#александър сертев

[vprki]

Критичен поглед: Защото обичаме Плаката и създателите му

Международното триенале на сценичния плакат на връх рождения ден на забележителния български художник Божидар Икономов на 12 юли организира събитието "Обичам плаката". Дари, както го наричаха приятелите напусна нашия свят на 15 май 2016 година. Но създаденото от него, прекрасното му човешко присъствие винаги ще е с нас, въпреки отминаващите години.

��ожидар Икономов е и създател на Триеналото заедно с проф. Божидар Йонов и Албена Спасова. Създадено преди 26 години, Триеналето в София се утвърди като част от световното семейство на международни форуми и акции, които поддържат жива идеята за мобилизиращата и вдъхновяващата сила на плаката и вече трето десетилетие успява да запази своя специфичен фокус, насочен върху съвременната културна сцена - с цялото нейно богатство и многообразие от различни изкуства и техните класически, модерни и експериментални форми. Организатори, плакатисти, носители на награди от Триеналето, приятели и съмишленици обявиха началото на събитието на клуба "Триенале" „Обичам плаката“ и на подготовката за предстоящото през 2022 година десето юбилейно издание с обявяването на конкурс за негов плакат. Те създадоха прекрасна атмосфера в Мултимедийния център на Българската телеграфна агенция, където с неговите технологични възможности присъстващите „влязоха“ в света на плаката. А това бяха за първи път представените плакати, които Гите Кат, Дания; Джянпинг Хе, Китай-Германия; Томаш Богуславски, Полша; Холдер Матиас, Германия; Щефан Бунди, Швейцария, са създали по покана на организаторите в памет на Дари. И съвсем разбираемо с прекрасен плакат обявиха, че създаването на Клуба е в чест на художниците Александър Сертев, Асен Старейшински, Божидар Икономов, Огнян Фунев, Кольо Ковачев, Стефан Десподов, Петър Петров, Развигор Колев и всички, които обичат това изкуство.

Плакат в почит на Божидар Икономов, снимка: Стефан Марков

„Догодина ще организираме десетото триенале и решихме да направим един поклон на нашите приятели и съмишленици, които работиха и работят в областта на плаката. Поводът, както и на деветото триенале, е в това, че се опитахме да "възбудим" театралите, за да помислим както означава "сценичен плакат" и какво е изкуството, свързано с плаката. Както и да видим къде е мястото на сценичния плакат в една постановка. Целта е да се провокират млади автори, но не само от България, а и от целия свят.“ Каза проф. Божидар Йонов. От своя страна Албена Спасова, която неуморно работи за каузата на Триеналето, каза: „Смисълът на днешното събитие е да почетем Божидар Икономов и да си поговорим за десетото триенале. Имаме около 6000 експоната на световно и българско плакатно изкуство, и силно се надяваме, че десетото триенале ще надгради с нещо повече това, което сме правили досега", Вероятно темата на Триеналето ще бъде "Плакати за плакати“, или поне да бъде една част от темите на десетото триенале. Целта е плакатът да бъде фокус, да бъде главен герой и от днес започва конкурс за плакат, като идеята е догодина Триеналето да се рекламира и с този плакат“. Тя дори допълни в думите си убедеността си, че със сигурност, независимо, че Божидар Икономов не е не е сред нас вече пет години, в главата си е имал идеята какъв да бъде плакатът за 10-то издание на Триеналето. И покани всички на чаша студено бяло вино, както го обичаше Дари, за да го почетем…

Албена Спасова, снимка: Стефан Марков

А ето и заданието на конкурса, обявено от организаторите: Всеки автор, участващ в конкурса сам избира дали да интерпретира темата по-общо, насочвайки вниманието си към Триеналето като цяло или да я ��онкретизира, визирайки предстоящото 10-то издание.

Конкурсът е явен и отворен към всички заинтересувани. Няма ограничения за възрастта на участниците. Няма ограничения за броя на представените предложения.Няма такса участие. Задължително условие е върху плакатите да присъстват знака на триеналето и текстът: Международно триенале на сценичния плакат – София International Triennial of Stage Poster – Sofia. Проектите се подават във формат 100х70 см като файлове .ai, .eps, .tif, .pdf, резолюция 300 dpi, CMYK.

Крайният срок за предаване на проектите и заявките е 25 октомври 2021 година. Съставът на журито ще бъде определен непосредствено след изтичане на срока, за да бъдат избегнати съвпадения с потенциалните участници. Комисия от изтъкнати майстори на плаката ще определи наградата и ще селектира колекция, която в последствие ще бъде представена като пътуваща изложба и отразена в каталога на 10-то триенале. Официалното оповестяване на резултатите е планирано за 1 ноември 2021 година.

Плакат в почит на Божидар Икономов, снимка: Стефан Марков

В годините във „въпреки.com”сме публикували много текстове с богат снимков материал за изключителната дейност на Триеналето не само посветена на сценичния плакат. Ще припомним част от тях, за да се докоснем до мащаба, вдъхновението, артистизма на неговите създатели и организатори. Това, което правят вече почти три десетилетия е всъщност да представят красивото лице на България по света. А изкуството на плаката е най-откритото, най-достъпното – пред очите на публиката дори във всекидневието на хората, вървейки по улиците на градовете ни. Акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ е възхвала на буквите със силата на плаката. Буквеният знак не е спирал да бъде творческа провокация за авторите, които са изкушени от графичния дизайн, от типографията и от рекламата, но това, което отличава тази колекция от други подобни опити е изключителният звезден състав на 30-те художника от 20 различни страни, приели поканата на Триеналето да създадат плакати – по един за всяка една от буквите в българската азбука. Проектът започна своя живот като част от културния сезон, съпътстващ Френското европредседателство през 2008 година – първото след приемането на България в ЕС. От тогава до днес пътят на изложбата минава през Барселона, Берлин, Бърно, Варшава, Вашингтон, Женева, Лондон, Любляна, Колорадо, Мадрид, Мексико, Ниш, Ню Йорк, Париж, Прага, София, Скопие, Токио, Хелзинки, Сеул и други градове по света. За пръв път миналата година Триеналето създаде и дигитална версия на изложбата, в която плакатите „преминават“ един след друг на фона на великолепната авторска музика на Живко Петров.

Плакат на Божидар Икономов за буквата А, снимка: Стефан Джамбазов

Проектът „Буквите на България - Азбука на Европа“ възниква във връзка с приемането на България в ЕС по идея на Международното триенале на сценичния плакат в София. Освен с организацията на периодични прегледи (през 3 години) на съвременния световен плакат, посветен на всички многообразни форми на сценична изява: театър, опера, балет, оперета, пантомима, куклен театър, м��зикъл, пърформънс, вариете, концерти, фестивали и др., организацията се занимава с богата международна изложбена дейност. „Буквите на България са нейната визитка пред света, а визуалното изкуство е много емоционално, говори на всички езици и по тази причина се оказва най-добрият начин да запознаем различните култури с нашата писменост.“ Написа през 2008 година Божидар Икономов. Именно това прави експозицията уникална и интересна, тъй като зрителят има възможност да види как тези творци, идващи от различни културно обособени среди, виждат със своите очи нашите букви и ги интерпретират в творби си. Българските автори са Божидар Икономов и Божидар Йонов, Георги Липовански, които са в основата на проекта, и Петър Чучулигов, спечелил конкурса измежду повече от 60 проекта за най-интересната буква в нашата азбука – Ь между творците до 35 години. Изложбата е от 30 плаката, колкото са буквите на българската азбука. Всеки художник е автор на един плакат – буква, определена чрез жребий по време на международното журиране на Петото триенале през октомври 2007 година в София. Всички плакати са цветни, с формат: 70 х 100 см и с еднакво типографско оформление. Колекцията от постери е посветена на България и нейната култура през темата за уникалността и универсалността на българската азбука – една от трите писмености на Европа. Акцията на Международното триенале на сценичния плакат - София е пръв опит за активиране на широк кръг изявени артисти от цял свят за създаване на цялостен съвременен художествен продукт, популяризиращ българската култура, използвайки една от нейните емблеми – буквите. Трийсетте плаката са със задължително присъстващ текст „Буквите на България –азбука на Европа“ са мащабна визуализация на идеята за създаване на положителен образ на страната ни у нас и по света.

Изложба на Триеналото на сценичния плакат в НДК, снимка: Стефан Джамбазов

ПЛАКАТЪТ – доц. Георги Лозанов го определя като най-несамолюбивото изкуство, а писателят Георги Господинов нарича суетата му светла, за Стефан Цанев плакатът е уличното дете на изкуствата, както беше го описал в свой текст. Не е възможно да припомним всичко, което в годините е организирано и създадено с марката на Триеналото в различни локации, по многобройни поводи и не спират неговите създатели и организатори да ни изненадват, да ни радват. Шарено, цветно, смислено отбелязват събития, годишнини, а всъщност успяват да променят и света около нас с артистичност, с вдъхновение и да увлекат не само творците, особено младите, но и нас като зрители и съмишленици. Без да сме художници, ставаме участници!

Замислена по повод на световния ден на театъра – 27 март, изложбата „Театърът – това съм аз“ от април т.г.е във фоайетата на Театър Азарян в НДКе дългосрочен проект на Международното триенале на сценичния плакат – София, който се развива и обогатява вече 21 години. Колекцията съдържа близо 80 плакати и колажи. Съставът на авторите е пъстър и многолик, като освен именити плакатисти от 23 държави, включва и различни други творци: театрали, музиканти, писатели, художници и пр., сред които: Анри Кулев, Божидар Икономов, Божидар Йонов, Борислав Стоев, Георги Лозанов, Иван Кулеков, Любен Зидаров, Симеон Щерев, Соломон Паси, Стефан Десподов, Тодор Варджиев, Тодор Колев и други. Мотото е игра на думи с известната фраза на Луи ХІV „Държавата – това съм аз” и със знаменития монолог на Меланхолика Жак от пиесата на Шекспир „Както ви се харесва“: Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли. Инициативата започна през 2000-та година с инсталация-пърформанс на сцената на зала 1 на НДК, където всички дотогавашни членове на селекционното жури представят свои визуални и сценични коментари по темата. Резултатите и каталогът, който бива издаден, вдъхновяват Божидар Икономов да създаде колажите, представени в настоящата изложба.

„Театърът –това съм аз”, външна изложба този месец съпътства Международния театрален фестивал „Варненско лято” на оградата на Художествената галерия „Борис Георгиев” във Варна. Това е истински празник за театрали, художници, гражданите на града, особено, че миналата година заради пандемията от Covid-19 и сложната ситуация заради извънредните мерки фестивалът не се състоя. А изложба на плакати, по��ветени на джаза, избрани от колекцията на Триеналето бяха експонирани върху фасадата на Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров“ в чест на нейната 100 годишнина, която се отбелязва тази година.

Проф. Божидар Йонов, снимка: Стефан Марков

И да не забравяме, че тази година Националната художествена академия – най-старото ни и авторитетно висше училище по изкуство отбелязва своята 125 годишнина. Проф. Божидар Йонов и Албена Спасова са преподаватели в нея. А проф. Йонов беше и ректор в периода 2003 -2007 година. В момента ректор е проф. Георги Янков, великолепен художник, който е завършил специалността „Плакат“ в Академията. Със сигурност може да очакваме в програмата на честванията нещо специално от Международното триенале на сценичния плакат. И тъй като в целия текст, както винаги, когато се пише за Триеналето присъства Божидар Икономов, припомняме думи на Албена Спасова, казани по повод неговата кончина преди пет години: „Той остава сред нас преди всичко със своето изкуство. Кирил Златков, художник и носител на една от наградите на Международното триенале на сценичния плакат написа: "Няма смисъл да тъжим за това, че Дари го няма. По-добре да се радваме за това, че е бил тук". Божидар Икономов има небивалия шанс и дар да се занимава с това, което чувства като удоволствие и като призвание, и това е изкуство, което е съпоставимо с всички високи образци на плакатното изкуство. И това е абсолютно извън времето и пространството само по себе си".

Божидар Икономов, снимка: Стефан Джамбазов

И не забравяйте за конкурса, представете си, че може точно вашият плакат да е лицето на великолепното събитие, да краси столицата ни и да срещате себе си в това, което умеете да правите, разхождайки се в града. Дори и да сте ученици, опитайте!

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков и архив на Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: „Аполония” не изневерява на себе си и на изкуството

Отново Празници на изкуствата „Аполония” в Созопол – тази година от 26 август до 5 септември. Каквото и да се каже за този фестивал преминал през годините и различните политически времена от 1984 година до днес, все ще е малко. Защото той не е просто традиция, а се е превърнал в институция. В Созопол се появяват стойностните културни събития между двата фестивала, а има и собствени премиери и открития. За това той носи изненади и не е просто огледало на станалото в културата в страната, а носи и предизвикателства.

Всичко това не можеше да се осъществи, ако липсваше екипът от съмишленици начело с артистичния директор на празниците Маргарита Димитрова /за годините и трудностите тя сподели в разговор за „въпреки.com” преди юбилейното 30-то издание на „Аполония” – можете да прочетете тук/ и председателя на Фондация „Аполония” проф. Димо Димов. Сега вече е 33-та „Аполония” и отново има премиери. И започваме с тях. Премиерен е един спектакъл, продуциран от Фондация „Аполония” в партньорство със столичния „Театър 199” – CLASS от Чарлс Еверед, който ще бъде показан на 27 август в читалище „Отец Паисий” в Созопол. Преводът е на Харалампи Аничкин, режисьор е Владимир Пенев, а участват Юлиан Вергов и Мила Люцканова. Пиесата  се поставя за първи път на европейска сцена. Това е една история за театъра и хората, които го създават и за които е съдба. Главните герои са актьори:  той е най-добрият учител по актьорско майсторство в  Ню Йорк, а тя е млада, много популярна филмова звезда...  И двамата стават участници в житейски спектакъл, чиито край се оказва непредсказуем. Class е емоционално пътешествие, понякога хумористично, но много трогателно, пише в анотацията за спектакъла, който и ние ще видим за първи път в Созопол.

Владимир Пенев - снимка Стефан Джамбазов

Друга премиера ще има на едно събитие запазена марка на „Аполония” – Театър на маса в Художествената галерия на 1 септември. Става дума за пиесата „Кеван” от Малин Кръстев, която до сега не е виждала бял свят. Кеван - така евреите са наричали планетата Сатурн – Книга на пророка Амоса (5:26). Сатурн се определя, като звезда на вашият бог. В средновековната астрология Кеван (Сатурн), се смята за седалище на Дявола! Това пише в анотацията към спектакъла. Малин Кръстев има и други участия на „Аполония” – и като актьор, и като режисьор в Младежкия театър „Николай Бинев”. Той е режисьор на спектакъла „Като трохи на прозореца” от Нийл Саймън в превод на Стайко Мурджев и актьор в главната роля в ��Еквус” от Питър Шафър в постановка пък на Стайко Мурджев. Друг разкошен спектакъл ще бъде „АВЕНЮ Q”  по идея на Робърт Лопес и Джеф Маркс в постановката и режисура Уест Хайлър (САЩ) и Петър Кауков на Столичния куклен театър, за който сме писали във „въпреки.com” /можете да прочетете тук/. Театър 199 „Валентин Стойчев” ще се представи и с „4000 мили” от Еми Херцог под режисурата на Владимир Люцканов и с участието на прекрасната Меглена Караламбова. Сред другите спектакли има на Теди Москов, Мариус Куркински, Бина Харалампиева – „Ромул Велики” от Дюренмат /за него в разговор с Бина Харалампиева можете да прочете във „въпреки.com” тук/ с участието на Герасим Георгиев – Геро /разговор с него можете да прочете също във „въпреки.com” тук/.

“Еквус” с Малин Кръстев - снимка Гергана Дамянова, архив на Младежки театър “Николай Бинев”

Изобразителното изкуство също не е пренебрегнато. По традиция в първия ден на „Аполония” преди откриването на празниците Художествената галерия в Созопол е за художниците. Тази година изложбите са свързани със 120 – годишнината на Националната художествена академия. И това е напълно справедливо, защото в Академията преподаватели са прекрасни творци. Един от участниците в изложбата, без да е преподавател там, е скулпторът Павел Койчев, с когото сме разговаряли във „въпреки.com” /можете да прочетете тук/. Той казва: „Аз съм любопитен. По детски любопитен съм към това, което е езикът на всеки материал. Защото в камъка виждаш едно, в бронза друго, в керамиката трето. Сега най-много съм се разпалил на тема керамика, защото нека ти кажа брутално – това е най-достъпният материал. Той е евтин, директен, можеш да се изразиш без лимит по отношение на материални затруднения, защото бронзът знаеш, че е труден. Но освен това той има в себе си тази страховита мощ – печената земя. Най-изначалното поведение на човека – хванал, смачкал нещо, изпекъл го в огъня. Но всеки материал е огромно богатство. Това е причината – детско любопитство”, признава Павел Койчев. Сред другите участници в изложбата са Любомир Каралеев; Кирил Божков; Здравка Василева; Емануела Ковач; Александър Сертев; Здравко Мавродиев, In Memoriam.

Павел Койчев - снимка Стефан Джамбазов

И разбира се – музиката. Тя е едно от стойностните присъствия на „Аполония”. Тази година е също така. И ще започнем с един концерт, който също е провокиран от фестивала - концерт премиера на Камерен ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров. Солисти са Георги Василев, китара и Красимир Щерев, акордеон. Тогава Амфитеатър „Аполония” в Созопол  ще бъде център на едно от големите събития на фестивала. За първи път на българска сцена ще прозвучи „Двоен концерт за китара, бандонеон и струнен оркестър” от Астор Пиацола.  Изпълнители са световно известният Камерен ансамбъл „Софийски солисти”  и двама изключителни музиканти, пристигнали в Созопол за този концерт – китаристът Георги Василев и  акордеонистът Красимир Щерев. Ще има и световна премиера на пиеса за камерен състав и акордеон, специално написана за „Аполония” от един от най-младите и талантливи български композитори Петър Керкелов. Иначе на Амфитеатър „Аполония” ще участват и Балет „Арабеск” с предпремиера на „Ромео и Жулиета”, премиера на Камелия Тодорова и Орлин Павлов, Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени,  Люси Дяковска и Плевенска филхармония, Лили Иванова, Руши Видинлиев, Васил Петров, Ансамбъл „Чинари” и Щурците. Всъщност, програмата на „Аполония” дава възможност на всеки да намери своето пространство и своя ъгъл. Ако за някой една или друга част от програмата не е по неговия вкус, той има възможност за избор. И това е най-важното.

Проф. Пламен Джуров - снимка Стефан Джамбазов

Колкото за класическата музика и джаза, там са наистина неоспорими имена. Може би да започнем с Антони Дончев трио, да преминем през Джазаница, Живко Петров трио, Jazz surprise II, отново с участието на Живко Петров и ред други прекрасни състави и изпълнения. А сред класиците са Дора Делийска, пиано; Минчо Минчев и Николай Минчев, Сузана Клинчарова, арфа; съставът „Челисимо” на Анатоли Кръстев /разговор с него във “въпреки.com” можете да пррочетете тук/, Калина Кръстева, Атанас Кръстев и Маргарита Илиева. И естествено – майсторският клас на Красимира Стоянова, интервю с която сме правили във „въпреки.com” /можете да прочетете тук/.  Именитата българска оперна певица Красимира Стоянова Kammersaengerin of the Vienna State Opera и Фондация „Аполония” организират майсторски клас „Изкуството на оперното пеене” за млади оперни певци от 2 до 6 септември 2017 г. в Созопол,  Ваканц��онно селище  Санта Марина. Майсторският клас ще завърши с официален концерт на дипломираните участници, включен в класическата програма на Празници на изкуствата „Аполония” 2017.

Красимира Стоянова - снимка Стефан Джамбазов

„Аполония” не пренебрегва и литературата, и киното. Сред филмите в програмата са документалните филми на Стефан Командарев – „От признателните потомци” и на Адела Пеева – „Да живее България”. А сред литературата е представянето на романа „Остров Крах” на Ина Вълчанова, спечелил наградата за роман на годината на Корпорация ”Развитие” и носител на Европейската награда за литература от България за 2017. И още – премиера на новата книга на Захари Карабашлиев – „Хавра” и „Висока облачност” на Оля Стоянова. Много от събитията нямахме възможност да споменем, но всеки може да ги види в програмата в сайта на „Аполония” – тук. Разбира се, има и книжна „Аполония”, за която всеки може да прочете. Както и една традиционна рубрика с дискусии на фестивала – „Цената на успеха”. Ето датите и участниците - актьорът и режисьор Владимир Пенев на 28 август; филмовият режисьор Стефан Командарев на 29 август; диригентът Пламен Джуров на 31 август; скулпторът Павел Койчев на 1 септември. А на 26 август в деня на откриването ще научим и тазгодишния носител на престижната награда на фондация „Аполония” Аполон Токсофорос. Така че, очаквайте Аполония 2017… ≈

Текст: „Въпреки.com”

[vprki]

Иван Русев: Огромни паметници смазват възрожденските ни градове

Бъдете далеч от мисълта, че това, което виждам като скулптура, като мои колеги, съм захласнат от направеното. Аз разглеждам скулптурите като едни къщи, които трябва да се поддържат, казва известният скулптор Иван Русев по повод дискусията около скулптурите от тоталитарно време, които са осеяли страната ни. Понякога боядисвани като политическа или арт акция, друг път просто надрасквани от липса на възпитание. Въпросът е за паметта и за нашето отношение към нея и затова с този материал откриваме във „Въпреки” дискусия за съдбата на паметниците от онова време.

Откъс от разговора с Иван Русев можете да чуете тук

„��мах един приятел, и той казваше няма грозна къща, има неподдържана къща. И в това отношение не ме кандардисвайте да кажа лоша дума за къщата на Старчев пред НДК, за кое ли не”, казва Иван Русев за паметника на Валентин Старчев „1300 години България” пред НДК, който предизвиква напоследък доста дискусии дали трябва да остане на това място. Русев даже е по-притеснен от мащаба на фигурите в някои от малките ни възрожденски градчета. „Да не мислиш, че ми е приятно да видя, бях в един малък възрожденски град, че градът е смазан от една скулптура. Ти не виждаш нито къщите, градът е смазан от една страшно голяма скулптура. Но това е нашата история. Ние естествено би трябвало да се чувстваме смазани от този вертикален паметник. Но и това е нашата история”, казва Русев и посочва, че не е човекът, който да каже – съборете го.

Когато бил в Испания през 1985 година посетил хълма на фондация Хуан Миро в Барселона и видял паметник на Франко. На другата година, този паметник го нямало – били го демонтирали и прибрали. „Трябва да се вземе и тази мярка, тези паметници да бъдат прибрани, да стане един уникален музей. Защото всеки ще иска да бръкне в соцвремето, което никога няма да се повтори”, казва скулпторът. Според него сегашният музей на тоталитарното изкуство не е достатъчно мащабен, не може да погълне монументите по времето на соца. „Помисли си колко смазващи паметници са направени. Когато правех изложбата си в Южния парк в София, това беше изложба срещу паметниците в защита на парковата скулптура. „Но пак повтарям, че си мисля, че както са ми нелицеприятни старите москвичи и старите трабанти, трябва да ги изтърпим още няколко години, защото тези паметници ще станат атракцията на града. Специално за паметника на Съветската армия, това ще стане атракцията на града, с целия ни срам, с цялото това правене, което е било под ботуш. И насилствено”, казва Русев.

И продължава: „Аз помня бай Дечко /Дечко Узунов – б.а./, какво ми е разправял, как са ставали нещата. Викат го, казва на жена си сбогом, прегръща я, завий ми няколко одеяла, така е ставало след 9 септември. И айде, сбогом и отиват те и генерал еди-си кой казва: Е, тук в ЦДНА /Централният дом на народната армия – сегашният Военен клуб – б.а./ ще трябва да има една панорамна картина. Там са вече Илия Петров, другите и бай Дечко ще ги води кое как да рисуват. И рисуват танкове, самолети, войски и като дошъл генералът /съветски – б.а./ да гледа, след това казва: ��, вий ничево не знаете. Ятото самолети е най-напред, а вие сте го нарисували най-назад. И бай Дечко с бърза мисъл казва – а това е второто ято, първото вече отлетя…”

Според Иван Русев трябва да се помисли за демонтаж на паметниците във възрожденските градове. „В центъра на всеки един такъв град има една изцепка, която разрушава баланса там. Паметникът на Съветската армия все пак е на едно свободно пространство. Даже не подхващам темата за мавзолея /бившият мавзолей на Георги Димитров в центъра на София, който беше разрушен преди време – б.а./, защото бях за махането му”, казвах скулпторът. Той си припомня една случка преди промените от 1989 година, когато като председател на Ателието на младия художник имало някакво събиране в ЦК на комсомола. И той не се сдържал и казал: айде, стига бе като имаме гробница в центъра на София, какво правим и всички се умълчали.

В ателието на Иван Русев, където водим този разговор идва и художникът Александър Сертев. Баща му Стоян Сертев е известен български камерен музикант, втора цигулка в именития навремето квартет „Аврамов” и фотограф на произведения на изкуствата. В изложбата с негови фотографии, организирана от сина му, включени и в книга, има снимки от строежа на паметника на Съветската армия в София, предизвикващ все още яростни спорове или оцветяване. Сертев си спомня: „Аз като 14 - годишен съм свидетел на всички етапи на паметника на Съветската армия, носех апарата на баща ми. Имаше специален пропуск, имаше милиция. Влизаше се със специален пропуск, влизах, защото носех апарата на баща ми. Целият район беше ограден. Има етап, в който той се прави от талашит и гипс в реална големина. Само постаментът беше с 4 метра по-нисък.

Снимка на Стоян Сертев от строежа на паметника на Съветската армия в София

Минава една голяма делегация, решава се, че той е нисък и се надгражда с 4 метра постаментът му, след което се изгражда от бетон. Един архитект ми каза, че отдолу има огромн�� площ, куха зала, която може да стане фантастично място за изложби и за всякакви неща, има само една плоча, която се вдига и има вход. И оттам има връзки и подземни тунели за бърза евакуация”, казва художникът. Имало един Кольо, модел, който позирал за всички мъжки фигури за фризовете отстрани. „Този Кольо отначало беше моделиран от глина гол, после му сложиха дрехи, след това му сложиха каски, шмайзери и каквото там трябваше. Това беше композиция от Кольовци…”

Сертев заявява: „Моето лично мнение е, че носталгията е тази, която ни кара да приемаме или отхвърляме някои от нещата. Иван, неговото детство е свързано с факта, че този паметник е бил на мястото си. Моето време е свързано с това, че там беше Княжеската градина, там имаше едно голямо лятно кино. Там беше една бирария, огромна с градина, където се танцуваше и това е съвсем друг спомен. Аз искам да се върне това, което е било човешкия мащаб в съвсем друг спомен. Другите пък, на които е свързано детството около този паметник, те имат друго отношение към този паметник. Има едно друго нещо за този паметник – за смисъла какво символизира той. Заслужава да се говори за това. Там е страшното, защото тези хора са завоеватели. И дали е редно да има паметник за завоевателите. Този паметник естествено не бива да бъде разрушен”, смята Сертев. Според него е разумно да се съберат тези паметници в едно сгъстено пространство. Да бъдат съхранени, но не в гражданското пространство, а в музей.

Иван Русев отново се връща към паметниците във възрожденските градове. Според него тези градчета са смазани от огромни паметници. Същото става и с паметника на Съветската армия и ние в момента сме страшно раздвоени, твърди скулпторът. Неговото мнение е, обаче различно за паметника при НДК. Той посочва възхищението на един френски колекционер, който правил селекцията за Сеул през 1988 година. Особено харесвал пластиката, фигуративната част на този паметник. „И се връщам отново на тезата, че няма грозна къща има неподдържана къща. И самият Вальо Старчев казва -  искам да направя корекции. Вероятно несъответствията се дължат и на неговата деликатност. Не забравяйте времената. Старчев казва, искам да се изчистят някои неща. Авторско право има. Когато говорим за паметниците не трябва да забравяме живи и ли неживи автори”, отбелязва Русев.

Проф. Валентин Старчев има проект за реновиране на ��воя паметник при НДК в София

„Докато ние си говорим за тези по-нормални неща, особено от поколението на Крум Дамянов и Старчев, които създадоха едни хубави неща, независимо от възложителя, се пръкнаха едни неща като идеята за 120 - метровия паметник на Левски”, възмущава се Иван Русев. Според него е безумно да се прави паметник на Левски на границата с Турция до Свиленград. Русев смята, че инициаторите не са се отказали, той попаднал на някаква дискусия, където бил и кметът на общината по този повод. „И отидох и им казах – в лоша игра сте влезли. Ние, толкова години се борим по принцип срещу гадната монументална скулптура, а вие какво правите. 120 метра Левски да плаши турците, вътре със стълбище и глупости и продължават да си мислят, че трябва да стане, а ние си говорим за къщи, които не се поддържат…”, казва Иван Русев.

Това, за което той наистина се бори през годините е утвърждаването на парковата скулптура. Като координатор на парка „Заимов” в София, създаден по време на правителството на Иван Костов, той искаше да даде една нова перспектива на скулптурата в паркови условия. Отделен е въпросът, че след създаването на този парк, той беше оставен на произвола на съдбата без грижа и поддръжка през годините. Същевременно, Иван Русев направи един уникален скулптурен парк „Илинденци” край Струмяни, който се дължи само на хъса и енергията на скулптора.

Арт - център "Илинденци" е уникално място, създадено от неуморимия Иван Русев

Иван Русев обяснява: „Най-съществената част от програмата „Илинденци” е, че в това смутно време, в което изкуството е на колене, ние намираме една нова форма, изнасяме изкуството извън музеите по уникален начин, правим един уникален скулптурен парк много различен от всичко, което се прави по света. Ние правим скулптура с функция, съобразена с природната среда, дори пътеката е скулптура. Това е парк, интегриран с всички изкуства и представете си децата от детската градива в Илинденци или Струмяни, които няма да извървят пътя до София или музеите, започват да живеят сред изкуството, дори без да съзнават и след това се получава този ефект, който е в Европа. Това се случва в село Илинденци и никой не задава глупавия въпрос „Какво е това”, за разлика от парк „Заимов” в София, защото никой не създаде навици там”, казва Русев.

Моите скулптури трудно се продават и се справям много сложно, ние живеем на и��ат, казва скулпторът. В творчеството си той ��е получава винаги подкрепа, даже това е по-рядко и по-скоро изключение. Не споменава горчивината си, когато негов проект по програма „Култура” на Столична община получи нула (0) точки за проект, посветен на японски приятели. Става дума за проекта "Светещи каменни фенери", подготвен и представен от фондация "Арт център Илинденци". Целта на проекта беше в сърцето на София (в района около НДК или другаде в столицата) да бъдат създадени няколко светещи каменни скулптурни обекта. Проектът е инспириран от традиционната японска каменна пластика, отразява възгледа на фондацията, че изкуството може и трябва да се намесва активно в заобикалящата ни среда.

"Светещите каменни фенери" на Иван Русев сега осветяват Илинденци

Заедно с това той беше посветен на един забележителен японски скулптор с доказани заслуги към популяризирането на съвременното ни пластично изкуство - Масаджи Асага, който беше отличен от министъра на културата с престижната награда "Златен век". "Светещи каменни фенери" беше един от начините в София със средствата на пластичното изкуство да бъде "овеществена" огромната обществена съпричастност към трагедията, сполетяла Япония през 2011 година. "Обществото е станало чалга и каквото е обществото, такава е и политиката, такова е и управлението. Това нещо е като мода, аз имам чувството, че има тотална дискриминация по отношение на изкуството. То просто не е на мода в момента, така както вероятно и образованието не е на мода – жалко", заяви тогава Иван Русев.

А днес си спомня средата на 80-те години на миналия век, малко преди промените, когато ги събрали в Градския комитет на БКП на площад „Славейков” в София, където сега е Градската библиотека. Иван Русев бил като представител на младите художници. И там известните художници Христо Нейков, Симеон Венов един час приказки, хабят си нервите и оня човек кима, беше криза на зеленчуци, спомня си Иван Русев. „Той стана и каза, другари – докато не напълним плод-зеленчуците, пари за изкуство няма. Сега е същото, въпреки, че магазините са пълни”. Но въпреки всичко не чакахме държавата, а казахме, че правим и го направихме, казва Русев за Арт - център „Илинденци”. Другояче щеше да работи, ако имаше подкрепа, но не чакахме някой да ни оправи, добавя скулпторът.≈