#музиканти

[jakovdushakov]

В гостях у Лобановского.

[seerighthrough]

НЕ Ѝ ДЪРПАЙ КОСАТА ПЪРВО БРЪКНИ Ѝ В ДУПЕТО ДА СЕ ВЪЗБУДИ

ЕЕЕЕЕЕЕЕ

НЕ ЗНАЕШ КАК СЕ ПРАВИ

[lora-ns-world]

,, Как да превърнеш"

,, Как да превърнеш нещо западнало в красота? Нещо обикновено, в нещо единствено по рода си? Пред това се изправя всеки творец. Дарбата ни като писатели, музиканти и художници е не толкова в таланта и уроците, и изтощителни упражнения, а в това, че и в най-тежкото време и в най-безнадеждните хора и ситуации, можем да видим потенциала, ако го има. Това е поглед и усещане, граничещи с луда, сляпа вяра, който някой тренират цял живот. Аз ли? Аз имам неоснователния подарък да се родя такава. Едно дете с увреждане, когато бях 11 клас и рисувах пред ученици ме попита, дали добре рисува, въпреки недъга си. Аз до днес стоя зад тогавашните си думи. Не е важно дали имаш талант даден от горе с висше, а дали наистина искаш да го правиш. Когато наистина искаш да постигнеш нещо, за теб, за някой или за живота си, и най-големия ти крах не може да те спре. Хоби, любов, приятелства и любов без страст и желание са кухи и е просто загуба на време. "

Лора Н

Из размисли на една художничка

[marisizrael]

Німецькі музиканти заспівали в підтримку України 💙💛

[vasetovp]

- Откъде си? - пита ме непознат чужденец.

- От България - отговарям.

- Да, казва той - диваци, крадци, цигани, престъпници, леки жени...

- Извинете - питам го - Вие дивак ли сте, крадец, престъпник... ходите ли по жени?

- Кой, аз... аз? Не - отговаря обидено - защо казвате това?

- Ако харесвахте историята, щяхте да ме идентифицирате с Хан Аспарух, българския народ е един от най-древните в Европа и света. Нашите предшественици са били част от създаването на много велики империи. Като наследници на тази античност, ние първи започваме н�� използваме Сла��янската писменост, веднага след създаването ѝ. Активното ѝ разпространение сред славянските народи се дължи именно на страната ни.

Ако харесвахте спорта, щяхте да ме идентифицирате с Дан Колов, с Петър Стойчев, Станка Златева, Таня Богомилова, златните момичета на художествената гимнастика, Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова, Григор Димитров...

Ако обичахте изкуството и музиката, щяхте да ме познаете в

Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Стефка Съботинова, Милчо Левиев...

Ако се интересувахте от кулинария, щяхте да знаете, че родината на киселото мляко е България.

Ако се интересувахте от техника, щяхте да знаете, че първият дигитален ръчен часовник е изработен от българин, както и първият електронен, непрограмируем компютър.

Ако се интересувахте от открития, щяхте да знаете, че най-отдалечената от Слънцето планета е открита от българин.

Ако се интересувахте от история, щяхте да знаете, че първата жена летец на боен самолет е българка.

Ако се интересувахте от техника и музика, щяхте да знаете, че първата компактна магнетофонна касета, на която двайсетина години светът слушаше "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс" е изобретена в България.

Ако се интересувахте от медицина, щяхте да знаете, че Нивалинът /лекарствен препарат, който се извлича от кокиче. Намира широко приложение в неврологията при лечението на полиомиелита в цял свят/ е открит от българин.

Ако се интересувахте от живопис, щяхме да говорим за великия Владимир Димитров - Майстора...

Ако се интересувахте от автомобилостроенето, щяхте да знаете, че уникалната автоматична скоростна безстепенна кутия е изобретена от българин.

Ако се интересувахте от археология, щяхте да знаете, че първото обработено злато в света е открито в България.

Ако се интересувахте от чужди езици, щяхте да знаете, че софтуерът за свободна комуникация по телефон, микрофон и интернет между всички езици и диалекти по света е създаден от българин.

Ако бяхте турист, щяхме да си говорим за Черно море, Родопите, река Дунав, Розовата долина, манастирите и църквите.

Ако се интересувахте от спорт, можехме да си говорим за леката ни атлетика и незабравимият скок на Стефка Костадинова.

Ако се интересувахте повече от моята родина, щяхте да разберете, че сме имали царе и царици, а хората на изкуството, театъра и филмите, писатели, поети, актьори и музиканти са повод за гордост. Бихте се изненадали да разберете колко много българско наследство има в списъка на ЮНЕСКО и колко живописни места в България биха спрели дъхът Ви... Какво ли само няма ��а нейната територия – планински исполини, плодородни равнини, обсипани с рози долини и лазурно море.

Но, Вие скъпи чужденецо, не знаете нищо от това. Вие не сте нищо от това...

Не знаете нищо за моята България. Не знаете нищо за земята на моята родина. Не знаете нищо за нейният народ.

Вие сте просто един невеж човек. Това е!

И вероятно обичате да виждате само това, което сте в душата си!

От там идвам... това е моята Родина... моята земя, която поколения наред спасяваме и съхраняваме... тази земя е платена толкова скъпо с кръвта на моите предци и заслужава поклон...

ТОВА Е СТРАНАТА, ОТ КОЯТО ИДВАМ И ОБИЧАМ! Това е моята Родина - България!❤

[zlatakhodos-writer]

Заспіваєш мені пісню?

Під гітару, не натираючи на пальцях мозолі. На заході сонця, а потім у пітьмі. Під пледом. Не вовняним, а махровим.

Чи не махровим, бо я в синтетичній блузі. Наелектризуємось. А за канонами кохання треба магія. Хімія. А то вже буде якась фізика.

Тобі ще зарано бачити мене Ейнштейном. То прибережу на спільні ранки. Вже передчуваєш, смакуєш? Чи поки тільки моїм волоссям із запахом лікувальних трав? Фмафьно. Ну та, а шо ти хочеш? Із цим універом нерви такі, що вся відповідальність за збереження волосся покладається на півлітрову пляшку зеленої жижі з Ватсонса.

Шкода, не вмієш грати на гітарі. Я вмію. Та не акомпонуватиму собі сама, це не романтік. Тому ми тут. Замість тебе чи мене гратимуть спеціально навчені люди. Хочеш Green Day чи Arctic Monkeys, а хочеш Один в каное чи Shy. Вони вміють.

Ми сидітимо в штуці, що називається «Колізей КПІ» і це дійсно схоже на той самий римський Колізей. Тільки тут немає скажених закоханих італь��нців, торгашів стрічками й алкоголіків.

Натомість тут душа. Вайб. Талановиті музиканти. Пісні про кохання. Колонки в середині і по периметру. Аби в одне вухо влітало, із іншого — вилітало. Але не моментально, як при знайомстві з новою людиною. Той звук затримуватиметься в мозку, резонуватиме з ним та іншими музикантами в центрі сцени. Потрусить череп, кисті. Заставить ніжки тупотіти. А потім голови дівчат — лягати на плечі своїх хлопців.

Під флісовими пледами. Із фруктовим чаєм у паперових стаканчиках. На пуфах попа-рада.

І моя попа рада бути з тобою у цей вечір. І з музиками, звуком гітари й під пледом. Так навіть краще, ніж грав би хтось із нас.

[anntdh]

в одій руці гаряча кава, а в іншій твоя.

ти пахнеш, мов кориця і ваніль.

на твоїх губах стара коричнева помада,

ними щойно ти забрала усю біль.

холодні вулиці; старі як місто це, під'їзди

і наші поцілунки у безлюдних дворах.

розписані чорні кеди, в'язані светри,

шепотіння в вухо, мов ми знову дітвора.

книгарня, в якій ми сховались від дощу,

трамвай, що везе нас двох додому,

вуличні музиканти, танці, знайомі всім пісні.

нам не забути ці прогулянки ніколи.

ти подарувала мені польові пахучі квіти,

а я зводила тебе у музей й галерею.

і знову одні навушники на обох надіті,

і знову комфортна тиша й ми покриті нею.

[vprki]

Концертите за пиано на Бетовен в камерен вариант с Емануил Иванов

Фестивалът Allegra, който от години ни представя забележителни концерти с ярки музиканти и състави, главно през лятото, сега през зимата ще ни потопи в страхотни изживявания като публика със своя The Beethoven Project и с уникалния пианист Емануил Иванов.

Амбициозен проект, в който петте концерта за пиано на Бетовен ще бъдат изпълнени от един солист – българския пианист с успешна световна кариера и признание - Емануил Иванов, в рамките на три вечери -  два камерни и един симфоничен концерт, на 9, 10 и 12 февруари в залата на Централен в��енен клуб.

Идеята е на създателя и двигател на фестивал Allegra Петър Найденов, соло-контрабасист на Люцернския симфоничен оркестър и преподавател в Цюрихския университет за изкуства (ZHdK), който коментира: „името на Емануил Иванов се появи на моя “радар” след като спечели първа награда на конкурса Феручио Бузони (2019). Знаех, че това е огромно постижение, защото конкурсът е известен с факта, че често първата награда не се присъжда. Дори такъв титан като пианиста Алфред Брендел получава едва четвърта награда на този конкурс.  Първия запис на Емануил, който чух беше от рецитала му в Миланската “La Scala” и аз бях като омагьосан от началото до последния тон!

Емануил Иванов в "Ла Скала”, 2021

Фактът, че концертът се излъчваше без публика заради Корона епидемията добавяше една мистика в атмосферата. Помня как ентусиазирано разпращах YouTube-линка на колеги, за да се похваля какъв пианист имаме и знаех, че рано или късно той ще бъде гост на фестивала Allegra, чийто артистичен директор съм“

С богата история и минало, фестивал Allegra се утвърди като водещо музикално събитие и заслугите са на екипа, който успява да осигури на родната публика не само най-доброто на класическата музикална сцена като изпълнители и диригенти, но и предизвиква аудиторията и самите себе си с амбициозни формати, които събират виртуозите на музикална сцена с гениални композитори.

„Моето предизвикателство беше да измисля форма̀та. Вътрешно усещах, че не искам това да бъде типичния класическ�� концерт - увертюра, инструментален концерт и симфония. Исках Емануил да бъде центъра, така да се каже слънцето в преносен смисъл, около което да се въртят планетите. И така дойде идеята за цикъла с петте концерта за пиано от Бетовен, изпълнени в три последователни вечери. Един солист, три вечери, пет концерта. Партньори на солиста в това предизвикателство ще бъдат струнния квинтет към Опера Цюрих, фестивалния оркестър Алегра и маестро Николас Паске“, допълва артистичната си концепция Петър Найденов.

Антон Диков

Антон Диков (1938-2004) е първият пианист в България, осъществил цялостно изпълнение на петте концерта за пиано и оркестър от Бетовен. Цялостното изпълнение на интеграла става факт през 1980 г. - за първи път в град Русе, с Русенска филхармония, под диригентството на Румен Байраков (№ 1 и № 3) и Алипи Найденов (№ 2, № 4, № 5), и след това в София, съвместно със Софийска филхармония и Константин Илиев, в две матинета на 16 и 30 ноември, в зала „България“.

Близо 24 години по-късно, в три празнични вечери Емануил Иванов ще направи истински подарък на ценителите на класическата музика със своята виртуозност и драматургичност в изпълнението на петте концерта на Бетовен – пълното сливане на пианото на Иванов с гениалността на Бетовен. Посочват организаторите.

Ето и програмата: 9 февруари концерт за пиано N1и N3; 10 февруари концерт за пиано N2 и N4 , в тези две вечери Емануил Иванов ще бъде акомпаниран от Струнен квинтет на Опера Цюрих;12 февруари концерт за пиано N 5 Императорски ще бъде акомпаниран от Фестивален оркестър Алегра с диригент, вече познатият на столичната публика Николас Паскѐ.

Да се изпълнят тези концерти, предимно с камерни ансамбли е голяма смелост и кураж от страна на талантливия Емануил Иванов. Но самият той, както и други музиканти сме разговаряли признава, че за него камерната музика, камерното изпълнение е специално и тогава се чувстваш по много интимен път заедно с колегите ��и, като едно цяло.

Емануил Иванов

Емануил Иванов привлече международно внимание с Първа награда на конкурса за пиано „Феручо Бузони“ в Италия, която получава заслужено през 2019 г. Това постижение е последвано от концерти в някои от най-престижните зали в света, включително Teatro alla Scala в Милано и Herculessaal в Мюнхен.

Емануил Иванов е роден през 1998 г. в гр. Пазарджик, България. Още от ранна възраст проявява силен интерес и любов към музиката. Той смята присъствието на симфоничната музика, особено тази на Густав Малер, за изключително влияние върху музикалното му възпитание през детството му. Започва уроци по пиано при Галина Даскалова в родния си град около седемгодишна възраст. Иванов учи при известния български пианист Атанас Куртев от 2013 до 2018 г. Впоследствие учи с пълна стипендия в Кралската консерватория в Бирмингам под ръководството на Паскал Немировски и Антъни Хюит, а в момента е студент с диплома за напреднали в Кралската музикална академия в Лондон.

В лични разговори Емануил отчита за себе си, че фактът, че не е учил в музикално училище го прави по-свободен, независим и неподвластен на образователните регламентирани норми…

Фестивал Allegra с гордост застава на световната фестивална сцена на класическата музика и е основният провокатор на родния музикален афиш да се представят произведения,  които са далеч от клишетата и представят фино необятността й. През годините екипът на Алегра превърна участниците във фестивала  в една голяма фамилия, която споделя мисията и удоволствието от музиката.

Припомняме, че за първи път гледахме и слушахме Емануил Иванов с рецитал в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“  на Фестивала „Пиано Екстраванганца“ през октомвли 2019 година, създаден и организиран от именития ни пианист и педагог Людмил Ангелов. Зашемети ни, независимо, че залата не е с най-добрата акустика за подобни концерти. Пианистът бе едва 20 годишен, но всичко което в анонса за фестивала си маестро Ангелов разказа за него надмина очакванията ни. Емануил Иванов 2019 година завоюва Първа награда на един от най-престижните международни конкурси в света – „Феручо Бузони” в Италия. Не всяко издание на конкурса дава първа награда вече в  седемдесет и петата си годишна (създаден е през 1949 година) си история. За този не малък период на авторитетното си присъствие на световната пианистична сцена на конкурса са присъдени малко над 30 първи награди. Затова призът за Емануил Иванов има изключителен блясък, а и даде широк хоризонт за младия музикант по пътя към световните сцени. Уверяваме се и до днес и можем да заявим не само ние, че той е национално богатство.

Емануил Иванов на концерта със Софийска филхармония при при изпълнението на концерта за пиано и оркестър, оп. 39 в до мажор от Феручо Бузони, диригент Емил Табаков

Припомняме и нещо уникално, което преживяхме тази година при закриването на сезона на Софийска филхармония на 27 юни. В зала “България” Емануил Иванов, диригентът Маестро Емил Табаков, Софийската филхармония и мъжката половина от Националния филхармоничен хор представиха композиция-мастодонт – не само заради дължината си (75 минути), не само заради чудовищната си трудност и за солиста, и за оркестъра. Концертът за пиано и оркестър, оп. 39 в до мажор от Феручо Бузони, който изследователи определят като “рухване на благородния замисъл на романтизма”. Нашият музикален наблюдател Екатерина Дочева написа тогава, че може би Емануил Иванов си е наложил предизвикателството да свири този концерт. Преди да реализират с Табаков българската му премиера Иванов го е изсвирил на 14 юни със Симфоничния оркестър на Кралската консерватория на Бирмингам, под ръководството на известния английски диригент Мартин Брабинс.

Да се подготвим за преживяването The Beethoven Project на фестивала Allegra заедно с Емануил Иванов �� да му пожелаем да е здрав и с характер да удържи шемета, с който носи музиката и да бъде себе си, независимо от аплаузите и възхитата…Пред пианото е сам с таланта си и сътвореното от изключителни автори в различни времена… А ние сме щастливата публика.≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Allegra, Виктория Вучева, архив на Софийска филхармония

[obbleu]

Горският принц 1

Шелерин беше обагрен в празнични цветове. По дърветата висяха магически фенери, светещи в зелено и златно. Из улиците на града се разхождаха горски животни, които носеха гирлянди от цветя. Стотици музиканти свиреха весели мелодии – из целия град отекваха звуците на песни и различни инструменти. Птичките им припяваха, вълците виеха весело. Придворни елфи в кошници раздаваха сладки на всички по…

[jakovdushakov]

Однажды, на Лесном..

[iluha-home-blog]

Астор П'яццолла: винахідник танго

Астор П'яццолла

Слава, всесвітнє визнання і кілька триб'ютів відзначили життя музиканта і композитора Астора П'яццолли. Але так було не завжди. Одному з найвидатніших аргентинських музикантів світового рівня, П'яццоллі довелося боротися за нав'язування свого стилю, який найбільш ортодоксальні музиканти вважали хибною характеристикою танго.

Винахідник танго

Астор П'яццолла здійснив революцію в танго, включивши елементи джазу та класичної музики в свої композиції та аранжування, піднявши цей стиль музики на новий рівень, більш витончений та інноваційний. Критика в той час була настільки сильною, що П'яццолла почав називати свою творчість вже не танго, а сучасною музикою з Буенос-Айреса.

Ранній початок

П'яццоллі було лише 8 років, коли він отримав свій перший акордеон у подарунок від батька - італійського емігранта Вісентіно «Ноніно» П'яццолли. У той час сім'я жила в Нью-Йорку, де він провів більшу частину свого дитинства. У віці 9 років він почав вивчати музику, яка стане чимось постійним протягом усього його життя.

Астор П'яццолла

у кіно

Астор Панталеон П'яццолла народився 11 березня 1921 року в місті Мар-дель-Плата, перебував у США, коли познайомився з Карлосом Гарделем. Знаменитий виконавець танго приїхав до Нью-Йорка, щоб знятися у фільмі «День, якого я хочу» (El Día Que Me Quieras). Тоді ще підліток П'яццолла знявся у фільмі в епізодичній ролі продавця газет. Пізніше він присвятить себе написанню музики до численних фільмів.

Фото: Астор П'яццолла у фільмі «День, якого я хочу ».

Нова музична мова

Протягом свого життя Астор П'яццолла жив у Сполучених Штатах, Буенос-Айресі та Європі і мав кількох відомих вчителів музики найрізноманітніших національностей. Вільно володіючи іспанською, англійською, італійською та французькою мовами, можна сказати, що він також опанував і музичну мову, створивши нову мову завдяки інноваціям у ритмі, тембрі та гармонії танго.

Музична кар'єра

Музична кар'єраАстора П'яццолли по-справжньому почала злітати в 1939 році, коли він приєднався до оркестру бандонеона аргентинця Анібала Троїло, якого Астор називає одним зі своїх великих майстрів. Після цього він присвятив себе невтомному навчанню та роботі, входив до складу інших оркестрів та диригував багатьма іншими.

Фестиваль Грамадо

МузикаАстора П'яццолли присутня в саундтреку до фільму « Всяка нагота буде покарана» бразильця Арнальдо Жабора, екранізації однойменної п'єси Нельсона Родрігеса. Серед них Фуга № 9 з альбому Música Contemporânea de la Ciudad de Buenos Aires, Vol 1 (1971). Саундтрек, за який П'яццолла отримав спеціальну відзнаку журі на фестивалі Gramado того ж року.

Соліст

В останні роки життя П'яццолла почав присвячувати себе переважно концертам як соліст у супроводі симфонічного оркестру. З тієї чи іншої нагоди він повертався на сцену разом зі своїм квінтетом.

Прощавай, Ноніно

Серед найвідоміших творів П'яццолли - « Libertango “ та ” Adiós Nonino», останній з яких був написаний після смерті батька у 1959 році. Сам П'яццолла вважав його найкращим твором, він є переробкою іншого танго, написаного ним п'ятьма роками раніше, під назвою «Ноніно».

Вшанування в житті

У 1985 році Астор П'яццолла був удостоєний звання « Видатний громадянин Буенос-Айреса». Того ж року він отримав премію Конекс де Платіно як найкращий авангардний танго-музикант в історії Аргентини. У 1986 році він отримав премію «Сезар» у Парижі за саундтрек до філь��у «Вигнання Гарделя», і це лише деякі з почестей, які він отримав за життя.

Смерть і спадщина

У серпні 1990 року в Парижі Астор П'яццолла переніс тромбоз головного мозку. В результаті він помер через два роки, в Буенос-Айресі, 4 липня 1992 року. Йому був лише 71 рік, і він залишив по собі понад 1000 пісень, а також величезний вплив на великих музикантів сучасності. Його останки покояться на кладовищі Jardín de Paz у містечку Пілар, що за кілька кілометрів від столиці Буенос-Айреса.

Посмертні вшанування

Після його смерті вшанування та визнання продовжилися. У 1993 році Музична асоціація Пезаро, Італія, заснувала Центр Астора П'яццолли. У 1995 році Фонд Конекс у Буенос-Айресі нагородив П'яццоллу Почесною премією Конекс за його неоціненний внесок у розвиток музики в Аргентині. У 2000 році уряд автономного міста Буенос-Айрес своїм указом перетворив Музичну консерваторію міста Буенос-Айрес на Вищу консерваторію імені Астора П'яццолли.

П'яццолла на набережній Танго

У 2014 році Міністерство навколишнього середовища та громадського простору міста урочисто відкрило статую на честь Астора П'яццолли на Пасео-дель-Танго, на перетині вулиць Карлоса Гарделя та Жана Жореса, в районі Абасто, офіційно Альмагро. На місці також є статуї інших діячів танго, таких як Анібаль Троїло та Альберто Кастільйо.

[notesovertherailroads]

Start me up - part 2

Кенийците и водещата кола ни подминават още преди да стигнем Лъвов мост, постепенно се отделям с по-бързите и навлизам в непознатата територия на новия маршрут. Около мен бягат италианци, испанци, българи, но естествено фокусът ми е зает от хората с датски тениски и мозъкът ми превключва на фрази от сорта Godt løbetur! или други, които да ги направят част от множеството. Един от скандинавците обаче крампира рано-рано и ми напомня, че в крайна сметка никое състезание не е предначертано по план. Надявам се да нямам проблем с първата обиколка, тялото ми е влязло в обороти и съм се залепил за група бегачи, един от които е винаги усмихнат и явно се казва Сашо, съдейки по поздравите на другите към него - носи тениска с надпис “Забави”. Дали това значи да се движиш по-бавно и да се наслаждаваш на бягането (а и да стигнеш по-далеч) или просто да се “забавляваш”? Междувременно набелязвам важните неща като локациите на то��летните, защото знам, че втората обиколка няма да е приятна. Междувременно преминаваме покрай жилищни блокове, които сякаш се сливат със сивото небе над нас, подухва студен бриз, но по кръстовищата, наред с унилите хора, които сме блокирали, има много деца. Те крещят “Браво!”, смеят се и снимат, а родителите им ги подкрепят поне за малко. Срещаме и възрастни, които ни ръкопляскат, приятно преживяване на фона на предишни бягания, в които по-често ни гледат на кръв, защото сме объркали нечий план.

На пътя обратно към центъра гледам бегачите на 21 километра в насрещното и търся познати лица. Някъде около тунела се засичаме с Танчето и си даваме пет за поздрав. Мисля си как в тези малки моменти - да махнеш на някой, друг да те поздрави, да си кимнете дори, е нещо повече от проста проява на добри обноски. Това е малко ускорение в умореното ти тяло и за този кратък миг не си някой бегач на дълги разстояния, а напротив, споделяте моментните си трудности. Малко момиченце, облечено като заек, е застанало на подкрепителния пункт и е протегнало ръка за поздрав. Никой от маратонците пред мен не спира, но тази протегната ръка и изобщо мотивацията да стоиш така трябва да се уважи и аз също протягам ръка, внимателно я плесвам в пухената лапа с думите “Браво!”, а зад мен чувам радостен вик. Наред с това Народното събрание изплува на сивия фон. До мен е един немец, който всички от отбора му надъхват. Пожелаваме си успех и постепенно излизам пред него. С навлизането в центъра се сблъскваме и с тълпата от бегачи на 10 километра. Отново трябва да се лавира между хората, някои от бягащите изостават и се задъхват, хем им съчувствам, хем се опитвам да запазя ускорението си и в този момент тичането сред тълпата не е като на старта, а напротив. Сякаш съм срещу течението и трябва да лавирам. При Софийския университет се разминавам с човека с патериците - той е там всяка година, въпреки всичко, подкрепя се и изтласква тялото си, а на лицето му се чете усмивка. Хората му ръкопляскат, аз също, защото хора с дух като неговия са истинско вдъхновение. На ОМВ-то след моста Чавдар пак са изнесли маса с вода за бегачите и една голяма група се е събрала, нови хора прииждат, а в очите ми те приличат малко на ят�� лешояди, нападнали труп. От другата страна, малко преди обръщането, свири една от групите и в нея е Крис. Той е усмихнат, гледа останалите музиканти и бегачите нямат значение, а само мелодията. Обратно на моста настигам Лукас, който тъкмо започва пак да тича след няколко крачки. Аз се смея и крещя: -Don’t walk, Lucas -Fuck you! - усмихва се той и ми сочи среден пръст. -Yeah, I’m fucked! - смея се и аз като показвам номера си. Той се смее, казваме си успех и чао и аз се вливам обратно в “реката”. Там, виждам мъж, който е облечен като Батман и като фен не мога да го подмина! “Давай, Батман!”, адреналинът и изобщо количеството серотонин и допамин ме прави една щастлива тиква, докато се изравнявам с пазителя на Готъм. “Още малко остана!” въздъхва супергероят, а аз се смея “За теб…” Той поглежда номера ми, и въздъхва с лек смях. Затварям първата обиколка, а на финала се образува тапа от финиширащи бегачи на 10 км, която успявам да избегна, а сам на себе си казвам “Time for pain!”.

Следва продължение...

[svyatosogodni]

🎉31 липня — Що сьогодні за свято? ⠀ ❤️‍🩹 889-й день повномасштабного вторгнення російської федерації в Україну ⠀ 👩🏾 Міжнародний день африканської жінки 🦸🏻 День народження Гаррі Поттера 🧑🏻‍🎤 Всесвітній день рейнджера 📚 День згадування улюблених книжок 🍰 День малинового пирога ⠀ 👼 Іменини сьогодні святкують: Опанас, Еміль, Іван, Кузьма, Леонтій, Омелян, Степан, Ян. ⠀ ⚜️ Події, які увійшли в історію: ⠀ 💙 1837 — закладено будинок (Червоний корпус) Київського університету 💛 1941 — Костя Пань��івського у Львові обрано головою Генерального секретаріату Української Національної Ради. 💙 1988 — у Бердянську, Запорізької області стартував найтриваліший в історії СРСР рок-фестиваль «РОК-ПОП-ШОУ'88», на який з'їхалися рок-музиканти з усієї країни. Заключні концерти пройшли 7 серпня. 💛 1994 — Сергій Бубка встановив світовий рекорд у стрибках з жердиною — 6,14 м. ⠀ ✌️ Ось такі, новини, малята, але це ще не всі свята, бо більше шукайте тут → https://sogodnisvyato.com.ua/31-lypnya-svyato/

[fundraising01]

Идеи за благотворителност и ефективно набиране на средства за лечение

Благотворителността е мощен начин да помогнем на нуждаещите се и да направим света по-добро място. Набирането на средства за лечение е една от най-разпространените форми на благотворителност, като често е критично за хора, които не могат да си позволят необходимата медицинска помощ. В този блог пост ще разгледаме някои идеи за благотворителност, както и ефективни методи за набиране на средства за лечение.

Идеи за благотворителност

Организирането на благотворителни събития е чудесен начин да привлечете внимание и да съберете средства за различни каузи. Ето няколко идеи за благотворителност, които могат да бъдат лесно осъществени и да донесат значителен принос:

1. Благотворителни базари

Благотворителните базари са отличен начин за набиране на средства. Можете да организирате базар, където хората могат да продават ръчно изработени продукти, храна или други артикули. Приходите от продажбите могат да бъдат насочени към набиране на средства за лечение на нуждаещите се.

2. Благотворителни концерти

Организирането на благотворителен концерт е друга ефективна идея за благотворителност. Музиканти и изпълнители могат да дарят своето време и талант, за да съберат средства и да привлекат внимание към каузата. Продажбата на билети и даренията от зрителите могат да бъдат използвани за набиране на средства за лечение.

3. Благотворителни спортни събития

Спортните събития като маратони, футболни турнири или велопоходи могат да бъдат организирани с цел набиране на средства за лечение. Участниците могат да платят такса за участие, а зрителите да направят дарения. Тези събития не само събират средства, но и насърчават здравословния начин на живот.

Набиране на средства за лечение

Набирането на средства за лечение може да бъде предизвикателство, но с правилните стратегии можете да съберете необходимите суми за медицинска помощ. Ето няколко ефективни метода за набиране на средства:

1. Онлайн платформи за набиране на средства

Използването на онлайн платформи за набиране на средства е един от най-лесните и бързи начини да достигнете до широка аудитория. Можете да създадете кампания на платформи като GoFundMe, JustGiving или други, където хората могат да направят дарения директно онлайн. Споделяйте вашата кампания в социалните мрежи, за да привлечете повече внимание и дарения.

2. Организиране на благотворителни събития

Както споменахме по-рано, организирането на благотворителни събития като базари, концерти и спортни събития е отличен начин за набиране на средства за лечение. Тези събития привличат голям брой хора и осигуряват платформа за събиране на дарения.

3. Корпоративни спонсорства

Много компании са готови да подкрепят благотворителни каузи чрез спонсорства. Свържете се с местни бизнеси и корпорации и ги поканете да станат спонсори на вашата кампания за набиране на средства за лечение. В замяна, предложете им публичност и реклама на техните продукти или услуги по време на благотворителните събития.

4. Томболи и аукциони

Организирането на томболи и аукциони е друга отлична идея за благотворителност. Можете да съберете различни предмети, услуги или опитности, които да бъдат предложени на търг или като награди в томбола. Приходите от продажбите могат да бъдат използвани за набиране на средства за лечение.

Заключение

Набирането на средства за лечение е от съществено значение за много хора, които се нуждаят от медицинска помощ, но не могат да си я позволят. Използването на креативни идеи за благотворителност и ефективни методи за набиране на средства може да направи голяма разлика и да помогне на мнозина да получат необходимото лечение. Организирането на благотворителни събития, използването на онлайн платформи и търсенето на корпоративни спонсорства са само някои от начините, по които можете да допринесете за доброто дело. Със съвместни усилия можем да направим света по-добро място за всички.За повече информация посетете нашия уебсайт:- 10 nai dobri idei za nabirane na pari

[welovelofi]

Похмурий і ефірний бренд LITTRELL у темному поп-музиці, альт-року та тріп-хопу – це найпривабливіша й оригінальна музика, яку ви, ймовірно, знайдете цього чи іншого року. Група переконлива, кінематографічна та незабутня. Основні учасники Ліндсі Літтрелл і Гаррет Лангебартелс знайшли щось суворе та магічне в тому, як переплітаються їхні творчі особистості, що швидко затягне вас у їхній часто гіпнотичний світ і змусить вас залишитися. Як єдине ціле, обидва музиканти глибокі та винахідливі. Вони з’єднуються в усіх потрібних місцях і доповнюють усі інші. У музичному плані LITTRELL порівнювали з Кейт Буш, Ланою дель Рей і Портісхед, але підсумовувати їх так просто — це багато чого не згадувати. Їхня музика чесна, людяна, потужна, вразлива та груба. Він запрошує слухачів зайти всередину себе, щоб побачити, що вони знаходять. Пісні сміливі, талановиті та демонструють сильну відданість автентичному вираженню. У цілому LITTRELL готовий до значного прориву. Вони роблять те, що зараз потрібно світові, і безстрашно дарують це всім нам. Любителям розумної, чуттєвої та емоційної нової музики потрібно відразу відкрити для себе LITTRELL і слідувати, куди вони ведуть. Ви будете раді цьому.

[orleff]

Kottarashky & The Preachers са специалните гости на Tinariwen за концерта в България