#гара

[leatherjacketblesseddreams]

find what

you love and

let it kill you!

[yaninikolov]

[rugbypodbg]

Как Ирландия провали последната си кампания за Световната купа във Франция

Как Ирландия провали последната си кампания за Световната купа във Франция

Peter O’Reilly Някои имена от предишни световни първенства са способни да смразяват кръвта на всеки ирландски привърженик на ръгбито, който има поне малко памет. Опитайте с Диего Албанезе, аржентинското крило, чието есе донесе шокиращата победа в Ленс през 1999 г. Или Кенки Фукуока, чийто късен тъчдаун в Шизуока преди четири години имаше подобен ефект. Точно там е и Гиорги Шкинин, грузинското…

[vprki]

От шаманизъм до поп култура: Цветомира Борисова - носител на Наградата БАЗА, 2024

„Манифестът на Потящите се“ е част от многокомпонентната и многопластова творба на Цветомира Борисова /на снимката вдясно/ „Потящите се“, с която младата авторка спечели Наградата БАЗА за 2024 г. написа за „въпреки.com” Ния Табакова, изкуствовед и куратор.

„Кап. Потящите се намират достойнство там, където другите намират безчестие. Така те са непобедими и в свободата си не се нуждаят от маски. Кап. Потящите се са искрени. Те влизат като робове на изтощението и излизат като негови господари. Кап. Потящите се знаят, че са прави, но предполагат, че ще останат неразбрани. Кап Най-важното е колко добре носите потта си.“

От легендарния „Манифест на футуристите“, написан от Филипо Маринети и публикуван на първа страница на френския вестник Le Figaro на 20 февруари 1909 г. до книгата „Манифестът на киборгите“ на Дона Харауей, издадена през 1985 г., тази форма на публична декларация играе ключова роля в изкуството, особено популярна като градивен елемент на авангарда в периода на Модернизма. Манифестът маркира промяната в мисленето и прехода на епохите, той е едновременно революционен акт, философски възглед и политическо заявление.

Цветомира Борисова "Потящите се"

„Манифестът на Потящите се“ е, може би, иронична препратка към авангарда на ранния 20-и век. Той извежда на преден план привидно тривиалната тема за горещината и потта, но поставен в глобалния политически контекст, дългите летни горещини в България и неклиматизираната изложбена зала на Софийска градска художествена галерия, улавя вълненията както на историческото съвремие в широк план, така и моментното състояние на, вероятно, голяма част от посетителите на събитието. Другият основен елемент от творбата „Потящите се“ са няколко миниатюри на потящи се и топящи се човешки фигури, в които се долавя смесица от еротизма в екстазите на ренесансовите скулптури и симпатичния драматизъм на японските аниме герои. Като част от творбата са изложени „трофеите“ и „инструментите и съдовете“ на Потящите се, които добавят пласт на връзка с Праисторията и възможността да си представим разглеждането на Потящите се като изчезващ вид, който подлежи на изследване.

Цветомира Борисова "Потящите се"

„Потящите се преоткриват качествата на естествената, кристална течност, охлаждаща телата ни и чрез специални уреди и съдове я съхраняват като трофеи, превръщайки я в чисто доказателство на вродената издръжливост, на която сме способни“, пише в своята концепция авторката и по този начин извиква образа на шамански ритуал, от който зависи оцеляването на човечеството. Творбата повдига множество теми и въпроси: от актуалните страхове, свързани с климатичните промени, през идеята за „потиснатата телесна реалност" на Юлия Кръстева, до свещената връзка с предците ни. Готови ли сме да приемем потта като манифест на възвишеното и да прегърнем предизвикателствата на бъдещето?

Цветомира Борисова

Цветомира Борисова (р. 1991 г., София) завършва Нов Български Университет със специалност Керамика през 2016 г. Стажант в СБХ (2016) и Swimming Pool (2018); участва в образователни проекти и програми, сред които New Creative Academy (2021) и School of Kindness (2021). През 2022 г. е резидент на Sarieva Gallery и осъществява първата си самостоятелна изложба „Cool S“. Сред другите ѝ самостоятелни проекти са “A Place to Rest“ (2022), Dupka Contemporary - Пловдив; ”Death at the Dinner Table: An Exploration of the Case of Johann Schobert and the Poisonous Mushrooms” (2023), ГАРА - София; ”Changes” (2023), галерия Харта, София. Участвала е в групови изложби сред които “Market of Desire” (2021), “Sofia Underground” (2023), “View With a Room” (2023), поп-ъп на ПОСТА в Берлин.

Александър Лазарков „Археология на Настоящето“

Останалите номинирани автори за наградата БАЗА 2024 г. също представят оригинални творби, разглеждащи актуални теми, които предизвикват интерес в културен, политически и технологичен аспект и които имат като локално, така и глобално значение. Така например, в работата си „Археология на Настоящето“ Александър Лазарков изследва  незаконните действия на строителните компании спрямо археологичното културно наследство на София. Изливането на бетон върху културно-историческото наследство или директното му заличаване, с цел „опазване“ на финансовите интереси на инвеститорите, оставя специфични следи в градския пейзаж, елементи от които Лазарков претворява в скулптурите си.

Диана Бункин "Инсталация"

Инсталацията на Диана Бункин, от своя страна, разглежда патриархалните традиции и парадоксалното отношение към женския образ (майката, родината, природата) в българското общество – от една страна боготворен, а от друга систематично потъпкван и унижаван.

Невелин Иванов „Кажи „Разбирам““

В ироничната творба „Кажи „Разбирам““ на Невелин Иванов, която включва видео и рисунки, авторът прави паралел между своя „говорен дефект“ и възприемането на съвременното изкуството, повдигайки  темата за приобщаването и достъпността на изкуството, но и желанието за самоусъвършенстване и възможността за придобиване на нови знания и умения.

Творбата на Кристина Ненова

Кристина Ненова, която живее в Англия, разширява локалната проблематика и представя една интимна работа, третираща темата за националната идентичност и двойното гражданство. Чрез консервирането на двата си паспорта от една страна, авторката се доближава до корените си и до спомена за своята баба, а от друга ги изважда извън контекста на тяхната утилитарност и ги превръща в произведения на изкуството, отричайки дуализмът, който те налагат. Работата повдига въпроси за традициите, миграцията и човешките права в един свят с все по-отчетливи националистични настроения.

Номинираните от ляво на дясно: Цветомира Борисова, Невелин Иванов, Александър Лазарков, Диана Бункин, Рослана Йотова, Радина Йотова и Кристина Ненова

Една от най-интригуващите и универсални творби в изложбата е интерактивната инсталация „Епохата ти“ на артистичното дуо rawlab (Радина Йотова и Рослана Йотова). Инсталацията се захранва от потока данни на посетителите и цели да повдигне въпроса за профилирането на човешката психика и редуцирането на личността до набор от цифрови стойности и статистики. Творбата предизвиква размисъл върху човешката автономност в един все по-технологично зависим контекст, в който дигиталният отпечатък определя нашата идентичност и самите ние се превръщаме в ценни източници на информация, които захранват системата.

Наградата БАЗА за млад художник до 35 години е основана през 1990 г. в Чехия с цел да популяризира съвременното изкуство, да насърчи културния обмен и да изгради капацитета на местните арт неправителствени организации. Тя е създадена от основателката на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс и по инициатива на първия президент на Чехия Вацлав Хавел. Днес конкурсът се провежда в дванадесет държави от Централна и Източна Европа, които са обединени в Международната мрежа за награди за млади художници YVAA (www.yvaawards.org). Наградата, чийто главен спонсор е Trust for Mutual Understanding, Ню Йорк, насърчава постиженията на младите творци чрез културен обмен, а именно двумесечен творчески престой в Residency Unlimited, Ню Йорк.

На снимката: Марина Славова, куратор, Аделина Филева /ц/ и Мария Василева /д/

В България Наградата БАЗА е основана през 2008 г. по инициатива на изкуствоведа и куратор Мария Василева и се организира от Института за съвременно изкуство – София, който осигурява самостоятелна изложба на наградения художник след края на творческия му престой в САЩ. Сред организаторите са Фондация "Едмонд Демирджиян" и Софийска градска художествена галерия, където традиционно се експонира изложбата на номинираните автори, а по време на откриването ѝ се обявява и победителят. От 2021 г. Фондация „Лъчезар Цоцорков“ също подкрепя проектите на номинираните автори. Тазгодишният победител бе избран от реномирано жури в състав: Ализа Еделман (специален гост, изкуствовед и куратор, базиран в Ню Йорк), Васил Владимиров (куратор на българското участие с проекта „Съседите“ на 60-ото Венецианското биенале, 2024 г.), Димитър Божков (философ и преподавател в Софийския университет), Калина Цонева (изкуствовед и критик, представител на Културния център към Софийския университет „св. Климент Охридски“) и Мария Налбантова (художник, носител на наградата БАЗА за 2020 г.).

Журито заседава...

От 2008 до сега Наградата за съвременно изкуство БАЗА са печелили: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013), Зоран Георгиев (2014), Александра Чаушова (2015), Димитър Шопов (2016), Мартина Вачева (2017), Мартин Пенев (2018), Вълко Чобанов (2019), Мария Налбантова (2020), Марта Джурина (2021), Красимира Буцева (2022), Виктор Петров (2023) и тази година Цветомира Борисова.  За не малко от тях имаме публикации в нашия сайт не само по повод на наградата БАЗА и с огромен интерес следим тяхното развитие като артисти. Станете час от тази престижна компания! Кандидатствайте, когато дойде моментът за БАЗА, 2025.

Изложбата в СГХГ на номинираните за Наградата БАЗА, 2024 продължава до 8 септември. ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: Стефан Марков

[apoeticstranger]

Още малко

В очите ти прочитам

табелката на всяка гара

И копнея да се посетя всяка една с теб

Чета разписанието

времето ме притиска

40 мин закъснение

Да го направим повече

Още една прегръдка само

Още една целувка

Още 5 минутки

да подържа ръката ти

да погаля косата ти

И цял живот да споделя с теб

времето няма да ми стигне

[knowitsforthekiller]

тдк забелязани до жп гара варна

[vplovdiv]

Причина са продължаващите строително-монтажни работи по бул. „Александър Стамболийски”, бул. „Дунав”, бул. „Васил Априлов”, ул. „Брезовско шосе”, ул. „Даме Груев”, бул. „Христо Ботев” и кръговото кръстовище пред Централна гара

[neverbeensoguud]

Часът е 04:00.

Намирам се на една жп гара и очаквам да отпътувам за изпит.

Точно тук и сега се върнах отново там, където започна всичко..🫠

Където те усетих за пръв път, а за пореден път си припомних защо се влюбих у теб.

Нашите първи разговори.

Нашите първи малки “хапаници”, дето крещят “искам те, но е рано да ти го покажа”.

Когато ми сподели какво си преживяла, докато си представяла презентацията си, а бяхме непознати.

Когато ми сподели как се виждаш след 5-10 години, показвайки ми колко си целеустремена.

Как си простила на себе си преди всички останали, което ми показа колко си силна, любов моя.

Как ме вкара в правия път, казвайки ми: “Нали си военен човек, я по-сериозно” хаха..

И това е било писано.

Да съм тук, да се срещнем, да те подкрепя от тук до края на света.

Да се влюбя в тези зелени очи..страшнооооо красивите.

И от първата целувка, плюс всяка следваща по мен да тече ток..

Искам те.

Привличаш ме.

Първо умът ти, чувството ти за хумор и след това всичко останало.

Въпреки, че си твърде красива..

Душата ти носи визията ти, момичето ми.

И ти благодаря, че я показа на мен.

Благодаря ти, че продължаваш.

Благодаря ти за всеки допир.

Благодаря ти и за всеки следващ.

Знаеш ли какво си?

Моето чудо.

Обичам те, моя Ниляй.

Обожавам ти сърцето.

Обичам ти красивият ум.

И ей, усмихни ми се сутринта.

Твоята усмивка е моята награда.

*Но пак ще ти изям сладкото дупе*🤭

[kumzet]

40 ГОДИНИ ОТ ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ НА ГАРА БУНОВО,ТВ СКАТ И МЕСТНИ ЖИТЕЛИ ПО...

[retrociema]

Джоан Луи - мелодрама, мюзикл Италия, ФРГ 1985 Адриано Челентано, Клаудия Мори, Марта Келлер

Сюжет фильма разворачивается в Италии. Некий человек под именем Джоан Луи (Адриано Челентано), появившийся ниоткуда, за очень короткий срок обретает огромную популярность благодаря своему нестандартному поведению и музыке. К середине фильма становится ясно, что сюжет этого фильма тесно переплетается с Библией, а Джоан Луи выступает в роли спасителя, который во второй раз пришёл на Землю накануне конца света.

#мюзикл #драма #комедия

Выпущено: Италия, ФРГ, Alexandra Film, C.G. Silver Film, Extra Filmproduktion Режиссер: Адриано Челентано В ролях: Адриано Челентано, Клаудия Мори, Марта Келлер, Федерика Моро, ��ерри Андерсон, Федерико Бойдо, Джино Кольяндро, Филиппо Де Гара, Пробо Галлуцци, Джада Джерини, Джанфабио Боско, Уильям Хёрд Мартин, Андре де Ла Рош, Эдвин Мариан, Дина Марини

Перевод: Профессиональный (многоголосый закадровый) РТР.

[leatherjacketblesseddreams]

Т Ъ Р П Е Н И Е

[ofertibg]

Специална оферта за Лятна почивка на първа линия на Морската гара в Бургас! Нощувка със закуска, от Хотел Марина •Интернет. •Изхранването е на блок маса или сет меню, според заетостта на хотела. • Валидност на ваучера: от 1 Юни до ... Вижте още в офертата

[rugbypodbg]

Неуспехите на Лейнстър в елиминациите са тревожен прецедент за кампанията на Ирландия за Световното първенство

Неуспехите на Лейнстър в елиминациите са тревожен прецедент за кампанията на Ирландия за Световното първенство Последното поражение на клуба в турнира за Купата на шампионите прави проклятието на четвъртфинала на Световното първенство още по-страшно

Daniel Schofield Последното поражение на клуба в турнира за Купата на шампионите прави проклятието на четвъртфинала на Световното първенство още по-страшно Всеки, който е гледал филми на ужасите от 90-те години на миналия век, ще ви каже, че демоните са такива, че можеш да ги убиеш, да отпразнуваш смъртта им, но след това, точно преди надписите, те ще отворят едно око. Така е и с Ирландия и…

[bodliche]

Картичката ми от Ани. А зад нея цялата любов. Благодарна. 🙏🏻

Понякога отделям прекалено много време на страховете си. Наскоро прочетох, че страхът е лукс на въображението. И въпреки това не мога да спра да се страхувам. Но аз имам обяснение за всичко - това е защото обичам лукса! Много съм добра. И в��яка година на рождения ми ден се страхувам да не загубя тези слънчеви души, с които животът ме е събрал. Които са с мен на рождения ми ден и винаги когато не искам. Как така когато “не искаш” би се зачудил човек. Ами така. Когато идват тежките моменти винаги съм си мислила, че трябва да се справям сама. Сега съм тъжна, но те не знаят. Преди да получа картичката от Ани дори не можех да си обясня защо съм толкова тъжна, като вече съм голяма и следва да съм се научила да приемам нещата такива, каквито са. Тя ми дава картичката, прочетох я пред нея. Седи до мен, прегръща ме и се чуди защо така неудържимо заплаках. Казах ѝ, че е от щастие. Бяла лъжа му се казва на това. Обаче видях тази картичка като много поетично обяснение на тъгата си. Мислех си, къде е моето човече, с което да вървя в една посока? Заедно да правим сладко от смокини; да затваряме буркани с всички версии на нас, които сме оставили настрана докато сбъдваме желания едно по едно. Знаейки, че заедно, когато решим ще намираме време и място да отваряме временно и на пръв поглед “затворените” буркани и ще го сбъдваме този живот. Ще го живеем! Спирам, че ако някой ден това писмо стигне до тях ще са ми много сърдити, че не споделям. А то… както Нанда казва “и това ще мине”. Приятели, най-голямата сила сте, която осмисля живота ми. Силата, която ми припомня колко обичам живота, когато забравям. Също имам страх, че някой ден няма да ме има на този свят и няма да разберете колко много ви обичам. Всъщност това няма как да стане. Сигурна съм, че го знаете. По-скоро ме е страх, че няма да ме има, за да ви напомням колко сте специални, когато го забравяте! Колко силно светите и колко много можете! И така… оставям още едно писъмце тук - за застраховка. 🤭

п.с.: докато се прибирах от Мадрид се замислих за нещо подобно, но по-малко поетично. Исках да стигна с влак до летището. Проверих на гарата където трябваше да се прекача от метро на влак и видях, че има автобус, който мога да хвана и ще ми свърши по-добра работа. Малко ми стана лошо, защото никога не съм обичала да хващам автобуси от централни гари. Усеща��ето, че нещо може да се обърка е по-голямо. Ще уцеля ли правилния автобус, а ще тръгне ли в правилната посока? А ако сбъркам посоката - дали е близо първата спирка на която да се прекача? Какво ще стане, ако се отнеса и пътувам дълго докато разбера? Когато мога винаги избирам да си хващам автобусите от някоя спирка по пътя им. Когато вече знаят на къде са тръгнали, посоката ни е една и съща. А когато се кача, липсва целия този стрес в чудене “Аз дали се качих на правилния автобус”. И така … ☺️ но в живота ми все се случва да се качвам на автобуси, които намират за най-естествено дори да не мърдат от гарата. Но аз уверена се качвам на тях. Някои превръщам във ванове с надеждата, че все пак ще решат да тръгнат. Вече вътре има не само обикновени седалки на бус, а цял един оборудван ван с всичко нужно за дълго пътешествие. Но не! Той си седи уверен на началната гара, разказва как обича гледки, но все не е правилният сезон, за да тръгне. Сезоните се сменят, а той не може да реши на планина ли му се ходи, на море ли. И така начална гара номер едно и той живота ще си се случи “естествено”. И аз излизам винова, че не ги разбирам хубавите неща и бавното им случване. “Много бързам” и е ужасна тази моя черта, че искам да се движа и да се поместя от гарата. Скъпи мои нечитатели и неслушатели, моля ви, обяснете ми как да развия и аз това качество да казвам на черното бяло и на бялото черно, защото нуждата ми да оцелявам в този свят расте непоносимо бързо!

[razkazizapalnoletni]

Изнасилиха ме на сливенската гара (бисекс история)

[purple-little-fairy]

ВЛАКЪТ НА ЖИВОТА

Уважаеми Пътници,

влак № 2025 се движи по разписание и ще пристигне на І-ви коловоз в 00:00 часа на 1 януари.

При качване във влака, молим пътниците да заемат местата си във вагоните, и да подредят на рафтовете за багаж само най-добрите спомени от пътуването с влак № 2024.

Останалите спомени могат да бъдат предадени в служба "Загубени вещи".

Билетите ще важат до гара 365, където пътниците ще направят връзка с влак № 2026.

Нашето пътуване ще продължи 12 месеца.

Ще спираме на 365 гари. Най-големите от които са: Здраве, Мир, Любов, Късмет, Просперитет, Радост, Хармония, Успех, Благоденствие, Разбирателството, Щастие, Позитивизъм и Веселие.

Искрено ще се надяваме това ваше пътуване да бъде незабравимо и приятно.

~ Стран_ничка