#алекси

[veikkoalen]

единственный полезный аутпут от мужика

все саблиминалим подвалы ремеди

[mihaylovblog]

15.01.1977 г. – Премиера на българо-италианския сериен филм „Завръщане от Рим“ на режисьора Иля Велчев, по сценарий на Антон Дончев. Оператор и художник е Константин Джидров. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Райна Василева, Милен Пенев, Юрий Ангелов, Дагм��р Ласандер, Лаура Белли, Петър Слабаков, Наум Шопов, Виолета Донева, Катя Зехирева, Никола Дадов, Пиеро Джерлини, Тодор Георгиев, Гергана Бърдарова, Атанас Найденов, Ани Илчева, Борис Радивенски, Светозар Атанасов, Светослав Дюлгеров, Георги Миндов, Иван Запрянов, Снежина Иванова, Чинция Бруно, Атанас Василев, Любомир Пантев, Алекси Алексиев, Петър Сердаров и др.

[statesone]

Як унікальний стиль Алекси Чанг назавжди змінив моду - Vogue Україна

📣 StatesOne — https://news.google.com/rss/articles/CBMiaWh0dHBzOi8vdm9ndWUudWEvYXJ0aWNsZS9mYXNoaW9uL3BlcnNvbmEveWFrLXVuaWthbG5peS1zdGlsLWFsZWtzaS1jaGFuZy1uYXphdnpoZGktem1pbml2LW1vZHUtNTQwNjkuaHRtbNIBZWh0dHBzOi8vdm9ndWUudWEvYXJ0aWNsZS9wZXJzb25hLWFtcC95YWstdW5pa2Fsbml5LXN0aWwtYWxla3NpLWNoYW5nLW5hemF2emhkaS16bWluaXYtbW9kdS01NDA2OS5odG1s?oc=5&utm_source=dlvr.it&utm_medium=tumblr

[vprki]

Чавдар Попов: Оригиналният, необичаен празник на Пламена Димитрова-Рачева

Пламена Димитрова-Рачева ознаменува своята 70-годишнина с изява, която от всяка гледна точка е твърде оригинална и до голяма степен необичайна - в средновековната Пиргова  кула (XVв.), част от Регионалния исторически музей в Кюстендил, написа за „въпреки.com” изкуствоведът проф. Чавдар Попов.

Историческата сграда е реставрирана и адаптирана за малки експозиции и изкуствоведката и художничка подреди изложбата “Преминаване“, която представлява своеобразен „колаж“ от собствени творби, от нейни портрети, рисувани от известни художници (Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Милко Божков, Кирил Божков, проф. Пламен Вълчев, Снежина Попгенчева, Георги Лечев, Явор Цанев, акад. Николай Терещенко – Русия, Кармело Гондзалес – Куба, Лора Маринова, Мария Чакърова, Хироши Арада – Япония, Алекси Начев, Красимир Тодоров с малка пластика в техника Z Art и други, както и снимки от известните фотографи Росен Донев и Гаро Кешишян), от критически и есеистични текстове и от фрагменти от различни по-обширни материали. /Припомняме, че през лятото в пространството на кулата за първи път бе експонирана изложба на талантливия кюстендилки художник Станислав Божанков –б.р./

Подобна синтетична и „полифонична“ структура, впрочем, съответства в пълна степен на личността  на Пламена Димитрова-Рачева – изкуствовед-изследовател, художествен критик, куратор, уредник, лектор, преподавател, художник и фотограф, пътешественик и архивист, администратор, с една дума културтрегер в най-високия и пълноценен смисъл на тази дума. Трудно е да преценим в коя именно област нейните заслуги и нейните приноси са най-осезаеми. В случая обаче не бихме могли да говорим за разнопосочност на интересите и заниманията или за еклектична, механична смесица от дейности в полето на културата и изкуството.

Работата е там, че всички тези страни и аспекти от целокупното ѝ творческо дело, чийто обем през годините вече е твърде осезаем, са не само тясно взаимосвързани, но и се предполагат взаимно. Ето защо, за да разберем по-добре художническите ѝ опуси, следва да имаме пред вид всичко останало, което тя е сътворила и продължава да прави…

Изявите на авторката в областта на пластическото творчество по условие, по презумпция, така да се каже, са обагрени от определен задълбочен „културологичен“ багаж по силата на обстоятелството, че основната област на нейните професионални изяви все пак е изкуствознанието. Тя е позната сред колегите, а и сред по-широки кръгове на обществото, предимно като изследовател на българското изобразително изкуство. Тези занимания дават отражение на нейните рисунки, инсталационни форми, фотографии. Като правило творбите съдържат дълбок асоциативен подтекст.

Без да бъдат символични в строгия смисъл на думата, образите, които авторката изгражда, носят в себе си нещо енигматично, недоизказано, едва загатнато. Светът на сънищата, на неопределените емоции, на противоречивите душевни състояния се просмукват във формите и пространствата на произведенията. Те съдържат и определена доза „мистичност“, която оставя на зрителя значително емоционално и духовно пространство за досътворяване и за „разчитане“ на посланието. Това послание не се налага, не се натрапва, а е внушено и подсказано по един фин, и „тих“, деликатен начин.   

Пламена Димитрова-Рачева

Във време, когато тясната специализация и профилирането на професионалните занимания и дейности сякаш взема връх и се очертава като водеща тенденция, Пламена Димитрова-Рачева категорично ни демонстрира възможностите на автор, който е запазил, колкото и банално за прозвучи това днес, своите автентични интереси и своята неизменна любов към необятния свят на изкуството в неговата пълнота и органика.

Текст: проф. Чавдар Попов

Припомняме, че Пламена Димитрова-Рачева бе директор на ГХГ „Борис Георгиев“ във Варна от 2015 година до началото на 2022. През 2018 година галерията бе партньор на фондация „Въпреки“ в реализацията на мащабния ни проект „Учители и ученици в изобразителното изкуство“ с представянето на изложби на поколенията възпитаници на професорите Емил Попов, Андрей Даниел (1952 -2020), Вихрони Попнеделев и Николай Майсторов. По-специално във варненската галерия бе експонирана изложбата на почти 100 ученици на Андрей Даниел, които изпратиха творбите си от България и различни краища на света. Същата година не само галерията отбеляза и 130 години от рождението на патрона си забележителния художник Борис Георгиев. Тук е била и една от неговите първи изложби във Варна.

Тогава Пламена Димитрова-Рачева сподели и като авторитетен негов изследовател за „въпреки.com”: „Борис Георгиев е нещо много специално за Варна, защото това е един художник, който надскача мисията си на художник. Той има много голяма роля в интелектуалния и политически елит на ХХ век. Отделно от това има своя принос в историята на българското изкуство. Той е художник – космополит, който се цени изключително много в Италия, в Индия, където е пребивавал 5 години по покана на Рабиндранат Тагор. Може много да се говори за това, а той ни е оставил една портретна галерия, за която ние можем да си дадем ясна представа кои са били неговите духовни братя, както той ги е наричал. Неговите духовни приятели са Алберт Айнщай��, с когото е в кореспонденция, след като рисува негови портрети и портрети на семейството му, Рабиндранат Тагор, кардинал Мери дел Вал, чийто портрет е в библиотеката във Ватикана от 1937 година. За него Борис Георгиев получава най-голямото отличие за изкуство Ордена на Италианската корона, връчено му във Ватикана за неговите постижения в изкуството. Може много да се говори за Борис Георгиев, особено тук във Варна, освен изложбите, които е правил като история. Тук е и неговият дом, в който се родил и тази година ще бъде поставена паметна плоча“.

Припомняме още, че докато работеше като главен експерт в Държавна агенция „Архиви“ (от юли 2010 г. до зимата на 2015 г.)  тя успя заедно с колегите си да възстанови и покаже на публиката творчеството на забележителната българска художничка, ценена в Европа Бистра Винарова (1890 -1977), съпруга на изключителния, публицист, дипломат и общественик Симеон Радев (1879 -1967).

Изложбата „Преминаване“ в Пирговата кула  дава възможност да станем свидетели на творческото развитие и личните преживявания на Пламена Димитрова-Рачева. Всяка картина представя момент от живота на автора – чувство, мисъл, надежда или мечта. Когато се докосваме до тях, ние виждаме не само произведение на изкуството, но и обект, с който може да изградим емоционална връзка.

Пламена Димитрова-Рачева

След откриването на изложбата Пламена Димитрова-Рачева изнесе лекцията „Морето в мигове на вдъхновение за Владимир Димитров – Майстора и за Николай Лилиев“ в ГХГ „Владимир Димитров- Майстора“ в Кюстендил.

Така на 20 септември имахме приятната възможност да усетим творчеството ѝ на художник и изследовател и заедно с това да я видим през погледа на другите автори, включени в изложбата чрез образа ѝ, който ги е вдъхновил да я рисуват… ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[rugbypodbg]

Горд съм, че съм Украинец, и се гордея, че съм Ирландец" - задната линия на Лейнстър Алекси Сорока приема всеки ден поотделно

Горд съм, че съм Украинец, и се гордея, че съм Ирландец" - задната линия на Лейнстър Алекси Сорока приема всеки ден поотделно 21-годишният играч има баба, която живее в Днипро, и други близки роднини, живеещи в Киев

21-годишният играч има баба, която живее в Днипро, и други близки роднини, живеещи в Киев Той вдига малкия си пръст във въздуха. До голяма степен е прав, но средният е извит и подут. “Счупен”, казва задната линия на “Лейнстър”. “Залепих го. Сложих му ръкавичка за хърлинг. Връщам се към дните си в Gaa.” Сега повече от всякога Алекси Сорока се опитва да обедини ръгбито си и да се примири с един…

[keiloo]

[orinoku]

“A declaration of love in the neon lights”

“Признание в свете неоновых огней”

Просто Кентин и Алекси, просто ударило в голову х) 

*то чувство, когда не очень хорош, что в английском, что в рисовании :‘D

[akylk0]

Прошлогоднее игровое.

                                                      IQ Dungeon

Скачала из-за милой графики. Не ожидала ничего, а получила нечто прекрасное. Японские разработчики не просто сделали серию квестов объединённых общими персонажами и тематикой. Это полноценный сюжет с продолжением и новыми злодеями. Понравилось как после победы над первым злодеев все жили своей жизнью.

Битва с Кракеном, когда герои переставлялись поочередно крутая. Самый красивый дизайн у Лича. Принцесса радует тем как в конце помогает и спасает рыцаря поцелуем.

Загадки самые разные. Отличная система подсказок. Чтобы получить их надо посмотреть короткую рекламу или пройти бонусные уровни. Просмотр рекламы с которых хорошо увеличивает число игровой валюты. Честно, многие смотрела в Интернете, но было весело. Часто решения не так очевидны. Загадки разные. От пазлов и простых ударов до п��реворачивания телефона для смены пол и потолока местами или пошагавая стратегия боя.

Вывод: идеальный пример простоты истории, которая лучше сложности.

Дракон при рождении.

После.

Вот это золотая рыбка.

Все герои в сборе.

Офигевший сфинкс-злодей.

Благодарности игрокам.

                                     Сладкий флирт. Университет.

Что-то игра совсем мимо меня. Понятно, многие персонажи исчезли, но как назло пропали те парни, которые мне нравились. Армин где-то там, остался лишь его брат. Лизандр после смерти родителей теперь на ферме и не похоже, чтобы кто-то с ним общался. Одно радует Кентин свалил и хрен с ним. Кас и Нат остались, но лучше бы тоже свалили в закат.

Героиня не нравится ещё больше. Мало того, что также тупит, так ещё выясняется кинула друзей без особых объяснений. В чём пару раз они укорят. Странно, ребята вроде в наше время живут, а героиня так людей выкидывает из жизни. Ещё больше бесит Роза. Она давно в отношениях, поэтому заставляет всех искать себе пару. Подруга приехала в последний год диплом делать, нет надо срочно искать половинку ей пару и обижаться, когда она ради работы вежливо отказывается тусить с ней.

Зато есть Алекси. Ему мы помогаем в первых эпизодах закадрить парня. Учитывая сколько друзей-геев спасали ситуацию в ромкомах, давно пара платить по долгам. Впрочем мальчики сами справились и молчун оказался не таким стеснительным. Ким работает фитнес-тренером и общается с Натом. В "Школе" их шипперила. Мелоди снова встрескалась в потенциального партнёра героини и будет ревновать. Староста в тогда, преподаватель сейчас...прослеживается связь. Амбер теперь добрее, но так сразу прощать ей все стрёмные вещи школы я была не готова. Не думаю, что героиня сразу бы забыла всё. Хотя она и не так чудила. Конечно блондинке неприятно, когда её вежливо послали вместо примирения. Новая соперница понравилась. У девушек обычная неприязнь, но в рамках адекватности. Она даже проводит время на спонтанной вечеринке, которую устраивает непутёвая соседка.

О парнях:

Юн. Видимо добавлен для фанатов кей-попа и расового разнообразия. В прошлый раз за азиатов отдувалась подруга Амбер. Он милый хороший правильный мальчик. Больше сказать ничего не могу. Даже слишком правильный. Наверно напоминает о Натаниэле первых эпизодов. На него положила глаз леопардовая хозяйка кафе, поэтому попытки кадрить его будут чреваты сложными отношениями с начальством.

Заиди. Профессор нашей героини. Честно, в школьные года подобное казалось милым. Сейчас становясь старше понимаю как на деле стрёмно. Заигрывает со студентками. В отличие от многие подобных профессоров выглядит как загорелый Тони Старк. В описании на Вики упомянуто, что ранее тусил однажды с отцом героини. Мдя. Возможно бы относилась к нему чуть мягче, но когда он на лекции выдал нечто вроде: "знания не нужны, они будут обсуждать всё сами", то сразу снизился рейтинг доверия. Была у меня такая преподавательница. Потом удивлялась почему мы не знаем философов и как вообще жить будем. Однажды рассказывала девочке, что её родители неправильные армяне, раз платили ей деньги за хорошие оценки. Видимо бездетная русская знает вопрос лучше. Опуская мои вьетнамские флешбеки, он раздражает свои позёрством. Удивительно как только в третьем сезоне получил ложное обвинение в домогательствах с таким поведением. Другого бы было бы жаль, но учитывая увиденное ранее и потенциальные отношения со студенткой, даже иронично видеть как мужчина попал в ситуацию "сама дура виновата, нефиг авансы раздавать".

Прия. Обычная Прия. Возможно она крутая и хорошая, но каждый раз глядя на неё вспоминаю шутку, что гетеросексуальке сложно влюбится в девушку, потому что подобное равно автоматическому признанию, что она лучше тебя. Глядя на умную, красивую, путешествующую, неозлобившуюся, желающую помогать другим, стильную барышню действительно не понимаю чем её героиня зацепила.

Натаниэль. Учитывая прошлое логично, что забьёт на всё �� скажутся избиения отца, но не также. Парень конечно спасает девушку от гопников, но при этом делает сальные намёки в общитии, стрёмно шутит про боксёрскую грушу и если верить спойлерам спутался с наркодилерами. Их Касом будто местами перепутали, но слишком вдавили педаль в пол.

Каса пока не встречалась толком. Но в диалогах праздничных эпизодах он кажется более нормальным. Вот только после Школы не могу его видеть.

Вывод: возможно позже попробую пройти ещё пару серий, но разочаровывает.

[sheerfreesia007]

Fallin’ All In You (Pt. 43)

Title: Fallin’ All In You (Pt. 43)

Pairing: Agent Whiskey x Reader

Author: @sheerfreesia007​​

Words: 2,692

Warnings: Fighting, kidnapping

Tags: @synystersilenceinblacknwhite​, @two-unbeatable-beaters​, @randomness501​, @sevvysaurus​, @paryl​, @fioccodineveautunnale​, @talesfromtheguild​, @secretsihideinside​

Author Notes: I am SO excited to share this chapter with you guys! I loved writing this one! I’m starting to love writing action scenes. Also I feel like this was a little predictable but I loved this chapter. Also I do NOT speak Russian this was all from Google Translate so if any of it’s wrong I’m sorry. Oh and I’m going to have some fun writing for Alexi, we’ll see more of him in the next chapter. :) Please any feedback would be greatly appreciated.

Gif Credit: Google

           The restaurant is small and quaint, it’s done up like a 1950’s styled diner in red vinyl seats and shiny chrome accents. The waiters and waitresses are all dressed in red and white collared uniforms with bright chipper smiles that they direct to their patrons with ease. You check your phone one more time to make sure you understood the message you had received from Comm10, your control agent that had gone missing a week ago.

           I’m being held by a group that speaks Russian and the only word I hear repeated is Полоски.

           It had taken you no time at all to translate the Russian word for pinstripe, but it stumped both you and Ginger as to what that could mean. After asking around casually Ginger had figured out that there were a group of Russian men that wore pinstripe suits who frequented a 1950’s diner where they ate dinner almost every night.

           That was why you and Ginger were seated in the diner across the room from the group of men currently; you were hoping to gather some intel on where they were hiding your control agent. If you were successful you’d be able to infiltrate and rescue the agent without having to fight the Russian men.

           You shifted in your seat and tapped on the ear piece in your ear. Earlier you had come in and planted listening devices near the table where the men usually sat so that you could listen in on their conversation without being too close to them.

           “Вы слышали от Романа? Он сказал тебе, когда мы сделаем наш ход?” (Did you hear from Roman? Did he tell you when we make our move?) asked the largest one out of the three of them. He was sitting facing you from across the restaurant and was wearing a loose fitted dark gray pinstripe three piece suit.

           “Нет, перестань спрашивать Алекси. Роман свяжется с нами, когда он свяжется с нами. Там нет спешки. Никто не знает, что мы делаем.” (No, stop asking Alexi. Roman will get in contact with us when he gets in contact with us. There is no rush. No one knows what we are doing.) responded one of the men with their back to you. He was wearing a black and white pinstripe suit and more fitted than the one Alexi wore.

           “Почему ты так волнуешься, Алекси? В этом маленьком городке нет никого, кто понимал бы русский язык. Никто не знает, что мы планируем захватить.” (Why are you so worried Alexi? There's no one in this little town that understand Russian. No one knows that we plan on taking over.) said the last one with a loud laugh. He was also facing away from you but turned his head to look around at the other patrons with a mocking smile, he was wearing a dark blue suit.

           “What are they saying?” came a harsh voice from across from you and your eyes darted over to Ginger who sat glaring at you.

           “Apparently someone named Roman is supposed to contact them to let them know when they are to make their move. But they haven’t said anything about what they’re doing or where our agent is.” You relayed back to her as you turned to look out the window at the people walking by outside.

           “Я устал ждать! Аген��, которого мы похитили, не говорит нам ничего полезного! Он бесполезен для нас, я говорю, что мы избавляемся от него.” (I am tired of waiting! The agent we kidnapped is not telling us anything of use! He is no use to us I say we get rid of him.) Alexi said angrily in your earpiece and you gasped softly still staring outside the window. You saw Ginger pointedly look at you out of the corner of your eye and you shook your head slightly so she didn’t garner any attention. Her angry huff was your only response as you focused back on the Russian conversation.

           “Он не бесполезен. Он расскажет нам об агентстве, в котором он работает. Я почти там с ним, еще несколько сеансов с ним, и я смогу взломать его и получить всю информацию, необходимую для Романа.” (He is not useless. He will tell us about the agency he works for. I am almost there with him, just a few more sessions with him and I will be able to crack him and get all of the information needed for Roman.) responded the second man to Alexi. Your heart clenched in your chest at the word “sessions”. You could only imagine what that meant, you only hoped that Comm10 was still hanging in there.

           “Помимо Алекси, Роман сказал нам, что этот план займет много времени. И нам нужен этот агент, чтобы сказать нам, на кого он работает.” (Besides Alexi, Roman told us this plan of his would take a long time to complete. And we need this agent to tell us who he works for.) Your brow furrowed curiously as you wondered why they needed to know who Comm10 worked for so badly.

           “Хорошо, хорошо хорошо. Но давайте вернемся уже, чтобы вы могли выбить информацию из агента. Я хочу покончить с этим уже. Где эта чертова официантка?” (Alright, alright fine. But let's get back already so you can beat the information out of the agent. I want to get on with this already. Where is that damn waitress?) Alexi relented as he threw his hands up in the air. You tensed as you watched his reflection in the window as he looked about the restaurant before calling over their waitress.

           “Are they leaving?” Ginger asked harshly and you nodded your head softly. She huffed and stood from the booth that the two of you had been sitting in. Your head turned to her quickly and watched in shock as she began making her way to the front door in a huff. You silently watched as she flicked her suit jacket from around her hips and her large belt buckle with the Statesman logo flashed out to the patrons nearby her. Sucking in a breath you watched as Alexi’s eyes widened as he spotted her belt buckle. You silently cursed Ginger as Alexi quickly caught the attention of his comrades.

           “Смотри смотри. У нее та же пряжка, что и у агента, которого мы похитили. Как в�� думаете, она здесь для него?” (Look, look. She has the same belt buckle as the agent we kidnapped. Do you think she's here for him?) Alexi said softly to his comrades as he nodded his head at the retreating Ginger. You watched as they all stood from the table and fixed their suit jackets before Alexi threw some bills onto the table and they all filed out of the restaurant after Ginger.

           “Fuck Ginger.” You cursed softly as you did the same as the men and dropped a few bills on the table before you quickly left the restaurant. As you exited you looked around for Ginger and didn’t see her anywhere in the parking lot. Making your way over to the simple black compact car you had been driving since the two of you had arrived you noticed the keys to the car scattered on the ground and you crouched down to grab them quickly. Standing back up you twisted and turned to see where they could have dragged Ginger.

           Suddenly you heard a sickening screech and whirled around to see Alexi disappearing an alleyway next to the restaurant with a devious smirk on his face. Darting over to the alleyway you quickly stuck your hands into your jacket pockets and slipped your brass knuckles over your knuckles. You peered around the corner and saw the three Russian men cornering Ginger against the bricks halfway down the alleyway. They weren’t so far down the alleyway but they were far enough from the entrance that they were in the shadows.

           “Hey leave her alone!” you shouted loudly and saw all of them dart their heads to look at you.

           “Ты позаботься о ней, я возьму это.” (You take care of her I'll get this one.) said the third man from the restaurant as he moved away and closer to you. “Sorry miss no problem here. Just friends.” He said in English with a heavy Russian accent as he held his hands up before him in a defenseless stance as he moved closer to you.

           You waited where you were as he stepped closer drawing him far enough away from his comrades before you struck. You sized him up quickly as he advanced and found that he seemed to be smallest of the group with a stock build and a small head. As he stepped even closer to swung out and clocked him in the side of the face making him reel back with a shout. You quickly followed through and swung again with a forceful uppercut to his chin. With another jab to his face the man went down like a sack of potatoes and you shook out your hands before adjusting the brass knuckles and looked back over at Ginger.

           Alexi was now stalking over to you with a menacing glower on his face. You saw over his shoulder that Ginger was fighting off the second man before Alexi was suddenly in your face taking swings at you. You blocked his punches but even with the blocks you executed his power was overwhelming. You darted around him quickly and took jabs that landed on his sides and waist trying to tire him out.

           “Иди сюда, сука. Остановить перемещение.” (Come here you bitch. Stop moving.) Alexi growled out as he flung his hand out and gripped your neck tightly. Your hands came up to grab onto his one and tried to pry him off of your neck.

           “Вы первая сука.” (You first bitch.) you spat out at him as he easily began to lift you in the air. You watched as Alexi’s eyes widened and then an evil smirk flickered over his lips.

           “О, она боец этот. Она мне нравится.” (Oh she's a fighter this one. I like her.) Alexi said tauntingly over his shoulder to his comrade and smirked in your face as he held you inches above the ground like you weighed nothing. You gritted your teeth and then flung one of your fists back to punch hard into Alexi’s sternum. He choked and instantly dropped you as his hands went to his chest. You dropped onto your booted feet and swung one leg up to kick Alexi in the groin and he crumpled to the ground with a loud groan.

           You gasped for air for a minute before you straightened up and looked over to Ginger who was finishing with the guy who had crowded her against the brick. You watched as she delivered a punch to his face and he slumped against the brick. Making your way over to her quickly you assessed her for any injuries.

           “You okay?” you asked softly and she nodded at you quickly. The two of you began to move to the entrance of the alleyway and had just passed the first guy you fought who was still laying on the ground out cold when you felt a large beefy arm wrap around your neck and drag you back against a hard chest.

           “Ты думаешь, я позволю тебе уйти от этого легко драгоценного? О нет, я не закончил веселиться с тобой.” (You think I'd let you get away that easily precious one? Oh no, I'm not done having fun with you.) came Alexi’s sinister voice in your ear. Your hands came to grip his large arm against your neck. You gasped out and tried to swing your elbow back into his side but he easily blocked your attempt. You widened your eyes at Ginger who stood a few feet away from the two of you staring with horrified eyes. You silently pleaded with her to not leave you to these guys.

           But you watched as something in her eyes changed and she turned and ran from the alleyway leaving you to a fate that you’d never leave anyone to. You began struggling harder against Alexi and heard his dark chuckle in your ear.

           “О, так грустно, что ты не можешь доверять даже своему товарищу, чтобы помочь тебе дорогой. Я собираюсь приятно провести время с тобой, дорогой.” (Oh so sad that you can't trust even your comrade to help you precious one. I'm going to enjoy my time with you precious one.) Alexi whispered into your ear and you tensed against him. Just then you felt a prick on your arm and your world suddenly went black.

             Jack ran down the hallway towards the conference room where he knew Champ, Tequila and Ginger were. Anger and fury was roiling inside him as he moved as quickly as he could. Bursting through the door his eyes darted around the room before they landed on Ginger who was standing at the end of the large table with a few cuts and bruises on her face. The all-consuming fury that flooded his body even scared him a little, but by the blanched wide eyed look on Ginger’s face it scared her more. Tequila was up quickly out of his seat and moving to Jack with his hands splayed out.

           “Easy Whiskey.” Tequila said softly.

           “You! You left her!?” Jack shouted angrily as he severely pointed his index finger at Ginger accusingly.

           “Whiskey!” Champ shouted in shock at his outburst.

           “No! I told you she wasn’t ready! This is why I voted no on you every fucking time Ginger. Because I knew you couldn’t hack it when it came push to shove! You don’t turn tail on your fellow agent in the field!” Jack shouted angrily as he continued to point his finger accusingly at Ginger who just stood there look like she was terrified.

           “Whiskey enough!” Champ shouted loudly. “We are doing everything that we can to get her back.”

           “That’s not enough! She shouldn’t have even been put in this spot!” Jack snapped angrily back at Champ. Jack looked over to Tequila who nodded at him in solidarity.

           “I agree with Whiskey. There should’ve been at least another agent with them.” Tequila agreed amicably.

           “I don’t appreciate you questioning my skills.” Ginger said snootily as she turned her nose up in the air.

           “You left an agent in the field to your targets!” Jack snapped so fiercely at Ginger that she flinched back away from him. “That’s the one rule you don’t ever break! You always have your partner’s back no matter what!”

           “Ginger you’re demoted back to lab coordinator.” Champ said decisively and Ginger balked at him.

           “What?! You can’t do that!” she snapped angrily as she glared at Champ.

           “I run this agency not you. What I say goes! And Whiskey’s right you always have your partner’s back no matter what.” He said unwaveringly and Ginger hung her head. “You’re dismissed, report back in three days you’re on suspension.” He said resolutely and Ginger nodded her head in shame as she slinked out of the conference room. Champ turned to Whiskey once the door shut behind Ginger. “You were right I’m sorry. I should’ve seen that she’s not fit for field work.”

           “A whole lot good that apology is.” Jack snipped angrily at Champ who just nodded his head. “What are we doing to find her?” Jack then asked as he looked imploring at Champ. The older man shoved a large file across the table to Jack and Tequila and the two of them peered at the file as Jack flipped it open.

           “We’re tracking them with help from your girl. She was able to set off her gps tracker before the targets took her jacket and weapons from her we assume. But they keep moving or there’s something interfering with the signal from her tracker. I’m going to need you and Tequila to gear up and go huntin’ for her.” Champ explained as both Jack and Tequila read the file quickly as they nodded.

           “We can be ready in a half hour.” Jack said adamantly and Tequila nodded next to him.

[silincioest]

Wenn unsere Helden sterben...

… умирает и часть нас. Мозгом я понимал суть этих слов. Но почти два месяца назад я ощутил это сполна. Да так, что адекватно об этом писать могу лишь сейчас, когда боль утраты поутихла. Не стало одного из моих героев. Умер Алекси Лайхо, один из лучших гитаристов современности, человек, своим примером вдохновивший множество людей играть, петь, сочинять. Но для меня он был тем, кто своим творчеством помогал собраться, подняться в самых трудных моментах жизни. Если взглянете на прошлые посты, увидите, что штормило меня неслабо, и окончательно упасть и сдаться не позволяло, в том числе, творчество Алекси.

Песни поддерживают тремя способами, как по мне.

Способ первый. Это собеседник, который выслушает тебя и скажет лишь одно: «А вот что с этим делать – решай сам. Главное, что на душе у тебя стало хоть чуточку легче». И ты понимаешь, что своим многозначительным молчанием и живыми эмоциями он сказал больше, чем могли бы передать слова.

Способ второй. Это товарищ, соратник с флагом, который тянет тебя за руку со словами: «Не унывай, друг мой! Трудности останутся позади, мы победим!». И с этим флагом, окрыленный надеждой ты стремишься бороться за жизнь и побеждать.

А вот и третий способ. Ты сидишь разбитый, глуша из горла вискарь и думая, что твоя жизнь кончена. Но тут, вышибая с ноги дверь, влетает твой друг, дает тебе оглушительного леща, поднимает тебя за грудки, встряхивает и говорит: «Соберись, тряпка! Чего нюни распустил?». И это работает! Да так, что ты моментально трезвеешь, а уже через минуту ты с огнем в глазах ищешь выходы и строишь планы.

Вот песни Алекси были именно третьим типом. Наверное, все потому, что он сам был в ситуации, когда опускались руки, и не хотелось жить. Его творчество пропитано борьбой, причем, борьбой с самим собой.

Десять лет назад я увидел видео с концерта и не могу поверить своим глазам: то, что Алекси Лайхо творил с гитарой было потрясающим волшебством. Коктейль из ярости, мелодичности и скорости. Даже сейчас, прослушивая песни Children of Bodom в черт его знает какой раз, у меня мурашки по всему телу.

Он жил музыкой. В ней он спасался, попутно спасая нас. Его преданность делу, порой, напоминала фанатизм. Никогда не забуду видео с концерта в Канаде, кажется, где он играл со сломанной ключицей. Играл, превозмогая боль, до последнего, пока его не увели. Увели! Не сам ушел.

Алекси Лайхо был и навсегда останется моим героем. Ярким примером человека, который никогда не сдавался и до последнего момента был верен своему делу.

Спасибо тебе! Помню. И никогда не забуду.

[oi5]

Нобелевская лауреатка Алексиевич присоединилась к наблюдательного совета центра «Бабий Яр»

Нобелевский лауреат по литературе Светлана Алексиевич присоединилась к наблюдательного совета мемориального центра Холокоста «Бабий Яр», сообщила прессслужба проекта 4 декабря. «Светлана Алексиевич – выдающаяся писательница, которая в сложной советской и постсоветской реальности «хотела понять, сколько человека в человеке и как этого человека в человеке защитить». Этого хотим и мы, инициаторы и участники проекта мемориальный центр Холокоста «Бабий Яр» – исследовать, задокументировать, сохранить пересказ... Читать дальше: https://oi5.ru/n309143651

[vikadremova]

Кроссовер Сладкого флирта и Элдарии. Алекси даже в неизвестном мире не упустит возможность завести новые знакомства :3 Для конкурса на форуме Сладкого флирта, в котом я заняла третье место ^^ Crossover My Candy Love and Eldarya Alex, even in an unknown world, will not miss the opportunity to make new "friends" :3

[mhealthyliving]

Съветник в МВР: Семерджиев е едно отгледано дете

Съветник в МВР: Семерджиев е едно отгледано дете

„Семерджиев е един отгледан случай, едно отгледано дете. Трябва да видим защо се е поставял над обществото, кой го е подкрепял. Подкрепяли са го и близките. Този случай е емблематичен”. Това заяви в предаването „Събуди се” по Нова тв Алекси Кесяков, съветник на вътрешния министър. Кесяков припомни и другите подобни случаи от последните месеци. Има резултати от по-засиления контрол по пътищата,…

[booksx8]

#Зарубежная_проза Шерман Алекси - Абсолютно правдивый дневник индейца на полдня #Шерман_Алекси_Абсолютно_правдивый_дневник_индейца_на_полдня Арнольд Спирит Младший живет в индейской резервации Спокан и учится в школе для индейцев. Здесь его бьют и обзывают свои же. За что? Просто за то, что он родился болезненным и непохожим на остальных. Вот Арнольд и сидит дома – и рисует карикатуры и шаржи в ответ на всё, что происходит в его жизни. Но рисование – это еще и возможность вырваться из резервации, где все индейцы давно опустили руки и нашли утешение на дне бутылки. Арнольд хочет лучшей жизни и решает: нужно рискнуть и перейти в школу Риардан, где можно получить хорошее образование и выбиться в люди. Но там он будет единственным индейцем среди белых… Получится ли стать своим среди чужих? https://www.instagram.com/p/CgyxYKttkKc/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[olegterebenin]

🛫 Северное Сияние и дипломы о пересечении Северного Полюса. Хельсинки -Токио - Airbus A350-900s может перевозить до 330 человек. Авиакомпания Finnair раздает "дипломы" и наклейки, удостоверяющие, что пассажиры пролетели над Северным полюсом. Пассажиры радостно реагируют на новый маршрут. Говорит Алекси Куосманен, заместитель лётного директора авиакомпании Finnair - Я бы сказал, что люди были полны энтузиазма, - сказал он. - Многие спрашивали, в какое время мы пересечем полюс и когда ожидается северное сияние. Есть и другие мелкие ньансы. Например, спутниковая голосовая связь не охватывает весь арктический регион, поэтому экипажам приходится полагаться на КВ-радио-технологию, которой почти 100 лет. Кроме того, во время полета необходимо учитывать области с сильным магнитным излучением. "У нас в самолете есть старый добрый магнитный компас в дополнение к нескольким современным навигационным средствам, и он немного вышел из строя, когда мы летели над Северным магнитным полюсом", - говорит Куосманен. (Это не причиняет никакого вреда самолету вообще). В целом, с точки зрения пилота, полярный маршрут делает вещи более интересными, но принципиально не меняет работу. "Полярная зона-это, вероятно, то место, где хочет работать каждый пилот, летающий на дальние расстояния". ~~~~~~~~~ 🌘 Northern Lights and North Pole Crossing Diplomas. Helsinki-Tokyo - Airbus A350-900s can carry up to 330 people. Finnair is handing out "diplomas" and stickers certifying that passengers have flown over the North Pole. Passengers happily react to the new route. work." Источник - Finnair Фото - VISITMURMANSK.info #plane #aurora #nordpole #finnair #murmansk #auroravillage #pole #diplomas #passengers #flown #over #northpole @feelfinnair @visitmurmansk (at Aurora Village) https://www.instagram.com/p/CbVoRzqLUiN/?utm_medium=tumblr