#Робърт Джордан | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 4 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Бандерас е много повече от само „кинозвезда“

„Бандерас“ на испански е множествено число от „знамена“. И ако се опитаме да преведем буквално името Антонио Бандерас, то би звучало така - Антонио Байрактарски. Това на шега. А иначе не е шега, че този красив и отдаден на изкуството мъж, любимец на милиони, става на 60. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Боряна Матеева.

Да уточним, че Бандерас не е артистичен псевдоним, а истинска испанска фамилия. Ето я цялата: Хосе Антонио Домингес Бандерас. Роден на 10 август 1960 в Малага, Андалусия. Чистокръвен испанец, ръст 174 см. Баща полицай, майка учителка. Юношеска мечта - да стане футболист, но счупен крак на 14 години го отказва от спортната кариера. Тогава се насочва към театъра и завършва Школата за драматични изкуства в Малага. В скоби - през 2010 става Доктор Хонорис кауза на Университета в Малага и така се затваря един кръг на успешна реализация. Прави пътуваща театрална трупа и така се среща с Алмодовар. Щастливият момент е, че бурната му младост съвпада по време с Мадридската Мовида (Movida Madrileña) – мощно контракултурно и художествено движение, появило се в Испания след смъртта на Франко през 1975. Негова основа е икономическият растеж на страната, а отличителните белези са появата на нова идентичност. Това е време на хедонизъм, на търсене на свобода в изразяването, на прекрачване на табутата, наложени от франкизма. Време на преход към демокрация. Младежите излизат по улиците и заявяват ново усещане за свобода. В изкуството се налага нова естетика, а киното най-видимо отразява промените. Най-яркият представител там е Педро Алмодовар, който след години ще се наложи като най-известният испански режисьор в международен план. След Бунюел и Саура, разбира се. И не е случайно, че още в първите си филми Алмодовар забелязва и кани Бандерас за значими роли. За да стане накрая нещо като

ВТОРОТО АЗ НА АЛМОДОВАР

Алмодовар и Бандерас преди...

Ето какво казва Бандерас за своя първи режисьор: „Чувствата, които изпитвах пре�� 80-те и отново изпитвам са, че той те тласка до границата, че си на ръба на скала. Намираш се в състояние на световъртеж. Не мисля, че Педро работи за масите”. Заедно правят 7 филма: „Лабиринтът на страстта“ (1982), „Законът на желанието“ (1987), „Матадор“ (1986) „Жени на ръба на нервна криза“ 1988, „Ела, завържи ме!“ (1989) „Кожата, в която живея“ (2011) и „Болка и величие“ (2019). Така Бандерас от самото начало на кариерата си се позиционира в авторското кино. Алмодовар винаги е споделял, че филмите му са автобиографични, но не буквално-сюжетно, а като емоционална настройка и преживян чувствен опит. Още след появата на софистицираната комедия „Жени на ръба на нервна криза” филмът е забелязан от световната кинообщност и номиниран за „Оскар“ за чуждоезичен филм. Така и Бандерас влиза в полезрението на холивудските продуценти. И макар режисьорът да признава тогава, че жената му се струва по-интересна, по-богата, по-разнообразна и по-изненадваща от мъжа и всичките му фантазии кръжат все около жените, мъжете също ще заемат своето място, но в късното му творчеството. Може би заради нескриваната си „гей чувствителност” той е по-наблюдателен и по-обективен изследвач на женската тайна, а това определя и нестандартното му възприятие на отношенията в двойката.

Алмодовар и Бандерас сега - снимки архив

Фундаменталната тема, която движи героите на Алмодовар и до днес е самотата и битката с нея. Възможно ли е тази битка да бъде спечелена? Това е екзистенциален въпрос, на който той се опитва да отговори стряскащо откровено и в последния си филм „Болка и величие“. И няма кой по-дълбоко да изобрази тази борба от приятеля от младини Антонио. Героят му е известен кинорежисьор в тежка екзистенциална и творческа криза, който безутешно търси спасение в детството, в минало с майка си, в красивите и невинни спомени. Неистовата чувственост от първите филми на Алмодовар тук е успокоена и преминава в мъдра емоционалност. „Разкаянието и вината са юдео-християнски измислици, които не обичам" – беше споделил преди години режисьорът. - Силата, която притежавам, я открих в самия себе си". Такава сила е била нужна и на Бандерас, за да се спусне до най-тъмните пластове на човешката психика и да извади на показ и в детайли духовното страдание и вечното неудовлетворение на твореца. В тази завоалирано автобиографична изповед на 70-годишния Алмодовар Бандерас изповядва кризите и трагизма на своето поколение, с психологическа плътност, която граничи с разголване. Без пощада. А иначе виждаме познатия ни „хиперреалистичен” свят от ярки цветове и декоративни мотиви, характерен за визията на Алмодовар.

Антонио Бандерас в “Болка и величие” - снимка архив

БАНДЕРАС И ХОЛИВУД

Това е историята на един успех. Тук ще засегнем само началото, когато попада в Америка. Макар, че зад гърба си има главни роли и дузини филми в родината, се налага да започне всичко от начало. И въпреки, че не знае добре английски, получава роля в „Кралете на мамбото“ (1992) като латино-типаж – главните герои са двама братя кубинци, които налагат нова музика в САЩ през 50-те. През 1993 се снима във „Филаделфия“ на Джонатан Деми - там e партньор на Том Ханкс, който получава „Оскар“. Филмът за първи път на голям екран поставя проблемите на разпространението на новата болест СПИН. После идва пробивът с „Интервю с Вампир“ (1994) на Нийл Джордан , където е в компанията на Том Круз и Брад Пит и още звезди от първа величина. Следва „Десперадо“, който непоколебимо го поставя на Холивудската карта. Уди Алън също го кани в „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“ (2010). Използват гласът му в анимационните серии „Шрек“...

Антонио Бандерас и Том Ханкс във “Филаделфия” - снимка архив

БАНДЕРАС И РОДРИГЕС

През 1995, когато Бандерас вече е изгряла, но все още утвърждаваща се звезда в Холивуд, към него се обръща Роберт Родригес, американски режисьор с мексикански корени, ученик на Тарантино, който вече е направил удар с нискобюджетния „Ел мариачи“ (1992). Бандерас е идеален и незаменим за ролята на безименен мариачи - стрелец в „Десперадо“ (в превод „отчаян“), втората част на трилогията за мариачите, който става култов. Той е перфектния „латино любовник“, носи природен сексапил, дълга коса, черни дрехи и калъф с автомат, има дяволска енергия и експресия – всичко точно за зрелищния стил на Родригес. Партньорка на Бандерас е латинодивата Салма Хайек, с която ще играят често оттам нататък. Тази роля, направена по законите на екшън-спектакъла с ефектни стрелби, убийства на наркобарони, китари, песни, любов и страсти изстрелва Бандерас в международна орбита. Родригес го кани и за последната част от трилогията „Имало едно време в Мексико“ (2003). Там към Хайек се добавят Джони Деп, Ева Мендес, ��ики Рурк, Уилям Дефо. В тази трилогия Родригес се вдъхновява от Серджо Леоне и неговите „спагети - уестърни“. После прави остър завой, запазвайки инерцията на успеха с една поредица детски приключенски екшън - комедии, където отново Бандерас е в главната роля, но в различно амплоа от това на стрелящ отмъстител - мариачи: „Деца шпиони“ (2001), „Деца шпиони 2: Островът на изгубените мечти“ (2002) , „Деца шпиони 3-D: Краят на играта” (2003)

Бандерас и Салма Хайек в “Имало едно време в Мексико” - снимка архив

БАНДЕРАС, ЛЕГЕНДАРНИ ЛИЧНОСТИ И ФИЛМОВИ ГЕРОИ

В дългата си кариера Бандерас е избиран да портретира важни и значими личности от изкуството, литературата и киномитологията. Разбира се, не може да се изредят всички. От 110 заглавия от фи��мографията на Бандерас ще отбележим само няколко особено запомнящи се негови изпълнения. Във „Фрида“ (2002) Бандерас се въплъщава в образа на легендарния художник -монументалист Давид Алфаро Сикейрос, от кръга на Фрида Кало (Салма Хайек). Следва един любопитен момент – митичният и неосъществен проект от 2008 „Дали“, за който медиите гърмят при избора на Бандерас за ролята на прочутия сюрреалист. Кой, ако не той? Испански корени и неистов талант, очаровал Америка, какъвто е и самият Бандерас на върха на славата си. Но режисьорът Саймън Уест в последствие се отказва. На Ал Пачино и Робърт Патинсън им провървява повече с Дали. А Джони Деп още търсел сценарист да му напише история, в която да изиграе тази противоречива и скандална личност... Доказателство за влиянието и авторитета на Бандерас в Холивуд е поканата за сериите „И с участието на Пан��о Виля като себе си“ (2003) на Брус Бересфорд, където той играе легендарния мексикански революционер и е номиниран за „Златен глобус“.

Антонио Бандерас в “Геният: Пикасо” - снимка архив

И още художници във филмографията на Бандерас – самият Пикасо. В телевизионните серии „Геният: Пикасо“ (2018) на National Geographic Бандерас се превъплъщава почти гениално във великия си сънародник и съгражданин. Абсолютно неузнаваем е - с прилепнала бяла коса на „страничен заем“, състарен и загрозен, обсесивен, обладан от вътрешни демони, потънал в своето изкуство, подвластен на бурни емоционални изблици. Как е постигнато това съвършено преобразяване? Едното от нещата е гримът. „Никога не съм използвал протези по начина, по който ги използвах този път“ – признава актьорът. Поставянето на грима е траело от два до пет часа... Другото важно за влизане в образа са били костюмите. И разбира се предварителното проучване, потапянето в душевността. Актьорът има свое откритие „Мисля, че към края на живота си той открива ключа, който търси – детето, в което се е молил да се превърне. Винаги се държи като дете. А понякога децата могат да са много жестоки. Накрая рисува буквално като малко дете – с много семпли форми и семпли цветове.“ – казва Бандерас. Той не съди човека, казал „Искам да разбия всички правила” – и не само в изкуството.

Бандерас като Пикасо - снимка архив

Той ни го представя сложен, противоречив, извънмерен. Как и защо е приел предизвикателството да се превъплъти в гения? „Една от най-важните причини е Малага. Това е моят роден град, Пикасо също е роден там... – припомня Бандерас.- И двамата с него се занимаваме с изкуство, но аз не мога да се сравнявам с него. Никой не може. Преди също са ми предлагали да играя Пикасо. Тогава сякаш нещо ми казваше: „Не, не. Не бива да се опитваш да пресъздаваш тази личност”. Този път обаче предложението дойде с гаранция, че ще разкажем историята му възможно най-точно спрямо действителните събития – спрямо изкуството му и света, в който е живял. Затова реших да кажа „да”.“ Бандерас завежда екипа по местата, където е израснал Пикасо. Изучава детайлно походката и акцента му и така магията на двама творци сработва.

В „Тринадесетият войн“ - снимка архив

В зрелищния историческия екшън „Тринадесетият войн“ (1999), 100-милионна суперпродукция, Бандерас пресъздава приключенията на реално съществувалия арабски поет Ахмед Ибн Фахдлан от 10-ти век, пътувал на Север по викингските земи. Според критиката, филмът сякаш е бил замислен първо от гледна точка на специалните ефекти и е свидетелство за много пари и малко мисъл. Запомня се боят с мечове на дългокоси викинги. Това е пример, при който продуцентите са използвали типажа, а не толкова актьора. Но в една богата филмография се случват и так��ва неща.

Бандерас с Антъни Хопкинс в “Маската на Зоро” - снимка архив

Освен реални личности, оставили отпечатък в историята, Бандерас е канен да въплъти и филмови легенди като „Зоро“. Едни от най-успешните хитове с негово участие са „Маската на Зоро“ (1998) на Мартин Кембъл, където играе с Антъни Хопкинс и Катрин Зита - Джоунс и „Легендата за Зоро“ (2005), като парньор на Катрин Зита - Джоунс. Той не е първият испанец, превъплътил се в Зоро, но пък е най-запомнящият се, поне за последните поколения. Няма световен актьор, който да носи такова вродено благородство, нужно за образа, романтичен дух и да умее да върти пламенно шпагата в името на справедливостта. И който да е по-привлекателен и обаятелен. От тези филми помним и песните.

Катрин Зита - Джоунс и Антонио Бандерас в “Легендата за Зоро” - снимка архив

БАНДЕРАС И ПРОФЕСИЯТА

В основата на успеха на Бандерас е естественото поведение, темперамента му и умението да се превъплъщава, понякога тотално, като в образа на стария Пикасо или възрастния режисьор Салвадор/Алмодовар. Ето просто и ясно обяснена разликата между „звезда“ и актьор и механизмите, по които човек с неговия статут е успял да се опази от звездоманията. „Голямата разлика между звездата и актьора е това, че актьорът е някой, който знае техниката, който знае да се учи от всичко, което му се случва. А звездата през цялото време играе себе си. За това трябва да имаш енергия и добър характер. Не знам дали съм толкова точен през целия ден. Нося проблемите си (my own shit) през цялото време и не искам това да се губи. Не мога постоянно да се усмихвам красиво, преструвайки се че съм някой друг, защото това е лудост.“

Бандерас в “Болка и величие” - снимка архив

Без да е остро критичен говори за Холивуд като за работно място, за Лос Анджелис като един от най-фалшивите градове в света, а за дефилетата по червения килим като музей на восъчни фигури. „Не вярвам в кариерите. Представата ми за мен е като онези стари актьори от 19 век, които обикалят от село на село с техния репертоар.“ Същевременно защитава прагматичната позиция и споделя професионалния си и човешки кодекс: „За мен е много важно да съм наясно, че моят професионален живот започва с „Екшън!“ и завършва със „Стоп!“, а всичко, което става наоколо, то може да е много удовлетворяващо понякога, много депресиращо друг път, но то е просто друга част. Работата е, когато си в образ.“ Останалото е суета и митология, храна за жълтите медии. В глобалното село постоянно сме свидетели на всякакви сърцераздирателни сторита, които рушат авторитета на актьорите. Бандерас определено стои далеч от тях. С чувство за хумор говори за бремето на отговорността: „В Испания се гордеят с мен, защото ме възприемат като международен футболист. Трябва да спечеля мача навън за да представлявам страната си. Държат се сякаш викат „Антонио, не пропускай!“

Антонио Бандерас в “Имало едно време в Мексико” - снимка архив

БАНДЕРАС, КРАСОТАТА И ФОТОГЕНИЯТА

Безспорно, физиката и излъчването на Антонио Бандерас, в съчетание с испанския му темперамент са изиграли решаваща роля при налагането му като „латински любовник“ в световното кино. През 1995 влиятелното списание „Empire“ го включва в списъка със 100-те най-секси кинозвезди от филмовата история. А следващата година „People“ го слага сред 50-те най-красиви хора в света. Естествено, не е само красотата, има го и уникалния талант. Иска се и харизма, а тя в киното се нарича „фотогения“ и е доста метафизично понятие. Някой оператор може да обясни технически в какво се състои тя, как се влияе от камерата и светлината, от душевната нагласа и т.н. Но на екрана зрителят просто я усеща – естественост и човешка неповторимост, топлота, силна духовна енергия, сугестивност. Тя избива отвъд ролята. Интуитивно приближаване към „златното сечение“, законът на цялата жива и нежива природа...

Бандерас, Пенелопе Крус и Алмодовар на фестивала в Кан през 2019 - снимка архив

БАНДЕРАС И НАГРАДИТЕ

Награда на Краля на Испания Camino Real Prize за разпространение и пропаганда на испанск��та култура по целия свят. Знакова награда, позиционираща го вече като посланик на испанската култура. Наградата в Кан за най-добър актьор за „Болка и величие“. Три Европейски награди – две за най-добър актьор (за „Болка и величие“ и “Маската на Зоро“) и една за „Забележително европейско постижение в световното кино за режисьорско постижение и също за цялостното му творчество“. Става дума за режисьорския му опит (той има общо два и два в проект) „Луди в Алабама“ (1999) с жена му Мелани Грифит в главната роля. Номинация за „Оскар“ за „Болка и величие“. Почетен „Гоя“ за (2015) и „Гоя“ за най-добър актьор за „Болка и величие“. И безброй още награди по безброй фестивали. Има и своя Звезда на Холивудската алея на славата. Дори само тези отличия показват, че той е актьор-емблема освен на испанското, така и на европeйското и на американското кино.

Мелани Грифит и Антонио Бандерас - снимка архив

БАНДЕРАС И ЖЕНИТЕ

С ослепително красива външност и романтична осанка, с огнени испански очи, страстен темперамент, кадифен глас и изумителна актьорска дарба, накратко с етикета „латино любовник“ напред на Бандерас със сигурност не му е било лесно. Или пък му е било прекалено лесно. „Да си женен в нашата професия не е лесно. Има прекалено много красиви хора наоколо и много интересни. Просто става дума за това, че трябва наистина да бъдеш търпелив и вероятно да имаш способността и вярата, че ще се влюбиш в жена си отново. Това се случва с мен.“ Това казва човекът, който има два брака и два развода – с Ана Леса и холивудската звезда Мелани Грифит. Признава, че й се е възхищавал още преди да я обикне. Държал се като ученик, когато й се представил за първи път. Бързо обаче стават двойка и се женят. Но моторът на отношенията им се поврежда по пътя и те се развеждат след 19 години брак като запазват добри отношения. И тук той остава верен на дже��тълменското поведение и романтичния си образ. Сега има друга приятелка, с която се появява по червените килими - брокерката Никол, с която има връзка от 5 години насам. Обърнете внимание на красивото сравнение между двете жени: „Мелани е вид шампанско с мехурчета. Никол пък е сок от пресни плодове, напълно детоксикиращ"... Тези метафори казват много за мъжката почтеност. Разбира се, тук споменаваме само официалните връзки на един прекалено красив мъж. Да добавим и интереса на Мадона към младия Бандерас, с когото тя напразно се опитва да се свърже в първите му години в Холивуд. Затова пък го e заснела в документалния филм за себе си „Мадона: Историята или се осмеляваш“ (1991) – нещо, което той дори не си спомня. Партнират си обаче в „Евита“ (1996).

Антонио Бандерас и Салма Хайек в “Десперадо” - снимка архив

БАНДЕРАС, ПАРИТЕ, ПАРФЮМИТЕ

„Не искам нищо, което не съм заслужил, но ако ми предложат повече пари не съм глупак“ – обяснява житейската си философия Бандерас. Така, според един сериозен сайт, хонорарът му за „Евита“, където си партнира с Мадона, е бил 4 милиона. „Тялото“, където играе свещеник без опит, забъркал се в откриването на разпънато тяло (което би могло да е на Исус Христос) - получава лоши критики, но Бандерас получава 12 милиона. Някак съвсем естествено той насочва спечеленото към бизнес с парфюми. Отива му! А имената на ароматите са продължение с други средства на цялостното му излъчване от екрана: „Diavolo“, „Прелъстяване - Синьо“, „Прелъстяване - Черно“, „Тайната“, „Кралица на прелъстяването“, „Крал на прелъстяването“...

Бандерас в “Непобедимите 3″ - снимка архив

БАНДЕРАС И БЪЛГАРИЯ

Интересно и любопитно е да знаем, че глобализацията в киното е причина Бандерас да посети България за участие във филми, които не са шедьоври, а по-скоро чиста комерсиална продукция. Затова пък българските журналисти са имали възможност да го видят на живо и да усетят чара му на естествен и скромен човек. Както и много български актьори са могли да си партнират с него на снимачната площадка. В България той снима 4 заглавия: „Крадци от класа“ (2009), с Морган Фрийман, „Живи машини“ (2014) – научна фантастика с Мeлани Грифит, когато през 2044 човешката раса е на ръба на ��целяването, „Непобедимите 3“ (2014) с мощен отряд силни мъже - Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм, Джет Ли и „Охрана“ (2017) - криминален трилър. Между снимките успява да каже и добра дума за България не само като кинодестинация и декор, което говори освен за възпитание и за душевна щедрост: „Определено има някакво привързване от моя страна. То е нещо много дълбоко, всеобемащо и комплексно, което е свързано с фолклора...“

В “Живи машини” - снимка архив

МАРКАТА БАНДЕРАС И ЧОВЕКЪТ БАНДЕРАС

„Не искам да имам нищо, което не заслужавам. Понякога дори ме притеснява да виждам името си преекспонирано. Никога не вярвам в това, което ми се случва. Вероятно защото съм много неуверен.“ – това признание от 1995 хвърля светлина към същността на човека, така несъвместим с клишето „звезда“. Това зрителите усещат интуитивно и затова Бандерас е толкова симпатичен на няколко поколения. Присъствието му се асоциира с доброта и човешко достойнство, в период, в който киното е завладяно от насилие, катастрофичност и (кибер) чудовища. Излъчването на Бандерас в най-добрите му филми се асоциира с нормалност и богатство на чувствата и някаква забравена романтика. Успява да го формулира и словесно: „Няма нищо в света, което да не може да бъде излекувано с любов.“ Като се добави харизмата и безспорния актьорски талант това дълбоко усещане мигновено се предава на милиони.

Бандерас и Пенелопе Крус започнаха снимки по филма “Официален конкурс” - снимка архив

Бандерас е много повече от просто „кинозвезда“. Той е жив мост между европейското и американското кино, между авторското кино и развлекателните зрелища, между сериозните и леките жанрове, между изкуство и бизнес. На 50 беше казал, че е доволен и вижда много работа, много хора, много лица, много души край себе си и се чувства в средата на играта: „Мачът не е завършил и мога да отбележа още няколко гола.“ Нищо не се е променило оттогава, като изключим преодолян инфаркт. И на 60 върви с пълен напред. Играта на живота продължава, а последният му филм в снимачен период, в който си партнира с Пенелопе Крус, е драматична комедия, „кино в киното“ и се казва „Официален конкурс“. Намигване към големите фестивали.≈

Текст: Боряна Матеева

Снимки: архив

#РЕФЛЕКСИИ #Боряна Матеева #Антонио Бандерас #филми #кино #Педро Алмодовар #Пенелопе Крус #Салма Хайек #Мелани Грифит #Антъни Хопкинс

0 notes