#отдаване

[bulgarimotbgsofia]

BulgarIMOT.bg

BulgarIMOT.bg е водеща агенция за недвижими имоти в България, предлагаща широка гама от услуги за собственици и купувачи. Компанията се специализира в продажба на имоти, включително продажба на апартаменти, къщи за продажба, както и продажба на земеделска земя и парцели. Освен това, агенцията предоставя професионално управление на имоти, като подпомага собствениците с процеса на отдаване под наем и поддръжка на имотите.

Ако сте собственик на имот и желаете да го предложите на пазара, BulgarIMOT.bg може да ви асистира с пълния процес – от изготвяне на данъчна оценка на имот до предоставяне на юридически консултации. В допълнение към продажбата на апартаменти и къщи за продажба, агенцията предлага и продажба на търговски обекти, включително офиси за продажба и магазини.

BulgarIMOT.bg също предлага изключителни възможности за луксозни имоти, включително висококласни апартаменти, елегантни къщи и престижни имоти в престижни райони на София и България. Луксозните имоти са вни��ателно подбрани, за да отговорят на нуждите на най-взискателните клиенти, които търсят комфорт, класа и високо ниво на сигурност.

BulgarIMOT.bg се радва на отлични отзиви от доволни клиенти, които оценяват професионализма и бързината на обслужването. Агенцията работи само с доверени партньори и сертифицирани брокери на недвижими имоти, гарантирайки прозрачност и коректност при всяка сделка. Независимо дали сте продавач, купувач или наемател, BulgarIMOT.bg ви осигурява надеждни решения и високо ниво на сигурност.

Address : ул. Русалийски Проход 15, София, 1407, България

Phone No : +359 24 928 578

Business Email : contact@bulgarimot.bg

Website : http://bulgarimot.bg

Connect With US :

BulgarIMOT.bg On Facebook

BulgarIMOT.bg On Linkedin

BulgarIMOT.bg On Instagram

BulgarIMOT.bg On Threads

BulgarIMOT.bg On Pinterest

BulgarIMOT.bg On Twitter

BulgarIMOT.bg On TikTok

BulgarIMOT.bg On YouTube

[realistimo]

Подкастът за имоти на Реалистимо е в Spotify ᯤ! 🤩

🎙️ Слушайте новия ни епизод на тема: Защита от проблеми с наематели при отдаване на имот под наем ✔️

☀️ Приятно слушане 🎧

[vprki]

Изложба – посвещение на скулптора Никола Терзиев–Желязото

„Тази изложба не е ретроспективна експозиция, посветена на Никола Терзиев, нито отбелязва конкретни дати и събития, които са свързани с него, а представлява съвременна изложба в режим на художествено изследване.“ Пише проф. Петер Цанев, художник и преподавател в НХА, един от участниците в експозицията в галерия „Средец“ на Министерство на културата.

И продължава: „Художници от различни поколения, работещи в различни посоки и направления, представят творби, с помощта на които търсят контакт с особената нематериална „тежест“ на формата в изкуството на Никола Терзиев. Това е изложба изследване, опитваща се да установи онтологични взаимодействия с творбите на художника.

Изкуството е инструмент за възприемане на изкуството. Изкуството е най-сложният и най-истинският инструмент за разбиране на изкуството. Ето защо тази изложба е изследване, посветено на непокорното и непредвидимо проучване на художествените феномени, които дълбаят изкуството отвътре. Бе�� инструкции и без зададени граници всяка една творба пътува към друга творба в пълно отдаване и ангажиране със света на формите, за да стане форма и за да живее като форма.

Никола Терзиев-Желязото

Целта на тази изложба е да провокира интерес към изкуството на Никола Терзиев извън историческите артикулации и обобщаващи наративни структури. Изложбата събира съмишленици, обединени около усещането за неуловимите прозрения на въображението и закрепването му към богатството и плътността на материята, където идеите се оформят и обработват в глина, камък, метал, дърво стъкло, хартия, восък, платно и т.н. Това е изложба за силата на формата и формообразуващото въображение н�� твореца, което надхвърля параметрите на културата, в която се намира. Напомняне, че не може да има аналогия между въображението и културата, защото въображението е това, което винаги недостига в една култура.

Изложбата е напомняне за фигурата на твореца, който понякога като безмълвен храм оставя след себе си следи от свещени ритуали. Напомняне за уникалната освобождаваща способност на художествените форми да поставят под въпрос пътищата, чрез които светът се преживява. Напомняне, че за Никола Терзиев скулптурната форма е най-първичният и най-честен инструмент за влизане в духовните пространства на изкуството.“ Заключава Петер Цанев.

Част от участниците в изложбата, посветена Никола Терзиев-Желязото от ляво на дясно: Захари Каменов, Людмил Георгиев, Любен Генов, Слав Недев, Станислав Памукчиев, Иван Кънчев, Станислав Божанков, отпред дъщерята на скулптора Стела Терзиева

Изложбата (9 – 26 април) е проект на Сдружение за изобразително изкуство „Съдът – смисъл и форма“ с куратори Иван Кънчев и Захари Каменов. За изложбата творбите на Никола Терзиев–Желязото (1927-2006) са предоставени от колекцията на д-р Бянов. Редом до творбите на забележителния скулптор в експозицията са произведенията (по азбучен ред) на Анжело Красини, Венко Колев (1915 – 1997), Емил Бачийски,  Емил Попов, Захари Каменов,  Зеятин Нуриев, Зоран Мише,  Иван Кънчев, Иван Русев, Любен Генов, Людмил Георгиев, Петер Цанев, Петър Дочев (1934 – 2005), Роберт Цанев,  Слав Недев, Станислав Божанков и Станислав Памукчиев.

Скулпторът Ивайло Аврамов пред творбите на Петър Дочев и Никола Терзиев-Желязото

В центъра на пространството на галерията специален акцент в експозицията до скулптура на Желязото е знаменитата творба Петър Дочев с любимия му кръг „Без име“, 2002, смесена техника, злато, шперплат. /Изложба по повод неговата 90 годишнина се открива на 29 април в галерия „Райко Алексиев“, може да прочетете тук./

Припомняме, че Иван Кънчев, един от кураторите на изложбата, когото определят като явление в съвременното българско изкуство, ни представи две уникални изложби по повод 50 годишния си юбилей. „Синьо…? в галерия „Средец“ (декември 2022) и в началото на 2023 година като нейна втора част „С почит към тракийската керамика“ в „Арте“. Тогава при откриването на изложбата проф. Петер Цанев каза: „Той е изследовател не само в полето на пластичните изкуства, но и в полето на изкуствознанието. Той създаде, написа една грандиозна диалогична енциклопедия на българската скулптура. Връщам се към нея, защото той там, като че ли за първи път в българското изкуствознание постави важен въпрос на българските скулптори, с които той говори „какво мислят за религията, дали са религиозни, дали вярват в Бог“.  Един много директен въпрос, който отвори едно ново пространство по отношение на мястото на българското изкуство, не толкова като сфера, като претенция, а по-скоро като начин, по който изкуството може да бъде възприемано. За Иван Кънчев изкуството е път, пространство, Вселена, а не толкова обект, предмет или нещо, което подлежи на някакъв култ.“ /Целия текст във „въпреки.com” може да прочетете тук./

Никола Терзиев-Желязото "Скръб"

Той беше любезен да ни предостави откъс от най-новата си книга-изследване  със съавтор Захари Каменов от 2024 – “Посвещение на Никола Терзиев –  Желязото”, изд. „Магоарт”, София. Публикуваме го с известни съкращения.

За Никола Терзиев–Желязото

(1927–2006)

„Кирил и Методий в Благоевград са светски. Единият е духовен, със свити ръце, гледа под очи, вглъбен, затворен. А другият защитава словото, говори с вдигната ръка. Старал съм се колкото може по-малко да е жестът, да не са илюстративни, да не разказват, а да внушават с обема си. Това е монументалността!“

Никола Терзиев е един от най-българските, най-самобитните и най-одухотворените скулптори, които оставят от най-значимите класически произведения. Той издига българската скулптура на друго духовно ниво. Авторът успява да изгради във времето свой емоционално-образен свят. Вълнуват го особеностите на националната душевност. Търси българския тип. Творчеството ��у е повлияно от образите на Йордан Йовков. В него откриваме и повеи от пластиката на Древен Египет и праисторията. Той създава много характерни, почувствани и идеализирани скулптури със символично значение. Те са събирателен образ. /От първите произведения на Никола Терзиев са „Момиче с две стомни“ (1953), „Родопска девойка“ (1954), „На полето“ (1956) и „Очакване“ (1959). Те са събирателен, опоетизиран образ на младата българка. Изразяват нейната красота и душевна чистота. Там авторът разкрива нови психологически състояния на селския образ. Някои от впечатляващите кавалетни пластики на Н. Терзиев са „Фигура на поп Андрей“ (1966), „Женска фигура“ (1966), „Маргарита“ (1983), „Автопортрет“ (80-те години), „Спомен“ (1990), „Седнала фигура“ (1995) и „Автопортрет“ (1997). - б.а./.

Никола Терзиев "Автопортрет"

Никола Терзиев има собствен почерк, уникално разбиране за монументалната форма и специфичния ѝ живот. С вроден усет към нея той реализира стойностни паметници на българската скулптура. /Това са „Стефан Караджа“ 1969 (Русе), „Филип Тотю“, 1972 (гр. Две могили, област Русе), фигури от „Пантеона на възрожденците“, 1978 (паметник-костница, Русе), „Св. св. Кирил и Методий“, 1980 (Благоевград) и „Захари Стоянов“, 1989 (Русе). – б.а../.

Неговите малки пластики и миниатюри също са внушителни. Никола Терзиев твори в областта на кавалетната и монументалната пластика, релефа и миниатюрата. Изработва портрет, фигура, голо тяло и композиция. Произведенията му са от бронз, камък, керамика, дърво и кост. Знаменателни са теракотите на Никола Терзиев. /С особено силно внушение са съзерцателните автопортрети на Никола Терзиев от печена глина. Те са изящни и лаконични – с изтънчена естетика. От тях струи духовна чистота, хармония и първична сила. Той е от първите скулптори, които успешно експонират портретни глави на една точка върху постамента. Нестандартният подход използва и при миниатюрата. – б.а./.

„А Кирил и Методий в Благоевград са светски. Единият е духовен, със свити ръце, гледа под очи, вглъбен, затворен. А другият защитава словото, говори с вдигната ръка. Старал съм се колкото може по-малко да е жестът, да не са илюстративни, да не разказват, а да внушават с обема си. Това е монументалността!“ (Никола Терзиев)

Никола Терзиев-Желязото

 „Обемът трябва да напъва отвътре“ (Никола Терзиев)

Никола Терзиев е роден е на 27 септември 1927 г. в Русе. През 1953 г. завършва скулптура във ВИИИ „Н. Павлович“ при проф. Любомир Далчев, а преди това учи графика при проф. Илия Бешков и декоративно-монументална живопис при проф. Георги Богданов.

Никола Терзиев е един от най-българските, самобитните и одухотворените скулптори, който оставя от най-значимите класически произведения. Той издига българската скулптура на друго духовно ниво. Авторът успява да изгради във времето свой емоционално-образен свят. Вълнува го особеностите на националната душевност. Търси българския тип.

Никола Терзиев-Желязото "Седнала фигура"

За него акад. Светлин Русев пише: „Кольо Желязото не беше просто голям, самобитен изключителен скулптор – нещо повече – беше от онези малцина избрани, целунати от Бога, в които земното и духовното живееха в един дом. Нещо сакрално излъчваше тази скулптура, в която времето и човешката опитност бяха оставили духовни натрупвания, синтез, простота, монументалност и дълбочина, доброта и човечност… В България не са малко талантливите скулптори, не са много истински реализиралите се със своя следа, но след Иван Лазаров – толкова български, толкова пластически и духовно чист, до святост скулптор не познавам! … Ние никога не сме имали мярка за своите духовни първенци. Не знам дали някога ще дойде времето да разберем каква награда на съдбата е да имаш в духовния дом на нацията изкуството на Никола Терзиев“.

През есента 2018 година в галерия „Нюанс“ по повод 90 години от рождението на скулптора бе експонирана изложбата „С почит към учителя“ - Никола Терзиев – скулптура и Иван Кънчев – съдова керамика.

От изложбата, посветена на Никола Терзиев-Желязото

Всички тези подробности са в контекста на изложбата в галерия „Средец“, която е към края си. Убедени сме, че красивите и смислени културни събития не могат да бъдат само ОТ – ДО. Те оставят следите си и привличат и млади талантливи автори да се включат и да участват в художествените процеси, които се развиват в десетилетията, в столетията, дори в хилядолетията...

В известна степен по наши наблюдения в кратката, все още, история на Сдружението за изобразително изкуство „Съдът – смисъл и форма“ учредено на 22 март 2021 година в София от д-р Иван Кънчев, Анжело Красини, Захари Каменов, проф. Емил Попов, проф. Станислав Памукчиев, доц. Емил Бачийски, доц. Роберт Цанев, Станислав Божанков, Диана Драганова-Щир, проф Валентин Ангелов и проф. Петер Цанев, се стреми последователно именно да изследва, да показва в изложби. В този контекст припомняме и направената с въображение, артистичност и познание експозиция изложбата „Съдът вместилище – защитено пространство“ или съвременно изкуство в Националния археологически музей при БАН миналата година с куратори проф. Станислав Памукчиев, проф. Петер Цанев и Иван Кънчев.

Част от художниците, които участваха и в изложбата в Националния археологически музей към БАН от ляво на дясно: Станислав Памукчиев, Любен Генов, Иван Кънчев и Станислав Божанков

„Мястото е ��пециално, защото това е бивш храм и самото пространство е сакрално. Според мен, това което е плюс на проекта, е, че той не се противопоставя на музея – напротив, ние държахме за една приемственост.“ Каза за „въпреки.com” д-р Иван Кънчев, художник, изследовател в областта на визуалните изкуства, малко преди откриването на изложбата „Съдът вместилище – защитено пространство“ или съвременно изкуство в Националния археологически музей при БАН, на която той е куратор заедно с проф. Станислав Памукчиев и проф. Петер Цанев.

Такава изложба не е имало досега – да живеят в едно пространство невероятни артефакти от хилядолетия, открити по нашите земи и съвременни произведения на забележителни автори. Изложбата не бе обособена в определена зала в музея, а се сля по свой път в него с гениалността на древното изкуство.

От изложбата, посветена на Никола Терзиев-Желязото

Тогава за „въпреки.com” Иван Кънчев каза: “Тук има минало, настояще, живи, мъртви, индивидуалности, Аз-ове. Тук всичко е анонимно – не знаеш кой го е правил това нещо. Има едно противоречие, но самите произведения от нашата изложба доста добре стоят и не обиждат средата. Тук не може да обиждаш тази среда. Трябва да има почит, почит към мъртвите. В този смисъл има приемственост. Да, аз много държа на това: да има приемственост, държа на традицията – естествено, тя трябва да се разширява, надгражда, да е в контекста на съвремието. Затова тук хем има симбиоза, но има и противоречие.“ /Целия текст може да прочетете тук./

От изложбата, посветена на Никола Терзиев-Желязото

Важен е контекстът, както го направ��ха и с великолепната изложба, посветена на Никола Терзиев-Желязото. Творби от различно време се срещат в галерийното пространство разговорът за изкуството продължава. Не са необходими много думи…≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и личен архив

[orleff]

Kaleo се завръщат с новия сингъл "Lonely Cowboy"

[wisemancax]

Коронацията на Крал Чарлз III и Смъртта на Баща ми - Ден със Смесени чувства

Коронацията на Крал Чарлз III и Смъртта на Баща ми – Ден със Смесени чувства Гледайте коронацията на Крал Чарлз III на 06.05.2023 от 12:25ч. (българско часово време) по БНТ 1Станете част от Историята! Етапи на Коронацията: 1. Кралят ще бъде представен на Поданиците. 2. Чарлс ще положи 2 клетви. 3. Помазание. 4. Коронясване. 5. Интронизация. 6. Отдаване на почит ��а новаия Крал. Live: King Charles’…

[sd-8-estateagency]

ОФЕРТА №2086 SD8 Недвижими имоти предлагаме на вашето внимание комплексна оферта, включваща: 1. Самостоятелни обекти с обща застроена площ 1319 кв.м., разпределени на две нива, съответно 1 079 кв.м. на ниво едно/партер/, които към момента се ползват като мострена зала и склад и 240 кв.м. на второ ниво- офис. Обектите са свързани помежду си и се ползват в цялост. 2. Поземлен имот с площ 356 кв.м., от които застроена 245 кв.м., и 111 кв.м. обособени и ползващи се като собствен паркинг към Сградата/ Самостоятелните обекти. Намират се на изключително комуникационно място в гр.Пловдив Напълно функционални и добре поддържани, без наложащи ремонти или скрити недо��татъци. Година на строителство- 2011г. и 2014г.   Недвижим имот подходящ за Офиси, Шоурум, Склад или Комбинирано ползване.   Предимства: Локация; Комуникационни връзки; Собствен паркинг; Ново качествено строителство; Без необходимост от текущи ремонти; Възможност за започване на дейност или отдаване под наем незабавно; 5 офиса на 2ри етаж от два на офис сграда в източната индустриална част на гр. Пловдив, като размерите на офисите са следните: Офис 1 състоящ се от две помещения, които са преходни с размер на първото помещение 26,32кв.м и второто 17,10кв.м + баня 2,7кв.м  Офис 2 - 18,49кв.м Офис 3 - 11,18кв.м Офис 4 - 24,72кв.м Офис 5 - 84,10кв.м подходящ също и за конферентна зала Общ с��нитарен възел 3,15кв.м Цена: 1 450 900 Евро (at Plovdiv, Bulgaria) https://www.instagram.com/p/ClnpQA7ospF/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[braune-farbe2-14]

Задължително

Ако не ЧУВСТВАШ тръпка няма смисъл, ако не ОТДАВАШ тръпка - няма смисъл!

Наложително е да го има!

[designis4lovers]

Не можеш да имаш всичко

Но можеш да имаш смокинята и големите ѝ листа като ръце на клоун със зелени ръкавици.

Да имаш единайсетгодишно дете, което те докосва с пръст по бузата в един след полунощ,

за да ти каже, че хамстерът се е прибрал.

Да имаш мъркането на котката и дълбокия поглед на черното куче – поглед, който казва:

„Ако можех, бих ухапвал всяка скръб, докато избяга.“

И когато е август, да имаш август и то в изобилие.

Можеш да имаш любов, дори и загадъчна, като бялата пяна,

която бълбука в тенджерата с боб над червеното месо,

докато не разбереш, че близнакът на пяната е кръвта.

Можеш да имаш здрава кожа между краката, като на кукла.

Да си като съзнанието, сияещо като свещеник, да не допускаш дребнавост,

да не скланяш глава пред смръщен пазач, който казва, че всички пътища се стесняват на границата.

Можеш да говориш чужд език и понякога това да означава нещо.

Можеш да посетиш гроба, където плака баща ти.

Не можеш да върнеш мъртвите, но можеш да сприятелиш

думите „прощавам“ и „забравям“ сякаш възнамеряват да прекарат цял ​​живот заедно.

Можеш да благодариш за грима, за начина, по който целува лицето ти,

полуостро, с полуамнезия, да благодариш за Моцарт, и нотите,

тичащи към радостта, за кърпите, които попиват капките върху чистата ти кожа,

за силната жажда, за маракуята и слюнката. Можеш да имаш мечта,

мечтата за Египет, конете на Египет и себе си как яздиш в горещия пясък.

Можеш да видиш дядо си как седи отстрани на леглото, поне за малко,

можеш да имаш облаци и букви, да прескачаш разстояния,

да ядеш индийска храна с жълт сос като изгрев.

Не можеш да разчиташ да си избраният от тълпата,

но ето твоят приятел ти показва как да скачаш,

докато не научиш за любовта, за сладкото отдаване,

тук са морските охлюви, въображаеми ферми, истински като в Африка.

И когато се провалиш, все още можеш да си спомниш за черния лебед

в езерото от твоето детство, за ръжения хляб с фъстъчено масло и банани,

които баба ти ти даде, докато другите още спяха.

Има глас, който все още можеш да призовеш, този на майка ти, който винаги ще шепне:

„Не можеш да имаш всичко, но имаш това“.

- Барбара Рас-

/превод на Цветелина Марева/

[keeptolking]

"— Да обичаш е опасно.

— Знам — отвърнах аз. — Вече съм обичала. Да обичаш е като наркотик. В началото изпитваш чувство на еуфория, на пълно отдаване. После, на следващия ден, искаш повече. Все още не си се пристрастил, но усещането ти е харесало и вярваш, че можеш да овладееш положението. Мислиш за любимия човек две минути, а после три часа забравяш за него. Постепенно обаче свикваш с този човек и ставаш напълно зависим от него. Вече мислиш за него три часа, а го забравяш две минути. Ако той не е наблизо, изпитваш усещането на наркоман, който не е успял да се снабди с наркотик. И в този момент ти си в състояние да направиш абсолютно всичко заради любовта, така както наркоманите крадат и се унижават, за да получат това, от което се нуждаят.

— Какво ужасно сравнение!

Сравнението наистина бе ужасно и изобщо не подхождаше на виното, на кладенеца, на средновековните къщи около малкия площад… Но това беше истината! Щом той бе извървял толкова много крачки към любовта, трябваше да узнае и рисковете.

— Ето защо трябва да обичаме само този, който би могъл да бъде близо до нас — завърших аз."

- Паоло Куелю, "Край река пиедра седнах и заплаках"

[realistimo]

Подкастът за имоти на Реалистимо е в Google Podcast! 🤩

➡️ https://rb.gy/9jwind ⬅️ 

🎙️ Слушайте новия ни епизод на тема: Как се прави краткосрочно отдаване под наем на ваканционен имот чрез Airbnb и Booking? ✔️

☀️ Приятно слушане 🎧

[simonsmilee]

Всяка любов е приказка, но с различен край. И не е вярно, че ако има край не е любов. Любов е! Любовта е грижа, чувство, начин на живот, емоция, отдаване, споделяне, цялост и още, и още… И въпреки, че понякога края на приказката не е:

- "И те заживели щастливо до края на дните си…", а може би е:

- "И те изживели своята любов"… останали променени, допуснали грешки, изпитали разочарования, но били щастливи! Взели своите поуки, поели всеки по своя път, за да открие отново Любовта, онази… последната.

Понякога има и тъжен край, но… ние сами пишем своята приказка.

[myminiworldd]

Хей момиче искам да ти кажа, когато си наранена, когато ти е тъжно да плачеш, наплачи се, както можеш, колкото ти мъка може.

Когато сълзите спрат и болката се е запътила към прага, когато очите са равнодушни и безразлични, тръгнала си е.

Искам да знаеш, че щастие те чака, само, ако му позволиш да дойде, ако си позволиш да поискаш.

Искам да се погледнеш в огледалото и да видиш колко си красива,

и да се усмихнеш напук.

Да погледнеш в себе си и да видиш колко си хубава и достойна за истинска любов.

И че я заслужаваш. Колко много можеш да дадеш и да побереш и да разбереш, да почувстваш че точно толкова ти е нужно за любов, за отдаване, за доверие и оставане.

Искам да си знаеш цената на уважение и на чест, на достойнство, да знаеш колко си важна първо на себе си. И да не забравяш.

Хей момиче искам да си паз��ш сърцето, и да знаеш, че този който не се отнася с него така както със своето

не е нито за плача ти,

нито за обичта ти.

Двете сърца трябва

да бият като едно и

така да се усещат.

Хей момиче не си давай душата

за по-малко от обич.

Любомира Димов

[offcialportalbulgaria]

ЕТ ЕМИН ЗАКИФ - С - Земеделски земи, с. Смирненски

Фирма ЕТ Емин Закиф - С е създадена през 1992г. с основна дейност закупуване на земеделска земя и нейното отдаване под наем или аренда. Също така произвежда и търгува със селскостопанска продукция.

[supermess-girl]

— Да обичаш е опасно. — Знам — отвърнах аз. — Вече съм обичала. Да обичаш е като наркотик. В началото изпитваш чувство на еуфория, на пълно отдаване. После, на следващия ден, искаш повече. Все още не си се пристрастил, но усещането ти е харесало и вярваш, че можеш да овладееш положението. Мислиш за любимия човек две минути, а после три часа забравяш за него. Постепенно обаче свикваш с този човек и ставаш напълно зависим от него. Вече мислиш за него три часа, а го забравяш две минути. Ако той не е наблизо, изпитваш усещането на наркоман, който не е успял да се снабди с наркотик. И в този момент ти си в състояние да направиш абсолютно всичко заради любовта, така както наркоманите крадат и се унижават, за да получат това, от което се нуждаят..''

[iamstonecoldbabyy]

Скъпи читателю,

преди да започнеш да четеш, се настани удобно, вземи слушалките си и пусни песента.

Приятно слушане и четене!

Понякога забравям, колко много обичах да пиша, да се занимавам с изкуство.

Ежедневието ме заслепява, учението - прекомерното наблягане на учителите върху развитието на логическото, рационалното мислене и не толкова отдаване на внимание на изкуството - писането, рисуването, мечтите.

От значение на първо място остава материалния свят - парите, дрешките... неща, които са присъщи за тесногърдите. За онези, които не познават магията на въображението, на мечтите, дори на целите.

Все по-малко се отдава значение на природата - не тази глобалната, а тази която е около нас, тази която ни изпълва с вдъхновение (Медитацията край морето, Планинарството), енегрия, свобода, спокойствие.

Медитацията, релаксиращата музика, малките неща, които ни отделят от монотонния, скучен, сив ден и от стресиращото ежедневие.

Не би ли било страхотно само ако света бе по - опростен, ако всеки обичаше да прави, каквото си пожелаеше без да му казват другите - "Защо ще учиш еди- какво си, то няма перспектива, няма работа тука" - защо трябва ежедневно човек да притъпява мечтите, талантите си само защото система е такава - създадена с цел да те смачка.

Само се за питайте колко пъти сте си казвали "Мечтая си да...", "Как ми се иска да...". Спомнете си колко много енергия има в тези думи, а как те за голяма част от хората са беззвучни, безразлични.

Някои не ги чуват. Не ��скат, а някои дори не ги разбират. Отново се питат-"Тая/Тоя пак какво мрънка!".

�� ти пак почваш отначало, опитваш се да обясниш с прости думи, че това не е мрънкане, това е зов, желание за промяна.

Пореден сблъсък, не те разбират, осъзнаваш че това е масата, обществото, те не искат да чуят опростената ти версия, те искат да им говорят "сложно", "завъртяно"!

Оказва се, че "масата" - си мисли, че сложността на думите, изразите и дългите сложни за осъзнаване изреченията, просто им звучат по научно, изговарят се само от "ерудирани" и "интелигентни" госпожи и господа...

С прости думи - Звучат по-добре лъжите.

Но коя съм аз да споря с обществото - това са единствено моите собствени мисли и чувства на един

млад човек, един мечтаел...