#икарус

[ykowsky]

I tried to finish this illustration for probably two years and all the time, something got in the way. Either work, or deeds, or the well-known February events, when the question arose of the appropriateness of such an investment at the moment, against the backdrop of an existential crisis. But, I'm glad that I finally completed this illustration and I hope you will enjoy it🤗.

[oroszvagyok]

Тула. Город-герой.

И Икарус. Просто красавчик.

[zetflixonline]

Вавилон 5: Дорога домой (2023)

Джон Шеридан – талантливый разработчик программного обеспечения для обитателей Вавилона 5, где он не только является их лидером, но и отправляется в увлекательные путешествия, чтобы познакомиться с загадочными расами Вселенной. На пути к новым друзьям и союзникам, он сталкивается с неожиданными вызовами и трудностями. Встречая доброжелательных инопланетян, он стремится к сотрудничеству и миру, но внезапно погружается в вихрь необъяснимых явлений. Однажды, путешествуя сквозь космические потоки, он оказывается запертым на таинственной планете Икарус. Здесь он осознает, что нуждается в помощи и стремится вернуться на Вавилон 5, где его друзья и команда тревожно ищут его следы. Однако ��а Икарусе он встречает лишь недоверчивых и настороженных обитателей, которые смотрят на него с подозрением, не зная, что принесет этот чужак. Джон пытается наладить связь и убедить их в своей искренности, надеясь, что они помогут ему вернуться домой, иначе он может остаться забытым в этом мире навсегда Read the full article

[asbestgid]

23 июня в истории Асбеста

О чем сообщал "Асбест-Гид" в этот день. В 2011 году в Асбесте на закрытой территории ОАО «Ураласбест» столкнулись автобус и электровоз. Водитель автобуса «Икарус 260», 1959 года рождения, с 32-летним стажем вождения, столкнулся на железнодорожном переезде с тяговым агрегатом ПЭ2М. В результате ДТП пострадали шесть пассажиров автобуса: молодой человек 1989 года рождения получил множественные ушибы, мужчина 1961 года рождения — ушиб плеча, мужчина 1970 года рождения — закрытую черепно-... Читать дальше »

[intnewst]

📸 Фото дня: Виктору Цою сегодня исполнилось бы 62 года Цой родился 21 июня 1962 года в Ленинграде в семье инженера корейского происхождения и преподавательницы физкультуры. Первые тексты песен Цой написал, обучаясь в средней художественной школе, где образовалась музыкальная группа «Палата № 6». В 1982 году вышел дебютный альбом группы «Кино» под названием «45» (столько минут составляла продолжительность его звучания). Творчество легенды русского рока оборвалось 15 августа 1990 года, Цой погиб в роковой аварии, когда его «Москвич» врезался в «Икарус»

[okrdaily]

Был период, когда меня очень пугали цифры 13 и 666. В конце 90-х - начале 2000-х на Лесобазу ездил старый зелёный Икарус, у которого был номер 666. Я никогда не сел бы в него, даже если бы это был последний автобус с жд вокзала до Лесобазы, рискуя из-за этого отправиться в 2,5-часовое пешее путешествие по темноте. Каждый раз, когда он подъезжал к остановке, я старался не смотреть в его сторону и отгонял всю, идущую от него негативную энергетику знакомыми вам "заклинаниями".

Спустя много лет я переехал в город и поселился на 13 этаже. Поначалу меня это напрягало, но деваться было некуда и я успокоился. Однажды я купил диван и начал оформлять доставку. Женщина, которая заполняла заявку спокойно записывала все данные, но когда дело дошло до этажа, впала в какой-то ступор. Она подносила руку к листочку, пыталась начать писать, отводила руку в сторону и крутила запястьем по кругу. Увидев, что я заметил её странное поведение, сказала: "Что ж за число такое… даже рука не пишет". Тогда я вспомнил и убедился в жизненности анекдота про то, что здоровых нет. Есть недообследованные.

[asbestname]

Асбестовский ремонтно-машиностроительный завод (АРМЗ) АРМЗ - один из крупнейших в России обслуживающих предприятий горнодобывающей промышленности. В 1910 г. предприятие представляло из себя Механические мастерские. Изготавливали инструмент для забойщиков - кайлы, ��опаты, ломики, тачки; также ремонтировали вагонетки. 13 декабря 1936 г. мастерские были преобразованы в самостоятельное предприятие и переименованы в Асборемонтный завод. В конце 1941 г. предприятие было модернизировано под выпуск военной продукции. Первый цех изготавливал снаряды для гвардейских минометов "Катюша". А второй цех - бронебойные снаряды для противотанковых пушек. В 1943 г. на заводе освоена выплавка бессемеровской стали. В 1944 г. принято решение разработать техническую документацию на строительство Ново-механического завода, т.к. мощности Асборемзавода уже не хватало. В 1946 г. в строй вошел механосборочный цех, в 1947 г. - блок горячих цехов, в 1949 г. - чугунолитейный цех. Ново-механический завод специализировался на изготовлении запасных частей и ремонте оборудования для горных предприятий. А Асборемзавод для обогатительных фабрик. В 1955 г. оба завода были объединены в новый Ремонтно-механический завод. С 1999 г. завод освоил технологию ремонта пассажирских автобусов "Икарус", "Санос" и др. Сейчас завод поставляет услуги и продукцию по всей России, например многие запчасти к "Жигулям" делаются на этом заводе. Также предприятие активно работает вмести с заводом "Уралмаш". АРМЗ занимается починкой, ремонтом, вводом в эксплуатацию таких экскаваторов как ЭКГ - 5А, 8И, 10, 12.5 и даже буровых станков СБШ-250, а также думкаров, электровозов, моторных вагонов, платформ, грузовых вагонов и др.

[vprki]

“ЗАФТРА” – ретроспективна изложба на Мария Зафиркова и Димитър Трайчев във Варна

Знаковата за българските визуални изкуства варненска артистична двойка Мария Зафиркова и Димитър Трайчев открива внушителна изложба в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. Двамата са заедно в ателието и в живота от 70-те години на ХХ век, съобщават от галерията.

Мария Зафиркова е високо уважаван художник, майстор в живописта и експериментатор с нетрадиционни съчетания на текстил и реди мейд елементи. Димитър Трайчев от години е със статута на легендарен артист в графичния дизайн и графиката, една от  фигурите с мащабно въздействие върху поколения български дизайнери и художници, търсещи предизвикателството. Двамата са обединени от общи ценности в изкуството, подхранващи взаимно талантите си в творчески диалози на противоположности, в които има размах, дълбочини, смел артистичен жест и много джаз.

Димитър Трайчев и Мария Зафирков при откриването на тяхна изложба в ГХГ, Добрич, 2016 с куратор Румен Серафимов

За тази изложба - опит за ретроспектива - ЗАФТРА (съчетание от фамилиите на двамата) са събрали от галерии и колекционери забележителни творби - от най-ранни платна, през запомнени фестивални участия до остро съвременни работи от последното десетилетие.

Обобщавайки мислите на двамата, Димитър Трайчев споделя пред Нина Локмаджиева идеята на изложбата: “Цялата година за мен премина в кошмар, идеята за изложбата е отпреди миналата Коледа, подхвърлена уж небрежно от куратора - изкуствоведа Румен Серафимов, който ме накара да правя дълги планове, нехарактерни за тази възраст. Цяла година нищо не можах да свърша, само въртях телефони и правех опити да си подредя складовете и чекмеджетата - и виртуални, и физически.

Творба на Димитър Трайчев

Оказа се, че паметта за творчеството ни от 70-те и 80-те години е изтрита - защото през 1991 г., когато напускахме “Вулкан”, ние изоставихме декларативно там цялото си творчество до този момент. Заради това нямаме спомен за тези неща. И когато тръгнах да въртя телефоните, хората почнаха да ми пращат репродукции, заснети с телефон, и аз частица по частица започнах да възстановявам паметта за нашите работи - беше като терапия за възвръщане на паметта - така излизах от амнезията за онези години. Една такава работа е например “Понеделник сутрин” от 1979-80 г. - представлява средната част на един “Икарус” - сдвоен автобус от онова време. Той имаше и картинка близнак, но за съ��аление не можахме да я  открием. Мария намери свой автопортрет от 1979 г., който интерпретира периода 10 години преди това.

Творба на Мария Зафиркова

В една от залите сме разположили “Меки пейзажи” от 2010 на Мария и проекта ѝ “Second hand” от изложбата на М-тел във Варна през 2008 - това са пердета, който сега си попаднаха на прозорците за пръв път. От 90-те години пък е една силова моя серия, собственост на СГХГ, в която съм изразил радостта и дистанцирането от дигиталното - това са едни кашони със странни заглавия. Например “Пътят на циана” е 1994 и всъщност е опаковката на монитора, на който за пръв път видях циан. Дотогава мониторите бяха ужасно примитивни, а това е свързано с типографията. Друга работа е “91 стъпки на прехода” - това е обожествяване - самите произведения стоят като тотеми - на един принтер на “Apple”  който имаше 91 нива на сивото - Laserwriter 6300. 2700 долара струваше - чудовищни пари за онова време.

Творба на Димитър Трайче

Най-новите ни работи са в Зала 4 - те са резюме на целия ни ХХІ век, докато основната част на изложбата коментира нашето творчество до началото на този век. Ние се изживяваме като художници на ХХ век. В новото време след 2000 година се включихме с всякакви проекти, разгърнахме се - друг мащаб се появи с насищането след старта на дигиталната епоха. То е вид умора, но тъй като сме хора от ХХ век, чакаме да свърши постмодерното. Като “Дядо Йоцо гледа” - на не “Иде ли?”, а “Ще си отиде ли, ще си отиде ли?”. Преди 10 години казаха - край на постмодерна - той умира, умира. Обаче “всеобщата любов към арта” няма край, тя избуява все повече и повече и особено сега с AI - изкуствения интелект. Затова тази изложба за нас е като поздрава на римските гладиатори, отиващи на смърт: “Ave Caesar, morituri te salutant!”

Творба на Мария Зафирков

Експозицията ще открие изкуствоведът Румен Серафимов, куратор на изложбата. Изложбата се открива на 16 декември и ще продължи до 28 февруари.

Припомняме, че и двамата участваха във Художествения форум „Изкуството като противодействие“, най-мащабното събитие за 2022 година в ГХГ “Борис Георгиев” – Варна, както го оцениха организаторите. Той остава в историята на културния институт като амбициозен, артистичен, смислен  проект, който представи художествения ни пейзаж в контекста на времето, в което живеем. Изложбата се откри на 13 септември в прекрасните пространствата на галерията, една от най-забележителните сгради на Варна с история и спомени за изключителни личности не само в областта на изкуството. /За нея и дискусиите и семиарите проведни в рамките на проекта може да прочетете във „въпреки.com” тук и тук . /

Ненко Атанасов и Димитър Трайчев в галерия "Академия", 2022

А на 23 март т.г. в галерия „Академия“ на НХА се откри забележителна изложба на Димитър Трайчев с куратор доц. Ненко Атанасов, преподавател в катедра „Плакат и визуална комуникация“. Във въведението към нея кураторът написа: „Има автори, които са известни само със силата и въздействието на своите творби, а други фокусират вниманието върху себе си с персонална обаятелна харизма. Димитър Трайчев съчетава и двата типа. Неговата индивидуална жизненост прелива в енергичното му творчество и обратното.“ Тогава художникът сподели за „въпреки.com”: „Аз съм човек от улицата, работя и продавам за улицата, така наричам себе си. Тук са два дяла от моята стока. Това е 20 –ти век, 100% - аналогов с всичките му подробности, за да оцелея. Тук е дигиталният – 21-ви век. „Всичко, което виждате е реализирано, оспорвано, предоговаряно, част от него заплащано. Но всичко е видяно, всеки проект е висял по стени и аз съм се чувствал горд, че ето и днес – този град е мой /Варна/! Тези дни си говорихме, че ако бях останал да работя в София, това никога не бих произвел, нямаше да ми бъде дадена тази възможност. Но на морето, където има по-спокойна атмосфера, човек може да направи едно, две, три и да не го притесняват – ще направи и шест и седем и тогава сам ще се сгромоляса в собствената си яма. Точно тази тънка линия е затова, че не ти пречат, стимулира те, всъщност, те амбицира. Тя е това, което отброява времето ти, за да знаеш къде да спреш, къде и кога да се огледаш!“ /Целия текст при нас може да прочетете тук /

Димитър Трайчев в галерия "Академия"

Запознах се  с Димитър Трайчев по време на Международния куклен фестивал за възрастни „Пиеро“ през септември 2021, в рамките на който той проведе уъркшоп „Плакатът, дял нов на съвременната визия“ в Регионалната библиотека „Захарий Княжевски“ в Стара Загора. Говорихме си с него и Мария Зафиркова, независимо че тя е по-мълчалива, дълго за плакати, за българската традиция, за новите поколения художници и преподаватели в НХА. Незабравими моменти, защото като творец го познавах, но главно като автор на забележителни плакати – т��атрални, фестивални, музикални особено, посветени на любимия му джаз. Но в прекия контакт с тях двамата имах усещането, че продължавам да се образовам. Беше си като мой личен, индивидуален уъркшоп…

Димитър Трайчев на фестивала "Пиеро" в Стара Загора, 2021

Финално с днешна дата си обещавам да направя всичко възможно в рамките на периода на изложбата ЗАФТРА в ГХГ във Варна да я видя. Заслужава си и то много!

Мария Зафиркова пред своя картина

Успех и на добър час и на двамата великолепни и толкова обичани автори!

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Александър Николов, Стефан Марков, архив на ГХГ, Добрич и на МКФ "Пиеро"

P.S на „въпреки.com”: Мария Зафиркова е завършила през 1970 Художествената гимназия „Илия Петров“, София. През 1978 година се дипломира във Висше художествено-промишлено училище, Прага. Димитър Трайчев 1971 завършва Художествената гимназия, София. 1976 завършва пространствен дизайн в Строгановското Висше ��осковско Художествено - Промишлено училище. И двамата имат множество проекти, изложби, индивидуални и колективни и са емблематични имена в изобразителното ни изкуство – личности с мащаб на артистичност и характер!

[aleksandrpetrunin]

"Перерыв" ( Икарус 260) 24*32 см Акварель, тушь 2021. Только что закончено. Тоже из детских впечатлений и воспоминаний. #автобус #икарус #городскойтранспорт #транспорт #акварель https://www.instagram.com/p/CQ6RPljN1HX/?utm_medium=tumblr

[travelaviabilet]

На ржавом Икарусе по Екатеринбургу #икарус #автобус #ikarus #екатеринбург (at Yekaterinburg, Sverdlovskaya Oblast', Russia) https://www.instagram.com/p/CGRMc_7HQZY/?igshid=1eh5v6h1f312d

[shirshalex]

Прямой рейс из бесконечного лета. Ikarus 256 1974–98 #икарус #икарус256 #ikarus #ikarus256 #бесконечноелето #evarlastingsummer (at Bryansk) https://www.instagram.com/p/CETt8sth3HP/?igshid=lw3petru3dm

[ykowsky]

Another illustration with the Ikarus.

[amfitritagame]

[luhovitsy]

1988 или 1989 год. Луховицкий "Икарус" на автовокзале в Голутвине. Маршрут "Фруктовая-Голутвин". В те времена обычным явлением было, когда работающий на городском маршруте автобус пускали на пригород, причем городскую табличку при этом не снимали, а просто добавляли вторую - автор Анатолий Горбунов #luhovitsy #luhovitsyonline #lukhovitsy #луховицы #икарус #старыефото #Луховицкийрайон https://luhovitsy.online (at ТРЦ РИО "Коломна") https://www.instagram.com/p/B7S6Sdki3dz/?igshid=1nb3mykwbh9dl

[ledcom-blog]

Hungary bus Ikarus 55 / автобус Икарус 55, музей Московский Транспорт #автобусы #автобус #икарус #икарус55 #ikarus #ikarus55 #bus #автомобиль #автомобили #московскийтранспорт #cars #car #avtomobil #автомузей #музейавто #музейтранспорта #транспорт #transport #retroauto #retrobus https://www.instagram.com/p/B7LFvYUKtoL/?igshid=qn8bfmeaklar

[www-love80s-ru]

RU: помните эти желтые автобусы с гармошкой?) . EN: "Ikarus", the most significant bus in the socialistic countries in the 80's! Made in Hungary. . #buses #bus #vintagetransport #transport #publictransport #hungary #автобусы #венгрия #ссср #детство #ностальгия #советскоепрошлое #мылюбим80е #икарус #ikarus #socialism (at Saint Petersburg) https://www.instagram.com/p/B2UPVsZFZAE/?igshid=1jf2kwbk646vv