#братовчедите

[book-worm-1399]

Не си спомням какви подаръци получавах на Коледа като дете. Спомням си друго... как сутрин отварях очи и изтичвах в другата стая да гушна мама и татко и да им честитя коледната утрин. Помня уханието, което се носеше през деня из цялата къща - на току-що опечен тиквеник, поръсен с кристалчета захар, на топлата баница на баба, пълна с чудни късмети или пък на вкусното месце, което се приготвяше цял ден под похлупак. Помня игрите с братовчедите ми, пързалянето до късно следобед с шейни и това, че мама и баба едва успяваха да ни приберат обратно вкъщи, с премръзнали от правене на снежни човеци ръце и доволни усмивки по лицата. Помня и голямата маса с украса и свещички, а около нея всички най-любими хора заедно… потропването на чашите, приказките до забрава, смехът и светлинките по коледната елха, които потрепваха безкрай... ❤️

- Яж, чети, обичай и пътувай

[pollonegro666]

2022/12/03 Empiezan a venir mis primos para celebrar la Navidad. Este estaba muy contento porque localizó rápido nuestra casa sin dar ninguna vuelta.

My cousins are starting to come to celebrate Christmas. He was very happy because he quickly located our house without turning around.

Google translation into Italian: I miei cugini iniziano a venire a festeggiare il Natale. Era molto felice perché ha localizzato rapidamente la nostra casa senza voltarsi.

Google Translation into Portuguese: Meus primos estão começando a vir comemorar o natal. Ele ficou muito feliz porque localizou rapidamente nossa casa sem se virar.

Google Translation into French: Mes cousins ​​commencent à venir fêter Noël. Il était très content car il a rapidement localisé notre maison sans se retourner.

Google Translation into Arabic: بدأ أبناء عمومتي يأتون إلى أعياد الميلاد. كان سعيدًا جدًا لأنه حدد موقع منزلنا بسرعة دون النظر إلى الوراء.

Google Translation into German: Meine Cousins ​​​​fangen an, zu Weihnachten vorbeizukommen. Er war sehr glücklich, weil er unser Haus schnell gefunden hatte, ohne sich umzusehen.

Google Translation into Albanisch: Kushërinjtë e mi kanë filluar të vijnë për Krishtlindje. Ai ishte shumë i lumtur sepse e gjeti shtëpinë tonë shpejt pa parë përreth.

Google Translation into Armenian: Իմ զարմիկները սկսում են գալ Սուրբ Ծննդին: Նա շատ ուրախ էր, քանի որ առանց շուրջը նայելու արագ գտավ մեր տունը։

Google Translation into Bulgarian: Братовчедите ми започват да идват за Коледа. Беше много щастлив, защото бързо намери къщата ни, без да се оглежда.

Google Translation into Czech: Moji bratranci začínají přicházet na Vánoce. Byl velmi šťastný, protože náš dům našel rychle, aniž by se rozhlížel.

Google Translation into Slovak: Moji bratranci a sesternice začínajú prichádzať na Vianoce. Bol veľmi šťastný, pretože náš dom našiel rýchlo bez toho, aby sa obzeral.

Google Translation into Slovenian: Moji bratranci začenjajo prihajati za božič. Bil je zelo vesel, ker je hitro našel našo hišo, ne da bi se ozrl.

Google Translation into Estonian: Mu nõod hakkavad jõuludeks tulema. Ta oli väga õnnelik, sest leidis meie maja kiiresti ilma ringi vaatamata.

Google Translation into Suomi: Serkkuni alkavat tulla jouluksi. Hän oli erittäin iloinen, koska hän löysi talomme nopeasti katsomatta ympärilleen.

Google Translation into Greek: Τα ξαδέρφια μου αρχίζουν να έρχονται για τα Χριστούγεννα. Χάρηκε πολύ γιατί βρήκε γρήγορα το σπίτι μας χωρίς να κοιτάξει γύρω του.

Google Translation into Dutch: Mijn neven en nichten beginnen met kerst over te komen. Hij was erg blij omdat hij ons huis snel had gevonden zonder rond te kijken.

Google Translation into Norwegian: Søskenbarna mine begynner å komme over til jul. Han var veldig glad fordi han fant huset vårt raskt uten å se seg rundt.

Google Translation into Polish: Moi kuzyni zaczynają przyjeżdżać na święta. Był bardzo szczęśliwy, ponieważ szybko znalazł nasz dom, nie rozglądając się.

Google Translation into Romanian: Verii mei încep să vină de Crăciun. Era foarte fericit pentru că ne-a găsit casa repede fără să se uite în jur.

Google Translation into Russian: Мои кузены начинают приезжать на Рождество. Он был очень счастлив, потому что нашел наш дом быстро, не глядя по сторонам.

Google Translation into Serbian: Моји рођаци почињу да долазе за Божић. Био је веома срећан јер је брзо нашао нашу кућу не осврћући се около.

Google Translation into Swedish: Mina kusiner börjar komma över till jul. Han blev väldigt glad eftersom han hittade vårt hus snabbt utan att se sig omkring.

Google Translation into Turkish: Kuzenlerim Noel için gelmeye başlıyor. Etrafına bakmadan hızlıca evimizi bulduğu için çok mutluydu.

Google Translation into Ukrainian: Мої двоюрідні брати починають приїжджати на Різдво. Він дуже зрадів, бо швидко знайшов наш будинок, не оглядаючись.

Google Translation into Bengali: আমার কাজিনরা ক্রিসমাসের জন্য আসতে শুরু করেছে। তিনি খুব খুশি ছিলেন কারণ তিনি চারপাশে না তাকিয়ে দ্রুত আমাদের বাড��ি খুঁজে পেয়েছিলেন।

Google Translation into Chinese: 我的堂兄弟们开始过来过圣诞节了。 他很高兴，因为他没有四处寻找就很快找到了我们的房子。

Google Translation into Korean: 사촌들이 크리스마스에 오기 시작합니다. 두리번거리지 않고 빨리 우리집을 찾아주셔서 무척 기뻐하셨습니다.

Google Translation into Hebrew: בני הדודים שלי מתחילים להגיע לחג המולד. הוא שמח מאוד כי הוא מצא את הבית שלנו במהירות מבלי להסתכל מסביב.

Google Translation into Hindi: मेरे चचेरे भाई क्रिसमस के लिए आने लगे हैं। वह बहुत खुश था क्योंकि उसने बिना इधर-उधर देखे जल्दी से हमारा घर ढूंढ लिया।

Google Translation into Indonesian: Sepupu saya mulai datang untuk Natal. Dia sangat senang karena dia menemukan rumah kami dengan cepat tanpa melihat sekeliling.

Google Translation into Japanese: いとこたちがクリスマスにやってくるようになりました。 彼は周りを見回さずにすぐに私たちの家を見つけたので、とてもうれしかったです。

Google Translation into Malay: Sepupu saya mula datang untuk Krismas. Dia sangat gembira kerana dia menemui rumah kami dengan cepat tanpa melihat sekeliling.

Google Translation into Panjabi: ਮੇਰੇ ਚਚੇਰੇ ਭਰਾ ਕ੍ਰਿਸਮਸ ਲਈ ਆਉਣੇ ਸ਼ੁਰੂ ਹੋ ਗਏ ਹਨ। ਉਹ ਬਹੁਤ ਖੁਸ਼ ਸੀ ਕਿਉਂਕਿ ਉਸ ਨੇ ਬਿਨਾਂ ਆਲੇ-ਦੁਆਲੇ ਦੇਖੇ ਸਾਡਾ ਘਰ ਜਲਦੀ ਲੱਭ ਲਿਆ।

Google Translation into Pashtun: زما د تره زامن د کرسمس لپاره په راتګ پیل کوي. هغه ډیر خوشحاله و ځکه چې هغه زموږ کور په چټکۍ سره پرته له دې چې شاوخوا وګوري.

Google Translation into Persian: پسرعموهای من برای کریسمس شروع به آمدن کرده اند. او خیلی خوشحال بود زیرا بدون اینکه به اطراف نگاه کند سریع خانه ما را پیدا کرد.

Google Translation into Tagalog: Nagsisimula nang dumating ang aking mga pinsan para sa Pasko. Tuwang-tuwa siya dahil mabilis niyang nahanap ang bahay namin nang hindi lumilingon.

Google Translation into Thai: ลูกพี่ลูกน้องของฉันเริ่มมาในวันคริสต์มาส เขามีความสุขมากเพราะเขาพบบ้านของเราอย่างรวดเร็วโดยไม่เหลียวแล

Google Translation into Urdu: میرے کزنز کرسمس کے لیے آنا شروع ہو گئے ہیں۔ وہ بہت خوش تھا کیونکہ اس نے ادھر ادھر دیکھے بغیر جلدی جلدی ہمارا گھر ڈھونڈ لیا۔

[elinorvbg]

Разни впечатления от „Vampire Game“ (2-ра част) – Леле-мале, с какво се захванах…?

И-и-и ето ни пак! И така на ринга излизат „Vampire Game“ с нейните дълги 92 глави и моя милост със своите 60 килограма с мокри гащи, но пък въоръжена с тежка критика.

От предишната публикация, разбрахме, че мангата „Vampire Game“ умее да въодушевява читателите, като обещава любопитен и забавен развой на събитията. Отново ще бъдат налице ПОДСКАЗКИ/СПОЙЛЕРИ, така че ако искате да прочете мангата и да си изградите собствено мнение, без да се влияете от моето, сега е момента да се оттеглите!

Та… много добре. Ищар става съучастник на Дузел в постигането на неговото отмъщение и започва активно да му помага в търсенето на преродения Фелиос, който ѝ се пада пра-пра-… прадядо. Оказва се обаче, че няма да е толкова лесно, тъй като родът е голям и се разпростира чак до съседните царства, които се управляват от нейни роднини. Освен това принцесата е заобиколена от личната си стража в лицето на лоялния генерал Дарес, който я държи под око, учителя по магия Юджин (или Юджел, както е истинското му име.), който отговаря за обучението и подготовката на принцесата за управление на царството, и сър Келд – царския съветник, който отговаря за мирните взаимоотношения между Фелиоста и съседните царства и между другото най-много иска Ищар да се вразуми, и да продължи рода, като се ожени за някой от многото си братовчеди.

Всичко разказано дотук е едва въведението в историята, но още тук шоджо започна да се долавя, което малко ме подразни, но продължих да чета с интерес глава след глава. Първото нещо, което започна да поражда съмнение в мен, беше характера на Ищар. Още от самата ѝ поява не я харесах като персонаж. Тя е лекомислена, незряла, инатлива и злобна (в лека степен). Макар, че можеше да се очаква, имайки предвид, че принцесата е само на 15… нали така? За нещастие личността ѝ така и не спечели симпатията ми до самия край на мангата, а това е разочароващо за един главен персонаж, който се предполага, че ще ръководи развитието на историята.

След това идва първата голяма случка – пътешествието из Ла Наан. И тук шоджо природата на мангата тежко се проявява, като се започват едни инриги, сблъсъци на интереси и дори невъзможна любов между членовете на семейството на братовчедите в Ла Наан. Мирише на инцест! Това от друга страна ми напомня защо не харесвам истории, наблягащи на царските взаимоотношения. Зад ъгъла винаги дебне възможността за кръвос��ешение. Във „Vampire Game“ даже има и нотки на хомосексуализъм, тъй като двама от братовчедите на Ищар, които са братя, имат тайна романтична връзка. С риск да бъда наречена „хомофоб“ или нещо от сорта, признавам, че не харесвам романтиката между гейове или лесбийки. Подобни ситуации обикновено ме държат на страна от такива творби. Но какво говоря? Аз по принцип не харесвам каквито и да е романси и страня от тях, особено когато са център на вниманието. Въпреки казаното, мога да търпя романтични връзки (от всякакъв вид), стига цялата история да не се върти около тях и за щастие във „Vampire Game“ случаят е именно такъв.

И така, обратно на историята. Няма да коментирам събитията в Ла Наан, тъй като се получават отегчителни драми – този харесвал Ищар, онзи харесвал Ищар… Тя пък не иска да се жени за никого. И като цяло много сблъсъци на лични интереси. Но поне тук виждаме първия опит на Дузел да провери наследниците на Фелиос в търсене на вражеското превъплъщение. Това поне беше заба��но през повечето време.

След това историята продължава с нови приключения в други царства като Си Ксенет, Зи Алда и др., придружени с нови откачени и странни персонажи, които представяха нови конфликтни ситуации. Всъщност цялата манга общо взето се въртеше около подобно сблъсъци на интереси. Оказа се обаче, че ако Ищар отклонява вниманието на читателя със интригите, в които бива въвлечена, то Дузел връща фокуса върху издирването на Фелиос сред наследниците. За щастие стремежът и упоритостта на вампирския цар поддържаха интереса ми към „Vampire Game“ и ми помогна да издържа цялата драма покрай усуканите царски взаимоотношения.

Като цяло случките в мангата оформиха един луд вихър от безумни или нелепи ситуации, предизвикани от странните мотиви на персонажите. Като контраст на това, финалните глави наблегнаха сериозно на същинския конфликт в историята, който обаче не беше включваше отмъщението на Дузел. Ако трябва да сме честни, Дузел така и не изпълни заканата си към Фелиос. Даже не се разбра в кого се е преродил, макар да се загатна, че Дузел го е намерил. А нали това беше цялата идея на мангата? Да се изпълни отмъщението! Отгоре на всичко накрая отрицателните герои Шарлин и Ласен бяха победени прекалено лесно.

И така, крайното ми мнение за „Vampire Game“ е негативно. Тази манга имаше толкова много потенциал, но беше изпълнена с множество скучни и ненужни обстоятелства, а главната движеща идея на историята дори не се реализира. Та да… в крайна сметка творбата не си заслужаваше ��етенето.

[rugbypodbg]

Прекарах две седмици в гледане на френско ръгби - ето какво може да научи Премиършип

Прекарах две седмици в гледане на френско ръгби - ето какво може да научи Премиършип Англичаните вече не могат да пренебрегват братовчедите си отвъд Ламанша, чиято процъфтяваща вътрешна игра предлага много съвети за съживяване на спорта у нас

Charles Richardson Англичаните вече не могат да пренебрегват братовчедите си отвъд Ламанша, чиято процъфтяваща вътрешна игра предлага много съвети за съживяване на спорта у нас Аркашон никога не би могъл да се определи като сърцето на ръгбито – френско или друго. Заливът, разположен южно от Бордо на западното крайбрежие на Франция, е идиличен и елитен. Градът с малко над 10 000 жители притежава…

[writing-is-fun]

"Братовчедите" от Карън Макменъс

“Братовчедите” от Карън Макменъс

Привет, пандишпанчета! Наскоро приключих тази книга и желаех да споделя кратко мнение за нея. Като книга тип мистерия ще разкажа много малко за сюжета ѝ, тъй като това е от типа книги, които трябва да прочетеш сам. Издадеш ли прекалено много от съдържанието и магията се губи. Имам всички книги на Карън Макменъс и много харесвам стила ѝ на писане, определено задържа интереса на читателя. В един…

[lenniethefarmer]

#004 - Историята на една лесбийка

Преди няколко дни комуникирах с баба по телефона, тя в претрупаната си стаичка на село в България, аз - разпънала се на голямото си двойно легло в стаята ми в Англия. Говорихме си за дълбоки емоции, страданията в живота ни и общо взето наваксвахме с изпуснатото от няколкото седмици, в които не сме се виждали. Баба започна отдалеч, бавно и сигурно ме уведоми как баща ми ѝ е споделил: “Не мисля, че Габриела някога ще се влюби в мъж”. 

И се усмихнах, доволна, че най-сетне го е осъзнал напълно.

Винаги съм била честна с родителите и семейството си, разбира се, искреността ми е била измерена и предварително изчислена, истината бива сервирана в подходящото време и на подходящото място. Именно затова голяма част от тях бяха информирани за хомосексуалните ми наклонности в момента, в който самата аз започнах да се възприемам свободно и непресторено с тях и с останалите ми други ‘кусури’. Реакциите на всичките ми близки хора бяха изключително възприемливи. Естествено, има някои неща, които казват или правят и които понякога се усещат като атака на личността ми, но аз се опитвам да мисля трезво и да осъзнавам, че това идва от необразоваността им по темата и от липсата им на личен опит с тези неща. Обратно на известния слух, че съм мързелива и разхвърляна, Девата в мен е изключително организиран и аналитичен човек и поради това, бих казала, че съм голям фен на списъци. Именно затова ще се опитам да направя такъв за хората в живота ми и техните реакции към новините относно това, че харесвам жени. Ще се опитам да е в хронологичен ред.

> В един есенен ден на 2014 година, с моята близка приятелка Мъдрата (артистичен псевдоним в опит да запазя самоличността ѝ тайна) стояхме и изреждахме имена на известни жени, певици или актриси, които намираме за секси. Пинк, Рияна, Оливия Уайлд - класика. Мъдрата спря дотук. Аз продължих да изреждам, и докато се осъзная, пръстите и на двете ми ръце бяха свършили. Настъпи неловко мълчание. Ня��олко часа по-късно, когато се бяхме събрали с останалите момичета от компанията ни (която и до днес е основният support group за всички ни), бяхме пред Тирол в Русе и посредата на лигавните им казах “Мисля, че съм и на двата бряга.”. (Това е класическо признание на бисексуа��ни наклонности, което се случва, когато един човек осъзнае, че харесва хора от същия пол, но не е достатъчно сигурен в себе си или в сексуалността си, за да си сложи етикета “гей”. В никакъв случай не намеквам, че бисексуални хора няма - но в моя случай това беше по-скоро “градивен етикет”, който си сложих в началото на пътешествието ми към приемането на самата мен.) Доктора (отново псевдоним), която ме познава, откакто бяхме на 7г., ме погледна озадачено и каза: “Че ти не си ли била винаги на двата бряга?” (Друг е въпроса, че именно нея целунах за пръв път и благодарение на нейните устни осъзнах, че харесвам жени. Затова са приятелите!)

> След като се влюбих в първото си момиче и започнахме връзката си, считах, че времето да съобщя на мама е дошло. Тактично изчаках да замина за Англия, тъй като имам жесток страх от конфронтация и артикулирам чувствата и мислите си хиляди пъти по-добре в писмена форма. Затова ѝ написах съобщение по фейсбук, в което обясних че да, с Първата (псевдоним) сме във връзка, и че да, искам да съм честна и открита с нещата от личния ми живот. Отговора ѝ беше “Знам.”, последвано с уверения, че ще ме обича, каквато и да съм. Оттогава насам мама няколко пъти е намеквала и се е опитвала да ме убеди да не си слагам етикети и да не изключвам възможността на това да се влюбя в мъж някой ден. Подозирам, че ми казва тези неща заради чисто майчинския ѝ и човешки страх от това биологичната ѝ линия да не продължи и да няма възможността да гледа внуци повреме на старините си. 

> (Тук ще е добре да отбележа, че откакто се изместих в Лондон, всичките ми приятели и познати знаят, че харесвам жени. Този метрополис е доста по-възприемчив от клетото ми градче Русе и няма абсолютно никакъв смисъл в това да крия ориентацията си. Тук се научих да се гордея с любовта ми към жените. През този период за връзката ми с жена научиха сестра ми, братовчедите ми, както и най-различни хора в обкръжението ми онлайн и в истинския свят.)

> Около година след като мама разбра, сестра ми си хвана първия приятел, когото пазеше в тайна от баща ми. На мен ми беше доста виновно и гузно, задето мама знаеше, но не и той, и тази вина се удебели още повече, когато осъзнах, че аз самата правя абсолютно същото. Затова отново прибегнах до онлайн комуникациите и написах на баща си дълго съобщение, в което обяснявах горе-долу същите неща, които обясних на майка ми в онзи съдбовен ден. Изпратих съобщението и легнах да поспя. На следващия ден първото ми действие беше да проверя дали има отговор от него. Нямаше, и сърцето ми бе прободено от страх - бях живяла цял живот в опит да се докажа на баща ми и да бъда възприета от него, а ето че сега му бях нанесла възможно най-големият удар под кръста. По-късно през деня говорихме и го питах какво мисли за това, което му бях написала. Той каза, че ме обича и че ме приема, каквато съм се родила. Най-страшното бе минало.

> След като връзката ми с Първата приключи, отново повреме на разговор с баба трябваше да обясня защо не звучах като обичайното си позивитно настроено Аз. Обясних, че тъкмо минавам през раздяла и тъй като е първият ми опит с нещо наистина толкова лично и сърцеразбиващо, не бях в най-цветущото настроение. Баба го прие. Познава Първата и изрази неприязънта си към нея, която е таяла още преди да разбере, че сме били заедно. След известно време, когато се прибрах на село и имахме шанса да говорим лице в лице, аз я посетих в стаята ѝ и подхванахме темата за лесбийството очи в очи. Тя ми призна, че била много натъжена от мисълта, че няма да има правнуци. И тя със своите майчински и биологични страхове! Успокоих я, казвайки, че науката напредва с всеки ден, а и винаги мога да осиновя или просто да забременея от друг приятел. Варианти за размножение има много, стига да поискаш да продадеш съществуването си и да поставиш центъра му в съществуването на друга малка душа на този свят, която да бъде като пластелин под пръстите на объркан и изпълнен с недостатъци човек като самия теб. Баба ме попита как съм разбрала, че харесвам жени. Чистото, искрено любопитство и истинското ѝ желание да ме разбере изпълниха сърцето ми с любов. Обяснявах ѝ, а тя стоеше, слушаше и кимаше. Оттогава насетне говорим за тези неща свободно. 

> Споделих на дядо по време на ваканцията ни на вилата ни в планината. Той ме попита как върви любовния живот, дали си имам приятел. Помня разговорът ни: “Приятел не, но имах приятелка, разделихме се наскоро и още го преживявам.” Той кимна, и продължи разговора съвсем натурално, като изобщо не постави под внимание факта, че човека, за който говорим, беше от ��енски пол. “И защо се разделихте, нещо не се получи между вас ли?” Бях изключително приятно изненадана от реакцията му и от липсата на каквото и да било пряко или непряко осъждане от негова страна.

Това е накратко, поне това, което си спомням. Много е освобождаващо най-близките ти хора да знаят за всички части от личността ти и да ги приемат като валидни и съществуващи такива. Едва ли някога ще мога да им обясня напълно колко съм благодарна за тях самите и едва ли някога ще разберат колко по-лесен направиха пътят ми към приемането на самата мен.

Мога да пиша за своите лесбийски наклонности до утре - имам цяло детство, изпълнено с невинни, но много, много ясни подсказки за това, че харесвам същия пол. И до ден днешен се случва да се сетя за нещо, случило се отдавна, и да се плесна по челото: “Как не съм се усетила!” Адски много ми е сладко колко невинно малко гейче съм била в свят, където това да обичаш жена е неприемливо и дори не е опция, ако ти самата си жена. 

И не - не е опция, не е избор. Единствения избор хората “като нас” имат, е дали да бъдат открити към света или да живеят в тайна. Била съм и на двете крайности - бившата ми приятелка беше привърженик на скритите ласки (дали от страха си да бъде осъдена или от чистото ѝ нежелание хората да знаят, че е с мен?), а сега аз съм невероятно открита със самата себе си и се гордея, че мога да съм посланик на равните права и да бъда част от хората, които носят тези различни гледни точки в кътчетата на света, където това е табу и все още бива смятано за нещо ненормално. Не ме е страх да бъда поставяна под въпрос, защото съм сигурна в себе си и съм убедена, че всеки има право на съществуване и видимост, на разбиране и чиста, безусловна любов.

Колкото до етикетите - не съм им фен. Вярвам, че сексуалността е един спектрум, и че хората се намират в различни негови точки в различни периоди от живота си. Поставянето на етикети е нещо, което хората правят, защото ограничаването на нещата от света в разни наименовани категории им помага да разберат тези неща и да ги осмислят в главите си. Аз знам само, че обичам жени и че в момента ми е трудно да си се представя с мъж. (Ако трябва да сме честни, съм в период от живота си, в който не си се представям с никого, защото ценя времето си твърде много и не мисля, че съм готова да бъда във връзка.) Не мога да виждам бъдещето (поне не с абсолютна точност), затова няма как да съм сигурна, че няма един ден да се събудя и да открия, че съм влюбена в някой от отсрещния пол. Най-малкото което е, слу��вало се е да имам тръпки към момчета, разбира се, последвани от главоломно разочарование и бързо възстановяване. Не искам да се ограничавам по никакъв начин и не искам да трябва да обяснявам какво съм при всеки нов трепет и чувство. Затова просто казвам, че харесвам жени, на приятелите си в Англия казвам, че съм “pretty gay” и толкова.

И като за край на това ми писание, ще вметна колко много се радвам, че съм се родила жена, обичаща жени. Следващата стъпка от пътешествието ми към просветлението е да се науча да обичам и останалите части от себе си. 

[letmescreamalitbit]

Дойдох си бабо на село,

Вилата е все тъй бяла.

Прекрачвам прага, слънчево,

Кучето, бабо, лае от щастие.

Гледам те, бабо, стара, прегърбена,

Чакаше да ни видиш всички отново,

Да седим на трапезата голяма,

Звънливо да се смеем и

Гръмко всеки да приказва.

Знам, бабо, липсваме ти.

Ей ни на, живота ни разпиля.

Всеки нанякъде тръгнал

И бърза, бабо.

Аз вечно на работа,

Майка, татко все заети

Батко, кака все ги няма,

Братовчедите любими вече заминаха.

Дръпнаха ни, бабо.

Бързаме, все за някъде с някого бързаме.

А ти любима бабо все ни чакаш.

Ей преди години, какво ни беше,

Идваха родата, трапезата пълна,

Душата весела, усмивката голяма.

Ееее, друго си беше.

Сега сме с грях, бабо,

Че нямаме време, грях е, бабо.

[lightmm]

..... крия си го !!!

.... розови пъпки, червени, всякакви такива, красиви, всеки има. Крия тези гнилоч и аз също даже.

..... да си го кажем.

.... дращите със кеф възпалените циреи по задника си, а после със голяма важност се здрависвате със който пожелаете. Исках да кажа.... всички сме със циреи, но някои и на раменете си носят един такъв. Огромен със свое лице.

..... аз не съм от тях.

.... разбира се. Моя задник е доволно обръснат, мирише на прясно откъснати карамфили. Моят дванадесетопръстник е образован и културен. Не си позволява да излизат зловония и други миризливи, нелицеприятни секрети от него!

.... на бате бонбоните са най - арни.

..... аз и моето семейство, братовчедите, лелите, стринките, баджанаците и прочие НАШИ хОРА, не сме като вас.

.... истина ти казвам.

.... ние сме хора, в частност аз, хора културни, от друг сой. Живеем и работим за да сме нещо повече от обикновени човешки създания.

..... стига с тези глупости.

.... да, ирония някаква беше гореизказаното, ако не си разбрал. Пардон мосю, интелектът ми работи на други честоти, трудно се разбирам и аз самият.

.... исках да кажа.

..... да кажа за лицемерите, за плужеците, за двуличниците, за нагаждачите, за нарцисите, за комплексарите, за..... за българина!

..... ��секи един от тези същества, когато и за малко дори успее да се изкачи по дървото над останалите маймуни.....

.... о, великии Юриде, поради що се срамиш да се наречеш българин !

..... да! Важното е да работиш, седейки на дебелия си задник, за голяма заплата и прочие, мислейки си че си покорил всички абдали, които работят за теб, а всъщност истината е толкова вярна....

..... трудно се осъзнава, че и той, който се е изкачил малко по - високо на дървото и другите под - него са едно и също.... едни маймуни. Просто някой не го осъзнават!

.... както и да е! Какво казваха старите хора.... от високо най - тежко се пада, все някога ще се счупи клона.

..... посвещава се на всички български работодатели, началници със голямо его и прочие. Посвещава се на всички алчни, двулични псевдопатриоти, политици и други себеподобни. Посвещава се на българина, който успява всеки ден да изгони във емиграция поне няколко десетки от съграждани. Посвещава се на всички вас..... маймуни. Маймуни, които не искате да признаете пред себе си, че сте част от нас, защото се срамувате поради своето, така българско его.

..... поздрави от един келеш, защото знаете, че аз обичам да ви казвам истината, такава, каквато дори вие я знаете, но нямате силата да си я кажете!

[purple-little-fairy]

ГРАДЪТ НА СЛОНОВЕТЕ

Отдавна много отдавна, на брега на Ганг, свещенащта река на Индия, се издигаше един голям и хубав град: Градът на слоновете. Неговите бели стени, ослепителни на слънцето, се открояваха върху прекрасната зеленина на градините, които се стелеха, докъдето поглед стига. Оризищата се редуваха с широките сенки на вековни дървета. Великолепните храсти с продълговати блестящи листа бележеха тук-там по тъмни петна в зеленината.

През горещия сезон клоните на дърветата се отрупваха със златисти плодове, сладки и уханни. Отвъд оризищата по бреговете на реката се извисяваше гората, дълбока и тайнствена, гъмжаща от птици, насекоми, маймуни и змии.

Водите на Ганг, широка като море, миеха безмълвно стените на града. Улиците и уличките се съединяваха пред големите врати. През тях влизаше и излизаше пъстра и шумна тълпа, която се отдръпваше само когато минаваха слоновете. В далечината блестяха позлатените кубета на двореца.

Същински град в града беше този дворец, съставен от многобройни беседки и сенчести дворове. В дъното на заобикалящата го градина се намираше оборът на стоте царски слона.

Градът на слоновете можеше да бъде честит, но съвсем не беше така: неговият цар беше сляп. Какво бъдеще очакваше града? То се очертаваше доста мрачно.

В продължение на много години градът бил управляван от Вицитравижна, могъщ и разумен владетел, но злочест: той имал всъщност две момчета, от които първото, Дритаращра, се родило сляпо, а второто, Панду, било с крехко зраве. След смъртта на царя първородният му син не могъл да го наследи поради слепотата си. Така той се отказал от трона в полза на своя брат Панду. Но последният, вече болен, умрял няколко години по-късно, като оставил трима сина, много малки, за да царуват.

Тогава Дритаращра, слепият принц, трябвало въпреки своя недъг да хване поводите на управлението. И той също имал трима сина.

И така един тревожен въпрос измъчваше сърцето на царя и прозорливостта на старейшините: кой от шестимата принца ще се възцари, когато настъпи часът? Дали ще бъде един от синовете на Панду, или на Дритаращра? Всички се страхуваха да не избухнат кръвопролитни разпри между принцовете ��ратовчеди.

Обаче Дритаращра, следвайки съвета на мъдреците, беше пожелал шестте мо��чета да живеят заедно и да получат еднакво възпитание. Така щяха да се обикнат като братя и привързаността помежду братовчедите щеше да бъде гаранция за бъдещия мир в царството. Ще се отстрани, мислеше царят, всяка завист и желание за властвуване на един или друг от тях.

Един ден шестимата принца излязоха да се разходят в околностите на града. Те бяха хубави деца, весели и силни. Децата на Дритаращра се наричаха според възрастта им: Дурьодан, Дюсазана и Карна; децата на Панду: Юдищира, Бхимасена и Арджуна.

Както си играеха и тичаха, те излязоха на широка поляна. Бхимасена беше на десет години, извънредно едър и силен за възрастта си. Той се търкулна в тревата и повика братята си:

— Юдищира, Арджуна! Елате тука! Хайде да се борим. Тревата е толкова мека и свежа, че ние в никакъв случай няма да се натъртим.

— А, не! — се провикна Юдищира. — Защо да се борим с тебе? Ти винаги побеждаваш. По-добре е да играем на топка!

Предложението беше прието на драго сърце и от другите: нямаха никакво желание да се борят с това лъвче Бхимасена; горд от победата си, той щеше да им се надсмива през целия ден.

Застанаха на доста голямо разстояние един от друг и почнаха да си подхвърлят топката. Бхимасена се забавляваше, като объркваше играта, хвърляйки топката много силно и надалече. Арджуна, Юдищира и Дурьодан, напротив, играеха сдържано. Подир някое време Бхимасена запрати топката още по-силно, та Дурьодан трябваше доста да потича след нея, но тя падна точно в кладенеца, който се намираше недалеч.

— Е, доволен ли си сега? — викна раздразнен Дурьодан на замаяния от своето юначество Бхимасена. — С теб не може никога да се играе!

Децата се струпаха около кладенеца да гледат топката, която плаваше на дъното в черната вода.

— Ами сега — проплака Карна, най-малкото от децата на Дритаращра — какво ще правим?

— Голяма работа! — отвърна Бхимасена. — Аз ще се спусна в кладенеца и ще извадя топката.

Всъщност той вече съжаляваше, че бе прекъснал играта с глупавата си постъпка и малко се срамуваше от укора, който се четеше в очите на другите.

— Не върши глупости — се намеси Юдищира, който беше сериозно момче. — Струва ли си да се удавиш заради една топка? Имаме и друга.

Докато се препираха така, децата забелязаха един човек. Той седеше с кръстосани крака, неподвижен и мълчалив, под сянката на едно голямо дърво ниагрода. Те бяха много учуден��, че не са го забелязали по-рано, и се досетиха, че е брамин, един от онези мъдреци, които се предават на съзерцание и на изучаване свещените закони.

Браминът беше слаб, с лице обгоряло от слънцето. Дългите му посивели коси бяха сплетени на една плитка, завита отгоре на главата; като някой беден отшелник имаше на гърба си само една роба, пристегната в кръста. Той беше погълнат от съзерцание на един стълбец дим, който се издигаше пред него от купчина накладени съчки. Малките принцове се приближиха полека и поздравиха човека много почтително, като му се поклониха със събрани ръце пред челото.

Браминът им хвърли изпитателен поглед и им се усмихна закачливо.

— Изглежда, че достойнството и смелостта на нашите деди малко ви липсват — каза той. — Нима внуците на великия Вицитравирна се огъват пред такава лека задача, каквато е да се извади една топка от кладенец!

Момчетата опулиха очи. Брамините никога не лъжат. Възможно ли беше да им се подиграва?… Гласът на непознатия ги изтръгна от тези мисли.

— Ако направите това, което ви кажа, ще си върнете топката. Гледайте! Аз също ще хвърля моя пръстен в кладенеца и ще си го върна заедно с топката, без да си помръдна пръста.

Децата гледаха брамина със зяпнали уста. Този човек не се шегуваше: ето че хвърли пръстена си в кладенеца!

Мъдрецът продължи:

— Донесете ми четири стъбла от дива захарна тръстика и не ми се месете по-нататък.

Момчетата изтичаха до близката поляна и набраха от най-дългите и гъвкави тръстики. Върнаха се при брамина с цял сноп прави и лъскави стъбла. Давайки ги на мъдреца, Юдищира му каза:

— Ако успееш да извадиш от кладенеца топката и пръстена, ще те настаним в нашия дворец за цял живот.

Браминът го загледа усмихнат: това момче с разумно лице, което можеше вече да взема решения като възрастен човек, му харесваше. После разгледа внимателно тръстиките и избра най-правите. Изпита гъвкавостта им, като ги извиваше силно и изведнъж ги пускаше. Тръстиките се изправяха, свистейки, бяха точно такива, каквито му трябваха. Той издала едната и я заостри като стрела. Взе лъка, който носеше със себе си, приближи се до кладенеца, нагласи стрелата и се прицели.

Децата наблюдаваха мълчаливо брамина. Те се възхищаваха от неговите мускули, изпънати поради усилието. Тръстиката изсвистя. Тя полетя към дъното на кладенеца, вдигайки бяла пяна, наниза пръстена и потъна в тинята. Браминът и��прати друга стрела, която се заби в първата, същото стори и с третата. После се наведе над кладенеца, хвана последната тръстика и измъкна и трите, забити една в друга. Върхът на първата беше задържал пръстена.

Момчетата го гледаха с удивление.

— А сега какво ще сториш, за да извадиш нашата топка? — запитаха те.

Вместо отговор браминът нагласи със сигурна ръка четвъртата тръстика и дълго се цели преди да я изстреля. Топката, ударена на подходящо място, се завъртя около себе си, удари се в стената на кладенеца и отскочи чак до ръба му. Необикновеният стрелец я хвана и я върна на нейните притежатели така естествено, сякаш това геройство за него беше проста игра.

Младите принцове не можеха да се опомнят от изненада.

Дурьодан, най-големият от царските синове, му каза:

— Благодарим ти, мъдри брамине. Не бяхме виждали досега подобно нещо. Всъщност как ти е името?

— То нищо няма да ви каже — отвърна браминът, който се беше упътил да седне отново под дървото до огъня. — Върнете се у вас. Разкажете на царя за вашето приключение. Опишете му моя вид. Царят ще разбере кой съм аз.

Принцовете се сбогуваха с брамина и побързаха да се приберат, защото умираха от желание да разкрият пред царя тази необикновена история.

~ индийска приказка

[alexanderalexiev]

Снимка с братовчедите, които много уважавам и обичам! #снимказаспомен #семейство #браровчеди #роднини #бал (at Ресторант Лебед) https://www.instagram.com/p/CPcYlB4jENS/?utm_medium=tumblr

[pollonegro666]

2022/08/10 Pasamos a saludar a muchos primos que estaban en el museo, algunos de ellos muy brillantes.

We stopped by to say hello to many cousins who were in the museum, some of them very bright.

Google Translation into Portuguese: Passamos para cumprimentar muitos primos que estavam no museu, alguns deles muito brilhantes.

Google translation into Italian: Ci siamo fermati a salutare tanti cugini che erano nel museo, alcuni dei quali molto brillanti.

Google Translation into French: Nous nous sommes arrêtés pour dire bonjour à de nombreux cousins ​​​​qui étaient dans le musée, certains d'entre eux très brillants.

Google Translation into Arabic: توقفنا لنلقي التحية على العديد من أبناء عمومتهم الذين كانوا في المتحف ، وبعضهم مشرق للغاية.

Google Translation into German: Wir hielten an, um vielen Cousins ​​​​Hallo zu sagen, die im Museum waren, einige von ihnen sehr hell.

Google Translation into Albanisch: U ndalëm për t'u përshëndetur shumë kushërinjve që ishin në muze, disa prej tyre shumë të shndritshëm.

Google Translation into Bulgarian: Спряхме да поздравим много от братовчедите, които бяха в музея, някои от тях много умни.

Google Translation into Czech: Zastavili jsme se, abychom pozdravili mnoho bratranců, kteří byli v muzeu, někteří z nich byli velmi bystří.

Google Translation into Slovak: Zastavili sme sa pozdraviť mnohých bratrancov, ktorí boli v múzeu, niektorí z nich boli veľmi bystrí.

Google Translation into Slovenian: Ustavili smo se, da bi pozdravili številne bratrance, ki so bili v muzeju, nekateri med njimi so bili zelo bistri.

Google Translation into Suomi: Pysähdyimme tervehtimään monia museossa olleita serkkuja, joista osa oli erittäin valoisia.

Google Translation into Greek: Σταματήσαμε να πούμε ένα γεια σε πολλά από τα ξαδέρφια που ήταν στο μουσείο, μερικά από αυτά πολύ φωτεινά.

Google Translation into Dutch: We stopten om hallo te zeggen tegen veel van de neven en nichten die in het museum waren, sommigen van hen waren erg slim.

Google Translation into Norwegian: Vi stoppet for å hilse på mange av søskenbarna som var på museet, noen av dem veldig lyse.

Google Translation into Polish: Zatrzymaliśmy się, aby przywitać się z wieloma kuzynami, którzy byli w muzeum, niektórzy z nich byli bardzo bystrzy.

Google Translation into Romanian: Ne-am oprit să salutăm mulți dintre verii care se aflau în muzeu, unii dintre ei foarte strălucitori.

Google Translation into Russian: Мы остановились, чтобы поздороваться со многими двоюродными братьями, которые были в музее, некоторые из них очень умны.

Google Translation into Swedish: Vi stannade för att säga hej till många av kusinerna som var i museet, några av dem väldigt ljusa.

Google Translation into Turkish: Müzede bulunan, bazıları çok parlak kuzenlerin birçoğuna merhaba demek için durduk.

Google Translation into Hebrew: עצרנו להגיד שלום לרבים מבני הדודים שהיו במוזיאון, חלקם מבריקים מאוד.

Google Translation into Hindi: हमने कई चचेरे भाइयों को नमस्ते कहना बंद कर दिया, जो संग्रहालय में थे, उनमें से कुछ बहुत उज्ज्वल थे।

Google Translation into Indonesian: Kami berhenti untuk menyapa banyak sepupu yang berada di museum, beberapa di antaranya sangat cerdas.

Google Translation into Malay: Kami berhenti untuk bertanya khabar kepada ramai sepupu yang berada di muzium, sebahagian daripada mereka sangat cerah.

Google Translation into Japanese: 私たちは、博物館にいた多くのいとこに挨拶するために立ち止まりました。その中には非常に明るい人もいました。

Google Translation into Korean: 우리는 박물관에 있던 많은 사촌들에게 인사하기 위해 멈춰 섰습니다. 그들 중 일부는 매우 밝았습니다.

Google Translation into Chinese: 我们停下来向博物馆里的许多堂兄弟打招呼，其中一些非常聪明。

Google Translation into Persian: ما ایستادیم تا به بسیاری از پسرعموهایی که در موزه بودند سلام کنیم، برخی از آنها بسیار خوش فکر.

Google Translation into Tagalog: Huminto kami para kumustahin ang marami sa mga pinsan na nasa museo, ang ilan sa kanila ay napakatalino.

Google Translation into Thai: เราแวะทักทายลูกพี่ลูกน้องหลายคนที่อยู่ในพิพิธภัณฑ์ซึ่งบางคนก็สดใสมาก

Google Translation into Bengali: আমরা মিউজিয়ামে থাকা অনেক কাজিনকে হ্যালো বলতে থামলাম, তাদের মধ্যে কিছু খুব উজ্জ্বল।

Google Translation into Ukrainian: Ми зупинилися, щоб привітатися з багатьма двоюрідними братами, які були в музеї, деякі з них дуже розумні.

[elinorvbg]

Разни впечатления от „Vampire Game“ (1-ва част) – Обещаващо начало

Ето, че се завръщам с нов коментар за манга заглавие, което за разлика от „The Case Study of Vanitas“ е завършено. И всъщност е доста старо. Да си призная обаче, беше ми малко трудно да започна да чета тази манга, не защото нямах време, а заради жанра „шоджо“ в описанието ѝ. Честно казано никак не харесвам шоджо творбите, тъй като често са изпълнени с ненужни досадни интриги и драми или пък лигави романтични ситуации. Казвам го с риск да си навлека гнева на феновете на жанра, но това е моето мнение. Само, че въпреки жанра, резюмето на „Vampire Game“ звучеше интересно и именно затова в мен се породи дилемата дали да дам шанс на мангата и да я зарежа. Е, в крайна сметка се поддадох. Затова нека да започнем с кратко описание на историята. И както обикновено, следват ПОДСКАЗКИ/СПОЙЛЕРИ!

В едно далечно царство, наречено Фелиоста, някога се породил конфликт между светлината и мрака. Цар Фелиос, майстор на свещената магия на светлина, започнал да враждува с царя на вампирите Дузел, владетел на тъмните сили. В разгара на епичната битка, Фелиос прибягнал до своето най-силно и унищожително заклинание, за да победи врага си. То обаче имало цена – живота на заклинателя. Тогава виждайки неизбежния си край, Дузел проклел Фелиос - един ден двамата отново да се срещнат след сто години, когато се преродят. Царят на вампирите се заклел да открие Фелиос, да го преследва и накрая лично да го унищожи.

Сто години след гибелта на двамата в онзи съдбовен ден, Дузел се завръща в света на живите, намирайки убежище в тялото на бебе кяул (див звяр, подобен на котка), който обаче е прекалено слаб и уязвим в тази крехка възраст и затова възпрепятства пробуждането на тъмните му сили. Въпреки това Дузел не губи време и веднага започва да издирва превъплъщението на Фелиос. Точно тогава, по чист късмет, Дузел се сблъсква с принцеса Ищар, която го спасява от разярена тълпа, преследваща майката кяул и нейните бебета. А тази принцеса се оказва една от наследниците на омразния Фелиос. Благодарение на нейната симпатия и решение да го запази като свой домашен любимец, царят на вампирите получава достъп до замъка на Фелоста. И така, отмъщението започва!

Ами, дотук добре… или поне така обещаваше началото на историята. T^T

Не щеш ли, Дузел бързо бива разкрит от Ищар, а това определено застрашава планът му да проучи всички членове на рода на Фелиос, за да открие в кого от тях се е преродил смъртния му враг, като се докопа до кръвта им… или поне така изглежда на пръв поглед. За негова изненада, Ищар намира цялата му идея за отмъщение за интригуваща и забавна. Тъй като самата тя намира роднините си за досадници, които между другото само се чудят как да я оженят за някой от братовчедите ѝ, за да може да продължи царския род. Затова отмъщението на Дузел започва да ѝ се струва като добър шанс да накара всички от царския двор да съжаляват за това, че смеят да планират собственото бъдеще вместо нея.

И ура! Историята започва да се развива по неочаквано шантав начин. Вече можем да започнем същинското обсъждане на развоя на събитията и да отбележим разните впечатления… или може би разочарованията в следващата публикация. Ще видим! ;)

[tennis-analyses]

https://tennis-analyses.com/2020/04/bozhidar-pampulov/

Истории и личности

Във времето, когато живеем с усещането, че сме цифри от една статистика, е точният момент да чуваме и разказваме истински истории, да се запознаваме с личности. Личности с минало, личности, които имат настояще и визия за бъдещето.

Днес ще се запознаем с историята на един мъж, който носи товара и крилете на своята фамилия.

“Нося името Божидар Пампулов – което за мен са КРИЛЕ - и съзнавам отговорността към рода си, фамилията, брат ми, братовчедите, племенниците ми и децата ми.“

Знаете ли кой е Божидар Пампулов? Не бързайте. Не става дума за един от най-успешните двойкови състезатели и един от братята близнаци. И все пак той е част тази фамилия. Той е един от рода Пампулови. Род с богата и интересна история.

Началото ни отвежда в Сопот, където е роден един от най-известните пловдивски адвокати – Димитър Пампулов. И там, в Сопот, те живеят на един дувар с фамилията на самия Вазов.

„И никак не е случайно, че пръстенът на Иван Вазов с голям зелен изумруд, след смъртта на поета, ще се окаже на Пампуловска ръка и се предава през поколение като скъпа семейна реликва заедно с легендата.” – пише Димитър Пампулов-младши. Историята, как се случва това, е дълга и много интересна, описана е в неговата книга „Моят Пловдив”. В своя забележителен, труден и пълен с превратности живот, адвокат Димитър Пампулов оставя достоен пример за своите четирима синове. Най-големият от тях е Димитър Пампулов-младши, познавач на класическото изобразително изкуство, колекционер на картини, автор на книги, посветени на родния Пловдив и на големите български художници Златю Бояджиев и Димитър Казаков-Нерон. Негови братя са Емилиан – строителен инженер и познатите в българския тенис, близнаците Божидар и Матей.

В това голямо семейство, съчетало много история, висока култура и класен спорт расте и Божидар Пампулов, син на Димитър Пампулов-младши.

„Роден съм през 1970 г. и съм „проходил” на корта. Израснах в едно много силно поколение, от което двама успяха да „пробият” – Милен Велев и Орлин Станойчев. След „демократичните” промени в България от това поколение почти всички напуснаха страната и потърсиха късмета си с тенис в чужбина – основно в Австрия и Германия. Също и аз – състезател и треньор по к��убове в Австрия – почти 10 години.“ - разказва за себе си Божидар Пампулов.

Сега Божидар Пампулов е успешен бизнесмен. А тенисът присъства в живота му като кауза.

“Края на 90-те години се върнах в България и следвах икономика в УНСС. След това поех по пътя на бизнеса с имоти, като работих с и за испански инвеститори в България – завърших сякаш втори университет. Сега имам собствен бизнес за развитие, управление и поддръжка на сгради и имоти основно в София и околностите ѝ. След завръщането ми от Австрия не ми се поглеждаше ракета и корт. Постепенно се върнах на кортовете като основно тренирах с млади състезатели като спаринг-партньор.

В момента развивам проект за изграждане на еднофамилни къщи заедно с мои испански партньори в община Елин Пелин.

Понеже не мога да избягам по-далеч от „крушата”, финансирам и развивам масов тенис в град Елин Пелин – има три чудесни корта с изкуствена настилка. Още преди три-четири години, по молба на местните активисти в тениса, започнах да помагам в организирането и провеждането на любителски турнир по време на Шопския празник през месец юни. Разбира се, какво е един тенис-клуб без деца? От няколко години се опитвам да привлека местните деца да стъпят на кортовете и да им хареса, като за това, лично и с помощта на треньорка от София, създадох организирани часове за начинаещи деца. Помолих за детски ракети и топки брат ми, който все още играе в Австрия. Така, с изключение на тази пролет поради извънредното положение, всяка пролет майките и бащите, а и децата между 5 и 14 години, знаят, че на кортовете се организират групи за тенис. ... Не е кой знае какво: имам възможност и отделям финанси и време, за да стъпят колкото се може повече деца на корта – в случая в Елин Пелин.”

И, ако приемем за вярно клишето, че децата са бъдещето, то може точно на кортовете в Елин Пелин да израстне някой отличен тенисист.

А Божидар Пампулов е един от онези, които продължават делото на рода Пампулови лично, чрез своите деца, дъщерята София, сина му Матей и най-новото попълнение на рода, десетмесечната Катерина, и давайки от себе си на онези деца, които се събират на кортовете в Елин Пелин.

Това е една истинска история, която продължава.

Stela Petrova

[lorapopovax]

Когато се върнеш в София през лятото от някъде там далече

Където и да живееш, каквото и да правиш, все някога се връщаш в София за празниците, за сватбите на братовчедите или просто ей така… през лятото. Ех, софийското лято… След роднините, съучениците, приятелите, банките и администрацията ти остава все пак и малко време за теб… и за София. Разхождаш се край старите ��илищни кооперации в центъра и ти мирише на печени чушки с доматен сос, на липи, на шампоана на преминаващите момичета, на бетон и гуми, на лято в София. Очите ти се плъзгат по плакатите на предстоящи и отминали концерти, по фасадите на историческите сгради, по графитите на разплискали душата си по стените младежи и най-обикновени грозни тагове, по бирените бутилки край кофите и слънцето в стъклата на колите… Краката ти прескачат счупените плочки на тротоарите, пресичат по изтърканите зебри и те водят към тревата в парка пред Народния театър. В ушите ти шумят фонтаните, летните хитове по радио Витоша, цигуларките по „Витошка“ и вятърът от Витоша. Твои са горещите следобеди, празните улици, късметчетата от кафето, пълните чаши с джин тоник, свободните места за паркиране и всички паркове със стари спомени. Всичките ти срещи, всичките ти кризи – София пази всичките ти флиртове от минали лета, целувките по спирките, обиколките по баровете, нощните разходки, дните на сянка в Борисовата, бягствата от училище… Където и да ходиш по света, твоето „у нас“ завинаги си остава тук. Да, София лесно и силно се обича от време на време и за малко. Трафикът по изходите на града преди уикенда не те изнервя; съседите, които разместват мебели в събота сутрин, не ти пречат; симпатични са ти даже неща като рушащия се паметник пред НДК, пътуване в трамвай номер пет в пет следобед и затвореното Цариградско за ремонт. Можеш да си гледаш мачовете на Григор Димитров, да си закусваш с баница и айрян и да ти е родно и мило, без да се напрягаш. Софийското лято е като гадже от гимназията. Завинаги твое! Завинаги специално! И някак в миналото. Тук си и не си. Безгрижно ти е, леко ти е и някак нереално. Всяка градска пейка крие някой спомен, на всяка маса в Happyси вечерял някога с някого, на всички светофари си чакал зелена светлина, минавал си с колелото, с колата на баща ти или с бодра стъпка и музика в слушалките. Връщането през лятото в София е като стар приятел, като любима песен, като гледката от прозореца на детската ти стая. Познаваш го до болка и просто го обичаш. Твое е и не е. Никой не може да ти го отнеме и никой не може да ти го върне обратно. То е чувството да си си вкъщи… за малко… отново... там, където отдавна вече не е вкъщи и завинаги ще е. Като глътка студена вода от някоя градска чешма, като случайна среща с класната от десети клас, като машина на времето. Обикаляш из малките улички в центъра вечерта, пиеш ретро бира, слушаш родна реч, дишаш дълбоко и си мислиш: ще успееш ли да си вземеш достатъчно София до другия път. Няма! Но София прощава и те чака: хубава, смирена, твоя…

[pollonegro666]

2022/08/10 En una ventana estaban proyectando la primera película protagonizada por un primo mío de la Antártida. ¡Estoy muy orgulloso de mi ancestro!

In a window they were projecting the first movie starring a cousin of mine from Antarctica. I am very proud of my ancestor!

Google Translation into Portuguese: Em uma janela eles estavam projetando o primeiro filme estrelado por um primo meu da Antártida. Tenho muito orgulho do meu ancestral!

Google translation into Italian: In una finestra stavano proiettando il primo film con protagonista un mio cugino antartico. Sono molto orgoglioso del mio antenato!

Google Translation into French: Dans une fenêtre, ils projetaient le premier film mettant en vedette un de mes cousins ​​de l'Antarctique. Je suis très fier de mon ancêtre !

Google Translation into Arabic: في النافذة كانوا يعرضون أول فيلم من بطولة أحد أبناء عمومتي من القارة القطبية الجنوبية. أنا فخور جدا بجدي!

Google Translation into German: In einem Fenster zeigen sie den ersten Film mit einem meiner Cousins ​​​​aus der Antarktis in der Hauptrolle. Ich bin sehr stolz auf meinen Vorfahren!

Google Translation into Albanisch: Në një dritare shfaqin filmin e parë me një nga kushërinjtë e mi nga Antarktida. Jam shumë krenare për paraardhësit e mi!

Google Translation into Bulgarian: В една витрина показват първия филм с участието на един от братовчедите ми от Антарктида. Много се гордея с моите предци!

Google Translation into Czech: V okně ukazují první film s jedním z mých bratranců z Antarktidy v hlavní roli. Jsem velmi hrdý na své předky!

Google Translation into Slovak: V okne ukazujú prvý film s jedným z mojich bratrancov z Antarktídy v hlavnej úlohe. Som veľmi hrdý na svojich predkov!

Google Translation into Slovenian: V oknu prikazujejo prvi film, v katerem igra eden od mojih bratrancev z Antarktike. Zelo sem ponosen na svoje prednike!

Google Translation into Suomi: Ikkunassa he näyttävät ensimmäistä elokuvaa, jossa pääosassa on yksi serkkuni Etelämantereelta. Olen erittäin ylpeä esivanhemmistani!

Google Translation into Greek: Σε ένα παράθυρο δείχνουν την πρώτη ταινία με πρωταγωνιστή έναν από τους ξαδέρφους μου από την Ανταρκτική. Είμαι πολύ περήφανος για τους προγόνους μου!

Google Translation into Dutch: In een raam tonen ze de eerste film met een van mijn neven uit Antarctica in de hoofdrol. Ik ben erg trots op mijn voorouders!

Google Translation into Norwegian: I et vindu viser de den første filmen med en av mine søskenbarn fra Antarktis. Jeg er veldig stolt av mine forfedre!

Google Translation into Polish: W oknie pokazują pierwszy film z jednym z moich kuzynów z Antarktydy. Jestem bardzo dumna z moich przodków!

Google Translation into Romanian: Într-o fereastră arată primul film cu unul dintre verii mei din Antarctica. Sunt foarte mândru de strămoșii mei!

Google Translation into Russian: В витрине показывают первый фильм с участием одного из моих двоюродных братьев из Антарктиды. Я очень горжусь своими предками!

Google Translation into Turkish: Bir pencerede, Antarktika'dan kuzenlerimden birinin oynadığı ilk filmi gösteriyorlar. Atalarımla gurur duyuyorum!

Google Translation into Hebrew: בחלון הם מראים את הסרט הראשון בכיכובו של אחד מבני הדודים שלי מאנטרקטיקה. אני מאוד גאה באבותי!

Google Translation into Hindi: एक खिड़की में वे अंटार्कटिका के मेरे एक चचेरे भाई द्वारा अभिनीत पहली फिल्म दिखाते हैं। मुझे अपने पूर्वजों पर बहुत गर्व है!

Google Translation into Indonesian: Di sebuah jendela mereka menayangkan film pertama yang dibintangi oleh salah satu sepupu saya dari Antartika. Saya sangat bangga dengan leluhur saya!

Google Translation into Malay: Di tingkap mereka menunjukkan filem pertama yang dibintangi oleh salah seorang sepupu saya dari Antartika. Saya sangat bangga dengan nenek moyang saya!

Google Translation into Japanese: 窓には、南極から来た私のいとこが出演する最初の映画が映し出されています。 ご先祖様を誇りに思います！

Google Translation into Korean: 창에서 그들은 남극 대륙에서 온 사촌 중 한 명이 출연 한 첫 번째 영화를 보여줍니다. 나는 나의 조상들이 매우 자랑스럽습니다!

Google Translation into Chinese: 在一个窗口中，他们展示了由我的一个来自南极洲的堂兄主演的第一部电影。 我为我的祖先感到骄傲！

Google Translation into Persian: در یک پنجره اولین فیلم را با بازی یکی از پسرعموهای من از قطب جنوب نشان می دهند. من به اجدادم بسیار افتخار می کنم!

Google Translation into Tagalog: Sa isang bintana ipinakita nila ang unang pelikula na pinagbibidahan ng isa sa aking mga pinsan mula sa Antarctica. Ipinagmamalaki ko ang aking mga ninuno!

Google Translation into Thai: ในหน้าต่างพวกเขาแสดงภาพยนตร์เรื่องแรกที่นำแสดงโดยลูกพี่ลูกน้องของฉันจากแอนตาร์กติกา ฉันภูมิใจในบรรพบุรุษของฉันมาก!

Google Translation into Bengali: একটি জানালায় তারা অ্যান্টার্কটিকা থেকে আমার এক কাজিন অভিনীত প্রথম চলচ্চিত্রটি দেখায়। আমি আমার পূর্বপুরুষদের জন্য খুব গর্বিত!

Google Translation into Ukrainian: У вітрині показують перший фільм з одним із моїх двоюрідних братів з Антарктиди. Я дуже пишаюся своїми предками!