#летене

[thedogs99]

4PK&Mitaka feat. Apo&Nevena - Опит за летене (2007)

[ephemeranotes]

Monster(a)

в тъмното корените на монстерата

са пробили старата саксия

в тъмното расте и пуска корени

(наричат ги въздушни, но няма изгледи за полет)

късите дни орязват очакванията

от прозореца надничат светлинки но сякаш болни

бегло мъждукат

в тъмното растеш и ти

търсиш нещо здраво, за което да се хванеш

(сън мечта стихотворение се изплъзват лесно)

търсиш твърда почва

но корените ти повярвали, че са крила

се скършват в опит за летене

[lightcapturedbydamian]

The Arrow :)⠀ #air #above #fromabove #flying #glider #paraglider #paragliding #aerial #aero #aerialphotography #travel #photographer #sheep #летене #делтапланер #полет #фотограф

[omtripsblog]

Около Пловдив - Сопот и парапланеризъм

Около Пловдив – Сопот и парапланеризъм

Ако на някой му се кара сърф отива в Ахтопол и се слива в едно с вълните. Ако желанията са насочени към въздушните стихии – отива в Сопот. Не подаряваме вещи, подаряваме си знание и изживявания (да се разбира книги, билети, екстремност, споделеност). Един от подаръците беше тандемен полет с парапленер над Сопот �� подходящо за нас време и стига вятърът да позволява летене. След дълго четене реших,…

[simonsmilee]

Скитниците са жени…. Жени! Досущ като всички други. На пръв поглед. На втори си удавник. Без сламка. Много мъже са поемали този поход. Краят – трагичен. Не плувай срещу течението. Не можеш да се бориш с вятъра. Единственото, което би могъл, е само да се оставиш да те носи със себе си. Ясно осъзнал, че един ден ще се стигне до някоя висока скала, от която ще те хвърли без обратен път, без право на избор. Тоест сам ще ти се иска да скочиш. Това ще е краят. За теб! За нея е просто ново летене в по-широк хоризонт. За такива жени не се иска логика. Душа ти трябва и смело сърце. “Повечето хора на моята възраст са напът да се задомят, напът да станат родители, напът да започнат работа, напът да построят нещо. А аз….. абе да речем, че все съм на път. Да, но пък съм една от малкото, които могат с лека ръка да си съберат багажа, да изтрият миналото, да побегнат в нова посока, в нов дом, в нов град с напълно непознати хора. Мога да го направя с трепет и вълнение. Без да се притеснявам, че е непознато. Гледам си опакования куфар и си мисля… Къде ли не бях влюбена, къде ли не наричах вкъщи, къде ли не се размотава поне една моя четка за зъби, къде ли не преливах от щастие? После тръгвах отново, с нови хора, с нови надежди и винаги същата – развълнувана. Никога н�� бях сигурна каква ще е обратната посока. Така и не се връщах там, откъдето бях дошла. Мисля че най-хубавото от пътуването не е това, че ще се върнеш. Човек винаги се връща някъде. Най-хубавото от пътуването си остава самото пътуване. Някой хора нямат дом, защото сами по себе си намират топлина навсякъде или си носят цирка. Нещо като костенурки. А може би всеки трябва да извърви своя път!” – написах преди време във фейсбука си и го признах гласно. Не ме връзвай. Не ми взимай свободата. Не ме карай да се срамувам от същността си. Не искай от мен да бъда добрата съпруга. Да пера, да чистя, да готвя. Да се грижа за дома, докато ти работиш, за да изхранваш семейството. С приведена глава да казвам: „Да, скъпи!“. Не го умея този театър. Правя го по желание, не ме задължавай. Аз не съм твоя. Не съм ти жена. Мога да ти бъда само равна. С теб, до теб, но не и твоя. Понякога съм си достатъчна. Понякога не мога да дишам без теб. Боготворя те. И докато се обърнеш вече съм си събрала куфара и съм тръгнала. Ако ми кажеш, че съм луда, ще ти отговоря, че знам. Ти точно за това ме обичаш. Мъжете все казваха „Има нещо в теб!“ и ме молеха през сълзи да остана завинаги. В това беше трагедията. За тях. Аз се чувствах достатъчно свободна да си тръгна. Те искаха да бъда тяхна вечност, а аз изпадах в ужас от подобна перспектива. „Ако останеш с мен, ще те обичам завинаги!“ – казваха. Точно тези думи ме караха да полудявам и да отлитам. Каква шега! Та кой човек обича вечности? Такава съм. Голяма съм колкото цяла една вселена, но съм и толкова дребна, да мога да се събера в два куфара и няколко кашона. Достатъчно мъничка съм да се побера в двете ти шепи вечер, когато ми е студено, и съм достатъчно голяма да мога да превзема цял един свят. Ако ме питаш каква бях вчера – не помня. За утре и на мен ми се иска да знам. Такава бях. По малко навсякъде. И всичко едва докоснато, после бързо забравено. Пориви към друго. Страст към хаоса. Към непознатото. Едва доядени ястия. Едва обикнати хора. Едва запазено приятелство. Едва подредени къщи. Едва почистени ъгли. Едва дорисувани картини. Едва дочетени книги. Едва довършени идеи. Не ме превземай. Не можеш да спечелиш тази битка. Не можеш да се бориш срещу някого, когото го няма. Мираж. Нирвана. Докато мигнеш и вече се е свършило. А си влюбен. В мен ли? После цял живот ще питаш… Аз ли съм? Не мога да бъда аз. Не съм аз. Точка.

[loveisexhausting]

Страх от летене.

Двамата с нея бяхме много еднакви, но по различен начин. Ала всъщност това беше най-важното. Тя виждаше нещата от другата им страна, а аз сякаш бях сляп.

Срещнах я един ден, най-щастливият ми ден, когато бях на летището.

Бях с не много багаж, но достатъчно, за няколко дена. Отивах на гости на любовта на живота си. С нея се разбрахме да ме чака към 14:00 на най-голямото летище в Берлин.

Родителите ми ме смятаха за луд. "Толкова си млад как знаеш, че е любовта на живота ти?" Но все пак най-важното нещо за мен беше най-накрая да я видя. Да се докосна до нежната ѝ кожа, да се опитам да открадна от малката ѝ усмивка като я разсмея с глупавите си шеги. Ако искате ми вярвайте, но обожавах устните ѝ, а само ги гледах на снимки. Бяха толкова големи, хем ярко, но и наситено червени, толкова плътни, но винаги готови да се раздалечат, за да покажат прелестната ѝ усмивка. Бях нетърпелив да се опитам да я целуна, за да усетя вкуса на устните ѝ, а после да я погледна в невинните ѝ очи, и да видя как бяскат, гледайки единствено мен. Исках да усещам тялото ѝ до мен, да я милвам, да се грижа за нея. Сърцето ми ѝ принадлежеше.

Денят дойде, ще видя любовта на живота си! Чух повикване за полет към Берлин и се запътих към самолета. Имах още 15 минути да се кача.

Стигнах до проверката, качих се на самолета, седнах на 9 място до прозореца. Всичко беше наред идваше моментът да я видя.

Излетяхме.

Полетът продължава 2 часа помислих си аз. Ще имам време да си подготвя какво да ѝ кажа.

Докато измислях най-подходящите думи стюардесата застана до мен и попита нежно "Какво ще желаете?" ,а аз отговорих " Бих искал съвет, ако е удобно." Тя се съгласи, а аз прочетох написаните думи, за любимата ми и попитах дали са добре. Отговорът ме шокира. "Защо планирате такива неща? За да е истинско трябва да го кажете в точния момент с точните думи." Аз само кимнах и задрасках всичко.

Половин час преди да кацнем повиках стюардесата. Младата жена дойде до мен и отново зададе същият въпрос - "Какво ще желаете?" Попитах я как е решила да работи това. Тя уверено отговори - "Беше ме страх ��а се влюбя." Аз озадачен я помолих да ми обясни каква е връзката между двете без да осъзнавам, че е много проста. Стюардесата кратко и ясно ми обясни с няколко директни изречения. " Помните ли по-рано днес, когато ме попитахте какво да ѝ кажете? Вас ви беше страх. Страх от отхвърляне или от падане може би, нали така? А ето тук двете неща много си приличат. Когато си стюардеса всеки ден летиш от едно място на друго и всеки ден казваш на различни хора, които сигурно повече няма да видиш "Какво ще желаете?" и, че няма какво да се обърка, но всъщност това е заблуда, лъжа, успокоение, както искате го наричайте, а когато си влюбен всеки ден си на едно място и всеки ден казваш едно и също нещо на един и същи човек "Спокойно обичам те, тук съм, няма какво да се обърка." Питате един и същи човек "Какво ще желаеш, любов?"

Вас ви е страх да летите, но не на самолет, а от любов. Щом не сте сигурен какво да ѝ кажете защо изобщо сте тръгнали при нея? И двамата заслужавате някой, който не се страхува да лети, а дори и да падне после е готов да се изправи и да продължи да лети в името на любовта. Във въздуха няма сценарий, ако нещо се обърка просто ще паднеш и край. А колкото до любовта, би трябвало да се изправиш после и да я обичаш още по-силно от преди. Ето ви причината да стана стюардеса. Никога някой не ме попита какво желая аз, и никой не се опита да ме задържи на едно място. Затова станах стюардеса, заради страха от летене от любов."

За момент останах вцепенен, а след това просто попитах "Ще желаете ли да останете с мен?"

И тогава разбрах, че съм объркал момичетата. Тази, която ме чакаше в Берлин беше за друг самолет, а аз моя го бях объркал в бързината.)

13.04.2019г.

[popfolk-katalog]

Владислав Вълчев - Опит за летене (MC) (1999)

Download

[ittwasalwaysyou]

"Ще срещнеш по пътя си всякакви хора. Някои са върхове. Стремиш се към тях и се опитваш да ги достигнеш. Други са стъпала. Стъпваш на тях, за да се издигнеш. Край себе си ще откриеш и хора - реки. Понасят те нанякъде, без сам да знаеш накъде. Най-страшни, обаче, са хората - бездни. Те са тъмни, стръмни и непрогледни. А някои са вълни. Изхвърлят те на безл��ден бряг и те обричат на самота. Живота ти ще пресекат и хора - лабиринти. Луташ се с тях и се връщаш там, откъдето си тръгнал. Но най-ценни са хората - слънца. Те огряват пътя ти. Топлят душата ти. И вливат в сърцето ти сила, кураж и порив за летене."

-Силвия Кристъл "Степен на докосване"

[iso91]

Как да си направим хартиен самолет?

Как се прави самолет от хартия?

Хартиените самолети са чудесен начин да научите децата на основните принципи на летене. Те са лесни за правене, забавни за летене и са чудесни за развиване на логически разсъждения, внимание, пространствено мислене и фини двигателни умения. Как да си направим хартиен самолет? Има няколко различни дизайна на хартиени самолети, така че можете да изберете тип, който е подходящ за възрастта и нивото на умения на вашето дете. Можете също да експериментирате с различни гънки и тежести, за да персонализирате своя самолет.

Самолет от Хартия

Първа стъпка: Започнете с лист хартия 8,5 x 11. Поставете единия ръб на хартията успоредно на централната гънка и я сгънете надолу около два инча (51 mm) от горната част. След това сгънете другия ръб нагоре, за да го подравните с долния ръб на предишната гънка. Прегънете този капак надолу, за да го задържите на място, и след това го сгънете отново надолу на около 1 инч (25 mm) от горната част. Втора стъпка: Запазвайки гънките на място, сгънете хартията в гънка в стил хот-дог. Това е първото от двете сгъвания, които трябва да завършите, преди вашият самолет да излети. Сгъването в стил хот-дог е чудесен начин да се уверите, че вашият самолет има всички клапи на крилата от външната страна на хартията, така че да му помогнат да лети. Трета стъпка: С хартията си, сгъната наполовина, сгънете краищата на крилата, така че да са перпендикулярни на долния ръб на вашия самолет. След това сгънете крилата отново, докато получите малка плоска зона в задната част на всяко крило, която се подравнява с основата на вашия самолет. Трябва да завършите с чифт големи, плоски крила отгоре и няколко по-малки крила отдолу. Четвърта стъпка: Когато хартията е сгъната наполовина, я обърнете така, че горният десен ъгъл да срещне десния ръб на хартията. Това е водеща гънка, която ще ви помогне да направите всички останали гънки в следващата стъпка. Пета стъпка: След като поставите всички гънки на място, хвърлете бързо самолета си. Целта е да лети леко и малко напред, но да не е прекалено бързо или да се забие в земята. Може да се наложи да направите няколко корекции, като например завъртане на ръбовете на крилата малко нагоре, ако самолетът ви се гмурка надолу или огънете задната част на крилата, ако лети прав. Корекции като тази могат да помогнат на вашия самолет да остан�� във въздуха по-дълго, ако е необходимо. Когато сте готови да летите с вашия хартиен самолет, изберете място, където няма много препятствия, като например маса или бюро, на закрито или на открито. Изберете ден, който не е твърде ветровит, за да изстреляте своя хартиен самолет. Можете също така да опитате да го хвърлите от балкон на втория или третия етаж, ако нямате нищо против да се спускате и изкачвате, за да го вземете след всеки полет. Read the full article

[keeptolking]

Най-човешката форма на летене продължава да бъде прегръдката.

-  Gabriel Garcia Márquez

[alt3rn8-knowl3dg3]

ПЪРВА ЛИ Е ПЪРВАТА БЪЛГАРС��А АВИАЦИОННА КНИГА„В началото на 1911 г. след многогодишен труд Асен Попов издава първата си книга, с която поставя началото на книгоиздателското научнопопулярно изложение на аеродинамичното летене”. Това е категоричното становище на официалната история на българската военна авиация [1, с. 12].  При него става дума за книгата „Въздухоплавание. Аеродинамично летене. Аероплани (Теория, техника и история)”, отпечатана в Стара Загора [2]. Всъщност казионната историография смята това издание за първата българска авиационна книга изобщо и това става съвсем ясно от твърдението, че „Не след дълго излиза и втората българска авиационна книга (подч. И.А.), автор на която е видният популяризатор на авиацията Георги Георгиев” [1, с. 13], т.е. тази книга била „Завладяването на атмосферния океан” [3]. Източникът и в двата случая е известната историко-авиационна книга от 1923 г. на ... първия автор [4, с. 325]. Днес тя е известна на всеки историк на авиацията, но най-вече като заглавие и по-малко като съдържание. Изключвам някои случаи, в които текстовете на А. Попов се преразказват доверчиво и тези преразкази се представят за „нови” резултати от исторически проучвания. Има ли обаче основание за безкритично приемане на неговата претенция за основополагането на авиационното книгоиздаване в България? В книгата си от 1923 г. А. Попов е категоричен за месеца на издаването на първата му книга - април 1911 г., като при това уверява, че тя е „първия в бълг. въздухоплавателна литература труд” [4, с. 325]. Както този месец, така и претенцията му за приоритет са още по-категорично заявени в специалния преглед на развитието на авиационната книжнина в България: „Това съчинение е първото на български по авиацията, и изобщо на въздухоплаванието (подч. И.А.), третираще въпросите в една научно-достъпна  (популярна) форма” [4, с. 371]. Същевременно за книгата на своя съвременник Георги Ст. Георгиев отрежда второ място, защото тя според него (А.П.) се появила през ноември 1911 г. [4, с. 422]. 12 години след тази подредба, през 1935 г., А. Попов издава обаче едно по-малко известно днес съчинение, в което уверява, че книгата му от 1911 г. е отпечатана през септември (?), а за изданието на своя конкурент посочва декември с. г. [5, с. 32-33]. Формално погледнато, разликата е досадно дребна, но нерядко при приоритетни спорове в историята на науката и техниката, решаващи са не месеците, а дни и понякога часове (например при патентни спорове). Изглежда никой от съвременните историци на авиацията не е надничал в книгата на А. Попов от 1911 г. Ако го беше направил, щеше да установи, че на стр. 108 и стр. 110 са описани събития от август, а предговорът е написан през октомври  с. г. Защо ли пък на стр. 116 е описано ноемврийско събитие? То не обяснява октомврийския предговор, но пък е логичен декемврийският входящ номер върху корицата на екземпляра от тази книга, съхраняван в Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив. Не по-малко интересна е и книгата на Г. Георгиев от 1911 г. В нея на няколко места са описани събития от октомври с. г. и поради това твърдението на А. Попов, че тя е излязла от печат ноември-декември звучи логично. Особено ценен е разделът „Авиацията в България”, съдържащ слабо известни сведения за опитите с дървен летателен модел на инж. Франц Хакер през 1879 г. в Русе, снимката му с надпис „първия авиатор в България” и съобщението, че към 1911 г. в София все още се съхраняват негов проект на летателен уред от 1868 г. и част от метален летателен модел [3, с. 102-107]. Нека оставим настрана въздухоплавателната книжнина, но А. Попов НЕ Е автор и на първата българска авиационна книга. Две години преди него, през 1909 г., в София е дадено началото на издаването на библиотеката „Хвърчащи популярно-научни книжки”. Тя е дело на група софийски учители, които си поставят за цел „да разпространяват с малки книжки разните нови открития и усъвършенствувания из областта на чистите и приложните науки”.

Очевидно наименованието на библиотеката е метафора, но като първи брой в нея през 1909 г. се появява книгата „Завладяването на въздуха. Успехите на механичното въздухоплаване” от Георги Николов [6]. Той е роден на 20 ноември (2 декември) 1880 г. в Пловдив, завършва физика в Софийския университет (1905 г.), работи като учител по физика в София и асистент по физика в Софийския университет. Автор е на трудове по физика и астрономия и на около 200 статии по физика и математика в едни от най-известните по онова време научно-популярни списания и в разни вестници [7, с. 416]. Авиационната му книга представлява брошура от 16 страници, написана под влиянието на големия обществен отзвук от прочутото първо прелитане със самолет на Ламанш от френския летец Луи Блерио на 13 (25) юли 1909 г. Издателите на „хвърчащата” библиотека планират да издадат и книжка за известния немски конструктор на въздушни кораби Фердинанд граф фон Цепелин, но не успях да издиря нито един друг брой от библиотеката.

Изключено е А. Попов да не е знаел за книгата на Г. Николов. Доказателство за това е фактът, че в един и същ брой на „Списание на Физико-математическото дружество в София” (СпФМД) са поместени както рецензия за нея [8], така и статия, преведена от А. Попов [9]. Ако някой читател не може лично да провери това, защото СпФМД е библиографска рядкост, може да отвори Асен-Поповата „Авиация” от 1923 г.  на стр. 326, на която той твърди, че негови (на Ас.П.) статии са публикувани в различни броеве на това списание през периода 1906 - 1912   и 1915 г. [2]. Сиреч, в конкретния случай не става дума за незнание или избледняла памет. Асен Попов съзнателно е премълчал основополагащия принос на Г. Николов единствено и само поради професионална завист - обичайна и до днес проява на липса на авторска етика. Интерес представлява неизвестният досега автор на рецензията на първата българска авиационна книга С.Г. Тези инициали положително са на извънредния професор по физика д-р Спиридон Ганев към катедрата по аналитична механика на Софийския университет [7, с. 106-107]. Той подкрепя идеята на инициаторите на библиотеката „Хвърчащи популярно-научни книжки” и особено избора на темата на нейния първи брой, като изтъква „интереса, който днес (1909 г. - И.А.) всички обществени кръгове показват към въпроса за завладяването на въздуха, чието решение ще направи очевидно пълен преврат в живота”. Почти половината от рецензията  е посветена на преглед на въведеното авиационно обучение в немски и френски висши технически училища и университети [8]. Впрочем, за отбелязване е фактът, че още в първия брой на СпФМД за 1912 г. А. Попов публикува истината за месеца на появяването на първата му книга: „Аз вече (ноемврий 1911 год.) издадох специално съчинение...” Това признание, появило се само един-два месеца след събитието има очевидно много висока степен на достоверност. Доколкото обаче и книгата на Г. Георгиев е издадена през ноември с.г., необходими са допълнителни първоизточници, за да се установи коя от двете книги е издадена по-рано. Нещо повече, през 1884 г. за пръв път на български език е издадена книга на Жул Верн - „Пътувание пет недели с балон” [10]. Всъщност това е първата българска книга по въздухоплаване, т.е. от отделно проучване се нуждае периодът 1884 - 1908 г., защото тогава са издадени няколко заглавия, посветени на теми като полети с балон и  пътешествие до Луната, а те също са част от литературата за стремежа на човека към Небето и Космоса. Значителният принос на Асен Попов за развитието на българската авиационна литература е безспорен факт, но е истина и това, че той не е авторът на първата авиационна книга. Тя е издадена от учителя по физика Георги Николов, описана ев националната библиография още през 1979 г. Началото, поставено от него, е скромно, но това не може да служи нито за оправдание на съвременниците му, когато непочтено го премълчават, нито за днешно извинение, когато безхаберно го загърбват. Полетът на братя Райт в края на декември 1903 г. е само миг в сравнение със сетнешните авиационни постижения, но и факт с достойно място в историята на световната авиация. В този смисъл книгата на Г. Николов от 1909 г. заслужава полагащото й се признание както в историята на българската авиация, така и в историята на българската техническа книжнина.

Ценна книга за въздухоплаването

В специалната краеведска колекция на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора се съхранява малка книга, но забележителна със своя автор и съдържание. Книгата е Въздухоплавание. Аеродинамично летене. Аероплани (Теория, техника и история), издадена през 1911 г. в Стара Загора, автор Асен Юрданов. Книгата е 136 страници. Материалът е структуриран в два основни раздела: раздел А. Въведение, с четири подтеми и раздел Б. Авиатика, разпределен в пет глави с красноречиви подзаглавия: глава I. Предварителни познания; глава II. Теория на аероплана; глава III. Техника на аероплана; глава IV. Описание на важни аероплани и глава V. Исторически развой на авиацията. Текстът е придружен с чертежи, по повод на които в предговора авторът благодари за помощта от Васил Костакев, учител по рисуване в гимназията. Също в предговора отбелязва използваната литература на френски и руски език и времето и мястото на написване – гр. Стара Загора, октомврий 1911 год. Книгата е високо ценена от специалистите като начало на авиационната литература у нас. С нея се поставя началото на авиационната литература у нас и е обърнато внимание на идеята да се използва авиацията за военни цели. Дълго време е учебно пособие за първите български военни летци и любители-авиатори.

Авторът Асен Юрданов (или Йорданов) Попов по това време е учител по математика в Старозагорската мъжка гимназия. В училището учат над 500 ученици и е едно от добрите в държавата. В Годишника на гимназията за учебната 1911 г. четем: Асен Йорданов временно новоназначен учител със заповед № 2571 от 19.VIII.1910 г. Идва от Разградската гимназия. От същия документ разбираме, че Асен Йорданов отсъства през октомври и ноември поради явяване на държавни изпити и от 1 февруари 1911 г. е преназначен за редовен гимназиален учител, класен наставник на VI б клас и завеждащ кабинета по математика. Това е първата книга на 25-годишния учител. Асен Юрданов Попов е роден на 23 януари 1886 г. в с. Хотница, Великотърновско. Учи в Софийския университет (математика и физика) и в Загреб. По-късно изучава авиационно дело и история на авиацията в Женева. Пpeз лятoтo нa 1908 г. в poднoтo cи ceлo пocтpoявa гoлям aпapaт – птицa плaнep. Участва в двете Балкански и в Първата световна войни. Дълги години е инспектор и учител във Велико Търново, Русе, София и на други места, до пенсионирането си през 1944 г. Автор е и на няколко учебника, сборници и ръководства по математика. Носител на орден „За храброст“, „Св. Александър“, „За военна заслуга“. Умира на 11 май 1971 г. Най-пълно изследване за живота и творчеството на Асен Юрданов публикува в Известия на Регионалния исторически музей – Велико Търново, ХХVIII – XXIX, 2013 – 2014, историкът от Велико Търново Невяна Бъчварова, от което разбираме, че Асен Юрданов е автор и на стихове.

Представеното издание от 1911 г. е основа за фундаменталното изследване на Асен Юрданов Попов „История на авиацията“, т. 1 (1923 г.). В периода между 1923 и 1943 години написва още три книги и множество статии на тема авиация.

И за да бъдем точни, трябва да отбележим, че във въздушната история на България и света има още един Йорданов – Асен Христов Йорданов – авиоинженер, авиоконструктор, летец-инструктор, чиято житейска история и съдба почти се припокрива с историята на Асен Юрданов. Асен Христов е роден на 2 септември 1896 г. в София. Учи във Франция. Също участва в Балканската война. През 1921 г. заминава за САЩ и работи там до края на живота си – 19 октомври 1967 г.

Илюстрациите са от фонда на Регионална библиотека "Захарий Княжески" - Стара Загора и от РИМ - Велико Търново

Литература и бележки 1. История на военната авиация на България. С., Военно изд-во, 1988. 339 с. 2. Попов, Асен Юрданов. Въздухоплавание. Аеродинамично летене. Аероплани (Теория, техника и история). Стара Загора, изд. авт., 1911. 3, ІІ, 136 с. 3. Георгиев, Георги Стоянов. Завладяването на атмосферния океан. С., печ. Т. Пеев, 1911. 108 с. 4. Попов, Асен Юрданов. Авиация. Том 1. История на авиацията в две части. С., изд. авт., печ. Балкан, 1923. 424 с. 5. Попов, Асен Юрданов. Завладяване на въздуха (минало и съвременно състояние на авиацията). С., печ. кооп. Едисон, 1935. 48 с. 6. Николов, Георги. Завладяването на въздуха. Успехите на механичното въздухоплаване. С., печ. Вечерна поща, 1909. 16 с. 7. Алманах на Софийския университет „Климент Охридски” 1888 - 1939. А - Я. С., УИ „Кл. Охридски”, 1988. 726 с. 8. С.Г. Библиотека „Хвърчащи популярни-научни книжки” № 1. - Списание на Физико-математическото др-во в София, г. V, 1909, кн. VІІ-VІІІ, с. 275. 9.  Лафарг, Пол и Фриц Тишлер. Материалистичното разбиране на историята и математиката.  - Списание на Физико-математическото др-во в София, г. V, 1909, кн. VІІ-VІІІ, 226-240 (Превел Ас. Юрданов). 10. Верн, Жул. Пътувание пет недели с балон. Прев. С. П. Сивков. Пловдив,  Я. Г. Пенов, печ. Напредък [1884]. 219 с. Иван АЛЕКСИЕВ

[blogaonlyubomirivanov]

Астрално преживяване с майка ми в апартамента

Здравейте отново! Когато си се случват нещата си се случват Интересна астрална среща се получи с починалата ми майка от сън в осъзнат сън в астрално преживяване с нея .Споделял съм преди ,че най благоприятните срещи с умрели са ми около обяд.Сега се случи точно това на обяд ! Основният сън беше с родителите ми когато бяха живи ,но няма да се спирам на него ,а от него на там.Минавам през коридора за моята стая и чувам от спалнята на майка ми гласът и да казва“Помощ“Уплашен отворих вратата на спалнята и гледам майка ми лежи на легло в спалня ,което от 20 години го няма там ,но с тялото обърнато към стената перпендикулярно на леглото ,как се спи върху двата му матрака и се леко свила ,като да я боли корема.Но забелязах че тя не вижда това легло и за това е нестандартно легнала на него, а това легло е проекция само на моето съзнание. Помислих си че и е лошо и я повиках „Майко обърни се тука съм“ и само гледам как си извърта главата към мен и хоп застава пред мен изправена и не ми говори,а само се усмихва ! В този миг се осъзнах и си казах ,това не може да е така ! Това движение е мигновено астрално придвижване,ясно в астрала съм с нея ,а излязох от съня си .Отново се прегърнахме като преди с чувство на обич ,но този път за малко и я оставих за да огледам себе си и видях ,че аз не виждам себе си (но си усещам очерта��ията и знам какви движения правя) ,а само майка ми!.. и усещам ,че се реем с нея двамата изправени във въздуха в близост до тавана но тя мен ме вижда . Майка ми беше облечена с пола дълга и блузка с къс ръкав на раета ,които раета цветовете им излъчваха на струйки светлина все едно вътре в дрехите има силна светлина която пробива през шевовете на раетата и аз виждам тези струйки ,а главата и бледо светещо изображение но по леко светещо и усмихната ,казах си егаси аурното изображение с различно светене и тогава чух в себе си ,на майка ми гласът ,но като чели аз си го казвам но с нейният глас „ Как съм?“ Аз и отговорих „изглеждаш прелестно“ Тя се усмихна прегърна ме и ми изчезна. Тогава се събудих в сънят си с майка ми ,който си беше ,но с тази разлика,че вече стана осъзнат и и казах с въодушевление ,нищо че знам че съм в сънят с нея!“ Майко видях те в спалната в Астрала ,но ти ��е си в моята реалност от близо година вече от както умря,а тука просто съм ти на гости в тази реалност ,при мен ти умря". И тя започна да ми се смее без нищо да казва и тогава видях ,че лицето и беше когато тя беше на около 40 години и много гладко ,като да е с грим ,но нямаше грим ,естествено такова си и беше.Аз я запитах защо ми се смееш?А тя ми каза“Радвам ти се по такъв начин „ и аз като чух ,че ми каза това ,я запрегръщах вече с усещане на 3d плътност и се събудих ,което събуждане не е като събуждане от сън ,а просто видях сегашната си стая от леглото .Всичките тези астрални превключвания напоследък с изключение на коледното ми летене из София ,не са както процесите ми на излизане от тялото вибрации ,полъх и итн.като чели преживявам умиране и намерения на изследвания и летене както обикновено,а директно превключване на състояния на съзнанието астрално .Тази новост ми се получи от както майка ми умря октомври месец и само с нея. Сигурно имам подсъзнателна силна връзка с нея ,но аз не насилвам нещата да я срещам ,така че това идва от нейно желание да срещне мен или на висшият ми аз.Най силната ми връзка беше с баща ми и все още я има но тя е на рядко вече и само когато нещо съм в опасност аз или брат ми, за да ме предупреди и с баба ми и тя така ме предупреждава.

[simonsmilee]

Жени! Досущ като всички други. На пръв поглед. На втори си удавник. Без сламка. Много мъже са поемали този поход. Краят – трагичен. Не плувай срещу течението. Не можеш да се бориш с вятъра. Единственото, което би могъл, е само да се оставиш да те носи със себе си, ясно осъзнал, че един ден ще се стигне до някоя висока скала, от която ще те хвърли без обратен път, без право на избор. Тоест сам ще ти се иска да скочиш. Това ще е краят. За теб! За нея е просто ново летене в по-широк хоризонт. Жената няма милост, приятелю. Особено, когато е видяла страха в очите ти. Страх да я задържиш, или страх да я пуснеш. Жената е способна да ти прости всичко, дори лъжата, но неувереността никога. Види ли безсилието в очите ти, ще те прегази без да и мигне окото. За такива жени не се иска логика. Душа ти трябва и смело сърце.

[myheartxzv]

Помниш ли как споделяхме моменти от живота, как се учехме на летене заедно, как мълчахме, когато най-много ни се крещеше, как решавахме всички проблеми, които ни се изпречваха, как правехме разни номера, за да се посмеем заедно, как ходехме пеша из града с часове и как не ни се прибираше, как си крадяхме по малко време ти след тренировка, а аз след урок. Помниш ли колко пътувахме и как пеехме в колата, или как мечтаехме да живеем в Пловдив, за да ни е по-близо всичко, как всеки път заспивах първо аз, а ти ме гледаше, а сутрин се будех първо аз и те гледах как спиш.. Помниш ли...? Помниш.

-ДТ-