#музиканти

[jakovdushakov]

В гостях у Лобановского.

[seerighthrough]

НЕ Ѝ ДЪРПАЙ КОСАТА ПЪРВО БРЪКНИ Ѝ В ДУПЕТО ДА СЕ ВЪЗБУДИ

ЕЕЕЕЕЕЕЕ

НЕ ЗНАЕШ КАК СЕ ПРАВИ

[lora-ns-world]

,, Как да превърнеш"

,, Как да превърнеш нещо западнало в красота? Нещо обикновено, в нещо единствено по рода си? Пред това се изправя всеки творец. Дарбата ни като писатели, музиканти и художници е не толкова в таланта и уроците, и изтощителни упражнения, а в това, че и в най-тежкото време и в най-безнадеждните хора и ситуации, можем да видим потенциала, ако го има. Това е поглед и усещане, граничещи с луда, сляпа вяра, който някой тренират цял живот. Аз ли? Аз имам неоснователния подарък да се родя такава. Едно дете с увреждане, когато бях 11 клас и рисувах пред ученици ме попита, дали добре рисува, въпреки недъга си. Аз до днес стоя зад тогавашните си думи. Не е важно дали имаш талант даден от горе с висше, а дали наистина искаш да го правиш. Когато наистина искаш да постигнеш нещо, за теб, за някой или за живота си, и най-големия ти крах не може да те спре. Хоби, любов, приятелства и любов без страст и желание са кухи и е просто загуба на време. "

Лора Н

Из размисли на една художничка

[marisizrael]

Німецькі музиканти заспівали в підтримку України 💙💛

[vplovdiv]

Есенното издание на XIV Международен фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща” ще предложи на пловдивчани и на гостите на града богата палитра от уникални концерти с участието на знаменити музиканти със световна слава.

[vasetovp]

- Откъде си? - пита ме непознат чужденец.

- От България - отговарям.

- Да, казва той - диваци, крадци, цигани, престъпници, леки жени...

- Извинете - питам го - Вие дивак ли сте, крадец, престъпник... ходите ли по жени?

- Кой, аз... аз? Не - отговаря обидено - защо казвате това?

- Ако харесвахте историята, щяхте да ме идентифицирате с Хан Аспарух, българския народ е един от най-древните в Европа и свет��. Нашите предшественици са били част от създаването на много велики империи. Като наследници на тази античност, ние първи започваме на използваме Славянската писменост, веднага след създаването ѝ. Активното ѝ разпространение сред славянските народи се дължи именно на страната ни.

Ако харесвахте спорта, щяхте да ме идентифицирате с Дан Колов, с Петър Стойчев, Станка Златева, Таня Богомилова, златните момичета на художествената гимнастика, Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова, Григор Димитров...

Ако обичахте изкуството и музиката, щяхте да ме познаете в

Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Стефка Съботинова, Милчо Левиев...

Ако се интересувахте от кулинария, щяхте да знаете, че родината на киселото мляко е България.

Ако се интересувахте от техника, щяхте да знаете, че първият дигитален ръчен часовник е изработен от българин, както и първият електронен, непрограмируем компютър.

Ако се интересувахте от открития, щяхте да знаете, че най-отдалечената от Слънцето планета е открита от българин.

Ако се интересувахте от история, щяхте да знаете, че първата жена летец на боен самолет е българка.

Ако се интересувахте от техника и музика, щяхте да знаете, че първата компактна магнетофонна касета, на която двайсетина години светът слушаше "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс" е изобретена в България.

Ако се интересувахте от медицина, щяхте да знаете, че Нивалинът /лекарствен препарат, който се извлича от кокиче. Намира широко приложение в неврологията при лечението на полиомиелита в цял свят/ е открит от българин.

Ако се интересувахте от живопис, щяхме да говорим за великия Владимир Димитров - Майстора...

Ако се интересувахте от автомобилостроенето, щяхте да знаете, че уникалната автоматична скоростна безстепенна кутия е изобретена от българин.

Ако се интересувахте от археология, щяхте да знаете, че първото обработено злато в света е открито в България.

Ако се интересувахте от чужди езици, щяхте да знаете, че софтуерът за свободна комуникация по телефон, микрофон и интернет между всички езици и диалекти по света е създаден от българин.

Ако бяхте турист, щяхме да си говорим за Черно море, Родопите, река Дунав, Розовата долина, манастирите и църквите.

Ако се интересувахте от спорт, можехме да си говорим за леката ни атлетика и незабравимият скок на Стефка Костадинова.

Ако се интересувахте повече от моята родина, щяхте да разберете, че сме имали царе и царици, а хората на изкуството, театъра и филмите, писатели, поети, актьори и музиканти са повод за гордост. Бихте се изненадали да разберете колко много българско наследство има в списъка на ЮНЕСКО и колко живописни места в България биха спрели дъхът Ви... Какво ли само няма на нейната територия – планински исполини, плодородни равнини, обсипани с рози долини и лазурно море.

Но, Вие скъпи чужденецо, не знаете нищо от това. Вие не сте нищо от това...

Не знаете нищо за моята България. Не знаете нищо за земята на моята родина. Не знаете нищо за нейният народ.

Вие сте просто един невеж човек. Това е!

И вероятно обичате да виждате само това, което сте в душата си!

От там идвам... това е моята Родина... моята земя, която поколения наред спасяваме и съхраняваме... тази земя е платена толкова скъпо с кръвта на моите предци и заслужава поклон...

ТОВА Е СТРАНАТА, ОТ КОЯТО ИДВАМ И ОБИЧАМ! Това е моята Родина - България!❤

[zlatakhodos-writer]

Заспіваєш мені пісню?

Під гітару, не натираючи на пальцях мозолі. На заході сонця, а потім у пітьмі. Під пледом. Не вовняним, а махровим.

Чи не махровим, бо я в синтетичній блузі. Наелектризуємось. А за канонами кохання треба магія. Хімія. А то вже буде якась фізика.

Тобі ще зарано бачити мене Ейнштейном. То прибережу на спільні ранки. Вже передчуваєш, смакуєш? Чи поки тільки моїм волоссям із запахом лікувальних трав? Фмафьно. Ну та, а шо ти хочеш? Із цим універом нерви такі, що вся відповідальність за збереження волосся покладається на півлітрову пляшку зеленої жижі з Ватсонса.

Шкода, не вмієш грати на гітарі. Я вмію. Та не акомпонуватиму собі сама, це не романтік. Тому ми тут. Замість тебе чи мене гратимуть спеціально навчені люди. Хочеш Green Day чи Arctic Monkeys, а хочеш Один в каное чи Shy. Вони вміют��.

Ми сидітимо в штуці, що називається «Колізей КПІ» і це дійсно схоже на той самий римський Колізей. Тільки тут немає скажених закоханих італьянців, торгашів стрічками й алкоголіків.

Натомість тут душа. Вайб. Талановиті музиканти. Пісні про кохання. Колонки в середині і по периметру. Аби в одне вухо влітало, із іншого — вилітало. Але не моментально, як при знайомстві з новою людиною. Той звук затримуватиметься в мозку, резонуватиме з ним та іншими музикантами в центрі сцени. Потрусить череп, кисті. Заставить ніжки тупотіти. А потім голови дівчат — лягати на плечі своїх хлопців.

Під флісовими пледами. Із фруктовим чаєм у паперових стаканчиках. На пуфах попа-рада.

І моя попа рада бути з тобою у цей вечір. І з музиками, звуком гітари й під пледом. Так навіть краще, ніж грав би хтось із нас.

[anntdh]

в одій руці гаряча кава, а в іншій твоя.

ти пахнеш, мов кориця і ваніль.

на твоїх губах стара коричнева помада,

ними щойно ти забрала усю біль.

холодні вулиці; старі як місто це, під'їзди

і наші поцілунки у безлюдних дворах.

розписані чорні кеди, в'язані светри,

шепотіння в вухо, мов ми знову дітвора.

книгарня, в якій ми сховались від дощу,

трамвай, що везе нас двох додому,

вуличні музиканти, танці, знайомі всім пісні.

нам не забути ці прогулянки ніколи.

ти подарувала мені польові пахучі квіти,

а я зводила тебе у музей й галерею.

і знову одні навушники на обох надіті,

і знову комфортна тиша й ми покриті нею.

[vprki]

Андрей Андреев: Саша Попов е централна фигура на българската музикална култура

Когато маестро Найден Тодоров встъпи в първия си мандат като директор на Софийска филхармония в сезон 2017/2018 много амбициозно и с размах тръгна напред в предстоящото като програми, като лично посвещение със сериозни предизвикателства. Предстоеше  80-годишнината от откриването на  зала „България“ през октомври 2017, българското председателство на Съвета на Европейския съюз в първата половина на 2018 г. и подготовката за честването на 90 години от създаването на най-авторитетния оркестър.

Минали са само малко повече от седем години, но Маестро Тодоров, който вече е втори мандат на този пост (като изключим времето, в което е служебен министър на културата и досега), тогава той обеща много неща и не просто ги изпълнява последователно стриктно с екипа си, но и по негова идея имаме изключителния изследователски труд –"Летопис на Софийската филхармония" (1893 – 1946) в три тома. Съставител е д-р Андрей Андреев /на водещата снимка/, издателство "Лист", редактор Гергана Димитрова, коректор Мери Великова, графичен дизайн  Милена Вълнарова.

Няма да се спирам какво постигна Софийска филхармония откакто Найден Тодоров оглави тази забележителна институция не само в областта на музиката, но и на националната ни култура и изкуство, дори във времето на потискащия Covid-19. Тогава Филхармонията бе от малкото световни оркестри, които имаха концерти, въпреки тягостните 30% публика запълнила местата в зала „България“, изключителни музиканти бяха щастливи, че тук при нас бяха сред публиката си. Може много да се говори и пише какво ни се случи като преживяване в тези години в София, а и в елитни зали в Европа, като Златната зала на „Музикферайн“ във Виена, в знаменитата зала на  Берлинска филхармония и на други знакови места. /Може да прочетете при нас тук./

Забележителният тритомник "Летопис на Софийската филхармония" (1893 – 1946) не може да бъде отделен от цялостната концепция на Маестро Тодоров, която сподели преди малко повече от седем години как гледа и какво ще прави занапред. Идеята и реализацията ѝ започват преди четири години, когато той кани своя учител по история на музиката в Музикалното училище в Пловдив д-р Андрей Андреев да се заеме със сложния проект.

Андрей Андреев,  проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова и Найден Тодоров

Тези три тома са общо около 1700 страници и затова чисто технически не е възможно да бъдат издадени като едно целокупно книжно тяло. Първата част обхваща периода 1893 . 1926, втората – 1926 -1939 и третата – 1939-1946. Трудно можем да си  да си представим милионите материали, които се съдържат в тях. Материали, които са издирени и проследени в архивните фондове, периодичния печат – Държавния архив, Военния архив, Научния архив на БАН и още и още. В музикалната културна и не само периодика внимателно са проследени печатните издания година по година, брой по брой, концерт по концерт, събитие по събитие. “Тези материали са заснети или сканирани, а след това ръчно са преписани на компютър – технически огромен труд, но не само технически. Изходният материал е проучен и осмислен внимателно, прецизиран е и е подреден, съотнесен е към съществува��ата до този момент литература, а тя никак не е малко.“ Както подчерта при представянето на "Летопис на Софийската филхармония" (1893 – 1946) музикологът проф.  проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова от Института за изследване на изкуствата към БАН. Забележително е присъствието на рецензии за концерти не само в специализирания печат от онези години – красив език, познание, европейски стил на изразяване…С днешна дата ни липсват сериозни критически текстове не само с сферата на музиката, с малки изключения.

Андрей Андреев показва печат на Софийска филхармония АД от 1918 година, който е открил на битака

В продължение на три години д-р Андрей Андреев проучва архивите из цялата страна, прочита милиони страници информация за оркестрите, концертите, турнетата и гостуващите звезди в Царска България, минава и през битаците, където открива и печат от АД „Софийска филхармония“ от 1918 година, за да представи богатството на музикалния живот в столицата преди 1944 година. В кратка бележка към изданието в първата книга той пише: „Посвещавам този летопис на българския музикален гений. Изказвам сърдечна благодарност за помощта и съдействието на българските държавни архиви и библиотеки, на приятелите и колегите. Благодаря на Софийската филхармония и нейния директор Найден Тодоров за оказаната ми чест да съставя тази книга.“

Дали и за миг учителят по история на музиката Андрей Андреев, разговаряйки с любознателния седмокласник Найден Тодоров преди почти четири десетилетия си е помислял или помечтал, че ще напише някога тези благодарствени думи и към него по повод изключителния си труд така великолепно „сбран“ в изданието?...

Найден Тодоров

А какво казва ученикът сега: “Моят учител събуди в мен интереса към историческата мисъл в музиката. И се сблъсках с това, когато кандидатстваме по проекти, трябва да представим Документ за създаването на институцията. Кандидатстваме с указ на цар Борис Трети за създаването на държавна филхармония към Софийска опера от 1935 г. Как от 1928 е станала към операта и е филхармония. Обърках се и започнах да се ровя. Андрей се хвана с тази непосилна задача. Историята е била подменяна Защо? Изкривената история не е само с връзката Академичен симфоничен оркестър и Царския оркестър 1936 година, разширяването като институцията е от 1938 година, още две години по-късно. Тази история е била тотално, тотално забравена. Това, което е хубаво да се види в тези три тома е, че ние ще трябва да променяме датите кога се изпълнявало едно произведение за първи път и всичко придобива изцяло нов вид. Андрей реши да излага не истини, а факти. Това са три тома факти.

Това, което можем да направим с фактите е да ги скриваме, защото и това е било направено с историята на Софийска филхармония. За нея не е се  е говорело, а днес ние я отваряме. Когато човек отвори история преди 1944 ще види, че в България е имало два много големи военни симфонични оркестри – днешната Софийска фил��армония, а другият е във Варна. Тепърва има да се ровим в собствената си история, защото част от културата е да знаем кои сме. Тези три тома са едно добро начало Тази информация от 1945 в Министерство на културата я няма, а има място за още томове. Андрей Андреев свършва там, където започва официалната история на Софийска филхармония 1946 година. Дори са описани ведомостите за получаване на заплати и възнаграждения, от това по-сигурна фактология няма. Имало е богат интелектуален живот. България е била част от музикалното развитие на Европа. Това е изключителен труд не само като история на Софийската филхармония, но и като история на българската симфонична музика, като диригент се чувствам горд от това, което се е случвало в България, а много държаха, че навремето, че това не се е случвало…

От 1945 година насам културата на България се поема от Министерство на културата, но дотогава основно културната политика на България се е извършвала от Военното министерство. От Освобождението до 1945 година не само в София и Варна, където са големите оркестри. Това е нещо невероятно. Гвардейският оркестър е първият оркестър на операта, св��ри при откриването на Народния театър, в основата на всяка една музикална инициатива в София в продължение на 90 години.“ Сподели Маестро Найден Тодоров при представянето на тритомника.

В тази книга, забележително изследване, е неколкократно подчертано, че Саша Попов е една от най-централните фигури на българската музикална култура преди 1944 година, и след нея. Саша Попов е създател на съвременния симфонизъм като инструментариум в България. Изключителен музикант и личност и тук ще напомним, че 2024 година се навършиха 125 години от неговото рождение, роден в Русе, на 24 юли 1899 година. По този повод талантливата пианистка и забележителна преподавателка по пиано Антонина Бонева, Председател на ,,Музикално общество Фредерик Шопен“ и на Сдружение ,,Наследство от музикалните изкуства“ написа във „въпреки.com” обзор за живота и делото му, донякъде и с тъга. /Може да прочетете при нас тук и тук/. Тя също отбелязва от семейните архиви (майка ѝ е първата съпруга на Саша Попов, тяхна дъщеря е оперната прима Валери Попова, Светла ѝ памет, вторият ѝ съпруг е челистът Бончо Бонев, баща на Антонина, но в дома им винаги е тачен, отбелязван големият Маестро.)

Саша Попов и Царският оркестър на турне

Ще цитирам част от нейния текст, а историята, която тя описва е документирана с факти и документи в „Летописите…“. През целия си живот, проф. Саша Попов е истински пионер за музикалното изкуство в България. Само да концертира и да преподава на него не му е достатъчно! В Академията у него се заражда идеята за създаване на Академичен симфоничен оркестър. През 1928 година, той започва да убеждава ректора  Димитър  Хаджигеоргиев и други професори  да се създаде един истински Академичен симфоничен оркестър. В края на годината  инициативата му се увенчава с успех и се създава и комплектува, така наречен АСО. В оркестъра свирят много от професорите и изявените студенти от Академията. В него той кани и всички най-известни инструменталисти, които стават и лектори в Академията,  но като допълнение участват и оркестранти, които не са професионални музиканти. Това са лекари,  адвокати и други специалисти, свирили сериозно преди това на музикални инструменти. Работата му с тях е пословична, с всеки един индивидуално, показва и изработва всички щрихи и динамики, работи с всяка една група поотделно. С него работи и му помага Васил Стефанов, негов ученик, който още от първи курс е в оркестъра, а от следващата годи е концертмайстор.Чак след тази работа се провеждат оркестровите репетиции. Създаването на АСО е исторически момент за развитието на българската музикално-симфонична култура! Първият концерт на АСО под диригентството на Саша Попов е преминал с огромен успех в препълнената зала на Военния клуб. Концертите там се превръщат в празници и са очаквани от публиката с голямо нетърпение. 

Царският оркестър с диригент Саша Попов във Военния клуб

Оттам тя се познава с много висши военни от Министерството на отбраната. Това е и връзката,  когато през 1935 година дори и малката субсидия от Министерство на просветата бива прекъсната и положението на АСО и оркестрантите става съвсем тежко, защото остават без заплати. Дейността на оркестъра  е силно затруднена и започва  да затихва. Но желанието за спасяване на оркестъра е толкова силно  у  Саша Попов, че в разгорещените разговори с майка ми у тях се ражда идеята да се обърнат към военните, с молба АСО да премина като щатен симфоничен оркестър към Военното министерство. Чрез познанствата на Вера Попова отправят тази молба. В този момент министър е генерал Христо Луков, който е бил меломан и често е присъствал на концертите на оркестъра. /Това са фактите за изключителния му принос, като напомняме, че той е  ръководител на профашистката организация Съюз на българските национални легиони, сподвижник на националсоциализма на Третия Райх – б. ред./

Нейният разказ е и емоционален, защото тя смята (а и с право), че изключителният музикант Саша Попов все още не оценен така, както му се полага…Но „Летописите…“ слагат ново начало не само за него и тепърва това изследване, този невероятен труд на Андрей Андреев ще бъде изучаван не само от музикалната общност.

Найден Тодоров и Андрей Андреев

В уводните си бележки в първия том той пише: „Съставянето на този опис е резултат от дългосрочна политика на Софийската филхармония за възстановяване и обогатяване на нейния художествен архив. Необходимостта от изясняването на факти и обстоятелства около създаването, развитието институционалната приемственост в историята на националния ни оркестър от няколко години са обект на внимание и разисквания.

Откъде произлиза Софийската филхармония? – въпросът с на пръв поглед лесен отговор се превърна в причина за възникване на „Описа“…Тя съвпадна с личното ми желание и професионален интерес. Бях натрупал опит с работата върху историята Пловдивската филхармония и опера. Темата ми е близка и поради 30-годищен опит като ръководител в държавни и частни музикални институции.“

И по-нататък като важна аргументация отбелязва, дори бих я нарекла „историко-философска“: бих желал да ��тбележа, че всъщност в книгата сред хилядите факти няма открития, а по-скоро добре забравени събития. Всичко описано тук е било обнародвано, известно, разисквано е в десетки статии „по повод“ и в обзорни наблюдения. Българската преса до 1944 г.е отделяла винаги специално място за музикалната култура дори в търговско-финансови издания. Да, известно е било…, но преди 80 години.. Извън един определен кръг критиката ни, но пребогата 140-годишна следосвобожденска музикална история е потънала някъде назад във времето, в „скъсаното“ обезличено минало. Тази книга представя част от нея на вниманието на широк кръг любители на музиката и музиканти.“

От ляво на дясно: Гергана Димитрова, Андреев, Елисавета Вълчинова-Чендова и Найден Тодоров

Убедена съм, както подчерта при представянето на тритомника проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова, че той тепърва ще дава основа за конкретни изследвания и коментари в музикознанието. И не само в тази област, а и в изкуствознанието и културологията. Всъщност, Софийската филхармония започва своя път от 1893 година след Указ №112 от 23.12.1892 г. на Н.В. Княз Фердинанд, последвана Заповед 508 от 28 декември на военното ведомство Музикантския хор на 6-й п Търновский на Н.В. в пълния си състав в Лейбгвардейски ескадрон се съкращава. Остава като Лейбгвардейски оркестър. Подробностите са описани с тогавашния институционален език…Първият концерт е на 6 март 1893 година в „Славянска беседа“…С днешна дата, както е отбелязано на гърба на титулните страници и на трите тома: 130 години Софийска филхармония…

Във втория том на „Летописите..“ съставителят посочва: „Втората книга от „Описа…“ засяга същината на проблематиката, засягаща институционалната приемственост в историята на Софийската филхармония.Затова тук в отделни глави е отделено значително място на документите – укази, заповеди, устави и правилници. Заедно с това подробно  е представено и възраждането на Българската народна филхармония в лицето на Държавната филхармония към Народната опера.“ Следват още много подробности, но така или иначе досега се считаше, че 1928 е годината, когато е създадена Софийска филхармония, както отбелязахме в началото на текста за встъпването на Маестро Найден Тодоров в първия му мандат като директор на Националния ни оркестър.

В уводните си бележки към Третия том (1939-1946) д-р Андрей Андреев пише: През месец март в българската културна и военна действителност се „регистрира“ като самостоятелен военен и музикален субект нов „културен институт“, на който трудно би могло да се намери аналог в Европа.“ С Указ №5 от 21 март 1938 година на Н.В. Цар Борис Трети с който се утвърждава Правилника на Царския военен симфоничен оркестър и приложенията към него като Правилник за формата на облеклото на оркестрантите. Изпълнението на Указа се възлага на Министъра на войната /ген. Теодоси Даскалов/.

Изключителното издание на "Летопис на Софийската филхармония" (1893 – 1946) е своеобразна енциклопедия, която може да се чете дълго, да се връщаш към нея и да откриваш… Специално трябва да отбележим сериозното постижение на издателство „Лист“ в работата по тритомника, която съвсем не е единствено техническа. Великолепна е корицата и цялото дизайнерско изпълнение на художничката Милена Вълнарова, която не за първи път оформя важни и запомнящи се книги на издателството не само в областта на музиката. И нещо много важно, извън бележките под линия и уточненията на съставителя Андрей Андреев, които са перфектни и неотменна част от познанието, което получаваме така щедро от него, Голяма заслуга на издателство „Лист“ е показалецът към изданието, неотменна и задължителна част в книга с такъв изключителен мащаб на изследователска работа. Гергана Димитрова, главен редактор на издателството сподели при представянето на тритомника в Камерна зала „България“, че през октомври целият ѝ екип е работил по него, дори загърбвайки други професионални ангажименти.

Гергана Димитрова

Всъщност, това прави изданието още по-ценно. Тя каза тогава и, че тези томове са и история на музикалните родове в България. Малко семейства на музиканти знаят добре откъде произлизат, но тази книга може да им помогне какво се е случило назад във времето. И не само на тях, а и на всички нас, защото не е само въпрос на памет, а на познание кои сме, какви сме, без излишно самочувствие, но и да не допускаме да омаловажаваме постигнатото от тези преди нас. Това ни дава смисъл, без мрънкане, да осъзнаем, че сме истинска част от европейската култура и това няма нищо общо с патриОтарските послания, които ни обливат и то съвсем не най-смисления контекст.

Композиторът Георги Арнаудов /л/ и проф. Момчил Георгиев /д/, Програмен директор и Председател на Фондация „Международен фестивал Софийски музикални седмици“, който заяви, че "Летопис на Софийската филхармония" (1893 – 1946) ще бъде представен на 56-ото издание на фестивала, 2025

В личен план – много трудно е в един, макар и първоначален текст, да се опише да се коментира в детайли богатството на изследването, което е представено в тритомника "Летопис на Софийската филхармония" (1893 – 1946). Не това е най-важното, а шансът ни, че го имаме, благодарение на екипа му начело с д-р Андрей Андреев и да се връщаме във времето не със сантимент, а с познание и възхищение. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Ани Петрова и архив

[alexhorrorfilms]

Spasms (Спазмы) (Смертельный укус)

Зняв фільм досить відомий канадський сценарист, драматург і режисер Вільям Фрюет. У головних ролях суперзірки Олівер Рід і Пітер Фонда, які, щоправда, не особливо напружувалися. Фільм міг би бути набагато цікавішим. Навряд чи шедевр, але непоганий зразок жанру. Але, як нерідко буває з дуже незалежними компаніями, гроші скінчилися коли зйомки ще не завершилися. Довелося викручуватися, що не могло не позначитися на якості картини. У сухому залишку міцний ремісничий продукт середнього рівня. З плюсів: зміїну тему написали і виконали музиканти знаменитої групи Tangerine Dream.

[obbleu]

Горският принц 1

Шелерин беше обагрен в празнични цветове. По дърветата висяха магически фенери, светещи в зелено и златно. Из улиците на града се разхождаха горски животни, които носеха гирлянди от цветя. Стотици музиканти свиреха весели мелодии – из целия град отекваха звуците на песни и различни инструменти. Птичките им припяваха, вълците виеха весело. Придворни елфи в кошници раздаваха сладки на всички по…

[jakovdushakov]

Однажды, на Лесном..

[iluha-home-blog]

Астор П'яццолла: винахідник танго

Астор П'яццолла

Слава, всесвітнє визнання і кілька триб'ютів відзначили життя музиканта і композитора Астора П'яццолли. Але так було не завжди. Одному з найвидатніших аргентинських музикантів світового рівня, П'яццоллі довелося боротися за нав'язування свого стилю, який найбільш ортодоксальні музиканти вважали хибною характеристикою танго.

Винахідник танго

Астор П'яццолла здійснив революцію в танго, включивши елементи джазу та класичної музики в свої композиції та аранжування, піднявши цей стиль музики на новий рівень, більш витончений та інноваційний. Критика в той час була настільки сильною, що П'яццолла почав називати свою творчість вже не танго, а сучасною музикою з Буенос-Айреса.

Ранній початок

П'яццоллі було лише 8 років, коли він отримав свій перший акордеон у подарунок від батька - італійського емігранта Вісентіно «Ноніно» П'яццолли. У той час сім'я жила в Нью-Йорку, де він провів більшу частину свого дитинства. У віці 9 років він почав вивчати музику, яка стане чимось постійним протягом усього його життя.

Астор П'яццолла

у кіно

Астор Панталеон П'яццолла народився 11 березня 1921 року в місті Мар-дель-Плата, перебував у США, коли познайомився з Карлосом Гарделем. Знаменитий виконавець танго приїхав до Нью-Йорка, щоб знятися у фільмі «День, якого я хочу» (El Día Que Me Quieras). Тоді ще підліток П'яццолла знявся у фільмі в епізодичній ролі продавця газет. Пізніше він присвятить себе написанню музики до численних фільмів.

Фото: Астор П'яццолла у фільмі «День, якого я хочу ».

Нова музична мова

Протягом свого життя Астор П'яццолла жив у Сполучених Штатах, Буенос-Айресі та Європі і мав кількох відомих вчителів музики найрізноманітніших національностей. Вільно володіючи іспанською, англійською, італійською та французькою мовами, можна сказати, що він також опанував і музичну мову, створивши нову мову завдяки інноваціям у рит��і, тембрі та гармонії танго.

Музична кар'єра

Музична кар'єраАстора П'яццолли по-справжньому почала злітати в 1939 році, коли він приєднався до оркестру бандонеона аргентинця Анібала Троїло, якого Астор називає одним зі своїх великих майстрів. Після цього він присвятив себе невтомному навчанню та роботі, входив до складу інших оркестрів та диригував багатьма іншими.

Фестиваль Грамадо

МузикаАстора П'яццолли присутня в саундтреку до фільму « Всяка нагота буде покарана» бразильця Арнальдо Жабора, екранізації однойменної п'єси Нельсона Родрігеса. Серед них Фуга № 9 з альбому Música Contemporânea de la Ciudad de Buenos Aires, Vol 1 (1971). Саундтрек, за який П'яццолла отримав спеціальну відзнаку журі на фестивалі Gramado того ж року.

Соліст

В останні роки життя П'яццолла почав присвячувати себе переважно концертам як соліст у супроводі симфонічного оркестру. З тієї чи іншої нагоди він повертався на сцену разом зі своїм квінтетом.

Прощавай, Ноніно

Серед найвідоміших творів П'яццолли - « Libertango “ та ” Adiós Nonino», останній з яких був написаний після смерті батька у 1959 році. Сам П'яццолла вважав його найкращим твором, він є переробкою іншого танго, написаного ним п'ятьма роками раніше, під назвою «Ноніно».

Вшанування в житті

У 1985 році Астор П'яццолла був удостоєний звання « Видатний громадянин Буенос-Айреса». Того ж року він отримав премію Конекс де Платіно як найкращий авангардний танго-музикант в історії Аргентини. У 1986 році він отримав премію «Сезар» у Парижі за саундтрек до фільму «Вигнання Гарделя», і це лише деякі з почестей, які він отримав за життя.

Смерть і спадщина

У серпні 1990 року в Парижі Астор П'яццолла переніс тромбоз головного мозку. В результаті він помер через два роки, в Буенос-Айресі, 4 липня 1992 року. Йому був лише 71 рік, і він залишив по собі понад 1000 пісень, а також величезний вплив на великих музикантів сучасності. Його останки покояться на кладовищі Jardín de Paz у містечку Пілар, що за кілька кілометрів від столиці Буенос-Айреса.

Посмертні вшанування

Після його смерті вшанування та визнання продовжилися. У 1993 році Музична асоціація Пезаро, Італія, заснувала Центр Астора П'яццолли. У 1995 році Фонд Конекс у Буенос-Айресі нагородив П'яццоллу Почесною премією Конекс за його неоціненний внесок у розвиток музики в Аргентині. У 2000 році уряд автономного міста Буенос-Айрес своїм указом перетворив Музичну консерваторію міста Буенос-Айрес на Вищу консерваторію імені Астора П'яццолли.

П'яццолла на набережній Танго

У 2014 році Міністерство навколишнього середовища та громадського простору міста урочисто відкрило статую на честь Астора П'яццолли на Пасео-дель-Танго, на перетині вулиць Карлоса Гарделя та Жана Жореса, в районі Абасто, офіційно Альмагро. На місці також є статуї інших діячів танго, таких як Анібаль Троїло та Альберто Кастільйо.

[notesovertherailroads]

Start me up - part 2

Кенийците и водещата кола ни подминават още преди да стигнем Лъвов мост, постепенно се отделям с по-бързите и навлизам в непознатата територия на новия маршрут. Около мен бягат италианци, испанци, българи, но естествено фокусът ми е зает от хората с датски тениски и мозъкът ми превключва на фрази от сорта Godt løbetur! или други, които да ги направят част от множеството. Един от скандинавците обаче крампира рано-рано и ми напомня, че в крайна сметка никое състезание не е предначертано по план. Надявам се да нямам проблем с първата обиколка, тялото ми е влязло в обороти и съм се залепил за група бегачи, един от които е винаги усмихнат и явно се казва Сашо, съдейки по поздравите на другите към него - носи тениска с надпис “Забави”. Дали това значи да се движиш по-бавно и да се наслаждаваш на бягането (а и да стигнеш по-далеч) или просто да се “забавляваш”? Междувременно набелязвам важните неща като локациите на тоалетните, защото знам, че втората обиколка няма да е приятна. Междувременно преминаваме покрай жилищни блокове, които сякаш се сливат със сивото небе над нас, подухва студен бриз, но по кръстовищата, наред с унилите хора, които сме блокирали, има много деца. Те крещят “Браво!”, смеят се и снимат, а родителите им ги подкрепят поне за малко. Срещаме и възрастни, които ни ръкопляскат, приятно преживяване на фона на предишни бягания, в които по-��есто ни гледат на кръв, защото сме объркали нечий план.

На пътя обратно към центъра гледам бегачите на 21 километра в насрещното и търся познати лица. Някъде около тунела се засичаме с Танчето и си даваме пет за поздрав. Мисля си как в тези малки моменти - да махнеш на някой, друг да те поздрави, да си кимнете дори, е нещо повече от проста проява на добри обноски. Това е малко ускорение в умореното ти тяло и за този кратък миг не си някой бегач на дълги разстояния, а напротив, споделяте моментните си трудности. Малко момиченце, облечено като заек, е застанало на подкрепителния пункт и е протегнало ръка за поздрав. Никой от маратонците пред мен не спира, но тази протегната ръка и изобщо мотивацията да стоиш така трябва да се уважи и аз също протягам ръка, внимателно я плесвам в пухената лапа с думите “Браво!”, а зад мен чувам радостен вик. Наред с това Народното събрание изплува на сивия фон. До мен е един немец, който всички от отбора му надъхват. Пожелаваме си успех и постепенно излизам пред него. С навлизането в центъра се сблъскваме и с тълпата от бегачи на 10 километра. Отново трябва да се лавира между хората, някои от бягащите изостават и се задъхват, хем им съчувствам, хем се опитвам да запазя ускорението си и в този момент тичането сред тълпата не е като на старта, а напротив. Сякаш съм срещу течението и трябва да лавирам. При Софийския университет се разминавам с човека с патериците - той е там всяка година, въпреки всичко, подкрепя се и изтласква тялото си, а на лицето му се чете усмивка. Хората му ръкопляскат, аз също, защото хора с дух като неговия са истинско вдъхновение. На ОМВ-то след моста Чавдар пак са изнесли маса с вода за бегачите и една голяма група се е събрала, нови хора прииждат, а в очите ми те приличат малко на ято лешояди, нападнали труп. От другата страна, малко преди обръщането, свири една от групите и в нея е Крис. Той е усмихнат, гледа останалите музиканти и бегачите нямат значение, а само мелодията. Обратно на моста настигам Лукас, който тъкмо започва пак да тича след няколко крачки. Аз се смея и крещя: -Don’t walk, Lucas -Fuck you! - усмихва се той и ми сочи среден пръст. -Yeah, I’m fucked! - смея се и аз като показвам н��мера си. Той се смее, казваме си успех и чао и аз се вливам обратно в “реката”. Там, виждам мъж, който е облечен като Батман и като фен не мога да го подмина! “Давай, Батман!”, адреналинът и изобщо количеството серотонин и допамин ме прави една щастлива тиква, докато се изравнявам с пазителя на Готъм. “Още малко остана!” въздъхва супергероят, а аз се смея “За теб…” Той поглежда номера ми, и въздъхва с лек смях. Затварям първата обиколка, а на финала се образува тапа от финиширащи бегачи на 10 км, която успявам да избегна, а сам на себе си казвам “Time for pain!”.

Следва продължение...

[svyatosogodni]

🎉31 липня — Що сьогодні за свято? ⠀ ❤️‍🩹 889-й день повномасштабного вторгнення російської федерації в Україну ⠀ 👩🏾 Міжнародний день африканської жінки 🦸🏻 День народження Гаррі Поттера 🧑🏻‍🎤 Всесвітній день рейнджера 📚 День згадування улюблених книжок 🍰 День малинового пирога ⠀ 👼 Іменини сьогодні святкують: Опанас, Еміль, Іван, Кузьма, Леонтій, Омелян, Степан, Ян. ⠀ ⚜️ Події, які увійшли в історію: ⠀ 💙 1837 — закладено будинок (Червоний корпус) Київського університету 💛 1941 — Костя Паньківського у Львові обрано головою Генерального секретаріату Української Національної Ради. 💙 1988 — у Бердянську, Запорізької області стартував найтриваліший в історії СРСР рок-фестиваль «РОК-ПОП-ШОУ'88», на який з'їхалися рок-музиканти з усієї країни. Заключні концерти пройшли 7 серпня. 💛 1994 — Сергій Буб��а встановив світовий рекорд у стрибках з жердиною — 6,14 м. ⠀ ✌️ Ось такі, новини, малята, але це ще не всі свята, бо більше шукайте тут → https://sogodnisvyato.com.ua/31-lypnya-svyato/

[fundraising01]

Идеи за благотворителност и ефективно набиране на средства за лечение

Благотворителността е мощен начин да помогнем на нуждаещите се и да направим света по-добро място. Набирането на средства за лечение е една от най-разпространените форми на благотворителност, като често е критично за хора, които не могат да си позволят необходимата медицинска помощ. В този блог пост ще разгледаме някои идеи за благотворителност, както и ефективни методи за набиране на средства за лечение.

Идеи за благотворителност

Организирането на благотворителни събития е чудесен начин да привлечете внимание и да съберете средства за различни каузи. Ето няколко идеи за благотворителност, които могат да бъдат лесно осъществени и да донесат значителен принос:

1. Благотворителни базари

Благотворителните базари са отличен начин за набиране на средства. Можете да организирате базар, където хората могат да продават ръчно изработени продукти, храна или други артикули. Приходите от продажбите могат да бъдат насочени към набиране на средства за лечение на нуждаещите се.

2. Благотворителни концерти

Организирането на благотворителен концерт е друга ефективна идея за благотворителност. Музиканти и изпълнители могат да дарят своето време и талант, за да съберат средства и да привлекат внимание към каузата. Продажбата на билети и даренията от зрителите могат да бъдат използвани за набиране на средства за лечение.

3. Благотворителни спортни събития

Спортните събития като маратони, футболни турнири или велопоходи могат да бъдат организирани с цел набиране на средства за лечение. Участниците могат да платят такса за участие, а зрителите да направят дарения. Тези събития не само събират средства, но и насърчават здравословния начин на живот.

Набиране на средства за лечение

Набирането на средства за лечение може да бъде предизвикателство, но с правилните стратегии можете да съберете необходимите суми за медицинска помощ. Ето няколко ефективни метода за набиране на средства:

1. Онлайн платформи за набиране на средства

Използването на онлайн платформи за набиране на средства е един от най-лесните и бързи начини да до��тигнете до широка аудитория. Можете да създадете кампания на платформи като GoFundMe, JustGiving или други, където хората могат да направят дарения директно онлайн. Споделяйте вашата кампания в социалните мрежи, за да привлечете повече внимание и дарения.

2. Организиране на благотворителни събития

Както споменахме по-рано, организирането на благотворителни събития като базари, концерти и спортни събития е отличен начин за набиране на средства за лечение. Тези събития привличат голям брой хора и осигуряват платформа за събиране на дарения.

3. Корпоративни спонсорства

Много компании са готови да подкрепят благотворителни каузи чрез спонсорства. Свържете се с местни бизнеси и корпорации и ги поканете да станат спонсори на вашата кампания за набиране на средства за лечение. В замяна, предложете им публичност и реклама на техните продукти или услуги по време на благотворителните събития.

4. Томболи и аукциони

Организирането на томболи и аукциони е друга отлична идея за благотворителност. Можете да съберете различни предмети, услуги или опитности, които да бъдат предложени на търг или като награди в томбола. Приходите от продажбите могат да бъдат използвани за набиране на средства за лечение.

Заключение

Набирането на средства за лечение е от съществено значение за много хора, които се нуждаят от медицинска помощ, но не могат да си я позволят. Използването на креативни идеи за благотворителност и ефективни методи за набиране на средства може да направи голяма разлика и да помогне на мнозина да получат необходимото лечение. Организирането на благотворителни събития, използването на онлайн платформи и търсенето на корпоративни спонсорства са само някои от начините, по които можете да допринесете за доброто дело. Със съвместни усилия можем да направим света по-добро място за всички.За повече информация посетете нашия уебсайт:- 10 nai dobri idei za nabirane na pari