#кораб

[themerrywivesofwindsor]

Чет Бейкър

Ти имаш дарба

да забравяш,

имаш тъничка

хартиена ръка.

Разполовяваш

сънища

отдавна.

Бавно

връщаш

малката стрелка.

 

Минутите

при тебе се прибират

след разходката си

в паметта.

Не зная

пазиш ли

бижутата,

привързваш ли се

към неща?

 

Надявам се да видиш

най-красивите места.

Желая топло време

и спокоен сън.

Носи подробна карта

на злините вън.

 

И нека весел вятър

да насочва твоя кораб.

Усмихни се днес, когато

побеждаваш в спора.

И когато губиш също –

няма да ти навреди.

Срещни се с много

интересни хора.

После и от тях

си отиди.

 

Разгледай

всичките музеи.

Напълни догоре

със изкуство

тая празнота,

за да не зее.

Татуирай тялото, да не е

пусто.

Снимай и рисувай.

Пей –

но ти избирай песента.

 

Аз няма да рискувам

и да спомена Чет Бейкър,

есента

и дървените пейки.

Входната врата.

 

И няма да напомням

оня път

във кехлибара на момента,

Вонегът,

говоренето,

ние –

обща плът.

 

Кръжат

софийските линейки

като лешояди.

Ти внимавай

и не стой задълго

по площадите,

не ставай

очевидна плячка.

 

Няма как да знаем

плана на предачките,

кога е

обедната им почивка,

твърда ли е нишката

на Клото

и каква е

канавата на живота.

Черен ли е, или бял?

 

Когато пак се видим

на Кристал,

ще ти се сторя малко блед.

Защото Бог обича всички,

аз – напротив – само теб.

 

И прочие баналности.

Прахът е намек за история,

за връзки, каузалности,

а може би това, което

не напуска стаята –

това си ти.

 

И делникът навярно е безкраен,

my funny valentine.

 

Каквото досега е

оцеляло,

то е късно да умре –

то е умело

закъсняло.

На същия принцип

и аз съм добре.

 

Щастлив съм,

че в твоето име

все още

няма тире.

 

Щастлив съм

за твоите възгледи

обновени

и за света като цяло.

За днешното време,

за редките видове –

застрашени и не-

застрашени.

Бъди щастлива и ти

за мене.

Стани

на Слънцето протеже.

 

От сърце поздравявам

всичките ти мъже

и слизам до магазина –

щастлив – да си купя

евтино вино,

някакъв плод

и късо, щастливо

въже.

 

* * *

[lastchan5e]

"Ако искаш да построиш кораб, не принуждавай хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море."

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Ако някой срещне някой  на Cinelibri…да сподели любим стих

В годините от създаването на кино-литературния фестивал CineLibri сме писали много за него – за филмите, за знаменитите гости, за надслова му, който винаги като избор ни е правил и истинска част от световната кино и литература. И всяко негово издание ни е вдъхновявало с прекрасни филми и срещи, заедно с това ни е радвало с въображението на неговите организатори начело със създателката му Жаклин Вагенщайн да ни откриват нови светове.

Още преди 10 години тя имаше страхотна визия и планове за бъдещето на CineLibri и сега предстои неговото 10-ото издание (10 октомври – 3 ноември) под мотото „Поезия безкрай“. Вече писахме в богат анонс в очакване на голямото събитие, може да прочетете тук.

Алехандро Ходоровски

Традиционно, както умеят да го правят, в рамките на официалната пресконференция на 18 септември екипът на CineLibri я превърна в поетичен пърформанс. Всеки от участниците, извън поднесената информация прочете на финала любимо свое стихотворение на Борис Христов, Валери Петров, Роберт Бърнс, Ромен Гари и много още. Те звучаха и на различни езици. Беше красиво! В годината, в която отбелязваме 10 години от рождението на CineLibri, в контекста на един все по-безутешен свят, потърсихме упование в поезията. В поезията, която се родее със съня, бил той и летлив и бързо изчезващ кошмар, произлязъл от някой дивен филм на ��лехандро Ходоровски; в поезията, тъждествена с пияния кораб на Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници; в поезията като съпротива срещу еднообразието и обикновеността на живота и като „отдих за окованата фантазия“. Пишат организаторите и допълват: Най-вече в поезията като свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Десетото издание обхваща 67 заглавия с десет международни и над петдесет национални премиери, 45 специални събития, галавечери на 11 страни, ретроспекции, чествания, кино-литературни срещи, авторски пърформанси и специализирани дискусии. По традиция организаторите са приготвили множество изненади, в т.ч. тематични почерпки и комплименти за публиката, произтичащи от филмовото съдържание - от сиртаки до модерен танц, от фокуси до уроци по шах!

Сред почетните гости на десетото издание се нареждат шотландският писател Ървин Уелш, автор на „библията за аутсайдери“ „Трейнспотинг“; един от най-изявените италиански кинотворци през последните години – Даниеле Лукети; авторът на филма „Избери Ървин“ – Иън Джефрис; нидерландският режисьор Миша Пекел и световноизвестната писателка от български произход Капка Касабова (с екранизация по книгата ѝ „Граница“, 2017, издателство „Жанет 45“). С нас ще бъдат още Дани Розенберг - израелски режисьор и сценарист, Анита Модак-Труран - изпълнителен продуцент на филма „Уилям Фокнър: Миналото никога не умира“, и самият Теодор Ушев, който ще представи селекция от свои филми по книги и най-новия си късометражен филм, „Вълкът“, веднага след премиерата му на фестивала в Торонто.

Начало на фестивала, както вече писахме дава Паоло Сорентино с хипнотичната неаполитанска драма „Партенопа“, номинирана за „Златна палма“. Красивото лице на Челесте Дала Порта владее екрана, а звездното присъствие на Гари Олдман и Стефания Сандрели допринася за цялостното внушение на филма - опияняващ размисъл за неумолимия ход на времето и за непроницаемата човешка същност. Премиерата е на 10 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на НДК непосредствено след церемонията по откриване.

„Майсторът и Маргарита“

11 са заглавията от конкурса за пълнометражен игрален филм по книга, обособени в секция „Сонетен венец“. Сред тях са „Добър ден, тъга“ на режисьорката Дърга Чу-Боуз, адаптация по знаковия роман на Франсоаз Саган, преиздаден наскоро от „Колибри“. Номинираната за „��скар“ Клои Севини („М��мчетата не плачат���) си партнира със звездата от „Квадратът“ Клаес Бенг и с изгряващата звезда Лили Макинърни в ролята на Сесил. С номинация за „Златна палма“ у нас пристига и биографичната драма „Лимонов“, вдъхновена от едноименната книга на Еманюел Карер. Световноизвестният режисьор Кирил Серебренников поема риск, като се наема да разкаже историята на Едуард Лимонов – една колоритна, противоречива и екстремна личност, предизвикваща възторг у едни, омерзение у други. За наградата ще се състезава и адаптацията на знаменития роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“ на режисьора Михаил Локшин, разбунила духовете още преди да тръгне по кината.

Мария Бакалова

В журито са Мария Бакалова – първата българска актриса номинирана за награда „Оскар“, BAFTA, „Златен глобус“, участва и в български филми като последният е „Триумф“на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, българското предложение за „Оскар“ за 2025. Оснет нея се  се включват още италиано-аржентинският актьор Игнасио Серико, познат от сериалите "Д-р Хаус" и "Кости", актрисата Ан Кюсак, която сме гледали в "Анатомията на Грей" и "Али Макбийл", поетът Даниел Келман и белгийската писателка Кристин Льонес. Авторитетно е журито и за най-добър документален филм: проф. Божидар Манов, Рене Карабаш (литературен псевдоним на Ирена Иванова) и Найо Тицин. А в журито за късометражен филм са Маргарита Стойкова, Ники Илиев и Коста Каракашян.

Наградите за пълнометражен игрален филм ще научим на 25 октомври, когато ще гледаме и филма на Педро Алмодовар "Другата стая", получил Голямата награда "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция, 2024.

Мария Маца, директор на Италианския институт в София

Паралелната програма на фестивала обхваща няколко модула. Открояват се заглавията от проекта ITALIAN SCREENS: Ново италианско кино без граници, който има ежегодни издания в много страни по света, а през октомври за първи път ще се състои в България като част от програмата на CineLibri. Модулът включва осем от най-впечатляващите италиански литературни адаптации за голям екран, създадени през последната година. Любопитство буди и секцията „Американски прелести“, която обхваща четири заглавия. Акцентът пада върху трилъра „Конклав“ с Ралф Файнс в главната роля, напрегната и завладяваща адаптация по роман на Робърт Харис. За пореден път CineLibri включва в програмата си инициативата „Кино с кауза“, или ангажирано кино, което тази година ще предложи пет заглавия, своеобразни оди за човека и неговите битки. На фокус тук е драматичният разказ „Да бъдеш Мария“, чиято световна премиера се състоя на кинофестивала в Кан. Филмът с Анамария Вартоломей и Мат Дилън преосмисля кратката кариера и трагичния живот на звездата от „Последно танго в Париж“ Мария Шнайдер. Друг акцент е романтичната драма „Време за живот“ на режисьора Джон Кроули, с Флорънс Пю и Андрю Гарфийлд в главните роли, която ще бъде показана у нас веднага след премиерата си на кинофестивала в Торонто.

Теодор Ушев

И тъй като музиката също е поезия, паралелната програма тази година съдържа нов модул - „Рима и ритъм“. В него блестят новият филм на Жак Одиар, „Емилия Перес“, грабнал Наградата на журито от кинофестивала в Кан, невероятно романтичният филмов мюзикъл „Туптящи сърца“ с режисьор Жил Льолуш и „Част по част“ - едно шеметно пътешествие из живота на културната икона Фарел Уилямс, разказано със средствата на LEGO® анимация.

Изключително богата е програмата на фестивала, съпътствана със срещи, важни събития, между които Първият форум на литературните адаптации /за него писахме по-подробно в първия текст/ за голям екран BOB (Based-on-Books), който ще посрещне големи имена от киноиндустрията в София на 26 и 27  октомври в хотел „Милениум“, зала „Айнщайн 2“, в рамките на десетото издание на CineLibri. BOB няма аналог в международен план - освен че представлява мост между две индустрии, свързани съответно с киното и литературата, съчетава образователно-дискусионна част с пичинг.

Така организаторите на CineLibri, начело с Жаклин Вагенщайн, както всяка година обосновават по невероятен начин самата философия, смисъл, художествен максимализъм неговата програма. Трудно бихме могли да си представим като зрители, като читатели, който чакат с нетърпение фестивалните дни какъв труд, усилия, познание, въображение, мащаб на мечтите се крие зад всичко това! Съвсем не по български го доказва вече 10 години!

Не е възможно в една публикация да се обхване цялостната амбициозна програма, но тепърва очаквайте подробности за форума при нас. Предварително, все пак може да прочетете на интернет страницата на фестивала тук.

ЗА РОМЕН ГАРИ

Ромен Гари

В тази публикация ще акцентираме върху едно от специалните събития в рамките на CineLibri във Френския институт, посветено на 110 години от рождението на изключителния писател и хуманист Ромен Гари (1914-1980). Приемаме като като личен подарък заради особеното място, което заема в нашия живот по вълнуващ път от времето, когато прочетохме „Животът е пред теб“, тогава излязъл с автор Емил Ажар…

Събитието е под наслов „Спомен за Ромен Гари – поредица от дискусии и филми“, 21-25 октомври 2024, София и Пловдив. Тази поредица от дискусии и филми е част от честванията на 145-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Франция и България.

На 21 октомври от 18 часа ще се състои дискусията: „Мост между Изтока и Запада: Лесли Бланч в сърцето на славянския и балкански свят“ с лектор Жоржия дьо Шамбере, френско-британска писателка, журналистка, преводач, и издател, кръщелница на Лесли Бланч, първата съпруга на Ромен Гари. След нея ще бъде прожектиран филмът „Сияние на жена“ (1979) по едноименния шедьовър на Ромен Гари. Режисьор е знаменитият Коста-Гаврас, а в ролите  незабравимите Роми Шнайдер, Ив Монтан и Ромоло Вали.

Ив Монтан и Роми Шнайдер в „Сияние на жена“ (1979)

Докато се скита отчаян из Париж, Мишел Фолен среща Лидия Товалски, пленителна, но погълната от скръб жена. Оказва се, че всеки от двамата преживява лична трагедия – неговата тежко болна съпруга е избрала да сложи край на агонията си, а Лидия току-що е изгубила дъщеря си в автомобилна катастрофа. Те ще изпитат порив да се подкрепят взаимно, да си дадат утеха и надежда… Но дали всичко, което са изгубили, ще им послужи като основание да продължат напред?

Публикуван през 1977 година, „Сияние на жена“ е поразително изразителен роман, философска лирика в проза, химн на любовта и на „третото измерение“ на мъжа и жената — двойката.  И три цитата от книгата: “Любовта е единственото имане, което нараства с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава.“; „Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота?“ и „Стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион.“

На 22 октомври от 18 часа е дискусията „Ромен Гари – ЖОНГЛЬОРЪТ. Мистерията на идентичността.“ С участието на Агата Тушинска, полска писателка и Георги Ангелов, журналист и преводач. „Първото име? Роман, Ромен, Ромушка, Емил. Фамилия? Качев, от Качев, Гари, Гари, Аджар, Синибалди, Богат. Място на раждане: Вилна, Курск, Москва, руските степи, през 1914 г., през май, през декември, един следобед?

Псевдонимът, който е избрал: ГАРИ – огън; АЖАР – въглени.Трябва да бъде погълнат, за да се възроди. Пълното опознаване на биографията на Ромен Гари, единственият автор, печелил два пъти наградата „Гонкур“, е предизвикателство. Дипломат, сценарист, военен пилот, пътешественик и самоубиец след изключителна литературна кариера. Агата Тучинска, изключително талантлив биограф и романист, се впуска в увлекателно литературно разследване, за да разкрие многобройните лица на Гари. Тя влиза в интимен диалог с него, опитвайки се да разгадае тайните на неговата идентичност.

Ромен Гари

След това ще бъде прожектиран филмът „Чародеят“ (2023), режисьор Филип Льофевр, в ролите: Чарлс Берлинг, Клер дьо Ла Рю дю Кан, Пиер Перие и други. След излизането на романа „Животът пред теб“ писателят Ромен Гари убеждава своя братовчед Пол Павлович да се представя като Емил Ажар. Пресата, издателите, читателите – всички са очаровани от него. Е, почти всички: Адел, студентка по литература в Сорбоната, родом от Ница (където Гари прекарва част от детството си), е сигурна, че Емил Ажар и Ромен Гари са едно и също лице. Тя решава да посети Гари в дома му и да се изправи срещу него очи в очи. Ще го изобличи ли? Или чародеят ще успее да я въвлече в своята мистификация?

На 24 октомври от 18 часа дискусия с Кервин Спийр, писател и биограф. Тя ще разгледа дълбокото влияние на българския опит върху антитоталитарното мислене на Гари. Като следвоенен дипломат в страна, която е на път да бъде завладяна от съветската власт, този период е истинско политическо училище за писателя, който може да наблюдава отблизо действието на установяващия се тоталитаризъм. Чрез непубликувани досега документи от дипломатическата му кореспонденция участниците ще открият един ясновиждащ и проницателен Ромен Гари, който описва България като „абсолютен триумф на тоталитарните тенденции“. След нея ще бъде прожектиран документалният филм „Книжарят“ (2014), българо-френска продукция. Режисьори: Катрин Бернщайн, Асен Владимиров, в ролите: Ксавие Базен, Луиза Григорова, Касиел Ноа Ашер. Филм за двете години, които френския писател Ромен Гари прекарва в България. Той пристига в София като секретар на Френската легация в София през 1946 година и работи тук две години. От самото начало Гари е следен от българските тайни служби, които в рапортите си за него, използват псевдонима Книжарят.

Асен Василев и Катрин Бернщайн на премиерата на филма в Дома на киното, 2018

Филмът бе представен в София в рамките на кино-литературния фестивала „Cinelibri”, 2018.За него във „въпреки.com” може да прочетете тук.

Припомняме, че издателство Colibri публикува 2014 година първата подробна биография на писателя „Ромен Гари“ на Доменик Бона, писателка, журналистка и литературна критичка. За нея тя е удостоена с голямата награда за биография на Френската академия.

Тя представя всички перипетии, белязали бурния живот на автора на една от най-забележителните литературни мистификации, наречена Емил Ажар. Роден в Москва през 1914 г. в бедно еврейско семейство, прекарал детството си във Вилно и Варшава, а юношеството в Ница, младият и амбициозен Роман Кацев прави своите първи стъпки на литературното поприще в навечерието и по време на Втората световна война, когато по призива на генерал Дьо Гол се сражава като боен пилот в Африка и Европа. След войната изпълнява дипломатически мисии в редица страни, включително в България, където изживява едни от най-вълнуващите моменти на своята дипломатическа кариера. Гари е единственият френски писател, получил два пъти наградата „Гонкур” (1956 за  „Корените на небето“  и 1975 за „Животът е пред теб“, подписана с името Емил Ажар) под различни псевдоними. Необикновена личност и изключително даровит творец, със своите романи той оставя ярка следа във френската и световната литература и до днес си остава един от най-превежданите в чужбина френски автори.

Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d'Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“

Вече отбелязахме колко специална книга за нас е „Животът е пред теб“. След нея изчетохме всичко на български от Ромен Гари…Имах шанса, не в България, да гледам и филма „Мадам Роза“, филмова адаптация на романа на израелския режисьор Моше Мизрахи, за който получава наградата „Оскар“ за чуждоезичен филм 1978, а Симона Синьоре за главна си роля е номинирана, но същата година получава отличието на френските филмови награди „Сезар“. Дълбоко се надявам да го видим в следващи издания на CineLibri.

Симона Синьоре като мадам Роза в екранизацията на "Животът е пред теб", 1977, режисьор Моше Мизрахи

И както вече написахме всеки на пресконференцията завършваше със стих. Така ще постъпя и аз с нещо любимо от полския поет  Циприан Норвид (1821-1883). То не е избрано случайно – мото е на романа „Пепел и диамант“ на полския писател Йежи Анджейевски, издаден у нас в издателство „Народна култура“ 1964 в превод на Димитър Икономов. 1958 година изключителният Анджей Вайда снима филм по книгата в главната роля е самият Збигнев Цибулски. На финала на филма /Може би ще имаме шанса да видим отново в издание на фестивала./ простреляният му герой се блъска в  простряно пране с бели чаршафи, които окървавя и звучи същия този стих на Норвид.

Гориш, но знаеш ли

Дали тъй ставаш волен

Или загубваш всичко на света

Дали под пламъци от факел смолен

Наоколо се пръскат и летят

Дали от тебе само пепел ще остане

или под пепелта се крият диаманти

от вечната зора на младостта.

В годините съм срещала и други варианти като превод, но този е в книгата и във филма.

Благодаря на CineLibri за десетгодишните преживявания и продължаваме напред със спомени от прекрасни книги и филми, с днешни очаквания и вълнения, с предчувствия за бъдещето… ≈

Текст: Зелма Алмалех и материали на CineLibri

Снимки: архив на CineLibri, Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[georgy-stuff]

В тысячах световых лет от Земли, экспедиция встречает инопланетный кораб...

[purple-little-fairy]

ЕДНА ВРАТА СЕ ЗАТВАРЯ,

ЗА ДА СЕ ОТВОРИ ДРУГА

– Учителю, защо понякога Бог е несправедлив към хората? Ето, вчера моят съсед, който е един от най-бедните хора в селото, изгуби единствената си крава, с която хранеше семейството си. Не е ли жестоко спрямо него?

– Невинаги знаем какво стои зад Божията промисъл. Понякога, за да разберем, трябва да бъдем търпеливи. И да имаме очи да я видим. Много често една загуба, която в първия момент ни се струва колосална, всъщност е спасение за нас. И за да разбереш по-добре това, за което говоря, сега ще ти разкажа една история.....

Един кораб претърпял корабокрушение насред океана и единственият оцелял бил изхвърлен на малък необитаем остров. Когато човекът се съвзел и осъзнал какво се е случило, разбрал, че единственият му шанс да оцелее на този изолиран остров е да бъде забелязан от преминаващ плавателен съд. Което му се струвало почти невъзможно. Трябвало да стане чудо!

Корабокрушенецът бил сломен, но не спирал да се моли на Бог да го спаси. Минали няколко дни, в които той отчаяно се взирал в хоризонта с надеждата да съзре спасителен кораб. Но помощ не идвала.

Накрая човекът решил да предприеме нещо и да се погрижи за собственото си оцеляване. Той си построил малка колиба от клони и паднали дървета, за да се защити от дъжда и дивите животни, и тръгнал към вътрешността на острова да търси храна и прясна вода. Докато се лутал из гъстата растител­ност, се разразила буря. Извил се силен вятър, а небето се озарило от ярки светкавици. Когато бурята утихнала и човекът се върнал пр�� своя подслон, видял на неговото място буен огън. Дървената му колиба била подпалена от мълния, а вятърът разпалил пожара още по-силно. След няколко часа от колибата му останали единствено купчина въглени и огромен стълб от дим, който се извивал към небето.

В своето безсилие и отчаяние корабокрушенецът извикал гневно:

– Господи, защо постъпи така с мен?! Защо си толкова несправедлив към мен?!

После легнал на пясъка и заспал от изтощение. Не след дълго се събудил от силен звук, неприсъщ за малкия остров. Когато се опомнил, той разпознал звука на корабна сирена. Скочил на крака и започнал трескаво да ръкомаха към виждащия се в далечината кораб.

След известно време до острова се приближила спасителна лодка с двама моряци. Нещастникът не можел да повярва на късмета си. Чудото се случило. Той бил спасен!

– Добре че видяхме дима – казал един от моряците. – Иначе никой никога нямаше да те открие на този отдалечен остров.

– Сега разбра ли? – завършил разказа си мъдрецът. – Бог се грижи за нас по най-различни начини. Но Божията помощ невинаги идва наготово и като по чудо. Понякога трябва да загубиш нещо, да понесеш своето страдание, да научиш ценен урок… И тогава разбираш, че когато нещо в живота ти гори, неговият пламък може да е нужен, за да освети пътя към истинското ти изцеление.

[9-liquid-morphine-9]

С калните ботуши пристъпих на пристанището. Дъждът се блъскаше в лицето ми, но се усещах жив. Поех нанякъде, беше малка уличка с разбити павета и хора с празни мудни очи. Разминах се с мръсен котарак, който носеше плъх в муцуната си. Погледна ме готов да избяга, но мисля, че и двамата осъзнахме, че си приличаме. Влязох в кръчма с дървена врата, през която се чуваше бой и аха да вляза, от дясно на мен се разби чаша. Какво пък, нали съм жив. Седнах на клатушкащия се висок стол пред бар с няколко вида алкохол, човекът с белези по ръцете забърса ниска мръсна чаша в престилката си и я побутна с неиндефицирана кехлибарена течност. Изгълтах я. Не ми пукаше. Запари, но беше добре. Кимнах му, а той сипа още. Боят продължаваше. Какво пък, нали съм жив. Понякога ми харесва да си представям по какъв начин бих се самоубил. Обаче в главата ми се блъскат няколко човека и всичко се оплита като краката на хората около мен. Усетих един лакът в гърба. Какво пък. Представяте ли си погребението си? Имах кръв под ноктите и кокалчетата ми бяха сини. Станах и отидох в подобието на тоалетна. Плочките бяха ле��кави, от тавана капеше и ме дразнеше, а в огледалото имаше призраци. Пуснах водата и измих лицето и ръцете си.

Отново сме тук, а? Защо не разбиеш огледалото и не се стегнеш? Включи се в боя, счупи малко ключици или скули.

Бих изял портокал, обаче това с което се задоволявах в момента беше подгизналият ми пакет цигари, глупавият кибрит с 9 клечки и празната манерка.

Излязох. Чашата ми седеше още там. Или беше друга чаша, не зная, но какво пък - нали съм жив.

Пред кръчмата мърлявият котарак се облизваше, но бързо го изгониха от там. Човекът с белезите ми предложи цигара и запалихме.

-Знаете ли колко често ми идва да се обеся със собствените си вени?

Хм. Няма да имате достатъчно време за този акт, сър.

Погледнах го. Имаше същите мудни празни очи като всички на тази шибана улица с разбити павета.

Намери ме. Занимавай ме, тормози ме. Искам да дойдеш и да ме измъчваш, за да се чувствам на място. Но не идваш, нали? Само скапания кораб, който мразех се виждаше на пустото пристанище. Скачаха деца с мудни очи, котарака подаде муцуната си от ъгъла.

Но, какво пък?

Нали съм жив.

[ivanvarbanovtv]

КОЛИБРИ ПРЕИЗДАДЕ "ЕДИН ГАДАТЕЛ МИ КАЗА" НА ТИЦИАНО ТЕРЦАНИ

Иван Върбанов - Репортерски хроники - София, 1.03.2024 г. / Издателство „Колибри“ преиздава „Един гадател ми каза“, навярно най-магнетичната и увлекателна книга на италианския писател Тициано Терцани, издавана и преиздавана в цял свят, по желание на своите читатели !!!

„Един гадател ми каза“ (преводач: Дария Карапеткова, художник на корицата: Стефан Касъров, 368 стр., 22 лв.) е незабравимо пътешествие до тайното сърце на Изтока. През 1976 г. Тициано Терцани среща в Хонконг един гадател, който го предупреждава да не се качва на самолет през цялата 1993 година! И специалният пратеник на сп. „Шпигел“ в горещите точки на Азия решава да се съобрази с това пророчество. С влак, кораб, автобус или на гърба на слон, той открива една друга Азия, непозната за ��ечно забързания пътешественик, чийто ритъм се определя от самолетните разписания. От гадател на гадател, в Тайланд, Бирма, Лаос, Камбоджа, Малайзия, Сингапур, в тесни улички и странна атмосфера, авторът сякаш търси потвърждение на необичайното предсказание, но и истината за своята съдба, за смисъла на миналото, настоящето и бъдещето. Редом със събитията и процесите, които преобразяват тези държави в края на века, Терцани рисува една от най-богатите и завладяващи картини на Югоизточна Азия, на границата между модернизация и древни култури, в плен на своите демони. Пътуване журналистическо, ала преди всичко духовно, през атавистични вярвания и чудати прорицания, пътуване към магическата азиатска мъдрост и към себеоткриването, дълбоко, неочаквано и пречистващо.

„Никога не ходя на гадатели, защото обичам животът да ме изненадва“ - ми отговори по свой загадъчен начин една възрастна жена от Банкок, която попитах колко пъти месечно ги посещава. В моя случай изненадите дойдоха тъкмо защото отидох на гадател. Пророчеството му отвори за мен нещо като ново око; показа ми неща, хора, места, които иначе нямаше да видя; накара ме да започна една безпрецедентна година, седнал в кош на гърба на слон в Лаос, и направи така, че да я завърша, седнал на възглавница за медитация в будистки покои, стопанисвани от американец, бивш агент на ЦРУ. Неговото пророчество също така ме… предпази от самолетна катастрофа: на 20 март 1993 г. хеликоптер на ООН в Камбоджа се разби с 15 журналисти на борда. Сред тях беше и колегата германец, който бе заел моето място.“

„Един гадател ми каза“ е публикувана на италиански език през 1995 година. Въпреки че определя себе си като „невярващ“ човек, Терцани има обилни познания за историческия и политическия контекст в Азия и храни дълбок интерес към философските аспекти на азиатската култура. Години наред пребивава в Пекин, Токио, Сингапур, Хонг Конг, Банкок. В продължение на десетина години живее в Индия със своето семейство.

[reposted-yura15cbx]

Daktari Дактари 🐾

1966 США Пол Лэндрес, Джон Флориа, Эндрю Мортон

Доктор Марш Трейси, ветеринар, работает в научно-исследовательском центре "Wameru" по изучению животных на территории заповедника в Восточной Африке. Работать ему помогают: его дочь Паула, американец Джек Дан и Майк Макула, местный житель. Также в этом центре, на равных правах, рядом с учеными, живет пара неординарных животных - косоглазый лев по имени Кларенс и шимпанзе - Джуди. Сюжетные линии сериала в значительной степени сосредоточены вокруг защиты дикой природы на территории местного заповедника от браконьеров и других угроз.

Доп. информация: "Daktari" (в переводе с суахили - доктор, или - "тот, кто лечит"), американский детский сериал, который был показан на CBS с 1966 по 1969 год. Был снят Ivan Tors Films Production совместно с MGM Television. В 1971 году этот сериал был показан по советскому телевидению в передаче "В мире животных".

Dawson's Creek Бухта Доусона 👫

1998 США Грегори Прэндж, Дэвид Семел, Дэвид Петрарка

События в сериале развиваются вокруг подростков из маленького городка Кейпсайд, штат Масачусетс. Первая любовь, первый сексуальный опыт, радости и печали с этим сталкиваются герои сериала. Чем взрослее они становятся, тем серьёзнее их проблемы. Доусоном зовут парнишку из богатой и благополучной семьи. У его соседки Джой всё с точностью до наоборот: мама умерла, отец - за решёткой, а старшая сестра отправилась на поиски лучшей жизни. Но никакой классо��ой вражды! Джой и Доусон росли вместе, и всё было вполне безоблачно, но сейчас в их отношениях появилось что-то новое. Они впервые поцеловались... Как дальше будут развиваться их отношения?

Debris Обломки 🛸👽

2021 США Падрейк МакКинли, Стив Эделсон, Ребекка Родригес

Сюжет повествует об исследовании разрушенного космического корабля. Казалось бы, рутинная работа. Однако обломки внеземного судна способны влиять на законы физики и поведение людей. Двум агентам специального назначения предстоит немало покопаться в этом странном деле — во всех смыслах.

Derrick Деррик 🍳🍭🔍

1976-1983 ФРГ Theodor Gradler, Leopold Lindtberg, Helmuth Ashley

: Дела очень разные, преступники - тоже. Некоторые преступления - глупейшие и бездарные. Некоторые - тщательно подготовленные и мастерски осуществленные.

В общем, всякие есть серии, с самыми разными преступниками, и самыми разными жертвами. Некоторые жертвы еще хуже, чем их убийцы. Но - "закон есть закон"...

Divorce 👰📝🌨️

2016 США Адам Бернштейн, Джесси Перец, Райан Кейс

Фрэнсис переживает долгий, трудный развод, который заставляет её по-новому взглянуть на годы совместно прожитой жизни. Оказывается, начать всё с чистого листа не так-то просто.

Documentary Now 🎥 🤡

2016 США Александр Буоно, Риз Томас

«Документалистика сегодня» — псевдодокументальное пародийное хулиганское шоу команды SNL в лице Фреда Армисена, Билла Хейдера, Сета Майерса и Риса Томаса. Каждая серия представляет собой издевательство над каким-нибудь знаменитым историческим документальным фильмом, однако просмотр неиллюзорно доставляет и без знания оригинальных реалий. Но даже при поверхностном знакомстве с культурным контекстом «Документалистика сегодня» превращается в изысканное юмористическое блюдо для гурманов.

[melanibg]

НАМЕРИХМЕ ПОТЪНАЛ КОРАБ

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Кинофестивалът CineLibri  е 10 години „Поезия безкрай“…

„Основното е, че ще бъде първият в света кино-литературен фестивал CineLibri, който е посветен на екранизациите. Идеята е в този фестивал да се покажат най-добрите екранизации на книги. Искаме фестивалът да е многогодишен – горе-долу 70% от нашите книги са филмирани. С голям подбор може да запълним много години.“ Каза за „въпреки.com” в късното лято на 2015 година Жаклин Вагенщайн, изпълнителен директор и създател на кинофестивала.

Припомняме думите ѝ, защото се оказаха пророчески и, защото още тогава тя имаше страхотна визия и планове за бъдещето на CineLibri и сега предстои неговото 10-ото издание (10 октомври – 3 ноември) под мотото „Поезия безкрай“. В годините от създаването му досега сме писали много за него – за филмите, за знаменитите гости, за надслова му, който винаги като избор ни е правил и истинска част от световната кино и литература. /Може да си припомните в текстовете на „въпреки.com” тук/.

Раймонд Вагенщайн и Жаклин Вагенщайн при представянето на първия кинофестивал CineLibri, 2015

В годината, в която отбелязваме 10 години от рождението на CineLibri, в контекста на един все по-безутешен свят, потърсихме упование в поезията. В поезията, която се родее със съня, бил той и летлив и бързо изчезващ кошмар, произлязъл от някой дивен филм на Алехандро Ходоровски; в поезията, тъждествена с пияния кораб на Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници; в поезията като съпротива срещу еднообразието и обикновеността на живота и като „отдих за окованата фантазия“. Пишат организаторите и допълват:

Най-вече в поезията като свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Педро Алмодовар Вече имаме информация за част от филмите, които ще гледаме. Чакат ни уникални преживявания в дните на фестивала. Още преди да бъде обявена Голямата награда „Златен лъв“ за най-добър филм, която спечели изключителният испански режисьор Педро Алмодовар на 81-я кинофестивал във Венеция, с председател на журито френската актриса Изабел Юпер, с първата си англоезична продукция – „Съседната стая“ знаехме, че на 25 октомври ще имаме шанса да го видим в зала 1 на НДК, когато ще бъде и церемонията по награждаването на CineLibri. Филмът ще има ексклузивна премиера у нас броени дни след премиерата си във Венеция. Испанско-американската камерна драма е изключително поетична и просветляваща история за смисъла на живота и смъртта, за стойността на приятелството и емпатията в критични моменти. Главните роли  са поверени на две възхитителни актриси – Тилда Суинтън и Джулиан Мур! Филмът е адаптация по роман на Сигрид Нунес, изследва противоречивата тема за евтаназията, но се усеща като апология на живота и силата на човешкия дух. Близки приятелки в миналото, с времето Ингрид и Марта са се отчуждили - едната се е отдала на писането, другата е избрала професията на военния репортер. След години двете се срещат отново при неочаквани обстоятелства. Вглеждайки се в отношенията помежду им, „Съседната стая“ рисува вълнуващ и провокативен портрет на нашето съвремие.

Тилда Суинтън и Джулиан Мур

Режисьор, сценарист, писател и продуцент, Педро Алмодовар има внушителен набор от киноотличия в кариерата си, в т.ч. „Оскар“, „Златен глобус“, „Сезар“, „Златна палма“, а през 2019 г. на фестивала във Венеция му беше връчена награда за цялостно творчество. Филмите му се занимават с проблемите на идентичността, приятелството, страстта, семейството и майчинството. Действието обикновено се развива на фона на определени социални и политически трансформации, героите са психологически достоверни, диалозите са пиперливи, а декорите и цветовете са истинска поезия. Алмодовар е майстор на сложните емоционални лабиринти и жизнеутвърждаващата мелодрама.

Неотдавна на български език излезе неговият сборник с разкази „Последният сън“ (издателство Colibri) – изкусна и многолика кратка проза, написана с кинематографична стегнатост, експресивност и тънък хумор. Фрагментирана автобиография на един оригинален творец, страстно отдаден на изкуството!

Новият филм на Паоло Сорентино, един от корифеите на съвременното италианско кино, ще открие Международния кино-литературен фестивал Синелибри 2024. Италианско-френската продукция „Партенопа“, която се нареди сред номинациите за „Златна палма“ в Кан тази година, представлява пленителна неаполитанска драма – изящен трактат за магията на кинематографията.

По традиция тържествената церемония по откриване на CineLibri ще се състои на 10 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на НДК в присъствието на десетки изтъкнати гости.

Историята на филма е вдъхновена от мита за Партенопа, една от сирените в гръцката митология, чието име означава „��лас на девица“.  Партенопа е и поетичното име на Неапол, родния град на многократно отличавания режисьор и сценарист Паоло Сорентино, който има в актива си „Оскар“, „Златен глобус“, БАФТА и четири награди на Европейската филмова академия само за трагикомичния шедьовър „Великата красота“ (2013). „Партенопа“ е седмият поред негов филм, номиниран за „Златна палма“.

Роберто Стабиле, ръководител на специалните проекти в Чинечита, който представи програмата Italian Screens в България, благодарение на който ще бъдат показани съвременни италиански филми в рамките на CineLibri

Верен на темите, които го вълнуват, и на сатиричния си подход, сега Сорентино е създал хипнотичен филм с носталгична атмосфера – опияняващ размисъл за неумолимия ход на времето, за безсмислените флиртове и любовните блянове, за начина, по който виждаме хората и местата, и за тяхната непостижима същност. Партенопа е загадъчна и безгрижна наглед изкусителка, която се наслаждава на свободата и младостта си. Родената �� Неапол девойка се отличава с неустоима красота и спира дъха на всеки срещнат. Тя знае, че „красотата е като войната – отваря всички врати“, но това не ѝ е достатъчно. Разговорите ѝ със застаряващи актриси, които според обществото вече не са в разцвета на силите си, разкриват природата на нейните собствени желания. Главната роля във филма е поверена на прелестната дебютантка Челесте Дала Порта. Партнират ѝ Гари Олдман, Стефания Сандрели, Луиза Раниери, Изабела Ферари, Силвио Орландо и други.

„Майсторът и Маргарита“

Една от най-очакваните прожекции безспорно ще бъде филмът „Майсторът и Маргарита“ на режисьора Михаил Локшин. Определят го като филм шедьовър, който успя да разбуни духовете в цял свят и е спряган за най-добрата адаптация на едноименния роман на Михаил Булгаков, смятан за един от най-великите в литературата на 20-ти век, до момента.

Почти всеки ден от CineLibri ни „зарибяват“, в най-добрия смисъл на думата, каква изненада ни готвят с поредния филм, който ще бъде включен в програмата на фестивала. /Може да следите на на тяхната фейсбук страница тук./. Тепърва ще разказваме за това…Но сега споделяме по-подробно за идеята на организаторите за юбилейното издание.

CineLibri 2024 празнува пропускливостта между поезията и съня, изкуството и живота, духовното и материалното, надеждата и отчаянието (доколкото във всяко отчаяние се крие надежда), затова и фигурата в средата, своеобразно сърце от протегнати ръце и длани, прилично на разлистена книга, символизира неуморния човешки порив.  Чувството за общност и споделеност окриляват надеждата за едно по-хармонично бъдеще. Тук е кодирано убеждението, че единството извира от многообразието, от примиряването на различията в името на хармонията. Че пламъчето на живота, желанието, любовта, мирът са невъзможни без примиряване на различията, в които има толкова много поезия и красота, стига да имаш очи за нея. Поезията е безкрайна, защото човешките пориви и желания са безкрайни, а те намират своя синтез в изкуството.

Алехандро Ходоровски

Мотото „Поезия безкрай“ е неслучайна референция към едноименния филм на забележителния режисьор Алехандро Ходоровски, чиито сюрреалистични откровения пленяват или отблъскват, но никога не оставят зрителя безразличен.  Кой всъщност е Алехандро Ходоровски Прулански? Роден през 1929 г. в Чили, потомък на украински евреи, креативен, ексцентричен артист с множество превъплъщения – поет, писател, философ, драматург, комик, танцьор, кукловод, режисьор на култовите филми „Къртицата“, „Свещената планина“ и „Света кръв“, автор на пантомими и на комикси, основател на „паническия театър“… Ала преди всичко харизматичен маг, създател на психомагията и психогенеалогията, един от най-енигматичните визионери на нашето време. Автобиографията му не е традиционно животоописание, а метафора и символ на приключението живот, изпълнено с вечно дирене и стремеж да бъдат преодолени границите на разума и тялото със силата на духа и на едно неистово въображение. За да добием сетива за онзи магически „танц на реалността“, който разкрива фантастични възможности и отваря неочаквани пътища, и да се слеем с неговия ритъм.

"Криле на желанието"

А крилете във фигурата са недвусмислена препратка и към знаковия филм на Вим Вендерс „Криле на желанието“. Защото в основата на всяко изкуство, на всеки филм, поема или спектакъл стои желанието. Препратката към филма на Вендерс е и възможно най-поетичното, метафорично напомняне за 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена и рухването на едни илюзии, заменени с други. И тъй като в настоящия исторически момент по-често се говори за оръжия, отколкото за поезия, няма как да не отбележим 100-годишния юбилей на Труман Капоти, който твърди, че „когато оръдията замлъкнат, музите се чуват“.

 Фестивалъ�� отдава почит на корифеите на поетическото изкуство, на които дължим незабравими трепети и полети на духа. Достатъчно е да споменем най-великия френски поет от епохата на Ренесанса - Пиер дьо Ронсар, роден преди 500 години и провъзгласен от съвременниците си за „Принц на поетите“; прочутия чилийски поет и Нобелов лауреат Пабло Неруда, роден преди 120 години; безсмъртния мексикански поет, есеист и Нобелов лауреат Октавио Пас, от чието рождение се навършват 110 години; гениалния ирландски драматург и поет Оскар Уайлд, роден преди 170 години; екстравагантния Джордж Байрон, отлетял преждевременно от този свят преди две столетия... През 2024 г. отбелязваме и 120 години от рождението на българския поет и преводач Атанас Далчев – творец ерудит, неподатлив на конюнктурни влияния.

Атанас Далчев

Тази година, в контекста на един все по-безутешен свят, търсим упование в поезията. В поезията, тъждествена с пияния кораб на Артюр Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници, но и в поезията като съпротива срещу еднообразието и крехкостта на живота, като  „отдих за окованата фантазия“. Най-вече в поезията като необятност и свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Както официалната визия на CineLibri 2024 , генерирана с помощта на AI, е продукт на оригиналната дизайнерска дарба и свежите идеи на Радослава Боор, която майсторски интегрира в проектите си новите технологии, така и съдържанието на актуалния видеоклип е вдъхновено от тематичния фокус на програмата. Видеото е пряка препратка към мотото на фестивала „Поезия безкрай“ и към символния заряд на незабравимата романтична драма „Криле на желанието“ с режисьор Вим Вендерс.  А текстът преплита мотиви от творчеството на френските артисти Пол Елюар и Луи Арагон, двама титани на поезията, известни с неизтощимото си човеколюбие. Обединява ги още нещо – естетиката на сюрреализма, размил границата между въображение и реалност и освободил мисълта. През 2024 г. се навършва точно един век от публикуването на прочутия „Манифест на сюрреализма“, с който Андре Бретон полага основите на това революционно за времето си движение в изкуството. Терминът е изкован от Гийом Аполинер, още един ярък представител на френския артистичен авангард.

Пол Елюар

Режисьор на клипа е Димитър Коцев - Шошо, съмишленик и приятел на фестивала от самото му създаване. Актьорите изпълнители на стиховете са Велина Георгиева и Спартак Панталеев. Оператор на видеото е Александър Станишев, монтажист е Зорица Коцева. Цветните корекции са дело на Борис Тивчев, а костюмите дължим на Мартин Коцев. Художник на костюмите е Силвия Владимирова, художник на крилете: Irina Anatolieva Pamyatnih. Превод стихове на Пол Елюар и Луи Арагон: Силвия Вагенщайн. Анимирано аутро: @ratimid.

Така организаторите на CineLibri, начело с Жаклин Вагенщайн, както всяка година обосновават по невероятен начин самата философия, смисъл, художествен максимализъм неговата програма. Трудно бихме могли да си представим като зрители, като читатели, който чакат с нетърпение фестивалните дни какъв труд, усилия, познание, въображение, мащаб на мечтите се крие зад всичко това! Съвсем не по български го доказва вече 10 години!

Жаклин Вагенщайн

Заедно с това всяко издание обогатява програмата си с нови събития, осмислени преди всичко като поклон и възхищение от голямата литература и доброто кино. Тази година ще се проведе Първият форум на литературните адаптации за голям екран BOB (Based-on-Books), който ще посрещне големи имена от киноиндустрията в София на 26 и 27  октомври в хотел „Милениум“, зала „Айнщайн 2“, в рамките на десетото издание на CineLibri. BOB няма аналог в международен план - освен че представлява мост между две индустрии, свързани съответно с киното и литературата, съчетава образователно-дискусионна част с пичинг. Форумът представлява изключителна възможност за българската публика да се срещне с едни от най-видните имена в киноиндустрията от цял свят, които ще разискват всички аспекти на адаптирането на литературни произведения на голям екран: от творческия процес през практиките и тенденциите до реализацията, финансирането и пласирането на пазара. Програмата включва панелисти от България, Франция, Англия, Германия, САЩ, Шотландия, Норвегия, Чехия, Гърция, Нидерландия, Кипър, Италия и др., представители на финансиращи институции, специализирани платформи, сейлс и продуцентски компании, писатели, режисьори, сценаристи, актьори, журналисти, издатели, скаути, фестивални селекционери. Участие са потвърдили вече влиятелни имена със световен авторитет. Подробности за форума очаквайте при нас.

А ние се вълнуваме и кои ще бъдат членовете на авторитетното международно жури в конкурса за пълнометражен игрален филм на CineLibri 2024, които също ще вземат участие като панелисти в този форум.

За финал на този текст ще цитираме отново организаторите:  „Очаквайте единствения кинофестивал, който се уповава на вековната мъдрост на писаното слово и превръща симбиозата между киното и литературата в оръжие срещу апатията и бездуховността.“

На добър час, любимо CineLibri! Нямаме търпение! ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на CineLibri, Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[notesovertherailroads]

Теория на относителността

Според нея времето е непостоянно като величина и е известна с това, че колкото по-бързо се движим, то ще видим повече за по-кратък времеви период... Знам, че не е точно това, но няма значение, защото разбирането е относително. Тичам, а в слушалките ми бичи "Heartshaped box", вариантът на Duomo. Опитвам се да се фокусирам, да се откъсна от сънищата си, които ме преследват напоследък. Започвам бавно и се отпускам чак когато навлизам в парка и виждам, че все още не е пълно с хора. Пред мен са баба, която бута количка и внучето. Облечено със синьо яке, то обикаля диагонално по пътеката, а аз забавям, провирам се със скорост, която раздвижва въздуха около него. Детето се обръща и ме поглежда странно, хващам погледа му за миг докато изчезвам по маршрута си. Настройвам дишането си. Разминавам се с други бегачи. Песните се сменят. Правя един цял кръг, 2,4 километра. Отново съм на същата алея към Коколандия и тогава ги виждам. Бабата и внучето. Изминали са може би петдесет, най-много сто метра. Сега то държи лопатка и весело подскача по диагоналите от двете страни на пътеката, загребва тук или там. Аз подминавам отново, но погледът ми застива върху него докато ме връхлитат мисли. Ако аз съм ракетата, която е в онзи мисловен експеримент с близнаците, то би трябвало да съм в момента с една милисекунда по-млад, да съм видял повече, да съм усетил повече. Но всъщност в живота това е обратно. За тези стотина метра детето е могло да види съкровище във всяко камъче, да открие охлюв, да се впечатлява от дървета, които сякаш подпират небето. Ако тича, то ще има безкрая пред себе си, безброй възможности да открие в света всяко малко чудо. А постепенно светът ще се завърта все по-бързо... На третата обиколка не ги виждам, сигурно свили в друга посока. И въпреки това хлапето е пред очите ми докато физиката и философията зад нея се смесва със спомени. Аз съм на четири и съм на синята си триколка. Пред мен е вратата на двора - граница, която ми беше забранено да напускам, защото там беше улицата. Онова страшно нещо, което предизвикваше потрес у нашите. Въртя педалите на триколката и вратата се приближава. Става все по-голяма и голяма, притегателна със своя олющен метал, а отвъд е светът. Широк и шумен, там са и приятелите ми, пътят за детската и неща за които само мога да предполагам. Стигам края, вратата е пред мен и не мога да й устоя. Оказвам се на тротоара. Горд. Докато въртя педалите, сградите са огромни кули, които нямат равни с други. Имам чувството, че подминавам къщата ни цяла вечност, след това тази на Мими и крайъгълната. Стигам улица "Баница". Всичко е голямо, любопитно и страшно. Гледам улицата, радвам се на тази експедиция и решавам да обърна. Достигам вратата си, а там е баба ми, която уплашено ми бие шамар. Аз се чудя какво съм направил и моето постижение, моят Еверест се изпарява... Така или иначе, години по-късно осъзнавам причините за тази уплаха. Може би докато сме малки се движим със скоростта на светлината и всичко е едновременно застинало и бързо. Може би отново ще сме така на старини, а междувременно все се опитваме да надбягаме космическия кораб с "близнака ни" и се приближаваме към центъра на нашата галактика.

А все пак дори и светлината е с непостоянна скорост.

[wpristav]

«Томагавки» в Черном море, 30 минут полета до Ростова и Краснодара

Согласно официальному отчету командования ВМС США «Европа – Африка», эсминец УРО ВМС США USS Arleigh Burke (DDG 51) в декабре 2021 года совершил свой проход в акваторию Черного моря якобы для отработки взаимодействия с союзниками и партнерами по НАТО в регионе, в реальности была банальная «дипломатия канонерок». USS Arleigh Burke – головной корабль класса ракетных эсминцев Arleigh Burke. Эти кораб... Читать дальше »

[9-liquid-morphine-9]

Огромното подгизнало бяло платно е сгънато точно дванадесет пъти и не се отлепя от гърба ми. Дъждовни капки се сливат с капки кръв и пот по лицето ми, а то е притиснато в дървения разбит под. Пронизваща неспираща болка се рее в стомаха ми като множество пеперуди с криле от макетни ножчета, а гърдите ме стягат. На нивото на очите ми светкавично премина мърляв плъх. Не виждах повече. Косъмчетата на тила ми бяха наелектризирани, костите ме боляха. Давя се от агонията, случваща се в мен и наоколо. Очите ми парят и издухвам кичура, влизащ в очите ми. Шибаното платно не се отлепя, но се изправих. Краката ми треперят и тежат, но правя крачка. Мразя този дървен под. Всъщност мразя целия скапан кораб.