#миса

[rubin-vs]

MISA -MISA IN WONDERLAND!!!

[ghostmoonbutterfly]

Нашла на озоне черный, длинный вязаный свитер oversize из акрила с принтом Аманэ Миса. Осенью и зимой у меня желание носить одежду oversize, но и под настроение обтягивающие.

Аниме Тетрадь смерти я смотрела очень давно. Появилось желание пересмотреть с любимкой вместе.

Все же как персонаж и образ Мисы мне близок.

[rinasolamoon]

Я добралась до тебя и передаю эстафету 😁

Суть такая: назови три рандомных факта о самом любимом персонаже из твоей игры, и передай эстафету ещё троим "счастливчикам" 😉

Второй персонаж будет Миса, основательница моей династии.

1. Она боялась огня и никак этат страх не проходил. И она регулярно все поджигала. Ладно бы во время готовки, ну или сушилка дл�� белья. Но однажды она вешала бельё на веревку и та загорелась😄 До сих пор не знаю, что это было😄

2. Она любила собак, но у нее были 2 кота.

3. Регулярно дралась с Агнес Толстопятко, но была с ней Лучшими подругами.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Да изтръгнеш и незаписаното

Преди 200 години, през март 1824 г., в Санкт Петербург се изпълнява за първи път в света Миса Солемнис от Бетовен. Това се дължи на един от най-верните почитатели, но и благодетели  на композитора княз Николай Галицин. Пише в блога си Decrescendo музикалният критик Екатерина Дочева.

Два месеца по-късно, във Виена, Бетовен има възможността да чуе три от частите на своето произведение – Кирие, Кредо и Агнус Дей, определени като  “Три големи химна със соло и хорови гласове”, поради забраната на виенската цензура църковна творба да се изпълнява на светско място. . Композиторът внася музикални идеи в структурата на католическата меса, които, според църковните власти са смущаващи. Музикалната реторика на творбата противоречи на канона, като разширява по недопустим начин речника на литургичната музика или както пише Ромен Ролан “надхвърля църквата с духа и размерите ��и.” Просветените на неговото време разчитат много ясно в Месата конфликта между вяра и съмнение. Това не е литургия, която завършва с “Амин”. Финалното Dona nobis pacem (Дай ни мир) не изразява, не внушава смирение; нахлуването на тимпани и по-късно на тромпети в епизода Allegro assai с призивното Agnus Dei от солистите, както и Prestо-то, разиграно в скоростна полифонност в оркестъра, заедно с по-скоро въодушевените, отколкото молитвени вокални (солови и хорови) моменти, (pacem, pacem), предшестващи финала следват различна логика. Самият финал е почти мигновен, сякаш прекъснат – гамовидни пасажи в ре мажор, във фортисимо, завършват с два акорда.

Beethoven Missa Solemnis, Kyrie

Валтер Ризлер, един важен изследовател на Бетовен (неговото изследване от 1938 г. не случайно започва с предговор на Вилхелм Фуртвенглер)  с право отбелязва, че в Dona nobis pacem Бетовен е “дръзнал да позволи на хаоса на външния свят да нахлуе в свещените владения на църковната музика.” Музиката частично “изпява” литургичния текст; тя следва изцяло собственото си симфонично развитие. Рихард Вагнер пише за Месата, че е чисто симфонично произведение, което носи в себе си реалния отпечатък на Бетовеновото съзнание и че текстът служи само като материал за вокалните партии и не смущава нашите музикални усещания, просто защото оставя у нас…. само впечатление за позната и символична религиозна формула.

Творбата неведнъж занимава неуморното, неизтощимо съзнание на големия музикант, диригента Емил Табаков. Сега той се връща към Миса Солемнис заедно с оркестъра и хора на Софийската филхармония 10 години след като я дирижира със Симфоничния оркестър и хора на БНР. В своята знаменита кариера Табаков неведнъж е демонстрирал предпочитанията си към голямата вокално-симфонична форма със сложна драматургия, със завладяваща проблематика. С извънредни задачи пред диригента и вокално-инструменталния апарат с него, на който той трябва да внуши излъчването  на величавото послание на композицията.

Всъщност основният инструмент тук, в Миса Солемнис, е хорът, инструментът, който Бетовен е натоварил с най-сложни функции в комплицираната драматургия на творбата. За този концерт във филхармоничния хор имаше допълнителни хористи за необходимата звукова маса, за създаване и поддържане на автентичната атмосфера на внушението. Още първата част Kyrie очерта основните параметри във философията на прочита на Табаков, който неведнъж е подчертавал сложността на композицията, породена от новите идеи на композитора, които се откриват в музикалния текст. В началото на месата се чете мотото “От сърцето – нека докосне сърцата” – едно рядко емоционално послание, в което Бетовен сякаш казва всичко за целта и съдържанието на своята композиция. Самото изпълнение, като че ли бе подчинено на тази идея – в изграждането на всяка една от частите с едно по-личностно излъчване, заредено с извънредна за подобен жанр чувствителност, без екстреми, но с достатъчно вътрешно напрежение. Контрастната юбилационна част Gloria анимира още по-значително присъствието на хора – който артикулираше със забележителна ансамбловост енергичното движение (впрочем забелязала съм неведнъж, че този хор, под палката на Табаков  е винаги монолитен, стилен, звуково изряден, със стабилно интонационно присъствие – очевидно към работата на хормайстора Цветан Крумов се добавя високата стойност на опита, моженето, контрола и най-вече звуковата естетика на майстора). Епизодът Meno Allegro на частта донесе желания баланс между солистите и оркестъра, който гъвкаво добавяше необходимите тембри към вокалната аргументация на квартета.

От четиримата солисти, които образуваха един приличен вокален квартет, все пак ми се налага да отделя високите гласове – сопрана Стефани Кръстева и тенора Емил Павлов, които показаха по-резултатен ораториален рефлекс, повече умения в инструменталното гласово поведение и защитиха сложните си партии. Мецосопранът Виолета Радомирска бе леко колеблива в контекста на квартета (например в Gratias agimus) и по-убедителна в соловите си епизоди. А басът Валентин Ватев се губеше като опорен, нисък глас в квартета и звучеше с известно усилие (особено в Agnus Dei, където въвежда литургичния текст), музицираше някак безучастно. Вярно е, че вокалната част на тази творба е много комплицирана – и в строежа на квартета, и в теситурното  решение на хоровата партия, призната като една от най-сложните в жанра с много високата теситура на сопраните и с поредицата от контрасти – регистрови, динамически, в баланса между вокалната и инструменталната част на композицията. Затова предполага много висока степен на изпълнителския почерк, която бе достигната от почти всички щастливи участници  и създатели на това събитие.

А диригентът Емил Табаков не пропусна нищо в изграждането на този колосален опус. В неговия прочит Миса Солемнис е в по-голяма степен светско вокално-инструментално съчинение, отколкото църковна литургия. С което съм напълно съгласна и което, според мен, е заложено и в музикалния текст. В изграждането на формата и във вглеждането във всеки неин детайл – с внимание към модулативните преходи, към инициума и финала на всеки епизод, към артикулацията на фугите, към поднасянето на контрастите, към всеки съществен за драматургията на месата елемент – се издигна за пореден път фигурата не само на диригента, но и на композитора Табаков. Предложи музикалния текст с мощна, но и контролирана емоционална енергия, с необходимата дисциплина на фразата, с плътна фактура, с необходимото тембриране, с особено внимание към звуковото изражение на всяка от частите на творбата. Всеки знак в текста бе натоварен със смисъл, съобразно функцията му – нито повече, нито по-малко. Озарението от внушението се дължеше именно на този факт – защото всеки един от музикантите в двата състава бе почувствал до каква степен навлиза заедно с диригента в дълбоката същност на композицията, до каква степен владее семантиката на нотното писмо и я трансформира към залата като единствено послание. Това е онзи събирателен процес, който се случва поначало рядко в нашите концертни зали, но когато дирижира Табаков се случва винаги. В неговата практика на интерпретатор се съчетават органично и точно колкото трябва контролът и обгрижването на всяка единица от състава, в случая на съставите пред него. Не пропуска нищо, което може да доуплътни, да доосмисли музикалното ставане.

Използва всяка възможност да изведе важните за драматургията “опори”, постига великолепна артикулация на полифоничните ��пизоди – без излишни акценти, без никакво видимо усилие от страна на оркестъра и хора – просто сякаш внедряваше в тях абсолютната музика и те я приемаха с ответ, с безгранично доверие. Проникновено. Като в невероятната част Sanctus, в която контрастите между промълвен шепот и мощна юбилация бяха “изговорени” великолепно, за да се отлеят в съкровения, вгледан, сякаш в душата на всеки един, Benedictus, където великолепното романсово соло-цигулка (Калина Христова) се изповяда в тиха напрегнатост. Изповед, в която тук се включиха с въздействащо вокално присъствие и квартетът, и хорът… Просветлен молитвен оазис, осъществен със сложно предписана фактура, в която всеки глас, в тиха екзалтация, произнасяше своята молитва с искрено, дълбоко почувствано смирение.

Дали някой си дава сметка какъв тип артистично и интелектуално усилие са необходими в този час и половина, за да се изнесе, да се представи подобно музикално съдържание, което може в пълнотата си да стигне до слушателя само с благословията на моженето и въображението на интерпретатора. Тук ще цитирам Андре Букурещлиев, който в своята книга “Бетовен” великолепно говори за свободата на интерпретатора, за “неговата власт над творбата – необходима, величествена и страшна…. Напреженията, дори вдишването и издишването, които се падат именно на интерпретатора да пресъздаде, опирайки се на знаците в текста и на тяхната “незаписваема” част…” И в този прочит Емил Табаков изтръгна “незаписаното, отвъдното” в Бетовеновия текст, според своята визия за звуковите и смислови предели и безпредели в тази уникална творба. ≈

Текст: Екатерина Дочева

Снимки: Виктория Вучева, архив на Софийска филхармония

P.S. на “въпреки.com”: Текста публикуваме след разбирателството ни за партньорство и с раз��ешението на Екатерина Дочева. Ще продължим да го правим и в бъдеще, за което ѝ благодарим. Текстовете в блога ѝ може да четете на https://decrescendo.net.

[bushlittle]

Пересматриваю "тетрадь смерти" уже третий раз. Рюк/Лайт — мой личный канон, как и Эл/Миса.

Ватари жалко...

[mnaasilveira]

Фатима, 13 мај 1917 година

______________________________________________________________ ______________________________________________________________ Роден во Азори, Португалија, отидов на копното на воена служба. Ја посетив Фатима во 1975 година, служев на една миса и се молев на местото на сеништето. Првото јавување на Дева Марија се случило на 13 мај 1917 година, а нејзината порака била преобраќање, покајание и…

[georgy-stuff]

Миса "Свих Светих" у а-молу | ZWV 21 | Jан Дисмас Зеленка | Ансам...

[sleepy-mahiko-blog]

На день рождения милого человечка🍰

Приветик, я Махико. Я недавно появился в тумблере, но надеюсь вы меня примите с горячими объятиями❤️

Немного о самой каляке - маляке:

➲ Перс: Миса

➲ Инструменты: Телефон, палец, карандаш.

➲ Время: около 3 - 4 часов, это самая долгая моя работа...живые клетки на лапках вымерли:'

➲ Музыка: Очень много я слушал всякого👀

И вот сам Артик:

Так же скетч^^ :

На этом все, спасибо за внимание ❤️

[creepvodka]

— if i see you with that blonde again, I’ll kill her.

— Dear God… Mello is a guy.

[horumero]

Yes sketches with best girl! Misa is wonderful.

[l-shinigami-l]

Unless someone can live a life, never lied? People are not so perfect. All people are lying.|Разве кто-то может прожить жизнь, ни разу не солгав? Люди не настолько идеальны. Все люди лгут.

©  Yagami Light| Ягами Лайт

[sarynsims]

эпопея с проектами еще не закончена, так что мучаемся где-то здесь мне и пришла идея с комнаткой. но я очень рада, что существует функция помощи, так гораздо быстрее идет процесс

поставила новые моды на освещение и не пойму, стало лучше или хуже.. теперь темнота не такая темная, но как будто более синяя, а на свету вроде также, но вроде и нет. короче, надо скорее всего прям тестить конкретно

Лайла уже вовсю наслаждается жизнью, где тоддлеры в прошлом))) дети в основном сами о себе заботятся, а она только помогает при надобности. самое время для хобби и кошки) да, у меня персонажи постоянно взрослеют грязными, списываю это на школьную физкультуру

больше дней рождения

ЭТО ЧТО ЗА ВЫСТУПЛЕНИЯ ВАШ��ГО МАСТЕРА

муж поржал, что вместо 100 детей у меня начинается 100 котят. ИЗВИНИТЕ, я не для этого кошку заводила! эта бубылда оказалась вольной, не стерилизованной, и принесла мне вот это вот ! ну, знакомьтесь что ли - Ася и Миса

куча повзрослевших девчонок))) детей осталось в доме всего двое.. котята тоже повзрослели. Вафлю мы стерилизовали, но кто-то из мелких тоже оказался вольной.. штош.. наверное, лучше на всякий случай вообще обеих отвести у меня, кстати, дико багала ветеринарка, кошка не хотела получать операцию, постоянно прибегала к Лайле и просила лоток

ну какая милота, я не могу)) обожаю кошек и в симс, и в жизни

томить не стану - вот и всё) этот момент настал

мне даже как-то волнительно было, когда они задували свечи) ну и торт заодно таки разрезали и сьели, а то они у меня вечно лежат со свечками, пока не пропадут

постараюсь сделать финальный пост, так что..

[oinioni]

блять нахуя миса по телеку рассказала о глазах и богах смерти

[rinasolamoon]

Тут Присцилла увлеклась кулинарией.

Поняла, что это не её...

(Ну хоть не поджигает все, как бабушка)

Кстати, о бабушке...

Тут, в какой-то из промежутков умирает Миса.

Тихо, от старости, дома.

Это было тяжелой потерей для всей семьи.

Я не ожидала, в этот момент играла за семью Джейкоба, поэтому скринов нет.

[tipdere]

Дере

Продолжение

22) Няндере (Nyandere)Няндере (Nyandere) - персонажи, которые связаны с кошками. К таким персонажам могут относиться девушки, которые имеют что-то общее с кошками (ушки, клыки, хвост, взгляд или все вместе); также это могут быть просто девушки, говорящие "Ня~"; настоящая кошка (или антро-кошка).Пример няндере (Нэко из «Проект К») 📷

23) Ундере (Undere)Ундере (Undere) - персонажи, которые сделают всё, чтобы сблизиться с тем, кого они любят. Такие персонажи всегда стремятся угодить своей любви. Они делают все, что скажет им их любовь. Редко когда ундере может отказать в просьбе своей любви.Пример ундере (Миса Амане из «Тетрадь смерти»)📷

24) Бокчандере (Bocchandere)Бокчандере (Bocchandere) - избалованные персонажи, которые считают себя лучше всех. На разных языках определения бокчандере разное, но суть одна: такие персонажи могут быть и высокого ранга, но они слишком завышают свои достижения и считают, что они самые лучшие.Пример бокчандере (Микако Сацукитане из «Потерянная собственность Небес»)📷

25) Данредере (Danredere)Данредере (Danredere) - такие персонажи похожи на дандере, но более открытые. Данредере менее застенчивы, чем дандере. Данредере не признаются в любви первые, но если их любовь сделает первый шаг, то данредере сразу становится дередере.Пример данредере (Азия Ардженто из «Старшая школа демонов») 📷

26) Гиседере (Giseidere)Гиседере (Giseidere) - персонажи, имеющие расстройство личности. Такие персонажи обычно подвергались насилию. Из-за этого у них складывается неправильное понятие любви: они думают, что насилие является единственным способом проявления любви. Они позволяют манипулировать собой (манипулировать ими может только их любовь). В конечном итоге они ��бычно превращаются в мазохистов и становятся нестабильными.Также они ненавидят себя и думают, что заслужили такое обращение к себе.Они очень депрессивны и импульсивны. Также гиседере обычно не может выбраться из токсичных отношений.Пример гиседере (Юн Бум из «Убить сталкера») 📷

27) Кеккондере (Kekkondere)Кеккондере (Kekkondere) - персонажи, которые сразу после встречи с возлюбленным хотят выйти замуж за него. Это очень редкий тип дере.Такие персонажи после встречи со своей любовью сразу начинают планировать свадьбу.Пример кеккондере (Дождия Локсар из «Хво��т феи») 📷

28) Мегадере (Megadere)Мегадере (Megadere) - персонажи, которые до фанатизма влюбляются в человека. Мегадере отличается от яндере тем, что мегадере не использует насилие, чтобы заставить человека полюбить ее. Такие персонажи просто могут иногда ходить за объектом восхищения.Они как фанаты/фанатки.Пример мегадере (Альбэдо из «Повелитель»)📷

29) Оджодере (Oujodere)Оджодере (Oujodere) - персонажи, имеющие строгий внешний вид (не всегда), но добрый характер. Если химедере требует, чтобы с ней обращались как с принцессой, то оджодере ведёт себя как настоящая принцесса и не требует, чтобы к ней относились как к принцессе.Ещё они очень добры ко всем.Пример оджодере (Цубаки Накацукаса из «Пожиратель душ»)📷

30) Немуидере (Nemuidere)Немуидере (Nemuidere) - персонажи, которые любят спать. Они чем-то похожи на дарудере, но немуидере спят гораздо больше. Они не ленивые, а просто любят спать. Нередко герою приходится мотивировать немуидере своей любовью.Пример немуидере (Шики Маборо из «Клад Нананы») 31) Тизедере (Teasedere)Тизедере (Teasedere) - к ним относятся персонажи, которые любят дразнить свою любовь. Они немного похожи на садодере, но, в отличии от них, тизедере не любят манипулировать людьми и причинять им боль.Они очень заботливы по отношению к своему возлюбленному, но в то же время любят дразнить его.Приме тизедере (Мичиру Кайо из «Сейлор Мун») 📷

32) Хугдере (Thugdere)Хугдере (Thugdere) - персонажи, которые плохо относятся к людям. Таких персонажей еще называют бандитами. Они применяют насилие в отношении людей, но, в отличии от яндере, они делают это не из-за любви, а просто так.Обычно такие персонажи думают, что проявление заботы показывает их, как слабых и глупых. Они хранят всю заботу внутри.Пример хугдере (Реви из «Пираты чёрной лагуны») 📷

33) Ёттадере (Yottadere)Ёттадере (Yottadere) - пьяницы. Такие персонажи почти всегда в нетрезвом состоянии. Их редко можно увидеть без алкоголя. Под действием алкоголя ёттадере может быть агрессивной (о чем потом будет сожалеть в трезвом состоянии), а может вообще вырубиться.Когда в их жизни появляется любимый человек, то ёттадере резко прекращают много пить.Пример ёттадере (Кана Альберона из «Хвост феи») 📷

Продолжение следует

[selfishhydrangea]

Если что не моё, но такой угар.😂😂😂 И вот возникла идея.

Я пересмотрела тетрадь и знаете шо?

Хочу ау, где Ёжик противостоит Каркарычу. А Нюша будет первой жертвой.☠️🙈 Никогда её не любила. В итоге Крош становится обладателем другой тетрадки.

Кручу канон как хочу.

В ролях:

Ёжик — Ягами Лайт/Кира.

Каркарыч — Л.

Крош — Миса.(я не шиппер, так что кыш со своими мыслями, чисто напарники)

Копатыч — Батя Лайта.

Нюша — Сестра Лайта.(ага, он её и на мясо порубит)

Пин — Рюк.

Совунья — Рэм.

Лосяш — Ватари.

Бараш — Одна из жертв.

Биби — Ниа.