#Трявна | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 4 months ago

Text

Цветята на Радоил Серафимов като усещане за мимолетност

Запознахме се с младия художник Радоил Серафимов на Националните есенни изложби в Пловдив 2017 с мото „Плацебо“, където беше един от участниците. Но първата ни среща с изкуството на младия художник е 2014 година, когато получи наградата на Фондация „Едмонд Демирджиян“ за обещаващо развитие и посветеност на изкуството с изложба в галерия „Ракурси“.

Изборът на младия художник беше направен от много авторитетно жури в състав: Мария Василева, Надежда Олег Ляхова, Даниела Радева, Недко Солаков и Правдолюб Иванов. Тогава това беше и първата му самостоятелна изложба в София. В годините сме следили неговото развитие като автор, който ни радва с изкуството си и оставен верен на търсенията и предаността си към живописта. Картините на Радоил Серафимов се отличават с остра наблюдателност и засилено чувство за цвят. И сега отново ни представя изящна експозиция „Самотни цвета“ в галерия „Ракурси“. Във въведението си към нея той пише:

„Фрагмент от филм, снимка на цветя, развила се в мислите за цветята въобще и един сън, преплетен с реалност. В рисуването пътят на цвета и боята отварят съпътстващи възможности пред първоначалното намерение. Не всичко се свежда до изначалния мотив. Смисълът на цвета, на пространството и боята в движение задават допълнителни посоки на случващото се. Изникват въпроси, кое какво означава и как се възприема? Какво е черно и как то въздейства когато е цвете? Мимолетното просъществуване в цветен апогей те поставя в границите на времето.

Самолет се разбива в планина, жена е на ръба да скочи в бездна, момиче в студена гама е потънало в унес. Цветя левитират в безтегловност, без стъбла, в една друга реалност. Обектите в картините разчитат в голяма степен на пространството и неговата аура. Пейзажната среда в повечето от тях подчертава тихото действие чрез присъствие. Прокрадват се мисли за катастрофа в съзнанието, прелом и неизбежност.

Миг преди всичко да продължи по собствения си път на съществуване или гибел.“

С неговата изложба галерия „Ракурси“ откри новия си сезон. Тя е озаглавена "Самотни цветя", но заглавието в някаква степен е подвеждащо, защото става за дума сливане на фантазия и сила на цвета, а те са условни и ни отвеждат в една друга реалност.

Радоил е учил е иконопис в Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ в Трявна, но след завършването си не се е занимавал с това. За него живописта дава свобода и не е свързана с канона на иконописта. Колкото за бъдещето на живописта, в която вярва, цитира американския художник Чък Клоуз, че най-доброто време да се прави живопис е, когато всички си мислят, че тя е умряла… И това доказва и с всяка своя изложба, самостоятелна или в партньорство с други участници. Завършил е живопис във Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", където е защитил магистърска и докторска степен, а сега е и преподавател.

Радоил Серафимов в галерия "Стубел", 2017, снимка Стефан Джамбазов (1951-2021)

Припомняме и изложбата в галерия „Стубел“ 2017, където той и колегата му Любен Малчев заедно с техния преподавател от Факултета по изобразително изкуство в университета, забележителния художник Красимир Карабаджаков ни представиха прекрасни картини. Много различни, но се усещаше, че в изложбата присъства линия на приемственост на осъзнато равнище. Всеки е себе с��, като в същото време е осезаема и концептуално изведена ролята на учителя. Тогава за “въпреки.com” Радоил Серафимов сподели: „Целта ми е да се забавлявам изцяло с живописната материя, абстрахирайки се от това какво рисувам и как да го нарисувам. Отправната ми точка за всяка една от работите е моментна представа - настроение за цвят и динамика.

От товa начало до момента на стопирането развитието на картините протича без конкретен план. В процеса на работа се интересувам от динамиката на боята и нейното развитие върху повърхността , също така от жестовете с четката или директно с ръце, опитвайки се да избегна излишна преднамереност. Включването на ръцете в нанасянето на боята придава друга динамика на повърхността. Често, при определено движение с четката, си задавам въпроса защо движението ми е било такова,има ли определена доза „нормалност” в този жест или не. Колко движения и жестове са изкуствени (премислени), а не усетени? Това в един момент те кара да замазваш и да търсиш отново и отново, докато или не се умориш и спреш или не се ядосаш и пренебрегнеш всичко направено. В такъв един момент можеш и да намериш адекватен рефлекс върху платното, който си струва да бъде запазен, защото е истински”.

Състояние, което явно не го напуска като творец, но винаги поема по-различни сюжетен път преди всичко да изрази собствените си вълнения и наблюдения на света около нас. Това усещаме и при срещата си сега с картините му в галерия „Ракурси“. В неговите картини човекът не е съвсем реален, той е присъствие, щрих от природата, не личност. Но го откриваме някак си и като зрител, до нас. Всеки е по своему самотно цвете, може би…

Проф. Станислав Памукчиев и Радоил Серафимов на изложбата "Самотни цвета" в галерия "Ракурси"

Изложбата на Радоил Серафимов в галерия „Ракурси“ продължава до 5 октомври. ≈

Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

#Радоил Серафимов #Зелма Алмалех #Ракурси

0 notes

vprki · 2 years ago

Text

Как вижда изкуството в един Дом Стефан Божков

Един от първите художници, които излагат свои произведения в сравнително новото пространство „Дом“ на ул. Петър Парчевич 49А е великолепният, различен Стефан Божков, написа за „въпреки.com” изкуствоведката Андреа-Филипа Зидарова.

То се откри през ноември миналата година с изложба на фотографа и архитект Димитър Караниколов. Проектът за „Дом“ е колаборация между Zoom Studio и Гама Дизайн. Създатели са архитектите Виктория Станчева и Пламен Тодоров. Концептуалното пространство от 177 кв.м. носи характеристиките на модерно, луксозно обзаведен апартамент, но заедно с това е замислено и за зала за изложби, представяния, работилници, срещи и други различни събития, свързани с култура и изкуство. „Дом“, които се описват като „симбиотично пространство за продуктов дизайн и изкуство“, е и магазин за артистични и ръчно изработени предмети и стоки, както и мебели и осветление. А колкото до събитията, вече има запълнен план до края на годината – предстоят още изложби на Камен Старчев и Ангелина Павлова. „Идеята е изкуството да се възприема в една интериорна и домашна среда, за да бъде прието по-леко от хората, да стане по-достъпно“, казва Виктория Станчева. В „Дом“ можем да видим живопис, графика, пластики и скулптури, керамика, дигитални принтове, фотографии. Пространството свързва интериора с изкуството, дизайна и архитектурата.

От изложбата в "Дом"

Изложбата на Стефан Божков включва, както показвани, така и по-непознати за публиката творби. Можем да видим работи от различни цикли – „Част от живота ми в чаша кафе“, „Париж Пастис“, серията по стихове на Робърт Бърнс... Познати произведения като „Рамкиране на пейзажа“, препратката към известната картина от 16-ти век „Портрет на Габриел Д’Естре и една от сестрите ѝ“ (от неизвестен автор), „Едно малко радио“, „Банкетът“, хумористични и иронични заглавия като „Тя и бъчвата“, „Hello it’s me“, „Злато мое“ или пък такива, които подтикват към размисъл като „Замразено образование“ или „Зеленият път“. За „Замразено образование“ Стефан Божков казва в разговор за „Въпреки“ преди време:

Стефан Божков в ГХГ в Созопол на "Аполония", 2012

„Те са тези тави, които се поставят под печките в класните стаи. Виждайки ги, реших, че мога да направя някаква работа с идеята, че ме притеснява нещо – някои от моите неща имат притеснение, както е с тези тави. Когато ги видях, се сетих за училището ни, за образованието ни… Аз ги намерих в Трявна. Бяхме поканени с Кольо /Карамфилов/ на някакъв пленер и ги видях там на двора и реших да направя нещо. Точно тогава си мислех, след като ги направих и ги залях, все едно замръзнало пространство, една дървена ваканция, замразеното ни образование, едни страшни неща, които се случват през годините. Това беше през 2012 година – направих ги и си мислех как в този измислен проект се показва как в България се унищожава образованието. /съвместната изложба на двамата беше експонирана в ГХГ в Созопол по време на "Аполония", 2012-б.р. /.

Кольо Карамфилов и Стефан Божков в ГХГ в Созопол на "Аполония", 2012

Помислих си и как тези тави са свидетели на много ��еща.“ /целия разговор може да прочетете тук ./

Техниките са разнообразни – акрил и креда, добавен златен молив или перла, литография, смесена техника, кафе, шихта, хартия, дори стрелба с боен патрон върху МДФ (в работата „Наранено пространство“). Безспорно един от акцентите в изложбата е серията фотографии „Париж Пастис“, в които авторът заснема различни жени, които вървят по парижките улици, като повечето от тях не са забелязали, че някой ги снима.

От изложбата в "Дом"

Вечният естет, бохем, елегантен минималист и ценител на женската красота, който обича цветния акцент в черното и вътрешната светлина, Стефан Божков представя една експозиция, изключително подходяща за месеца на любовта и виното, но, както сам казва в интервю за БНР „Христо Ботев“: „Тя може да бъде не само жената – тя може да бъде печката, чешмата, бъчвата, машината, рамката и какво ли не още... Ако се обърнем, можем да видим колко сме заобиколени и обгърнати от тя в нашия живот и битуване.“ Споделя и нещо важно в друго свое интервю: „Всеки ден се сблъсквам с какви ли не абсурди, те са основният ми заряд за работа. Както и фалшът и лъжата у хората. Моят подход към нещата е иронията, закачката може да е лековата, но понякога да стигне и до сарказъм.“

Кольо Карамфилов "Портрет на Стефан Божков" по повод 50-ия му рожден ден, 2011

Изложба в по-нестандартно място като „Дом“ повдига различни въпроси. Каква е и в какво се състои връзката между изкуството и интериора? Какво е мястото на изкуството в един дом? Как се променя самото то, показано не в изложбена зала, а в пространство, напомнящо модерен апартамент? Повече или по-малко изпъква и защо? Трябва ли задължително произведенията в един дом да си отиват, да са в един стил с мебелите, въобще с атмосферата или пък малко повече еклектизъм няма да навреди? Краткият отговор – колкото повече изкуство, толкова по-добре.

В много от картините на Стефан Божков има елегантна и естетска еротика

Присъствието на изкуство в един дом го изпълва с мисъл, индивидуалност, то говори за собственика на този дом, за това как той живее, какво го вълнува, вдъхновява, какви са ценностите му. Произведенията дават материален изказ на живеещите вътре, изразяват емоции, разказват истории, създават определена атмосфера. Декорирането с картини, разбира се, показва и творческия усет на човека, на собственика. Сама по себе си графиката обикновено стои доста по-въздушно в един дом, именно защото често е минималистична, елегантна, естетска; трудно може да дразни или да се „бие“ със стила или атмосферата в една домашна обстановка. По-лесно се вписва в интериора и най-важното – позволява на гледащия да я доразвие във въображението си, по-сдържана е, по-ефирно общува със зрителя, защото го прави с линии, с черното, с бялото – а не с агресивността на цвета. Графиката присъства самостоятелно, а живописта често трябва да бъде съобразена с „околната среда“ в един дом и не се приспособява така лесно. В този контекст Стефан Божков споделя:

От изложбата в "Дом"

„Не е добре една картина да виси на стената в хола цял живот. Ако спре да те зарежда и да ти влияе, трябва да я смениш, да сложиш нещо ново, което да те радва. Това е смисълът от изкуството, да носи красота във всекидневието.“ И още: „Често в работите си стигам до тотално изчистване, до знак... Търся онова съчетание от знаковост и реализъм, в което с отделния детайл се прониква навътре в идеята.“ Творбите на Стефан привличат с доминиращия черен цвят; авторът сякаш създава една визуална мистерия, специално сътворена за ценителите на графиката и носеща в себе си магичната универсалност на знака. Гледайки работите на художника, сякаш в ума на зрителя зазвучава музика – например джаз. Той споделя, че в зависимост от творбата, по която работи, слуша определена музика и се надява да предаде настроението си в произведенията.

Именно това е интересното и нестандартното в тази изложба – може би сме твърде свикнали да гледаме изкуство в едни и същи изложбени зали с бели стени и студено насочено осветление. В този случай дали по-трудно или по-лесно ще я възприемем? В тази връзка Стефан Божков казва за себе си в цитирания вече разговор за „Въпреки“ преди време:

В ателието на Стефан Божков

„Не мога да кажа какво правя – дали е живопис, дали е графика, дали е скулптура. Не смея, а и не мога да го кажа, защото по-скоро ги наричам работи върху платно, работи върху хартия, работи с дърво, работи с метал… Винаги самата идея ме подтиква за материала и той понякога може да бъде толкова нестандартен, че не можеш да му сложиш и наименование. Не мога да кажа какво течение, каква стилистика са. Нека тези неща изкуствоведите, ако съм им интересен, те да ги кажат какво са. Аз се старая да изразя това, което мисля и, ако мога да доставя удоволствие на публиката вече и с материала.“ Но нужно ли, всъщност, всяко произведение да бъде идеално определяно стилистически, техниката да бъде разнищвана, след като, както и сам казва художникът, важното в крайна сметка е удоволствието и впечатлението у публиката, събуждането на някакви, каквото и да са, емоции у нея, подтикването към размисли? Това винаги е била, ако не единствената, то поне главната цел на изкуството. Много често „лошото“, по-несполучливо изкуство е именно онова, което те оставя равнодушен. Безразличието и вълнението – или везната, която определя успеха на твореца.

Стефан Божков

Важна е, разбира се, и комуникацията – между автор и зрител, между произведение и пространство, произведение и зрител, и автор... Дори между самите творби в една изложба. А тези на Стефан Божков никога не те оставят равнодушен. Философски, бохемски, позитивни, иронични, естетски... Като самия автор.

И както пише американският философ Джон Дюи: „Изкуството е най-ефективният начин за комуникация, който съществува.“ Трудно можем да не се съгласим. ≈

Текст: Андреа-Филипа Зидарова

Снимки: Стефан Джамбазов, личен архив на Стефан Божков и „Дом“

#Стефан Божков #Андреа-Филипа Зидарова #Критичен поглед

0 notes