#в някой друг живот

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

И в друга алтернативна вселена, се събуждам с нетърпение всеки ден с усмивка на лице.

[only-bulgarian-things]

Дано ако се срещнем в някой друг живот, този път да успеем да си тръгнем навреме. Толкова повече красота има в неизживяното, отколкото в безвъзвратно счупеното.

"Помниш ли", Димитър Калбуров

[summersoullll]

В някоя друга вселена се обикнахме. Останахме. Направихме си малки бебчета и те сега тичат по онази голяма морава, с гледка към морето, за която си мечтахме. Ние седим на дървените столове във формите на миди и се смеем на иронията на съдбата. В някой друг живот, обаче.

[iamstonecoldbabyy]

Никой не знае по-добре от теб самия и никой не може да усети къде ти е мястото по-добре от теб. Ако разчиташ на това някой друг да избере пътя вместо теб или разчиташ някой друг да избере кое ти отива най-много, ще дойде момент в живота, в който ще се почувстваш толкова изгубен, пропилян и изхабен, че единственото, за което ще съжаляваш е времето, което си дал на другите да изживеят част от твоя живот.

[lora-ns-world]

,, Един ден"

,, Един ден ще науча детето си да бъде силно. Но няма да го възпитам с болка, както възпитаваха мен. Ще го възпитам с любов, истинска родителска любов, да бъде силно от любов към себе си, от грешките, които ще прави и ще го науча да ги приема като уроци, а не като края на света. Един ден, ако имам дете /дано е дъщеря /ще го науча, че не е страшно да се провалиш, да те ранят и да не си достатъчен за другите. Защото, ако обичаш себе си, дори с лошите си качества, си непобедим. А дано някой ден и някой друг го обича с целия мрак, който носи в себе си и подхранва светлината."

Лора Н.

Из дневника на един нов живот

/когато новия живот е в сатиментално настроение /

[dreamy-bg]

ПРОСРОЧЕНО

Дано ако се срещнем в някой друг живот,

този път да успеем да си тръгнем навреме.

Толкова повече красота има в неизживяното,

отколкото в безвъзвратно счупеното.

[keeptolking]

"Пуснете хора, които не са готови да ви обичат.

Това е най-трудното нещо, което ще трябва да направите в живота си и също така ще бъде най-важното.

Спрете да водите тежки разговори с хора, които не искат да се променят.

Спрете да се представяте на хора, които нямат интерес от вашето присъствие.

Знам, че инстинктът ви е да дадете всичко от себе си, за да бъдете оценени от тези около вас, но това е импулс, който отнема вашето време, енергия, психическо и физическо здраве.

Когато започнеш да се бориш за живот с радост, интерес и ангажираност, не всеки ще е готов да те последва на това място. Това не означава, че трябва да променяте това, което сте, а означава, че трябва да се освободите от хора, които не са готови да ви придружат.

Ако сте изключени, обидени, забравени или игнорирани от хората, на които посвещавате времето си, не правите услугата да продължавате да им предлагате енергията и живота си.

Истината е, че не си за всеки и не всеки е за теб.

Това прави срещите с хора, с които имате взаимно приятелство или любов, толкова специални. Ще разберете колко е ценно, защото сте преживели това, което с останалите не сте. Колкото повече време прекарвате в опити да накарате някого да ви обича, толкова повече време губите да се лишавате от възможността за връзка с някой друг.

На тази планета има милиарди хора и много от тях ще се срещнат с вас, тези, на вашето ниво интереси и отдаденост. Колкото повече се забърквате с хора, които ви използват като възглавница, опция за фон или терапевт за емоционалното им изцеление, толкова по-дълго се дистанцирате от общността, която желаете.

Може би ако спрете да се появявате, няма да ви потърсят.

Може би ако спрете да опитвате, връзката ще приключи.

Може би ако спрете да изпращате съобщения, телефонът ви ще остане тъмен със седмици.

Това не означава, че сте съсипали връзката, а означава, че единственото нещо, което я е поддържало, е енергията, която само вие сте дали, за да я задържите.

Това не е любов, а привързаност.

Това е да искаш да дадеш шанс на тези, които не го заслужават!

Най-ценното нещо, което имате в живота си, е вашето време и енергия, тъй като и двете са ограничени.

Това, на което посвещавате време и енергия, ще определи вашето съществуване.

Когато осъзнаете това, започвате да разбирате защо сте толкова неспокойни да прекарвате време с хора, в дейности, места или ситуации, които не ви подхождат.

Ще започнете да осъзнавате, че най-важното нещо, което можете да направите за себе си и всички около вас, е да защитавате енергията си по-яростно от всичко друго.

Направете живота си безопасно убежище, където допускате само хора ′′ съвместими ′′ с вас.

Вие не сте отговорни за спасяването на никого.

Не сте отговорени за убеждаването им да се подобрят.

Не е твоя работа да съществуваш за хората и да им даваш живота си!

Защото ако се чувствате зле, ако се чувствате задължени, вие ще бъдете в основата на всичките си проблеми поради вашата упоритост, страхувайки се, че те няма да ви върнат услугата, която сте дарили.

Единственото ти задължение е да осъзнаеш, че си господар на съдбата си и да приемеш любовта, която смяташ, че заслужаваш.

Решете, че заслужавате истинско приятелство, отдаденост и пълна любов със здрави и проспериращи хора.

Направете го и изчакайте, за да видите как всичко започва да се променя."

- Brianna Wiest

[vasetovp]

Не са нужни пари за отношение. Не са нужни пари, за да се усмихнеш на някой.

Не са нужни пари, за да кажеш:

- " Всичко ще бъде наред! ".

Да изслушаш другия е по - голям жест понякога...

Не са нужни пари, за да кажеш добра дума или да направиш мил жест.

Не са нужни пари, за да благодариш за нещо или да подкрепиш някого.

Не са нужни пари, за да звъннеш на някой и да му кажеш, колко държиш на него.

Не са нужни пари, за да зарадваш любим човек.

Не са нужни пари за отношение.

Нужен е ЧОВЕК!

Не е нужно да помниш!

Важното е да имаш чисти помисли!

На всеки му се случва да забрави дали някой и нещо.

Един забравя моментно, друг от лекарства, дори от самия живот и ситуациите в момента на живота.

...

"странно нещо

е човешкото съзнание...

можеш

да го опияниш

толкова,

че да забравиш

къде се намираш...

но никога

дотолкова,

че да забравиш

къде искаш

да бъдеш ."

...

Колко истинско и човешко има в думите и смисълът им!

[ethereum-sss]

Едно мога да кажа със сигурност- в момента обичам живота си и година, две по-късно, мога да затвърдя, че щеше да бъде огромна загуба, ако се бе случило, защото щях да пропусна купища моменти на смях, нови неща и хора, които ме научиха на много. Научих се да обичам себе си, научих се да се радвам на себе си и да виждам в огледалото нещо стойностно. Да не ми пука точно как изглеждам в очите на някой си и дали ме намираш за странна. Хич не ми дреме, дали намираш нещо у мен за странно.

Ти имаш значение, повярвай ми. Знам, че ти звучи нелепо в момента, защото виждаш света като едно голямо лайно от край до край, но ти си важен. И си важен най-напред за себе си, ще бъдеш важен и за хората, които все още не познаваш.

Темите свързани с тревожността и не са леки и приятни за разговор, но са необходими, защото могат да спасят живот и да те накарат да погледнеш света от друг ъгъл. Няма нещо, с което не можеш да се пребориш. Тялото ти винаги ще помни белезите от всяка рана и мисъл като болест, които са разболели душата ти. Но не е срамно, те не показват слабост. Те са медали за храброст.

[myminiworldd]

ЗА ПРЕДИШНИТЕ ЛЮБОВИ С Л Ю Б О В

Отдавна усещам желание да пиша по тази тема.

Прави ми силно впечатление как някои хора говорят обидно или с ирония по адрес на предишните си любови, било то сбъднати или не.

Това е грозно. Меко казано.

Често чувам/прочитам едни думи,

наситени с егоцентризъм, подигравка и съжаление по адрес на предишни партньорства или влюбвания,

както и злобни коментари за новите хора в живота им.

Това е жалко.

И ако вие практикувате същото,

това не говори добре за вас като личност.

Това е като да плюете по собствения си избор за партньор/ка, без значение дали реално сте били с човека или просто някога ви се е искало да е така.

Наистина не разбирам какъв е смисъла от това.

Всъщност разбирам - егото или по-точно неговият негативен аспект.

Хубаво му е на егото във вас да "нахраните",

някой който вече не може да имате или въобще не сте имали.

Това ви кара да се чувствате по-важни.

По-добри от него/нея и настоящия човек в живота му/ѝ.

Но всъщност не ви прави такива, а точно обратното.

Злобата и говоренето на негативи не са хубави неща, ако сте забравили.

И дори и този човек да не е постъпил добре с вас, дори да ви е наранил жестоко,

това не оправдава лошите думи по негов/нейн адрес.

Как ще промени това ситуацията?

Никак. Просто да задоволите негативния аспект на егото във вас. Да се изтъкнете.

Да се покажете като жертва, а той/тя като тиранин.

Но това не води до нищо хубаво.

Не ви прави по-добри.

Иска ми се повече хора да осъзнаят,

че няма да се издигнат в очите на никого,

когато очернят някой друг.

Когато хората си позволяват подобно нещо, ми прави толкова силно впечатление,

защото през всичките тези години,

(разбирайте от тийнейджърска възраст)

не съм си позволила да кажа една лоша дума

за нито един мъж, в който съм била влюбена или съм обичала,

без значение дали някога сме били заедно или не.

Аз вярвам, че всеки един от тях

е прекрасен човек по свое му.

Желая им от сърце щастие с жените, които са избрали за спътник в живота си.

Вярвам, че (ще) имат хубавия живот,

който заслужават.

Всеки един от тях заслужава да бъде щастлив.

Това не се определя от факта дали аз съм в живота им или не.

И наистина не разбирам

как някои хора са способни

да желаят лошото на някой,

който довчера са обичали,

целували или поне сънували?!

Как са способни да говорят негативи

за този човек, в чиито очи са се взирали

или поне са копнеели да се взрат?!

За мен не са обичали наистина,

не са били влюбени наистина.

Когато си обичал истински,

не си способен да говориш лошо за обичания от теб човек,

нито да иронизираш новия му избор.

Нарича се уважение.

Елементарно при това.

Ако не уважавате бившите си Любови,

значи не уважавате себе си и изборите,

които сърцето ви е правило.

А, и още нещо - бивша Любов няма,

поне ако е била истинска.

Толкова.

Николета Иванова

[rokich]

НЕ.УДОБНИ ВЪПРОСИ

Когато вече усещаш, че искаш да кажеш "обичам те", недей. Задръж малко и не бързай. Знам, че хич не ти се занимава баш когато ти е най-хубаво, но точно това е моментът да проведеш разговор, който изобщо не ти се иска да водиш. Но все пак трябва. Седни и питай. "Абе... ти как си го представяш тоя живот? Ако ей сега ти се сбъднат всичките мечти и трябва да си измисляш нови? Ако мен ме няма? А ако мен има? Кой е най-идеалния развой на сценария в главата ти? Ей така, информативно. Хипотетично даже. Питам само, не ми се вричай в нищо."

И да, о, да, страшно си е, че може да чуеш нещо, което грам да не ти хареса, но няма страшно. Спокойно, и най-лошото да ти кажат, изговори ги пак нещата. Може нещо да не сте се разбрали. Случва се. Опитай пак, пък ако отново не ти харесва... ставай и си тръгвай овреме.

Не, шегувам се. Не е сериозно това. Кой влюбен би си тръгнал, когато му е най-добре и да се лиши от удоволствието и възможността да си строши главата? Стой си, стой си, кажи го това "обичам те", не го къткай, то явно има да си излиза. Влюби си се още повече в човека такъв, какъвто е. Заобичай го за всичко онова, което смяташ, че може да бъдете заедно, един до друг. Доизгради го като приказен персонаж в сърцето и душата си, оправдавай го всеки път, в който те нарани, качи го на най-недостижимия пиедестал, нагласи даже светлината, та да го огрява по най-красивия възможен начин. Съвършенство откъдето и да погледнеш, дори и с всички червени флагове в ръка. Забрави го тоя разговор, който някога не ти е харесал. Майната му на всичко, даже помоли да ги подържиш за малко тия флагове, че да не тежат и направо ги скрий под килима, та да не пречат. Тоя разговор не значи чак толкова много, честно. Те хората чат-пат се променят, наистина. Случвало се е. Понякога говорят едно, вярват в едно, искат едно, но изведнъж я сами правят крачка в страни, я животът леко ги подбутва с шут в задника и взимат, че поглеждат различно на света и осъзнават какво всъщност е важно. Катарзиси всякакви, ей. Бивши зависими правят комуни, престъпници стават свещеници, всичко е възможно, но най-често след помощ жокер от вселената.

Стига, пусни го тоя разговор и си гледай кефа, но пък да си имаш едно наум, че все пак някой ден има вероятност да те настигне. С къси – дълги да ти се залепи за бронята и без да ти даде шанс да пуснеш мигач и да дочакаш първата отбивка, да те задмине в завой при двойна непрекъсната линия и да те избута от пътя. И да вземе да се окаже тогава, че това първо "обичам те", е било по-разумно да го запазиш за себе си. Да си го кажеш само на себе си и да си ходиш овреме. Не откъдето си си дошъл, а както си си дошъл. Цял.

Така де, варианти много, не го мисли това сега, живей си живота. Аз акъл чак не искам да давам, че носи със себе си голяма отговорност. Само съвет мога да опитам да предложа, и то такъв, който може лошо да ти развали рахата и после с месеци да ме псуваш, но пък някой ден евентуално да ми благодариш, че сигурно и да почерпиш. И този съвет е прост, та прост. Ползвай го, ако намериш за добре, но на собствена отговорност.

Водата трябва да се мъти овреме, че после не е вкусна да се пие.

[l-homme-triste-qui-rit]

За връзките и хората...

Днес ми казаха нещо много интересно и то е следното: на една връзка ѝ е необходимо точно толкова време да бъде преодоляна, колкото е съществувала самата тя, както и че много зависи до колко е била силна и дълбока тази връзка, отношенията помежду двамата души в нея. Сиреч, ако една връзка е траяла 3 години, то са нужни около 3 години, за да се преодолеят хората в нея, един друг. Това е закон! Също така, ако тази връзка, е приключила примерно след тези 3 години, и хората в нея са се преодолели, отново, в зависимост от това колко дълбоки са били отношенията между тях, е възможно 3 месеца след като е приключила връзката, отново да пламне, нещо да се възроди отново, или след 2 години, или след 5, респективно, при някаква случайна среща на същите тези двама души, участвали във връзката. Карма ли е, съдба ли, живот?! Както и да го наречеш, не се преодолява лесно някой, който ти е дал толкова много, понякога и взел от теб малко или много, научител те на страшно много неща... Та това са чувства, за Бога....чувствата не се изпаряват току-така, не става с едно щракване на два пръста и хайде - хоп - няма ги вече. Не става...! Просто не става!

[summersoullll]

Много дойдоха, много си и отидоха. Но теб те запазих в сърцето си. Отдавна те няма и, без съмнение, отдавна не си същият. Същото момче, което ми взе ума и ме остави без думи. Същото момче, в което се влюбих. Не се и съмнявам че си различен. Но онази твоя версия е единствената, ��оято избирам да запомня.

До следващата ни среща, може би в някой друг живот, любими.

[iamstonecoldbabyy]

Глава 32

Вървя, бързам, имам чувството, че всеки момент, краката ми ще ме предадат, но не мога да спра. Давя се в мълчанието си, а сълзите ми спират моя говор. Бързам, защото, ако спра не знам дали ще мога да продължа. Никой не каза, че е толкова трудно. Така и не се научих да бъда силна, останах си ревлата, наранения човек, онази, която винаги обвинява себе си, онази, която не може да се защити, онази, която не иска да причини същата болка на друг. Обичай врага си…само глупости, болката не те прави силен, тя само те отслабва. Белязва те, създава страхове, недоверие и отчуждение. Нищо не наранява така, както думи остри като острие и целенасочени действия непознати и раняващи ума не само на съзнателно, но и на подсъзнателно ниво. Аз, един чувствителен човек в този така груб, егоистичен и нарцистичен свят, вярвай ми, едвам си поемам въздух, все едно съм седнала на тръни, знам че това не е моето място и не знам как да достигна до моето. Знам само че не принадлежа тук, не и на места и хора, които раняват съзнателно моята нежна душа. Един ден аз няма да бъда човекът, който ще бъде взет за даденост, някой ден ще намеря своето място и своята сила. Дотогава ще заровя очи в красотата на живота и ще чакам търпеливо и упорито няма да се позволя дори трудно, дори с цената на още удари, аз ще намеря себе си и това ще бъде моето извинение от мен за мен за всичко, което съм търпяла и понасява в името на това да се науча да обичам първо себе си и на помисля първо за себе си преди всеки друг второстепенен герой в моята история, в моя живот.

[lora-ns-world]

,, - Какво толкова. Загубила си един апартамент, ще си купиш нов. - казаха ми насреща. Но нямат идея, че когато изляза на терасата виждам този въпросен апартамент. Там баба и дядо/единствените които признавам за семейство /ме отгледаха. Там се чувствах в безопасност. Там си представях години наред да отглеждам своите деца. Да имам истински дом и истинско семейство. Там, където се чувствах в безопасност, у дома. Нямаха идея каква болка е да гледаш място пълно с най-топлите ти спомени и мечти за семейство да е собственост на някой друг, защото не съм била достатъчно силна, отново, за да спася малкото част от миналото си, в което ме присъстваше болка. "

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[vahhatt]

В някой друг живот...може би...отново ще сме част от вълшебните ни светове.