#млади

[bregalnicki]

Се одржа прва Ораторска вечер на Општинската организација на Црвен Крст од Делчево

Се одржа прва Ораторска вечер на Општинската организација на Црвен Крст од Делчево

Во сабота 10.12.2022 година со почеток во 16.00 часот во Кино салата во Делчево во организација на ОО Црвен Крст од Делчево се одржа првата Ораторска вечер на темата “Јас и Црвениот Крст”. На почеток на настанот свое обраќање во јавноста имаа Претседателката на ОО Црвен Крст Делчево Билјана Георгиевска како и секретарката Ивана Атанасовска. Во официјалниот дел на првата ораторска вечер во…

[pannicart]

Млади, но само в години, душите ни - стари изстрадали, ритани

Това, което чувствам, малцина разбират, а още по-малко изпитали.

[lora-ns-world]

,, Преди "

,, Преди да пуснеш някой до тялото си, пусни го до сърцето си. Защото тялото ти ще се промени. След 10 години няма да сме така красиви и млади, както сега. Но ако някой обикне сърцето ти, душата, ума ти, тогава няма да има значение, че не си така красив както преди. Защото ще обичат теб, а не тялото ти. Ако си с хора, които обичат само тялото ти, една сълза няма да падне на пръстта, когато си идеш. И на никой няма да липсваш. А да липсваш, означава че са те обичали. "

Лора Н

[ladyschaoticmind]

" Когато срещнеш правилния човек в неправилния момент"

Някога вярвах наивно, че несподелената любов е най-болезнена. Нима съществува нещо по-съсипващо от това да дадеш на човека отсреща цялата любов, на която си способен, и да видиш как той отдава своята на някой друг? Нима има нещо по-съкрушаващо от това да пишеш любовни писма на друг и той да ги чете, мислейки си за своята любов?

Дълго време разсъждавах именно по този начин. И един ден срещнах сродната си душа. Още в първия миг се почувствахме като стари приятели, които не са се виждали от години и сега наваксват пропуснатото време. Сякаш душите ни са се познавали в различни животи и изведнъж се срещат отново.

Колко ли големи късметлии трябва да са двама души, за да се влюбят в правилния човек в правилния момент. Ние бяхме тези късметлии само за миг, който ми се иска да беше продължил вечно. Ние бяхме надхитрили системата, бяхме победили лошите прогно��и.

Накрая си казахме " чао", и нашият първи разговор се превърна и в последен. Поне на живо. Пишехме си често, но живеехме далеч един от друг. Малко по малко започнахме да се отдалечаваме и в емоционално отношение. Ето защо накрая решихме просто да прекратим взаимоотношенията си и всеки да поеме по своя собствен път, преди да е станало твърде късно, преди да сме се наранили още повече.

Днес вече знам, че най-болезненият вид любов не е несподелената, а тази с правилния човек в неправилния момент. Онази, която си имал, но ти се е изплъзнала, която е взаимна, но мимолетна.

Докато сме млади си мислим, че през живота ни ще срещнем много хора и с много от тях ще можем да създадем връзка. Едва когато остареем, осъзнаваме колко рядко се случва да срещнеш човек, който да разбира и ума, и душата ти. Толкова сме привикнали да носим маски, че ни се струва дори странно да срещнем човек, пред когото можем да бъдем себе си.

Винаги съм си мислел, че не съществува „правилен момент“. Мислех си, че хората или са готови да те чакат насред моста, както става по филмите, или просто ще си намерят извинение да не дойдат.

Ами ако правилният човек е твърде уплашен да пристъпи към моста, защото вече веднъж са го предали и са го бутнали през ръба? Ами ако го е страх да се хвърли в ръцете ти, защото никога преди не са го хващали?

Не е твоя работа да го убеждаваш, че трябва да те срещне на моста, и не е твое задължение да го чакаш. Можеш да си тръгнеш във всеки един момент, когато усетиш, че чакането е станало непоносимо.

Но какво ще направиш, ако срещнеш правилния човек отново? Ако душите ви отново се разпознаят? Ами ако второто „сбогом“ е по-болезнено от първото?

Надяваш се, че този път звездите ще се подредят във ваша полза, и че този път любовта ви ще издържи. Вероятно ще можете да седнете и да се посмеете на глупостите, които сте извършили, и над болката, която сте си причинили. Може би този път ще можеш за уловиш любовта, която ти се е изплъзнала.

Може би да, може би не. Нико�� не знае.

Невинаги ни провървява с правилния човек - това е жестоката истина. Можем единствено да намерим утеха във факта, че някога сме го срещали. Сега знаем, че той съществува.

Може би ако ви е писано, ще се срещнете отново. Или това е просто един урок, който ти подсказва, че правилните хора не са измислица. Те реално съществуват. Един ден, ако отново усетиш тази мигновена връзка още при първата ви среща, вече ще знаеш, че това е правилният човек. Че той е по-реално от всичко останало.

- Ахмед Тарик

[mihaylovblog]

13 години от смъртта на българския кинорежисьор Бинка Желязкова (1923 – 2011). Сред някои от най-популярните филми, режисирани от нея, са: „Животът си тече тихо…“ (1957 г.), „А бяхме млади“ (1961 г.), „Привързаният балон“ (1967 г.), „Басейнът“ (1977 г.), „Голямото нощно къпане“ (1980 г.), „Нощем по покривите“ (1988 г.) и др.

[comonblancechance]

05/09/2024А сада се показа долазком Спаситеља нашега Исуса Христа, који раскопа смрт, и обасја живот и нераспадљивост јеванђељем 2 Тимотеју 1:10 На почетку Првог светског рата, младог енглеског војника који се налазио на опасном месту , изложени непријатељској ватри. Током затишја би извукао из џепа мали Нови Завет, а он би га читао. Официр је дошао и питао га шта ради. Видевши да читат Нови завет са мржњом је рекао: ,, Зашто губиш време читајући ову бајку? Сви ови догађаји, који су овде наведени су застарели и одрасли са овим детињаријама не треба трошити драгоцено време. '' Младић је погледао његовог претпостављеног у очи и рекао: ,, капетане, ова мала књига је уклонила сав страх од смрти. '' Официр је нестао, без речи. Ја сам само отишао двадесетак метара, једна граната је пала управо на месту где је био овај млади војник.И ако његови пријатељи су учинити све да га спасу, младић је убрзо умро. Поред њега је лежао Нови завет и био је потпуно нетакнут. Официр, без речи, га је узео и ставио у џеп. У наредних неколико дана и недеља, капетан је размишљали о последњим речима преминулог војника. Да би сазнао своју тајну, официр је почео да чита ову малу књигу. После неколико месеци, био у Лондону на одмору, дао је следећу изјаву: ,, Захваљујући Новом завету, којег сам добио од једног погинулог војника, срео сам и упознао Господа Исуса Христа нашег Спаситеља. Сада више се не бојим смрти! ''

[vulgaren]

Колко ли истории щяха да разкажат улиците на Пловдив, погълнали стъпките на хора в тежки и леки времена, крачещи из калдъръмите, всеки със своите надежди и терзания.

Заслушвали са се в ехтящото тропане на копита, искри от саблени удари, аромат на току що запален барутен прах, крясъци на млади и стари, ръмжене на двигатели. Улиците под тепетата със сигурност са били свидетел на стотици спомени, които биха били кой от кой по-романтични.

Ама не могат да говорят, те са просто улици, те са просто свидетел на времето. Е, нищо, радвам се, че и ние имаме няколко истории, които споделяме с тези улици.

[vprki]

Критичен поглед: “Супер Дина“, глава I

Втората самостоятелна изложба на Дина Стоев демонстрира амбиция и размах, каквито много рядко виждаме в столичните галерии. Заглавието на изложбата „Глава I” звучи провокативно със своята категоричност и с претенцията собственото творчество да бъде мислено като цялостен проект, който предстои да бъде реализиран, но чиито очертания вече са налице. Написа за „въпреки.com” Кирил Василев, културолог, поет, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за изложбата в галерия „Райко Алексиев“.

Нещо повече заглавието не фиксира просто едно начало, но вече загатва и за един край. Внушава, че краят вече е тук като организиращ принцип на цялото. Иска се смелост и философска нагласа, за да започнеш живота си като художник откъм неговия бъдещ край. /Това е първият проект на младия художник, обхващащ по-скорошни произведения, направени в периода на навлизането му като самостоятелна фигура на българската сцена. Дебютната му изложба бе също в галерия „Райко Алексиев“, 2019 като Награда на СБХ от Национален конкурс за живопис и скулптура за млади автори по идея на Тодор Стайков. – б. р./

Дина Стоев и проф. Станислав Памукчиев при откриването на изложбата на 14 юли

Влечението към наратива и идеята за цялост определят характера и на самата експозиция. Сходните формати, материали, техника, колорит, както и персонажът на артиста, който се появява в много от платната, създават усещане за повторение и вариативен порядък; за наративна структура, а не за отделни произведения, възникнали без връзка едно с друго и събрани конюнктурно в една експозиция. В изложените платна имаме герой и свят, в който този герой действа и реагира. Сякаш разглеждаме гигантски цветен комикс със заглавие „Супер Дина“. 

Героят на комикса има чертите на художника и функционира като негов „аватар“ в картините. По този начин реалният Дина Стоев и реалният свят са едновременно свързани и разграничени от картинния образ и от картинния свят. Парадоксалното в случая е, че влизайки в картините си и действайки в тях, художникът, всъщност, се дистанцира от тях и може да наблюдава себе си отстрани. При зрителя обаче тече обратният процес – влизането в картините на художника позволява на зрителя да се идентифицира с неговия „аватар“ и чрез неговите действия и реакции да се доближи и стане част от света в картините.

Живописта на Дина Стоев е активистка живопис в един изцяло позитивен смисъл. Светът в неговите картини не е създаден, за да бъде предмет на естетическо съзерцание, философски размисъл или морално възмущение. Чрез образа на „аватара“ на художника в този свят се действа и реагира и се апелира към зрителя за действие и реакция. Това е живопис, която вярва в смисъла и необходимостта от индивидуално действие и открито поставя изкуството в услуга на такова действие. Но това действие остава напълно неосигурено, то не разчита на никакви идеологически гаранции от типа: „законите на историята“, „законите на природата“, „Бог“ и т.н. В една от картините виждаме горящия Нотр Дам и „аватарът“ на художника, тичащ към катедралата с малко пластмасово шише минерална вода. Катедралата не може да бъде изгасена с тази шепа вода, но важното в случая е действието, дори отчаяното действие.

Светът в картините на Дина Стоев е свят на ръба, а може би и отвъд ръба на собственото си оцеляване. Това е едновременно нашият реален днешен свят с неговите знакови медийни образи - горящият Нотр Дам, опразненият от пандемията Лувър, смразяващият храм на руските въоръжени сили в парка „Патриот“ – и същевременно един алегоричен пост-апокалиптичен свят, в който все още някой хвърля с парашути контейнери с храна или медикаменти, но не е сигурно дали има кой да се възползва от тях. Свят, в който чудовищата изглеждат нелепи и безпомощни, нуждаещи се от „профилактика“. Свят, в който не ти остава нищо друго, освен да коленичиш и да се молиш от нощното небе да се появи някое НЛО.

В стилово отношение в картините на Дина Стоев лесно могат да се открият следите от влиянието на знакови имена в съвременната европейска живопис като германеца Нео Раух или шотландеца Питър Доиг, но това влияние не бива да се преувеличава. Духът на платната на Стоев е много различен от този в работите на Раух и Доиг. Раух е саркастичен художник, с вкус към абсурда, а Доиг е мистериозен неоромантик, който работи основно със спомена. Нито единият, нито другият се ангажират в работите си с открита позиция спрямо настоящето, както това прави Дина Стоев.   

Има съществена разлика между позицията на ангажираните млади хора и артисти днес спрямо света, в който живеят и позицията на техните предшественици през ХХ век. Тогава ангажираните млади хора и артисти искаха да разрушат света, в който живеят и да го построят отново и „на чисто“. Днес техните наследници искат да спасят света, в който живеят и, ако е възможно, да го променят, без да го унищожават. Това е фундаментална културна разлика, която изложбата на Дина Стоев ни позволява да осъзнаем много ясно. Не революционерите, а спасителите, които се хвърлят в пламъците без гаранция, че ще излязат от тях са героите на днешния свят.

„Супер Дина“ не е традиционен супергерой, защото няма свръхспособности, нито е сигурно, че ще победи в своята битка, но със сигурност няма да престане да се бори.  ≈  

Текст: Кирил Василев

Снимки: Стефан Марков и архив на СБХ

P.S. на „въпреки.com”: Дина Стоев е роден в София през 1994. През 2013 завършва живопис в НУИИ „Илия Петров“ и продължава обучението си в Националната художествена академия в София, където завършва като бакалавър по живопис в ателието на чл.-кор. проф. Андрей Даниел и ас. Правдолюб Иванов през 2017 и като магистър по живопис през 2019. Към момента е в процес на защита на дисертация в НХА с научен ръководител проф.. Петер Цанев.

Проф. Петер Цанев и Дина Стоев при откриването на изложбата на 14 юли

Има множество участия в съвместни изложби в години. Между тях и по проекта на фондация „Въпреки“ „Учители и ученици в изобразителното изкуство“, 2018 в най-мащабната му част „Андрей Даниел  и неговите ученици“ в ГХГ „Борис Георгиев“, Варна и столичната галерия „Стубел“.

[loranayavorov]

ЛУННА СОНАТА

В тази бяла лунна тишина

кой ли свири лунната соната

и разплаква бледата луна,

и я сваля до сами стъклата?

Притвори прозореца!

Мълчи!

В долния етаж едно пиано

свири много тъжно. Не плачи!

Нищо, че навън се мръкна рано!

Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,

птиците със влюбени зеници

тихичко си дават таен знак...

Не плачи! Нали и ти си птица!...

Нищо, че тополите шумят

и раздават обич и прохлада,

а под тях прегърнати вървят

всички млади, а и ти си младо!...

Не скърби, затворено сърце!

И за теб ще дойде светлината!

Чувай - долу две добри ръце

тъжно свирят Лунната соната.

Дамян Дамянов

[da-riya]

Неј Соколови! / Hej Sokolovi!

Сјед на конја косак млади / Sjed na konja kosak mladi

Хеј, там дје је црна вода / Hej, tam dje je crna voda

Плаче млада дјевојчица / Plače mlada djevojčica

Опрашта се с Украјином / Oprašta se s Ukrajinom

(Рефрен/Refren)

Хеј! Хеј! Хеј! Соколи! / Hej! Hej! Hej! Sokoli!

Прелетајте горе и долине! / Preletajte gore i doline!

Звон! Звон! Звони звонче! / Zvon! Zvon! Zvoni zvonče!

Моје мало стеспко шевче! / Mojе malо stepsko ševče!

Хеј! Хеј! Хеј! Соколи! / Hej! Hej! Hej! Sokoli!

Прелетајте горе и долине / Preletajte gore i doline!

Звон! Звон! Звони звонче! / Zvon! Zvon! Zvoni zvonče!

Моје степе, Звон! Звон! Звон! / Moje stepe, Zvon! Zvon! Zvon!

Пуно дјевојки јест у свету / Puno djevojki jest u svetu

Ал' највише у крајини / Al' najviše u krajini

Там дје срце оставиох / Tam dje srce ostavioh

Код миле дјевојчице / Kod mile djevojčice

(Рефрен/Refren)

Хеј! Хеј! Хеј! Соколи! / Hej! Hej! Hej! Sokoli!

Прелетајте горе и долине! / Preletajte gore i doline!

Звон! Звон! Звони звонче! / Zvon! Zvon! Zvoni zvonče!

Моје мало стеспко шевче! / Mojе malo stepsko ševče!

Она јадна там остала / Ona jadna tam ostala

Моја мала ластавица / Moja mala lastavica

а ја ту на страној страни / a ja tu na stranoj strani

Срце моје нема мира / Srce moje nema mira

(Рефрен/Refren)

Хеј! Хеј! Хеј! Соколи! / Hej! Hej! Hej! Sokoli!

Прелетајте горе и долине! / Preletajte gore i doline!

Звон! Звон! Звони звонче! / Zvon! Zvon! Zvoni zvonče!

Моје мало стеспко шевче! / Mojе malo stepsko ševče!

Жал жал жал за младу / Žal žal žal za mladu

За зеленом Украином / Za zelenom Ukrainom

Жали жали срце плаче / Žali žali srce plače

Јер је више неће видјет / Jer je više neće vidjet

(Рефрен/Refren)

Хеј! Хеј! Хеј! Соколи! / Hej! Hej! Hej! Sokoli!

Прелетајте горе и долине! / Preletajte gore i doline!

Звон! Звон! Звони звонче! / Zvon! Zvon! Zvoni zvonče!

Моје мало стеспко шевче! / Mojе malo stepsko ševče!

Вина! Вина! Вина дајте! / Vina! Vina! vina dajte!

А кад умрем сахраните / A kad umrem sahranite

Ме у зеленој крајини / Me u zelenoj krajini

Код миле дјевојчице / Kod mile djevojčice

Хеј! Хеј! Хеј! Соколи! / Hej! Hej! Hej! Sokoli!

Прелетајте горе и долине / Preletajte gore i doline!

Звон! Звон! Звони звонче! / Zvon! Zvon! Zvoni zvonče!

Моје степе, Звон! Звон! Звон! / Moje stepe, Zvon! Zvon! Zvon!

[whitejester]

Причината това поколение да е толкова зле е че сме....

"Арогантно млади"

[soloride-tillidie]

Еј драги.. драги

Божуробе сади, ја ћу воду а ти корен

нек' изникну млади

[krug-movement]

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ФОТОГРАФИЯТА & THE CHALLENGES OF PHOTOGRAPHY

След успешно проведените 10 издания на Международния Фото салон в Пловдив, организаторите му Антон и Любка Савови и тяхното дружество „Рефлекси“ ООД получиха сребърен плакет на Международната федерация за фотографско изкуство FIAP, която е един от главните патрони на ежегодните издания. Тазгодишното 11-то издание отново се провежда под патронажите на престижни организации като FIAP, HPS (Фотографско общество на Гърция), НСФА (Национално сдружение Фотографска Академия „Янка Кюркчиева“).

Тази година в конкурса участваха 5033 фотографии от 350 автори от 37 държави. С висок професионализъм и експертиза за финалната селекция журито избра 1384 фотографии на 284 участника от 34 държави, между които 37 български фототворци спечелиха 52 награди, като 12 от тези награди са медали – 5 златни,  4 сребърни и 3 бронзови. Техните творби ще достигнат до 37 държави чрез печатния албум, който по регламент всеки участник в конкурса получава. Голямата новина за българската фотография е, че купата на салона за първи път остана в България. Златен медал на FIAP и купата на салона спечели фотографията „Потоп 1“ на Любомир Бенковски от Сдружение “Фото Художници“, Плевен.

Официалното откриване пред публика на селекция от наградени фотографии и награждаването на автори се състоя на 10.08.2024 г., от 18:00 ч. в Пловдив на площад Римски стадион (Джумаята). Изложбата ИЗБРАНО беше експонирана на оградата на Античен театър в Пловдив от 28 септември до 18 октомври, след което ще започне своето турне в страната с първо представяне в родния Кърджали, в Арт галерия КРЪГ на 18 октомври (петък) в 17:30 ч. и ще бъде отворена за посетители до 10.11.2024. В изложбата ще бъдат представени 55 наградени фотографии на 51 автори от 16 държави.

„За нас е особено приятно, че към конкурса отново имаше интерес от фотографски групи и клубове от държави както от Европа, така и от Азия и Африка – казват организаторите Антон и Любка Савови“.  Разширява се и кръгът от млади автори (16��25 г.) и тази година участват повече от 50 младежи от 4 континента. Във финалната селекция са представени 52 фотографии на 20 млади фотографи. Присъдени са 2 поощрителни дипломи за 1 млад фотограф от България и 1 от Египет.

Международният Фото салон, провеждан 11 последователни години от кърджалийците Антон и Любка Савови, се превърна в една от престижните сцени за съвременна фотография и предизвикателство към творческия потенциал на фотографски клубове, фототворци професионалисти и любители от широкия свят. Събитието е част от културната програма за Деня на Кърджали.

[fundraising01]

Значението на благодарственото писмо при дарения

Изразяването на благодарност е важна част от културата на всяко общество, а написването на благодарствено писмо е един от най-добрите начини да изразим признателност. Това е особено важно в случаите, когато сме получили дарение, независимо дали става въпрос за финансова помощ, материална подкрепа или друго вид услуга. Внимателно написаното благодарствено писмо не само показва уважение и благодарност, но и създава силна връзка между дарителя и получателя, като по този начин се засилва взаимното доверие и сътрудничество.

Какво представлява благодарственото писмо?

Благодарственото писмо е официален или полуофициален документ, чрез който изразяваме своята признателност към определено лице, група или организация за оказаната подкрепа. В контекста на дарения, това писмо служи не само за изразяване на благодарност, но и за информиране на дарителя как точно неговото дарение ще бъде използвано и какъв ефект ще има.

Примерите за благодарствено писмо могат да варират в зависимост от контекста и вида на дарението. Въпреки това, всяко писмо трябва да съдържа основни елементи като личен тон, ясно изразена благодарност и подробности за самото дарение. Един добре структуриран текст може да вдъхнови дарителя да продължи да подкрепя каузата или дори да се включи по-активно в бъдеще.

Примери за благодарствено писмо за дарение

Съществуват множество примери за благодарствено писмо, които могат да служат като основа при написването на такова. Важно е обаче всяко писмо да бъде персонализирано, като се вземат предвид спецификите на дарителя и неговото дарение. Например, ако дарението е направено за образователен проект, писмото може да включва информация за това как средствата ще бъдат използвани за обучение на млади хора. По този начин дарителят получава усещането, че неговата помощ има конкретно влияние и значимост.

Ето един примерен текст за благодарствено писмо за дарение:

Уважаеми [име на дарителя],

С огромна благодарност приемаме вашето щедро дарение от [сума/вид дарение]. Вашата подкрепа е от изключителна важност за нас и ще бъде използвана за [описание на проекта/инициативата]. Благодарение на Вашата помощ, ние ще можем да постигнем значими резултати и да продължим нашата мисия.

Още веднъж Ви благодарим за доверието и подкрепата. Надяваме се, че ще продължите да бъдете част от нашето пътуване към успеха.

С уважение, [Име на организацията]

Този примерен текст за благодарствено писмо може да бъде адаптиран според конкретната ситуация, като винаги се стремим да подчертаем важността на дарението и неговото влияние.

Защо е важно да изпратим благодарствено писмо?

Изпращането на благодарствено писмо за дарение е ключов момент в комуникацията с дарителите. Това не само показва нашето уважение към тях, но също така помага за изграждането на дълготрайни взаимоотношения. Дарителите се чувстват ценени и разбират, че тяхната подкрепа не е приета за даденост. Освен това, благодарственото писмо е един от начините да се затвърди доверието между организацията и дарителя.

Когато дарителите видят как техните средства или ресурси са използвани, това ги мотивира да продължат да подкрепят каузата. Примери за благодарствено писмо, които включват конкретни примери за успех, свързани с дарението, често вдъхновяват и за по-нататъшна подкрепа.

Заключение

Изпращането на благодарствено писмо е прост, но мощен начин да покажем признателност и да затвърдим връзката с нашите дарители. Чрез персонализирани примери за благодарствено писмо, които изразяват ясно и открито нашата благодарност, можем да създадем силни и дълготрайни взаимоотношения. Важно е всяко писмо да бъде искрено и съобразено с конкретната ситуация, за да се гарантира, че дарителят се чувства ценен и мотивиран да продължи да подкрепя каузата.