#владиславкацарски

[themeaningoflifeus]

"Тя го срещна след една изпепеляваща любов.

Той я срещна след една невъзможна любов.

Двамата създадоха една разумна любов.

Той ѝ разказа всичко за себе си и за свойте предишни любови.

Тя му каза, че животът ѝ с него започва отново...

Не му каза нищо за предишния...

Каза му само, че той вече не съществува.

Той обичаше да я гледа, да я прегръща и да я целува.

Порастваше всяка сутрин, кафето и денят се изпълваше тихо с техните преплетени души.

Тя не забрави своята изпепеляваща любов.

Той не забрави, но преболя своята невъзможна любов.

И двамата се вкопчиха в своята разумна любов.

И когато дойде онзи ден, в който човек осъзнава, че този толкова дълъг живот, като миг отминава.

Тя го погледна с дълбоки, бездънни очи.

Хвана ръката му и каза:

" да помълчим!"

Той я целуна и прошепна;.

"Скоро ще дойда, не плачи!"

А после я чу как признава на сестра си :

“Щастливо живях с него, душата си в душата му изгубих, но онзи преди него така и не разлюбих…”

Владислав Кацарски