#миса

[rubin-vs]

MISA -MISA IN WONDERLAND!!!

[sasori-cu]

Misa Yandere 🩷

[ghostmoonbutterfly]

Нашла на озоне черный, длинный вязаный свитер oversize из акрила с принтом Аманэ Миса. Осенью и зимой у меня желание носить одежду oversize, но и под настроение обтягивающие.

Аниме Тетрадь смерти я смотрела очень давно. Появилось желание пересмотреть с любимкой вместе.

Все же как персонаж и образ Мисы мне близок.

[mofakitty]

😗😗 инфопост??

о себе

короче кому не лень напишу немного о себе чтобы хотябы представление имели что я из себя представляю (⁠◠⁠‿⁠・⁠)⁠—⁠☆

звать мофой/ сашей

мне 14

она/ ее/ хз че там еще

интроверт

intp

178см (⁠~⁠‾⁠▿⁠‾⁠)⁠~

гетеро :⁠-⁠P

есть тгк, скоро начну вести тт

(https://t.me/kotvulkan)

фандомы

аниме :⁠-⁠D

- магическая битва

- джоджо

- тетрадь смерти

- ванпачмен

- очень приятно бог

- человек бензопила

- безумный азарт

игры

- хср

- геншин

- бс

- яндере симулятор

мультфильмы

- гравити фолз

- вселенная стивена (частично)

- адский босс

- отель хазбин (частично)

- млп!!

- тролли, зверополис, моана, рая и последний дракон, история игрушек и т.д. (люблю смотреть такие (⁠≧⁠▽⁠≦⁠)

фавориты!

- махито!! гето!! сукуна, мегуми! инумаки (⁠*⁠´⁠ω⁠｀⁠*⁠), (jjk)

- джозеф!! джоске, окуясу, польнарефф, наранча, фуго, абаккио (jjba)

- эл, миса, мэлло, мацуда (тетрадь смерти)

- мидзуки, наруками, акура-оу (опб)

- денджи (чб)

- бутхилл, сампо, аргенти, арлан, цзинь юань (хср)

- итто, горо, рейзор, сян лин, кокоми, сиджвин

- честер, драко, чарли, виллоу, лола, бонни, джанет (бс)

- билл шифр, братья паинсы, диппер (гф)

- адам, ниффти (ох)

- сомбра, твайлайт, дискорд, перевертыши (млп)

киннлист

панакота фуго, наранча, твайлайт, диппер, билл, рацио, кобени, денджи

(я вообще не знаю мои кинны, серьезно. мне было очень сложно выбрать. кто я блтч)

музыка

ну вообще я меломан но конечно же есть и те песни что мне не нравятся (⁠ㆁ⁠ω⁠ㆁ⁠)

(а вообще если мне понравилась песня или определённая группа то я не хочу узнавать о ней все подробности!!!! мне абсолютно не важно кто там солист, кто на барабане барабарбарабарабанит (⁠ب⁠_⁠ب⁠) я просто слушаю то что мне нравится!! (⁠─⁠.⁠─⁠|⁠|⁠）

любимые группы!! (там просто больше песен в плейлисте от них (⁠；⁠^⁠ω⁠^⁠）

- slipknot

- type o negative

- mindless self indulgence

- Metallica

// - щенки

- дайте танк(!)

- монеточка

- tv girl

// еще слушаю всякие японские песенки или просто саундтреки для медитации (там было так написано, на ≈45 мин (⁠•⁠ ⁠▽⁠ ⁠•⁠;⁠)

а так же всякие романтические песни

иногда могу поп ♪⁠ ⁠\⁠(⁠^⁠ω⁠^⁠\⁠ ⁠)

в общем, по настроению с:

увлечения

люблю активный отдых, но и полежать ��а кровати не откажусь!!!

рисую, иногда пишу стихи, люблю напевать мелодии из головы

профессионально(??) занималась плаванием! (нуя на тренировки ходила.. медальки за соревы есть.. (1 мест несколько!!))

хорошо получается и баскетбол, волейбол, бадминтон.. а вот футбол не люблю, фээ (⁠⊙⁠_⁠◎⁠)

немношечко ленивая поэтому большую часть времени лежу дома (⁠￣⁠ヘ⁠￣⁠;⁠)

[rinasolamoon]

Я добралась до тебя и передаю эстафету 😁

Суть такая: назови три рандомных факта о самом любимом персонаже из твоей игры, и передай эстафету ещё троим "счастливчикам" 😉

Второй персонаж будет Миса, основательница моей династии.

1. Она боялась огня и никак этат страх не проходил. И она регулярно все поджигала. Ладно бы во время готовки, ну или сушилка для белья. Но однажды она вешала бельё на веревку и та загорелась😄 До сих пор не знаю, что это было😄

2. Она любила собак, но у нее были 2 кота.

3. Регулярно дралась с Агнес Толстопятко, но была с ней Лучшими подругами.

[transactanalysiscinema]

Тетрадь смерти Транзактный анализ

С точки зрения транзактного анализа, "Тетрадь смерти" можно описать следующим образом:

Эго-состояния главных героев

Лайт Ягами демонстрирует преимущественно Взрослое эго-состояние, принимая рациональные решения и анализируя ситуации. Однако его действия также мотивированы Ребенком (желание стать "богом нового мира") и Родителем (стремление наказывать преступников).

L в основном находится во Взрослом эго-состоянии, но иногда проявляет черты Свободного Ребенка в своем эксцентричном поведении.

Типы транзакций

Между Лайтом и L часто происходят Скрытые транзакции, когда на социальном уровне они сотрудничают, а на психологическом - противостоят друг другу.

Взаимодействия Лайта с Мисой часто являются Дополнительными транзакциями типа Родитель-Ребенок, где Лайт занимает доминирующую позицию.

Жизненные сценарии

У Лайта можно наблюдать сценарий "Пока не", где он откладывает настоящую жизнь до момента создания "идеального мира".

L демонстрирует сценарий "Никогда не", избегая близких отношений и полностью погружаясь в работу.

Психологические игры

Лайт и L вовлечены в длительную психологическую игру "Сыщики и воры", где каждый пытается переиграть другого.

Во взаимоотношениях Лайта и Мисы присутствуют элементы игры "Загнанная домохозяйка", где Миса играет роль жертвы, а Лайт - преследователя.

Таким образом, транзактный анализ позволяет глубже понять мотивации и взаимодействия персонажей "Тетради смерти", раскрывая психологические аспекты их поведения и отношений[1][2][4].

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Да изтръгнеш и незаписаното

Преди 200 години, през март 1824 г., в Санкт Петербург се изпълнява за първи път в света Миса Солемнис от Бетовен. Това се дължи на един от най-верните почитатели, но и благодетели  на композитора княз Николай Галицин. Пише в блога си Decresendo музикалният критик Екатерина Дочева.

Два месеца по-късно, във Виена, Бетовен има въ��можността да чуе три от частите на своето произведение – Кирие, Кредо и Агнус Дей, определени като  “Три големи химна със соло и хорови гласове”, поради забраната на виенската цензура църковна творба да се изпълнява на светско място. . Композиторът внася музикални идеи в структурата на католическата меса, които, според църковните власти са смущаващи. Музикалната реторика на творбата противоречи на канона, като разширява по недопустим начин речника на литургичната музика или както пише Ромен Ролан “надхвърля църквата с духа и размерите си.” Просветените на неговото време разчитат много ясно в Месата конфликта между вяра и съмнение. Това не е литургия, която завършва с “Амин”. Финалното Dona nobis pacem (Дай ни мир) не изразява, не внушава смирение; нахлуването на тимпани и по-късно на тромпети в епизода Allegro assai с призивното Agnus Dei от солистите, както и Prestо-то, разиграно в скоростна полифонност в оркестъра, заедно с по-скоро въодушевените, отколкото молитвени вокални (солови и хорови) моменти, (pacem, pacem), предшестващи финала следват различна логика. Самият финал е почти мигновен, сякаш прекъснат – гамовидни пасажи в ре мажор, във фортисимо, завършват с два акорда.

Beethoven Missa Solemnis, Kyrie

Валтер Ризлер, един важен изследовател на Бетовен (неговото изследване от 1938 г. не случайно започва с предговор на Вилхелм Фуртвенглер)  с право отбелязва, че в Dona nobis pacem Бетовен е ��дръзнал да позволи на хаоса на външния свят да нахлуе в свещените владения на църковната музика.” Музиката частично “изпява” литургичния текст; тя следва изцяло собственото си симфонично развитие. Рихард Вагнер пише за Месата, че е чисто симфонично произведение, което носи в себе си реалния отпечатък на Бетовеновото съзнание и че текстът служи само като материал за вокалните партии и не смущава нашите музикални усещания, просто защото оставя у нас…. само впечатление за позната и символична религиозна формула.

Творбата неведнъж занимава неуморното, неизтощимо съзнание на големия музикант, диригента Емил Табаков. Сега той се връща към Миса Солемнис заедно с оркестъра и хора на Софийската филхармония 10 години след като я дирижира със Симфоничния оркестър и хора на БНР. В своята знаменита кариера Табаков неведнъж е демонстрирал предпочитанията си към голямата вокално-симфонична форма със сложна драматургия, със завладяваща проблематика. С извънредни задачи пред диригента и вокално-инструменталния апарат с него, на който той трябва да внуши излъчването  на величавото послание на композицията.

Всъщност основният инструмент тук, в Миса Солемнис, е хорът, инструментът, който Бетовен е натоварил с най-сложни функции в комплицираната драматургия на творбата. За този концерт във филхармоничния хор имаше допълнителни хористи за необходимата звукова маса, за създаване и поддържане на автентичната атмосфера на внушението. Още първата част Kyrie очерта основните параметри във философията на прочита на Табаков, който неведнъж е подчертавал сложността на композицията, породена от новите идеи на композитора, които се откриват в музикалния текст. В началото на месата се чете мотото “От сърцето – нека докосне сърцата” – ��дно рядко емоционално послание, в което Бетовен сякаш казва всичко за целта и съдържанието на своята композиция. Самото изпълнение, като че ли бе подчинено на тази идея – в изграждането на всяка една от частите с едно по-личностно излъчване, заредено с извънредна за подобен жанр чувствителност, без екстреми, но с достатъчно вътрешно напрежение. Контрастната юбилационна част Gloria анимира още по-значително присъствието на хора – който артикулираше със забележителна ансамбловост енергичното движение (впрочем забелязала съм неведнъж, че този хор, под палката на Табаков  е винаги монолитен, стилен, звуково изряден, със стабилно интонационно присъствие – очевидно към работата на хормайстора Цветан Крумов се добавя високата стойност на опита, моженето, контрола и най-вече звуковата естетика на майстора). Епизодът Meno Allegro на частта донесе желания баланс между солистите и оркестъра, който гъвкаво добавяше необходимите тембри към вокалната аргументация на квартета.

От четиримата солисти, които образуваха един приличен вокален квартет, все пак ми се налага да отделя високите гласове – сопрана Стефани Кръстева и тенора Емил Павлов, които показаха по-резултатен ораториален рефлекс, повече умения в инструменталното гласово поведение и защитиха сложните си партии. Мецосопранът Виолета Радомирска бе леко колеблива в контекста на квартета (например в Gratias agimus) и по-убедителна в соловите си епизоди. А басът Валентин Ватев се губеше като опорен, нисък глас в квартета и звучеше с известно усилие (особено в Agnus Dei, където въвежда литургичния текст), музицираше някак безучастно. Вярно е, че вокалната част на тази творба е много комплицирана – и в строежа на квартета, и в теситурното  решение на хоровата партия, пр��зната като една от най-сложните в жанра с много високата теситура на сопраните и с поредицата от контрасти – регистрови, динамически, в баланса между вокалната и инструменталната част на композицията. Затова предполага много висока степен на изпълнителския почерк, която бе достигната от почти всички щастливи участници  и създатели на това събитие.

А диригентът Емил Табаков не пропусна нищо в изграждането на този колосален опус. В неговия прочит Миса Солемнис е в по-голяма степен светско вокално-инструментално съчинение, отколкото църковна литургия. С което съм напълно съгласна и което, според мен, е заложено и в музикалния текст. В изграждането на формата и във вглеждането във всеки неин детайл – с внимание към модулативните преходи, към инициума и финала на всеки епизод, към артикулацията на фугите, към поднасянето на контрастите, към всеки съществен за драматургията на месата елемент – се издигна за пореден път фигурата не само на диригента, но и на композитора Табаков. Предложи музикалния текст с мощна, но и контролирана емоционална енергия, с необходимата дисциплина на фразата, с плътна фактура, с необходимото тембриране, с особено внимание към звуковото изражение на всяка от частите на творбата. Всеки знак в текста бе натоварен със смисъл, съобразно функцията му – нито повече, нито по-малко. Озарението от внушението се дължеше именно на този факт – защото всеки един от музикантите в двата състава бе почувствал до каква степен навлиза заедно с диригента в дълбоката същност на композицията, до каква степен владее семантиката на нотното писмо и я трансформира към залата като единствено послание. Това е онзи събирателен процес, който се случва поначало рядко в нашите концертни зали, но когато дирижира Табаков се случва винаги. В неговата практика на интерпретатор се съчетават органично и точно колкото трябва контролът и обгрижването на всяка единица от състава, в случая на съставите пред него. Не пропуска нищо, което може да доуплътни, да доосмисли музикалното ставане.

Използва всяка възможност да изведе важните за драматургията “опори”, постига великолепна артикулация на полифоничните епизоди – без излишни акценти, без никакво видимо усилие от страна на оркестъра и хора – просто сякаш внедряваше в тях абсолютната музика и те я приемаха с ответ, с безгранично доверие. Проникновено. Като в невероятната част Sanctus, в която контрастите между промълвен шепот и мощна юбилация бяха “изговорени” великолепно, за да се отлеят в съкровения, вгледан, сякаш в душата на всеки един, Benedictus, където великолепното романсово соло-цигулка (Калина Христова) се изповяда в тиха напрегнатост. Изповед, в която тук се включиха с въздействащо вокално присъствие и квартетът, и хорът… Просветлен молитвен оазис, осъществен със сложно предписана фактура, в която всеки глас, в тиха екзалтация, произнасяше своята молитва с искрено, дълбоко почувствано смирение.

Дали някой си дава сметка какъв тип артистично и интелектуално усилие са необходими в този час и половина, за да се изнесе, да се представи подобно музикално съдържание, което може в пълнотата си да стигне до слушателя само с благословията на моженето и въображението на интерпретатора. Тук ще цитирам Андре Букурещлиев, който в своята книга “Бетовен” великолепно говори за свободата на интерпретатора, за “неговата власт над творбата – необходима, величествена и страшна…. Напреженията, дори вдишването и издишването, които се падат именно на интерпретатора да пресъздаде, опирайки се на знаците в текста и на тяхната “незаписваема” част…” И в този прочит Емил Табаков изтръгна “незаписаното, отвъдното” в Бетовеновия текст, според своята визия за звуковите и смислови предели и безпредели в тази уникална творба. ≈

Текст: Екатерина Дочева

Снимки: Виктория Вучева, архив на Софийска филхармония

P.S. на “въпреки.com”: Текста публикуваме след разбирателството ни за партньорство и с разрешението на Екатерина Дочева. Ще продължим да го правим и в бъдеще, за което ѝ благодарим. Текстовете в блога ѝ може да четете на https://decrescendo.net.

[bushlittle]

Пересматриваю "тетрадь смерти" уже третий раз. Рюк/Лайт — мой личный канон, как и Эл/Миса.

Ватари жалко...

[mnaasilveira]

Фатима, 13 мај 1917 година

______________________________________________________________ ______________________________________________________________ Роден во Азори, Португалија, отидов на копното на воена служба. Ја посетив Фатима во 1975 година, служев на една миса и се молев на местото на сеништето. Првото јавување на Дева Марија се случило на 13 мај 1917 година, а нејзината порака била преобраќање, покајание и…

[georgy-stuff]

Миса "Свих Светих" у а-молу | ZWV 21 | Jан Дисмас Зеленка | Ансам...

[sleepy-mahiko-blog]

На день рождения милого человечка🍰

Приветик, я Махико. Я недавно появился в тумблере, но надеюсь вы меня примите с горячими объятиями❤️

Немного о самой каляке - маляке:

➲ Перс: Миса

➲ Инструменты: Телефон, палец, карандаш.

➲ Время: около 3 - 4 часов, это самая долгая моя работа...живые клетки на лапках вымерли:'

➲ Музыка: Очень много я слушал всякого👀

И вот сам Артик:

Так же скетч^^ :

На этом все, спасибо за внимание ❤️

[creepvodka]

— if i see you with that blonde again, I’ll kill her.

— Dear God… Mello is a guy.

[horumero]

Yes sketches with best girl! Misa is wonderful.

[l-shinigami-l]

Unless someone can live a life, never lied? People are not so perfect. All people are lying.|Разве кто-то может прожить жизнь, ни разу не солгав? Люди не настолько идеальны. Все люди лгут.

©  Yagami Light| Ягами Лайт

[sarynsims]

эпопея с проектами еще не закончена, так что мучаемся где-то здесь мне и пришла идея с комнаткой. но я очень рада, что существует функция помощи, так гораздо быстрее идет процесс

поставила новые моды на освещение и не пойму, стало лучше или хуже.. теперь темнота не такая темная, но как будто более синяя, а на свету вроде также, но вроде и нет. короче, надо скорее всего прям тестить конкретно

Лайла уже вовсю наслаждается жизнью, где тоддлеры в прошлом))) дети в основном сами о себе заботятся, а она только помогает при надобности. самое время для хобби и кошки) да, у меня персонажи постоянно взрослеют грязными, списываю это на школьную физкультуру

больше дней рождения

ЭТО ЧТО ЗА ВЫСТУПЛЕНИЯ ВАШЕГО МАСТЕРА

муж поржал, что вместо 100 детей у меня начинается 100 котят. ИЗВИНИТЕ, я не для этого кошку заводила! эта бубылда оказалась вольной, не стерилизованной, и принесла мне вот это вот ! ну, знакомьтесь что ли - Ася и Миса

куча повзрослевших девчонок))) детей осталось в доме всего двое.. котята тоже повзрослели. Вафлю мы стерилизовали, но кто-то из мелких тоже оказался вольной.. штош.. наверное, лучше на всякий случай вообще обеих отвести у меня, кстати, дико багала ветеринарка, кошка не хотела получать операцию, постоянно прибегала к Лайле и просила лоток

ну какая милота, я не могу)) обожаю кошек и в симс, и в жизни

томить не стану - вот и всё) этот момент настал

мне даже как-то волнительно было, когда они задували свечи) ну и торт заодно таки разрезали и сьели, а то они у меня вечно лежат со свечками, пока не пропадут

постараюсь сделать финальный пост, так что..

[rinasolamoon]

Тут Присцилла увлеклась кулинарией.

Поняла, что это не её...

(Ну хоть не поджигает все, как бабушка)

Кстати, о бабушке...

Тут, в какой-то из промежутков умирает Миса.

Тихо, от старости, дома.

Это было тяжелой потерей для всей семьи.

Я не ожидала, в этот момент играла за семью Джейкоба, поэтому скринов нет.