#интервю

[wisemancax]

Крал Чарлз и принц Уилям взеха решение „Никога да не се срещат сами с бившия принц Хари (херцог на Съсекс)“ след интервю му с Опра Уинфри

Крал Чарлз и принц Уилям взеха решение „Никога да не се срещат сами с бившия принц Хари (херцог на Съсекс)“ след интервю му с Опра Уинфри King Charles and Prince William made decision to ‘never meet Prince Harry, Duke of Sussex alone’ following Oprah Winfrey interview Oprah Winfrey Ex Prince Harry, Duke of Sussex Забележка и Отказ от Отговорност: Аз НЕ съм близ��к с Кралското семейство, но никога…

[kadeemagi]

"Баща ми все ми казваше да затварям вратите вкъщи. А аз все ги оставях отворени. И той отново ми напомняше да затварям вратите, тъй като не живея в пещера, а аз ги оставях отворени. И после порастваш, учиш и отиваш на интервю за работа, на което гледаш да се представиш в най-добрата си светлина, и започваш работа. Обаче, тъй като не си се научила да затваряш вратите, започваш да оставаш след работа, да работиш от вкъщи, да оставяш различни хора да се възползват от уменията и качествата ти. И после порастваш, виждаш приятел от детството и тъй като си красива и добра, а и не си се научила да затваряш вратите, няма проблем, пускаш го, без много да му мислиш. Защото в любовта най-важното е хората да се обичат. Обаче не е точно така. В любовта е също толкова важно да караш хората да чукат. Контролно-пропускателния режим с други думи е важен по отношение на любовта. Бащата е първият и най-важен учител в изграждане на умението да поставяш граници и да се уважаваш. Размисли се за малките неща в живота. И за греховете хорски. "

[grishi]

Питай този, който ти задава анонимни въпроси дали е ваксиниран?

- usual-suspect

все едно съм на интервю за работа😆

[naeminet]

Може да се окаже, че е трудно да се разграничи добре подреденият декор от прекалената декорация. Да, възможно е да прекалите с декорацията на дома си. За да ни помогне да разберем нюансите, Сара Билота, историк на дизайна, сподели своите прозрения в ексклузивно интервю.

[petyarusewa]

Не точно обвързана казваш.Какво тогава, неангажиращо или пък сгодена, омъжена?

Това някакъв вид интервю ли е? 😁

[vprki]

Милена Балчева-Божкова в поредица за изложбата “Академията въ Княжество и Царство България“ – част 3

Изложбата “Академията въ Княжество и Царство България“ в галерия „Академия“ на НХА е забележително събитие не само в културния ни живот, но и за цялото ни общество, особено в сложното ни време в национален и глобален план. И не става дума за пристрастия - политически, социални и т.н. а за историческата истина в контекста на изкуството. Както обещахме в първата си публикация за експозицията в поредица от пет текста с автор Милена Балчева-Божкова /на снимката/, куратор и ръководител на проекта ще ви разкажем повече…Публикуваме третия.

ДОЛУ АВАНТЮРИСТИТЕ! НЯМАМЕ НУЖДА ОТ РОШОГЛАВЦИ! ОТГОВОРЪТ НА ОПОЗИЦИОНЕРИТЕ И ПОДКРЕПАТА ОТ ДВОРЕЦА

[...] Опозицията в Народното събрание беше против откриването на училището. Това било лукс – трябвало да се погрижим по-напред за земеделието, занаятите – за всичко друго, та едва тогава да мислим за „рисуватели“. Така наричаха по онова време художниците... Както и да е, откриването на Рисувалното училище можа да мине през Камарата, и не само че стаите му не останаха празни, от което се опасяваше опозицията, а се явиха повече от стотина кандидати. Приети бяха половината – стаите на училището не можеха да поберат повече. Още кънтят в ушите ми крясъците на опозиционерите: „Ще създадете скитници, лумпен-пролетариат! Тези пари ще бъдат по-полезни във всяка друга област! Долу авантюристите! Нямаме нужда от рошоглавци! /Според някои наивни депутати, „рисувателите“ били само едни „рошоглавци“ и нищо повече!/ Самият аз с моята мойсеева брада навярно съм подсилвал това убеждение на тези депутати... Почнахме в 1896 година. Препятствията баха много дори и след като бехме почнали. Имаше слухове, че училището ще бъде закрито. Каква борба водихме! (1.  Из интервю на Хр. Бъзицов с проф. Иван Мърквичка. НА – БАН, сб. XIII, а.е. 923, л. 2. – б.а.)

Указът на Княз Фердинанд за създаването на Рисувалното училище

Идеята за откриването на Рисувално училище се посреща с резерви от голяма част от народните представители. Дълги години след основаването му правото му на съществуване като важен културен институт е подложено на съмнение. По страниците на следосвобожденската ни преса често се повдига въпросът за закриването или преобразуването му. Независимо че навлизането на първите випуски на училището в художествения живот на страната се счита за най-добрия атестат за ролята му на основен културен фактор, през първото десетилетие от своето съществуване то продължава да е подложено на остри нападки не само от редица общественици, но и от Министерството на народното просвещение. Създаването на Законопроекта му среща осъдителния тон на някои от най-известните интелектуалци на тогавашното време, като например Алеко Константинов. През 1895 г. в своя прословут фейлетон „Дребни работи“, публикуван във вестник „Знаме“, той иронично опонира на създателя му Константин Величков.

От изложбата

Подобни коментари за излишността на учебн��та институция все по-често фигурират по страниците на следосвобожденската ни преса, като неведнъж се повдига и въпросът за закриването или преобразуването му. Независимо че навлизането на първите випуски на училището в художествения живот на страната се счита за най-добрия атестат за ролята му на основен културен фактор, през първото десетилетие от своето съществуване то продължава да е подложено на остри нападки не само от редица общественици, но и от Министерството на народното просвещение. През учебната 1900/1901 година Рисувалното училище преживява една от най-сериозните кризи в своето съществуване. Убеденият негов противник и министър на финансите по онова време Петко Каравелов, предвид невъзможността съвсем да се закрие училището при явното покровителство на княз Фердинанд, поисква да го реформира, и то така, че да го понижи до степен на средно учебно занаятчийско училище, като за тази цел се изготвя дори специален законопроект. Законопроектът е внесен в пролетната извънредна сесия на Народното събрание от привържениците на Демократическата партия, но до разглеждането му не се стига.

От изложбата

Първото десетилетие от съществуването на Държавното рисувално училище протича под знака на силни нападки към него. Често то е подлагано на подробни и изчерпателни ревизии от страна на Министерството на финансите, продължават и критиките от страна на просветното ведомство. След 1906 г. започва да се прокрадва идеята Рисувалното училище да бъде трансформирано в Художествено-индустриално, като цялата учебна 1907/1908 година преминава под знака на развихрилите се дебати около тази инициатива. Идеята за това преобразование и необходимостта от подобно обучение започва да се коментира разгорещено в обществените среди още в края на XIX и началото на ХХ век, като причина за това се посочват все по-нарастващите нужди на развиващата се индустрия. Политическите партии, които се сменят една след друга в началото на ХХ век, съсредоточават усилията си именно в стремежа да насърчават промишления прогрес. Въпреки традиционното си схващане за основната роля на Рисувалното училище да възпитава предимно онази всемирна, висока култура, която се казва изящни изкуства, идеята за трансформацията на училището в този ранен етап от неговото съществуване отбелязва и Антон Митов в своя прословут „Реферат за рисувалните �� художествено-промишлените училища“ от 1899 г.

Антон Митов "Варненско море", 1895 , Национална галерия, в изложбата в галерия "Академия"

През 1908 г., от страна на Министерството на просвещението се подготвя нов законопроект, който засяга и дейността на Рисувалното училище. В комисията, работеща по новия законопроект, не е поканен нито един преподавател от учебната институция, единствено Стефан Димитров като частно лице. Главният вдъхновител на новия законопроект е Андрей Протич , към този момент подначалник в просветното ведомство. Още при изготвянето на законопроекта старите преподаватели в училището „обявяват тревога“. Следват писма с обемисти изложения до министъра на просветата. Преподавателският състав протестира срещу посегателството върху автономията на училището, изтъква и важността изящните изкуства да бъдат „меродавни“ и да са господстващите в учебното заведение. За всички тези затруднения научаваме не само от запазените архивни документи, но и от редовната кореспонденция между директора проф. Иван Мърквичка и царския секретар. Следват дълги изложения по проблема и до монарха. В подробно писмо от 31 октомври 1908 г. до царя проф. Антон Митов описва новия, вече отпечатан законопроект като голяма опасност за бъдещето на училището и изтъква монарха като единствената надежда (за старите преподаватели) за предпазване на институцията, за пореден път, от хора не имащи нищо общо с интересите на изкуството.

Писмо до цар Фердинанд I от проф. Антон Митов във връзка с подготвяния от Министерството на народното просвещение проектозакон за Държавното рисувално училище, октомври 1908 г., Централен държавен архив

Въпреки очакваната подкрепа от Двореца везните все пак натежават в полза на просветното ведомство и управляващата партия. Преустройството на Рисувалното училище става по време на правителството на Демократическата партия с министър на народното просвещение Никола Мушанов. Новият закон от 1909 г. превръща учебното заведение в институция, чийто надзор принадлежи на Министерството на народното просвещение. Управлението му се осъществява от директор със съдействието на съвет от преподаватели. Конкурсната практика за приобщаване на нови преподаватели в училището отпада и те са назначавани директно от Министерството на народното просвещение, като единствените посочени критерии са завършване на художествена академия или художествено-индустриално училище и утвърдени художествени качества. ≈

Текст: Милена Балчева-Божкова

P.S. на „въпреки.com”: Припомняме, че първото участие на България на Венецианското биенале е на 9-то му издание 22 април 31 октомври 1910 в зала 20 на Палацо дел Експозиционе. Изложбата “Академията въ Княжество и Царство България“ в галерия „Академия“ на НХА продължава до 9 март.

Не я пропускайте. Там ще ви посрещнат изкуствоведи – студенти и магистри, които ще ви разведат из нея, ще ви разкажат и обяснят за експонатите ѝ. От днешна гледна точка е странна реакцията на видни интелектуалци и обичани от нас личности от онова време. Но фактите и документите казват истината, такава, каквато е и това е нашата история – сложна, противоречива…А иначе идеални хора няма, още повече политици…

Снимки: Стефан Марков и архив на НХА

[balgarianovinite]

Полицай от Бургас държал бременна часове на 40-градусови жеги

Комплексар № 1 на Бургас Иван Бакърджиев - бивш началник смяна в Първо Районно управление на полицията в Бургас се оказа, че превишавал правата си постоянно докато работил в 1-во РУ на МВР- Бургас. В един от очевидно множеството случаи, в които го правил, стигнал до там, че държал бивша съученичка ( бременна жена ) 6 часа, бременна в 9-ти месец по ужасните жеги на лято 2024 година за да и направи поредния тест за наркотици, който излязал отрицателен.

Иван бакърджиев До това се стигнало след като Иван Бакърджиев се почувствал унижен при една проверка на улицата от преди 2 години, защото, когато той питал момичето дали го помни от училище, тя му отговорила, че не го помни. А истината била, че Иван Бакърджиев бил обект на подигравки от момичетата в гимназията, едно от които била нашата героиня - бременна жена. Полицай иван вакърджиев вече е в гранична полиция, а не е в първо районно мвр бургас Полицай Иван Бакърджиев в конфликт на интереси слагал дограма ? Всичко това от комплекси, защото тя му казала, че не го помнела. Това довело до ежедневни проверки от страна на Иван Бакърджиев, който за да причаква нея и мъжът ѝ пред дома им, нарушавал заръките дадени на оперативките в Първо Районно управление на полицията в Бургас и нап��скал поста си в района, в който му е бил определен да охранява обществения ред. Всяка проверка продължавала по няколко часа, а за тормоза над бременнаta жена Иван Бакърджиев използвал властта си, която превишавал. Заяждал се с бременна жена, която била бременна тогава в 6 месец, при поредната провека, продължила часове. Тя му обяснявала, че не може да сложи колан, защото е бременна и той пречи на плода, но това не попречило на Бакърджиев да настоява тя да си сложи колана.  

Полицай иван бакърджиев от първо районно полицейско управление в бургас. Героите от статиите ни Иван Бакърджиев от Първо и Мишо Ситев кроят планове срещу ЮСТИЦИЯ заедно ? Карал бременна жена в 6 месец да си сложи колана докато шофира, въпреки, че тя му казала, че и притиска плода. Та, въпросният Иван Бакърджиев така се главозамаял, че започнал да кара подчинените си в Първо Районно управление на полицията в Бургас да се обръщат към него с "началник" и когато това не се случвало, той се озлобявал и започвал да прави изтриги на "непокорния" подчинен.

Това довело до това той да бъде изхвърлен като мръсно моте от Първо районно.

В момента той е намерил убежище в най-корумпираната част на МВР - гранична полиция. Нашата медия няма да спред да следи работата на Иван Бакърджиев и в Гранична полиция. Злоупотребил ли е с власт полицай Иван Бакърджиев от Първо Районно в Бургас ?

Полицай иван бакърджиев Имаме информация, че е използвал съпругата си да му подава информация за определени лица, която е сервитьорка на пицария "Романс" в Бургас. В един от случаите, тя се опитала да подтикне един от нашите източници да пие алкохол в пицария "Романс" и когато си тръгнал от заведението 3 патрулки начело със съпруга ѝ - Иван Бакърджиев му секли пътя за да го тестват за алкохол и наркотици. Той не пил алкохол и за това тестовете му били отрицателни, а това предизвикало гняв и съжаление у Иван Бакърджиев. По-подробно за този и други подобни случаи ще четете в следващите ни разследвания. Цялото интервю можете да прочетете долу: - Здравейте, въпросния полицай Иван Бакърджиев, който ме спря в квартал "Акациите" с моя съпруг. Той ми казаше, че е мой съученик не знам до кой клас. Нямам спомен. А аз съответно съответно му казах, че не го помня, защото беше така. Оттам нататък започна да ни спира системно и държанието му беше коренно променено. КОМПЛЕКСАРЩИНА: “Полицай Бакърджиев тормози цялото ми семейство заради подигравки в гимназията!” За мен това всичко е на лична основа.

Иван бакърджиев Аз имам също... единайсет теста, които пазя. Може би са и са и повече. В рамките на година и половина-две. Това за мен е просто един системен тормоз, който не мога да понасям.

Докато бях бременна ме е държал дълго време. С дъщерята на моя съпруг, на слънце, на студ, на вятър.

Не е нормално да чакаме три часа тестове. Господата КАТ-аджии всеки път, като ме видят, казат, че няма смисъл да ми правят тест, защото вече може би ми е писнало да идват да ми правят тестове, защото ще излезе отрицателен, но господинът държи да ми се прави. Също така господинът ни спря. Мисля, че бях в 5 или 6 месец бременна. Започна да се заяжда защо нямам колан. Аз му обясних, че съм бременна. Той започна да пита в кой месец съм. Имало си определени месеци, в който може да се сваля колан. Аз му казах, че коланът ми пречи. Бях в петия или шестия месец, не помня. И че няма как да го сложа, защото ми притиска корема. Каза: "Отвори багажника". Започна едно оглеждане, пак бавене. Тогава също искаше да ми прави тест за наркотици, но не ми направи. Просто за мен, това е всичкото на лична основа, че аз не съм помнила въпросния господин, че ми е бил съученик. Въпрос: Проверките случайни ли бяха или така? Проверките случайно ли бяха? - Абсолютно винаги не са били случайни проверките. Обръща след мен ана сирени, спира движението като види колата да тръгва от вкъщи. Другите полицаи са обрани за разлика от него. Само той винаги го прави това нещо. И това му навежда на мисълта, че всичко е лично. Въпрос: Искате да я кажете, че той е използвал службното си положение за да се разчиства лични сметки? - Абсолютно. Злоупотребил ли е с власт полицай Иван Бакърджиев от Първо Районно в Бургас ?    бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена Read the full article

[ale0740]

250130 “When The Stars Gossip” Casts Interview / Интервю с актьорите от “Когато звездите клюкарстват”

View this post on Instagram A post shared by TVING 티빙 (@tving.official)

[carlsonmg]

filternews

[parkr1n]

Интервю на И Джун Ги за списание "The Star"

Какво правиш напоследък?– Тъй като все още имам планирано турне в Азия, ми хареса да прекарам времето си в подготовка и репетиции за него. Работя усилено, за да изразя своята благодарност на моите задгранични фенове и да им дам прекрасни спомени. Освен това все още обмислям предложения за следващия си проект и се подготвям за него психически и физически. Все още ли имаш пресни спомени от…

[ivanvarbanovtv]

ПРЕДСТАВИХА СТЕФАНИ ЛЕЧЕВА ПРЕД ЕКИПА НА ТЕАТЪРА И ФИЛХАРМОНИЯТА В РАЗГРАД

ИВАН ВЪРБАНОВ Стефани Лечева е назначена за временно изпълняваща длъжността на държавния културен институт. 

Г-жа Лечева бе представена пред артистите от Илко Ганев - заместник - министър на културата и Елиянка Михайлова - директор на дирекция "Сценични изкуства и художествено образование" по време на специална среща.

Бързаме да й пожелаем успех, Стефани Лечева в тази трудна и отговорна задача, и мисия!

Разградският театър и филхармония имат знаещ и можещ професионалист за ръководител! На добър час! ❤️

В интервю за БНР - Шумен тя потвърди, че е предприела оперативни действия, заедно с колегите си от Министерството на културата за решаване на проблемите, които станаха публично известни. 

Лечева заяви пред БНР, че са изплатени заплатите за септември на артистите и служителите отТеатрално-музикалния и филхармоничен център в Разград. Увери, че всички ще получават възнагражденията си в срок.

Призова за търпение и разум в разрешаването на необичайната и трудна ситуация в театрално - музикалния и филхармоничен център в Разград. 

Стефани Лечева е завършила през 1991 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Елена Ба��ва, се чете в биографичната справка на сайта на шуменския театър. Родом е от Алфатар, Силистренско. В творческата си биография има над 100 роли. Започва кариерата си в Драматичен театър „Сава Доброплодни“ в Силистра. Там влиза в редица роли, сред които Лариса в „Ешелонът“ от Михаил Рощин с режисьор Рюдигер Фолкмер, Жил Търнър в „Пеперудите са свободни“ от Леонард Герш с режисьор Вл. Бурилков, Меги в „След грехопадението“ от Артър Милър с режисьор Асен Гаджалов, Християния и Катерина в „Греховната любов на Зографа Захария“ по Павел Спасов с режисьор Едмонд Грозданов, Амалия в „Двубой“ от Иван Вазов с режисьор Никола Николов, Вела в „Вампир“ от Антон Страшимиров с режисьор Душко Добрев и много други.

Професионалните ангажименти на актрисата Стефани Лечева през годините вървят успоредно с редица участия в концертни изяви, представяне на книги от различни автори и други културни събития в градовете – Силистра, Варна, Плевен, София, Шумен и други, включително Разград.

Когато става част от трупата на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ в Шумен, Лечева се превъплъщава в десетки образи – Елица от „Боряна“ от Й. Йовков с режисьор Николай Колов, Кина в „Татул“ от Г. Караславов с режисьор Димо Дешев, Жената в „Януари“ от Й. Радичков с режисьор Александър Илинденов, Сарка в „Опечалена фамилия“ от Бр. Нушич с режисьор Юрий Дачев, Бабата в „Сестри“ от Людмила Разумовска с режисьор Василена Радева… Печели редица награди, сред които I награда „За актьорско изкуство на актьорите, участващи в спектакъла „Оттука започва България“, „За истинно-документална и силно въздействаща ансамблова игра“ на Национален фестивал на малките театрални форми, Враца – 2016. Спектакълът „Оттука започва България“ получава и номинация на „Академия Аскер“ за „Най – добро представление” – 2016, получава награда за цялостен спектакъл на МФ „Друмеви театрални празници – нова българска драма“ – Шумен 2016 г., също и награда за женска роля от ТФ „Нова българска драма“ – Шумен 2021. Има редица награди от нееднократни участия в Националния конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература „Лайош Кошут“ – Шумен.

На 15 октомври 2018 г. Шуменският театър отбелязва 60-годишния юбилей на Стефани Лечева.

Желаем й воля, характер, мъдрост и успех! /ИВАН ВЪРБАНОВ, журналист/

[rugbypodbg]

Има ли характер в съвременното ръгби? Има достатъчно много, но ние сме вече професионални атлети

Daniel Schofield Ексклузивно интервю: След като преодоля сериозни трудности, Люк Коуън-Дики е в отлична форма на 31-годишна възраст и поддържа духа сред щаба на Сейл В безбройните стаи в тренировъчния комплекс на “Сейл Шаркс” в Карингтън се чува гръмкият глас на Люк Коуън-Дики много преди да го видите.Хукърът пристига за интервюто си за Telegraph Sport в добро настроение. Слънцето грее, макар и…

[naeminet]

Има оживление на пазара на недвижими имоти и влияние за това оказва наближаващата дата за влизане в еврозоната, коментира председателят на Асоциацията на кредитните посредници в България (АКПБ) Александър Александров в интервю за БТА.

[petarnizamov]

“Български юридически комитет” се заема с нов казус на неоснователно отнети деца от семейство във Варна 1

ПЕТЪР НИЗАМОВ PETAR NIZAMOV Петър Низамов : “Български юридически комитет” се заема с нов казус на неоснователно отнети деца. Брутално са взети от социалните няколко деца от семейство пак във Варна! Какво става с тази Варна? Ще ви държим в течение, като скоро ще направим интервю с родителите на отнетите деца от смазаното от чиновниците семейство. Това са отнетите деца във варна! Ние никога не…

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Живописта на Симеон Николов излъчва светлина, чистота и живот

На 22 ноември 2024 в Художествена галерия - Смолян бе представена юбилейна изложба „Живопис“ на художника Симеон Николов (1944-2022), която може да бъде видяна до 5 май 2025. Експозицията бе показана в София от 22 октомври до 5 ноември 2024 в  зала „Райко Алексиев“  на СБХ и предизвика голям зрител��ки интерес. Написа за „въпреки.com” изкуствоведката Сузана Николова, куратор и дъщеря на художника.

Уточняваме това, защото Сузи, както я наричат приятелите, е авторитетен специалист с множество ярки изложби като куратор, автор на публикации, монографии. Част от тях може да прочетете при нас тук. От тази година тя е доцент в НХА, където преподава. Свидетелите сме с какво всеотдайност и любов подготви тези изложби, представящи изкуството но Симеон Николов. Ярка и силна бе експозицията му в „Райко Алексиев“, незабравима. А сега се надяваме, че ще имаме възможност да я видим в Художествена галерия в Смолян.

Сузана Николова на откриването на изложбата "Живопис" на Симеон Николов в галерия "Райко Алексиев"

В изложбата са включени 50 живописни творби от фонда на Художествена галерия – Смолян, Регионален исторически музей „Стою Шишков“, Регионална библиотека „Николай Вранчев“, частни колекции и семейството на художника. Идеята е да се представи цялостно творчеството на автора - от ранните произведения след завършване на Художествената академия, до голямоформатните платна от зрелия му период.

Симеон Николов е дългогодишен член на секция „Живопис“. Изложбата му в „Райко Алексиев“ е втората негова изложба в СБХ след мащабната ретроспективна през 2005, съдържаща 112 платна. Концепцията на изложбата е да представи цялостно творческия му път - от ранните произведения след завършване на Художествената академия, през голямоформатните платна от зрелия му период, до камерните родопски пейзажи, които греят със живия си колорит. Изборът на галерия бе на самия автор, който имаше желание да представи юбилейната си изложба именно в пространство на зала „Райко Алексиев“ и подготвяше произведения за изложбата.

Родопски пейзажи на Симеон Николов в галерия "Райко Алексиев"

Симеон Николов е роден на 13 август 1944 в Ксанти, Гърция в семейството на Йорданка и Иван Караиванови. Той е най-малкият от четирима братя – Борис, Никола, Георги и Симеон. Семейството се връща в България в тогавашното Царство България, когато той е на няколко месеца. Цялото му детство преминава в Родопите. Още тогава започва да рисува.

Гимназиалните години Симеон Николов учи в известната Райковска гимназия, създадена преди 104 години. Като ученик започва да рисува портрети на бележити личности за украса на кабинетите по различни предмети – Менделеев, Ломоносов, Дарвин, Ламарк и три портре��а на Васил Левски. Един от портретите и до днес е поставен на централно място в Райковската гимназия (1*).  Още в тези младежки години се изявява способността му да изгради сериозен представителен портрет, който освен физиономичната характеристика, изразява нравствената сила и характера на портретувания.

От изложбата на Симеон Николов в галерия "Райко Алексиев"

След завършване на Райковската гимназия Симеон Николов отбива военната си служба в Санитарната школа в Русе. Контрастът между Родопите и Дунава е много вдъхновяващ за младия художник. Там продължава да рисува с още по-голямо желание. Началниците забелязват таланта му и го изпращат във Военно-медицинска академия – София (ВМА) като художник. Директният контакт с високо квалифицираните лекари във Военна академия създава у него огромно уважение към лекарската професия. През една от отпус��ите той пристига с лекари от ВМА в курорта Пампорово. В Смолян се вижда с художника Петър Стайков (1933-1990), който му отправя покана да поеме длъжността на художник-изпълнител в Родопския драматичен театър. За тази среща Симеон Николов разказва в интервю с писателя Светозар Казанджиев: „Поканата бе неустоима, въпреки, че във ВМА искаха да ме назначат на щат. Театърът ме засмука като магнит.“ (2*)

Пред "Невястата" на Симеон Николов в галерия "Райко Алексиев"

Родопският драматичен театър е артистичното сърце на града. През годините в него са работили режисьори и артисти, които са част от културната история на България като Любен Гройс, Тодор Колев и много други. За работата си в театъра Симеон Николов разказва: „Рисувах декори. Станах театрален човек в пълния смисъл на думата. Работих пет години. Рисувах декори за постановки на известните тогава режисьори Токушев, Загоров, Полянов и много гостуващи. Владимир Полянов е последният директор на Народния театър преди 9 септември 1944-та година. По онова време декорите бяха много обстоятелствени, натуралистични. Ако имаше в проекта прозорец, той беше като истински, отваряше се с черчевета и през него влизаха хора и пеперуди. Влизаше и музика.“(3*)

Симеон Николов "Натюрморт с люляк"

Работата на Симеон Николов като театрален художник е много вдъхновяваща и развива в него усет към изграждане на сценично пространство, разбиране за конструкцията на формата, значението на осветлението като мощна формообразуваща сила. Синтезът между изкуствата – сценография, дизайн, история на костюма, актьорско майсторство, хореография, танц, музика, грим – всичко това е една вселена от много фини пластове, които се допълват хармонично в едно произведение – театралния спектакъл. Всички тези аспекти на работата оказват огромно влияние върху изграждането на Симеон Николов като художник и многостранно развита личност. Той става част от артистичните среди на града, обича и милее за Родопския Драматичен театър. Тази любов по-късно той ще изрази във всичко, което прави като главен художник на града при изграждане на новата прекрасна сграда на новия център.

Симеон Николов "Илюзионистът Дан Кристо"

Съвместната работа с Петър Стайков – син на известния художник Анастас Стайков (1905 - 1988), е добра школа за него. По предложение на Симеон Николов изложбената зала към Клуба на дейците на културата в град Смолян носи името на Петър Стайков.

Следващият важен етап в динамичния живот на младия художник е кандидатстването в Художествената академия в София през 1968. Кандидатства специалност „Плакат“. Темата, която се пада на приемния изрит е „Цирк“. Симеон Николов рисува в целия формат на листа с едно движение на широката четка розово захарно петле. Получава шестица и е приет. Плакатът е бил част от работата му в Родопския драматичен театър и той е с едни гърди пред останалите студенти. Работи много и става все по-уверен в себе си. Попада в един приятелски кръг с професорите Бойчо Григоров и Ненко Балкански. Бойчо Григоров остава негов приятел за цял живот. Гостува често в Смолян по негова покана, участва в Националните художествени изложби „Родопа“ и международния пленер по живопис. Негов есенен пейзаж с тополи красеше Автогарата на стария център в Смолян. За съжаление, не е известно къде е картината днес.

Симеон Николов "Цирк"

Преподавател в специалност „Плакат“ (днес специалност „Плакат и визуална комуникация“) е проф. Серезлиев (1928 - 2017) – родом от село Чокманово. Проф. Серезлиев е автор на някои от най-известните плакати от 50-те и 60-те години. Той е допринесъл много за развитието на българския плакат и хералдиката - науката за гербовете. Симеон Николов уважава искрено професора, който се е отличавал с добротата си и помощта, която е оказвал на младите художници от Родопите.

По съвет на проф. Ненко Балкански, Симеон Николов се прехвърля в специалност „Живопис“ след първата година. Той попада в един много интересен курс. Негови състуденти са Димитър Войнов, Георги Трифонов, Спас Нешовски, които по-късно стават изявени художници. За този момент Симеон Николов разказва: „В Националната художествена академия завърших „Живопис“ при проф. Петър Михайлов, специализирал в Санкт Петербург при световноизвестния художник Йохансон. Проф. Михайлов е известен с картината си „Георги Димитров на Лайпцигския процес“, с портрета на Асен Василев, който е собственост на Градската художествена галерия в Смолян и с много други творби ... Споделих Ви, че трудно някой може да ме „плени“ с нещо в изкуството. Аз търся себе си и своя стил, така че авторитетите не ме впечатляват особено. В изящната живопис е така.“ (4*) 

Проф. Михайлов е от преподавателите, които не налагат на студентите собствените си възгледи за стил. Симеон Николов винаги говори с уважение за своя професор, който е бил изключително интелигентен, сдържан, малко особен човек, но с много широки и европейски разбирания за изкуството. Това е изключителен късмет за неговите студенти във време на ясно следване на принципите на социалистическия реализъм.

Симеон Николов " Портрет на Калиопа"

Художникът Георги Трифонов е колега и приятел на Симеон Николов през студентските години, с когото живеят заедно в студентските общежития на 4-ти километър. Той го запознава с Калиопа – бъдещата му съпруга.

Годините в Художествената академия са много интересни и интензивни за художника. Той рисува много и още като студент започва да участва в многобройни общи изложби. Получава награда за участие в изложба в Студентския дом в София.

 Създава семейство с Калиопа Николова, ражда се дъщеря им Йорданка. Завършва Художествената академия през 1973 с композицията „Радисти“. Тематичната композиция е задължителна по онова време. Той получава изключително добро предложение за работа - главен художник на Ленински район /сега „Средец“ –б.р./ – районът около Народното събрание. Вариантите за младото семейство са три – да останат в София, където имат работа. Калиопа Николова по това време работи в библиотеката на Химико-технологичния университет, въпреки, че е завършила френска и руска филология в СУ „Климент Охридски“. Вторият вариант е да отидат в Айтос, където са родителите и. Избират третият вариант – Смолян, където Симеон Николов има добра перспектива за работа като млад художник и ще бъдат близо до възрастните му родители.

Любен Генов пред "Портрет на Сузана" на Симеон Николов в галерия "Райко Алексиев"

От 1973 участва в многобройни национални и регионални изложби и международни пленери по живопис. От 1973 до 1992 е главен художник на град Смолян в Окръжния съвет и допринася много за изграждането на новия център и естетизиране на цялостния облик на градската среда.

При художник като него обществената работа е успоредна на творческата. Не може да се разглежда изолирано живописното му творчество от всичко, което той прави за града и тогавашния окръг. Смолян беше окръжен град с над 30 000 жители и обществените нужди бяха много.

Симеон Николов получава предложение да стане директор на Художественото училище – ССХУ за приложни изкуства. Отказва категорично и тъй като не е партиен член няма как да бъде принуден по партийна линия. Той осъзнава, че по-съществена е ролята му като главен художник.

Симеон Николов "Край Смолян"

През 1988 става член на Съюза на българските художници – секция „Живопис“. От 1993 работи като уредник в Художествената галерия в Смолян.

Основна тема в творчеството на Симеон Николов е красотата на Родопите – духът на планината и величието на природата. Рисува основно в жанровете пейзаж, натюрморт и портрет. Но освен родопските баири и ливади той рисува и прекрасни морски пейзажи, зими и абстрактни композиции. Негови платна като: „Портрет на Калиопа“, „Художествената академия“, „Министерство на земеделието“, „Мелник“, „Цирк“, „Църквата в Горно Райково“, „Чинарът“, триптих „Ателие“, „Лунната долина“ са едни високите постижения в творчеството му. Той е автор със звучен и благороден колорит, експресивен живописен жест и сдържана естетика. Картините му са динамични и спонтанни, излъчват светлина, чистота и живот.

Симеон Николов "Ателие"

Симеон Николов е представял мащабни самостоятелни изложби в България и чужбина, но многобройните изложби в Клуб „Култура“ – Смолян бяха истински празник за него и за града.

На откриването на изложбата на Симеон Николов в галерия "Райко Алексиев": проф. Свилен Стефанов, Сузана Николова и София Каранфилова , внучка на художника

Той ще бъде запомнен като обаятелна и колоритна личност, уважаван и обичан човек. Над 1000 негови произведения обогатяват фондовете на галериите и красят домовете на неговите почитатели и приятели в Смолян, България и чужбина. Негови творби са притежание на Националната галерия, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – окръг Зул, Германия и десетки частни колекции в Австралия, Гърция, Германия, Италия, Израел, Канада, САЩ, Франция и други.

Симеон Николов

Подготвя се монография, която ще представи подробно живота и творчеството на художника. Неговото благородно присъствие и богато творчество няма да бъдат забравени. ≈

Текст: Сузана Николова

Снимки: Стефан Марков и личен архив

Бележки:

1*. Николов, Симеон. Сегашното време не е застой, а предизвестие за нещо красиво и цъфтеж на демокрацията. Интервю на Светозар Казанджиев. Родопски вести (Смолян), № 40, 8-9 апр. 2014, с. 5.

2*. Николов, Симеон. Сегашното време не е застой, а предизвестие за нещо красиво и цъфтеж на демокрацията. Интервю на Светозар Казанджиев. Родопски вести (Смолян), № 40, 8-9 апр. 2014, с. 5.

3*. Една от постановките, върху които работи е „И сам войнът е войн“ на Юрий Д. Михайлик. Николов, Симеон. Сегашното време не е застой, а предизвестие за нещо красиво и цъфтеж на демокрацията. Интервю на Светозар Казанджиев. Родопски вести (Смолян), № 40, 8-9 апр. 2014, с. 5.

4*. Николов, Симеон. Сегашното време не е застой, а предизвестие за нещо красиво и цъфтеж на демокрацията. Интервю на Светозар Казанджиев. Родопски вести (Смолян), № 40, 8-9 апр. 2014, с. 5.