#валенсия | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 1 month ago

Text

Манифеста 15 - предоговаряне на връзките между обществото и природата

“Несигурността е състоянието да бъдеш уязвим за другите. Непредсказуемите срещи ни трансформират; ние не контролираме дори себе си. Когато не може да се разчита на стабилната структура на общността, ние сме хвърлени в променящи се сглобки, които променят както нас, така и нашите „други“. Не можем да разчитаме на статуквото; всичко е в движение, включително и способността ни да оцеляваме. Мисленето чрез несигурността променя социалния анализ.”

Анна Цинг, Гъбата в края на света: За възможността за живот в капиталистически руини, 2015 г.

С този цитат изкуствоведката и куратор Ния Табакова започва текста си, написан за „въпреки.com” за биеналето Манифеста 15, което тази година се провежда в Барселона.

Ния Табакова пред локация Густаво Жили в Барселона

Европейското номадско биенале Манифеста създава пространство за диалог между местните артистични общности и международната културна сцена посредством съчетаването на архитектура, градски изследвания и изграждане на общности чрез съвременна култура. В тазгодишното си 15-то издание биеналето си поставя за цел да разгледа взаимодействието между изкуство, култура и общество и да катализира социални и екологични промени в региона на Барселона.

Манифеста е основано в началото на 90-те години като биенале за съвременно изкуство, което има за цел да отрази новата социална, културна и политическа реалност в Европа след края на Студената война. На всеки две години то се провежда в нов град-домакин. Последните локации включват Санкт Петербург (2014), Цюрих (2016), Палермо (2018), Марсилия (2020), Прищина (2022) /за него може да прочетете във„въпреки.com” тук/, а следващото издание през 2026 година ще се състои в Рур, Германия. Настоящето 15-то издание, което се провежда между 8 септември и 24 ноември 2024 г., е най-мащабното досега - обхваща площ от 3000 кв. км, население от 5,1 милиона жители и за пръв път включва 12 различни градове в района на метрополиса.

"Залавяне" - Асад Раза, 2024 г., снимка Ния Табакова

През последните години редица фактори влияят върху градското развитие на Барселона: бързата гентрификация на крайбрежните и природните зони, неограниченото строителството, въвеждането на урбанистичната концепция "Super Block" и индустриализацията на някои райони. Възможностите за разрастване на града, обаче, са ограничени поради природните бариери – реките Лобрегат и Бесос, Средиземно море и планинската верига Корсерола, които го обграждат. Същевременно извънградските и защитени зони са подложени на натиск от бързото икономическо развитие в региона.

Чрез изместването на фокуса от центъра към периферията, сателитните градове на Барселона, биеналето насърчава децентрализацията на културния живот и създаването на нови възможности за социалните и артистични общности. Разкривайки забравени архиви, истории и спомени, те се свързват помежду си и формират една нова културна екосистема. Екипът на биеналето, който включва директора на Манифеста Хедвиг Фийен, творческия медиатор Филипа Оливиера и 11 изтъкнати личности от културния сектор от включените в мащабното събитие регионални градове, постига това чрез организацията му в три основни смислови клъстъра: „Балансиране на конфликти“, „Лекуване и грижа“ и „Представяне на бъдещето“. Всеки един от тях се състои от една основна и няколко второстепенни локации – общо 16 на брой. Биеналето включва 92 художници, като повече от една трета от тях са местни (базирани във или от региона).

"За да създадеш градина, имаш нужда от парче земя и вечност" 2019 © Енрике Рамирес, снимка © Манифеста 15 Барселона / Хелена Роиг

Манифеста 15 се провежда на фона на тежки наводнения в източна Испания в съседния регион Валенсия, които засегнаха и някои от локациите на биеналето. Тези климатични аномалии, които стават все по-често срещани в Европа, подчертават необходимостта от спешното преосмисляне на социалните, икономически и геополитически структури и повдигат въпроси, които директно кореспондират с някои от основните теми на биеналето.

Балансиран�� на конфликтите:

Подобно на много метрополиси по света, Барселона се старае да балансира между желанието да се развива икономически и належащата необходимост да защити богатите си природни ресурси. Делтата на река Лобрегат, която непрекъснато губи територии заради разрастването на града, олицетворява тази борба. Ако разширяването на пристанището и летището, които заемат приблизително една трета от територията на община Ел Прат, продължи по план, делтата може да бъде обезобразена до неузнаваемост. Клъстърът подчертава необходимостта от балансиране на икономическия растеж и опазването на околната среда.

Каса Гомис © Манифеста 15 Барселона / Номад Студио

Основната локация тук е Каса Гомис, частна вила, обявена за културна ценност през 2021 година и смятана за една от иконите на модернистичната архитектура. Нейната история е преплетена с тази на културния авангард на Барселона по време на диктатурата на Франко през 50-те и 60-те години на миналия век. Известна още като Ла Рикарда, къщата се намира в близост до летището Ел Прат на Барселона и е разположена в защитена природна зона сред борова гора, пред езерото Ла Рикарда и Средиземно море. Сградата е построена между 1947 и 1963 г. от известния архитект Антони Бонет и Кастелана в тясно сътрудничество с нейните собственици Рикадо Гомис и съпругата му Инес Бертран Мата. Рикардо Гомис е бил член на CLUB49, колектив от културната и авангардна сцена на Барселона, отговорен за подкрепата на артисти като Антони Тапие, Хуан Миро и Хуан Броса, както и на интензивен международен обмен, включващ имена като Джаксън Полък и Вилем де Кунинг.

На входа на къщата ни посреща неоновата творба на чилийския художник Енрике Рамирес с текст: „За да създадеш градина, имаш нужда от парче земя и вечност“. Поетичната фраза цитира Жил Клеман, градинар, ландшафтен архитект и писател, който развива теорията за „планетарната градина“, според която човечеството има нужда да влезе в ролята на градинар и пазител на планетата. Работата на Рамирес представя градината като място на съпротива, изискващо различно разбиране за времето и пространството, в които живеем в момента. Творбата ни предизвиква да забавим темпото и да помислим как да балансираме конфликтите (външни и вътрешни) чрез преминаването отвъд хегемонията на „тук и сега“ и приемането на идеята за вечността.

Лекуване и грижа:

Сгушен в планина Корсерола и простиращ се към Вале, клъстърът „Лекуване и грижа“ подчертава лечебната сила на културата и важността да се грижим за себе си, един за друг и за околната среда. Регионът зависи от планинската верига с богато биоразнообразие, която функционира като зеления дроб на Барселона. Основна локация на клъстъра е манастирът Сант Кугат, който се намира в едноименния град.

Манастир Сант Кугат © Манифеста 15 Барселона

Манастирът е бенедиктинско абатство, основано през 9-и век и активно до 14-и век. Той е един от най-значимите в региона и включва елементи от романската, готическата, ренесансовата и бароковата архитектура. През 11-и век, когато монасите са живеели там, манастирът се превръща във важен културен и духовен център. В този контекст клъстърът се фокусира върху невидимите нишки между тялото и духа и хвърля светлина, както върху човешкото състояние, така и върху връзката му с духовния свят.

Всички творби в локацията, с едно изключение, са дело на жени-творци, а едновременно деликатната и завладяваща работа на палестинско-саудитската художничка Дана Ауартани „Нека излекувам счупените ти кости“, която повдига наболялата тема за колониализма и опазването на културното наследство в конфликтни зони.

"Нека излекувам счупените ти кости", 2024,© Дана Ауартани, снимка © Манифеста 15 Барселона / Хелена Роиг

Авторката създава произведението, като разкъсва дупки в копринени тъкани, сякаш рисува въображаема карта на паметници и културни артефакти, които са били обект на унищожение. След това тя изпраща платовете в Керала, град в Индия, известен със своята индустрия за ръчни тъкани. Там тя си сътрудничи с местни майстори, които боядисват платовете с лечебни билки и подправки. Произведението разглежда въпроса как можем да скърбим за загубата на хуманизъм и части от човешката цивилизация в Близкия изток.

Представяне на бъдещето:

Главната локация на клъстърът “Представяне на бъдещето” е в абсолютен контраст с изцеряващата атмосфера на манастира Сант Кугат. Клъстерът е свързан с река Бесос и нейните околности. В исторически план районът е белязан от необичаен урбанистичен растеж и социално-икономическа уязвимост. Днес символ на мястото са индустриалните руини на Трите комина на Сант Адриа, познати още като „Саграда Фамилия на работниците“ и основна отправна точка от крайбрежния пейзаж на Барселона.

Историята на Трите комина започва с изграждането на първата електроцентрала в Сант Адриа през 1912 г., разположена на левия бряг на река Бесос. Трите комина са построени през 70-те години на миналия век, като част от по-обширния комплекс на топлоелектрическата централа. Поради екологични причини централата е затворена през 2011 г. и до днес остава неактивна, превръщайки се в антиутопичен паметник на близкото индустриално минало. Години наред Трите комина са били обект на борба за опазване от разрушаване и успяват да получат защита като индустриално наследството от общината. В рамките на биеналето сградата отваря вратите си за широката публика за първи път.

"Когато жените стачкуват, светът спира", 2020 © Клеър Фонтейн, Барселона 2024, снимка © Манифеста 15 Барселона Метрополитана / Иван Ерофеев

В този контекст е разположена и творбата на Клеър Фонтейн – феминистки, концептуален колектив, базиран в Сицилия, който беше основното вдъхновение зад заглавието на Венецианското биенале тази година “Чужденци навсякъде”. Гигантската неонова структура, разположена на третия етаж на Трите комина, гласи: “When women strike, the world stops” (в превод “Когато жените протестират, светът спира“). Въпреки че представляват само 1% от работната сила в Трите комина, жените са ключова част от тяхната история. Техният протест срещу втората станция, поради токсичното замърсяване, довежда до изграждането на третата станция, която е по-щадяща към околната среда и предоставя по-добри условия на труд.

По-късно жени осъждат управителите за саждите, които Трите комина бълват и покриват домовете им, задължавайки ги да увеличат височината им с 20 метра. Фразата има двойно значение (strike - може да означава “протестирам” или “��такувам”) и говори за огромната силата на жените да катализират жизненоважни промени.

Манифеста 15 изследва сложната реалност на съществуването в условията на съвременния свят, изправен пред социални и екологични кризи. Тазгодишното издание в Барселона обръща внимание на необходимостта от предоговаряне на връзките между обществото и природата в един свят, в който икономическият прогрес често налага тежка цена върху околната среда и общностите.

Творбите в биеналето изследват как културното и социалното съжителство могат да бъдат преосмислени в контекста на темите за социалната справедливост, деколонизацията, междуполовото равенство и опазването на културните ценности. Подобно на антиутопичната визия на Фриц Ланг в „Метрополис“ /за него във „въпреки.com” може да прочетете тук/, Манифеста 15 разглежда Барселона като динамична, но уязвима екосистема, която балансира между технологичния напредък, екологията и нуждата от хуманизъм. ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: архив на Манифеста 15 и Ния Табакова

#Ния Табакова #Барселона #Манифеста 15 #Рефлексии

0 notes