#остави

[l-homme-triste-qui-rit]

Антонио пак гръмнааа 🔝🔝❤️

[a-beautiful-lie]

От всички изпити най-малко очаквах от спорта да ме мотат...

[katcholiv]

Ако ме отблъснеш, обещавам ти, няма да ме намериш там, където ме остави.

Сърцето ми е голямо, но не достатъчно, за да се справям с хора, които решават да ме обичат, когато им е удобно.

/Севда Алмедани/

[slimarka]

"- Познаваш ли я?

- Да.

- Запознай ме!

- Добре, но нека първо ти разкажа за нея.

Виждаш, че е красива... но тя е от онези – безплатно красивите.

Без нужда от грим или старание.

Красотата й идва някак естествено – отвътре.

Обаче това е само повърхността.

Далеч не е най-интересното.

Тя обича приключенията. Не ги търси. Те сами я намират.

Едно е сигурно обаче – с нея никога, никога няма да ти е скучно.

Създадена е да изпъква, но е някак случайно и съвсем не нарочно.

Огънят в косите й се забелязва отдалеч – „ Целуна ме слънцето ” – така ми каза вед��ъж.

Огънят в очите й обаче, е по-силен. Това е първото, което ще забележиш у нея.

Можеш с месеци да се чудиш, с какво този поглед е по-различен и защо не можеш да си го избиеш от главата.

Нека ти спестя времето – любопитство. Любопитство към всичко и към всеки.

А ако си късметлия и събудиш любопитството й към себе си, и теб те очаква приключение.

Не знам как ще я спечелиш, обаче.

Нека само ти кажа, че тя няма да се впечатли от скъпата ти кола. Твърде заета е да гледа небето.

Няма дори да погледне скъпия ти часовник. По скоро ще го свали от ръката ти и ще го изхвърли, защото времето за нея не е важно.

Дали си облечен в най-модерните дрехи или в дрипи, за нея няма значение. Тя не вижда дрехите. Вижда хората в тях.

Някога срещал ли си момиче, което не �� предубедено? Което никога не съди?

От нея няма да чуеш забележки или злобни подмятания.

Когато не харесва нещо, просто го подминава. И толкова! Не поглежда назад.

Няма тема.

Ще ти отнеме години да я изучиш и накрая пак няма да си я разбрал напълно.

Просто тя, не е точна наука.

Не можеш да я обхванеш в рамка. Не се и опитвай даже! Ще я счупи!

Цветна е. Като екзотична птица. И също толкова свободна и независима.

Да я опитомиш ще е жалко. За света ще е жалко. За теб също.

Когато й се лети, остави я да полети. Ще се върне при теб... но само ако заслужаваш.

Има страхотно чувство за хумор. С нея ще се смееш, както не си се смял до сега.

Знаеш ли защо? Защото ще е наистина смешно. Без заучени фрази. Без повтарящи се вицове. Просто чист, гъделичкащ хумор.

Често си говори с бездомници, странници и с хората, които никой не забелязва.

Недей да нервничиш ако спре и заговори някой непознат – както казах, тя не вижда, с какво е облечен човек, или какъв цвят е кожата му… Тя вижда душите. И ако душата е добра, се разхожда в най-скритите й кътчета.

С нея можеш да си говориш на всякакви теми и по всяко време. Събуди я в три през нощта с въпрос! Повярвай ми, няма да ти се разсърди. Ще те изненада с мисленето си. Дори да не си съгласен, винаги й давай шанс да ти обясни защо мисли така. Зад всяко твърдение стоят безброй причини и сле��ствия. Кое от кое по-интересни.

Искаш да те запозная, но нея ще трябва да я заслужиш.

Да я спечелиш.

Трудно е! Тя не се трогва от обичайните цветя и подаръци.

С нестандартните хора се налага да си нестандартен.

Да мислиш! Да слушаш внимателно!

Да се стараеш!

Казах ти че ще е трудно.

Да й разбиеш сърцето ли? Моля те! По скоро тя ще разбие твоето. Няма да е нарочно.

Да я задържиш също ще е ужасно трудно. Тъкмо ще решиш, че си я спечелил и ще трябва да се връщаш отначало.

Все нещо няма да ти е достатъчно за да я разбереш напълно, но и тя никога не разкрива всичките си тайни.

Не, тя не е от този свят и само ако ти позволи ще можеш да отидеш в нейния.

А стъпиш ли веднъж там, връщане няма.

Ти няма да искаш да се върнеш.

Защо ли?

Ще е все едно до сега да си бил сляп и изведнъж да прогледнеш.

Извинявай, но повърхностните момичета, с които се срещаш, вече няма да са ти интересни.

Така че помисли добре и ми кажи – Да те запозная ли? Защото след това, връщане обратно няма!"

Мария Миразчийска

[highmushrooms]

"... Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо му, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания… Трябва му точно тази кал, за да завърши сам себе си. Както Бог от кал го е изваял, така и човекът от кал сам се създава. Затова не протягай ръка към чуждата кал да спасяваш, без да си повикан за помощ. И да го беше измъкнала, щеше да побегне и пак в калта да се хвърли. Чуеш ли обаче да те вика, черното вече му е достатъчно, калта му е по мярката за цял човек. Тогава само кажи: „Тук съм!“… И остави Бог да си свърши работата. Толкова е човешкият живот, Екатерина – достатъчно кал, божият дъх и някой търпеливо да те чака да се изваеш от калта сам. Другата дума е любов."

"Пасиансът на архангелите"

Мария Лалева

[bulgarianpsycho]

Ако иска да си тръгне, остави го

да тръгне. Ти си плашеща

и странна, и красива;

нещо, което не всеки знае как

да обича.

[iwatasblog]

Преди време, когато питаха един приятел на баща ми защо ще се жени на 50 отново, той отговори :

- На един мъж му трябва време да порасне, за да стане мъж, а понякога това става на 20, понякога на 30, 40, 50... Дотогава той не е мъж, не може да носи отговорност.

Сега разбирам смисъла на тези думи...

Колкото и да си привлекателна, колкото и да си добра, ако той не е готов да бъде мъж, не се мъчи с него, просто го остави да порасне...

[echetoua]

Не й пиши.

Остави я.

Нека си сипе вино.

Да бърбори с приятелка.

Да чуе майка си.

Да мине няколко пъти пред огледалото.

Да се зачуди.

Гладна ли е.

Дали е твърде късно.

За ядене.

Само малко шоколад.

Да се пресегне към виното.

Да довърши някоя книга.

Да се сети за тебе.

Сама.

Да ти се скара наум.

Че не пишеш.

Остави я.

[summersoullll]

“По-добре да си бил обичан и оставен, отколкото никога да не си бил обичан”

Обаче се чудя, с празнотата от липсата на любов ли бих могла да живея по-лесно, или с тази, която ти ми остави?

[kalina1]

Ти ли си новата ми любов?

Ще излекуваш ли старите рани?

Моя ум споменът трудно напуска,

щом веднъж здраво се хване.

Мислиш ли, че мога да забравя

нощите, прекарани с него във трепет?

И ти ме целуваш, но не като него,

а как все го търся във теб!

Аз зная, че никога няма

за друг моето сърце да гори.

Когато си тръгна, остави ми рана

и цял живот за него ще боли.

[vasetovp]

- Жените са пълни с фасони, каза ми веднъж дядо.

- Сърдят се за щяло и нещяло.

Че са пресолили салатата. Че е загоряла манджата. Че са напълняли по празниците.

Че денят е дъждовен. И за всичкото това, виновен си им ти. Дълго се опитвах да ѝ хвана цаката на тая тяхната природа. Докато не разбрах, че са просто същества, които имат нужда от грижа и любов. И ако им я дадеш тогава, когато са най-кисели и нетърпими, значи ще им я даваш и в най-прекрасните им състояния. А те това търсят. Не искат просто някого, с когото да споделят десерта, искат човек, с когото да го приготвят. И с баба ти беше така. Що тикви с мед и орехи съм ѝ изпекъл, на що настроения съм се нагледал. Ама на, вечността ми я отне и ме остави сам-самичък. А бих дал всичко да ѝ изпека още една последна. Да си хапнем на ей тая маса, да я подържа за ръката и да ме изкритикува навъсено, че не съм се избръснал. Защото никога няма да спра да я обичам. А когато обичаш някого, го обичаш целия. От благата усмивка, до досадните фасони.

Искра Дичева

[lora-bez-qvorov]

Абе не може да те сънувам и да не е защото не ме мислиш. Остави ме на мира, уморих се да обичам духове.

[myminiworldd]

Една жена си тръгва, когато душата ѝ спира да се отразява в очите ти. Когато обидите, които е преглътнала, са станали толкова много, че внезапно ги повръща на фонтан. Защото жената може да търпи с години. Да прощава. Да забравя. Да изтрива с ласки грозните петна, които действия или думи са оставяли по кожата ѝ. Но в някакъв момент не успява да направи от горчилката лекарство, както е правила толкова много пъти преди това.

Една жена си тръгва, когато цяла вечер ти е говорила, а ти не си чул нито една от думите ѝ. Когато си забравил рождения ѝ ден и тази година или не помниш обещанията, в които си се клел до скоро. Защото женското сърце търси внимание. Колкото и да го отричаме. Търси две очи, в които да се излее като лъч светлина. Две ръце, в които да се разтопи и в които да остави тревогите на деня. Търси скут, в който да танцува, запалило божествената искра в утробата.

Една жена си тръгва, когато в ласките ти не открива споделеност. Когато в погледа ти няма искрици за нея. От студа си тръгва. От апатията ти. От гнева ти. Когато се чувства невзрачна в компанията ти. Или непохватна, безинтересна, скучна, сива. Защото жената обича до себе си да има мъж, който ще ѝ показва колко е прекрасна. С поглед, с жест, с дума. Който ще ѝ подарява цялото си внимание когато е с нея. Защото времето е всичко, с което разполагаме. И то не може да се замени нито със скъпи подаръци, нито с евтини заместители.

Толкова е просто... Не позволявай с годините да се превърнете един за друг в даденост.

Обичай я. Присъствай. Гали я с пръсти, с очи и с думи. Покажи ѝ колко е невероятна. Накарай я да се смее като малко дете. Да тръпне от страст под ръцете ти. Предизвика�� я да види себе си по нов начин. Да се почувства нежна, лека, волна, влюбена. Подари ѝ букет от нови преживявания. Напълни албумите ѝ с ваши снимки. С мили споделени спомени. Изненадай я. Покани я на танц в средата на кухнята. По никое време. Опознай я. Тръгни на смело пътешествие из криволичещите пътеки на сърцето ѝ и разбери кои са най-големите ѝ страхове, кога е била най-щастлива, кой е любимият ѝ сладолед и за какво е мечтала, когато е била на пет. Целуни я под звездите и я накарай да се почувства като най-специалната жена на света. От тази любов, която ти можеш да ѝ дадеш, ще спечелиш преди всичко ти. Защото дивно обичаната жена ще те обича така, че всяка клетка в теб да се пресътвори. Жената може да ти даде много повече, отколкото си си представял. Ти само я събуди за красотата, която носи в себе си. За любовта.

Една жена остава до края, когато душата ѝ тържествува винаги щом е с теб.

Моника Василева

[moonlitscribe]

Ще бъда онзи хубав и леко дразнещ утринен лъч, прокрадващ се тихомълком през процепа на някое старо перде. Ще докосвам нежно лицето ти, карайки те да отвориш очи. Не ми се сърди, че съм те събудила, а само нежно се усмихни. Стига ми.

Ще бъда слънцето, изпълващо дните ти, греещо силно и даряващо топлина. В тежката зима, когато навън има уж само студ, и в тежкото лято, когато може би частичка от теб ще иска да си замина. Не ме гони, остави ме да грея. Стига ми.

Ще бъда звездичка, пръсната по едно безкрайно небе. Ще озарявам пътя ти, когато всичко около теб тъне в непрогледна тъма. Ще те следвам все едно по петите, та така чак до сутринта. Остави ме горе. Да те съзерцавам. Стига ми.

И макар само звезда, ще бъда и съзвездие. Допълнено с частички от душата ми. Вземи ги. Прибери ги. Остави ги да се разпръснат по теб, както хилядите звезди се пръскат по хилядите съзвездия. Стига ми.

Ще бъда вселена. Изградена от лъчи, слънца, звезди, съзвездия. Ще бъда всичко, но най-вече твоя. Ще ти стигне ли?

-- Moonlit Scribe 🌙

[slimarka]

Тя е лошо момиче, ще видиш - цапната е в устата. Казва си всичко и най-вече какво не харесва. Сигурно с дявола поддържат сделка - да я лиши от маски и задръжки за да не се налага да се вписва в кафез за умъртвяване на птици. Не й пука какво мислят другите. Ако й се целува - целува. Ако й се танцува го прави без значение кой е наоколо. Луда, не луда, да му мислят онези нормалните които оперират от чувствителност, каквото ги влече и го погубват. Тя е истински лошо момиче - храни се със страхливи мъже и те никога не се завръщат дори и като скелет в гардероба на роклите които й отиват, защото в ничии крака не падат, а ти все повече се приближаваш. Не й обещавай още срещи, ще ти извади душата с памук, ще докопа всичките ти тайни и ще ги остави чисто голи. Ще изрови всичките ти рани и ще сипе вътре своя сол. Може би те ревнува от тях може би проверява дали си готов да ги напуснеш за да бъдеш с нея. Тя е лошо момиче защото убива призраците които те дъвчат. Бъди така добър да не се влюбиш, че после цял живот ще съжаляваш. Добри момичета колкото искаш, обаче те не стават за обичане.

НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ

[keeptolking]

"От всички демони жената е най-коварния.

Защото, дяволът ще те изкуши..

но жената няма да ти остави избор."

- V. Cannova