#музиканти

[jakovdushakov]

В гостях у Лобановского.

[seerighthrough]

НЕ Ѝ ДЪРПАЙ КОСАТА ПЪРВО БРЪКНИ Ѝ В ДУПЕТО ДА СЕ ВЪЗБУДИ

ЕЕЕЕЕЕЕЕ

НЕ ЗНАЕШ КАК СЕ ПРАВИ

[lora-ns-world]

,, Как да превърнеш"

,, Как да превърнеш нещо западнало в красота? Нещо обикновено, в нещо единствено по рода си? Пред това се изправя всеки творец. Дарбата ни като писатели, музиканти и художници е не толкова в таланта и уроците, и изтощителни упражнения, а в това, че и в най-тежкото време и в най-безнадеждните хора и ситуации, можем да видим потенциала, ако го има. Това е поглед и усещане, граничещи с луда, сляпа вяра, който някой тренират цял живот. Аз ли? Аз имам неоснователния подарък да се родя такава. Едно дете с увреждане, когато бях 11 клас и рисувах пред ученици ме попита, дали добре рисува, въпреки недъга си. Аз до днес стоя зад тогавашните си думи. Не е важно дали имаш талант даден от горе с висше, а дали наистина искаш да го правиш. Когато наистина искаш да постигнеш нещо, за теб, за някой или за живота си, и най-големия ти крах не може да те спре. Хоби, любов, приятелства и любов без страст и желание са кухи и е просто загуба на време. "

Лора Н

Из размисли на една художничка

[marisizrael]

Німецькі музиканти заспівали в підтримку України 💙💛

[vasetovp]

- Откъде си? - пита ме непознат чужденец.

- От България - отговарям.

- Да, казва той - диваци, крадци, цигани, престъпници, леки жени...

- Извинете - питам го - Вие дивак ли сте, крадец, престъпник... ходите ли по жени?

- Кой, аз... аз? Не - отговаря обидено - защо казвате това?

- Ако харесвах��е ист��рията, щяхте да ме идентифицирате с Хан Аспарух, българския народ е един от най-древните в Европа и света. Нашите предшественици са били част от създаването на много велики империи. Като наследници на тази античност, ние първи започваме на използваме Славянската писменост, веднага след създаването ѝ. Активното ѝ разпространение сред славянските народи се дължи именно на страната ни.

Ако харесвахте спорта, щяхте да ме идентифицирате с Дан Колов, с Петър Стойчев, Станка Златева, Таня Богомилова, златните момичета на художествената гимнастика, Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова, Григор Димитров...

Ако обичахте изкуството и музиката, щяхте да ме познаете в

Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Стефка Съботинова, Милчо Левиев...

Ако се интересувахте от кулинария, щяхте да знаете, че родината на киселото мляко е България.

Ако се интересувахте от техника, щяхте да знаете, че първият дигитален ръчен часовник е изработен от българин, както и първият електронен, непрограмируем компютър.

Ако се интересувахте от открития, щяхте да знаете, че най-отдалечената от Слънцето планета е открита от българин.

Ако се интересувахте от история, щяхте да знаете, че първата жена летец на боен самолет е българка.

Ако се интересувахте от техника и музика, щяхте да знаете, че първата компактна магнетофонна касета, на която двайсетина години светът слушаше "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс" е изобретена в България.

Ако се интересувахте от медицина, щяхте да знаете, че Нивалинът /лекарствен препарат, който се извлича от кокиче. Намира широко приложение в неврологията при лечението на полиомиелита в цял свят/ е открит от българин.

Ако се интересувахте от живопис, щяхме да говорим за великия Владимир Димитров - Майстора...

Ако се интересувахте от автомобилостроенето, щяхте да знаете, че уникалната автоматична скоростна безстепенна кутия е изобретена от българин.

Ако се интересувахте от археология, щяхте да знаете, че първото обработено злато в света е открито в България.

Ако се интересувахте от чужди езици, щяхте да знаете, че софтуерът за свободна комуникация по телефон, микрофон и интернет между всички езици и диалекти по света е създаден от българин.

Ако бяхте турист, щяхме да си говорим за Черно море, Родопите, река Дунав, Розовата долина, манастирите и църквите.

Ако се интересувахте от спорт, можехме да си говорим за леката ни атлетика и незабравимият скок на Стефка Костадинова.

Ако се интересувахте повече от моята родина, щяхте да разберете, че сме имали царе и цари��и, а хората на изкуството, театъра и филмите, писатели, поети, актьори и музиканти са повод за гордост. Бихте се изненадали да разберете колко много българско наследство има в списъка на ЮНЕСКО и колко живописни места в България биха спрели дъхът Ви... Какво ли само няма на нейната територия – планински исполини, плодородни равнини, обсипани с рози долини и лазурно море.

Но, Вие скъпи чужденецо, не знаете нищо от това. Вие не сте нищо от това...

Не знаете нищо за моята България. Не знаете нищо за земята на моята родина. Не знаете нищо за нейният народ.

Вие сте просто един невеж човек. Това е!

И вероятно обичате да виждате само това, което сте в душата си!

От там идвам... това е моята Родина... моята земя, която поколения наред спасяваме и съхраняваме... тази земя е платена толкова скъпо с кръвта на моите предци и заслужава поклон...

ТОВА Е СТРАНАТА, ОТ КОЯТО ИДВАМ И ОБИЧАМ! Това е моята Родина - България!❤

[zlatakhodos-writer]

Заспіваєш мені пісню?

Під гітару, не натираючи на пальцях мозолі. На заході сонця, а потім у пітьмі. Під пледом. Не вовняним, а махровим.

Чи не махровим, бо я в синтетичній блузі. Наелектризуємось. А за канонами кохання треба магія. Хімія. А то вже буде якась фізика.

Тобі ще зарано бачити мене Ейнштейном. То прибережу на спільні ранки. Вже передчуваєш, смакуєш? Чи поки тільки моїм волоссям із запахом лікувальних трав? Фмафьно. Ну та, а шо ти хочеш? Із цим універом нерви такі, що вся відповідальність за збереження волосся покладається на півлітрову пляшку зеленої жижі з Ватсонса.

Шкода, не вмієш грати на гітарі. Я вмію. Та не акомпонуватиму собі сама, це не романтік. Тому ми тут. Замість тебе чи мене гратимуть спеціально навчені люди. Хочеш Green Day чи Arctic Monkeys, а хочеш Один в каное чи Shy. Вони вміють.

Ми сидітимо в штуці, що називається «Колізей КПІ» і це дійсно схоже на той самий римський Колізей. Тільки тут немає скажених закоханих італьянців, торгашів стрічками й алкоголіків.

Натомість тут душа. Вайб. Талановиті музиканти. Пісні про кохання. Колонки в середині і по периметру. Аби в одне вухо влітало, із іншого — вилітало. Але не моментально, як при знайомстві з новою людиною. Той звук затримуватиметься в мозку, резонуватиме з ним та іншими музикантами в центрі сцени. Потрусить череп, кисті. Заставить ніжки тупотіти. А потім голови дівчат — лягати на плечі своїх хлопців.

Під флісовими пледами. Із фруктовим чаєм у паперових стаканчиках. На пуфах попа-рада.

І моя попа рада бути з тобою у цей вечір. І з музиками, звуком гітари й під пледом. Так навіть краще, ніж грав би хтось із нас.

[anntdh]

в одій руці гаряча кава, а в іншій твоя.

ти пахнеш, мов кориця і ваніль.

на твоїх губах стара коричнева помада,

ними щойно ти забрала усю біль.

холодні вулиці; старі як місто це, під'їзди

і наші поцілунки у безлюдних дворах.

розписані чорні кеди, в'язані светри,

шепотіння в вухо, мов ми знову дітвора.

книгарня, в якій ми сховались від дощу,

трамвай, що везе нас двох додому,

вуличні музиканти, танці, знайомі всім пісні.

нам не забути ці прогулянки ніколи.

ти подарувала мені польові пахучі квіти,

а я зводила тебе у музей й галерею.

і знову одні навушники на обох надіті,

і знову комфортна тиша й ми покриті нею.

[vprki]

Първи Фестивал за европейска солидарност, посветен на падането на Берлинската стена

Първото издание на Фестивала за европейска солидарност е факт. Изключително амбициозна и вдъхновяваща програма, организира с усилията на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и сдружение „Център за четене и култура“ заедно с много партньори и участието на световни интелектуалци.

Повече от 20 събития се провеждат от октомври до декември в София. Фестивалът започна през октомври с няколко предварителни събития, а основната му програма започва след броени дни през ноември. Посветен на 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена, софийският Фестивал за европейска солидарност включва серия от разнообразни културни, художествени и академични събития с над 100 участници. Сред тях са професорът от Оксфордския университет Пол Бетс, политолозите Джей Роуел и Иван Кръстев, полският разследващ журналист и писател Игор Янке, френският журналист и кореспондент на Радио Франс Интернасионал в Берлин – Паскал Тибо, посланиците на Германия, Румъния и Украйна в България, писателите Михаил Зигар, Георги Господинов, Джаки Томе, Катя Петровская, виолончелистът Анатоли Кръстев, художниците Красимир Терзиев,  Борис Мисирков и Георги Богданов и още много музиканти, писатели и поети, художници и фотографи, учени и изследователи. Обединяващата тема за всички събития на фестивала е „Стени“ – културните мостове, които ни свързват, и старите и нови бариери, които ни разделят. Негови организатори са Културният център на Софийския университет и сдружение „Център за четене и култура“, но в събитието се включват над 20 международни организации и партньори.

Част от Берлинската стена днес

Официалното откриване на основната програма на СТЕНИ I Фестивал за европейска солидарност ще бъде на знаковата дата 10 ноември в Аулата на Софийския университет от 19:00 ч., където ще се проведе концертът „Европейски музикални пейзажи от времето на барока“ на фондация „Бахово общество в България“. Произведенията, включени в него, са сред най-значителните музикални творби, част от културното наследство не само на Европа, но и на света.

Мстислав Ростропович свири пред рушащата се Берлинска стена, 1989

На следващия ден (11 ноември) програмата на фестивала продължава с музикалния пърформанс „Ростропович срещу Стената“ от 19:00 ч. пред Мемориала на Берлинската стена в София (парка на НДК). На 11 ноември 1989 г. руският виолончелист и политемигрант Мстислав Ростропович изнася пред рушащата се Берлинска стена импровизиран концерт: сред отломките около Чекпойнт Чарли той изпълнява вдъхновено, по собствено желание, няколко сюити на Йохан Себастиан Бах. Оттогава това изпълнение на великото музикално наследство на Европа е символ на победата на свободния творчески дух над Стените и комунистическите диктатури. Този жест ще повтори 35 години по-късно българският виртуозен виолончелист проф. Анатоли Кръстев.

Анатоли Кръстев свири на ул. "Цар Самуил" по време на пърформанса "Европа на една софийска улица", организиран от фондация "Въпреки", 2016

На 11 ноември започва и тридневната международна конференция „Стени“, концептуално ядро и програмно събитие на на Фестивала за европейска солидарност. Специално за нея между 11 и 13 ноември ще се съберат водещи историци и политолози от Оксфорд, Рътгърс, Sciences Po, IWM Vienna, Институт „Лайбниц“ за историята и културата на Източна Европа, изследователски център „Марк Блок“ в Берлин, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и много други. Тя ще се проведе в Софийския университет, КООП, РЦСИ „Топлоцентрала“, Френския институт и Дома на Европа. Програмата на конференцията включва и три дискусионни панела, насочени към широката публика и посветени на различни перспективи към темата „Стени“.

На част от Берлинската стена днес

Акцент в първия ще бъдат визуалните образи на стени, прегради, бариери и граници, които не престават да вълнуват колективното въображение: от документалните кадри при падането на Берлинската стена до снимките на президента Тръмп пред оградата на мексикано-американската граница, от легендарния графит с целувката между Хонекер и Брежнев до графитите на Банкси върху стената на Западния бряг. Какво представляват стените в тази почти безбройна визуална продукция – солидни съоръжения за сигурност или ужасни прегради пред свободата? В дискусията „Стените в съвременната визуална култура“ (12 ноември, 17:00 ч., РЦСИ „Топлоцентрала“, Сцена бар) ще разговарят художникът Красимир Терзиев, кураторката Владия Михайлова, културологът Кирил Василев, изкуствоведката Десислава Димова и социоложката Мила Минева. Модератор ще бъде културологът и директор на Културния център на СУ – проф. Александър Кьосев.

Александър Андреев

На следващият ден (13 ноември) от 15:00 ч. във Френския институт журналистите Александър Андреев („Дойче веле“), Игор Янке (автор и журналист на свободна практика), Руслан Трад (Atlantic Council), Паскал Тибо (Радио Франс интернасионал) ще разговорят за „Медиите, които рушат и издигат стени. Новите бариери пред журналистиката“. Модератор на дискусията ще бъде Ралица Ковачева (ФЖМК, СУ).

Веднага след това – от 18:00 ч. в Дома на Европа програмата продължава с дискусионния панел „Стени и мостове: перспективата на дипломатите“. В него участват Н.Пр. Ирене Планк, посланик на Германия, Н. Пр. Бръндуша Йоана Предеску, посланик на Румъния; Н. Пр. Олеся Илашчук, посланик на Украйна. Модератор ще бъде Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика. Подобна дискусия е истинска рядкост. Тримата професионални дипломати ще обсъдят разделителните линии вътре в ЕС и в Европа, възможностите за дипломатическа превенция на опасности и за посредничество по рискови въпроси, както и възможни сценарии, които дипломацията може да предложи по отношение на популизмите, на културните войни, на поредицата от мигрантски вълни, на дезинформацията, войните в Украйна и Близкия Изток. Дискусията е със свободен достъп, но поради ограничение на местата предварителното записване е задължително: https://tinyurl.com/4sjz85tp.

Работният език на конференцията е английски. За дискусионните панели е осигурен превод на български език.

Друг важен форум започва на 07 ноември и ще продължи до 09 ноември във Военния клуб. Sofia Information Integrity Forum 2024 е посветен на пропагандата и дезинформацията. Организиран от консорциум от неправителствени организации и технологични фирми, в него се включват български и чуждестранни изследователи, експерти в областта на борбата с дезинформацията и информационните технологии.

Михаил Зигар

Между 14 и 16 ноември е времето за литературния поглед към темата. В Националната галерия – Двореца и One Gallery ще се проведат есенните „Литературни срещи“ на фондация „Прочети София“ под мотото „Това е стена“, цитат от стихотворението на Борис Христов „Стената“. „Литературните срещи“ ще поставят акцент върху художествения и остър аналитичен поглед на съвременните писатели и поети. Част от темите, които свързват авторите, ще бъдат: стените, които издигаме и които успяваме да разрушим, войната като основна разделителна линия, законите и държавите, емиграцията, виртуалните стени, пропагандата, хибридната война и смъртта. Специално за тях в София пристигат: известният руски журналист и писател Михаил Зигар, родената в Киев и живееща от 25 години в Берлин писателка Катя Петровская, германската писателка и журналистка Джаки Томе. Сред основните гости на събитието ще бъдат българските писатели и поети Георги Господинов и Надежда Радулова. В него ще участват още: Йоанна Елми, Стефан Иванов, Еми Барух, Здравка Евтимова, Илко Димитров, Мирела Иванова, Оля Стоянова, Петър Чухов, Пламен Дойнов. Модератори ще бъдат Димитър Кенаров, Ани Бурова, Тони Николов, Виолета Вичева. Всички събития, които се провеждат на английски или немски език, ще бъдат с превод на български.

Тони Николов

На 14 ноември от 19:00 ч. в Аулата на Софийския университет ще бъде и последното музикално събитие от програмата на СТЕНИ | Фестивал за европейска солидарност. Концертът „Обединени“ е част от фестивала „Изкуството на барока“, организиран от Luxuria Europae. В него ще бъдат включени творби от композиторите Жан Батист Люли, Сен-Коломб-баща, Сен-Коломб-син, Марен Маре, Георг Филип Телеман, Йохан Фридрих Фаш, Георг Фридрих Хендел.

Част от фестивала са и няколко изложби. Художествената намеса COMING SOON / ПРЕДСТОЯЩО ОТКРИВАНЕ на Мисирков/Богданов ще превърне стъклените кубове на галерия „Алма Матер“ в Софийския университет в грейнали витрини на нов търговски обект, изпълнени със сенките на неясни обекти на желанието. „35 години след 1989 г. светлото бъдеще все още предстои…“, пишат авторите. Изложбата ще може да се види между 19 ноември и 06 декември. Откриването на изложбата ще бъде на 19 ноември от 18:30 ч.

Предстоят още изложбите: „Като замина, мислеше ли си дали ще се върнеш?“ на артистите Мартин Атанасов, Красимира Буцева и социоложката Марина Лякова, която ще бъде показана в галерията на Гьоте-институт от 12 ноември до 19 декември; „Завръщането на Михайло Парашчук“ – фотографска изложба на Стефан Н. Щерев, която ще може да се види в централното фоайе на СУ „Св. Климент Охридски“ от 18 до 25 ноември. От 05 декември 2024 г. до 31 януари 2025 г. в Галерия Синтезис ще видим изложбата на известния български фотограф Гаро Кешишян – „Строителни войски“.

Най-грандиозното събитие от бутиковата кинопрограма на СТЕНИ, започнала през октомври, безспорно ще бъде премиерата на една от най-големите европейски исторически продукции за годината – „Берлингуер. Голямата амбиция“, част от Киномания. Преди дни копродукцията между Италия, Белгия и България спечели една от големите награди на 19-ия филмов фестивал в Рим за най-добър актьор за Елио Джермано. Специално за прожекцията в зала 1 на НДК на 22 ноември от 19:00 ч. ще пристигне режисьорът на филма Андреа Сегре, който е сред най-интересните автори на съвременното италианско кино. Филмът пренася ��а голям екран биографията на Енрико Берлингуер (Елио Джермано), ръководител на Италианската комунистическа партия от 1972 до 1984 г. Историята проследява пътуването му до София през 1973 г., когато избягва предполагаем опит за убийство от страна на българските тайни служби, до убийството на Алдо Моро през 1978 г. и последвалия драматичен край на стратегията на „Историческия компромис“ – значимото усилие за обединяване на католическите и социалистическите народни сили в управлението на Италия.

Част от Берлинската стена днес

Два дни по-рано на 20 ноември от 19:30 ч. в кино „Влайкова“ ще бъде безплатната прожекция на документалния филм на Торстен Кьорнер – „Непримиримите“. Филмът разглежда един по-слабо известен сюжет от историята на ФРГ: борбата на германските жени за място в политиката, започнала през 50-те години на XX век. Архивният материал от заседанията на Бундестага – речите на жени политици и реакциите на техните колеги от мъжки пол – свидетелства за неимоверните усилия, необходими жените да бъдат изслушани и приети сериозно, преди изобщо да може да се говори за равенство. Кьорнер интервюира тези политички и днес спомените им за патриархалните привички на онова време са колкото забавни, толкова и стряскащи. Преди прожекцията Посолството на Германия в България организира и дискусия за жените в политиката, в която ще участват представителки на българските политически партии.

Подробности за цялата мащабна програма на СТЕНИ | Фестивал за европейска солидарност ще намерите в сайта на събитието: https://walls.culturecenter-su.org/

Партньори на събитието са Френски институт в България, Полски институт в София, Гьоте-институт България, РЦСИ „Топлоцентрала“, галерия „Топлоцентрала - Куб“,, фондация „Прочети София“, „Литературни срещи“,  АГИТПРОП, фондация „Бахово общество в България“, фондация „Луксуриа Еуропае“, Sofia Information Integrity Forum, Нов български университет, галерия „Синтезис“, Киномания, фондация „Имам идея“, Национален дворец на културата, фондация „Софийски дискусионен форум“, издателство „Прозорец“, издателство „Жанет 45“, издателство „НИКЕ“, Държавен културен институт, ИСИ-��офия, Портал Култура и списание „Култура“.

Със съдействието на: Бюрото на Европейския парламент в България, Посолство на Федерална република Германия в София, Посолство на Румъния в Република България, Посолство на Украйна в Република България.

Част от Берлинската стена днес

За моето поколение падането на Берлинската стена е сред най-знаменитите събития в живота ни, което промени света. За жалост, той с днешна дата не стана по-добър, а и вътрешните човешки стени се оказват много трудни за събаряне…Дълга тема. Но програмата на Фестивала за европейска солидарност е забележителна! Нашият призив преди всичко към младите хора, били деца или родени след 1989 година да разберат, да осмислят това, което е било, какво е преодоляно и максимата, че свободата не е даденост, а всекидневно отстояване! ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021) и Стефан Марков

[obbleu]

Горският принц 1

Шелерин беше обагрен в празнични цветове. По дърветата висяха магически фенери, светещи в зелено и златно. Из улиците на града се разхождаха горски животни, които носеха гирлянди от цветя. Стотици музиканти свиреха весели мелодии – из целия град отекваха звуците на песни и различни инструменти. Птичките им припяваха, вълците виеха весело. Придворни елфи в кошници раздаваха сладки на всички по…

[jakovdushakov]

Однажды, на Лесном..

[iluha-home-blog]

Астор П'яццолла: винахідник танго

Астор П'яццолла

Слава, всесвітнє визнання і кілька триб'ютів відзначили життя музиканта і композитора Астора П'яццолли. Але так було не завжди. Одному з найвидатніших аргентинських музикантів світового рівня, П'яццоллі довелося боротися за нав'язування свого стилю, який найбільш ортодоксальні музиканти вважали хибною характеристикою танго.

Винахідник танго

Астор П'яццолла здійснив р��волюцію в танго, включивши елементи джазу та класичної музики в свої композиції та аранжування, піднявши цей стиль музики на новий рівень, більш витончений та інноваційний. Критика в той час була настільки сильною, що П'яццолла почав називати свою творчість вже не танго, а сучасною музикою з Буенос-Айреса.

Ранній початок

П'яццоллі було лише 8 років, коли він отримав свій перший акордеон у подарунок від батька - італійського емігранта Вісентіно «Ноніно» П'яццолли. У той час сім'я жила в Нью-Йорку, де він провів більшу частину свого дитинства. У віці 9 років він почав вивчати музику, яка стане чимось постійним протягом усього його життя.

Астор П'яццолла

у кіно

Астор Панталеон П'яццолла народився 11 березня 1921 року в місті Мар-дель-Плата, перебував у США, коли познайомився з Карлосом Гарделем. Знаменитий виконавець танго приїхав до Нью-Йорка, щоб знятися у фільмі «День, якого я хочу» (El Día Que Me Quieras). Тоді ще підліток П'яццолла знявся у фільмі в епізодичній ролі продавця газет. Пізніше він присвятить себе написанню музики до численних фільмів.

Фото: Астор П'яццолла у фільмі «День, якого я хочу ».

Нова музична мова

Протягом свого життя Астор П'яццолла жив у Сполучених Штатах, Буенос-Айресі та Європі і мав кількох відомих вчителів музики найрізноманітніших національностей. Вільно володіючи іспанською, англійською, італійською та французькою мовами, можна сказати, що він також опанував і музичну мову, створивши нову мову завдяки інноваціям у ритмі, тембрі та гармонії танго.

Музична кар'єра

Музична кар'єраАстора П'яццолли по-справжньому почала злітати в 1939 році, коли він приєднався до оркестру бандонеона аргентинця Анібала Троїло, якого Астор називає одним зі своїх великих майстрів. Після цього він присвятив себе невтомному навчанню та роботі, входив до складу інших оркестрів та диригував багатьма іншими.

Фестиваль Грамадо

МузикаАстора П'яццолли присутня в саундтреку до фільму « Всяка нагота буде покарана» бразильця Арнальдо Жабора, екранізації однойменної п'єси Нельсона Родрігеса. Серед них Фуга № 9 з альбому Música Contemporânea de la Ciudad de Buenos Aires, Vol 1 (1971). Саундтрек, за який П'яццолла отримав спеціальну відзнаку журі на фестивалі Gramado того ж року.

Соліст

В останні роки життя П'яццолла почав присвячувати себе переважно концертам як соліст у супроводі симфонічного оркестру. З тієї чи іншої нагоди він повертався на сцену разом зі своїм квінтетом.

Прощавай, Ноніно

Серед найвідоміших творів П'яццолли - « Libertango “ та ” Adiós Nonino», останній з яких був написаний після смерті батька у 1959 році. Сам П'яццолла вважав його найкращим твором, він є переробкою іншого танго, написаного ним п'ятьма роками раніше, під назвою «Ноніно».

Вшанування в житті

У 1985 році Астор П'яццолла був удостоєний звання « Видатний громадянин Буенос-Айреса». Того ж року він отримав премію Конекс де Платіно як найкращий авангардний танго-музикант в історії Аргентини. У 1986 році він отримав премію «Сезар» у Парижі за саундтрек до фільму «Вигнання Гарделя», і це лише деякі з почестей, які він отримав за життя.

Смерть і спадщина

У серпні 1990 року в Парижі Астор П'яццолла переніс тромбоз головного мозку. В результаті він помер через два роки, в Буенос-Айресі, 4 липня 1992 року. Йому був лише 71 рік, і він залишив по собі понад 1000 пісень, а також величезний вплив на великих музикантів сучасності. Його останки покояться на кладовищі Jardín de Paz у містечку Пілар, що за кілька кілометрів від столиці Буенос-Айреса.

Посмертні вшанування

Після його смерті вшанування та визнання продовжилися. У 1993 році Музична асоціація Пезаро, Італія, заснувала Центр Астора П'яццолли. У 1995 році Фонд Конекс у Буенос-Айресі нагородив П'яццоллу Почесною премією Конекс за його неоціненний внесок у розвиток музики в Аргентині. У 2000 році уряд автономного міста Буенос-Айрес своїм указом перетворив Музичну консерваторію міста Буенос-Айрес на Вищу консерваторію імені Астора П'яццолли.

П'яццолла на набережній Танго

У 2014 році Міністерство навколишнього середовища та громадського простору міста урочисто відкрило статую на честь Астора П'яццолли на Пасео-дель-Танго, на перетині вулиць Карлоса Гарделя та Жана Жореса, в районі Абасто, офіційно Альмагро. На місці також є статуї інших діячів танго, таких як Анібаль Троїло та Альберто Кастільйо.

[notesovertherailroads]

Start me up - part 2

Кенийците и водещата кола ни подминават още преди да стигнем Лъвов мост, постепенно се отделям с по-бързите и навлизам в непознатата територия на новия маршрут. Около мен бягат италианци, испанци, българи, но естествено фокусът ми е зает от хората с датски тениски и мозъкът ми превключва на фрази от сорта Godt løbetur! или други, които да ги направят част от множеството. Един от скандинавците обаче крампира рано-рано и ми напомня, че в крайна сметка никое състезание не е предначертано по план. Надявам се да нямам проблем с първата обиколка, тялото ми е влязло в обороти и съм се залепил за група бегачи, един от които е винаги усмихнат и явно се казва Сашо, съдейки по поздравите на другите към него - носи тениска с надпис “Забави”. Дали това значи да се движиш по-бавно и да се наслаждаваш на бягането (а и да стигнеш по-далеч) или просто да се “забавляваш”? Междувременно набелязвам важните неща като локациите на тоалетните, защото знам, че втората обиколка няма да е приятна. Междувременно преминаваме покрай жилищни блокове, които сякаш се сливат със сивото небе над нас, подухва студен бриз, но по кръстовищата, наред с унилите хора, които сме блокирали, има много деца. Те крещят “Браво!”, смеят се и снимат, а родителите им ги подкрепят поне за малко. Срещаме и възрастни, които ни ръкопляскат, приятно преживяване на фона на предишни бягания, в които по-често ни гледат на кръв, защото сме объркали нечий план.

На пътя обратно към центъра гледам бегачите на 21 к��лометра в насрещното и търся познати лица. Някъде около тунела се засичаме с Танче��о и си даваме пет за поздрав. Мисля си как в тези малки моменти - да махнеш на някой, друг да те поздрави, да си кимнете дори, е нещо повече от проста проява на добри обноски. Това е малко ускорение в умореното ти тяло и за този кратък миг не си някой бегач на дълги разстояния, а напротив, споделяте моментните си трудности. Малко момиченце, облечено като заек, е застанало на подкрепителния пункт и е протегнало ръка за поздрав. Никой от маратонците пред мен не спира, но тази протегната ръка и изобщо мотивацията да стоиш така трябва да се уважи и аз също протягам ръка, внимателно я плесвам в пухената лапа с думите “Браво!”, а зад мен чувам радостен вик. Наред с това Народното събрание изплува на сивия фон. До мен е един немец, който всички от отбора му надъхват. Пожелаваме си успех и постепенно излизам пред него. С навлизането в центъра се сблъскваме и с тълпата от бегачи на 10 километра. Отново трябва да се лавира между хората, някои от бягащите изостават и се задъхват, хем им съчувствам, хем се опитвам да запазя ускорението си и в този момент тичането сред тълпата не е като на старта, а напротив. Сякаш съм срещу течението и трябва да лавирам. При Софийския университет се разминавам с човека с патериците - той е там всяка година, въпреки всичко, подкрепя се и изтласква тялото си, а на лицето му се чете усмивка. Хората му ръкопляскат, аз също, защото хора с дух като неговия са истинско вдъхновение. На ОМВ-то след моста Чавдар пак са изнесли маса с вода за бегачите и една голяма група се е събрала, нови хора прииждат, а в очите ми те приличат малко на ято лешояди, нападнали труп. От другата страна, малко преди обръщането, свири една от групите и в нея е Крис. Той е усмихнат, гледа останалите музиканти и бегачите нямат значение, а само мелодията. Обратно на моста настигам Лукас, който тъкмо започва пак да тича след няколко крачки. Аз се смея и крещя: -Don’t walk, Lucas -Fuck you! - усмихва се той и ми сочи среден пръст. -Yeah, I’m fucked! - смея се и аз като показвам номера си. Той се смее, казваме си успех и чао и аз се вливам обратно в “реката”. Там, виждам мъж, който е облечен като Батман и като фен не мога да го подмина! “Давай, Батман!”, адреналинът и изобщо количеството серотонин и допамин ме прави една щастлива тиква, докато се изравнявам с пазителя на Готъм. “Още малко остана!” въздъхва супергероят, а аз се смея “За теб…” Той поглежда номера ми, и въздъхва с лек смях. Затварям първата обиколка, а на финала се образува тапа от финиширащи бегачи на 10 км, която успявам да избегна, а сам на себе си казвам “Time for pain!”.

Следва продължение...

[svyatosogodni]

🎉31 липня — Що сьогодні за свято? ⠀ ❤️‍🩹 889-й день повномасштабного вторгнення російської федерації в Україну ⠀ 👩🏾 Міжнародний день африканської жінки 🦸🏻 День народження Гаррі Поттера 🧑🏻‍🎤 Всесвітній день рейнджера 📚 День згадування улюблених книжок 🍰 День малинового пирога ⠀ 👼 Іменини сьогодні святкують: Опанас, Еміль, Іван, Кузьма, Леонтій, Омелян, Степан, Ян. ⠀ ⚜️ Події, які увійшли в історію: ⠀ 💙 1837 — закладено будинок (Червоний корпус) Київського університету 💛 1941 — Костя Паньківського у Львові обрано головою Генерального секретаріату Української Національної Ради. 💙 1988 — у Бердянську, Запорізької області стартував найтриваліший в історії СРСР рок-фестиваль «РОК-ПОП-ШОУ'88», на який з'їхалися рок-музиканти з усієї країни. Заключні концерти пройшли 7 серпня. 💛 1994 — Сергій Бубка встановив світовий рекорд у стрибках з жердиною — 6,14 м. ⠀ ✌️ Ось такі, новини, малята, але це ще не всі свята, бо більше шукайте тут → https://sogodnisvyato.com.ua/31-lypnya-svyato/

[fundraising01]

Идеи за благотворителност и ефективно набиране на средства за лечение

Благотворителността е мощен начин да помогнем на нуждаещите се и да направим света по-добро място. Набирането на средства за лечение е една от най-разпространените форми на благотворителност, като често е критично за хора, които не могат да си позволят необходимата медицинска помощ. В този блог пост ще разгледаме някои идеи за благотворителност, както и ефективни методи за набиране на средства за лечение.

Идеи за благотворителност

Организирането на благотворителни събития е чудесен начин да привлечете внимание и да съберете средства за различни каузи. Ето няколко идеи за благотворителност, които могат да бъдат лесно осъществени и да донесат значителен принос:

1. Благотворителни базари

Благотворителните базари са отличен начин за набиране на средства. Можете да организирате базар, където хората могат да продават ръчно изработени продукти, храна или други артикули. Приходите от продажбите могат да бъдат насочени към набиране на средства за лечение на нуждаещите се.

2. Благотворителни концерти

Организирането на благотворителен концерт е друга ефективна идея за благотворителност. Музиканти и изпълнители могат да дарят своето време и талант, за да съберат средства и да привлекат внимание към каузата. Продажбата на билети и даренията от зрителите могат да бъдат използвани за набиране на средства за лечение.

3. Благотворителни спортни събития

Спортните събития като маратони, футболни турнири или велопоходи могат да бъдат организирани с цел набиране на средства за лечение. Участниците могат да платят такса за участие, а зрителите да направят дарения. Тези събития не само събират средства, но и насърчават здравословния начин на живот.

Набиране на средства за лечение

Набирането на средства за лечение може да бъде предизвикателство, но с правилните стратегии можете да съберете необходимите суми за медицинска помощ. Ето няколко ефективни метода за набиране на средства:

1. Онлайн платформи за набиране на средства

Използването на онлайн платформи за набиране на средства е един от най-лесните и бързи начини да достигнете до широка аудитория. Можете да създадете кампания на платформи като GoFundMe, JustGiving или други, където хората могат да направят дарения директно онлайн. Споделяйте вашата кампания в со��иалните мрежи, за да привлечете повече внимание и дарения.

2. Организиране на благотворителни събития

Както споменахме по-рано, организирането на благотворителни събития като базари, концерти и спортни събития е отличен начин за набиране на средства за лечение. Тези събития привличат голям брой хора и осигуряват платформа за събиране на дарения.

3. Корпоративни спонсорства

Много компании са готови да подкрепят благотворителни каузи чрез спонсорства. Свържете се с местни бизнеси и корпорации и ги поканете да станат спонсори на вашата кампания за набиране на средства за лечение. В замяна, предложете им публичност и реклама на техните продукти или услуги по време на благотворителните събития.

4. Томболи и аукциони

Организирането на томболи и аукциони е друга отлична идея за благотворителност. Можете да съберете различни предмети, услуги или опитности, които да бъдат предложени на търг или като награди в томбола. Приходите от продажбите могат да бъдат използвани за набиране на средства за лечение.

Заключение

Набирането на средства за лечение е от съществено значение за много хора, които се нуждаят от медицинска помощ, но не могат да си я позволят. Използването на креативни идеи за благотворителност и ефективни методи за набиране на средства може да направи голяма разлика и да помогне на мнозина да получат необходимото лечение. Организирането на благотворителни събития, използването на онлайн платформи и търсенето на корпоративни спонсорства са само някои от начините, по които можете да допринесете за доброто дело. Със съвместни усилия можем да направим света по-добро място за всички.За повече информация посетете нашия уебсайт:- 10 nai dobri idei za nabirane na pari

[welovelofi]

Похмурий і ефірний бренд LITTRELL у темному поп-музиці, альт-року та тріп-хопу – це найпривабливіша й оригінальна музика, яку ви, ймовірно, знайдете цього чи іншого року. Група переконлива, кінематографічна та незабутня. Основні учасники Ліндсі Літтрелл і Гаррет Лангебартелс знайшли щось суворе та магічне в тому, як переплітаються їхні творчі особистості, що швидко затягне вас у їхній часто гіпнотичний світ і змусить вас залишитися. Як єдине ціле, обидва музиканти глибокі та винахідливі. Вони з’єднуються в усіх потрібних місцях і доповнюють усі інші. У музичному плані LITTRELL порівнювали з Кейт Буш, Лан��ю дель Рей і Портісхед, але підсумовувати їх так просто — це багато чого не згадувати. Їхня музика чесна, людяна, потужна, вразлива та груба. Він запрошує слухачів зайти всередину себе, щоб побачити, що вони знаходять. Пісні сміливі, талановиті та демонструють сильну відданість автентичному вираженню. У цілому LITTRELL готовий до значного прориву. Вони роблять те, що зараз потрібно світові, і безстрашно дарують це всім нам. Любителям розумної, чуттєвої та емоційної нової музики потрібно відразу відкрити для себе LITTRELL і слідувати, куди вони ведуть. Ви будете раді цьому.

[orleff]

Kottarashky & The Preachers са специалните гости на Tinariwen за концерта в България