#български студенти във великобритания

[vprki]

Петър Кърджилов: Десетилетия мечтаех да напиша тази книга

„Десетилетия мечтаех да напиша тази книга – първите ми публикации по темата са от началото на 1980-те“, сподели за „въпреки.com“ дългогодишният изследовател, киноисторик, журналист и писател, д-р на изкуствознанието Петър Кърджилов. Поводът е излизането и на втория том на изследването му „Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите” („The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans”) от издателство „Кеймбридж”.

В двата тома увлекателно се разказва за първите поредици от хроникално-документални филми, заснети в България от двама британски кинооператори в периода 1903–1905 г. Единият от тези филми е първият, най-ранният, изобщо реализиран в София. В столицата ни той бива и прожектиран – през 1904 г. и то на няколко места: в хотел „Ориент”, салона на дружество Славянска беседа, Военния клуб, цирк-театър „България”, заемал тогава мястото, където се въздигат днешните Централни хали. Други от тези филми се завръщат „у дома” в края на десетилетието – показани този път в „Модерен театър”, първото стационарно кино както в София, така и в цяла България.

Чарлс Райдър Нобъл

В началото на XX век американският филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил компанията си в Лондон, изпраща двама свои кинооператори на Балканите. Англичанинът Чарлс Райдър Нобъл пристига в България, където успява да реконструира мигове от Илинденското въстание, избухнало в Македония (тогава част от Османската империя), впоследствие снима из цяла страна; шотландецът Джон Маккензи прекосява Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Рум��ния…

Джон Маккензи

Така благодарение на двамата британци в периода 1903–1905 г. на Балканския полуостров биват осъществени първите поредици от „живи картини”. Тъкмо този слабо проучен досега период, в който започва историята на балканското кино, е разгледан в книгата на Петър Кърджилов - задълбочено, добросъвестно, подробно – само в първия том са цитирани над 570 информационни източника… Въпреки това книгата представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман. Уникалният научен труд е предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино, специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в университети и колежи, студенти и ученици. Тя е за всички, независимо от възрастта им, които обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие.

Книгата представлява документална реконструкция, обхваща ранен и сравнително слабо изследван период от историята на киното. Тя е плод на задълбочени, детайлни и дългогодишни проучвания. Посредством умелото използване на историческите извори и богатия фактологически материал, открити от автора в периодичния и специализирания печат, в рекламни филмови каталози, архивни документи и административни протоколи, в мемоари и лична кореспонденция, изданието проследява (крачка по крачка) пътя на Чарлс Нобъл и Джон Маккензи в България; съдбата на заснетите от тях кинокадри, показани първоначално в Лондон (театър „Алхамбра” и клуба на Кралското научно дружество), а след това и в Западна Европа, САЩ и България; отзивите в печата за тези филми, отразяващи отношението на обществото към тях… Не на последно място книгата разкрива симбиозата между кинопроизводството на развитите западноевропейски страни и филморазпространението в балканските държави, влиянието, което британското кино оказва върху по-сетнешното възникване и развитие на източноевропейските кинематографии.

Във втория том продължава увлекателният разказ за двамата кинооператори, изпроводени на Балканите от американския филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил в началото на XX век компанията си в Лондон. Първият от тях, англичанинът Чарлс Райдър Нобъл, заснема през 1903 и 1904 в България цели 38 „кинематограми” (кратки филми с времетраене от 1 до 4 минути). Вторият, шотландецът Джон Маккензи, прекосява през 1905 със своя биоскоп Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния. Така, благодарение на двамата британци, на полуострова биват осъществени първите поредици от филми, отразили природните дадености, историческите и археологическите паметници, архитектурните забележителности, културните традиции, етнографските особености на региона, както и някои от проявите на тогавашния обществен живот там. 

Книгата предлага едно вълнуващо пътуване „През Дивата Европа”, проследява удивителните приключения на своите „главни герои”, а и техните жизнени пътища – до самия им край. Затова тя представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман, запазвайки същевременно статуса си на уникален научен труд, предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино, специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в колежи и университети, студенти и ученици… Книга за всички, които, независимо от възрастта си, обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие.

Петър Кърджилов - снимка Стефан Джамбазов

А по повод на книгата Петър Кърджилов написа за „въпреки.com“: „Десетилетия мечтаех да напиша тази книга – първите ми публикации по темата са от началото на 1980-те. Имах предшественици, разбира си – киноисториците Александър Александров и Костадин Костов. Обогатих откритото от тях почти двойно, след като разлистих голяма част от прашасалите страници на столетни български вестници. От моя английски колега Стивън Ботомър получих безценни биографични данни за Чарлс Нобъл, с помощта на Стивън осъществих през 2012 публикация в едно от най-авторитетните специализирани световни списания – американското „Film History”. 

Въпреки това не ми достигаше информация – онази, която се таеше върху страниците на британския периодичен печат. Но времената се промениха, електрониката навлезе и в нашия „странен занаят”. Преди около две години синът ми, да е жив и здрав, ме абонира за сайта „Британски вестникарски архив”, в който може да бъдат разгледани на воля хиляди издания, излизали на Острова от 1700 година насам – не само лондонски и английски, но и шотландски, ирландски, уелски. Запретнах ръкави и почнах работа, макар и английският ми да е доста „строшен”. И потече информационен поток, който сякаш нямаше свършване…

Тъкмо по това време, през пролетта на 2018, от страна на редактора Адам Руменс, отговарящ за проектите в Научното издателство „Кеймбридж” – базирано в Нюкасъл, дойде любезната покана да направя книга за тях. Той навярно бе попадал на някои мои публикации по темата, която го бе заинтригувала с това, че се отнася до кинематографическата дейност на двама британски кинооператори, озовали се по волята на Провидението в периода 1903–1905 в Дивата Европа, насред Балканския полуостров и по-специално в България. Предложението на г-н Руменс бе примамливо и аз не можах да му устоя. 

Отново запретнах ръкави и започнаха да се трупат страници, които преводачката Ивелина Петрова превърна в прекрасен английски текст. Тъкмо обемът му стана причината книгата да бъде разделена на две части. Междувременно се сблъсках, макар и задочно – седейки си вкъщи, с британската книгоиздателска система – добросъвестна, педантична, на моменти дори бюрократична, ала действена. На 8 юни 2010 получих четири екземпляра (толкова ми се полагаха по договор) от първия том, а на 12 октомври – и от втория. Дълголетният ми труд бе дал резултати. Бях щастлив!

И накрая нещо съвсем лично – през цялото време на „имейловото” ми контактуване със служителите от почти всички звена на издателство „Кеймбридж” – редактори, коректори, експерти по авторско право, дизайнери, художници, оформители на корици, разпространители, никой не ми намекна, нито подхвърли, че английският ми е ужасен, че съм чужденец, че съм европеец и то „втора категория”, „тъмен балкански субект” или „див” българин, подрусващ се по друмищата на времето в раздрънкана държавна каруца, поела по третокласна историческа „писта” и с икономически бавна (икономична) „скорост”… Никой!“, написа Петър Кърджилов. И хубаво е, че книгата се рекламира активно от amazon.com.

P. S. Петър Кърджилов е дългогодишен изследовател, киноисторик, журналист, писател. Той е доктор на науките (изкуствознанието) и асоцииран член на сектор „Екранни изкуства” при Института за изследване на изкуствата към БАН. Автор е на над 3000 журналистически материала, на 115 научни публикации (някои от които са преведени на английски – в САЩ и Великобритания, китайски, сръбски, румънски и македонски), на 22 книги. Десет от тях очертават кръга на авторовия научно-изследователски интерес, насочен към историята на ранното кино както у нас, така и на Балканите. В своите книги Петър Кърджилов разглежда теми като: „пристигането на киното в България” (1896) – осъществяването на най-ранните кинопрожекции в страната; заснемането на първите „живи фотографии” от чуждестранни кинооператори (1896); появата на първите стационарни кина (1908); производството на първите български филми – хроникални (1909) и игрални (1914); кинематографичната активност на Балканския полуостров по време на двете Балкански войни (1912–1913) и Първата световна война (1914–1918). Във „въпреки.com“ са публикувани разговори с него и негови текстове /можете да прочетете тук, тук, тук, тук, тук и тук/. ≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: архив и Стефан Джамбазов

[radiobg-london]

Велислава Дърева иска статуите на Уилям Гладстон от Британското посолство

Велислава Дърева иска статуите на Уилям Гладстон от Британското посолство

Демонтирани статуи на Уилям Гладстон във Великобритания да бъдат дадени на България. Това е поискала журналистката Велислава Дърева в писмо до посолството на Великобитания  в София. Уилям Гладстон е велик политик и благодетел на България по време на Освобождението на България, каза Дърева пред БНТ. Тя добави, че в момента тече подписка сред български студенти в Лондон всички паметници на политика,…

[msdiamandieva-blog]

Увеличават ли се българите, които избират за образование чужбина Увеличават ли се българите, които избират за образование чужбина? Отговор на този и още въпроси за бъдещето на младите българи дава Милен Младенов - Управител на кансултантска фирма за образование в чужбина "Мис Диамандиева" ООД в предаването Посоки.eu на ТВ"Черно море" - 23.10.2016

[vprki]

„Буквите на България – азбука на Европа“ в Се��л, Москва и Прага

В чест на 24 май, най-успешният проект на Международното триенале на сценичния плакат - акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ и тази година продължава своето пътуване, гостувайки в три световни столици: Сеул, Москва и Прага. Написа за „въпреки.com” Албена Спасова.

Тя заедно с именитите български художници проф. Божидар Йонов и Божидар Икономов (1943-2016) са създатели на Триeналето, за което сме писали и може да прочетете тук. От 20 май до 13 юни колекцията е експонирана в престижната галерия на Корейската фондация в Сеул. Събитието е организирано от Посолството на България в Южна Корея и е част от програмата, отбелязваща 30-тата годишнина от установяването на българо-корейските дипломатически отношения. Проектът се осъществява с подкрепата на Столична програма „Култура“ и е може би единствената българска изложба в настоящата необичайна обстановка,  представена в реална среда извън пределите на страната. Експозицията в Корейската фондация слага начало на  серия пътуващи изложби в Южна Корея и ще бъде последвана от гостуване на корейски плакати в София.

Галерията в Сеул, където е експонирана изложбата - снимка архив

Във връзка с отбелязването на 24 май, виртуална версия на колекцията ще бъде представена и в Русия като съвместна инициатива на Посолството на България в Руската федерация  и Българския културен институт в Москва. Серията, която от няколко години обикаля с успех в различни чешки градове, отново е експонирана в галерията на Българския културен институт в Прага, където точно на 24 май предстои съвместна инициатива с преподаватели и студенти от Философския факултет на един от най-старите и прочути европейски университети – Карловия.  

Буквите на България бяха преди време и на оградата на полското посолство в София - снимка Стефан Джамбазов

Акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ е възхвала на буквите със силата на плаката. Буквеният знак не е спирал да бъде творческа провокация за авторите, които са изкушени от графичния дизайн, от типографията и от рекламата, но това, което отличава тази колекция от други подобни опити е изключителният звезден състав на 30-те художника от 20 различни страни, приели поканата на Триеналето да създадат плакати – по един за всяка една от буквите в българската азбука. Проектът започна своя живот като част от културния сезон, съпътстващ Френското европредседателство през 2008 година – първото след приемането на България в ЕС. От тогава до днес пътят на изложбата минава през Барселона, Берлин, Бърно, Варшава, Вашингтон, Женева, Лондон, Любляна, Колорадо, Мадрид, Мексико, Ниш, Ню Йорк, Париж, Прага, София, Скопие, Токио, Хелзинки и други градове по света.

За пръв път тази година Триеналето създаде и дигитална версия на изложбата, в която плакатите „преминават“ един след друг на фона на великолепната авторска музика на Живко Петров.

Да живеят буквите!

снимка Стефан Джамбазов

Припомняме, че “Буквите на България – азбука на Европа” e проект на Международното триенале на сценичния плакат (създадено преди почти 26 години), в която участват 30 художници от 20 страни (27 именити световни плакатисти + 3-ма български автори, единият от които дебютант). Състои се от 30 плаката, колкото са буквите на българската азбука. Всеки художник е автор на един плакат – буква, определена чрез жребий. Една от буквите - “Ь” e създадена след конкурс между младите български художници и студенти, в който участваха повече от 60 проекта на автори до 35 годишна възраст.

снимка Стефан Джамбазов

Проектът   „Буквите    на    България - Азбука  на  Европа“ възниква  във  връзка с  приемането  на България  в  ЕС по  идея  на Международното  триенале  на сценичния  плакат  в София.  Освен  с организацията  на  периодични прегледи  (през  3 години)  на съвременния световен плакат, посветен на  всички  многообразни форми  на  сценична изява: театър, опера, балет, оперета, пантомима, куклен театър, мюзикъл, пърформънс,  вариете, концерти,  фестивали  и др.,  организацията  се занимава  с ��богата международна   изложбена   дейност. „Буквите  на България  са  нейната   визитка   пред   света,   а   визуалното  изкуство е  много  емоционално, говори на всички  езици и  по  тази  причина  се оказва  най-добрият  начин да  запознаем  различните култури с нашата писменост.“  Написа през 2008 година Божидар Икономов. Именно  това  прави експозицията  уникална  и интересна,  тъй  като зрителят  има възможност да види как тези творци, идващи  от  различни културно  обособени  среди, виждат със своите очи нашите букви  и ги  интерпретират  в творби  си. Българските автори са Божидар Икономов и Божидар Йонов, които са в основата на проекта, и Петър Чучулигов, спечелил  конкурса  измежду повече  от  60 проекта за най-интересната буква в наша-та азбука – Ь между творците до 35 години.

снимка Стефан Джамбазов

Изложбата е от 30 плаката, колкото са буквите на българската азбука. Всеки художник е автор на един плакат – буква, определена чрез жребий по време на  международното журиране на Петото триенале през октомври 2007 година в София. Всички плакати са цветни,  с формат: 70 х 100 см и с еднакво типографско оформление. Колекцията от постери е посветена на България и нейната култура през темата за уникалността и универсалността на българската азбука – една от трите писмености на Европа. Акцията на Международното триенале на сценичния плакат - София е пръв опит за активиране на широк кръг изявени артисти от цял свят за създаване на цялостен съвременен художествен  продукт, популяризиращ българската култура, използвайки една от нейните емблеми – буквите. Трийсетте плаката са със задължително присъстващ текст „Буквите на България –азбука на Европа“ са мащабна визуализация на идеята за създаване на положителен образ на страната ни у нас и по света.

А с изпълнение на ученици от Музикалното училище в София беше открита изложбата на оградата на полското посолство в София - снимка Стефан Джамбазов

Автори:

А - ВЛАДИСЛАВ ПЛУТА, 1949 – Полша

Б -, АЛЪН КИТЧИНГ, 1940 – Великобритания

В - РОЗМАРИ ТИСИ, 1937 – Швейцария

Г - БАТА КНЕЖЕВИЧ, 1947 – Сърбия

Д - ТАПАНИ АРТОМАА, (1934 - 2009) – Финландия

Е - СУСУМО ЕНДО, 1933 – Япония

Ж - БОЖИДАР ИКОНОМОВ, (1943 – 2016) – България

З - УВЕ ЛЬОШ, 1943 – Германия

И - БОЖИДАР ЙОНОВ, 1942 – България

Й - МИША БАТОРИ, 1953 – Франция

К - ПОЛ ДЕЙВИС, 1938 – САЩ

Л - ЯН РАЙЛИХ, 1950 – Чехия

М - ШИГЕО ФУКУДА, (1932 - 2009) – Япония

Н - ЖОАО МАШАДО, 1942 – Португалия

О - ХАВИЕР БЕРМУДЕС, 1953 – Мексико

П - БОРИС ЛЮБИЧИЧ, 1945 – Хърватия

Р - ХОЛГЕР МАТИЕС, 1940 – Германия              

С - ФИЛ РИСБЕК, 1939 – САЩ

Т - ВАЛДЕМАР СВИЕЖИ, (1931-3013) – Полша

У - СТАСИС ЕЙДРИГЕВИЧУС, 1949 –  Полша

Ф - РОМАН КАЛАРУС, 1951 – Полша

Х - МИШЕЛ БУВЕ, 1955 – Франция

Ц - ЧЕДОМИР КОСТОВИЧ, 1951 – Босна и Херцеговина

Ч - ДЖАНИ БОРТОЛОТИ, (1937 – 2007) – Италия

Ш - ФИЛИПЕ ТАБОРДА, 1956 – Бразилия

Щ - САВАС ЧЕКИЧ, 1960 – Турция

Ъ - ПЕКА ЛОРИ, 1946 – Финландия

Ь - ПЕТЪР ЧУЧУЛИГОВ, 1978 – България

Ю - ПЕТЕР ПОЧ, 1950 – Унгария

Я - ГИТЕ КАТ, 1948 – Дания. ≈

Текст: Албена Спасова

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Изкуство за малки и големи

Националната художествена академия за десети път отвори ателиетата си през август за софийските деца – участници в Лятната академия за деца и ученици. През целия месец август децата рисуват, моделират и се развиват творчески под ръководството и грижите на студентите - художници. В последните дни на месеца те ще наредят най-хубавите си творби в голяма и пъстра изложба в галерия „Академия“.

Този културно-образователен проект на фондация „Св. Пимен Зографски“ към НХА успешно се утвърди във времето и за втора година е в Календара на значимите културни събития на Столична община. След 10 години, първите малки академици се завръщат в ателиетата на Академията – вече като нейни студенти. Били сме там през годините и знаем с какво желание децата идват през август. При това освен рисуване, те посещават и галерии, и места свързани с изкуство, което им дава възможност и за образование. А преди месеца в София, тази Детска академия премина и с голям успех в Бургас във филиала на НХА там, за който във „въпреки.com” сме писали. В основата на успешното провеждане на инициативата е Мария Ландова – художничка и педагожка с дългогодишна практика, за чиято подкрепа са благодарни стотици млади художници. С нейна помощ намериха пътя в живота и творчеството и младежи със специални потребности като Денис – незрящия главен герой на документалния филм „Окото на Минотавъра“. Месецът започна с празничен хепънинг, с мото „Деца рисуват вън“, в публичното пространство в градинката на „Св. Климент Охридски“, пред галерия „Академия“. Преди обед децата и студентите подготвиха своите пъстри изненади, а в следобедните часове излетяха балоните пред галерия „Академия”, въпреки променливото време. А в края на месеца ще има изложба в галерията, както винаги досега.

Началото на Лятната академия за деца и ученици в София - снимка Стефан Джамбазов

А както е практиката на събитието, децата биха могли и да присъстват на още няколко изложби, които се откриха тези дни. Едната е в Квадрат 500 на Националната галерия - „Богомир Лазов (1906 – 1969) и българският акварел”, която за мнозина беше откритие. Не само като съдържание, но и като интерактивно представяне. Богомир Лазов следва при проф. Никола Маринов в Художествената академия. Член е на Дружеството на новите художници още от неговото основаване през 1931; един от „кюстендилската художествена школа”, както я нарича Асен Василиев, заедно с приятелите си: Владимир Димитров – Майстора, Кирил Цонев, Иван Ненов, Борис Елисеев, Стоян Венев, Мориц Бенционов, Николай Дюлгеров, Евтим Томов, Асен Василиев и др.

Една от творбите на Богомир Лазов - снимка архив на НГ

Както отбеляз��а кураторът на изложбата Иво Милев: „През 1930-те живописните търсения на Богомир Лазов са изцяло в духа на времето, на Новите художници, на синтетизма и на новата предметност. Вярващ като Майстора, че „човек е най-смислен с творчеството си там, където се е родил“, през 1939 Лазов се завръща в родния си Кюстендил и остава там до края на живота си. Това го отдале��ава от центъра на художествения живот, маргинализира го, но му позволява да създаде в близък контакт с природата едно богато и лирично творчество. Акцент в изложбата е акварелната живопис на Богомир Лазов от 1930-те до 1960-те – основно пейзажи от красивия кюстендилски край, представени в контекста на творби от други български акварелисти: Константин Щъркелов, Йордан Гешев, Павел Францалийски, Христо Йончев – Крискарец, Страхил Титиринов, Владимир Мански и др. С тях, освен приятелството и работата в акварелната техника, го сближават общи теми, мотиви, сюжети и живописни проблеми, които всеки решава по своему. Със своя специфичен дизайн и подредба, изложбата е интересна за всеки, търсещ да изживее нещо ново и различно”.

“Археология на забравата” - снимка Стефан Джамбазов

И още една интересна изложба предлага Националната галерия във филиала си „Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство” – „Археология на забравата”. „Обезлюдяването на селата и силно застаряващото ни население води до остра загуба на културни традиции и идентичност. Селата са препълнени със забравени къщи, църкви, предмети от бита, съхранили духа на общностите, съзидали нашата културна идентичност. Изложбата поставя на фокус забравеното културно наследство и усилията на шепа ентусиасти без граници да изровят и съживят молекули от възрожденския дух на България”, пише в анотацията.

Дарън Баркър от Грейт Ярмут Презервейшън Тръст (Great Yarmouth Preservation Trust ), Великобритания пренася една стая от изоставена къща, окачвайки някои от предметите в нея, илюстриращи жизнения път на една жена от село Кърпачево от младостта, през отглеждането на децата, картичките до нея от порасналите деца, покани за сватби и техните деца до некролога й – предметите, разхвърляни по пода, разказват нейната история. Милена Металкова - Маркова от катедра „История и теория на архитектурата“ в УАСГ показва работата на студенти от България, Великобритания, Тайван и Естония в серия от летни практики в село Кърпачево на тема обучение по опазване на културното наследство чрез връзка между архитектура, изкуство и занаяти. През ноември 2018 проектът на Грейт Ярмут Презервейшън Тръст за обучение по опазване на културното наследство, фокусиран в село Кърпачево, бе удостоен с престижната Ангелска награда на Историческа Англия (Angel Award), инициирана от музикалния режисьор сър Ендрю Лойд Уебър в Лондон.

И още от Националната галерия отново с британски художници. Джон Кики и Дарън Баркър организират за първи път своя изложба в България в Двореца. Техните произведения са фигуративни и изобразяват контрастите в човешкото битие. Традиционни като живописна форма, те се допълват взаимно, независимо от индивидуалния стил и тематика. Джон Кики е определян за един от водещите британски фигуративни художници, високо ценен не само в Обединеното кралство, но и на международната сцена. В представената серия авторът препраща към популярния в историята на изкуството образ на инфантата. Произведенията са многократно преработвани. Дарън Баркър представя създадени наскоро творби, изпълнени с маслени бои върху платно. Те са странни, сантиментални и обезпокоителни – двусмислен разказ в цвят и образи, отбелязват от галерията.

В Лятната културна програма на Столична община има събития за малки и големи - снимка Стефан Джамбазов

Така че, децата, а и техните родители имат какво да видят в София през август. Освен разбира се, експозициите в Софийска градска художествена галерия, за които вече е ставало дума. И които са включени в Лятната програма на културни събития в Столична община. Така както беше и през миналата седмица в градинката пред храм „Свети Седмочисленици”, където имаше детско представление на театрална къща „Мариета и Марионета”. А в Кино „Кабана” имаше концерт на група „Мехехе”. Така че летните културни предизвикателства в София продължават…≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на Националната галерия

[msdiamandieva-blog]

Пояснения по откриване на банкова сметка онлайн във Велкобритания 2016/2017

Пояснения по откриване на банкова сметка онлайн във Велкобритания 2016/2017

През последния месец, бъдещите ни студенти във Великобритания от есента на 2016 получиха имейли от UCAS със следното съдържание:

Dear XXX

We emailed you recently to tell you about how we can make it easier and quicker for you to open a student bank account.

We’re now also giving you two numbers, which allow you to access student accounts from even more banks –  treat them as proof of your status…

[msdiamandieva-blog]

Британците избраха Брексит...

Британците избраха Брексит…

След като последните дни, а днес окончателно телефоните, електронната ни поща и Фейсбук прегряха от запитвания на разтревожени родители и бъдещи студенти…

Ето как съвсем адекватно започнаха да реагират някои британски университети на Брексит:

  Dear ***

Thank you for your application to study at the University of ***. We understand the past few months will have been uncertain for you due to the…