарници и др. -отчитане на резултатите от обратната връзка и отстраняване на някои негативи

+ W8/ on Trello board:

[vprki]

По стъпките на Тони Николов в откриване на хора в археологията на въображението

Наскоро излезе четвъртата книга на философа, журналиста и преводач Тони Николов, „Потулена София. Нови 20 истории“ от изключителната му поредица, посветена на нашия град, който открихме отново, независимо, че целият ни живот е тук. Предишните „Спомнена София“, „Бленувана София“ и „Незабравена София“,  всички с логото на издателство „Рива“ ни радваха, удивляваха, натъжаваха…А сега някак с него се “вмъкваме“ в тази „Потулена София“.

Невъзможно е да вървим с неговите стъпки, но поне да ги разгадаем и да разберем повече за града ни и не само, а да открием един свят така умело и безпощадно скриван и потъпкван.

Публикуваме с негово разрешение предговора му към „Потулена София. Нови 20 истории“, 2024.

СТЪПКИ И СЕНКИ

Във всяка от своите точки град като София крие изненади за окото. Асиметрията на времето прави така, че павираните и асфалтирани улици в стария център да изглеждат още по-усукани и по-неравни, надвисналите балкони и пристройките устремно режат небето и даже котките, които скачат умело от покрив на покрив, са с��каш по-наясно от нас, хората, с вековния план на този град, където изникващите наново пластове съседстват със скришните задни дворове.

В предишните си книги – „Спомнена София“, „Бленувана София“ и „Незабравена София“, се опитах да синтезирам опита си от броденето или фланьорството из града, което неминуемо прераства в археология на спомена.

Сега си давам сметка, че ако в предишните ми софийски истории стъпките ми догонваха онова, което се намираше извън окото, този път погледът все повече е обърнат навътре – към потуленото и заличеното. Така към „историите на местата“ се добавят основно „историите на хора“, някога обитавали същите тези места, неотменна част от археологията на нашето въображение.

Всички ние всекидневно пробягваме с поглед фасадите на сградите, кръстовищата на улиците или някоя полусрутена къща, но те си остават „бели страници“, ако капанът на времето не щракне и стъпките ни не „пропаднат“ в миналото. Едва тогава осъзнаваме, че линейната крива на времето предполага безброй криволичещи варианти, че в една и съща точка се кръстосват цели исторически отрязъци.

Град като София е винаги град в перспектива, където всяко „преди“ е обвързано с нещо „после“, което придава особена плътност на всяка софийска история. Тъй като разказът винаги има „лице“ и „опако“, подобно на „невидимите градове“ на Итало Калвино: на утаените спомени съответства огромен „резерв от образи“, които нито могат да се откъснат и разделят, нито да се видят едновременно.

Така от здрачевините на миналото разпилените отломки се изместват в „друго пространство“. Някъде в периферията на това „спомнено време“ стават възможни „разходките“ в тази книга – от безметежната тишина късно ��ечер до свръхускорението в час пик денем.

Накратко: някъде в София – в онова „каменно въплъщение на софийския душевен живот. Град стар, но без старост, град исторически, но безтрадиционен, спокойно робски и спокойно свободен град“ – Magnus (Петър Нейков), „Из брътвежи на един софиянец“, 1906 г.

Там, където все още витаят стъпките или сенките на Яворов, Андрей Протич или Александър Жендов, на „бивши хора“ и превратаджии, на софиописеца Георги Каназирски-Верин и емблематична софиянка като Йорданка Филаретова, наричана Госпожата… А „спомнянето“ отрежда на бродещия във времето особена и специфична позиция, която преди векове псалмопевецът е уподобил на „бухал в развалини“ или на „самотна птица на покрив“ (Пс. 101:7–8).

„Градът на пребиваващите“ с техните актуални истории е дублиран от „града на отишлите си“. С шепотите, болките, надеждите и упованията им – такива, каквито сме ги чули през разказите на други или прочели в онова, което отишлите си са решили да ни оставят. В някакъв смисъл всички тези истории за „чутото, видяното и преживяното“ сякаш се сливат в историята на една избеляла пощенска картичка, най-неочаквано попаднала в ръцете ми – любовна история, за която не знаех нищо, но със самия факт, че попадна в мен, се превърна в отворено писмо, което се „самоадресира“ (Жак Дерида). Пример за това как близкото и далечното се сближават, а миналото проговаря само и единствено чрез нас. Финалът остава отворен.

Тони Николов

Теодора Димова и Момчил Методиев

Обичайно, както е било винаги с книгите на Тони Николов и „Потулена София“ имаше своето представяне за среща с публиката при забележителен интерес. За нея в една от залите на Съюза на архитектите говориха Теодора Димова, която по неин специален път като писател с вълнение споделя какво преживява с това необичайно четиво; а историкът Момчил Методиев, който познава повечето от новите 20 истории /публикувани в Портал Култура-б.р/ на Тони Николов, прочитайки ги отново в книжно издание, ги открива сякаш отново и да ги определи като различни и много лични като микро исторически разрез на биографичната история.

Публикуваме текста на Теодора Димова от Портал Култура, който е в основата на експозето ѝ при представянето на книгата.

КОРЕНЪТ, КОЙТО НИ УДЪРЖА НАД БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО

„Няма как започнатите, но прекъснати някога разговори за истории и книги да продължат.“

Въпреки че пише това, Тони Никол��в си поставя противоположната задача – да продължи прекъснати разговори, като прекрачва през невидимите граници на времето, като се връща в миналото и го разтяга до съвремието, като свързва скъсаните му нишки и от неговите раздробени отломки сглобява един цялостен образ.

Теодора Димова

Горният цитат е от едно от есетата в последната му книга „Потулена София“, в което разказва за съдбата на своя кръстник Иван Драгошинов. Но тъй като тя е преплетена с ист��рията, разказът се насочва към трагичните събития в Катин и Виница, където хиляди невинни жертви са разстреляни от чекистите. Разравянето на масовите гробове се превръща в метафора на разравянето на пластовете на историята, под които е погребана истината. Така достигаме до основната цел на автора – да бъде разкрита истината, голяма част от която е заровена и земята над нея е отъпкана от нашите забързани към бъдещето стъпки.

Истината е най-често скриваното съкровище, а откриването му е трудно и изисква специално умение и прецизно боравене с натрошените фрагменти от артефакти. Истината е най-често скриваното, манипулирано, изопачавано и подменяно съкровище. Това се прави толкова често, че мнозина изгубват вродения у човека усет за истина. Изопачаването на истината е основна цел на идеологическите системи, които половин век господстваха в света. Цели поколения живеят в условия на подменена истина. Затова стремежът да се разкрива истината е благородно занимание, което заслужава уважение и насърчение. Тони Николов е автор, който умее да прави това отговорно и виртуозно, с което е заслужил нашите адмирации.

С Тони Николов по стъпките на Димчо Дебелянов в Литературни маршрути, 2024

След като сме узнали, че цялата тайна на спомените са отдавнашни разкази, които неволно са се завъртели в паметта му, нека да продължим заедно с него прекъснатите някога разговори за истории и книги, за хора и съдби.

Темите се сменят като в калейдоскоп, но една нишка свързва няколко от разказите. Тя проследява превратите от първата половина на миналия век, които променят посоката на развитие на България, облика ѝ, а в крайна сметка и съдбата ѝ. Превратите се извършват в равномерни периоди от време, през десет години, сякаш отмерени от ритъма на махалото на часовника на ��сторията. И най-чудното е не това, а че движещите личности и на трите преврата са едни и същи. Не са едни и същи обаче идеите им – първият преврат през 1923 г. се определя като фашистки, а последният, извършен двайсет години по-късно от същите хора, е наречен антифашистки.

Ние днес се възмущаваме от непоследователността на нашите политици. Съвсем наскоро, при съставянето на последното правителство, ни се отдаде възможност да ги обругаем, задето извършиха точно това, което заклинателно бяха заявявали, че никога не биха сторили. Да не го бяха правили поне заклинателно. Но те са наследници на традиции в политиката – наши родни исторически традиции. Последователи на една традиционна непоследователност.

Теодора Димова, Момчил Методиев и Тони Николов

Сред постоянното непостоянство чутовно се извисява постъпката на Димо Казасов, министър и в трите превратаджийски правителства. След като става министър на пропагандата в отечественофронтовското правителство на 9 септември 1944 г., той лично забранява собствените си книги, писани преди 1944 г. – „В тъмнините на заговора“, „В отечеството на Мусолини“, „Проблемът на политическия вожд“, „Звено без грим“ и още няколко. Всички. Включва ги в списъците с вредна литература. Много от авторите, чиито книги са вкарани в тези списъци, са вкарани в затвора. Министърът на пропагандата не предприема такава мярка спрямо себе си – вероятно от хуманни съображения. А софияписецът Тони Николов казва, че докато обикалял къщата на някогашния политик на улица „Женева“ 12, си мислел колко невероятно е един и същи човек да създава, описва и пренаписва събитията.

На задната корица на последната му книга с реставрирана история съм представила автора така: „Сладкодумният събирач на отломките, който не спира да върви из нашия град, да витае около кооперации и входове, да се заговаря с излизащи от ��ях хора, да се изкачва по непознати стълбища, с рентгенов��те си очи и с камерата на телефона си да съзира местата, на които са живели големите ни и значими личности, повечето от които днес забравени. Техните имена не само са забравени. Те са потулени. Те са насилствено изтрити от нашата памет. Забравата за тях беше наложена, натрапена, а паметта за тях – смачквана с ботуш.“

Днес трябва да положим старание да я почистим от калните отпечатъци на тоталитарния ботуш. А на Тони Николов да благодарим, че върши това така вдъхновено и вдъхновяващо.

Теодора Димова /в гръб/, Захари Карабашлиев и Тони Николов

Нека да го последваме стъпка след стъпка из малките улици, откъдето ще зърнем „половинчатостите в родната ни история, заради което ни дебнат евразийските покрайнини“, и да стигнем до една жълта двуетажна къща, която ще ни разкаже за своя собственик Стойчо Мошанов – един от многобройните „бивши хора“, паметта за които е насилствено изтрита. Тя е на бул. „Цариградско шосе“, при построяването ѝ в края на 20-те години на миналия век се е намирала на бул. „Николай Николаевич“, брат на Царя Освободител, а в нашето детство беше на бул. „Ленин“.

Преди войната Стойчо Мошанов е председател на 24-ото Народно събрание, но му е лепнат етикета „яростен англофил“ и той е принуден да подаде оставка. През август-септември 1944 г. чрез мисията си в Кайро за втори път се опитва да насочи България в лагера на демокрациите и да я спаси от съветска окупация. Планът му е съгласуван с тогавашния министър-председател Иван Багрянов, но не е съгласуван с „бащата на народите“ и по комунистическата радиостанция „Христо Ботев“, която предава от Москва, му е лепнат нов етикет – „слуга на монархофашизма“.

Съветският съюз обявява война на България, ��оето прави преговорите със западните съюзници безпредметни. След като България е окупирана от Червената армия, мисията на Стойчо Мошанов е наречена предателска. Тя му струва десет години по лагери и затвори. Клеймото „бивши хора“ е лепнато на потомците му до трето поколение.

Тони Николов

Тони Николов задава един сложен въпрос – защо времето „преди“ е от такова значение за нас? На който отговаря чрез друг въпрос: „Нима коренът на миналото, в който се вкопчваме с неподозирано упорство, е единственото, удържащо ни над самата бездна на времето?“

Теодора Димова

И четирите книги са прекрасно оформени от Надежда Олег Ляхова и самите, какъвто е стилът на издателство „Рива“, са полиграфски изпипани като произведение на изкуството. За великолепната снимка на корицата на „Потулена София“ Тони Николов разказа, че в търсене на отдавна запуснатия дом на Христо Матов сред руините наоколо видял огромно старо огледало и го снимал с телефона си…Така, че снимащият човек на снимката е той…

Припомняме, че Тони Николов получи наградата на Столична община в област „Литература“ за първата си книга “Спомнена София: 20 истории”, 2021 в Деня на мъдрата София и трите ѝ дъщери Вяра, Любов и Надежда 17 септември 2022 година. Ден преди това се състоя премиерата на втората му книга “Бленувана София” в прекрасното пространство на градината на къщата-музей „Борис Христов“. /Може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Балансът между художественото и документалното е премерен прецизно в неговите книги. В полза на документалното. Или в полза на художественото. Всъщност в полза и на едното, и на другото. Именно това прави звученето на тези разкази и в четирите книги изключително съвременно. Книгите на Тони Николов разкриват София по забележителен начин като минало и съвременност – усеща се като  филм с незабравими образи, които и чуваш.

Този текст ще завършим с част от написаното от Теодора Димова на задната корица на „Потулена София:

„Софияписецът…

Вместителят на спомените…

Архиварят на изгубения град…

Фланиращият софиянец…

Някак незабелязано и стъпка по стъпка Тони Николов направи нещо удивително – със своите четири книги, посветени на миналото на София, издигна своеобразен паметник на поколения българи, живели според нормите на морала, честта и достойнството. Издигна паметник на една друга България – европейска и независима, за която днес само бихме могли да мечтаем.

Най-радостното от всичко е, че към този паметник се насочват погледите на младите поколения, както и на всички онези, които изпитват омерзение от българското настояще. Добрата вест за автора е, че те стават все повече.“ ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[ale0740]

Влюбени сте в И Мин Хо от „Пачинко“? Гледайте очарователния му романтичен сериал по Нетфликс

Не можете да се наситите на Ко Хансу в мащабната епична поредица „Пачинко“ на Apple TV? Харизматичната халю звезда И Мин Хо най-накрая се завръща на к-драма сцената след 5 години с най-новия си проект „Когато звездите клюкарстват“ (известен също като „Питай звездите“ на корейски). С участието на „кралицата на романтичните комедии“ Конг Хьо Джин, най-новата корейска драма на Нетфликс разказва…

[forexmastertrader]

Инфлация, Фед и пазарите: Анализ на последните тенденции и прогнози

Промени в икономическата среда: Последни тенденции и възможни последици за инфлацията Инфлацията ни изненада отново: Фед сменя курса, пазарите реагират Това, което изглеждаше като успокоение на инфлационните страхове, внезапно се обърна. Последните данни ясно показват, че инфлацията не само не отслабва, но дори може да ускорява. Това принуди Федералния резерв да коригира курса си след поредица от…

[otvadkoritsite]

Поредицата "Поезия с времето" представя изгряващи поети

Книжарница “НБУ в Центъра” представи първи епизод от своята нова поредица, посветена на съвременната поезия – “Поезия с времето”. Темата на епизода е “Началото в края”, като подбраните стихове са в изпълнение на седем български актриси. “Представяме ви поредицата ,,Поезия с времето“: седем млади актриси вълнуват зрителите със стихове. Фокусът е върху произведения на изгряващите автори на…

[rugbypodbg]

20-минутният червен картон може да работи - но не и успоредно с TMO "бункера"

Charles Richardson С три различни картона на разположение на съдиите вече не трябва да се налага да възлагат вземането на решения на външни фактори Тази седмица Съветът на Световното ръгби ще се събере в Дъблин за поредица от важни срещи и гласувания, които ще определят краткосрочното – и евентуално дългосрочното бъдеще на ръгбито. На първо място в дневния ред е решението за това кой ще замени…

[balloons12]

7години 7 месеца 7 Дни 7 часа 7 минути Честит голям ПРАЗник хаха щото е поредица от празни дни добре съм аз растеж претърпявам поливам се оливам се не наспивам се няма защо да я паза тази енергия вярвайки че никой не може да те спаси от това което искаш не е нужно дори да говорим просто ги казвам нещата през прозореца и вятъра ги носи към теб няма препинателни знаци Дали хората от tumblr трябва им казваме Тъмблиери

[magdalenagigova]

Въпреки травмата на крака си, той продължава турнето си с бурни аплаузи и поредица от бисове

[realistimo]

✨ Продължаваме с нашата поредица “Кои са най-добрите и най-опасните квартали за живеене❓”. Този път Ви насочваме вниманието към град Русе 👉 https://realistimo.com/bg/blog/kvartali-ruse/ 

💡 В новата ни блог статия ще разберете кои са най-евтините кварталите и кои най-скъпите и богати, както и кои са най-подходящи за наемане на жилище.

✍️ Споделете в коментар кои са най-добрите квартали за живеене в Русе според Вас!

[ivo-bozukov]

Какво представлява ветроходната регата?

Регатата е събитие (или поредица от събития), в което лодки от един и същи клас или тип се състезават една срещу друга. Традиционно регатите се състоят от състезания по ветроходство или гребане, но днес някои състезания с моторни лодки също се наричат регати.

Често ветроходните регати носят името на конкретен клас или тип лодка (като състезанието за клас Лазер), а могат да бъдат кръстени и н�� мястото или града, където се провежда надпреварата.

Как се провежда ветроходна регата?

Независимо от вида на регатата, целта на състезателите е една и съща: да завършат успешно курса първи. Както знаят запалените зрители на регати като Иво Бозуков, събитията обикновено са разделени на много различни състезания. Спечелването на отделните гонки или благоприятното класиране в тях е от съществено значение за триумфа в цялата регата.

Поставя се шамандура в посока срещу вятъра и лодките трябва да я заобиколят от стартовата линия, преди да се върнат към стартовата линия и да заобиколят разположените там шамандури. След това трябва да се направи втора обиколка, което превръща регатата в състезание с две обиколки.

Как се оценява регата?

Начинът на оценяване на всяка гонка в регатата зависи от вида на състезанието, което се провежда. Важното е финишът да бъде пресечен най-бързо. Например при формата „флот“ регатите се оценяват по класиране, като победителят във всяка гонка получава една точка, второто място – две точки и т.н. В края на регатата се изчисляват резултатите на отборите и печелившият отбор е този с най-нисък резултат (комбиниран) в двете дивизии. По време на състезание на ветроходците могат да се налагат наказания за различни нарушения. Те включват съприкосновение с шамандурата или възпрепятстване на противник.

При състезанията по системата „всеки срещу всеки“ победителите от всяко състезание преминават към следващото, а загубилите се състезават един срещу друг, за да определят крайното си класиране.

Колко дълго може да продължи една регата?

Продължителността на регатите е различна и зависи от сложността на събитието, например от броя на различните състезания, които трябва да бъдат включени. Както знаят зрители като Ивайло Бозуков, една регата често продължава няколко дни или през уикенда, за да може всички ветроходци да се състезават. Регатите, които изискват прекосяване на океана, могат да продължат и седмица.

[iso91]

Pixel Вече е възможно да разберете часа с вибрация !

Нова и поразителна функция дойде в часовниците Pixel: Вече е възможно да разберете часа с вибрация!

Google пусна нова актуализация за часовниците Pixel от двете поколения и актуализацията въвежда поразителна функция. Ето подробностите! Pixel Watch , който привлича вниманието с уникалните си характеристики, въпреки ��е не е широко предпочитан в сравнение с конкурентите си днес, носи нова и поразителна функция „Вибриращ часовник“ и за двете поколения версии с априлската актуализация. Тази нова функция ви позволява да докоснете циферблата на часовника си с два пръста, за да получите поредица от хаптични вибрации от часовника. Едно докосване показва часа, докато можете да докоснете два пъти за минути. За да активирате функцията, можете да отидете на Системни Настройки => Вибрация => Вибриращ Часовник.

Как да научите часа с вибрация на Pixel Watch?

Има два „примера за тип вибрация“, достъпни за потребителите. Тези: - Цифри: Вашият часовник излъчва дълга вибрация за 10 и кратка вибрация за 1. - Обратно: Закръгля текущото време до най-близкия четвърт час. Вашият часовник излъчва кратка вибрация на всеки 15 минути.

Опциите за скорост на вибрация са много бавна, бавна, средна (по подразбиране), бърза и много бърза. Изненадващо, тази функция идва не само в най-новата версия на Pixel Watch, но и във версията от първо поколение. Освен това, още по-изненадващо е, че според отзивите на потребителите, хаптичното представяне се конкурира с Pixel Watch 2. Какво мислите за тази нова функция, идваща в Pixel Watches? Можете да споделите вашите мисли с нас в секцията за коментари по-долу. Read the full article

[vprki]

Великолепни ученици на Райна Кабаиванска в „Адриана Лекуврьор“

Кулминацията на юбилейната „Година на Райна Кабаиванска“ се превърна в неповторимо музикално преживяване от висока класа на 17 и 19 януари с две незабравими представления на шедьовъра „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа в Софийската опера и балет.

Спектаклите, изпълнени с емоция, вдъхновение и изключителна вокална сила, заплениха публиката, която и в двата дни изживя оперната магия, създадена от звездите на Школата на Райна Кабаиванска в Нов български университет. Бяхме част от щастливите зрители, препълнили до последното място в залата на 19 януари.

Двете представления, под режисурата на Юлия Кръстева и със сценографията на Алберто Троизи, събраха на сцената четирима изявени ученици на легендарната прима, които превърнаха героите на Чилеа в истински живи образи.

Припомняме, че премиерата на „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа бе на 29 ноември 2024 година в Национална опера и балет. Диригент-постановчик е Франческо Роза, режисьор Юлия Кръстева, сценограф Алфредо Троизи, костюми Весна Радович, хореограф Людмила Илиева. Постановката е посветена на 90 години от рождението на две от световнопризнатите ни оперни певици Александрина Милчева и Райна Кабаиванска.

Витория Йео (сопран, Южна Корея) плени сърцата на публиката с изпълнението си на Адриана Лекуврьор. Завладяващият глас и сценично присъствие добавиха изящество и страст към ролята, емблематична за ��ворческия път на Райна Кабаиванска, която тя изпълнява с триумфален успех на най-престижните сцени по света в продължение на три десетилетия. Нейната интерпретация на героинята на Чилеа често е сравнявана с вдъхновителката на образа – легендарната Сара Бернар, и остава един от върховете в оперното изкуство.

Витория Йео

Витория Йео (сопран, Република Южна Корея) плени сърцата на публиката с изпълнението си на Адриана Лекуврьор. Завладяващият глас и сценично присъствие добавиха изящество и страст към ролята, емблематична за творческия път на Райна Кабаиванска, която тя изпълнява с триумфален успех на най-престижните сцени по света в продължение на три десетилетия. Нейната интерпретация на героинята на Чилеа често е сравнявана с вдъхновителката на образа – легендарната Сара Бернар, и остава един от върховете в оперното изкуство.

Вероника Симеони

Вероника Симеони (Италия) извая образа на принцеса Де Буйон с дълбочина и драматизъм. Нейният характерен мецосопран, познат от сцени като „Метрополитън опера“ и „Ковънт Гардън“, изпълни театъра с емоционална мощ. В ролята на Маурицио, с топлия си и богат глас, тенорът Джузепе Инфантино (Италия) доказа защо е считан за един от най-перспективните млади оперни артисти. Хе Канг (Република Южна Корея) покори публиката в ролята на Мишоне с изразителното си пеене и впечатляващо сценично присъствие.

Събитието се превърна в истински празник на оперното изкуство, който показа как традицията и вдъхновението, предавани от Райна Кабаиванска на нейните ученици от майсторските ѝ класове в НБУ, раждат нови звезди.

Уникалната поредица от събития „Годината на Райна Кабаиванска“ в чест на 90-годишнината на легендарната дива, организирана през 2024 г. завладя публиката в Париж, Лондон, Модена, София и Пловдив. Инициативата се проведе по идея на д-р Георги Текев, изпълнителен ��иректор и член на Настоятелството на Нов български университет, основател и мениджър на майсторския клас на маестрата в НБУ.

Райна Кабаиванска и д-р Георги Текев в Театро „Павароти-Френи“ в Модена

„През годините стотици пъти съм ставал свидетел на това как Райна Кабаиванска вдъхновява хората с изкуството си, с морала и щедростта си. Тя е личност с призвание не само на голям артист, но и на всеотдаен преподавател и меценат. Това се дължи не само на големия ѝ талант, но и на огромната й щедрост. Нейното отношение към преподаването е, както тя казва, „дълг за продължаване на традицията в едно голямо изкуство“. За нея е важно да развива индивидуалността на всеки.“, споделя д-р Георги Текев.

За своята учителка Витория Йео казва: „Често ми повтаря: „Пей! Бъди артист!“ Бях притеснителна по характер и не можех да пея свободно, но тя ми вдъхва кураж с тези думи. Тя е велик артист на сцената и истински учител, който предава със сърце всичко, което знае, на учениците си. И обича да вижда напредъка и успехите им.“

Южнокорейското сопрано завършва оперно пеене в университета в Сеул и в консерваторията „Ариго Бойто“ в Парма. С Райна Кабаиванска се усъвършенства от 2010 г. в майсторските класове в Нов български университет, Академия „Киджана“ в Сиена и Музикален институт „Веки-Тонели“ в Модена. Печели много международни конкурси, между които „Магда Оливеро“, „Пиетро Монджини“, „Мария Малибран“ и други. Стипендиант на дарителски фонд „Райна Кабаиванска“ в Нов български университет.

Италианското мецосопрано Вероника Симеони, което блести с  изяви на световните сцени като „Метрополитън опера“ и „Ковънт Гардън“. През 2024 г. Вероника прави впечатляващи изяви като Принцеса Еболи в „Дон Карлос“ на Верди в Ла Скала, Милано, под диригентството на Рикардо Шаи, Амнерис в „Аида“ в Софийската опера и балет под диригентството на Франческо Роза. Дебютира и в Кралската опера на Мускат като Маркизата от „Дъщерята на полка“ от Гаетано Доницети.  Участва и в концертите  на Школата Кабаиванска Serata Belcanto в Парижката опера и в Бритън тиътър в Лондон.

Витория Йе и Вероника Симеони

За работата си с Райна Кабаиванска Вероника Симеони споделя: „Тя е изключителна жена – щедра, силна, много интелигентна и с чувство за самоирония. Може би, най-важното, което ми е предала е нейният кураж и ентусиазъм. Райна е оптимист винаги. За мен тя е опора и пример, който следвам.“

Особено благодатна в творческия път на Симеони е връзката ѝ с френския оперен репертоар. Кармен в „Кармен“ от Бизе, Селин в „Африканката“ от Маейрбер, Маргарита в „Проклятието на Фауст“ и „ Дидона“ в „Троянци“ от Берлиоз, Шарлот във „Вертер“ от Масне са нейни коронни роли, аплодирани от публиката в Италия, Испания, Германия, САЩ.

Работила е с големи диригенти от няколко поколения – Лорин Маазел, Юри Юркевич, Клаудио Абадо, Джанандреа Нозеда, Микеле Мариоти, Фабио Луизи, Рикардо Шаи, Марко Армилято, Даниел Орен, Мюнг Вунг Чунг, Зубин Мета, Джанпаоло Бизанти и други.

Витория Йе и Джузепе Инфантино

Италианският тенор с успешни изяви в големи италиански и международни театри Джузепе Инфантино. Той завършва оперно пеене в Консерваторията „Артуро Тосканини“ в Рибера. От 2018 г. учи с Райна Кабаиванска в майсторските класове в Нов български университет и Музикален институт „Веки – Тонели“ в Модена. Джузепе е трикратен стипендиант на дарителски фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ през 2019, 2020 и 2023 г. Печели награди от конкурсите „Марчело Джордани“, „Премио Ета и Паоло Лимити“ и други.

През 2022 г. прави международен дебют в Софийската опера и балет като Родолф в „Бохеми“ на Пучини. Между 2019 г. и 2022 г. участва във всички концерти, посветени на Лучано Павароти в Модена. През 2023 г. и 2024 г. участва в концертите  на Школата Кабаиванска Serata Belcanto в Парижката опера, Академията Санта Чечилия в Рим и в Бритън тиътър в Лондон.

„За мен да бъда ученик на Райна Кабаиванска е голяма чест, защото тя е велика. Позната е по целия свят, а може би даже и във Вселената. Тя е човек с огромна душа ииндивидуалност. В артистичния свят - като сопрано, тя е божествена. Именно божествена. Това е прилагателното , с което може да се опише какво тя е постигнала в артистичния си живот. За мен да усвоя нейното знание и да го направя свое е нещо прекрасно, истинска чест.“ Казва Джузепе Инфантино за Райна Кабаиванска.

Хе Канг

Младият баритон с обещаваща кариера и награди от престижни конкурси Хе Канг (Република Южна Корея) завършва университета Йонсей в Сеул. Специализирал е в Академията за млади певци на операта в Хановер и консерваторията „Джузепе Верди“ в Комо. Към усъвършенстване с Райна Кабаиванска го насочва друг южнокорейски ученик на маестрата - утвърденият баритон Симон Лим, с кариера в най-големите оперни театри на Италия и Европа. От 2021 г. Хе Канг учи с Райна Кабаиванска в майсторските класове в Нов български университет и Консерваторията „Веки – Тонели“ в Модена. Хе Канг е трикратен е стипендиант на дарителски фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Лауреат е на конкурсите „Пиеро Капучили“ в Рим и „Вердиеви гласове“ в Бусето.

„От Райна Кабаиванска научих, освен да пея, и толкова много други неща. Благодарение на нагласата си, тя ни учи да бъдем добри хора. Много съм щастлив, че мога да уча с нея.“ споделя Хе Канг.

През 2024 г. южнокорейският баритон дебютира и в оперните театри във Флоренция като Фигаро („Севилският бръснар“ Росини) и в Парма като Ренато („Бал с маски“ на Верди). Следващото предизвикателство пред талантливия певец през 2025 година е ролята му на Силвио („Селска чест“ на Маскани) в Театро Павароти-Френи в Модена.

Витория Йео, Райна Кабаиванска и Вероника Симеони

В инициативата „Година на Райна Кабаиванска“  се включиха Софийската опера и балет, Софийската филхармония, Столична община, Българските културни центрове в Париж и Лондон, Фестивалът Опера Опън на Държавна опера – Пловдив, Посолството на Италия в България, Фантастико груп, Римската опера, Ла Скала в Милано, Парижката опера, Бритън тиътър в Лондон, Театро Павароти-Френи в Модена.

Припомняме, че през 2002 г. оперната прима учредява в Нов български университет фонд „Райна Кабаиванска“ за национални и международни стипендии на млади оперни певци. Така се ражда Школата Кабаиванска, излъчила изпълнители от различни националности, които днес се изявяват с признат успех по най-престижните оперни театри и фестивали в света.

Райна Кабаиванска

А през 2010 в София стартира и проектът „Школата Кабаиванска на голямата сцена“, създаден от Райна Кабаиванска, акад. Пламен Карталов и д-р Георги Текев. Целта е да бъдат представени младите артисти от Школата Кабаиванска като цялостни състави в оперни постановки и концерти, и да се отвори пътя на най-изявените от тях към международната сцена. Така връзката между постоянното учене и голямата сцена е реализирана. „За младите хора е много важно да стъпят на сцена. На сцената няма къде да се скриеш. Тя е увеличително стъкло, което показва какъв си всъщност. Там става ясно дали си артист.“ Споделя маестрата. “Винаги искам нещо ново да правя. Все още. И да давам”, каза още  Райна Кабаиванска в годината на своя юбилей.

Двете представления на „Адриана Лекуврьор“ бяха красивото доказателство за думите ѝ и посоката, която следва десетилетия с любов и отдаденост. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Крум Стоев, архив на НБУ