#нямам те

[iamstonecoldbabyy]

Колкото и сълзи да се изтъркалят по лицето ми, никога няма да бъдат достатъчни, щом теб вече те нямам да ги предотвратяваш.

[moonlitscribe]

Луда съм, чисто съм луда и залогът е много голям. Да не кажеш, че не съм те предупредила? Не търся цветя, не искам бонбони, не ме води по почивки. Тях мога и сама да си ги подсигуря. Искам душата ти. Искам сърцето ти. Искам те целия. Искам да знам кой си, когато останеш само със себе си. Играеш ли? Няма да се примиря с по-малко, да знаеш... но обещавам в играта да няма загубили. Луда съм, чисто съм луда, и аз граници не познавам. Нямам компас и не мога да се ориентирам по мъха на дърветата. Нямам си и на представа къде е Севера, не ме интересува къде е Юга. Тичам право напред, накъдето ме тегли сърцето. Тичам и стигам само до тебе. Хвани ме за ръката и нека потичаме заедно. Нека отидем там, накъдето ни теглят душите. Друга държава, друга планета, друга вселена... за мен няма значение. Идваш ли? Луда съм, чисто съм луда, направо съм катаклизъм. Цунами съм. Идвам и зал��вам всичко наоколо. Трия предишни, настоящи, последващи. Спомени, тръпки, трепети. Идвам, за да остана, превръщайки се във всичко това. Заливам те целия и те обгръщам в топла прегръдка. Надявам се да можеш да плуваш. Чудя се дали имаш водолазен костюм? Луда съм, чисто съм луда, та аз съм цяла дива котка. Ноктите ми са остри, а захапката ми е почти смъртоносна. И макар да обещавам да не те хапя, за ноктите... нищо няма да кажа. Твоя ли съм, ще съм твоя до края. Мой ли си, няма да поискам нищо по-малко в замяна. И ще си те пазя. Със същите тези зъби и със същите тези нокти. Ела ме опитоми. Ела и ме направи своя. Смееш ли? Луда съм, чисто съм луда, но и много лудо обичам. Залагай. Заслужава си.

-- Moonlit Scribe 🌙

[lesyeuxderemy]

а знаеш ли след теб как целувах се с други,

че винаги съм със затворени очи,

отворя ли ги, спирам да си те представям,

как те искам,

но те нямам

и ме боли

[vasetovp]

Не съм спрял да мисля за теб.

Бих искал д�� ти го кажа.

Бих искал да ти напиша,

че бих искал да се върна,

че ми липсваш

и че мисля за теб.

Но аз не те търся.

Дори не пиша "здравей".

Не знам как си.

И ми липсва да знам.

Имаш ли някакви планове?~

~Усмихна ли се днес?

За какво мечтаеш?

Излизаш ли?

Къде отиде?

Имаш ли мечти?

Яде ли?

Искам да успея да те потърся.

Но аз нямам сили.

И ти също.

Така че нека чакаме напразно.

И нека мислим за това.

И помни ме.

И помни това.Мисля за теб,

ти не знаеш, но аз те живея всеки ден,

пиша за теб.

И запомни, че търсенето и мисленето са две различни неща.

И аз мисля за теб

но нямам сили да те потърся.

Чарлз Буковски

[myminiworldd]

Връзките се разпадат. Приятелствата си отиват. Голямата любов се оказва малка и тясна. В един момент осъзнаваш, че всичко има своя край и срок на годност. Оставаш сам в нищото. В тишината. Животът не ти дава абсолютно никакъв избор, освен този да се опреш на себе си. Не те учи как да го направиш, оставя на теб сам да разбереш и да създадеш своя път. Да го го прокараш. Насред раните, разочарованията, разделите.

И макар такива моменти да са наситени с тъга и щипка самота, всъщност съдържат лек в себе си.

Аз не искам да те уча как да се отнасяш с мен. Искам да ти идва отвътре. Не искам да крия раните си от теб. Искам да ти ги покажа и имам цялата смелост на света, за да знам, че докосването ти може да ги лекува, а може и да ги отвори още повече. Но аз избирам да поема този риск. И го правя, защото без значение какво ще се случи, знам че мога да се възстановя и да събера себе си в цялост отново. Не искам и не мога да те държа отговорен за това как се чувствам, това е моя отговорност. Както изборът, който правя и ще направя, ако избера да бъдеш тук.

Отварям вратата на душата и сърцето си за твоята автентичност. И те моля - не бъди нищо друго, освен себе си. Аз те избирам, заради това което виждам, докосвам, чувам и усещам сега, не заради това което си представям и искам да бъдеш.

Дай ми приятелството си, любовта и страстта си. Дай ми болката, слабостта и смелостта си. Позволи на душите ни да се разходят една в друга. Да се слеят.

И ако си решил да бъдеш тук, бъди тук изцяло. Нямам нужда от нищо друго.

[lorasfeelings]

Не искам от прегръдките ти да имам нужда.

Не искам да завися от теб.

И да те чакам, а ти да си толкова далеч.

Не искам само в теб да намирам спасение.

Защото се страхувам.

От силата, която притежаваш върху мен.

И ще те отблъсквам, и ще бягам.

Защото нямам нужда от това.

Да бъда с теб мога, но да бъда твоя, не съм готова.

[lora-ns-world]

,, Искам да се прибирам в истинско удома. При ръце, които ще ме прегърнат когато съм уплашена и искам да поплача. При сърце, което ще ме притисне до себе си, когато нямам сили. И при устни, които ще ми вдъхнат смелост, когато съм загубила вяра. Някой, който те обича и те чака, това е дом."

Лора Н.

Из дневника на един нов живот

[slimarka]

"- Как да я обичам, като цялата е в грехове? Как да я докосвам, като ме изгаря? Защо ми е тя? Та в нея има толкова лудост, все едно е събрана от целия свят! Не, не ми трябва!

- Ех, сине! Да обичаш такава жена е гордост. Зад всеки неин грях се крие чужда грешка. И всяка нейна лудост има дълбок смисъл. Изгаря, да! Душата ще ти изгори! Но като те докосне тя, тогава разбираш какво е любов. Не онова що го правите вие младите. Виж се, па легни си с нея. А, любов! Тази любов ти дава сили, да летиш, да вярваш! А дали ти трябва? Не зная, синко! Тези жени сякаш са прокълнати да са силни. Ти го удриш, то любов ти дава. Принизяваш я до земята, а то цвете сади там. Мачкаш я с цялата си сила, за да отмъстиш за болката ти от миналото, а тя те гледа и в очите има само обич.

Такива жени, сине, са прокълнати! Ако днес не я вземеш, цял живот все за нея ще мислиш.

- Страх ме е от нея. Страх ме е, че нямам сигурност!

- А ти можеш ли да дадеш сигурност? Че утре няма да останеш без ръце или без крака? Можеш ли да дадеш сигурност, че ще те има?

- Не!

- Животът, синко, е да градиш, да градиш обич, вяра, мъдрост и много, много очи.

- Как се градят очи, татко?

- Трудно, сине. Трябва да гледаш в тях вътре, те не лъжат! Да ги гледаш и да ги четеш. А когато прочетеш тъгата, трябва да я излекуваш с любов.

Любовта лекува всичко и се плаща само с любов!"

- неизвестен

[keeptolking]

Всяка жена има нужда от мъж,

който ще ѝ прошепне в ухото -

"Нямам търпение да те чукам, когато се приберем",

докато сте навън с приятели..

[summersoullll]

Влюби се. Влюби се силно. Но те моля, не го прави пред мен. Нямам силите да гледам как обикваш друга. Така, както можеше да обикнеш мен.

[snqg-v-slunchev-den]

Дневен сън

Намерих те,

когато вече нямам право

да търся перуников мрак

и с късен въглен от жарава

сърцето си да будя пак.

Намерих те,

когато моята тревога

дори на устните горчи

и трябва да крещя: „Не мога",

а те милувам със очи...

Намерих те,

когато в мъжките ми длани

снегът остава нестопен

и огънят отваря рани

в хралупата на моя ден.

Намерих те,

когато все тъй отегчено

живея между ,,да’’ и ,,не’’

и тиха болка тихо стене

в присвитите ми рамене.

Намерих те,

когато вече сам се губя

в най-късния вечерен час.

Мой дневен сън, така си хубав!

Но аз, къде съм всъщност аз?...

- Евстати Бурнаски

[monicagavrilova]

"Това утешителна награда, че нямам рожден ден ли е?"

"Просто исках да те зарадвам"

Простичките неща са най-съществени 💛

[chrisheart1973]

Не мога...

Не мога да опиша... Любовта...

Тъй, както я усещам... Със Душата...

Не мога да опиша... И страстта...

Докоснала във мене... Сетивата..!

Не мога да опиша... Обичта...

Която във сърцето ми живее...

Не мога да подтисна... Мисълта...

Която денонощно... Те копнее..!

Не мога... Нямам тази власт...

Над тялото, ума и сетивата...

Желая те... Със цялата си страст...

Искам те... И с тяло... И с Душата..!

Не мога... Аз не мога да се спра...

След теб да бягам и да тичам...

Не мога... И не искам да умра...

Преди да те целуна... И Обичам.!!!

Калоян Христов ©️

(Chris Heart)

01.01.2024

London

[blaackk13]

Днес.

Днес те мисля много повече, повече, отколкото съм те мислила наскоро.

Днес те мисля много повече и нямам апетит. А дали е защото скоро ще те видя?

Днес въздухът мирише на теб и дъждът капе по земята, както капките от душа онази вечер капеха по кожата ти.

Днес те виждам във всяко нещо, което поглеждам и днес те чувствам около мен, коремът ми е свит на топка, а сърцето бие в бързи ритми.

Днес е така, а утре как ще бъде?

К.А

[vasetovp]

ДВА ЧАСА СЪН

Стига толкова, стига.

Осем пъти "лека нощ" и то откакто почнах да ги броя.

Чувам птици, изпод завесите наднича дневна светлина,

а на съседите вече им загрява кафемашината.

На три процента го включих тоя телефон да се зарежда, а сега е пълен,

те заради такива като нас са го измислили да прекъсва разговора след час.

Трябва да спим, стига.

Нищо не ми разказвай повече,

че всичко искам да знам.

Лека вече, край, край.

Официално, тържествено, окончалтелно за днес,

девето "лека нощ", че десет ще станат много.

Хайде, стига, стига.

Все някой трябва да е пръв.

Тропам с крак на ум,

че за повече нямам сили и мигам с парещи очи.

Лягаме си.

Обаче...

Чакай само да ти кажа още нещо.

[myminiworldd]

Най-ужасното чувство което съм изпитвала в любовта ли?

Да се обичаме отдалече.

Да заспиваме с еднакви мисли, гушнати един в друг.

Да поглеждам телефона през няколко минути въпреки, че знам, че там няма да е изписано името ти.

Да се оглеждам в тълпа от хора, търсейки очите ти.

Всеки път стомахът ми да се свива, когато не знам дали и аз ти липсвам колкото и ти на мен.

Най-ужасното чувство в любовта ли?

Да те има, а да те нямам.

- С дъх на ро��ово вино