#бел

[holyfandango]

actually this is me and my friend

drawing using liners is so fun

[cj9cago]

праца да фф @/imbress у твітэры.

не ўмею чытаць працы "у працэсе", таму як толькі ўбачыла, што пяскі нарэшце скончаны, пабегла знаёміцца ​​з творам. скончыўшы, магу сказаць, што гэта быў кайф 👍

[ev-n-learning]

(Лісты слева - здаровая мацердушка(???) а справа - нездаровая.)

Ну... штосці не так з расліны ў вялікым садзе, але мы яшчэ не ведаем *што*. Мама думае, гэта "грыбны", але я пакуль што думаю, гэта ад сонцы. Але расліны у каробке (калі не счітаем мецердушку..) выглядаюць добра, а яны таксама атрымаюць шмат сонца. У вялікым садзе ўсё паміраюць лол. Павольны смерць... а як-то звязана з гэтыя карычневыя кругы 🤔

Ёсць хтосці што ведае пра расліны?? Хачу ведаць, калі нам трэба выняць ўсё або не..

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ:  Джошуа Бел – виртуозитетът като философия

Стара истина е, че големият инструменталист-интерпретатор има различни страни в проявленията на своето изкуство. И всеки път разкрива нови. Написа в блога си Decrescendo музикалният критик Екатерина Дочева за поредния концерт на Джошуа Бел със Софийска филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров.

При предишното си гостуване на Софийската филхармония (9 март 2023) цигуларят Джошуа Бел свири цигулковия концерт на Самюъл Барбър. Страхотно го свири, като представи на публиката цялата тежка противоречивост на времето, в което Барбър е писал концерта и което се е вградило в музиката му. Сега (14 октомври) гастролът му е под знака на съвсем противоположен тип музика за цигулка – Виенявски, втори концерт.

Джошуа Бел на репетицията със Софийска филхармония

Ще използвам много актуалния днес и любим израз на повечето от интервюираните във всички телевизии “Ако трябва да бъда честен/на” (Е, как да не трябва, винаги трябва!) и най-откровено съобщавам, че не бях много зарадвана от избора на Бел. Естествено това не е проблем на Хенрик Виенявски, това е мой проблем. Преди години друг голям цигулар, български – Минчо Минчев реши да изсвири първия концерт на Виенявски. Преди това бе пресъздал удивително Бритъновия Концерт за цигулка и аз не можех да разбера, защо човек, който е стигнал такива смислови нива в прочита си, решава да свири Виенявски. Беше страхотно, толкова различно от целия Виенявски, който бях изслушала в България, но някак споменът се отложи в паметта ми. Върна се сега, когато чух Бел със следващия, втори концерт. Защото и той направи така, че всичките ми предубеждения да се стопят. Да изчезнат. И за пореден път да се уверя, че тук няма само виртуозно надбягване и разкриването на този факт зависи от интелектуалното и емоционално натрупване на изпълнителя. Колкото и да изглежда като момче, Бел е музикант в зряла възраст, чиито интереси отдавна са надхвър��или желанието да се доказва като инструменталист, без каквито и да е технически проблеми. Интересува го субстанцията, която разкрива най-вече с впечатляващи звукови преломи и в най-проблемните и скоростни отсечки от своята партия.

Джошуа Бел и Найден Тодоров със Софийска филхармония

Тук, заедно с диригента Найден Тодоров, с когото казва, че обича да си партнира той разчиташе предимно на константния и разгърнат диалог с оркестъра, с открояващите се, предписани от композитора сола в него, които контрапунктираха и оцветяваха допълнително великолепното инструментално поведение на големия музикант. Ту не мога да не спомена Кристина Юмерска (валдхорна), Кремена Ачева (флейта), Иванка Фордиани (факот), Димитър Московски (кларинет), Ясен Енчев и Вълчан Вълчанов (обои). Гъвкави и овладени бяха техните солови изяви в първата част на творбата, концентрирани във впечатляващите метаморфози в звука на Джошуа Бел, който поразяваше и в най-скоростните, възходящи и низходящи тонови каскади със способността си да диференцира отделните групи именно чрез мигновено специфично оцветяване, което добавяше различно смислово изражение на отредената да бъде само виртуозна фактура на соловата партия. Впечатляващо за драматургичния преход към бавната част, Романсът бе финалното соло на кларинета (Московски), в което преминаването от светлите към тъмните тонови нюанси бе формулирано до степен на визуализиране. С последния си тон предизвика очакването, подготви влизането във втората част и в новата тоналност (B Dur).

Джошуа Бел и Найден Тодоров със Софийска филхармония

Лиричният романс се сбъдна отново в диалога между кларинет, обой и соло цигулка – наситен с дозирана емоционалност, задушевен разговор с деликатни “коментари” от фаготите и внимателно допълващи звуковата атмосфера кратки реплики от щрайха. А и експресивният монолог на Джошуа Бел бе толкова грабващ, така поривен, че всеки музикант би пожелал да се включи в досъздаването на атмосферата, която постига. Направиха го диригент и оркестър, които бяха активни и внимателни партньори на този много силен в разказа си музикант. В свиренето му се съдържат неизброими елементи, които градят онова, което може да се нарече философия на виртуозното изкуство: напрежение и отпускане, тежест и отнемането й, техника в смените на динамиката, перманентна експресивност – постигната така естествено, с лекота и невероятен контрол върху целия звукоизвличащ процес. И съвсем различен възглед за субстанцията на творбата, който обаче прибавя още автентичност към личния прочит. И разбираш, защо и в тази набедена само за виртуозно-романтична музика на Виенявски цигулари в зенита на кариерата си продължават да търсят. И да откриват. Прегорели вече от младежкия плам и устрема да се покори света единствено с демонстрацията на техника и на онова най-лесно, показно чувство, така измамно в този тип романтична музика. И все пак! Още в началото на третата част ни пресрещна невероятната “огнена” (con fuoco)  каденца на солиста, бясно скоростна, но и брилянтна, с абсолютно отчетлив, “нанизан” щрих!

Найден Тодоров и Джошуа Бел на репетицията със Софийска филхармония

Въведе в същинското алегро (a la Zingara), наситено с темперамент, с впечатляваща танцова енергия, в което солист и оркестър изградиха своеобразна вакханалия, в която островите на лек отдих отново бяха озарени от иновативно предизвикателните реплики на солиста, а чисто танцовите сегменти, сериозно доближаващи се до речниковия фонд на рапсодиите на Лист бяха изстреляни ефектно, на един дъх. Бисът бе също в стила на Джошуа Бел – негова транскрипция на едно прочуто Ноктюрно (Es Dur) от Шопен за цигулка и оркестър.  Сякаш да допълни ноктюрно-настроението от втората част на концерта.Беше рядко изпълнение и тук аз всъщност не казвам нищо неочаквано. Джошуа Бел е личността, която превръща всеки опус в нещо, което не очакваш. Това, което очаквам е неговият следващ български концерт.

Найден Тодоров и Софийска филхармония на концерта в Солун

Ден преди гастрола си в Солун Софийската филхармония и Найден Тодоров изсвириха централната творба и за солунския концерт – Третата симфония на Сен-Санс с орган (c moll). Това произведение е написано сякаш като учебник за привличане на меломани. В нея има всичко, което страстният музикален любител обича – ефектни, изразителни мелодии (запомнят се!), впечатляващи изграждания, стигащи до ерупции. В нея има и драматични колизии (не случайно Гуно, след премиерата ѝ, през 1887 обявява на всеослушание Сен Санс за “френския Бетовен”), и съблазняващи слуха мелодични провеждания, напрегнато развитие, контрастни обрати, интересни хармонични идеи. Срещаме/чуваме множество характерни за редица композитори преди Сен Санс похвати – за Бетовен, и Шуберт, и Шопен, и мно��о Ференц Лист, на паметта на когото е посветена… Всичко това е добре замесено, (както се казва “по ноти”) подредено в тази 35-минутна композиция, която не може да няма успех с романтичния си порив, породен от красивата подкупваща, макар и ограничена мелодика и от чудесната темброва картина, която ни представя. Освен това е възможност за всеки оркестър да покаже звук, инструментална и ансамблова кондиция, експресивност… Гласът на органа в две от частите на творбата идва като бонус – множествен темброво, мощен, привлекателен, обемен и до голяма степен храмово извисен. Симфонията допада не само на меломаните, но и на музикантите, което се отнася и за оркестъра, който я свири. Така, струва ми се случи и в изпълнението на филхармонията. Винаги се усеща в залата, когато вниманието на оркестъра към музиката, която изпълнява е по-специално. Разбира се, срещата с личност като Джошуа Бел също сигурно е повлияла. Както и идеята за предстоящата среща с друга, небългарска публика. Но прочитът ѝ от диригента, както и изпълнението ѝ от оркестъра допринесоха за продължение на Бел-атмосферата. 

Найден Тодоров и Софийска филхармония на концерта в Солун

Музикалният текст бе артикулиран внимателно, още в първата част “срещата” между двата фактурни пласта – мелодичния и маркатно - остинатния бе чудесно балансирана. Не бяха прекалени и кулминациите на типичните динамични изграждания, както се случва, много внимателно бяха атакувани началата на фразите – без акценти, без “специално” първо време. Симфонията прозвуча с дозирана мощ, без излишни ексцесии, с добре формулирани фрази и ярко изразен баланс в и между групите. Нейният монотематичен характер бе “разигран” много умело в драматургичното развитие – и през тембъра, и през фразата и щриха, и през агогиката. Успешно представяне, напълно годно за експорт! ≈

Текст: Екатерина Дочева

Снимки: Виктория Вучева, архив на Софийска филхармония и Yannis Gutmann

P.S. на “въпреки.com”: Текста публикуваме след разбирателството ни за партньорство и с разрешението на Екатерина Дочева. Ще продължим да го правим и в бъдеще, за което ѝ благодарим. Текстовете в блога ѝ може да четете на https://decrescendo.net.

[matura-dzi-bel]

Разкрийте Красотата на Българския Език и Литература чрез Онлайн Курсове

В днешния цифров век, образованието е достъпно с един клик. Онлайн курсовете се превръщат в първия избор за много студенти, които търсят не само удобство, но и качествено обучение. Това важи особено за предмети като български език и литература, ДЗИ по бел и подготовката за матурата по бел. Нека се потопим в света на възможностите, които тези онлайн курсове предоставят.

1. Освежаване на Знанията: Онлайн курсовете по български език и литература са идеалният начин да освежите знанията си. Те предлагат модули, които покриват различни епохи, стилове и литературни произведения. Така студентите могат да прегледат основните концепции и да се запознаят с най-важните автори в българската литература.

2. Гъвкавост и Удобство: Една от най-големите предимства на онлайн курсовете е гъвкавостта им. Студентите имат възможност да учат според собствения си график и темпо. Това е особено полезно за тези, които имат заети графици или други ангажименти.

3. Интерактивност и Разнообразие: Онлайн курсовете по български език и литература не са ограничени само до текстове и лекции. Те включват визуални материали, аудио и видео съдържание, упражнения и дори интерактивни дискусионни форуми. Това подобрява обучението и прави процеса по-забавен и интересен.

4. Подготовка за Изпити и Матура: За тези, които се готвят за ДЗИ по бел и матурата по бел, онлайн курсовете предлагат специализиран подход. Те се фокусират върху ключовите теми, които са съществени за успешно представяне на изпитите. Множество практически задачи и тестове помагат на студентите да се почувстват уверено пред предстоящите предизвикателства.

5. Експертно Преподаване: Мнозина от онлайн курсовете по български език и литература са създадени и водени от опитни преподаватели и литературни експерти. Това гарантира, че студентите получават висококачествено обучение и са в контакт с актуални тенденции и научни изследвания.

6. Подкрепа и Сътрудничество: Виртуалната среда не означава липса на подкрепа. Мнозинството онлайн курсове предоставят възможност за консултации с преподаватели и обмен на мнения с колеги студенти. Това създава усещане за общност и взаимопомощ, което обогатява образователния опит.

В заключение, онлайн курсовете по български език и литература представляват мощен инструмент за разширяване на знанията и подготовка за изпити. Те съчетават гъвкавост, качество и експертност, което прави обучението интересно и ефективно. Независимо дали сте студент, който иска да освежи знанията си или амбициозен кандидат за ДЗИ или матура, онлайн курсовете по бел предоставят ценна възможност да се сближите с българската литературна и езикова красота.

[iamthetruenhaz]

Дисклеймър: Ако те дразни, че реблогвам и пиша чичашки трактати, кажи да го изтрия.

Абе все си мисля за тия неща, някак са ми като поредния епизод на Криворазбраната цивилизация. Просто не си куул, ако не спийкваш модерния ленгуидж, брадърче. То не са колове, рейнджове, фрустрация, "акшуъли" и "ет ди енд ъф дъ дей". Задължително с ама най-дървения български акцент, на който и Христо Стоичков ще завиди, ту партс.

Понякога бая си ме дразни и се опитвам да не си забравям българския речник. Забравяме думи, това не е само мое усещане, и ми се иска да си ги припомням, а не да ги заменям. Сигурно звуча като батка от Възраждане, но не искам все още да отиваме в сай-фай бъдещето, където всички говорят само английски и всички други езици са мъртви. Много ще е скучно.

Пък и като си имаме пърфектли гууд дума на български за нещо, не виждам защо да правим някаква тромава заемка, която не добавя нито значение, нито ��юанс, нито да речеш благозвучие. Айде да кажеш примерно криндж няма как точно да го преведеш, сори е някак по кратко от извинявай или съжалявам, ама примерно съпортвам... сорка, не.

После се сещам, че така спонтанно си еволюират езиците и на английския просто сега му е ред да се отбие при нас след гръцкия, турския, руския, френския, немския и пак руския. :P Което се наложи, ще остане, което звучи прекалено клъмзи и оукуард и не на място, ще отпадне и тъй, чил. ;)

П. П. А ся някой да преброи колко неславянски думи има в това, дето го написах :Д

Иначе и аз си "полийсвам" приятелите, поне някои, които не възразяват.

@empirenowmp3 това съм се опитвала да го обясня на мои приятели, които наблюдавам, че са така и те наистина си мислят, че ги „police-вам“ и че го коментирам от някакъв прокси-национализъм, който да им наложа... а аз просто съм била в такава ситуация през цялото си юношество, където целите ни език и култура са пропити с отрицателни нагласи спрямо моето съществуване и съответно намирах спасение единствено в чуждото, в което се припознавах

има една цяла прослойка от прогресивното българско общество, което прегръща културата и езика на англосферата с две ръце и (съзнателно или не) отблъсква всяка „българщина“ като нещо назадничаво, ограничено и безполезно... което допълнително усилва тенденциите на барабар назадничивите патридиоти по улиците, че всички „либералщини“ са външна намеса в начините ни на живот 🤦

[lina-vas-dom]

Загадать бы счастья… Чтоб на всех, с избытком… Снегом белым наземь, как с небес открытка… А еще…здоровья. Чтобы снег лопатой разгребать у дома. И чтоб дом - богатый. Чтоб топилась печка, не дымила сильно… И ваше сердечко все переносило. /Бел Якова

I wish for happiness. To have enough for everyone… Snow on the ground like a card from heaven… And also health. To shovel snow in front of the house. And a rich house. And a stove that burns and doesn't smoke too much… And your heart could bear it all. /Yakov's Bel

[push-tet]

finally...

Veronaville : Brainstorm is here!!!

Веронавилль — город одной маленькой любви и большой вражды. Кланы Капп и Монти отчаянно пытаются перерезать друг другу глотки уже на протяжении нескольких лет, но, похоже, ненависть не мешает молодому поколению переходить границы дозволенного и влюбляться друг в друга. Приведут ли их поступки к ещё большему краху или, наконец-то, сблизят конфликтующие семьи? Способна ли будет их любовь затянуть самые больные раны обоих кланов?

Не хотите ли вы посмотреть на Веронавилль по другому?

Что нового?

Знакомые семьи Капп, Монти и Саммердрим предстанут перед нами в совершенно новом свете🌟

Три новые семьи со своими историями🌟

Новые и особенные горожане: в конце альбома города есть список горожан с биографиями и воспоминаниями. Может быть, они ответят на некоторые вопросы?🌟

20 общественных участков + реконструкция старых🌟

TW!!!

город содержит темы: фэнтези, тематику c*ицида, боди-хоррор

ОТЛИЧИЯ ОТ КАНОНА: мой город не является пересказом пьес Шекспира и не соответствует основным стандартам Вероны. Как и в целом мира Симс… Воспринимайте этот город как альтернативную вселенную

Возможно, я испортила ваших любимок

Рекомендую моды для игр

Cyber Parts от @themeasureofasim (по желанию)

Известные мне ошибки и замечания

Память горожан исчезает. Даже с модом, запрещающим горожанам терять память. Я не знаю, в чем причина. Если вы хотите ознакомиться с воспоминаниями горожан - рекомендую сделать это до начала основной игры, а именно, зайдя в семью и телепортировав горожанина на свой участок. Если они уже исчезли, то переустановите город

Hoodchecker показывает неправильные воспоминания, так и надо. Не пугайтесь. Это не как не влияет на вашу игру

Не пытайтесь воскресить Джулиана Кука. Просто не надо...

Изначально Оберон имел оверлей с механическим протезом. Но по какой-то причине у некоторых тестеров оверлей влиял на цвет лица Оберона, и он становился бел….. Поэтому я убрала оверлей. Добавляйте по своему желанию

Если вы играете на английской версии, но в ней нет кириллицы, то текст в городе будет выглядеть так, как в этом посте

Город весит 203 МВ и это не из-за сс...

🐸Скачать | MF - SFS

Cоветую вам скачать папку с моим cc контентом, в нее входят: косметика, линзы (маски) и одна женская прическа. 

Доп. Материалы ДОБАВЛЕНЫ. Советую открыть их после полного иследования город��. Пороль спрятан в альбомах (не во всех) и... Ты поймешь где ещё

Если вы обнаружите ошибки! Дайте мне знать! СПАСИБО

Ну вот, наконец-то этот интерактивный фанфик был завершён! Мы с друзьями сидели над ним полгода (если не брать время на вынашивание идеи) Честно говоря, я так устала от этого п��оекта, что не могу сказать о нем ничего, кроме как - это пиздец. Но я правда рада, что наконец-то выпускаю его…

Огромное спасибо @elden-hicks , @f1shart и другим тестирам без тумбы (thanx ash)

Я буду продолжать постить материалы об этом городе здесь, так что следите за тегом #vv:bs

For English speakers. I do not know who exactly the translation will be ready for. You can still download the hood, but…... I'll just duplicate the link to this post again

[marinakrinicina]

А время уходит, В спираль свивая минуты... Вновь чувствуешь кожей Его бесконечный поток. И в этом движении, Маленький, кто ты - Потерянный выдох Иль всё-таки вдох?

/Бел Якова/

[angierockaomi]

Ахаха, интересный вышел результат. И вполне подходит) Даже макияж иногда такой же делаю) Спасибо за приглашение поучаствовать, кот @daaryya Передаю @lilla-sparvoga @wronghomes @li-tenderness @haseliebteinekatze @hemipristis @dariiya @mrsupsidedownhead и всем-всем желающим

Передаю @gruntoad @blake-sherry @someone-who-drinks-tea @e-fro-n @sep-temb-er @satahotomi @winterbeleahok @maisoml @cerberus-a @charliemonroe @nebobezoblakov @ktomil @muriti @ssanianks @northenw1tch @lev1tan @callmeerica @adellam @mirragesworld @ttthe-mad-hatterrr @theprincessnumberone @donkrugleone @wind-and-flame @nervouscherryblossomfire @elyonsays @ra1tooo @koirnezra @tomaaesvdon @loonary-asylum @otpadnoe @mnevseravnochtobudet @mrsupsidedownhead @daarya @newpelmeshka @ghost-foxxx @ekatter @octopysty @iwadislis @rinchkitty

[milkywaymd]

Ваал-насильник. Как герой кино и сериалов.

Baal the rapist. Like a hero from movies and TV series.

Ну для начала вглядитесь в лицо Валаала-демона со средневековой гравюры. А теперь на персонажа-архитектора, из последней картины Фрэнсиса Форда Копполы, Метролополис.

Well, first, look at the face of Valaal the demon from a medieval engraving. And now at the architect character from Francis Ford Coppola's latest film, Metropolis.

Узнаете знакомые черты? Сходство здесь не только внешнее конечно же, но и сценарий так сказать жизни весьма сопоставим. Вот кстати как рисует невеста Джулия, своего тогда еще только кумира Цезаря. Точнее, это ее карикатура, которую она ему прислала.

Do you recognize familiar features? The similarity here is not only external, of course, but also the scenario of life, so to speak, is quite comparable. By the way, this is how the bride Julia draws her then only idol Caesar. More precisely, this is her caricature, which she sent to him.

Не знаю видно ли на скрин, но там она пририсовала ему рога. А когда она делала этот шарж, ее подруга спросила ее - Дьявол?

I don't know if you can see it on the screen, but she drew horns on him. And when she was doing this cartoon, her friend asked her - The Devil?

А вот еще россиянский сериал с Милошем Биковичем в главной роли, Дайте Шоу. В котором сюжет метролополиса, повторен почти во всем. Но дело тут не в плагиат конечно же, а просто в том что персонаж, и соответственно перепетии его жизни одни и те же. Сам Бикович, так и сказал в интервью недавно - мой персонаж в сериале Дайте Шоу, это Валаал. Просто акценты в сериале смещены в сторону изнасилования. Ну фильм Копполы в целом про жизнь. Даже антогонисты в сериале и фильме очень похожи. И внешне и характеры, и эпизоды с ними. В мегалополис это брат Цезаря в исполнении Шайло Ла Бафа. В Дайте Шоу это Паша журналист, в исполнении Николая Савостюка.

Here is another Russian series with Milos Bikovic in the leading role, Give Ou. In which the plot of the metropolis is repeated in almost everything. But it is not a matter of plagiarism of course, but simply that the character, and accordingly the twists and turns of his life are the same. Bikovic himself said so in an interview recently - my character in the series Give Show is Valaal. It's just that the emphasis in the series is shifted towards rape. Well, Coppola's film is generally about life. Even the antagonists in the series and the film are very similar. Both in appearance and in characters, and in episodes with them. In the megalopolis it is Caesar's brother, played by Shiloh La Beauf. In Give Show it is Pasha the journalist, played by Nikolai Savostyuk.

Как в фильме Копполы, так и в сериале главный ��ерой сталкивается с арестом и обвинениями в изнасиловании, фальсификациях со стороны своего антогониста, неудавшимся покушением на его жизнь в виде выстрела. Ну и рождением ребенка со своей влиятельной женой. И там и там он звезда, и в конечном итоге победитель. Супругу в нашем сериале исполнила Тостоганова.

In both Coppola's film and the series, the main character faces arrest and rape charges, falsifications by his antagonist, a failed attempt on his life in the form of a gunshot. And the birth of a child with his influential wife. In both cases, he is a star and ultimately a winner. The wife in our series is played by Tostoganova.

То есть в масонской повестке сейчас кино про Ваала. Обратимся же к Википедии о том что же это за персонаж.

Поклонение Ваалу было популярно в Египте с позднего Нового царства около 1400 г. до н. э. до его конца (1075 г. до н. э.). Благодаря влиянию арамейцев , которые заимствовали вавилонское произношение Бел, бог в конечном итоге стал известен как греческий Белос, отождествляемый с Зевсом.

Бог громовержец. С супругой Астартой, ставшей позднее Иштар.

Ваал по сути ассоциировался с солнцем и штормами, Астарот — с сексом и плодородием . Как боги природы, подпитываемые демоническими духами, они утверждали, что «развились» из первобытного водного хаоса. Поклонение обоим было одновременно и грубо распущенным, и крайне жестоким.

Этот бог описывался, как могущественный воин – на многочисленных дошедших до нас изображениях в одной руке над головой он держит булаву, а в другой – копье в виде молнии.

Вот кстати кадры из кино

So, the Masonic agenda now includes a movie about Baal. Let's turn to Wikipedia to find out what kind of character this is.

Baal worship was popular in Egypt from the late New Kingdom around 1400 BC to its end (1075 BC). Due to the influence of the Aramaeans, who borrowed the Babylonian pronunciation of Bel, the god eventually became known as the Greek Belos, identified with Zeus.

The thunder god. With his wife Astarte, who later became Ishtar.

Baal was essentially associated with the sun and storms, Astaroth with sex and fertility. As gods of nature, fueled by demonic spirits, they claimed to have "evolved" from the primeval watery chaos. The worship of both was both grossly licentious and extremely cruel.

This god was described as a powerful warrior - in numerous surviving images he holds a mace above his head in one hand and a spear in the form of lightning in the other.

Here are some stills from the movie

Ну и к Зевсу. And go Zeus.

Кстати в изнасилованиях и загулах частенько обвинялся.

Ну а Иштар-Венера. Это жена. Зевс это главный масонский бог и идол. Да и люди на мой взгляд по сути своей поклоняются ему до сих пор.

Возможно есть еще какие-то фильмы о нем родимом. Пишите в комментариях, может что вспомните.

By the way, he was often accused of rape and binges.

Well, and Ishtar-Venus. This is the wife. Zeus is the main Masonic god and idol. And people, in my opinion, essentially worship him to this day.

Perhaps there are some other films about him. Write in the comments, maybe you remember something.

[lfflrs]

идея чем заняться, если вам скучно:

придумать хэдканоны своим преподам/учителям/коллегам

я занималась этим два часа и написала хэдканоны только для половины моих преподов. в любом случае это было интересно, чуть позже я дополню этот список, а пока вот результат (не думаю, что вам это что-то даст, но, возможно, кому-то интересно; вместо фио препода просто его предмет):

бел яз:

estp 

типичная бабуля, завышает студентам оценки и угощает по праздникам

любит детей, особенно своих внуков

яркое прошлое: тусовки, мальчики, мода

реально любит свою работу (взаимно)

читает внукам белорусские сказки

языкознание:

entj 100%

доброе сердце и холодный ум 

дома все книги стоят по алфавиту

ледяная королева на работе, нежнейшая среди семьи 

шарит за физмат

в школе была отличником и старостой

хлещет кофе 24/7

в их семье в декрет уходил муж, а не она

без неё университет развалится

��транно, что она не декан

поставит зачёт за слёзы и��и тетрадь с котиками

не шарит в литературе, но скрывает это

научная литература >>>> художественная литература 

лп преподши славянского

мысленно матерится на иностранных студентов

куратор, славянский:

плачет вместе со студентами из-за их проблем

мать для своих (всё порешает, успокоит и угостит)

постоянно много дел (всё скидывают на неё)

никогда не высыпается, но уже привыкла

любое мероприятие – возможность поболтать с новыми людьми

смотрит «Не родись красивой» или типа того

хлещет кофе 24/7 вместе с преподшей языкознания

заедает стресс

лп преподши языкознания

любит путешествовать, побывала в половине славянских стран

физра:

.sfp (?)

НИКТО не знает как её зовут

на самом деле вообще не занимается спортом и не любит его

получила своё образование просто чтобы получить образование, работает ради денег

«и я бросила школу, сожгла тетрадки и портфель, закурила сигарету…»

угрожает, что не поставит зачёт, но в итоге поставит просто так

в душе ей похуй на нас

слушает кальянный реп и ходит в ночные клубы

ИБГ:

entp 99%

«если бы вы знали, как мне похуй, вы бы заплакали»

давно познал жизнь 

опыта в преподавании больше, чем время существования этого мира

очень рано женился

поставит автомат за бутылку водки или реально хороший анекдот

похуй на свой же предмет

в детстве/юности увлекался великой отечественной или второй мировой

обожал слушать рассказы деда/прадеда

самый красивый парень на районе/в классе/в группе

мистер харизма

античная лит-ра:

esfp 

потеряшка

искренне сочувствует иностранным студентам, болтает с ними и интересуется культурой

из-за молодости не воспринимают всерьёз

с детства увлекалась древней Грецией и т.п.

в детстве хотела замуж за Апаллона

вместо чая и кофе энергетики и газировка

любит рисовать, но стесняется

любит людей, но утром в автобусе мечтает уничтожить их

огненный знак зодиака (лев?)

ставит тысячу будильников, но в итоге будит муж

понимает, что её предмет никому не нужен, и без вопросов раздаёт автоматы

в школе прогуливала уроки и списывала

смотрит все новые фильмы и сериалы

англ:

тоже потеряшка 

мать тех, у кого преподша славянского не мать

искренне интересуется нашими историями, мнениями и сплетнями 

в душе философ

помогает попрошайкам на улице 

пугает зачётом/экзаменом, но в итоге задаёт лёгкие вопросы, помогает и завышает оценку

любит животных

романтизирует Англию

пьёт чай, оттопырив мизинец

[casualbos-bir]

не проси чудес. ты умеешь сам чудеса, не книжные, а живьём. запрокинув головы в небеса, все увидят разное и своё. астроном увидит парад планет, музыкант — мотив, стихоплёт — слова. за ладошку риса, раз нет монет, можно жёлтых аистов рисовать. веришь? слушай сказочку про Китай: жил в Китае бедный студентик Ми. изучал науки — пиши, читай, поцелован сном, окружён людьми. когда ночь на город плеснула тьму, Ми покинул дом, ремеслом горча, и хозяин чайной принёс ему нереально вкусный зелёный чай. разбираться в чае старик умел: распускался лотос, парил улун. а потом студентик взял жёлтый мел, начертил крыло на стене в углу, и ещё крыло, и длиннющий клюв, и в глазах болотную хитрецу. прошептал — давай, танцевать велю, у меня есть дудочка, так танцуй. и застыли стражник и лицемер, наблюдая танец — ещё, ещё. забывалась боль, остывал пуэр, подоконник перьями стал мощён, а в окно смотрели волшебный лис, серебристый волк, водяной дракон. если чудо сделаешь — поделись. и прольётся звездное молоко да в твои ладони — бери, дари озорное счастье, смешную весть. потому что бог у тебя внутри. потому что ты этот бог и есть. вот такая сказка: начни с нуля, заплутав по глупости в темноте. если даже стены пустились в пляс, неу��ели ты косолапей стен. разобравшись в маленькой нелюбви, продолжай идти, но всегда глазей. если встретишь аиста, то зови — эй, сюда — попутчиков и друзей. аист будет чёрен и будет бел, аист будет пёстрым — и что с того. не проси плясать одному тебе. не танцует аист для одного.

[ev-n-learning]

[thinking abt toki pona]

[oaohara2]

Мне больно до судорог, больно до дрожи, твое я отсутствие чувствую кожей. Молчанье твое оглушает до боли. И жизнь без тебя ни копейки не стоит. Пустые закаты, пустые рассветы, зачем они мне, если ты снова где-то?.. Чужие глаза. Голоса в телефоне. Весь мир без тебя - черно-бел и огромен. Чужие вопросы. Чужие ответы. ... А ты снова с кем-то... а ты снова где-то... Я снова, мне кажется, падаю в вечность, и вновь познаю без тебя бесконечность