#графикарт

[vprki]

Възторгът на Цветан Казанджиев от графиката  

За първи път забележителният художник Цветан Казанджиев представя самостоятелна изложба в галерия „Графикарт“, озаглавена „Пътят … “. С галериста Людмил Георгиев, един от най-изявените ни графици ги свързва дългогодишно пр��ятелство.

Той споделя убедено, че Цветан Казанджиев е сред творците, които много заслужават признание и много могат да дадат на публиката, а на студентите – готови уроци. „Моето уважение към него няма граница, защото се познаваме от 80-те години. След това той много неща ми показа в графичния занаят. Много съм му благодарен и тази изложба е много малък жест, който мога да направя към него“. Казва Людмил Георгиев.

Цветан Казанджиев /л/ и Людмил Георгиев /д/

В пространството на галерията е представена една различна, за Цветан Казанджиев, самостоятелна изложба, която ще покаже черните матрици на най-изявените му графични листа, чиито оригинали са заслужили престижни международни отличия. „Пътят …“ на Цветан Казанджиев този път е не само в цвят, но и в „черно и бяло“ и българската публика ще може да види отпечатъци на цветните му оригинали, както и още графики и рисунки.

Определят Цветан Казанджиев като един от многоцветните български графици, художникът, вдъхновил не един или двама български творци да се „отдадат“ на класическото графично изкуство и да започнат да експ��риментират с пресата. Признат от японците сред най-добрите графици в света, Цветан, е човек без професионално обучение по изкуства, но знаещ своя път и това е пътят на графика. „Пътят …” показва черните матрици на онези графични листа, спечелили международно признание с над 30 номинации и награди в САЩ, Испания, Япония, Корея, Франция.  В тази самостоятелна изложба на Цветан Казанджиев отново ще видим неговия разказ за това „Какво е да искаш да станеш график?“ - … това не е път, това е призвание, живот. Отбелязват от галерията.

Неговото вътрешно знание винаги е било свързано с изкуството. Още след завършване на вече несъществуващия институт за учители по трудово обучение и рисуване, той разбира, че иска не да е живописец, скулптор, а график. Много малко хора, особено в днешно време знаят какво искат да правят през живота си и с живота си. Тази яснота дава една устременост и целенасоченост в човека, пред която няма граници и пречки. Така и пред Казанджиев липсата на образование му дава мотивация да бъде всеки ден в библиотеката и да се самообразова. Той споделя, че е било за него „на живот и смърт“, за това и постоянно се е упражнявал и експериментирал. Признанията и международните изложби не закъсняват. Доказателство за неговата гениалност в графичното изкуство се разбира само от факта, че в рамките на две години прави пет изложби в Япония, страната, смятана за меката на графичното изкуство.

Сега, в „Графикарт“, Цветан Казанджиев е с изложба, която отново се казва „Пътят…“. Това е негова любима тема и не веднъж сме виждали различни части от неговия път в не една изложба. Преплитайки житейския и творческия път с ясната мисъл за крайната цел, човек създава една малка вселена. Тази вселена ни дава правото да разберем графика, позволява ни, да вникнем в  гения му. Чрез тези черни отпечатъци на графичните листове, с които е печелил множество награди през годините, както и в графиките и цветните рисунки, които също ще бъдат част от „Пътят…“ Цветан Казанджиев продължава да размива образа, за да може да се събере в съзнанието ни. Най-вероятно зрителят може да види това при повечето творци, но „размиването“ при него ни кара да разсъждаваме за нашите познания върху творческия път на графика. Казват, че от хаоса се ражда всичко, може би и тук е така. Едно всичко, събрано в черно бели образи, съчетали море от представи за нощта, за самотата, за свободния дух...

Цветан Казанджиев

Малцина днес ползват метал, за да претворят света около нас и този вътре в тях. Ако графиката не е черно-бяла, а с още цветове, плочите стават повече. Последната черна матрица обаче е най-важна, според Цветан Казанджиев. Сподели в неформален разговор, че е в ателието си от сутрин до вечер в родния Ямбол, който рядко напуска. И там се чувства добре, отдаден на работата си, като слуша предимно музика на Моцарт и „Пинк Флойд“. На въпрос коя творба на Моцарт предпочита най-много, казва че има специално отношение към неговите меси…

Поканил на изложбата си видните си съграждани забележителните художници и преподаватели проф. Иван Газдов и проф. Иван Димов (той наскоро имаше изложба в „Графикарт“, може да прочетете тук), пожелали му успех, но нямали да имат възможност да дойдат на вернисажа. На тази „ямболска вълна“ му споделяме за приятелството ни с писателите Христо Карастоянов (1950-2024), Георги Господинов, за яркото им присъствие в литературата… Цветан Казанджиев с тъга си припомня как обичали срещите си двамата с Христо и без много да говорят се разбирали за важни неща в живота и изкуството. Писателят напусна нашия свят в съня си месец преди да навърши 74 години на 22 януари 2024 година.

Цветан Казанджиев

За себе си признава, че за него в „началото е графиката и тази любов ще остане, докато съм жив“. Той работи върху метални плочи, не е литография. За да стане една графика, използва три плочи с един размер. Графиката е много прецизна. Цялата изложба демонстрира красиво тази прецизност, но преди всичко ни въвежда в „Пътя“ на художника – изящен, вълнуващ, талантлив и безкомпромисен. И си припомняме в този контекст думите на Иван Димов: „Графиката е възторг!“

Изложбата „Пътят…“ продължава да разкрива света на Цветан Казанджиев на малки части и всеки път да ни „подмята“ трохички, които да ни прилъжат за цялост��ия образ, докато чакаме следващата порция „графичен“ път.

Ще разберем ли графика и какво го държи буден нощем, борейки се с пресата? Въпрос, който може да няма отговор, дори и в тази изложба.

Марта Игнатова, Цветан Казанджиев и Любен Генов

Цветан Казанджиев е роден на 17 октомври 1960 г. в гр. Ямбол. Член на Съюза на българските художници, секция „Графика“, от 1989 г. До момента той има около 300 участия в международни и български изложби, сред които и над 90 престижни международни форума и изложби на графиката.

Представял е самостоятелни изложби в Швеценген (Германия), в Нагоя, Нигата, Гифу и Аида (Япония), както и участие в групови изложби в Торино (Италия), във Вилжуиф (Франция), във Виена (Австрия), Куба, Естония, Индия, Тайланд, Испания, Македония, Сърбия. Има над 30 награди и номинации от конкурси и форуми по света и у нас.

Любен Генов

Изложбата „Пътят…“ на Цветан Казанджиев в галерия „Графикарт“ може да бъде видяна до средата на юли. Насладете ѝ се, ще се потопите в красивия, безбрежен свят на художника.

Галерия „Графикарт“ е създадена през 2018 г. като пространство за изложби и събития с фокус графичното изкуство, в което се показват творбите както на утвърдени графици, така и на млади творци. Арт пространството е създадено от Людмил Георгиев, забележителен български график и ме��енат, и съпругата му Мариела Гачевска. От откриването на галерията до сега в залите на „Графикарт“ са показвани картини на доста именити български и международни графици като Зураб Церетели, Васил Колев, Бранко Николов, Веселин Дамянов-Вес, Емануела Ковач, Людмил Георгиев, Захари Каменов, Онник Каранфилян, Милена Максимович и Симонида Радонич, Юлий Минчев, Владимир Чукич, Станислав Божанков, Иван Димов и много други. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[wol4onokkate]

Здесь уже достаточно громоздко, чтобы ещё текстами утяжелять пост.

⠀

[evsoal]

А какое у вас разрешение😊😋😉??? . . #пикселисевастополь #графикаручкой #графикатату #пикселиростов #графиканазаказ #пикселиприборки #разрешениенастроительстводома #пиксели_шулика #графикауфа #разрешениенастроительство #графикарт #графикакарандашом #графикатушью #графикананогтях #пиксели #разрешениенаоружие #графикадизайн #графикагорода #графикаспб #графикапастель #разрешениеконфликтов #графика45 #графикарисунок #графикакарандаш #разрешениенаработу #графиканогти #графикавинтерьере #графикаакварель #пикселисваровски #разрешение https://www.instagram.com/p/BwHjsGYj7z1/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=yp6ildyziy4q

[vprki]

Творчеството на Свилен Блажев - в синхрон с пулсиращия ритъм на сърцето

Художникът Свилен Блажев е познат на широката публика със своите интензивни и наситени живописни творби. Той е творецът, който налага абстракцията в българската живопис и смесва различни материали, за да даде живот на  прекрасните си творби. Изложбата му в галерия път „ГрафикАрт“ ни представя един различен Свилен Блажев – с неговите графики и рисунки на голи тела.

Във великолепното пространство на галерия са експонирани голям брой от най-ценните за 70-годишния Свилен Блажев рисунки, която той създава през 80-те години на миналия век и която дава началото на неговия творчески път. Имаме шанса да видим творбата му, създадена  през 1984 г.,с  той печели най-престижното за онова време отличие – „Национална награда за рисунка на името на Илия Бешков“. Тази рисунка е предоставена за изложбата специално от фонда на Софийска градска галерия и поставена на централно място в експозицията в галерия „ГрафикАрт“ под името „Първоизточник“ /на водещата снимка с художника/.

Слава Иванова и Онник Каранфилян на изложбата

Експозицията ни превежда през творческия път на Свилен Блажев в годините. Може да преживеем, всеки по свой начин да се възхитим на литографиите от сериите „Бъдници“ и „Мотиви“. По време на изложбата е представен и к��талог с „Графики и рисунки“ на Сливен Блажев, които той е рисувал в периода от 1984 до 2023 г.

От цикъла "Великден"

Галерия „ГрафикАрт“ за първи път показва пред публика 12 миниатюри на художника Свилен Блажев, които са с различни размери, изпълнени с техниката „суха игла върху цинк“ и са част от цикъла „Великден“ по стихове на Любомир Левчев, които сега са събрани и публикувани в книга „12 отпечатъци на Свилен Блажев“. Бихме ги определили като изящни и съвършени творби, които е сътворил художника. Те са неговият интимен разказ за любовта му към поезията.

"Любов по рождение"

Към предговора на каталога „Графики и рисунки“ изкуствоведката Слава Иванова пише: „Многопосочни са естетическите експерименти и открития на Свилен Блажев. През всички години на търсения и постижения той върви уверено по дългия и трънлив път към съвършенството. И при всички обрати и превъплъщения творчеството му остава органично, цялостно, единно и живо – в синхрон с пулсиращия ритъм на сърцето. Защото истинското изкуство не познава ограничения и няма възраст.“

От изложбата

Припомняме, че той е художник, който прави всичко, което може за своя Кюстендил и кюстендилци. Когато може и както може. Той бе в основата на пластиката, поставена пред читалището в памет на неговия приятел забележителния поет Биньо Иванов, също свързан с Кюстендил. (за съжаление, след ремонта на парка, тя вече не е там). Преди време беше изрисувал арката в центъра на града, подпомогна центъра „Дуйчев”, нещо което се разбра в края на 2013 година, когато Блажев откри голяма юбилейна изложба в галерията в града и то точно в недостроената ѝ част, която е болка на художниците от години. А 2014 година, когато Свиката получи Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора дари плика от 7000 лева, както го получи на директора на галерията Валентин Господинов.

Свилен Блажев при получаването на Националната награда за живопис "Владимир Димитров-майстора", 2014

Само обяви, че за рамки на картини на Майстора…Когато година след това разговаряхме с него за „въпреки.com” Свиката, както го наричат приятелите, сподели, че е удовлетворен. И разказва: „Когато се подготвяше юбилейната изложба на Майстора през 2012 година по повод 130 години от рождението му със Станислав Памукчиев бяхме поканени да аранжираме цялата изложба. И тогава като влязохме в депото за първи път, видяхме едни работи, които никога не бяха показвани и ние лично не бяхме виждали. И още тогава реших, че нещо трябва да се направи – да се извадят тези неща, да се реставрират, да се рамкират и да се покажат на светло, както се казва. Това беше най-правилното. За това две години по-късно, когато ми връчиха наградата на Майстора реших, че най-логичното нещо е да даря тази награда. Тъй като бях правил няколко опита да разговарям с тогавашния министър на културата за отпускане на сума, но така или иначе не се случи. И затова реших да я даря.“

От изложбата

Свилен Блажев е роден на 27 септември 1953 г. в Кюстендил. Завършва Художествената гимназия през 1972 г. През 1980 г. завършва стенопис в Националната художествена академия при проф. Димо Заимов. Член е на Съюза на българските художници от 1981 г. През 1995 г. печели конкурс за творческо пребиваване в Сите дез арт, Париж. Участвал е в над 200 общи и самостоятелни изложби в Европа, Азия и Северна Америка. Носител на осем награди за живопис и рисунка на национални изложби. През 1987 г. получава ���Гран При“ на Международното триенале на реалистичната живопис. Носител е на националната награда „Струма” за цялостен принос и постижения в изкуството и много други.

Свилен Блажев-Свиката е в основата на пластиката, която беше поставена пред читалището в Кюстендил в памет на неговия приятел поета Биньо Иванов, 2015

Картини на Свилен Блажев са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия (ХГ) гр. Кюстендил, ХГ Сливен, ХГ Добрич, ХГ Монтана, ХГ Русе, ХГ Ловеч, музей „Пушкин” в Москва, колекция Лудвиг – Кьолн и Ахен, колекция Брондо – Хелзин��и, колекция Джулио Андреоти – Рим, Ватиканския музей за модерно изкуство, както и на колекции във Финландия, Германия, Чехия, Словакия, Македония, Англия, Белгия, САЩ и други.

От изложбата

Припомняме тази статистика от знаменателната творческа биография на Свилен Блажев, безспорно от най-ярките ни и талантливи съвременни автори. Всяка негова изложба е изненада за зрителя, защото винаги откриваме нещо ново, неподозирано за мащаба на личните му посоки в сътворяването на художественото като начин на мислене и емоционален вихър. Великолепната му изложба в галерия „ГрафикАрт“ е не само поредното възхитително доказателство, а част от пътя на талантлив художник, неспирен в търсенията си и на вечните категории в живота на човека и света около нас.

Двете му изложби в столичната галерия „Арте“ „Натура“ I (февруари-март 2021) и “Натура“ II (ноември 2022) бяха отново среща със Свилен Блажев – винаги ярък и винаги непредвидим. Тогава изолацията и самоизолацията 2020/2021заради пандемията изостри нуждата ни от досег с простора и природата. Това важи в още по-голяма степен за художниците. Някои от тях потърсиха вътрешните си усещания и образи, други пък – натурата, както е при него. На първата изложба Свилен Блажев не се появи, когато всички криехме лицата си под задължителните маски, но написа във въведението към нея: „Прекарах 2020 г. в ателието – без да пътувам и без да се срещам с много хора. За една година нарисувах 27 картини в техниката Енкаустика /уникална и магична/, тя ме върна много години назад във Времето….! Изградих тази изложба върху отношението и любовта ми към „Натурата“. Тя е най-великата учителка за художника и навярно Вечна! Пандемията 2020 - 21 ми даде тази изложба, но ми отне: моята Майка /Вечна ѝ памет!/, моя приятел Зафе /с който ходихме на риба/, моя котарак  Марко/който беше неотлъчно до мен в ателието/. Това е животът на Художника за една календарна година!“

Свилен Блажев на изложбата “Натура“ II в галерия "Арте", 2022

Тогава съобщението на галерията за изложбата започваше с кратка справка - Натура: природа, естество, темперамент, характер, душа… ; Енкаустика – египетска технология за рисуване с разтопен пчелен восък, при която цветовете се постигат от естествени пигменти и дамарова смола; Пандемия - проява на инфекциозно заболяване, което се разпространява сред населението на определен географски регион или по целия свят… Не че не знаехме тези значения, но някак си обясненията ни фокусираха към изложбата и към времето, в което живеем.

За произведенията си в изложбата си “Натура“ II авторът отново използва техниката енкаустика. Свилен Блажев постави украинското знаме на своя плакат, с което осъжда агресията на Русия срещу Украйна. С тази изложба той противопоставя любовта си към Натурата, Красивото и Вечното на Войната, Разрушението и Смъртта. За Свилен Блажев изкуствоведката Ружа Маринска (1944-2022)  пише: "Пред картините на Свилен Блажев окото с радост, удивление и без да е смущавано следва живота на формите. Линията всеки път е различна по фактура и цвят... Цветовете – колкото естетски рафинирани, толкова сякаш сами, неизмислени, скочили от палитрата – са ту дръзко контрастни, ту неусетно стапящи се един в друг... Талантът му е дързък и експлозивен. Жестът му е категорично твърд и мъжествен".

От изложбата

А в едно от редките интервюта, които дава Свилен Блажев споделя: „Имам първоначална идея за това, което трябва да направя и което искам да получа, но винаги през целия, си живот на художник съм оставял техниката да ме води за ръка, има много специфични тънкости, особени моменти на общуване с техниката и един художник никога не трябва да се конфронтира с техниката, с която работи – точно обратното, трябва да е в любовни отношения, в една топла връзка“.

"Любов по рождение"

И той, наистина, е в любовна връзка „по рождение“ с всичко, което сътворява. Може осезателно да го усетите на изложбата „Графики и рисунки“ на Свилен Блажев в галерия „ГрафикАрт“ до 1 декември. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[vprki]

Владимир Чукич: Джазът е всичко, слушам, свиря и рисувам…

 „Сънищата са мои и са предимно от преживявания и от пътувания. Аз не правя проекти на работите си, явно се събират някъде в главата ми. Обикаляйки по света – Рим, Флоренция, Гърция, Делфи…всичко това в един момент го сънувам. За съжаление, не мога да го реализирам едно към едно, както го виждам в съня си.“ Каза за „въпреки.com” художникът Владимир Чукич /на снимката/, когато се срещнахме на първата му с��мостоятелна изложба в София в галерия „ГрафикАрт“

И продължи: „Шегувам се с мои колеги. Ако имах един принтер към мозъка, към очите и към съня, цветно ги виждам, но после съпротивата на материала, когато се работи, голяма част отпада. Не може да стане едно към едно като в съня.“

За своите графични листове Владимир Чукич споделя: „Виждам картината в съня си и след това я създавам“. И точно така изглеждат неговите творби - като дошли от един друг свят, далечен и непознат за нас, обикновения човек. Владимир Чукич се вълнува от история, старите майстори и музика, и това са три от основните теми, които провокират съзнанието му да създава образи и да ги прехвърля на графичната плоча. Изкуството на Чукич и до ден днешен е белязано с фантастични форми, мистика и символика. И музика – всяка тема, форма, образ е съпътстван от музиката. Той е обвързан толкова силно с нея, че дори я сънува и чува мелодии на сън. Пишат от галерията във въведението си към изложбата на художника във великолепното ѝ пространство.

А ние продължаваме разговора си малко преди откриването ѝ, като го питам как работи. “Живея в едно село над язовир Кърджали, в което имаше три семейства възрастни турци комшии, които за съжаление, починаха и сега съм сам в Тополчани. На другия бряг са хотелите. Аз съм на много диво място, по-натурално. Там се усамотявам и слушам много джаз и свиря джаз. Личен приятел съм с Джон Маклафин, когато беше тук каза по Дарик радио, че чака да се види с нетърпение с приятеля си Владимир Чукич. Аз му пращам мои графики, той ми праща демо дискове. Много съм навътре в джаза, а и свиря. Направих едно трио, свирим джаз, аз свиря на китара. Като малък свирех четири години на мандолина, след това минах на китара. Много се двоумях между музиката и рисуването, но над��еля рисуването. Джазът е всичко!“ С усмивка казва творецът и после си говорим неформално за любимата ни музика, като му казвам, че в творбите му личи, че слуша джаз. „В къщата ми на село, в хола съм сложил голям постър на Майлс Дейвис. Той не е толкова виртуозен тромпетист, като Марсалис, например, но той има чувство за мярка. Знае кога да спре и кога да започне отново. И аз правя така, защото на мен ми омръзва да правя едно и също. Затова тази къща я построих, там и си свиря спокойно. Понякога ставам в 2-3 часа и си свиря, на никого не преча, никой не ми пречи.“

Споделям му, че моя бивша колежка и близка е журналистката от Кърджали Вилдан Байрамова, а той възторжено ми казва, че е илюстрирал една от поетичните ѝ книги.

Изложбата му с 50 графики представи на откриването изкуствоведката Доротея Янева, която призна, че Владимир Чукич ѝ е много любим автор и не случайно нейната дипломна работа в Художествената академия е за него. /По-долу в текста публикуваме кратко резюме от нея, което тя любезно ни предостави./

Художникът сподели, че е бил много изненадан от избора на Доротея да пише за него. Но явно тя го познава от дете, защото са съученички с дъщеря му Августина. Усмихнат Владимир Чукич каза, че собственикът на „ГрафикАрт“ колега и приятел, именитият график Людмил Георгиев го накарал пак да си изцапа ръцете с мастила с графика. “Както каза моят приятел бай Ахмед, който за съжаление, почина на 90 години „Дано да се представя от само себе си!“ И аз сега се представям от само себе си.“

А за експозицията си каза при откриването: „Изложбата е малко ретроспективна от 1985 година, някои не са били родени. Въвеждам хората да не си помислят, че всичко сега съм го направил. Като се мине през Египет, беше ми голяма слабост и по графичните бази сме се цапали и сме се учили на техники. Тук са представени около 4-5 вида техники – офорти, на метални плочи, литографии, ситопечат, колажи. Не знам как успях да събера тези работи. Това ми е първата самостоятелна изложба с графика в София, участвал съм в колективни, но сега самичък и благодарение на Людмил Георгиев в тази страхотна галерия само за графика, много е приятно, защото всичко е направено, както трябва.“

Владимир Чукич

За себе си признавам, че едва сега в тази изложба, открих твореца Владимир Чукич, талантлив и ярък, с интересен творчески път. Роден 1958 г. в Хасково. От ранна възраст е завладян от магията на джаз музиката, но личната му дилема между визуалното и музикалното изкуство намира отговор в Художествената гимназия в Казанлък. Пътят му на художник е вече начертан и младият творец записва специалност "Графика и илюстрация" във Великотърновския университет. Разочарован от Факултета по изобразителни изкуства Чукич зарязва следването, купува от Варна графична преса и отива в Самоков, където от печатарите в литографската база на СБХ научава най-големите тънкости на графичните техники. През следващите години участва активно в международни биеналета на графиката, подрежда и редица самостоятелни изложби в страната и чужбина. Въпреки любовта си към графиката, през последните години работи и живопис. Той, както вече отбелязахме, живее далеч от суетата и цивилизацията в обезлюденото кърджалийско село Тополчане. След 1989 г. прави самостоятелни изложби и предимно в чужбина като първата е в Истанбул през 1990 г. През 1992 г. е поканен в  Париж и дори остава шест месеца да твори там, след своята самостоятелна изложба в Сите де'з Арт. Следват изложби в САЩ, където е имал възможност да остане да живее и твори там, но България винаги го е „викала“. А и както се разбрахме в разговора ни, Родопите са специални и много любими за него.

РЕЗЮМЕ НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА НА ДОРОТЕЯ ЯНЕВА

„От всички изобразителни изкуства, графиката е единствена не допуска игра на хоби. Тя не е разходка за отмора. Пътят до професионалния резултат е дълъг и осеян с тежки изпитания и съмнения. Всеки художник извървява сам този свой единствен и неповторим път. И това е високата цена на неговата индивидуалност. Преди петнадесет години открих, за моя радост, един такъв творец, изключително надарен и деликатен, който не само със странното си име Чукич, но и със своите смислени и превъзходно изработени графики се появи сред нас като странник, без видимо желание за евтина популярност. Идваше, сякаш, през вековете, от древни земи и цивилизации, за да ни остави своя личностен знак. Владимир Чукич още в началото се разграничи от наплива на епигоните и това го сроди с предидущите поколения.“ – това са уводните думи на проф. Румен Скорчев към един от изложбените каталози на Владимир Чукич, които с точност определят това, което виждаме и усещаме в творчеството му. Разглеждам точно този път, който избира да извърви и продължава да върви и до днес, Чукич и неговата друговременност. Черногорската му кръв кипи и се излива чрез бунтарския му нрав, които успява да укроти в творчеството си.

Ако обърнем поглед към стила на работа, ще разберем, че Владимир Чукич е строг индивидуалист и се придържа към тази своя индивидуалност до ден днешен. Той разказва истории в неговите картини и смело може да говорим, че „визуалният му език“ има собствена азбука, която трябва да я знаеш, за да разбереш идеята, посланието и целта на автора във всяко конкретно произведение. Визуалният език отразява чувствителността, таланта, темперамента, интелекта и уменията на изразяване. За разбирането на визуалния език на Владимир Чукич, за определянето на качествата и характеристиките му е необходимо да се разгледа и проследи развитието му в исторически план. Да се анализират ключови фактори, които формират азбуката на неговия език и обособяват основни теми в творчеството му, върху които работи във всички етапи на своето развитие. Още от дете неговата различност и ексцентричност се показва в рисунките на фантастични градове и влакове на бъдещето. При ограниченията на социалистическия режим и липсата на информация, той е разчитал на въображението си и на някое списание или снимка попаднали случайно от чужбина. Изкуството на Чукич и до ден днешен е белязано с фантастични форми, мистика, история и символика. Всички тези теми са подложени с много музика и сънища. Обвързан е толкова силно с музиката, че дори я сънува и чува мелодии на сън. За него джаз музиката му говори, мистичната музика на Пинк Флойд (както той я определя), на Джон Маклафни и на други джаз музиканти е белязала ранните му творби.

Те са метафизични, нямат връзка с реалността, те се случват някъде в Космоса. А дали случайно не идва от бъдещето, със съзнанието да предаде чрез историята, послания важни за човечеството?! Темата за пътуването е също основна в творчеството му, дали ще пътува из сънищата, из Космоса, из света в реалността или из историята на древните цивилизации, това му дава силен тласък да твори, да разказва и да търси. За него пътуването е вдъхновение или начин да достигне до истинските артефакти от различни исторически епохи, като например италианския ренесанс, персийската култура или древните останки от Акропола, които е видял в Британския музей в Лондон. Ще открием в творбите му, че проучва внимателно исторически детайли, като ги вмъква фрагментирани до детайл и реалистична точности, смесвайки ги с пътуванията през сънищата си, като след това ги пренася върху платното и прави диалог между двата свята на сънищата и на историята.

През 1992 г. след успешната му изложба в Париж, собственичката на галерията, мадам Брюно, му дава ателие, като остава там почти половин година, където става част от художествените среди, чете, учи и се обогатява. Това го зарежда за следващите му творби. Там се сприятелява с японския график Юшикацо Тамекани, който го запознава отблизо с японската гравюра на дърво. Вдъхновява се от японските графици и отношението им към графичната изработка по специален, свещен начин -  чистотата на изработката и уважението към материалите. От разказите, които споделя, се разбира, че се вдъхновява от самия живот, от всяко нещо, което е видял, чул, преживял, от природата, ще забележим, че конете присъстват през цялото му творчество, както морски животни и природата в цял��та ѝ пищност. Ще забележим, че мъжа и жената в тяхно единство и жената сама по-себе си са основни фигури в творчеството му, като че всичко е излязло от сън. Чукич споделя, че сънува картините си, както споменахме. Хората, които среща са неизменна част от това, което го зарежда. Още от първите години, когато Владимир Чукич е започнал да твори, благодарение на тези международни биеналета, които се провеждат във Варна, е имал достъп до един от най-добрите графици от целия свят. Но както споделя за него в челната тройка са били Словакия и Япония. След тях са поляци, чехи, унгарци. Той е черпил вдъхновение от хора като Владимир Гажович, Иржи Андерле, Андрей Бурновски и Душан Калай. Тези графици са били движещите локомотив на българските графични автори по това време. Друг важен източник на вдъхновения е Азия, от древни времена е известна с традициите си в графиката и графичното изкуство. За тях графиката е свещена и се отнасят към изработката на всяка една творба като към ритуал. Това придава на творбата живот и душа. Именно тези малки детайли в самата изработка и процеса вдъхновяват Чукич да изработва творби, които радват не само окото, но и душата.

Творчеството на Владимир Чукич е изпълнено със символика. В картините му често срещаме исторически и митологични сцени  - като „Сънят на Пирамидите“ – където използва реално съществуващи артефакти от стените на самите пирамиди, в други творби се срещат ритони, тракийски фрагменти и други. Твърди се, че народът на Египет е имал пряка връзка с Космоса, тази препратка се забелязва не само в поредицата  „Сънят на пирамидите“, но и в цялото творчество на Чукич. В картините си той изобразява странни същества с неопределени форми, които могат да се интерпретират по различни начини. Художникът, не само разказва историята по свои собствен начин, но и води диалог между миналото и бъдещето, между Земята и Космоса, между него и велики исторически личности. Разговорите са част от разказите на картините му. Обича да интерпретира историята по свои собствен начин, както българската, така и европейската. Животните и символиката им е дълбоко вкоренена в неговите творби. Конете са му слабост, която се среща в по-голямата част от творчеството му, може да се забележат риби, бикове, овни и митични същества като химера. Символика срещаме и в цветовете, които използва – черно, бяло, червено, синьо и сиво, които са преобладаващи.

Можем да заявим, че творчеството на Владимир Чукич е свързано със сюрреализма и психологията на човека, с неговият вътрешен свят.

Изложбата в „ГрафикАрт“ продължава до 3 ноември. ≈

„въпреки.com” Снимки: архив на галерия „ГрафикАрт“

[vprki]

Неповторимият, изящен художник Юлий Минчев

Художник с подчертано лична, индивидуална стилистика, последователно отстояващ своето верую във възможностите на графиката да бъде актуална и значима в пределите на традиционните си специфични технологични и образни характеристики, Юлий Минчев създаде редица творби, които остават в златния фонд на пластическите ни изкуства. Написа за „въпреки.com” изкуствоведът проф. Чавдар Попов по повод 100 годишнината на твореца.

Името на Юлий Минчев е добре познато на колегите от моето поколение, както и на онази част от публиката, която пази все още живи спомените за динамиката в развитието на изобразителните изкуства в България през 70-те - 90-те години на миналото столетие. Особено място в общата панорама заема графиката като творчество относително по-мобилно, по-малко зависимо от идеологически импликации, конюнктура или поръчки, което осъществи стремителен подем и получи международно признание благодарение на интернационалните биеналета и триеналета, които се ��рганизираха през тази епоха.

Убедително свидетелство за това е изложбата „100 години от рождението на Юлий Минчев“  в галерия „ГрафикАрт“. Тя ни припомня важни страни от творчеството му, като ни среща с разнообрази произведения от различни периоди.

Юлий Минчев несъмнено е един от водещите майстори, изявил се основно в сферата на черно-бялата и на цветната литография. Сред най-характерните и определящите характеристики на неговия почерк могат да бъдат отбелязани умението му да открои главното в избрания мотив, лаконизмът на образния език, майсторството в обобщението.

Като правило интерпретацията на фигури, предмети, субстанции, пространствени планове и нефигуративни графични елементи се осъществява през призмата на опростяването и на деликатното геометризиране на формите, които придобиват знаков характер. Именно тази „знакова“ изразност при запазването на живата връзка с натурата е сред отличителните черти на неговата персонална стилистика и при��ава неповторим облик на творбите му, които са разпознаваеми и избистрени като послания.

Впечатляват също ��бстрактните графики, при които композиционната организация и архитектоничната конструкция на образа достигат до впечатляваща чистота и завършеност. Цветовите акценти разширяват и обогатяват въздействието и придават търсената полифоничност на звученето на графичния образ.

Много интересни са и непоказваните досега рисунки с туш/четка, предимно пейзажи, които свидетелстват за изискана естетика, за виртуозни рисувачески умения и за тънка наблюдателност. Отвъд опростените структури личи автентичната художническа наслада от допира с натурата и от пресътворяването на първоначалните импулси, довели до създаването на творбата, в изящни импресии.

Изложбата на Юлий Минчев в галерия „ГрафикАрт“ освен всичко друго, подкупва и с очарованието на едно изкуство, еднакво привлекателно както за специалистите, така и за най-широката публика.

Текст: Чавдар Попов

Изложбата на забележителния творец се откри на 19 април и продължава до 14 май. Той е роден на 1 август 1923 година.

Юлий Минчев

Послепис на редактора: Дни преди откриването ѝ дъщеря му, прекрасната художничка проф. Десислава Минчева написа: „100 години от рождението на баща ми... Времето е особено нещо. Вдругиден откриваме негова изложба в „ГрафикАрт“  - от най-ранните му рисунки с туш до последните абстрактни линогравюри. Той беше свръх скромен човек, но се надявам да е щастлив от това негово представяне. За мен беше и е изключителен като личност и като художник. Очакваме ви!“.

Последната самостоятелна изложба на твореца е през 1997 година.

Припомняме, че миналата година (11 ноември -11 декември) изложбата “Една фамилна история” в ГХГ „Борис Георгиев“ във Варна  събра в мащабна експозиция три поколения артисти със свое знаково присъствие в историята и в днешните дни на визуалните изкуства в България  - Юлий Минчев, Калина Тасева, Десислава Минчева и Сандро Арабян. След специалната покана от екипа на галерията за представяне на всички художници от семейството, проф. Десислава Минчева бе подбрала творби за изложба, която реди в мислите си от години насам. Нарича я “Една фамилна история”, защото със събраните от ателиета и колекционери творби проследява пътя в изкуството на своите уважавани родители и на сина си, както и своето творчество. /Повече за тази изключителна изложба във „въпреки.com” може да прочетете тук./

Тогава Десислава Минчева ни изпрати текст, който е написала за баща си година, след като той е починал. Публикуваме го отново…

За Юлий Минчев (1923-2006)

И хубаво, но и много трудно е да пишеш за баща си. Особено, когато него вече го няма. Спомените и останалите стотици рисунки и графики след Непоправимото, те разкъсват на ��арчета … Няма и не може да има безпристрастност в този случай. Той, Юлий Стефанов Минчев, беше художник от най-висока класа. По-скромен от всички, които познавам…

Нямаше ден, в който да не изкачи шестте етажа на ателието си. Там, мисля, се чувстваше истински спокоен – заобиколен от икони, книги, висящи на верижки стари часовници, малки чайничета, купища хартии … графичната му преса, линолеуми, инструменти, снимки (цели чекмеджета) и материали и инструменти за работа – стари и верни, които му служеха от години … Два малки кактуса останаха да живеят дълго след него …

Баща ми имаше щастлива смърт, за което благодаря на Господ – до последния си миг работеше над една книга за Индия, лампата му светеше на сутринта …Той си беше отишъл вече от нас, когато намерих негови рисунки, за които не знаех даже, че съществуват. (Децата никога не се интересуват достатъчно от родителите си, уви … ). Невероятно точни и артистични рисунки, каквито, струва ми се, никой вече не прави и няма да прави. Защото и хората и светът са вече други … Седял е пред обикновени къщи и в полето, или пък – в Монголия, край Волга, в Балчик и по пристанищата и е опитвал да хване – с любов и с мяра, всяко нещо. И да го запечата, пренасяйки го на хартия. Някои от тези рисунки са, без преувеличение, ��иртуозни, документално истински, но и с артистичен замах. Което ги прави безценни свидетелства за таланта и всеотдайността на художника, както и за безвъзвратно отминалото време.

Работата с линолеума променя до неузнаваемост баща ми. Гравюрите му – от най-ранните до последните, носят експресивност, драматичност, монументалност и динамика. Ритъм и щрих, черно и бяло, игра на тъмно и светли, ту раздробени, ту  синтетични и съвършено организирани – те са като завършени музикални опуси. Тези графики притежават индивидуален пластичен език и изящна чистота на формите, които довеждат до обобщения и накрая – до пълна абстракция.

Винаги съм казвала, че в нашето семейство баща ми е най-модерният художник ….Обичам лодките му, старите циркове и созополски къщи, каквито вече почти няма. Обичам корабите от неговите малки и големи пристанища. Обичам цветята му, рибите, строежите и заводите му – математически точни и художнически доизмислени. Обичам и чисто абстрактните му, ярки, избухващи в бисерносиньо или искрящочервено, форми.

Той беше човек естет, идеалист и романтик. И цялото му творчество беше такова. От илюстрациите, които рисуваха заедно с майка ми, чак до последните му, бликащи от енергия, цветни графични видения. На масата му в ателието имаше голямо, старо и мътно огледало. Помагаше му да си представи истинския (всъщност – обърнат) образ на графиката си. Всеки път е виждал в това огледало и себе си.  Не знам какво си е мислел, по-скоро не се е забелязвал въобще. Защото той не се интересуваше от собствената си личност, а само от това, което би могъл да направи – с длетото и линолеума – за изкуството си и за нас – неговото семейство.

Десислава Минчева на откриването на изложбата

Трудно го накарахме да открие последната си изложба през 1997 … Бяхме шокирани тогава – години наред той не ни беше показвал с какво се занимава. Изумително силна, съвременна графика! Един възрастен и тих човек беше рисувал като момче – експериментално, освободено и изключително жизнено!

Да, баща ми беше голям художник …Той и живя, и работи достойно. Биографията му не е пълна и не отразява истината за неговия дълъг, честен, неравен и вълнуващ творчески път. Нито откриваш в нея човека Юлий Минчев. От скромност той не остави никаква документация за себе си. Той знаеше кое е важно и кое – не … Остави ни просто една светлина.

Обичаше да казва по повод на нещата, които харесва, но другите не винаги забелязват: „Който има очи – ще види …“. Надявам се, че и пред неговите графики човек няма да остане сляп и безчувствен.

Всъщност, убедена съм в това.

Текстът е от 2007, една година след неговата смърт…

Десислава Минчева, Людмил Георгиев и Сандро Арабян на откриването на изложбата

Във въведението към изложбата на Юлий Минчев в „ГрафикАрт“  от галерията пишат: „След военната си служба, през 1952 г., Юлий Минчев завършва графика при проф. Веселин Стайков и илюстрация при проф. Илия Бешков в Художествената академия. Неговите ранни творби са пейзажи с туш. Всеки човешки живот е разказ сам по себе си, но само някои силни и талантливи личности успяват да оставят следа за съществуването си. Дарбата им дава на хората възможността да усетят и осмислят този разказ.  Юлий Минчев е човек и художник, каквито вече рядко се срещат. След него остава светлина...

Не пропускайте изложбата на Юлий Минчев, тя ще ви озари… ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и личен архив на семейството

[wol4onokkate]

ПОСТ, ОТ КОТОРОГО МОЖЕТ ЗАТОШНИТЬ!!! ⛔ ⠀ Коронавирус 😱 ⠀ Много по этому поводу обсуждений, мнений, паники, шуток и тд... Не стану исключением и не пройду мимо. Сегодня я увидела "красную точку" в Беларуси (карусель 👉🏼). Как отношусь к этому? Спокойно. На самом деле, если отслеживать статистику смертности, например от сердечно-сосудистых заболеваний, то можно узнать, что умирает каждый ТРЕТИЙ человек на планете!! На втором месте - рак. От онкологии умирает примерно каждый ШЕСТОЙ. А от неонатальных расстройств (болезней поражающих ребёнка в течении первых 28 дней жизни) в 2017 году умерло 1,8 миллиона 😱😱новорождённых. А сколько смертей от дорожно-транспортных происшествий? А самоубийства? 🤷🏼 ⠀ Но нет, давайте нагонять панику и обсуждать коронавирус(больше ведь дел нет), вместо того, чтобы сесть и прочесть что это такое, как защитить себя и своих близких, что можно предпринять... ⠀ Чуть информации 👇🏼 ⠀ ▪️Симптомы - лихорадка, усталость, сухой кашель, боли в мышцах, затруднение с дыханием, головные боли, боли в горле, возможна диарея. ⠀ ▪️Как передаётся - основной способ воздушно-капельный, также заражение может наступить через слизистые глаз, носа или рта. Может сохраняться на предметах из стекла, пластика или металла до 9 дней. В целях безопасности поверхность можно обрабатывать перекисью водорода(0,5%)в теч. 1мин. ⠀ ▪️Чаще заражаются - люди в возрасте (от 49 до 56 лет) ⠀ ▪️Профилактика - мытье рук, не трогать лицо и волосы вне дома, правильно чихать и кашлять(прикрывая рот салфеткой), проветривать помещение. ⠀ ▪️Маски - не защищают на 100%!! Их нужно применять тем, кто уже болеет вирусной инфекцией, чтобы уменьшить распространение вируса. ___ Мой Чумной доктор, нарисованный на тему "Гром", Inktober'18 и Доктор - принт на майке @stereophonesonly от @iyule_art (ещё раз огромное спасибо 🙏🏼) для флешмоба @epiclynxx #долойкоронавирус ❕ ___ #m_veist_graphic #чумнойдоктор #animeplague #darkartists #darkartwork #drawingartist #coronavirüsü #coronavirüs #coronavirus #coronavírus #коронавирус #коронавирус2020 #коронавируспрофилактика #plaguedoctor #plaguedoctorart #чумнойдоктортату #нидня_без_графики_стамо #посмотри_мой_арт #графикарт #графикаручкой (at Чумной доктор) https://www.instagram.com/p/B9H523VBxL-/?igshid=1plc98rl0ulcy

[wol4onokkate]

ВСЕМ ПО ЦВЕТОЧКУ ОТ ВЛЮБЛЁННОГО ЕНОТА! 🌼 3/6 Третья тема марафона #влюбленные_зверята - Звери и цветы💮 Как часто Вам дарят цветы? 💐 А может Вы из тех, кто считает это лишней тратой денег? 🤔 Кому-то приносит удовольствие получать их не только по праздникам? 🌻 А какие цветы у Вас любимые?🥀 Сегодня хочу узнать о ВАС, нежели писать о себе, поделитесь со мной частицей Ваших предпочтений на тему цветов 🌷🌷🌷 _____ Все ведь нашли сердечки? 😉 . Организаторы: @raccoon_irina (маленький приветик 💛) @kleonella @by_reylana @anna_gorshk0va @alena_art_o @tanjawiede . Развиваю чувство тона с @yana_stamo и @canotstoppainting 🖤 #ШЕРСТЯНОЙ / #WOOLEN 13/25 . Бумага - @inkberry_artstudio Линеры - @uniballrussia Вдохновитель - @marina_katolichenko . . #amigurumiart #m_veist_graphic #интересноерядом #енотарт #raccoonart #artraccoon #raccoonpainting #toysgraphic #raccoonflowers #toysmini #miniaturetoys #toysminiature #monohrom #нидня_без_графики_стамо #графикарт #графикаручкой #woolentoys #worldwideshiping #etsypainting #miniatureartworks #dailymini #графическиерисунки #penandinkart #traditionalartists #raccoonlover🐾❤️ #sketchbooking #sketchberry_mini (at Ялта , кафе Апельсин) https://www.instagram.com/p/B71dxvMh1Zl/?igshid=6tdf10ihi710

[wol4onokkate]

КУПИДОН МОНИКА 💘 4/6 Четвертая тема марафона #влюбленные_зверята - Звериные купидончики ♥ Верите в любовь с первого взгляда? 👀💞 А может, Вы испытывали её сами? Интересно, сколько длятся такие чувства, или же они меркнут так же быстро, как зарождаются 🤔 ______ Эту Мышку зовут Моника, высота оригинала всего 12см, но я решила сделать её не только Купидоном, но и чуточку уменьшить! 😁 Моя Моника 4,5см 🐀 . Организаторы: @raccoon_irina @kleonella @by_reylana @anna_gorshk0va @alena_art_o @tanjawiede . Бумага - @inkberry_artstudio Линеры - @uniballrussia Вдохновитель - @derevschikova . . #валянаяигрушка #mause #mouse🐭 #mouseart #mousepaint #mousepainting #мышь2020 #art_4world #instaartistsgram #animaldrawings #artworkfeatures #artistic_support #love_arts_help #share_sketches #sketch_book #art_window #нидня_без_графики_стамо #monochromeminimalism #blackandwithe #m_veist_graphic #графикарт #sketchberry_mini #dailyminis #woolentoys #miniaturetoys #miniartist #myartwork🎨 #рисунокдня #рисуемснуля (at Khabarovsk, Russia) https://www.instagram.com/p/B78mSadhmcB/?igshid=yvgj5ly5abew