#ния

[fhhvuh0]

Finally

Now we need Sensei Wu T_T

[vprki]

От шаманизъм до поп култура: Цветомира Борисова - носител на Наградата БАЗА, 2024

„Манифестът на Потящите се“ е част от многокомпонентната и многопластова творба на Цветомира Борисова /на снимката вдясно/ „Потящите се“, с която младата авторка спечели Наградата БАЗА за 2024 г. написа за „въпреки.com” Ния Табакова, изкуствовед и куратор.

„Кап. Потящите се намират достойнство там, където другите намират безчестие. Така те са непобедими и в свободата си не се нуждаят от маски. Кап. Потящите се са искрени. Те влизат като робове на изтощението и излизат като негови господари. Кап. Потящите се знаят, че са прави, но предполагат, че ще останат неразбрани. Кап Най-важното е колко добре носите потта си.“

От легендарния „Манифест на футуристите“, написан от Филипо Маринети и публикуван на първа страница на френския вестник Le Figaro на 20 февруари 1909 г. до книгата „Манифестът на киборгите“ на Дона Харауей, издадена през 1985 г., тази форма на публична декларация играе ключова роля в изкуството, особено популярна като градивен елемент на авангарда в периода на Модернизма. Манифестът маркира промяната в мисленето и прехода на епохите, той е едновременно революционен акт, философски възглед и политическо заявление.

Цветомира Борисова "Потящите се"

„Манифестът на Потящите се“ е, може би, иронична препратка към авангарда на ранния 20-и век. Той извежда на преден план привидно тривиалната тема за горещината и потта, но поставен в глобалния политически контекст, дългите летни горещини в България и неклиматизираната изложбена зала на Софийска градска художествена галерия, улавя вълненията както на историческото съвремие в широк план, така и моментното състояние на, вероятно, голяма част от посетителите на събитието. Другият основен елемент от творбата „Потящите се“ са няколко миниатюри на потящи се и топящи се човешки фигури, в които се долавя смесица от еротизма в екстазите на ренесансовите скулптури и симпатичния драматизъм на японските аниме герои. Като част от творбата са изложени „трофеите“ и „инструментите и съдовете“ на Потящите се, които добавят пласт на връзка с Праисторията и възможността да си представим разглеждането на Потящите се като изчезващ вид, който подлежи на изследване.

Цветомира Борисова "Потящите се"

„Потящите се преоткриват качествата на естествената, кристална течност, охлаждаща телата ни и чрез специални уреди и съдове я съхраняват като трофеи, превръщайки я в чисто доказателство на вродената издръжливост, на която сме способни“, пише в своята концепция авторката и по този начин извиква образа на шамански ритуал, от който зависи оцеляването на човечеството. Творбата повдига множество теми и въпроси: от актуалните страхове, свързани с климатичните промени, през идеята за „потиснатата телесна реалност" на Юлия Кръстева, до свещената връзка с предците ни. Готови ли сме да приемем потта като манифест на възвишеното и да прегърнем предизвикателствата на бъдещето?

Цветомира Борисова

Цветомира Борисова (р. 1991 г., София) завършва Нов Български Университет със специалност Керамика през 2016 г. Стажант в СБХ (2016) и Swimming Pool (2018); участва в образователни проекти и програми, сред които New Creative Academy (2021) и School of Kindness (2021). През 2022 г. е резидент на Sarieva Gallery и осъществява първата си самостоятелна изложба „Cool S“. Сред другите ѝ самостоятелни проекти са “A Place to Rest“ (2022), Dupka Contemporary - Пловдив; ”Death at the Dinner Table: An Exploration of the Case of Johann Schobert and the Poisonous Mushrooms” (2023), ГАРА - София; ”Changes” (2023), галерия Харта, София. Участвала е в групови изложби сред които “Market of Desire” (2021), “Sofia Underground” (2023), “View With a Room” (2023), поп-ъп на ПОСТА в Берлин.

Александър Лазарков „Археология на Настоящето“

Останалите номинирани автори за наградата БАЗА 2024 г. също представят оригинални творби, разглеждащи актуални теми, които предизвикват интерес в културен, политически и технологичен аспект и които имат като локално, така и глобално значение. Така например, в работата си „Археология на Настоящето“ Александър Лазарков изследва  незаконните действия на строителните компании спрямо археологичното културно наследство на София. Изливането на бетон върху културно-историческото наследство или директното му заличаване, с цел „опазване“ на финансовите интереси на инвеститорите, оставя специфични следи в градския пейзаж, елементи от които Лазарков претворява в скулптурите си.

Диана Бункин "Инсталация"

Инсталацията на Диана Бункин, от своя страна, разглежда патриархалните традиции и парадоксалното отношение към женския образ (майката, родината, природата) в българското общество – от една страна боготворен, а от друга систематично потъпкван и унижаван.

Невелин Иванов „Кажи „Разбирам““

В ироничната творба „Кажи „Разбирам““ на Невелин Иванов, която включва видео и рисунки, авторът прави паралел между своя „говорен дефект“ и възприемането на съвременното изкуството, повдигайки  темата за приобщаването и достъпността на изкуството, но и желанието за самоусъвършенстване и възможността за придобиване на нови знания и умения.

Творбата на Кристина Ненова

Кристина Ненова, която живее в Англия, разширява локалната проблематика и представя една интимна работа, третираща темата за националната идентичност и двойното гражданство. Чрез консервирането на двата си паспорта от една страна, авторката се доближава до корените си и до спомена за своята баба, а от друга ги изважда извън контекста на тяхната утилитарност и ги превръща в произведения на изкуството, отричайки дуализмът, който те налагат. Работата повдига въпроси за традициите, миграцията и човешките права в един свят с все по-отчетливи националистични настроения.

Номинираните от ляво на дясно: Цветомира Борисова, Невелин Иванов, Александър Лазарков, Диана Бункин, ��ослана Йотова, Радина Йотова и Кристина Ненова

Една от най-интригуващите и универсални творби в изложбата е интерактивната инсталация „Епохата ти“ на артистичното дуо rawlab (Радина Йотова и Рослана Йотова). Инсталацията се захранва от потока данни на посетителите и цели да повдигне въпроса за профилирането на човешката психика и редуцирането на личността до набор от цифрови стойности и статистики. Творбата предизвиква размисъл върху човешката автономност в един все по-технологично зависим контекст, в който дигиталният отпечатък определя нашата идентичност и самите ние се превръщаме в ценни източници на информация, които захранват системата.

Наградата БАЗА за млад художник до 35 години е основана през 1990 г. в Чехия с цел да популяризира съвременното изкуство, да насърчи културния обмен и да изгради капацитета на местните арт неправителствени организации. Тя е създадена от основателката на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс и по инициатива на първия президент на Чехия Вацлав Хавел. Днес конкурсът се провежда в дванадесет държави от Централна и Източна Европа, които са обединени в Международната мрежа за награди за млади художници YVAA (www.yvaawards.org). Наградата, чийто главен спонсор е Trust for Mutual Understanding, Ню Йорк, насърчава постиженията на младите творци чрез културен обмен, а именно двумесечен творчески престой в Residency Unlimited, Ню Йорк.

На снимката: Марина Славова, куратор, Аделина Филева /ц/ и Мария Василева /д/

В България Наградата БАЗА е основана през 2008 г. по инициатива на изкуствоведа и куратор Мария Василева и се организира от Института за съвременно изкуство – София, който осигурява самостоятелна изложба на наградения художник след края на творческия му престой в САЩ. Сред организаторите са Фондация "Едмонд Демирджи��н" и Софийска градска художествена галерия, където традиционно се експонира изложбата на номинираните автори, а по време на откриването ѝ се обявява и победителят. От 2021 г. Фондация „Лъчезар Цоцорков“ също подкрепя проектите на номинираните автори. Тазгодишният победител бе избран от реномирано жури в състав: Ализа Еделман (специален гост, изкуствовед и куратор, базиран в Ню Йорк), Васил Владимиров (куратор на българското участие с проекта „Съседите“ на 60-ото Венецианското биенале, 2024 г.), Димитър Божков (философ и преподавател в Софийския университет), Калина Цонева (изкуствовед и критик, представител на Културния център към Софийския университет „св. Климент Охридски“) и Мария Налбантова (художник, носител на наградата БАЗА за 2020 г.).

Журито заседава...

От 2008 до сега Наградата за съвременно изкуство БАЗА са печелили: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013), Зоран Георгиев (2014), Александра Чаушова (2015), Димитър Шопов (2016), Мартина Вачева (2017), Мартин Пенев (2018), Вълко Чобанов (2019), Мария Налбантова (2020), Марта Джурина (2021), Красимира Буцева (2022), Виктор Петров (2023) и тази година Цветомира Борисова.  За не малко от тях имаме публикации в нашия сайт не само по повод на наградата БАЗА и с огромен интерес следим тяхното развитие като артисти. Станете час от тази престижна компания! Кандидатствайте, когато дойде моментът за БАЗА, 2025.

Изложбата в СГХГ на номинираните за Наградата БАЗА, 2024 продължава до 8 септември. ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: Стефан Марков

[cuteniarose]

Thanks for the tag :)

It took me sooo long to get Renny right 😭 the fact that I couldn’t give her The Hair Strand is a crime against humanity (it’s me I’m humanity)

Tagging @upsettimyspagetthi (bc I know you like picrews) and @shadelorde (bc you said in your post that you’re okay with doubletagging since you have more blorbos to do this with)

Found from this post

Use this picrew to make yourself and your current blorbo, then tag some mutuals

I just had to do it when I realized the arrow tattoo was an option. This was as close as I could get to Tenzin’s facial hair lol

Tagging: @dont-blame-it-on-the-kids @lis-muerta @novaae @nyamadermont @orangepanic @desidarling123 @oldandirrelevant @linnorabeifong @wonderful-anarchy @yell0wsalt @atuats-sidechick

And open tag for anyone who wants to participate

[tja---7]

РокСтар Джей!!! Ния не пропустила ни одного его концерта) В последнее время рисую Джаю.

[ringleaderbashchi]

Свиток запретного кружитцу, равняется боли.

Также в событиях сезона Морские границы, у него болит голова когда Ния теряет контроль над водой, другие мастера чьи стихии связаны с водой немного ловят головной боли.

[nessysims]

К нам пришла холодная дождливая осень и Ния заболела. Но на работу ходить всё равно приходится :) Теа кажется подружилась с новой няней:)

A cold rainy autumn came to us and Nia got sick. But you still have to go to work :) Thea seems to have made friends with the new nanny :)

[salyara]

Наконец-то закончился период зимних сессий и я могу рисовать до посинения 🥳

Я закончила рисовать эту грустняшку. 👩🏾‍🎨

Не волнуйтесь! При производстве (почти) не пострадала ни одна Ния!

[qw-ony]

Решила поменять никкк!!!

Я теперь не уоп йойо, я ния🥰🥰 не теряйте😘😘

Ния это сокращение моего имени в реалбности, которое я стесняюсь называть((.

А ещё инфоуу!!!!

Менч зовут Ния, а реал нейм знать не будете.

13 лет колонии строгого режима. Увлекаюсь фандомами, рисованием, биологией. Ваще хз на кого хочу поступать, буду до старости рисовать картиночки с геями мурр.

Коверкаю словечки и пишу с ашипками, но я не безграмотна, не брйтесь, поколение альфа не потеряно.

Что ещё писать хз

В блоге гига рандом, то нытьё, то мемы, готовьтесьь.

[kirukirunchixx]

Ainu Divine Songs Collection (Ainu Shin’yoshu) by Chiri Yukie / «Собрание божественных песен Айну(Айну синъёсю) Тири Юкиэ

Автор: Тюрленева Екатерина Георгиевна, магистр Института Восточных Кул��тур и Античности РГГУ/ Author: Tyurleneva Ekaterina G., master of the Institute for Oriental and Classical Studies of RSUH

“Ainu Shin’yoshu” is the compilation of 13 songs belonging to the genre kamui yukar, which means “songs of the gods”. In particular, it contains 11 songs about gods of nature and 2 songs, belonging to the genre oina, about human-god named Okikirmui. Kamui is a variety of Ainu’s gods. Nevertheless, kamui is not only a cult of nature. They are spirits whose existence in heavens does not differ from men’s life on earth. However, when they descend to the men’s world, they take the shape of animals, plants or other natural phenomena. The songs in “Ainu Shin’yoshu” are set out on behalf of the gods.

_

Сборник «Айну синъёсю» - это собрание 13 песен жанра камуи юкар, что в переводе означает «песни богов». Он содержит 11 песен о природных богах и 2 песни от лица бога-человека Окикирмуи, то есть в жанре ойна. Камуи - это всё множество айнских богов. Айны обожествляли те проявле- ния природы, которые были им непонятны или опасны для них. Однако камуи - это не просто обожествление природы, это души, существование которых на небесах не отличается от жизни людей на Земле, но спускаясь в мир людей, они принимают облик животных, растений и других природных явлений. Песни «Айну синъёсю» изложены от имени богов, являющихся представителями живой природы, и содержат в себе фрагменты из их жизни.

_

I'm interested in Оkikirmui's song #11:

The song that little Okikirmui sang about himself "This sand is red, red"/ «Этот песок красен, красен».

Earlier I wrote about references to the Ainu's culture in the narrative, and this song again points us to a secret code that the authors may have hidden.

The last battle of Yato and his father is very similar to the events of the meeting of the Ainu's human-god - little Okikirmui with an evil deity dressed in black clothes.

I recommend that you read this song and compare the events of the manga 🙏

Unfortunately, at the moment I wasn't able to find an official translation of the song in Eng, so I will add it in Russian:

Однажды, когда я пошёл прогуляться вверх по те��ению реки,

❗️Я встретил дитя злого бога.

❗️Всегда дети злых богов красивы на внешность.

Одетый в чёрную одежду,❗️

С маленьким луком и маленькими стрелами из грецкого дерева в

руках,

Он посмотрел на меня, ухмыльнулся и сказал:

❗️«Давай поиграем, маленький Окикирмуи!❗️

***

Увидело это дитя злого бога,

И сильно разозлилось.

❗️«Какая наглость!

Раз ты в самом деле решился на такое, давай посоревнуемся в силе»,❗️ —

Произнося эти слова, он снял с себя верхнюю одежду. Я тоже остался только в одной тонкой рубашке

И набросился на противника.

❗️Он набросился на меня в ответ.

Мы продолжали борьбу с попеременным успехом. Удивился я, что так сильно дитя злого бога.❗️

Но наконец, напряг я спину и руки,

Забросил дитя злого бога себе на плечи

И швырнул его об горную скалу.

Раздался звук удара о скалу.

Убив его, ❗️я втоптал-сбросил его в подземный мир.❗️

После этого все звуки исчезли.

Тогда я пошёл обратно вниз по течению реки.

Поднявшись вверх по течению,

Лососи шумно и весело плескались в реке.

А в лесу, веселясь и смеясь, шумели самцы и самки оленей. Повсюду можно было видеть, как они спокойно что-то жевали. Увидев это, я успокоился

❗️И вернулся к себе домой.

Так рассказывал маленький Окикирмуи.

_

This is only a small part of the references, in fact there are many more of them. Previously, I devoted a lot of time to studying materials on Ainu's culture. It's amazing how the authors tried to pay attention to the complex and multifaceted culture of this people.

In the forward to Ainu Shin’yōshū, Chiri Yukie states:

“If these stories are read by the many people who kindly want to know about us, I, together with my ancestors, would be boundlessly and supremely happy.”

p.s. I don’t consider him an evil or heartless father, despite some scenes. Its history is complex and multifaceted. I studied very carefully the character, actions, visual details of this character - nothing is as it seems at first glance 🙏

[zashibisi]

Солнечная система (веды):

Наши далекие предки имели более точные сведения не только о Галактике, но и о нашей Солнечной системе, чем мы теперь. В частности, они прекрасно знали ее историю и ее строение. Они знали, что в состав нашей Солнечной системы, называемой Системой Ярилы-Солнца, входило 27 планет и крупных астероидов, называемых Землями. Наша планета называлась Мидгард-Земля, от имени которой на сегодняшний день осталось лишь родовое название – Земля. Другие планеты также имели иные имена:

Земля Хорса (Меркурий), Земля Мерцаны (Венера), Земля Орея (Марс), Земля Перуна (Юпитер), Земля Стрибога (Сатурн), Земля Индры (Хирон, астероид 2060), Земля Варуны (Уран), Земля Ния (Нептун), Земля Вия (Плутон).

Иные планеты Солнечной системы до сих пор еще не известны нашим астрономам (в скобках указаны периоды обращения вокруг Солнца в земных годах):

Земля Семаргла (485,49), Земля Одина (689,69), Земля Лады (883,6), Земля Удрзеца (1147,38), Земля Радогоста (1952,41), Земля Тора (2537,75), Земля Прове (3556), Земля Крода (3888), Земля Полкана (4752), Земля Змия (5904), Земля Ругия (6912), Земля Чура (9504), Земля Догоды (11664), Земля Дайма (15552).

Разрушенная более 153 тыс. лет тому назад Земля Дея, называемая ныне Фаэтоном, находилась там, где теперь расположен пояс астероидов – между Марсом и Юпитером. К началу заселения Земли людьми на Марсе и Дее уже находились станции космической навигации и связи наших предков.

[angelblack24]

Мне кажется первое, что делал Эндрю после изн@силов@ния :

Он долгое время был в ванне, чтобы смыть себя всю грязь.

_____________________________________________

I think the first thing Andrew did after the rape was:

He was in the bathtub for a long time to wash off all the dirt.

[fhhvuh0]

Просто Скайлер и Ния

Just Skyler and Nya

(для русских пользователь: меня какое-то время не будет так как я хочу попробовать написал ещё один фанфик, зарисовки есть осталось понять как это все расписать:)

[vprki]

Манифеста 15 - предоговаряне на връзките между обществото и природата

“Несигурността е състоянието да бъдеш уязвим за другите. Непредсказуемите срещи ни трансформират; ние не контролираме дори себе си. Когато не може да се разчита на стабилната структура на общността, ние сме хвърлени в променящи се сглобки, които променят както нас, така и нашите „други“. Не можем да разчитаме на статуквото; всичко е в движение, включително и способността ни да оцеляваме. Мисленето чрез несигурността променя социалния анализ.”

Анна Цинг, Гъ��ата в края на света: За възможността за живот в капиталистически руини, 2015 г.

С този цитат изкуствоведката и куратор Ния Табакова започва текста си, написан за „въпреки.com” за биеналето Манифеста 15, което тази година се провежда в Барселона.

Ния Табакова пред локация Густаво Жили в Барселона

Европейското номадско биенале Манифеста създава пространство за диалог между местните артистични общности и международната културна сцена посредством съчетаването на архитектура, градски изследвания и изграждане на общности чрез съвременна култура. В тазгодишното си 15-то издание биеналето си поставя за цел да разгледа взаимодействието между изкуство, култура и общество и да катализира социални и екологични промени в региона на Барселона.

Манифеста е основано в началото на 90-те години като биенале за съвременно изкуство, което има за цел да отрази новата социална, културна и политическа реалност в Европа след края на Студената война. На всеки две години то се провежда в нов град-домакин. Последните локации включват Санкт Петербург (2014), Цюрих (2016), Палермо (2018), Марсилия (2020), Прищина (2022) /за него може да прочетете във„въпреки.com” тук/, а следващото издание през 2026 година ще се състои в Рур, Германия. Настоящето 15-то издание, което се провежда между 8 септември и 24 ноември 2024 г., е най-мащабното досега - обхваща площ от 3000 кв. км, население от 5,1 милиона жители и за пръв път включва 12 различни градове в района на метрополиса.

"Залавяне" - Асад Раза, 2024 г., снимка Ния Табакова

През последните години редица фактори влияят върху градското развитие на Барселона: бързата гентрификация на крайбрежните и природните зони, неограниченото строителството, въвеждането на урбанистичната концепция "Super Block" и индустриализацията на някои райони. Възможностите за разрастване на града, обаче, са ограничени поради природните бариери – реките Лобрегат и Бесос, Средиземно море и планинската верига Корсерола, които го обграждат. Същевременно извънградските и защитени зони са подложени на натиск от бързото икономическо развитие в региона.

Чрез изместването на фокуса от центъра към периферията, сателитните градове на Барселона, биеналето насърчава децентрализацията на културния живот и създаването на нови възможности за социалните и артистични общности. Разкривайки забравени архиви, истории и спомени, те се свързват помежду си и формират една нова културна екосистема. Екипът на биеналето, който включва директора на Манифеста Хедвиг Фийен, творческия медиатор Филипа Оливиера и 11 изтъкнати личности от културния сектор от включените в мащабното събитие регионални градове, постига това чрез организацията му в три основни смислови клъстъра: „Балансиране на конфликти“, „Лекуване и грижа“ и „Представяне на бъдещето“. Всеки един  от тях се състои от една основна и няколко второстепенни локации – общо 16 на брой. Биеналето включва 92 художници, като повече от една трета от тях са местни (базирани във или от региона).

"За да създадеш градина, имаш нужда от парче земя и вечност" 2019 © Енрике Рамирес, снимка © Манифеста 15 Барселона / Хелена Роиг

Манифеста 15 се провежда на фона на тежки наводнения в източна Испания в съседния регион Валенсия, които засегнаха и някои от локациите на биеналето. Тези климатични аномалии, които стават все по-често срещани в Европа, подчертават необходимостта от спешното преосмисляне на социалните, икономически и геополитически структури и повдигат въпроси, които директно кореспондират с някои от основните теми на биеналето.

Балансиране на конфликтите:

Подобно на много метрополиси по света, Барселона се старае да балансира между желанието да се развива икономически и належащата необходимост да защити богатите си природни ресурси. Делтата на река Лобрегат, която непрекъснато губи територии заради разрастването на града, олицетворява тази борба. Ако разширяването на пристанището и летището, които заемат приблизително една трета от територията на община Ел Прат, продължи по план, делтата може да бъде обезобразена до неузнаваемост. Клъстърът подчертава необходимостта от балансиране на икономическия растеж и опазването на околната среда.

Каса Гомис © Манифеста 15 Барселона / Номад Студио

Основната локация тук е Каса Гомис, частна вила, обявена за културна ценност през 2021 година и смятана за една от иконите на модернистичната архитектура. Нейната история е преплетена с тази на културния авангард на Барселона по време на диктатурата на Франко през 50-те и 60-те години на миналия век. Известна още като Ла Рикарда, къщата се намира в близост до летището Ел Прат на Барселона и е разположена в защитена природна зона сред борова гора, пред езерото Ла Рикарда и Средиземно море. Сградата е построена между 1947 и 1963 г. от известния архитект Антони Бонет и Кастелана в тясно сътрудничество с нейните собственици Рикадо Гомис и съпругата му Инес Бертран Мата. Рикардо Гомис е бил член на CLUB49, колектив от културната и авангардна сцена на Барселона, отговорен за подкрепата на артисти като Антони Тапие, Хуан Миро и Хуан Броса, както и на интензивен международен обмен, включващ имена като Джаксън Полък и Вилем де Кунинг.

"За да създадеш градина, имаш нужда от парче земя и вечност" 2019 © Енрике Рамирес, снимка © Манифеста 15 Барселона / Хелена Роиг

На входа на къщата ни посреща неоновата творба на чилийския художник Енрике Рамирес с текст: „За да създадеш градина, имаш нужда от парче земя и вечност“. Поетичната фраза цитира Жил Клеман, градинар, ландшафтен архитект и писател, който развива теорията за „планетарната градина“, според която човечеството има нужда да влезе в ролята на градинар и пазител на планетата. Работата на Рамирес представя градината като място на съпротива, изискващо различно разбиране за времето и пространството, в които живеем в момента. Творбата ни предизвиква да забавим темпото и да помислим как да балансираме конфликтите (външни и вътрешни) чрез преминаването отвъд хегемонията на „тук и сега“ и приемането на идеята за вечността.

Лекуване и грижа:

Сгушен в планина Корсерола и простиращ се към Вале, клъстърът „Лекуване и грижа“ подчертава лечебната сила на културата и важността да се грижим за себе си, един за друг и за околната среда. Регионът зависи от планинската верига с богато биоразнообразие, която функционира като зеления дроб на Барселона. Основна локация на клъстъра е манастирът Сант Кугат, който се намира в едноименния град.

Манастир Сант Кугат © Манифеста 15 Барселона

Манастирът е бенедиктинско абатство, основано през 9-и век и активно до 14-и век. Той е един от най-значимите в региона и включва елементи от романската, готическата, ренесансовата и бароковата архитектура. През 11-и век, когато монасите са живеели там, манастирът се превръща във важен културен и духовен център. В този контекст клъстърът се фокусира върху невидимите нишки между тялото и духа  и хвърля светлина, както върху човешкото състояние, така и върху връзката му с духовния свят.

Всички творби в локацията, с едно изключение, са дело на жени-творци, а едновременно деликатната и завладяваща работа на палестинско-саудитската художничка Дана Ауартани „Нека излекувам счупените ти кости“, която повдига наболялата тема за колониализма и опазването на културното наследство в конфликтни зони.

"Нека излекувам счупените ти кости", 2024,© Дана Ауартани, снимка © Манифеста 15 Барселона / Хелена Роиг

Авторката създава произведението, като разкъсва дупки в копринени тъкани, сякаш рисува въображаема карта на паметници и културни артефакти, които са били обект на унищожение. След това тя изпраща платовете в Керала, град в Индия, известен със своята индустрия за ръчни тъкани. Там тя си сътрудничи с местни майстори, които боядисват платовете с лечебни билки и подправки. Произведението разглежда въпроса как можем да скърбим за загубата на хуманизъм и части от човешката цивилизация в Близкия изток.

Представяне на бъдещето:

Главната локация на клъстърът “Представяне на бъдещето” е в абсолютен контраст с изцеряващата атмосфера на манастира Сант Кугат. Клъстерът е свързан с река Бесос и нейните околности. В истори��ески план районът е белязан от необичаен урбанистичен растеж и социално-икономическа уязвимост. Днес символ на мястото са индустриалните руини на Трите комина на Сант Адриа, познати още като „Саграда Фамилия на работниците“ и основна отправна точка от крайбрежния пейзаж на Барселона.

Три комина © Манифеста 15 Барселона/Ева Карасол

Историята на Трите комина започва с изграждането на първата електроцентрала в Сант Адриа през 1912 г., разположена на левия бряг на река Бесос. Трите комина са построени през 70-те години на миналия век, като част от по-обширния комплекс на топлоелектрическата централа. Поради екологични причини централата е затворена през 2011 г. и до днес остава неактивна, превръщайки се в антиутопичен паметник на близкото индустриално минало. Години наред Трите комина са били обект на борба за опазване от разрушаване и успяват да получат защита като индустриално наследството от общината. В рамките на биеналето сградата отваря вратите си за широката публика за първи път.

"Когато жените стачкуват, светът спира", 2020 © Клеър Фонтейн, Барселона 2024, снимка © Манифеста 15 Барселона Метрополитана / Иван Ерофеев

В този контекст е разположена и творбата на Клеър Фонтейн – феминистки, концептуален колектив, базиран в Сицилия, който беше основното вдъхновение зад заглавието на Венецианското биенале тази година “Чужденци навсякъде”. Гигантската неонова структура, разположена на третия етаж на Трите комина, гласи: ��When women strike, the world stops”  (в превод “Когато жените протестират, светът спира“). Въпреки че представляват само 1% от работната сила в Трите комина, жените са ключова част от тяхната история. Техният протест срещу втората станция, поради токсичното замърсяване, довежда до изграждането на третата станция, която е по-щадяща към околната среда и предоставя по-добри условия на труд.

Три комина © Манифеста 15 Барселона/Виктор Жил

По-късно жени осъждат управителите за саждите, които Трите комина бълват и покриват домовете им, задължавайки ги да увеличат височината им с 20 метра. Фразата има двойно значение (strike - може да означава “протестирам” или “атакувам”) и говори за огромната силата на жените да катализират жизненоважни промени.

Манифеста 15 изследва сложната реалност на съществуването в условията на съвременния свят, изправен пред социални и екологични кризи. Тазгодишното издание в Барселона обръща внимание на необходимостта от предоговаряне на връзките между обществото и природата в един свят, в който икономическият прогрес често налага тежка цена върху околната среда и общностите.

Манастир Сант Кугат © Манифеста 15 Барселона/ Мане Еспиноза, Община Сан Кугат

Творбите в биеналето изследват как културното и социалното съжителство могат да бъдат преосмислени в контекста на темите за социалната справедливост, деколонизацията, междуполовото равенство и опазването на културните ценности. Подобно на антиутопичната визия на Фриц Ланг в „Метрополис“ /за него във „въпреки.com” може да прочетете тук/, Манифеста 15 разглежда Барселона като динамична, но уязвима екосистема, която балансира между технологичния напредък, екологията и нуждата от хуманизъм. ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: архив на Манифеста 15 и Ния Табакова

[tja---7]

Ния с распущенными волосами на свидании. Джей не верит своему счастью.

(я не умею рисовать цветы((()

[ringleaderbashchi]

Andy x water!Nya .Ния не дала Энди промокнуть.

[nessysims]

Я не знала, чего ожидать от ужина:) Но кажется яблочные дольки с сыром Тее пришлись по вкусу и все прошло нормально. А возможно дело было в том, что Ния стояла над дочкой с таким вот лицом😁 Я ее понимаю:) Спасибо вам @olomaya за все эти вкусности!❤️ •───────•°•❀•°•───────••───────•°•❀•°•───────• I didn't know what to expect from dinner :) But it seems Teya liked the apple slices with cheese and everything went fine. Or maybe it was because Nia was standing over her daughter with such a face😁 I understand her :) Thank you @olomaya for all these goodies!❤️