#душапоет

[lora-ns-world]

,,Живот след любовта"

,,Когато гледах приятелите си как живеят след съкрушителната любов, която са преживели, си казвах ,,аз няма да съм така,дори да му се случи", но след като сега въздуха ми е тежък без теб, разбрах в дълбочина какво всъщност означава да живееш без любовта си. Това е живот изпълнен с всичко друго, но не и любов. Каква глупачка съм била, мислейки си че точно на мен ще се размине. Любовта и болката не подминава абсолютно никого."

Лора Н.

[solnechnyeveter]

Перед Вами стоит важнейшая задача сделать выбор: либо Вы примете решение сыграть свою симфонию успеха, где Вы станете дирижером, либо Вы предпочтете унести с собой в могилу всю свою музыку, которая потенциально существует в Вашей душе, но так и останется несыгранной и которую так никто и не услышит.

Колин Тернер

You are faced with the most important task of making a choice: either you decide to play your symphony of success, where you will become a conductor, or you prefer to take with you to the grave all your music that potentially exists in your soul, but will remain unplayed and which no one else and will not hear.

Colin Turner

[myheartxzv]

Не ми трябва никой. Любов не търся, аз я създавам постепенно. Приятелите ми се броят на пръстите само на едната ми ръка и това е напълно достатъчно. Добре се чувствам в кожата си. Не ми трябва никой, който да ме променя кардинално.

Омръзна ми от нечестни хора, не толерирам лицемерности и страня от токсични връзки.

Не съдя никого, защото всеки има правото да се чувства добре в кожата си. Обичам, когато хората са себе си - тогава разбирам, че са искрени и ги уважавам.

- 21.04.2020

[cream-3-14]

[maikaltundjunihitze]

Меня зовут Антон и мне 18 лет. Что я могу сказать о себе? Я безумный! И это слово полностью описывает меня и мою жизнь. Я не знаю зачем я это пишу, в этой социальной сети вообще есть русскоязычные пользователи? Моя блог в tumblr - это своеобразный "личный" дневник, в котором я буду делиться своими переживаниями и чувствами, что полнят мою душу, а душа у меня, как вы поняли, безумная!

[maryxon]

Сейчас еду в метро. Я уже чувствую эту городскую атмосферу и суету.

[venera-gb07]

Ты пахнешь как любовь...

[fylosof]

Глаза - это зеркало души, может поэтому люди не любят смотреть друг другу в глаза? Боятся увидеть сколько боли ты испытал? А может и вовсе боятся потревожить твою душу, ведь она твоя, только твоя...

[glass-of-fibreglass]

Ничто не греет мою душу так сильно, как два косарика, заныканных на книжной полке...

[lora-ns-world]

,,Грешка"

,,ГРЕШКА- име на действие, последствие или човек?"

Лора Н.

[solnechnyeveter]

Душа моя, пой, и не надобно слов...

Есть вздох изначальный, древнее понятий,

Его протяни, распахни, как объятья!

В нем отзвук иных, неземных голосов

И самых прекрасных мелодий зачатье!

Лев Болеславский.

[myheartxzv]

Адрес на получателя: до Една любов, която познавам

Искаше ми се да започна и да завърша с думите “Отивам си и ти оставям празен лист, за да си напишеш за довиждане каквото искаш.” Но нещата далеч не са толкова прости! Зная, че няма как да си отида, макар и реално да не съм тук до теб сега, макар и да ми се прииска понякога да си отида. Зная, че трябва и изпитвам нужда да говоря..

Може думите ми да ти дотежат, може да не са ти нужни, но съм длъжна да отдам на душата си това, което ѝ е необходимо, а също и да уважа правото ти да знаеш. Не искам да мълча чувствата си, защото цената е много висока. Ще ми е нужен цял живот, за да платя тази цена. Не искам и да се получи разминаване поради страх от отхвърляне. Затова поемам риска .. ако дори ще да чуя едното “Аз не чувствам същото към теб!” Всъщност не чакам определен отговор. Наясно съм, че това не е уравнение, на което ще мога лесно да намеря правилния отговор. Както казах, чувствам го за себе си като пределна необходимост. Чети бавно, тъй като не пожела да ме чуеш веднъж.. Не съм тръгнала да се обяснявам в любов.. да отдавам съжаления. Става въпрос за прошка. Знаеш, че държа на взаимоотношенията си с хората. И то не за друго, а поне да знам, че са чисти. Така съм възпитана, че да не подминавам ближния, да не обръщам гръб. Вярвам, че каквото и да става, някой ден мога да имам нужда от твоята помощ или ти от моята, а поради неудобство и куп други емоции да се възспирам. Краката ми се подкосяват в такъв момент на дискомфорт и изпитвам яд. Яд за всичко, което беше, щеше, но никога не е било. Не прося приятелство.. далеч не ! Приятелството, знам, е до време, но любовта е вечна! Може вече тя да не гори, но знам, че е там. Защото тази любов бе урок по порастване. Урок, който вече се научих да си рецитирам, когато имам нужда. Много дълго се опитвах да намеря начин да освободя напрежението помежду ни, без да ти напомня всеки път колко дълго беше тръпка, преди да се превърне в напрежение. Или може би съм търсила разрешение да пусна това чувство да лети свободно. Понеже толкова време не откривам друга алтернатива, която да ми вземе тази енергия и сила. И затова все още търся там откъдето извира. Сънувам. Преживявам. Мисля. Пренареждам. Подреждам. Пиша. Изтривам. Мълча. Понякога се изтощавам, но знам винаги как да се поправя. Опитвам се да си пазя светлинките. И всичко това е след последния ни разговор очи в очи. Когато беше лято, беше вечер и седяхме на една пейка до кея. Оттогава в главата ми се родиха въпроси, над които не бях мислила ��осега и липса на отговори, която ме боде в моменти като този. Исках да говорим лично именно за това. В стечение на обстоятелствата обаче не знам дали имат значение точно тези въпроси и отговори. Думите ще си останат между нас.. Да знаеш, че не бих искала да ти преча на щастието. Достатъчно буря ти донесох, знам. Ако кажа, че не изпитвам нищо, когато чуя нещо за теб и нея, ще излъжа. Но го чувствам като дълг, че трябва да се примиря. Мога да се примиря с всичко, което се намира извън моята окръжност на щастието. Ето за тази цел имам нужда да пусна някои неща, които вече са си свършили работата при мен, да си идат. Затова е прошката. Да знам, че съзнанието ми е чисто, да знам, че там някъде не съм повод за скандал, да знам, че не предизвиквам гръмотевици у някого. Да знам, че ��огато дори неволно се засечем няма да ми копа отвътре и да предизвиквам същото у теб. И имам нужда да чуя, за да знам, че е така. .. Имам много чувства, за които мога да пиша, за които не можах да бъда чута веднъж. Но не искам да дотягам. Единствено искам да спомена, защото може би вечно ще ме е яд, че не двамата не вярвахме, че счупеното не може никога да се поправи, а захвърленото трябва да се забрави. И също, че не поехме отговорност всеки сам за своята вина. Инстинктивно обвинихме другия, защото така беше по-лесно. Надявам се да не съм те напрегнала излишно и не съм те накарала да се почувстваш некомфортно. Разбирай думите ми като вода за прежаднелия, като посока за объркания, като грижа за самотния. Но не ме разбирай погрешно! Ако имах възможността да поправя счупилото се щях да благодаря, вместо да пиша...

[kseniakolibri-blog]

Когда Вам кажется, что вокруг мир сходит с ума и все плохо, одна сплошная бесперспективность. Загляните внутрь себя, и именно там Вы услушите голос своей души. Она подскажет, как Вам стоит поступить в этой ситуации. Главное - со спокойной душой принимать все изменения. Помните!, все во благо Вас. Не бывает больших побед, без оглушительный падений. Помните!, что опыт нам даётся, чтобы выйти на новый уровень сознания. Просто заглянуть в себя. Что Вам сейчас говорит Ваша душа?

[vladtabachnik]

14 декабря

День выпускания птиц души

У каждого в душе живут прекрасные птицы.

Не верите?

Загляните-ка к себе внутрь!

Что-то темновато?

Или пыль накопилась?

Вот-вот.

И в этом то состоянии вы хотите разглядеть свою птицу?

Так у нас дело не пойдет.

Птица души - существо трепетное, нежное.

Ей нужны радость и счастье.

Вот если вы с утра отправитесь на прогулку, или даже на работу, насвистывая веселенький мотив, а потом, переделав все важные дела, угостите себя чем-то вкусненьким, а затем поговорите с любимым человеком по душам, и подарите ему какой-нибудь теплый подарок, то внезапно, внутри себя, услышите прекрасные и чистые звуки.

Это поет ваша птица души.

И вокруг неё весело, радостно и светло!

[mouse--house]

Иди и люби кого-то именно таким, какой он есть. А затем понаблюдайте, как быстро они превращаются в величайшую, истинную версию самих себя. Когда человек чувствует, что его видят и ценят в его собственной сущности,он мгновенно обретает силу.

[ofcoursedarya-blog]

Вы слышите, как пахнет тишиной? Смотрите, до чего же запах вкусный! В его движениях такой покой искусный, В его улыбке столько милой грусти, Что хочется ей вторить немотой. Вы видите, как пахнет тишиной? Прислушайтесь к беззвучия оттенкам… На языке покоя сам покой С безмолвия для вас снимает пенки, – Теперь вы знаете, как пахнет тишиной…