#хомо

[gominikki]

tw: смерть

прочитала статью про одного нейробиолога, который узнал, что ему осталось жить несколько месяцев и такой: "я не могу представить себе мир без меня после моей смерти; должно быть, это общее свойство человеческого мозга"

эмм пардон муа, чел, а если я без проблем могу представить себе мир после меня, что с моим мозгом не так? ._.

лучшее упражнение для этого - вообразить себе историю планеты Земля на временной шкале. по дну докембрийского океана ползают беспозвоночные НЁХи - меня ещё нет. Македонский идёт на Персию, Марии-Антуанетте рубят голову, Рентген открывает рентген, на Хиросиму летит атомная бомба - меня ещё нет. мои родители впервые видят друг друга, знакомятся - меня всё ещё нет. вооот где-то ��ут я наконец появляюсь на чуть-чуть, обретаю самосознание и начинаю думать, что мир - это и есть то, что я воспринимаю, и ничего кроме этого нет, ага. поживу сколько-то, и потом меня опять не будет. и Земля будет всё так же крутиться, птички - петь по утрам. и люди всё так же будут ехать на работу, рисовать картинки, заводить хомячков, начинать войны, выходить на протесты, репостить мемасы (или что там будет вместо них) - просто без меня. в моей хате будет жить кто-то другой, смотреть в мой потолок перед сном - тоже со своими проблемами и радостями, мечтами и всем прочим.

и это очень замечательно, что жизнь после нас продолжается, потому что жизнь и есть единственный источник смыслов всего, что имеет смысл для человеков. поэтому совсем не страшно представить мир без себя. гораздо страшнее представить, что всё это однажды может исчезнуть без следа, и никто никогда не узнает, что были такие странненькие хомо сапиенсы, которые наделали кучу открытий, написали кучу книг, видели красоту в рассветах и особой последовательности звуков, которую называли "музыкой", умилялись пушистым котикам и, в общем-то, пытались как-то жить несмотря ни на что

[dmmyring]

касательно моих реблогов

типа чтоб вы понимали, я щас не хочу убивать и не умираю от ревности только потому, что дистанцировалась ОТО ВСЕХ

если бы вы наблюдали общение меня и моей недобывшей, ВЫ БЫ ОХУЕЛИ БЛЯТЬ

я БУКВАЛЬНО начинала её игнорить а потом через минуту такая «бляяяять, снова хочу ей написать»; «бляяяяяяять, нужно терпеть нахуй и не писать ей, а то она поймёт, что я как псина вечно бегу к ней назад»; «сука я ненавижу тебя, тва��ь ебаная, какого хуя ты вынуждаешь меня всё это испытывать? это всё из-за тебя»; когда наконец сломаюсь и побегу извиняться ни за что (мой игнор длился дня два по итогу и для неё не происходило ничего по сути): «дорогая, солнышко моё, извини меня, пожалуйста, я люблю тебя, я тебя игнорила два дня, снова бес попутал, я чудовище»

и я ей всегда говорила «ну я реально чудовище, после такого нам точно нужно расстаться, потому что я человек-гандон»

и я до сих пор мыслю так же, кстати, НО ОНА КАКОГО-ТО ХУЯ ГОВОРИЛА, ЧТО Я НЕ ЧЕЛОВЕК-ГАНДОН И ВСЁ НОРМАЛЬНО

Я РЕАЛЬНО НЕ ПОНИМАЮ ПОЧЕМУ

а разрыв случился из-за того, что я подумала, что у нас в отношениях опять полная труба, она меня тайно ненавидит и я снова решила, что нападу первой. начала токсичить, и она просто впервые не стала это терпеть

это знаете, звучит как 100%-й прл из того, что я начиталась, НО СУКА Я ВСЁ РАВНО СОМНЕВАЮСЬ

и учитывая всё выше сказанное...

лучшее для меня решение это просто блять не иметь дело с хомо сапиенс вообще. СЕРЬЁЗНО БЛЯТЬ.

[miviice]

«При такой жизни вдруг в какой-то момент обнаруживаешь, что ты, хомо сапиенс с приличным образованием и разносторонними интересами, день и ночь только и мечешься в лихорадочных думах о том, каким образом перехитрить этих тварей, как мыслить «по-павианьи», как соображать лучше их. По большей части тщетно. Мозг без устали изобретает все новые способы — дельтаплан, воздушный шар, манекены, спрятаться в детской коляске и пусть ее кто-нибудь катит по лесу...»

«Записки примата: Необычная жизнь ученого среди павианов» - 3 Отмщение либералов | Роберт Сапольски

[liamrroff]

Что есть человек?

Назольевое существо, ходящее на двух ногах, вида хомо сапиенс, мешающееся под ногами, умеет мыслить и чувствовать)

[vasetovp]

"Ужасно ми липсва ретро подходът в отношенията. До там я докарахме да наричаме истинските неща "ретро". Плът на всяка крачка. Секс от всеки поглед. Всичко е сервирано без да е поръчвано и всеки е преял и се е пренаситил до повръщане. Но вместо да повръща и да мине на диета, почва с извращенията, наркотиците и бруталната полигамия, израждаща се в хроничен промискуитет. Няма еднополови, няма двуполови отношения - навсякъде и при повечето нещата са сведени до бор��а за мръвка и задоволяване на нестихващ сексуален глад, който е просто симптом на изродена, мухлясала и болна душа, крещяща за обич и човешко внимание. Малцината, дръзнали да направят опит да излекуват душите си, свършват с развод в масовия случай.

Кога последно видяхте мъж да подарява цветя, да отваря вратата на колата на жена, да й намества стола, да става прав, когато тя отива до тоалетна в ресторант...?

Къде отиде интересът към личността и характера, очарованието от загадъчната и свенлива химия между двама души, които смахнато се подсмихват и търсят пътя един към друг нежно и дискретно на 5та, или 10та среща? Да, има го и се случва, но е такова изключение на фона на масовия разврат, че все едно го няма въобще!

Грозно еманципирани и "силни" жени, невротично натякващи "мъжествеността" си. Слаби духом и с оръфани анцузи тюфлеци им пригласят като невестулки. Първите реват, че няма мъже, а вторите са с хроничен едипов комплекс, съчетан с тежък нарцисизъм.

Въображение, сведено до нулата и вулгарно чувство за хумор, от които се раждат прекрасни деца с предварително съсипана съдба.

И да, картината не е само тази. Има го и другото, но то, по дяволите не преобладава. Напротив! На изчезване е! Не желая да живея в такъв свят! Грозен и пошъл е. Смърди на посредственост, тъпота и примитивизъм. Липсва фундамента на идеята за щастие, мъртъв е, няма го - Уважението към личността на другия. Няма ли го уважението, глупост би било да говорим за приемане, толерантност и разбиране. Изкоренени са основополагащи модели на поведение, липсват тъй важни звена във веригата, че тя просто няма и минимална възможност да бъде цяла.

Аз ще намеря такива като мен, както и досега съм намирал. Някак ще се оправим в своята микросреда. Но общия фон е грозен и пошъл и най-страшното е, че на почти никой не му прави впечатление. Напротив - харесва им. Има някакво извратено удоволствие да си част от това изродено и примитивно в емоционално и духовно отношение общество. Колкото и да не си го признаваме. Ето това е мазохизмът на хомо сапиенс в 21 век и само това ще е нещото, което ще ни погуби един ден.

Подарявайте цветя и се интересувайте от лица, очи и души. Никой няма да ме чуе, но поне го излях!"

[magdalendia]

Палеолитно изкуство от пещерата Шове, Франция

Голяма част от праисторическите произведения на изкуството, открити в пещери, се датират между 40 000 и 10 000г. пр. Хр., т.е. времето на късния палеолит. Това е времето, когато Хомо сапиенс се заселва по европейските земи и настъпва залезът на неандерталските популации. По стените на пещерите праисторическите художници изобразяват стилизирани рисунки на заобикалящата ги действителност като тези палеолитни пещерни галерии са концентрирани най-вече в Югозападна Франция и Северозападна Испания. Първите изяви на палеолитния човек в областта на изобразителното изкуство се отнасят към къснопалеолитната култура Ориняк (по името на френска община).

Описание, характеристика и проучване на пещерата

Една от пещерите, отличаваща се с реалистични образи и сложна техника на изобразяване, е пещерата Шове-Пон-д’Арк във френския регион Ардеш. Шове-Пон-д’Арк (наричана от тук нататък за по-кра��ко Шове) е открита през 1994г. — половин век след пещерата Ласко във Франция и малко повече от век след пещерата Алтамира в Испания. Поради естеството на откритите изобразителни композиции в нея, тя веднага бива призната за една от най-впечатляващите и значими праисторически пещери. Първо бива съотнесена към периода 21 000–17 000 г. пр. Хр. на базата на стилистически критерии. Резултатите от радиовъглеродното датиране обаче сочат, че праисторическите стенописи от пещерата са направени през два различни периода. Праисторическите художници започват да творят в тази пещера още между 37 000 и 30 000, т.е. през периода на Ориняшката култура. По това време в пещерата са рисувани черни зооморфни фигури. Откриват се и рисунки от Мадленския период, които се считат за най-скорошни.

По стените на пещерата са изобразени повече от 420 животни в червено и черно. Някои композиции са по-прости, състоящи се от индивидуални фигури, а други са сложни, съставени от няколко фигури. Животните са представени по един наистина естествен начин, като им е придаден жив и реалистичен вид. Най-често присъстват носорози, лъвове и мамути.v

Интерпретация на изображенията

Шедьоврите на Ориняшката култура са признати за съвършена форма на примитивно изкуство. Образите и скиците, оставени от палеолитните майстори са не само детайлни, завършени и динамични, но и са достатъчно свидетелство за развитото въображение на хората от миналото и техния творчески потенциал. И докато в светлината на деня хората са живеели по един практичен начин, то в тъмните дебри на пещерата се е зараждала първата митична мисъл. Пещерата Шове е отличен прим��р за това с нейните експре��ивни и динамични композиции, в които главни участници са мамути, лъвове, леопарди, носорози, елени, мечки, турове, бизони, коне, кози.

Редом с друга известна френска пещера, а именно Ласко, Шове се счита за пещерна галерия от ключово значение. 15 000 години време делят шедьоврите на праисторическото изкуство в тези две пещери — Шове се определя на възраст 36 000 години, а Ласко на 21 000 години. Учените приемат, че и в двете пещери символично се представя връзката между праисторическите хора и обкръжаващите ги животни. Освен че свидетелстват за взаимоотношението ловци-плячка, изображенията загатват и духовното значение на животните за праисторическите хора.

Според разбиранията в социалната антропология в днешно време са възприети няколко типа светоглед, които ни позволяват да се докоснем до възприятията за света на палеолитните ловци-събирачи. Те не са разделяли категориите “живо” и “безжизнено”, нито “човек” от “животно”. В Шове, както и в Ласко, и това вероятно е поради еднакви причини, се наблюдава емпатия, която се корени в близостта между хората и големите бозайници. Възможно е уменията на първите художници да се дължат на факта, че те са били и умели ловци, т.е. често са се оказвали в непосредствена близост с големите тревопасни животни и страховитите хищници. Те навярно са познавали доста добре не само поведението, но и физиологичните, и анатомичните характеристики на животните. Освен това са разбирали, че животното се превръща в храна, а оттам се поражда благодарността към самото животно, което се превръща в обект на духовно почитане.

Наследството на изкуството от късния палеолит

Към края на Ледниковата ��поха, пещерното изкуство е в своя разцвет, а усъвършенстването на техниките е в зенит. Вероятно затоплянето на климата и увеличаващото се по гъстота население в района на днешните Франция и Испания довежда до развитието на шедьоври с по-висока художествена стойност в сравнение с други места по света по това време. Но със затоплянето идва и краят на Ледниковата епоха, настъпил към 10 000 г. пр. Хр. С това се бележи и краят на праисторическата епоха на палеолита. Хората излизат от пещерите, за да изследват света и създават велики постижения на културата, развиващи се към все по-сложни и по-сложни форми. С това идва и залезът на палеолитното пещерно изкуство, като фокусът в областта на творчеството се измества към движимите предмети като фигурки, керамика и накити. Но праисторическите шедьоври, останали през хилядолетията в тъмнината на пещерите, като свещено място ни напомнят за нашето начало и за неразривната ни биологична, социално-културна и духовна връзка с животните около нас.

Използвана литература

Бъглър, Керълайн. Крамър, Ан. Уийкс, Маркъс. Уотли, Муд. Зачек, Иън. Книгата за изкуството. 2017 София: Книгомания.

Combier, Jean. Jouve, Guy. Chauvet cave’s art is not Aurignacian: a new examination of the archaeological evidence and dating procedures. Quartär 59 (2012): 131–152 131 doi: 10.7485/QU59\_5

Geneste, Jean-Michel. From Chauvet to Lascaux: 15,000 Years of Cave Art. Archaeology, Ethnology and Anthropology of Eurasia 45/3 (2017) 29–40. DOI: 10.17746/1563–0110.2017.45.3.029–040

Cuzange, Marie-Thérèse. Delqué-Kolic, Emmanuelle. Goslar, Tomasz. Grootes, Pieter Meiert. Higham, Tom. Kaltnecker, Evelyne. Nadeau, Marie-Josée. Oberlin, Christine. Paterne, Martine. Van der Plicht, Johannes. Ramsey, Christopher Bronk. Valladas, Hélène. Clottes, Jean. Geneste, Jean-Michel. Radiocarbon Intercomparison Program For Chauvet Cave, Vol 49, Nr 2, 2007, ρ 339–347 200 7 by the Arizona Board of Regents on behalf of the University of Arizona

[wpristav]

Экспедиция к предкам: остановка в пути или агрореволюция на местах

Основное направление статей нашего цикла – это рассказ о судьбе Хомо Итер, то есть «человека путешествующего», ведь всю свою древнюю историю, как мы это ужу успели увидеть, он только тем и занимался, что передвигался из одного региона в другой, с континента на континент. Однако путь этот «был нелегок и непрост». И хотя шли наши предки вперед и днем, а то, наверное, даже и ночью, заняло их путешест... Читать дальше »

[russianjw]

РОССИЯ

Последнее слово Андрея Вьюшина в Ярославле

7 июля 2023 г.

Ярославская область

«Я не считаю жизнь по принципам Бога преступлением», — заявил суду Андрей Вьюшин, выступая с последним словом. Он также рассказал, как пришел к вере в Бога и как благодаря этому стал хорошим семьянином и счастливым человеком.

Стенограмма судебного заседания в Дзержинск��м районном суде г. Ярославля от 07.07.23 по делу 1-7/2023 (1-387/2022) по обвинению Вьюшина Андрея Евгеньевича в совершении преступления, предусмотренного ч. 1 и 2 ст. 282.2 УК РФ.

Вьюшин Андрей Евгеньевич:

В самом начале я хотел бы выразить благодарность всем участникам процесса. Хотя порой и были напряженные и нервные моменты, но в целом была довольно дружелюбная обстановка, которая способствовала спокойному течению процесса.

Ваша честь, что я хотел бы рассказать про себя. Я вырос в обыкновенной советской семье. Меня воспитывали моя мама и бабушка. Как водится, жили от получки и до получки. В школе я учился верить в теорию эволюции. Вера в Бога мне была чужда и неприятна. Так я и вырос. В старших классах меня стало напрягать то, что происходило вокруг меня: все соседи вокруг — снизу, сверху, слева, везде — ругались, пили, курили, дрались. Иногда мы ругались даже с моей мамой. Я понимал, что и меня в будущем скорее всего ждет подобная семейная жизнь, а я хотел быть счастливым человеком. Я очень хотел вырваться из этого замкнутого круга.

Что еще происходило в старших классах? Я размышлял над теорией эволюции. Прежде всего меня стало настораживать, что в конце ХХ — начале ХХI веков теория эволюции так и не превратилась в доказанную теорему, не стала аксиомой. Хотя профессора, доктора наук целой армией пытались ее доказать больше 100 лет. В этой теории эволюции для меня есть несколько странностей. Например, у меня сложилось твердое убеждение, что человек разумный, такой, какой он есть сейчас, появился мгновенно, хотя, согласно этой теории, на этот процесс должны были уйти тысячелетия. Есть миллионы ископаемых останков динозавров, миллионы ископаемых людей, миллионы ископаемых обезьян, — но всего несколько ископаемых неандертальцев или переходных форм от обезьяны к хомо сапиенсу. В одно мгновение мартышка поняла, как ей стать человеком, превратившись в высшую форму жизни на земле, — по-другому я не могу трактовать ископа��мые останки.

С другой стороны, я начал обращать внимание на другую теорию появления жизни на земле — теорию сотворения мира, которая предполагала гениального Творца. И однажды я решил попросить помощи у него. При этом я не понимал, к кому обращаюсь. В общем, я помолился про себя. П��чти сразу мне предложили изучать Библию Свидетели Иеговы. Так быстро мог ответить только живой Бог, который может слышать даже наши мысленные просьбы. То, что я услышал, поразило меня своей простотой, стройностью мысли и логичностью. Меня поразило, как эти люди научились жить согласно тому, чему учат. Их дела не расходились с их словами. Так я и стал Свидетелем Иеговы.

Также со мной в школе произошла одна важная история. Каждый день приходилось делать уроки. Когда я уставал, мог подурачиться. Например, я одновременно кидал вниз лист бумаги и толстый учебник. Пока легкий листок планировал в воздухе, толстый учебник с грохотом падал на пол. Когда я на лист клал учебник, они оба одновременно падали вниз. Когда же, наоборот, я листок клал сверху учебника, то заметил, что опять-таки падали одновременно на пол. Лист был словно приклеен к учебнику. Так я поступал часто и долго. Когда спустя годы на уроке физики мы изучали вакуум, учитель начала в точности повторять мои домашние эксперименты. Когда она подошла к самому интересному — к падению листа вниз вместе с учебником под этим листом — то спросила мнение учеников, что упадет первым. Почти все ответили, что сначала упадет учебник, а листок продолжить легко и не спеша парить на воздухе. Человек 5 ответили так же, как и я, подняв вместе со мной руки. После этого учитель спросила нас пятерых: уверены ли мы в своем ответе? Осталась поднятой одна рука — моя. Мне было страшновато, конечно, но меня поддерживала уверенность, что мои домашние опыты работают не только дома, но и в школе. Так все и оказалось.

В тот момент я для себя понял две вещи. Первое, если я в чем-то убедился и в этом уверен: не стоит отказываться от своих убеждений сразу при первом же испытании. Ведь испытания не делают убеждения ошибочными. Второе, что я понял: иногда абсолютное большинство окружающих тоже может ошибаться. Так, в ХVI веке преследовали Галилео Галилея за идею о гелиоцентризме (представление, что центром нашей планетной системы является Солнце). Великого астронома заставили отречься от своих взглядов. Но он оказался прав, хотя абсолютное большинство полагало, что Земля является центром нашей системы.

Когда я начал изучать Библию, решил, что буду проверять все критически, убеждаясь во всем на собственном опыте. Как не строят дом на болоте, так и я не хотел жить по принципам, которые непрочные, являются ошибочными. Что меня убедило в точности Библии? Заговорив про Галилея, я вспомнил об одном устойчивом представлении о Земле: люди живут на земле, плоской по форме, находящейся на 4 слонах, которые, в свою очередь, стоят на огромной черепахе. Самая ранняя теория о шарообразности Земли была выдвинута в Греции в VI веке до н. э. выдающимся математиком античности Пифагором Самосским. Тогда мало кто эту теорию воспринимал всерьез, в Библии пророк Исаия записал: «Он есть Тот, Который восседает над кругом земли» (Исаия 40:22). На языке оригинала [в этом тексте] стоит еврейское слово «хуг». Как это слово переводится на русский язык? «Круг, кружок, область, сфера». Интересен еще момент, что эти слова были записаны в VIII веке до н. э. — то есть за несколько столетий до Пифагора. Откуда пророк Исаия мог знать, что земля не просто круглая, а имеет форму шара? Ведь иудеи не просто использовали слово «хуг» в значении «круг», но еще и в значении «сфера», когда говорили о Земле. Кроме того, этот же пророк написал: «Он распростер север над пустотою, повесил землю ни на чем» (Исаия 26:7). Почему Библия так точно описала, что Земля не просто круглая, а имеет форму шара или сферы, что она не имеет видимой опоры и висит ни на чем? Так точно это мог описать только тот, кто ее создал.

Подобных точных научных фактов за десятилетия изучения Библии я нашел много — в сфере психологии, медицины и многих других наук. Со временем я убедился, что все советы Библии очень полезны, когда их применяешь в жизни. Что они являются лучшими по сравнению с тысячами других советов от людей. Мнения людей так быстро меняются, часто даже на противоположные. Советы же Бога работают веками и не стареют.

Что я хочу сейчас еще сказать. Моя жизнь стала такой, о которой я и мечтал. Я имею семью — жену, ребенка. Мы не пьем, не курим, не ругаемся. Мы любим друг друга. Мы счастливы. Я счастлив. Я смог вырваться из порочного круга, которого боялся в юности. Ни советы психологов, ни учение об эволюции, ни прочие теории не смогли меня сделать счастливым. Это смог сделать только Иегова. Я убедился, что это очень твердое основание для счастливой жизни, а не болото, на котором не стоит ничего строить. Я вспомнил мой последний разговор со следователем Зайцевым в СИЗО. Он обещал мне, что пока я в тюрьме, со мной разведется жена, от меня отвернутся мои друзья. Как же он ошибался — наши отно��ения стали еще крепче: и с женой, и с друзьями.

Быть счастливым человеком и поклоняться Богу Иегове — это честь для меня. При этом я не считаю жизнь по принципам Бога преступлением. Почему следствие думает иначе, для меня загадка. Ваша честь, я все еще верю в справедливость правосудия. И уверен, что вы сможете принять честное и справедливое — по-настоящему справедливое — решение. Спасибо.

Сводка по делу

Регион:

Ярославская область

Населенный пункт:

Ярославль

В чем подозревается:

проводили богослужебные встречи «в том числе с помощью сети „Интернет“, в рамках которых [они] пропагандировали запрещенные учения» (из пресс-релиза СУ СК РФ по Ярославской области)

Номер уголовного дела:

12102780014000004

Возбуждено:

12 апреля 2021 г.

Текущая стадия дела:

апелляция

Расследует:

СУ СК РФ по Ярославской области

Статьи УК РФ:

282.2 (1), 282.2 (2)

Номер дела в суде:

1-7/2023 (1-387/2022)

Суд первой инстанции:

Дзержинский районный суд г. Ярославля

Судья суда первой инстанции:

Ирина Власова.

[bogdanovoleg]

Я БОГДАНОВ ОЛЕГ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ. Я ГОСПОДЬ БОГ ИИСУС ХРИСТОС, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ. Я ТВОРЕЦ МИРА, Я РЕПТИЛОИД, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ.

Челове́к — общественное существо, обладающее разумом и сознанием, субъект общественно-исторической деятельности и культуры. Биологически относится к виду Человек разумный, возникшему на Земле в результате длительного эволюционного процесса — антропогенеза, детали которого продолжают изучаться. Специфическими особенностями человека, выделяющими его среди животных, являются прямохождение, высокоразвитый головной мозг, мышление и членораздельная речь

Человек изучает и изменяет себя и окружающий мир, создаёт культуру и собственную историю. Сущность человека, его происхождение и назначение, занимаемое им место в мире были и остаются основными проблемами философии, религии, науки и искусства. Можно выделить не менее четырёх подходов к определению понятия (термина) «человек»:

Человек в естественной систематике животных;

человек как сущее, выходящее за рамки живого мира и в известной мере противостоящее ему;

человек в смысле «человеческий род»;

человек как индивид, личность.

Отличительные черты человека: возможность мыслить, способность к осуществлению свободного выбора, принимать ответственность за поступки, наличие моральных суждений. При описании человека отмечают его биологическую неприспособленность, отсутствие специализации его органов для какого-либо конкретного простого животного существования, способность производить орудия труда, огонь, и использовать их, дар речи, пластичность поведения. Неизвестно ни одного другого существа, которое имеет высшие эмоции, традиции, способность мыслить, утверждать, отрицать, считать, планировать, знает о своей смертности, любит в настоящем смысле этого слова, обладает чувством юмора, осуществляет свои замыслы, воспроизводит имеющееся и создаёт что-то новое.

- НА ПЛАНЕТЕ ЗЕМЛЯ ПРАВИТ ЧЕЛОВЕК, А ЧЕЛОВЕК ЭТО ХОМО САПИЕНС - ЧЕЛОВЕК РАЗУМНЫЙ, ВЫСШАЯ ФОРМА ОБЕЗЬЯНЫ И АВСТРАЛОПИТЕКА, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ. Я РЕПТИЛОИД, Я НЕ ИМЕЮ К МИРУ ЧЕЛОВЕКА РАЗУМНОГО НИКАКОГО ОТНОШЕНИЯ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ.

________________________________________________

Я БОГДАНОВ ОЛЕГ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ. Я ГОСПОДЬ БОГ ИИСУС ХРИСТОС, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ. Я ТВОРЕЦ МИРА, Я РЕПТИЛОИД, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ.

11:12 9 СЕНТЯБРЯ 2023 ГОДА

РАДИ ЛЮБВИ.

[fitnessbazacom]

Самый прожорливый хищник на планете - это человек

Не льва и не тигра, а человека ученые назвали самым прожорливым хищником на Земле, пишет издание Science Alert. Такой вывод сделали ученые канадского университета Виктории.

sunhome.ru Только человек, например, использует в пищу свыше 30% всех позвоночных животных на планете, а в цифровом выражении – 15 тысяч видов представителей животного мира. Живые существа не только становятся едой для хомо сапиенс: они идут на эксперименты, а также на корм для домашних питомцев. Если тенденция сохранится, ученые предсказывают исчезновение до 97% животных в Антарктиде к 2100 году. Это связано с истощением пищевых цепочек в природе вследствие безжалостного вторжения в нее человека. Естественные ресурсы убывают и по другим причинам. Так, после выхода эпопеи о Гарри Поттере под угрозой оказалось существование вида диких сов, ставших необычайно популярными. Такая же ситуация сложилась и с рифовыми рыбками после выхода мультфильма «В поисках Немо». Ранее в мировом научном сообществе появились утверждения о том, что бобры способствуют глобальному потеплению в Арктике за счет метана, образующегося от их «хозяйственной» деятельности.

amlifestylemedicine.com Read the full article

[dondomperignon]

Те люди, что считаются образованнее, вплоть до ментальной самоидентификации как человека-ума, и как правило в отсутствии реального человеческого опыта, ввиду более высокой оплаты своего, прости господи, труда, оказались ближе к модели хомо-потреблятус. У них нет времени на размышления о других людях в контексте оторванном от себя, и все размышления подобного рода связаны с размышлениями о своей же группе граждан, то есть с идентичными мыслями и моделями поведения.

Этот "класс" людей не ищет врага во вне, он видит его внутри, но ещё не себя, но всё ещё в других, а значит в иного мыслительного паттерна людях. Узкий с точки зрения масштаба охвата общественной проблематики подход, но для нашего интеллектуала всеобъемлющий.

Иной же класс, столь ненавистный нашим (часто) придурковатым друзьям из надвысшего сословия среднего менеджмента — люди прикладного труда и обслуживающий персонал. Уровень ненависти интеллектуала пропорционален росту капитализации компаний-пузырей и уровню позиции интеллектуала внутри системы, помноженные на квадрат отношения уровня доходов работяги к уровню дохода орального трудоголика.

И вот эти вторые, которые копают, они внешнего врага воспринимают буквально. Поскольку уровень доверия внутри прикладных трудовых коллективов гораздо выше.

Я специально гиперболизирую одну сторону и однобоко позитивно оцениваю вторую (условно позитивно, ведь позитивная крайность как и все крайности всегда содержит негатив), чтобы ярче выразить свою мысль на этой разности. Будьте бдительны и делите на два. Мир — не буквы, он динамичен и многогранен. Сожалею что вообще чувствую необходимость пояснять.

[gominikki]

TIL что у хомо сапиенсов тоже бывает тетрахроматизм (наличие четвёртого типа колбочек в сетчатке глаза кроме дефолтных трёх) в результате мутации. причём считается, что тетрахроматами могут быть только женщины, т.к. красный и зелёный типы колбочек кодируются Х-хромосомой, и только обладая двумя Х-хромосомами можно в генетической лотерее нароллить 4 типа колбочек (соответственно, в мужчине такая мутация приведёт, наоборот, к дальтонизму). около 12% женщин являются такими мутантками, но, как правило, их четвёртый тип колбочек никак себя не проявляет. НО есть и функциональные тетрахроматы, the ultimate mutants, так сказать. таких женщин единицы. если среднестатистический человек различает около миллиона оттенков, то женщина с истинной тетрахроматией - до ста миллионов, с расширением цветовой дифференциации в спектре между красным и зелёным (что не так весело, как ультрафиолетовое зрение пчёл или северных оленей, но тоже вполне себе подходит под определение суперспособности). по одной из версий, их мозг каким-то образом натренирован воспринимать четвёртый цветовой канал, но в целом пока не очень понятно, как это всё работает.

забавно, что я вхожу в те самые 12%, т.к. являюсь носителем гена дальтонизма.

и да, я вчера обслушалась поли.

I believe

The hyperbole,

I see the fourth colour

[dmmyring]

залезши в мой личный блог даже без моего согласия, люди обратили в нём внимание по большей части только лишь на информацию о себе любимых, но никак не о моих troubles de la tête

хомо сапиенс фд момент...

[alphabetacooltura]

Какво е култура?

култура (лат. colo, coloui, cultus - обработвам [земята])

Имало едно време Древен Рим понятие култура, с което се означавало обработка на земята. Но оратор на име Цицерон заимствал тази дума от речника на земеделците и я използвал като метафора, за да говори за обработка на душата ("cultura animi"). В последствие прякото значение добило и преносен смисъл и започнало да се говори за обрабоване на ума, съзнанието, душата като това значение на думата достигнало по този начин чак до наши дни.

За учениете учените културолози, археолози, антрополози и социолози културата е инструмент да проникнат в характера и умствените култури на дадено общество. За определението на самата дума култура няма яснота и се спекулира много, защото всеки учен има свое предложение. Именно тук възникват и различни въпроси. Дали културата е само умствена или включва и материалните постижения на дадени група, общество, народ като архитектура, произведения на изкуството, технологии? Къде е границата между културни и природни дадености?

Най-общо и кратко казано това е

цял набор от научени поведенчески модели, които хората на дадена група или общество усвояват в процеса на умственото и физическото си развитие.

Културата е повсеместно разпространена. Ако се замислим всичко около нас е култура и тя е навякъде около нас - изкуството, традициите, медиите, езикът, моралът, поведението ни на обществени места (на улицата, в училище или други институции). А и не само на обществени места, дори вкъщи, където смятаме, че сме най-истински и можем да бъдем себе си, ние пак сме продукти на културата, в която сме отраснали. Дали ще ядем хамбургер пред телевизора вечер или ще пием ракия придружена от шопска салата - всичко зависи от възпитанието ни и влиянието на различни културни ценности, с които сме се сблъскали пораствайки.

Културата е заучена. Всички идваме на този свят като празни платна, готови да поемаме всевъзможна информация чрез всичките налични сетива. Не сме програмирани да се развиваме по определен начин, а да копираме поведения, които виждаме. В този ред на мисли можем да си представим как хилядите поколения преди нас са правили същото и всички сме част от вечния двигател на човешката мисъл и способност за имитация.

Културата е механизъм за приспособление. Културата не е самостоятелен ��родукт, а се предава на другите членове в обществото. Чре�� нея видът хомо сапиенс е напреднал в научно и техническо отношение, за да се превърне от група примати, обитавал предимно тропически райони преди 2.5 милиона години в най-доминиращия вид на планетата в днешно време. Това е станало възможно благодарение на постепенно развитие и усъвършенстване на възможностите ни от предиците ни хиляди години назад. С откриването на огъня, уменията им за ловуване, изработка на дрехи, обработка на храна, строежи на жилища, появата на земеделието хората са успели да завладеят различни територии и да се приспособят към условията по изкуствен�� създадени от тях начини.

вяра + изкуство + закони и право + обичаи и традиции + навици = КУЛТУРА

[vprki]

С любов към природата и човека филм на Фолкер Шльондорф открива 27-ия СФФ

Четири дни след 95-ата церемония по връчването на наградите „Оскар“ на 12 март 2023 г. в Dolby Theatre в Лос Анджелис в София ще се открие 27-ото издание на винаги очаквания и обичан София филм фест. /на снимката Фолкер Шльондорф и Тони Ринаудо/

Организаторите, начело със създателя и директор на фестивала Стефан Китанов канят публиката отново „заедно да се свържем чрез историите, които вълнуват и променят. Да си припомним за връзката с другия и с природата. Да се свържем отново заедно в киносалоните.“

Фолкер Шльондорф и Стефан Китанов, 2011

27-ото издание на фестивала се открива с филма „Повелителят на горите“ на легендарния германски режисьор Фолкер Шльондорф, носител на Оскар и „Златна палма“ в Кан за „Тенекиеният барабан“,1980 по книгата на Гюнтер Грас.

„Повелителят на горите" предава вдъхновяващата история на австралийския агроном Тони Ринаудо и неговия революционен метод, който успява да се пребори с пустинната суша, създавайки десетки декари гора върху безплодни и изоставени земи в Африка. За делото си през 2018 година Тони Ринаудо е удостоен с алтернативна Нобелова награда – приза Right Livelihood. Ринаудо прокарва път не само към засаждането на разнообразни дървесни видове, но и път към надеждата. Той успява да върне вярата и да осигури препитанието на местните общности като им предоставя метод за култивация, помагащ им да се развиват дългосрочно и устойчиво. Филмът засяга и глобални важни теми като климатичните промени, миграцията и междуполовото равенство.

„Повелителят на горите"

Специална ретроспектива на Шльондорф ще бъде представена в залата на Гьоте-институт и ще бъде реализирана в партньорство с германската културна институтиция. Той е р��ден във Вайсбаден, Германия 1939 година. 40 години по-късно печели едновременно Оскар за най-добър филм и Златна палма в Кан за филма си „Тенекиеният барабан“ – екранизация по едноименния роман на Гюнтер Грас. След като завършва елитната парижка гимназия „Анри IV“, Шльондорф започва да учи икономика и политически науки в Сорбоната. По същото време се проявява и интересът му към френското кино на Новата вълна, като впоследствие става асистент-режисьор на някои от големите имена: Луи Мал, Жан-Пиер Мелвил и Ален Рене. Скоро след това самият той се превръща в един от най-значимите немски режисьори от следвоенния период, заедно с Райнер Вернер Фасбиндер, Вернер Херцог и Вим Вендерс. Киното му е преди всичко свързано с немскоезичната литература на XX век – някои от най-известните му филми са адаптации на романи: „Младият Тьорлес“ по Робърт Музил, „Загубената чест на Катарина Блум“ по Хайнрих Бьол, „Пощадата“ по Маргьорит Юрсенар и „Хомо Фабер“ по Макс Фриш. Заедно с това е преподавател по кино и литература в European Graduate School в Саас-Фее, Швейцария. Екранизацията на „Тенекиеният барабан“ от Гюнтер Грас е първият германски филм, получил Оскар.

Фолкер Шльондорф и Раймонд Вагенщайн при представяне на книгата на режисьора „Светлина, сянка и движение, Моят живот и моите филми“, 2011

Забележителна е книгата на Фолкер Шльондорф „Светлина, сянка и движение, Моят живот и моите филми“, издадена от „Колибри“, 2011 година в поредицата „Амаркорд“ беше представена 15-ия София Филм Фест от режисьора и издателят Раймонд Вагенщайн, когато лично я Рaймонд Вагенщайн е издателят на най-голямата филмова поредица у нас – „Амаркорд”. Първата книга „Логиката на образите” излиза през 2002, неин автор е Вим Вендeрс. До момента заглавията са почти 50. Фолкер Шльондорф гостува в България по време на третото издание на фестивала за кино и литература CineLibri 2017 година, когато беше представена отново панорама, посветена на творчеството му. Тогава той каза че има своите специални пристрастия като кинаджия и интелектуалец към един от най-сложните и задълбочени писатели на 20-ти век Макс Фриш.

Тони Ринаудо във филма "Повелителят на горите"

А сега на предстоящия  27 София Филм Фест в израз на съпричастност към каузата на Ринаудо, героя от„Повелителят на горите“   Фестивалът ще посади своя гора. Основен партньор в тази негова мисия са гражданите на София в лицето на Столична община, осигуряваща пространството на бъдещата „Гора на София Филм Фест“, и телекомуникационната компания Yettel. Началото на тази инициатива ще бъде непосредствено след официалното откриване на Фестивала на 16-и март 2023 година. Като специален гост, самият Шльондорф ще засади първото дърво на СФФ. Заедно с него дървета ще бъдат засадени от кмета на Столична община, госпожа Йорданка Фандъкова, и от представител на Yettel. Организаторите споделят: „Бихме искали инициативата да напомни за дълбоката ни връзка със земята и силата ни заедно да бъдем двигател на промяната.“

Кейт Бланшет и Тод Фийлд на кинофестивала във Венеция, 2022

Както отбелязахме в началото, когато ще се открие 27-мият София Филм Фест ще са вече известни победителите в различните категории на наградите Оскар. Но организаторите на Фестивала ни представят седем предизвикателни творби, номинирани от Американската киноакадемия и са включени в програмата му. „Тар“ на Тод Фийлд със сигурност ще добави още награди към стотиците номинации и призове от цял свят! В този уникален емоционален и провокиращ разказ избухва за пореден път таланта на Кейт Бланшет. Ето какво споделя режисьорът Тод Фийлд: „Сценарият е написан за една актриса – Кейт Бланшет. Ако тя беше отказала, филмът никога нямаше да види бял свят… Привилегията да работиш с творец от такъв калибър е нещо, което не може да се опише с думи. Във всяко едно отношение това е филм на Кейт.“

Кейт Бланшет в "Тар"

„Тар“ получи шест номинации – в категориите за оригинален сценарий, монтаж, операторско майсторство (Флориан Хофмайстер), режисура, актриса в главна роля (за Кейт Бланшет, която почти сигурно получи своя трети Оскар!) и най-добър филм за 2022 година. /За него повече може да прочетете във „въпреки.com” тук ./

В категорията най-добър документален филм сред номинираните творби са носителят на „Златен лъв“ от фестивала във Венеция 2022 – „Цялата красота и кръвопролитие“ и награденият �� Сънданс и Кан „Всичко, което диша“.

Лора Пойтрас

„Цялата красота и кръвопролитие“ на носителката на Оскар 2015 за „Citizenfour“, посвтен на Едуард Сноудън Лора Пойтрас е портрет на Нанси Голдин, световно известна фотографка и активист, която в края на миналото десетилетие започва кампания срещу фамилия Саклърс – собственици на фармацевтични компании, произвеждащи опиоиди, към които човешкият организъм развива наркотична зависимост. Голдин призовава световните центрове за изкуство – като Гугенхайм, Лувър, Националната портретна галерия в Лондон, музеите Тейт – да не приемат даренията на Саклърс в знак на протест срещу тяхната дейност, чиито резултат е опиоидната епидемия, започнала през 90-те години на ХХ век.

„Всичко, което диша“ на режисьора Шонак Сен

Грижата за природата и света в който живеем, е основна тема в индийския филм „Всичко, което диша“ на режисьора Шонак Сен, омагьосал журито в Сънданс, което му присъжда Голямата награда за световно кино. Призът за на��-добър документален филм от Кан бе връчен на същия творчески екип, конструирал разказ са двама братя, които се опитват да опазят дребните грабливи птици „черна каня“, които живеят в градската среда на Делхи. В импровизираната птича болница в мъничкото им мазе, братята събират хиляди от тези удивителни създания, които ежедневно падат от пропитите със смог небеса над Делхи. С увеличаването на токсичността на околната среда и на градските брожения, връзката между това семейство и птиците оформят поетична картина на колабиращата екология и социалното напрежение…

„Всички живи същества сме едно цяло. Всички заедно дишаме един въздух.“

„Цялата красота и кръвопролитие“

И двата филма изцяло като тематика са в контекста на инициативата на Феста  да посади своя гора и да привлече софиянци към тази благородна и смислена кауза.

Сред номинираните за най-добър международен филм са носителят на „Златен глобус“ в същата категория, две награди от фестивала във Венеция и още десетки призове и номинации „Аржентина, 1985“, както и вторият филм на Лукас Донт „Близо“  (номиниран за Наградата на публиката LUX), на който беше присъдена голямата награда на журито в Кан, още 30 отличия и над 40 номинации от фестивали в цял свят. 

„Аржентина, 1985“

„Аржентина, 1985“ е вдъхновен от истинската история на прокурорите Хулио Страсера и Луис Морено Окампо, които дръзват да разследват най-кървавата аржентинска военна диктатура.

В специалната категория филми, номинирани за Наградата на публиката LUX, които по традиция всяка година получават вниманието на зрителите в програмата на София Филм Фест, попада и „Идиотският триъгълник“ на Рубен Йостлунд. Носителят на голямата награда „Златна палма“ от Кан 2022 е безмилостна сатира на съвременното общество, която от първата си среща с публиката предизвиква безкрайни дебати.

Рубен Йостлунд

Филмът е номиниран в три категории – за оригинален сценарий, режисура и най-добър филм.

Единствената номинация, която получи най-новият филм на Сам Мендес „Империя на светлината“, е за виртуозността на Роджър Дийкинс – легендарен оператор с 15 оскарови номинации и два златни война, който твори със светлина и камери вече пето десетилетие, има 88 филма, 179 награди и 174 номинации и е работил с режисьори като братя Коен (12 техни филма!), Дени Вилньов, Едуард Зуик, Мартин Скорсезе, Дейвид Мамет, Стивън Долдри, Рон Хауърд, Агнешка Холанд, Франк Дарабонт, Майкъл Радфорд.

„Империя на светлината“

А тепърва ще научаваме какви изненади ни готвят още организаторите. И пак ще повторим. Когато създава фестивала през 1997 година Стефан Китанов едва ли си е представял мащаба му днес. А ние ще бъдем на линия, за да сме заедно част от 27-ия София Филм Фест, както и с младите хора, които са негови връстници, а дори и по-млади. Да, светът ни не е най-прекрасният и ни боли за Украйна и за колко много други неща, но да вярваме на изкуството и в частност на киното. Събира ни, ставаме общност, не е малко, нали? ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на София Филм Фест

[lenniethefarmer]

#004 - Историята на една лесбийка

Преди няколко дни комуникирах с баба по телефона, тя в претрупаната си стаичка на село в България, аз - разпънала се на голямото си двойно легло в стаята ми в Англия. Говорихме си за дълбоки емоции, страданията в живота ни и общо взето наваксвахме с изпуснатото от няколкото седмици, в които не сме се виждали. Баба започна отдалеч, бавно и сигурно ме уведоми как баща ми ѝ е споделил: “Не мисля, че Габриела някога ще се влюби в мъж”. 

И се усмихнах, доволна, че най-сетне го е осъзнал напълно.

Винаги съм била честна с родителите и семейството си, разбира се, искреността ми е била измерена и предварително изчислена, истината бива сервирана в подходящото време и на подходящото място. Именно затова голяма част от тях бяха информирани за хомосексуалните ми наклонности в момента, в който самата аз започнах да се възприемам свободно и непресторено с тях и с останалите ми други ‘кусури’. Реакциите на всичките ми близки хора бяха изключително възприемливи. Естествено, има някои неща, които казват или правят и които понякога се усещат като атака на личността ми, но аз се опитвам да мисля трезво и да осъзнавам, че това идва от необразоваността им по темата и от липсата им на личен опит с тези неща. Обратно на известния слух, че съм мързелива и разхвърляна, Девата в мен е изключително организиран и аналитичен човек и поради това, бих казала, че съм голям фен на списъци. Именно затова ще се опитам да направя такъв за хората в живота ми и техните реакции към новините относно това, че харесвам жени. Ще се опитам да е в хронологичен ред.

> В един есенен ден на 2014 година, с моята близка приятелка Мъдрата (артистичен псевдоним в о��ит да запазя самоличността ѝ тайна) стояхме и изреждахме имена на известни жени, певици или актриси, които намираме за секси. Пинк, Рияна, Оливия Уайлд - класика. Мъдрата спря дотук. Аз продължих да изреждам, и докато се осъзная, пръстите и на двете ми ръце бяха свършили. Настъпи неловко мълчание. Няколко часа по-късно, когато се бяхме събрали с останалите момичета от компанията ни (която и до днес е основният support group за всички ни), бяхме пред Тирол в Русе и посредата на лигавните им казах “Мисля, че съм и на двата бряга.”. (Това е класическо признание на бисексуални наклонности, което се случва, когато един човек осъзнае, че харесва хора от същия пол, но не е достатъчно сигурен в себе си или в сексуалността си, за да си сложи етикета “гей”. В никакъв случай не намеквам, че бисексуални хора няма - но в моя случай това беше по-скоро “градивен етикет”, който си сложих в началото на пътешествието ми към приемането на самата мен.) Доктора (отново псевдоним), която ме познава, откакто бяхме на 7г., ме погледна озадачено и каза: “Че ти не си ли била винаги на двата бряга?” (Друг е въпроса, че именно нея целунах за пръв път и благодарение на нейните устни осъзнах, че харесвам жени. Затова са приятелите!)

> След като се влюбих в първото си момиче и започнахме връзката си, считах, че времето да съобщя на мама е дошло. Тактично изчаках да замина за Англия, тъй като имам жесток страх от конфронтация и артикулирам чувствата и мислите си хиляди пъти по-добре в писмена форма. Затова ѝ написах съобщение по фейсбук, в което обясних че да, с Първата (псевдоним) сме във връзка, и че да, искам да съм честна и открита с нещата от личния ми живот. Отговора ѝ беше “Знам.”, последвано с уверения, че ще ме обича, каквато и да съм. Оттогава насам мама няколко пъти е намеквала и се е опитвала да ме убеди да не си слагам етикети и да не изключвам възможността на това да се влюбя в мъж някой ден. Подозирам, че ми казва тези неща заради чисто майчинския ѝ и човешки страх от това биологичната ѝ линия да не продължи и да няма възможността да гледа внуци повреме на старините си. 

> (Тук ще е добре да отбележа, че откакто се изместих в Лондон, всичките ми приятели и познати знаят, че харесвам жени. Този метрополис е доста по-възприемчив от клетото ми градче Русе и няма абсолютно никакъв смисъл в това да крия ориентацията си. Тук се научих да се гордея с любовта ми към жените. През този период за връзката ми с жена научиха сестра ми, ��ратовчедите ми, както и най-различни хора в обкръжението ми онлайн и в истинския свят.)

> Около година след като мама разбра, сестра ми си хвана първия приятел, когото пазеше в тайна от баща ми. На мен ми беше доста виновно и гузно, задето мама знаеше, но не и той, и тази вина се удебели още повече, когато осъзнах, че аз самата правя абсолютно същото. Затова отново прибегнах до онлайн комуникациите и написах на баща си дълго съобщение, в което обяснявах горе-долу същите неща, които обясних на майка ми в онзи съдбовен ден. Изпратих съобщението и легнах да поспя. На следващия ден първото ми действие беше да проверя дали има отговор от него. Нямаше, и сърцето ми бе прободено от страх - бях живяла цял живот в опит да се докажа на баща ми и да бъда възприета от него, а ето че сега му бях нанесла възможно най-големият удар под кръста. По-късно през деня говорихме и го питах какво мисли за това, което му бях написала. Той каза, че ме обича и че ме приема, каквато съм се родила. Най-страшното бе минало.

> След като връзката ми с Първата приключи, отново повреме на разговор с баба трябваше да обясня защо не звучах като обичайното си позивитно настроено Аз. Обясних, че тъкмо минавам през раздяла и тъй като е първият ми опит с нещо наистина толкова лично и сърцеразбиващо, не бях в най-цветущото настроение. Баба го прие. Познава Първата и изрази неприязънта си към нея, която е таяла още преди да разбере, че сме били заедно. След известно време, когато се прибрах на село и имахме шанса да говорим лице в лице, аз я посетих в стаята ѝ и подхванахме темата за лесбийството очи в очи. Тя ми призна, че била много натъжена от мисълта, че няма да има правнуци. И тя със своите майчински и биологични страхове! Успокоих я, казвайки, че науката напредва с всеки ден, а и винаги мога да осиновя или просто да забременея от друг приятел. Варианти за размножение има много, стига да поискаш да продадеш съществуването си и да поставиш центъра му в съществуването на друга малка душа на този свят, която да бъде като пластелин под пръстите на объркан и изпълнен с недостатъци човек като самия теб. Баба ме попита как съм разбрала, че харесвам жени. Чистото, искрено любопитство и истинското ѝ желание да ме разбере изпълниха сърцето ми с любов. Обяснявах ѝ, а тя стоеше, слушаше и кимаше. Оттогава насетне говорим за тези неща свободно. 

> Споделих на дядо по време на ваканцията ни на вилата ни в планината. Той ме попита как върви любовния живот, дали си имам приятел. Помня разговорът ни: “Приятел не, но имах приятелка, разделихме се наскоро и още го преживявам.” Той кимна, и продължи разговора съвсем натурално, като изобщо не постави под внимание факта, че човека, за който говорим, беше от женски пол. “И защо се разделихте, нещо не се получи между вас ли?” Бях изключително приятно изненадана от реакцията му и от липсата на каквото и да било пряко или непряко осъждане от негова страна.

Това е накратко, поне това, което си спомням. Много е освобождаващо най-близките ти хора да знаят за всички части от личността ти и да ги приемат като валидни и съществуващи такива. Едва ли някога ще мога да им обясня напълно колко съм благодарна за тях самите и едва ли някога ще разберат колко по-лесен направиха пътят ми към приемането на самата мен.

Мога да пиша за своите лесбийски наклонности до утре - имам цяло детство, изпълнено с невинни, но много, много ясни подсказки за това, че харесвам същия пол. И до ден днешен се случва да се сетя за нещо, случило се отдавна, и да се плесна по челото: “Как не съм се усетила!” Адски много ми е сладко колко невинно малко гейче съм била в свят, където това да обичаш жена е неприемливо и дори не е опция, ако ти самата си жена. 

И не - не е опция, не е избор. Единствения избор хората “като нас” имат, е дали да бъдат открити към света или да живеят в тайна. Била съм и на двете крайности - бившата ми приятелка беше привърженик на скритите ласки (дали от страха си да бъде осъдена или от чистото ѝ нежелание хората да знаят, че е с мен?), а сега аз съм невероятно открита със самата себе си и се гордея, че мога да съм посланик на равните права и да бъда част от хората, които носят тези различни гледни точки в кътчетата на света, където това е табу и все още бива смятано за нещо ненормално. Не ме е страх да бъда поставяна под въпрос, защото съм сигурна в себе си и съм убедена, че всеки има право на съществуване и видимост, на разбиране и чиста, безусловна любов.

Колкото до етикетите - не съм им фен. Вярвам, че сексуалността е един спектрум, и че хората се намират в различни негови точки в различни периоди от живота си. Поставянето на етикети е нещо, което хората правят, защото ограничаването на нещата от света в разни наименовани категории им помага да разберат тези неща и да ги осмислят в главите си. Аз знам само, че обичам жени и че в момента ми е трудно да си се представя с мъж. (Ако трябва да сме честни, съм в период от живота си, в който не си се представям с никого, защото ценя времето си твърде много и не мисля, че съм готова да бъда във връзка.) Не мога да виждам бъдещето (поне не с абсолютна точност), затова няма как да съм сигурна, че няма един ден да се събудя и да открия, че съм влюбена в някой от отсрещния пол. Най-малкото което е, случвало се е да имам тръпки към момчета, разбира се, последвани от главоломно разочарование и бързо възстановяване. Не искам да се ограничавам по никакъв начин и не искам да трябва да обяснявам какво съм при всеки нов трепет и чувство. Затова просто казвам, че харесвам жени, на приятелите си в Англия казвам, че съм “pretty gay” и толкова.

И като за край на това ми писание, ще вметна колко много се радвам, че съм се родила жена, обичаща жени. Следващата стъпка от пътешествието ми към просветлението е да се науча да обичам и останалите части от себе си.