#Андрей Андреев

[vprki]

Андрей Андреев: Саша Попов е централна фигура на българската музикална култура

Когато маестро Найден Тодоров встъпи в първия си мандат като директор на Софийска филхармония в сезон 2017/2018 много амбициозно и с размах тръгна напред в предстоящото като програми, като лично посвещение със сериозни предизвикателства. Предстоеше  80-годишнината от откриването на  зала „България“ през октомври 2017, българското председателство на Съвета на Европейския съюз в първата половина на 2018 г. и подготовката за честването на 90 години от създаването на най-авторитетния оркестър.

Минали са само малко повече от седем години, но Маестро Тодоров, който вече е втори мандат на този пост (като изключим времето, в което е служебен министър на културата и досега), тогава той обеща много неща и не просто ги изпълнява последователно стриктно с екипа си, но и по негова идея имаме изключителния изследователски труд –"Летопис на Софийската филхармония" (1893 – 1946) в три тома. Съставител е д-р Андрей Андреев /на водещата снимка/, издателство "Лист", редактор Гергана Димитрова, коректор Мери Великова, графичен дизайн  Милена Вълнарова.

Няма да се спирам какво постигна Софийска филхармония откакто Найден Тодоров оглави тази забележителна институция не само в областта на музиката, но и на националната ни култура и изкуство, дори във времето на потискащия Covid-19. Тогава Филхармонията бе от малкото световни оркестри, които имаха концерти, въпреки тягостните 30% публика запълнила местата в зала „България“, изключителни музиканти бяха щастливи, че тук при нас бяха сред публиката си. Може много да се говори и пише какво ни се случи като преживяване в тези години в София, а и в елитни зали в Европа, като Златната зала на „Музикферайн“ във Виена, в знаменитата зала на  Берлинска филхармония и на други знакови места. /Може да прочетете при нас тук./

Забележителният тритомник "Летопис на Софийската филхармония" (1893 – 1946) не може да бъде отделен от цялостната концепция на Маестро Тодоров, която сподели преди малко повече от седем години как гледа и какво ще прави занапред. Идеята и реализацията ѝ започват преди четири години, когато той кани своя учител по история на музиката в Музикалното училище в Пловдив д-р Андрей Андреев да се заеме със сложния проект.

Андрей Андреев,  проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова и Найден Тодоров

Тези три тома са общо около 1700 страници и затова чисто технически не е възможно да бъдат издадени като едно целокупно книжно тяло. Първата част обхваща периода 1893 . 1926, втората – 1926 -1939 и третата – 1939-1946. Трудно можем да си  да си представим милионите материали, които се съдържат в тях. Материали, които са издирени и проследени в архивните фондове, периодичния печат – Държавния архив, Военния архив, Научния архив на БАН и още и още. В музикалната културна и не само периодика внимателно са проследени печатните издания година по година, брой по брой, концерт по концерт, събитие по събитие. “Тези материали са заснети или сканирани, а след това ръчно са преписани на компютър – технически огромен труд, но не само технически. Изходният материал е проучен и осмислен внимателно, прецизиран е и е подреден, съотнесен е към съществуващата до този момент литература, а тя никак не е малко.“ Както подчерта при представянето на "Летопис на Софийската филхармония" (1893 – 1946) музикологът проф.  проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова от Института за изследване на изкуствата към БАН. Забележително е присъствието на рецензии за концерти не само в специализирания печат от онези години – красив език, познание, европейски стил на изразяване…С днешна дата ни липсват сериозни критически текстове не само с сферата на музиката, с малки изключения.

Андрей Андреев показва печат на Софийска филхармония АД от 1918 година, който е открил на битака

В продължение на три години д-р Андрей Андреев проучва архивите из цялата страна, прочита милиони страници информация за оркестрите, концертите, турнетата и гостуващите звезди в Царска България, минава и през битаците, където открива и печат от АД „Софийска филхармония“ от 1918 година, за да представи богатството на музикалния живот в столицата преди 1944 година. В кратка бележка към изданието в първата книга той пише: „Посвещавам този летопис на българския музикален гений. Изказвам сърдечна благодарност за помощта и съдействието на българските държавни архиви и библиотеки, на приятелите и колегите. Благодаря на Софийската филхармония и нейния директор Найден Тодоров за оказаната ми чест да съставя тази книга.“

Дали и за миг учителят по история на музиката Андрей Андреев, разговаряйки с любознателния седмокла��ник Найден Тодоров преди почти четири десетилетия си е помислял или помечта��, че ще напише някога тези благодарствени думи и към него по повод изключителния си труд така великолепно „сбран“ в изданието?...

Найден Тодоров

А какво казва ученикът сега: “Моят учител събуди в мен интереса към историческата мисъл в музиката. И се сблъсках с това, когато кандидатстваме по проекти, трябва да представим Документ за създаването на институцията. Кандидатстваме с указ на цар Борис Трети за създаването на държавна филхармония към Софийска опера от 1935 г. Как от 1928 е станала към операта и е филхармония. Обърках се и започнах да се ровя. Андрей се хвана с тази непосилна задача. Историята е била подменяна Защо? Изкривената история не е само с връзката Академичен симфоничен оркестър и Царския оркестър 1936 година, разширяването като институцията е от 1938 година, още две години по-късно. Тази история е била тотално, тотално забравена. Това, което е хубаво да се види в тези три тома е, че ние ще трябва да променяме датите кога се изпълнявало едно произведение за първи път и всичко придобива изцяло нов вид. Андрей реши да излага не истини, а факти. Това са три тома факти.

Това, което можем да направим с фактите е да ги скриваме, защото и това е било направено с историята на Софийска филхармония. За нея не е се  е говорело, а днес ние я отваряме. Когато човек отвори история преди 1944 ще види, че в България е имало два много големи военни симфонични оркестри – днешната Софийска филхармония, а другият е във Варна. Тепърва има да се ровим в собствената си история, защото част от културата е да знаем кои сме. Тези три тома са едно добро начало Тази информация от 1945 в Министерство на културата я няма, а има място за още томове. Андрей Андреев свършва там, където започва официалната история на Софийска филхармония 1946 година. Дори са описани ведомостите за получаване на заплат�� и възнаграждения, от това по-сигурна фактология няма. Имало е богат интелектуален живот. България е била част от музикалното развитие на Европа. Това е изключителен труд не само като история на Софийската филхармония, но и като история на българската симфонична музика, като диригент се чувствам горд от това, което се е случвало в България, а много държаха, че навремето, че това не се е случвало…

От 1945 година насам културата на България се поема от Министерство на културата, но дотогава основно културната политика на България се е извършвала от Военното министерство. От Освобождението до 1945 година не само в София и Варна, където са големите оркестри. Това е нещо невероятно. Гвардейският оркестър е първият оркестър на операта, свири при откриването на Народния театър, в основата на всяка една музикална инициатива в София в продължение на 90 години.“ Сподели Маестро Найден Тодоров при представянето на тритомника.

В тази книга, забележително изследване, е неколкократно подчертано, че Саша Попов е една от най-централните фигури на българската музикална култура преди 1944 година, и след нея. Саша Попов е създател на съвременния симфонизъм като инструментариум в България. Изключителен музикант и личност и тук ще напомним, че 2024 година се навършиха 125 години от неговото рождение, роден в Русе, на 24 юли 1899 година. По този повод талантливата пианистка и забележителна преподавателка по пиано Антонина Бонева, Председател на ,,Музикално общество Фредерик Шопен“ и на Сдружение ,,Наследство от музикалните изкуства“ написа във „въпреки.com” обзор за живота и делото му, донякъде и с тъга. /Може да прочетете при нас тук и тук/. Тя също отбелязва от семейните архиви (майка ѝ е първата съпруга на Саша Попов, тяхна дъщеря е оперната прима Валери Попова, Светла ѝ памет, вторият ѝ съпруг е челистът Бончо Бонев, баща на Антонина, но в дома им винаги е тачен, отбелязван големият Маестро.)

Саша Попов и Царският оркестър на турне

Ще цитирам част от нейния текст, а историята, която тя описва е документирана с факти и документи в „Летописите…“. През целия си живот, проф. Саша Попов е истински пионер за музикалното изкуство в България. Само да концертира и да преподава на него не му е достатъчно! В Академията у него се заражда идеята за създаване на Академичен симфоничен оркестър. През 1928 година, той започва да уб��ждава ректора  Димитър  Хаджигеоргиев и други професори  да се създаде един истински Академичен симфоничен оркестър. В края на годината  инициативата му се увенчава с успех и се създава и комплектува, така наречен АСО. В оркестъра свирят много от професорите и изявените студенти от Академията. В него той кани и всички най-известни инструменталисти, които стават и лектори в Академията,  но като допълнение участват и оркестранти, които не са професионални музиканти. Това са лекари,  адвокати и други специалисти, свирили сериозно преди това на музикални инструменти. Работата му с тях е пословична, с всеки един индивидуално, показва и изработва всички щрихи и динамики, работи с всяка една група поотделно. С него работи и му помага Васил Стефанов, негов ученик, който още от първи курс е в оркестъра, а от следващата годи е концертмайстор.Чак след тази работа се провеждат оркестровите репетиции. Създаването на АСО е исторически момент за развитието на българската музикално-симфонична култура! Първият концерт на АСО под диригентството на Саша Попов е преминал с огромен успех в препълнената зала на Военния клуб. Концертите там се превръщат в празници и са очаквани от публиката с голямо нетърпение. 

Царският оркестър с диригент Саша Попов във Военния клуб

Оттам тя се познава с много висши военни от Министерството на отбраната. Това е и връзката,  когато през 1935 година дори и малката субсидия от Министерство на просветата бива прекъсната и положението на АСО и оркестрантите става съвсем тежко, защото остават без заплати. Дейността на оркестъра  е силно затруднена и започва  да затихва. Но желанието за спасяване на оркестъра е толкова силно  у  Саша Попов, че в разгорещените разговори с майка ми у тях се ражда идеята да се обърнат към военните, с молба АСО да премина като щатен симфоничен оркестър към Военното министерство. Чрез познанствата на Вера Попова отправят тази молба. В този момент министър е генерал Христо Луков, който е бил меломан и често е присъствал на концертите на оркестъра. /Това са фактите за изключителния му принос, като напомняме, че той е  ръководител на профашистката организация Съюз на българските национални легиони, сподвижник на националсоциализма на Третия Райх – б. ред./

Нейният разказ е и емоционален, защото тя смята (а и с право), че изключителният музикант Саша Попов все още не оценен така, както му се полага…Но „Летописите…“ слагат ново начало не само за него и тепърва това изследване, този невероятен труд на Андрей Андреев ще бъде изучаван не само от музикалната общност.

Найден Тодоров и Андрей Андреев

В уводните си бележки в първия том той пише: „Съставянето на този опис е резултат от дългосрочна политика на Софийската филхармония за възстановяване и обогатяване на нейния художествен архив. Необходимостта от изясняването на факти и обстоятелства около създаването, развитието институционалната приемственост в ��сторията на националния ни оркестър от няколко години са обект на внимание и разисквания.

Откъде произлиза Софийската филхармония? – въпросът с на пръв поглед лесен отговор се превърна в причина за възникване на „Описа“…Тя съвпадна с личното ми желание и професионален интерес. Бях натрупал опит с работата върху историята Пловдивската филхармония и опера. Темата ми е близка и поради 30-годищен опит като ръководител в държавни и частни музикални институции.“

И по-нататък като важна аргументация отбелязва, дори бих я нарекла „историко-философска“: бих желал да отбележа, че всъщност в книгата сред хилядите факти няма открития, а по-скоро добре забравени събития. Всичко описано тук е било обнародвано, известно, разисквано е в десетки статии „по повод“ и в обзорни наблюдения. Българската преса до 1944 г.е отделяла винаги специално място за музикалната култура дори в търговско-финансови издания. Да, известно е било…, но преди 80 години.. Извън един определен кръг критиката ни, но пребогата 140-годишна следосвобожденска музикална история е потънала някъде назад във времето, в „скъсаното“ обезличено минало. Тази книга представя част от нея на вниманието на широк кръг любители на музиката и музиканти.“

От ляво на дясно: Гергана Димитрова, Андреев, Елисавета Вълчинова-Чендова и Найден Тодоров

Убедена съм, както подчерта при представянето на тритомника проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова, че той тепърва ще дава основа за конкретни изследвания и коментари в музикознанието. И не само в тази област, а и в изкуствознанието и културологията. Всъщност, Софийската филхармония започва своя път от 1893 година след Указ №112 от 23.12.1892 г. на Н.В. Княз Фердинанд, последвана Заповед 508 от 28 декември на военното ведомство Музикантския хор на 6-й п Търновский на Н.В. в пълния си състав в Лейбгвардейски ескадрон се съ��ращава. Остава като Лейбгвардейски оркестър. Подробностите са описани с тогавашния институционален език…Първият концерт е на 6 март 1893 година в „Славянска беседа“…С днешна дата, както е отбелязано на гърба на титулните страници и на трите тома: 130 години Софийска филхармония…

Във втория том на „Летописите..“ съставителят посочва: „Втората книга от „Описа…“ засяга същината на проблематиката, засягаща институционалната приемственост в историята на Софийската филхармония.Затова тук в отделни глави е отделено значително място на документите – укази, заповеди, устави и правилници. Заедно с това подробно  е представено и възраждането на Българската народна филхармония в лицето на Държавната филхармония към Народната опера.“ Следват още много подробности, но така или иначе досега се считаше, че 1928 е годината, когато е създадена Софийска филхармония, както отбелязахме в началото на текста за встъпването на Маестро Найден Тодоров в първия му мандат като директор на Националния ни оркестър.

В уводните си бележки към Третия том (1939-1946) д-р Андрей Андреев пише: През месец март в българската културна и военна действителност се „регистрира“ като самостоятелен военен и музикален субект нов „културен институт“, на който трудно би могло да се намери аналог в Европа.“ С Указ №5 от 21 март 1938 година на Н.В. Цар Борис Трети с който се утвърждава Правилника на Царския военен симфоничен оркестър и приложенията към него като Правилник за формата на облеклото на оркестрантите. Изпълнението на Указа се възлага на Министъра на войната /ген. Теодоси Даскалов/.

Изключителното издание на "Летопис на Софийската филхармония" (1893 – 1946) е своеобразна енциклопедия, която може да се чете дълго, да се връщаш към нея и да откриваш… Специално трябва да отбележим сериозното постижение на издателство „Лист“ в работата по тритомника, която съвсем не е единствено техническа. Великолепна е корицата и цялото дизайнерско изпълнение на художничката Милена Вълнарова, която не за първи път оформя важни и запомнящи се книги на издателството не само в областта на музиката. И нещо много важн��, извън бележките под линия и уточненията на съставителя Андрей Андреев, които са перфектни и неотменна част от познанието, което получаваме така щедро от него, Голяма заслуга на издателство „Лист“ е показалецът към изданието, неотменна и задължителна част в книга с такъв изключителен мащаб на изследователска работа. Гергана Димитрова, главен редактор на издателството сподели при представянето на тритомника в Камерна зала „България“, че през октомври целият ѝ екип е работил по него, дори загърбвайки други професионални ангажименти.

Гергана Димитрова

Всъщност, това прави изданието още по-ценно. Тя каза тогава и, че тези томове са и история на музикалните родове в България. Малко семейства на музиканти знаят добре откъде произлизат, но тази книга може да им помогне какво се е случило назад във времето. И не само на тях, а и на всички нас, защото не е само въпрос на памет, а на познание кои сме, какви сме, без излишно самочувствие, но и да не допускаме да омаловажаваме постигнатото от тези преди нас. Това ни дава смисъл, без мрънкане, да осъзнаем, че сме истинска част от европейската култура и това няма нищо общо с патриОтарските послания, които ни обливат и то съвсем не най-смисления контекст.

Композиторът Георги Арнаудов /л/ и проф. Момчил Георгиев /д/, Програмен директор и Председател на Фондация „Международен фестивал Софийски музикални седмици“, който заяви, че "Летопис на Софийската филхармония" (1893 – 1946) ще бъде представен на 56-ото ��здание на фестивала, 2025

В личен план – много трудно е в един, макар и първоначален текст, да се опише да се коментира в детайли богатството на изследването, което е представено в тритомника "Летопис на Софийската филхармония" (1893 – 1946). Не това е най-важното, а шансът ни, че го имаме, благодарение на екипа му начело с д-р Андрей Андреев и да се връщаме във времето не със сантимент, а с познание и възхищение. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Ани Петрова и архив

[themasterbitches]

Джем. Выпуск 2.

Импрохулиганство

[newssocialite]

В театре На Трубной состоялась премьера «Тетка Чарлея»

Режиссерами-постановщиками спектакля стали Дмитрий Астрахан и Илья Макаров, режиссером – Сергей Дьячковский. Художники Мария Митрофанова и Андрей Климов. Спектакль поставлен по пьесе Брэндона Томаса. Эта история известна по фильму “Здравствуйте, я ваша тетя!”. В спектакле заняты в разных составах Татьяна Веденеева (сыгравшая в знаменитом фильме воспитанницу бразильской миллионерши Эллу Делей, а…

[improvisation-russia]

Импровизаторы поют!

День твой рабочий размечен,

Камнями на плечи ложатся дела.

Но скоро на город опустится вечер,

Закат бесконечен, сгорает дотла.

Вместе выдохнем и скажем жаркому дню: «улетай!»

Есть одно укромное место,

Там живёт детство, и ночь напролёт…

��льются истории и шутки, которые человек посторонний совсем не поймет…

Мы встретимся вместе у большого стола!

Треск винила и шорох кассеты

Напомнят то лето.

Его не вернуть…

Рассветные полосы, разговоры в полголоса,

Давайте еще соберемся как-нибудь!

В звёздное небо наш хор голосов улетай…

____________________________________________________________

Импроком о песне:

Когда мы начинали снимать «Тейбл Тайм», идеи песни не было. Даже когда мы монтировали и придумали джингл, который звучит в шоу, идеи песни всё ещё не было.

Она появилась, когда вышло уже несколько серий. Автор – Саша Тахтарова. Да, та самая Александра из Новогоднего «Громкого вопроса», которая в конце вместе со всеми исполняла авторскую песню.

Мы пригласили Сашу и записали песню на студии. Получилось отлично… но вот тут стало понятно, что в «Тейбл Тайм» не может быть женского вокала. Должен быть мужской. Эта песня должна продолжать настроение встречи четырёх друзей.

Мы с Сашей переписали некоторые слова, чуть изменить мелодию. И когда было всё готово, остался один вопрос: а кто будет петь? В качестве шутки прозвучала фраза: «Да должны её петь сами парни». Мы посмеялись, но идея уже не покидала нас.

Сверили все графики: ну не получится у нас собраться. До финала оставалось 2 недели. Но мы любим сложные задачи, и это была она.

13 дней, с короткими паузами на сон, Андрей Андреев (в списке талантов которого есть и музыкальный) вместе с Колей Горбуновым начали делать то, что ещё ни разу не делали на серьёзном уровне — учить нейросеть разговаривать как Антон, Дима, Арс и Серёжа. Мы пропустим технические моменты того, как это было (а было это очень и очень сложно). Но расскажем лишь, что примерно 318 раз нам казалось, что ничего не получится, ни один голос не похож, всё криво и косо. И так и было. Но парни не сдавались. И научили этот чёртов компьютер петь.

Да, ��ту песню спела нейросеть. И нам не стыдно в этом признаться, потому что мы очень хотели, чтобы песня была. Хотели, чтобы она прозвучала голосами именно тех четырёх друзей, которые прожили эти 8 серий. Хотели, чтоб в финальной серии была классная эмоциональная точка.

И мы очень полюбили то, что получилось. Хоть мы и знаем, что это нейросеть, но даже для нас — это песня, которую как будто мы спели сами. И иногда, когда она звучит, подпеваем свои партии и очень громко смеёмся, ведь в жизни звучим совсем не так.

[mihaylovblog]

21.01.1977 г. – Премиера на българския игрален филм ''Бой последен'' на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Веселин Андреев и Свобода Бъчварова. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Иван Бурджев, Илия Караиванов, Васил Банов, Димитър Хаджийски, Юрий Ангелов, Иван Златарев, Кирил Попхристов, Мимоза Базова, Мария Славчева, Лев Пригунов, Никола Чиприянов, Велко Кънев, Вельо Горанов, Ненчо Йовков, Милко Минков, Белла Цонева, Дора Стаева, Вихър Стойчев, Димитрина Минчева, Веселин Вълков, Климент Михайлов, Лъчезар Великов, Иво Русев, Николай Начков, Иван Янчев, Димитър Милушев, Никола Дадов, Валери Русинов, Кръстьо Дойнов, Васил Топузлиев, Рамис Татаров, Георги Канзов, Янко Топузлиев, Христо Ламбов, Миланка Пенева, Адела Симеонова, Йотка Звискова, Кънчо Кънев, Пепо Габровски, Любомир Ялъмов, Пенко Пенков, Георги Новаков, Христо Червеноврежки, Стефан Бобадов, Илия Георгиев, Йордан Спиров, Цветана Денкова, Ивалин Димитров, Петър Добрев, Георги Христов, Васил Спасов, Атанас Маджаров, Веселин Борисов, Кирил Спасов, Вълчо Камарашев, Димитър Керанов, Спас Захариев, Андрей Кочев, Иван Григоров, Гроздан Герцов, Георги Горанов, Георги Елкинов, Йордан Дянков, Данчо Алексиев, Итьо Итев, Ламби Порязов, Нино Луканов, Тихомир Златев, Славчо Митев, Любен Калинов, Стоян Стоянов, Димитър Кучланов, Стефан Делев, Тодор Иванов, Любомир Димов, Веселин Чиплаков, Илия Михайлов, Петър Гетов, Елена Пенкова

[marinsgroup]

День Военно-Морского Флота России отпраздновали в столице Приволжья

День Военно-Морского Флота отметили по всей России. В Нижнем Новгороде основные празднества развернулись в Парке Победы, где собрались те, чья жизнь, служба и работа неразрывно связаны с морем.

Среди почётных гостей присутствовали представители дислоцированных в Нижегородской области военно-морских частей, ветераны военного кораблестроения, руководители и сотрудники предприятий промышленности, работающих в интересах флота, представители Администрации Нижнего Новгорода, ветераны Военно-Морского Флота и морской пехоты. Со сцены прозвучали поздравительные речи, добрые напутствия и пожелания здоровья и мирного неба.

По завершении официальной части в память о героях морского братства, отдавших свои жизни за Родину, а также в память о тружениках судостроительных предприятий были возложены цветы к макету рубки подводной лодки проекта 670 «Скат», установленной в Парке Победы в 2021 по инициативе Нижегородского регионального отделения Общероссийского Общественного Движения Поддержки Флота. В канун празднования Дня Военно-Морского Флота в 2023 году Нижегородский городской музей техники и обороной промышленности в Парке Победы ��ополнился ещё одним уникальным экспонатом, связанным с морской стихией. Это макет-экспонат 100-мм корабельной автоматической артиллерийской установки.

– В Парке Победы собраны экспонаты, представляющие все рода войск, многие из них производились на территории нашего региона, – отметил Александр Ильченко, представитель Администрации Нижнего Новгорода. – Парк Победы объединяет, традиция таких мероприятий должна продолжаться. Сегодня здесь встретились моряки военных частей, дислоцированных на территории Нижегородской области, а также ветераны, служившие по всей стране. Они представители одной из самых героических профессий –защитники Родины.

Программа Дня Военно-Морского Флота продолжилась праздничным концертом. Для всех желающих были также организованы спортивные состязания и викторина.

– Бывших моряков не ��ывает, – сказал капитан 2-го ранга запаса Андрей Николаев. – Служба на флоте останется в сердце на всю жизнь, а море продолжает сниться по ночам.

Организатором централизованного празднования в Нижнем Новгороде выступило Региональное отделение «Общероссийской общественной организации — Ассоциация ветеранов боевых действий органов внутренних дел и внутренних войск России». Информационный партнёр мероприятия – кинокомпания «Союз Маринс Групп», которая уже на протяжении многих лет активно поддерживает патриотические мероприятия по всей стране, направленные на возрождение лучших традиций российского флота и морской пехоты.

– Сегодняшний праздничный день начался с автопробега по главным местам памяти моряков и морских пехотинцев. Мы почтили память героев, возложили цветы к мемориальным доскам и памятникам, – рассказал Александр Андреев, председатель Нижегородской региональной общественной организации ветеранов морской пехоты «Варяг». – А в Парке Победы встретились с друзьями, сослуживцами. Сегодня здесь очень много людей, пришедших семьями, с детьми. Стараемся показывать достойный пример верности воинскому долгу подрастающему поколению.

Надводные силы, подводники, морская авиация, береговые войска – их всех объединила любовь к морю и родной стране. И таких немало. �� них разный возраст и звание, но каждый отдал часть жизни флоту, защищая водные рубежи России.

Следите за новостями кинокомпании «Союз Маринс Групп» в социальных сетях:

marins-group.livejournal.com

vk.com/marinsgroup

youtube.com/user/marinsgrupp

zen.yandex.ru/marinsgroup

#маринсгрупп #союзмаринсгрупп #морскаяпехота #ветеранывеликойотечественнойвойны #ветеранморскойпехоты #деньвмф2023 #ветеранывоенноморскогофлота

[russianjw]

РОССИЯ

Брат Андрея Андреева вышел из российской тюрьмы

22 февраля 2023 года брат Андрей Андреев был освобожден из тюрьмы в России, проведя в заключении более трех лет.

Андрей был задержан вместе с несколькими другими братьями после массовых обысков и допросов Свидетелей Иеговы в Курске 16 октября 2019 года. Проведя почти 20 месяцев в предварительном заключении, 3 июня 2021 года он был приговорен к тюремному заключению.

Находясь в заключении за свою веру, Андрей всячески заботился о духовных нуждах своей жены Светланы и их двух дочерей Анжелики и Альбины. Через письма он регулярно давал духовные наставления и даже написал свадебную речь для Анжелики, которая вышла замуж во время его заключения. Анжелика говорит: «Он написал замечательный, трогательный доклад. Это действительно тронуло до глубины души всех наших гостей. . . и помог нам почувствовать, что он был рядом с нами в тот день».

Чтобы навестить Андрея, его семья ехала на автобусе восемь часов в одну сторону. Несмотря на высокие налоги, Светлана отмечает, что ее и ее дочерей всегда поддерживали местные Свидетели, которые предоставляли жилье, еду и транспорт в центр заключения и обратно. Некоторые даже стояли в очереди на посещение, часто всю ночь, чтобы занять место, чтобы семья могла навестить Андрея.

Группа друзей и родственников приветствует брата Андреева после его освобождения из тюрьмы.

Несмотря на физические последствия сурового заключения, Андрей остается крепким духовным здоровьем. Его христианская личность снискала ему уважение тюремных властей, которые предоставили ему дополнительные права посещения из-за его прекрасной репутации. О своем осуждении Андрей заявляет: «У меня нет ни обиды, ни злости, ни тем более ненависти ни к кому. С Божьей помощь�� мне это удалось, и я счастлив».

Мы уверены, что готовность Андрея проявлять христианскую любовь будет по-прежнему щедро вознаграждена Иеговой (1 Иоанна 4:16).

На фото: брат Андрей Андреев (в центре) с (слева направо) дочерью Альбиной; его жена Светлана; его дочь Анжелика и ее муж Анатолий; (вставка) Брат Андреев и его жена воссоединились после его освобождения из тюрьмы

[kukotenko]

[magdalenagigova]

По традиция НДФ „13 века България“ връчи картина на отличения Кольо Колев от Бургас стана Носител на Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“ за 2021 г.  За стихосбирката си „Бунтът на пясъчните хора“ той бе отличен от жури с председател писателят Георги Константинов. По традиция победителят в надпреварата получава и произведение на изкуството от НДФ «13 века България». Този…

[otvadkoritsite]

Андрей Андреев – Междучасието Проза от Андрей Андреев в брой 15 на вестник "Отвъд кориците". Когато не си виждал някого с месеци и това все пак се случи, то възможните десетина минутки за една така дълго очаквана среща са безмилостно кратки.

[vprki]

Приказният свят на проф. Майа Петрова и нейните ученици

Работата на художника в кукления театър е сред най-важните в процеса на изграждането на едно куклено представление, равностойна на тази на режисьора, а често и много по-значима. На него се пада отговорната задача да изгради магията, да направи вълшебството от нищо-нещо, да вдъхне живот на материята. Такава магьосница от много, много години  е проф. Майа Петрова/на снимката/, която е сред най-ярките представители на професионалния куклен театър не само в България.

Началото на сезона се откри с невероятната изложба в галерия „Райко Алексиев“ „Майа Петрова и ученици. Сценография за куклен театър“ с куратори Ханна Шварц и Петър Митев. Тя е в рамките 13-ото издание на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“, организиран от Столичен куклен театър.

Майа Петрова сред учениците си на откриването на изложбата

Веднага след дипломирането си през 1975 в Академията за сценични изкуства в Прага (DAMU) със специалност „Куклена сценография и технология на кукления театър“ започва преподавателската си кариера във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ). През 1982 се създава специалността „Сценография за куклен театър“ и тя е завеждащ специалност. Води часове по „Технология на кукления театър“ и „Художествено оформление на кукления спектакъл“. Само отбелязваме, че навремето Майа Петрова има шанса да учи в страна с изключителни традиции в кукленото изкуство, създала това, което и до днес наричаме чешка школа.

От изложбата

Сред възпитаниците на проф. Майа Петрова, които участват в изложбата са : Андрей Хамбарски, Благовеста Василева, Виктория Андрекова, Златка Вачева, Ива Гикова, Ивайло Николов, Катина Пеева, Кристиан Андреев, Крум Крумов, Любомир Петров, Мари Кодама, Мариета Голомехова, Мила Дикалова, Наталия Гочева, Недко Жечев, Нели Савова, Николай Каров, Петя Караджова, Рада Петрова-Андонова, Рин Ямамура, Сенжу Такеда, Христина Недева - Млааденович, Христина Стоилова, Юлия Лачева. В творческата биография на проф. Майа Петрова са вписани сценографски решения на десетки спектакли в България и в ��ужбина. Работила е с най-авторитетните имена в кукления театър, сред които Атанас Илков, Николина Георгиева, Еди Шварц, Катя Петрова, Яна Цанкова, Славчо Маленов, Румен Рачев, Дора Рускова, Елза Лалева и други. Носител е на редица награди за сценография от фестивали и национални прегледи.

От изложбата

Съществуват културни събития в модерната ни художествена практика, които често надскачат рамката, в която са били мислени, за да открият пред нас далеч по-обширни хоризонти. Именно такава е тази невероятна изложба – влизаме в приказен свят, създаден от много талантливи хора, посветили се на кукленото изкуство. Усещали сме го, преживяваме го не само на детските куклени представления, където сме водили децата си, вече и внуците си, а в много добрите вече представления за възрастни.

Понякога това са твърде сложни задачи. Понякога пък остават тайна и ние дори не разбираме за тях. Затова, когато изложба като тази се случва, е редно да ѝ обърнем заслуженото внимание и най-вече да изпитаме радост, че имаме шанса да навлезем този свят на приказното, да се срещнем с героите, любими, още нашето детство. Всеки един експонат в изложбата ни разказва приказка, история, която може би знаем, но сякаш я виждаме, чуваме, докосваме като за първи път.

От изложбата

За съжаление, сериозни причини не ми позволиха да ��рисъствам на откриването на изложбата на 4 септември. Но почти на финала ѝ 20 септември, с патерица под мишница се втурнах в пространството на галерия „Райко Алексиев“, което има преимуществото с всяка експозиция да ни открива възможностите се, за което сме писали неведнъж. А и благодарение на кураторите, разбира се!

От изложбата

Отзовах се в приказния свят на оживелите кукли, на декор, уж не голям като за куклено представление, но толкова истински. Всеки експонат има история и въображението я лови и я открива като от един спектакъл към друг - над двеста на брой! Озарява те радост да си сред тези рисунки, кукли, макети, идва и от познанието, че Майа Петрова не само има свой Театър, а е развила своя школа. Да са редом учител и ученици, станали колеги е щастие и за него и за тях.

И тук ще се върна малко във времето. Майа Петрова е дъщеря на забележителния български художник Александър Петров (1916-1983). Той е един от авторите, които изграждат облика на българското изкуство през втората половина на ХХ век. Неговата живопис съчетава синтезирана пластичност на образа с националното като дух и тематика, особено характерни за изкуството ни от 1960-те. През пролетта на 2019 година в Националната галерия и галерия „Арте“ бяха експонирани негови картини, които не бяха представяни от 80-те години, предоставени от семейството на художника. Бе издаден и великолепен каталог, осъществен с финансовата подкрепа на Майa Петрова – дъщеря на художника и Галерия Арте.

Александър Петров "Есен"

Автори на текстовете са проф. Чавдар Попов. /може да прочетете тук/. Александър Петров бе от най-любимите художници на майка ми. А като деца в едни много, много далечни години с Майа сме си играли и забавлявали в прекрасните лета на детството в Балчик…После всяка една от нас е поела по своя път. След толкова много години я видях при откриването на изложбата на баща ѝ в Националната галерия…Не ѝ се обадих, тя бе развалнувана и щастлива…

Светла Бъчварова, Васил Рокоманов и Майа Петрова

Но съдбата си знае работата и миналата година на 13-ото издание на Международния куклен фестивал за възрастни „Пиеро“ някак отново се открихме с Майа Петрова. Заедно с нея, с колегите ѝ сценографите Силва Бъчварова и проф. Васил Рокоманов (с награда за цялостно творчество на „Пиеро“, 2023) се срещахме, говорихме си, радвахме се на фестивала. Разказвам това, защото, докато си приказвахме в атмосферата на фестивала много от учениците на Майа, които бяха на форуми специално идваха да я поздравят, да я прегърнат. И тя грейваше. Това не може да се разкаже, защото трудно се намират думи за обичта.

Мариета Голомехова

Шеметната и безкрайно талантлива Мариета Голомехова, според нас явление в българската сценографи��, бе от първите да поздрави любимата си преподавателка., ей така неформално. И двете с Майа сияеха. Много специален момент бе, когато наградения на младата театрална критика Алек Чурчич, автор, сценограф и изпълнител в „Геометрия на душата“ с режисьор Олга Жечева от Театър Плюс, Хихон, Испания. Те са майка и син и двамата са завършили НАТФИЗ дойдоха да прегърнат Майа. Техният спектакъл бе омайващ, прецизиран, комбинация от визуален театър, куклен театър, движенчески и танцов театър, един от фаворитите ни на фестивала миналата година.

От изложбата

Споделям тези лични моменти, защото Майа Петрова е школа, вдъхновение, максимализъм, щедрост. Затова и тази изложба е важна, специална, демонстрира талант, обич и радост, Въпреки времето, в което живеем…Но това е друга тема…

В този контекст специално държим да отбележим великолепната кураторска работа на Ханна Шварц и Петър Митев не за първи път. Остава незабравима изложбата „Анатомия на куклата. Художници в кукления театър“ отново в галерия „Райко Алексиев“ (12 декември 2015 г. – 12 януари 2016 г.) , организирана от секция „Сценография” на Съюза на българските художници, посветена на 90 години от първото представление за куклен театър в България. Тогава в кураторския екип бе и Мариета Голомехова.

От изложбата

Да не забравяме и изключителната изложба в галерията на СБХ на „Шипка“ 6 на секция „Сценография“ „Драматургия на пространството“ (9 – 29 ноември 2022 г.). Тя бе своеобразен спектакъл, който представи многоликостта и възможните различни трактовки на сценичното пространство. Изложбата включваше творби на над 30 художници-сценографи, а куратори са сценографите Петър Митев, Ханна Шварц и Момчил Алексиев.Тогава три равностойни награди получиха Мариета Голомехова, Петя Боюкова и Петър Митев. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на СБХ

[derbesteseemann]

“you accept your fate with grace, and i accept mine.”

judas (2013) dir. andrey bogatyryov

[herenemybouquetme]

Просите святого Андрея о здоровье и семейном счастье. Утром на кусочек х...

[improvisation-russia]

Здравствуйте. Скажите, пожалуйста, правда, что до того, как Импровизация стала популярной, в команде было 6 человек?

Здравствуйте. Да, помимо привычных всем Дмитрия Позова, Антона Шастуна, Сергея Матвиенко и Арсения Попова, были еще 2 участника, которые значительно старше их.

Антон Захарьин

Родился 13 июня 1979 года.

Является самым старшим участником. Пробыл на проекте не долго, после ухода из шоу, на экране практически не появляется и с остальными ребятами мало общается.

Что нам о нем известно:

Играл в петербургских театрах: Сатиры на Васильевском и "Мимигранты".

Теперь работает антрепризно. Участвует в проекте "Театр 05", занимающийся импровизацией. а также работает в "Ужасах Петербурга". Снимался в маленьких ролял в питерских сериалах.

Ведущий свадеб, корпоративов. Также в послужном списке - проведение дней города, ряда фестивалей, и концертов. Тесно сотрудничает с радио "Рекорд". Постоянный ведущий клубов "Лео" и "Звезда".

Иногда работает на пару с Арсением Поповым.

Андрей Андреев

Родился 12 января 1982 года.

Проект не покинул, но ушел за кадр. Работает в креативной группе.

Мы не так много знаем информации об этом человеке

[pheelcontrast]

Hello! Pheel Contrast

Меня зовут Андреев Андрей я автор, композитор, и фотограф из Санкт-Петербурга. В этом блоге я делюсь своими мыслями и эмпирическим опытом. В своих песнях и визуальных работах отражаю то что наблюдал вокруг себя, и чувствовал.

Музыка и кино всегда играли большую роль в моей жизни, у меня было несколько музыкальных проектов, опыт диджея, работа в киностудиях, рекламных и креативных агенствах. В 2020 году я объединил весь свой опыт и назвал его: "Pheel Contrast" - Чувствуй Контраст.

С чего вдруг контраст и зачем его чувствовать?))

Мой опыт показал что всё есть одновременно: Если есть любовь то обязательно будет страх, если есть жизнь то нужна и смерть, если есть молодость, то нужна и старость, безразличию нужна страсть, плюсам минусы и так далее. Всё это контраст! Одного без друго не будет - и это закон жизни. И важно чувствовать это не попеременно, а в одном моменте.., сразу! Это сложно, и я не знаю возможно ли это чувствовать всегда, но я точно знаю что в трудные эмоциональные минуты это понимание даёт равновесие, а равновесие даёт более чёткую картину того что ты действительно хочешь. Контрасты в нашей жизни и есть - жизнь.

[russianjw]

РОССИЯ

Из колонии освободился Андрей Андреев, последний из осужденных за веру курских Свидетелей Иеговы

22 февраля 2023 г. Курская область, Липецкая область

22 февраля 2023 года под аплодисменты родных и друзей Андрей Андреев освободился из колонии в Липецке. Он полностью отбыл назначенный судом срок за веру в Бога Иегову — 4,5 года.

Около ста человек больше двух часов ждали при температуре -17 градусов, чтобы поприветствовать Андрея.

Фактически Андрей Андреев провел за решеткой 3 года, 4 месяца и 9 дней. Бо́льшую часть этого срока он находился в следственном изоляторе.

Вспоминая пребывание в СИЗО, Андрей рассказал: «[Оно] меня не ожесточило, хотя все это время меня окружал негатив… Я ежедневно молился, чтобы у меня получилось сохранить любовь к Богу и ближнему. У меня нет ни к кому ни обиды, ни злости, ни тем более ненависти, ведь этого и не должно быть». Некоторые сокамерники по СИЗО вдохновились здоровым образом жизни Андрея: решили бросить курить и начать заниматься спортом.

20 января 2022 года Андреева доставили в колонию в Липецке для отбывания оставшегося наказания. Там он трудился кровельщиком. За хорошую работу верующий получил поощрение от администрации, но через несколько дней по надуманным обвинениям на него наложили взыскание. Со слов адвоката, это было сделано, чтобы лишить Андрея оснований для условно-досрочного освобождения.

Из пяти осужденных Свидетелей Иеговы из Курска Андрей Андреев получил самое суровое наказание. Другие фигуранты дела — Андрей Рышков, Артём и Алевтина Багратян — уже находятся на свободе, а Александр Воспитанюк все еще отбывает условный срок.

Верующие по-прежнему считают уголовное преследование безосновательным и несправедливым. С ними согласен Европейский суд по правам человека. В своем решении от 7 июня 2022 года он признал, что Российская Федерация нарушила право Свидетелей Иеговы на свободу вероисповедания: «Привлекая заявителей к уголовной ответственности лишь за продолжение богослужений, российские власти наложили несоразмерное и неоправданное бремя на осуществление ими свободы религии и объединений» (§ 260).

Дело Андреева и др. в Курске

Краткая история дела

В октябре 2019 года против Андрея Андреева, Артёма Багратяна и его супруги Алевтины ФСБ возбудила уголовное дело. Андреева обвинили в организации деятельности экстремистской организации, а остальных — в участии в ней. Их поместили в СИЗО. Позже под арест был взят еще один верующий — Андрей Рышков. В конце 2020 года Алевтину Багратян перевели под домашний арест. Артём Багратян страдает сахарным диабетом и другими хроническими заболеваниями, его состояние требовало стационарного лечения, в котором ему отказывало руководство СИЗО. В июне 2021 года суд вынес приговор: Андрею Андрееву — 4,5 года колонии, Андрею Рышкову — 3 года колонии, Артёму Багратяну — 2,5 года колонии, его жене, Алевтине, — 2 года колонии; Александру Воспитанюку назначили 2 года условно. В январе 2022 года апелляция, а спустя год и кассация, утвердили это решение. К концу февраля 2023 года четверо приговоренных к колонии верующих отбыли назначенные им сроки.

Сводка по делу

Номер уголовного дела:

11907380001000031

Регион:

Курская область

Номер дела в суде:

1-12/2021 (1-410/2020)

Расследует:

УФСБ России по Курской области

Населенный пункт:

Курск

Статьи УК РФ:

282.2 (2), 282.2 (1)

Текущая стадия дела:

приговор вступил в силу

Возбуждено:

12 сентября 2019 г.

Суд:

Промышленный районный суд г. Курска

Судья:

Оксана Иванова

Фото: На выходе из колонии Андрея Андреева встречали около 100 человек — друзья из Липецка, Воронежа, Курска и Москвы. 22 февраля 2023 г.