#Антъни Хопкинс

[ladyschaoticmind]

"Моята философия е: какво казват хората за мен, не е моя работа.

Аз съм това което съм и правя това което правя.

Не очаквай нищо, и приемай всичко.

И това прави живота по-лесен.

Живеем в свят, в който погребението е по-важно от починалия, бракът е по-важен от любовта, външният вид е по-важен от душата.

Живеем в култура на опаковки, която презира съдържанието."

- Сър Антъни Хопкинс

[vasetovp]

"Остарявайки, ще разбереш, че просто искаш да ридаеш. Дори не и заради болка или мъка. А заради величието на живота. Мисля, че във всеки от нас се крие дете. Аз, например, имам своя детска снимка в телефона си. На нея съм малко момче, което се разхожда по плажа. Поглеждам го и казвам: Справихме се, хлапе."

Сър Антъни Хопкинс

[slimarka]

Жена, която няма приятели или има малък кръг на общуване, е много самоуверена жена.

Повярвайте ми. Тя е осъзнала, че качеството е по-важно от количеството.

Тя не се нуждае от тълпа, за да се доказва.

Увереността ѝ идва отвътре, а не от одобрението на другите.

Тя не се страхува да бъде сама, защото знае силата си.

Тя избира енергията и кого да пусне �� живота си.

Виждала е фалшиви приятелства, скандали и клюки, и си е тръгнала от всичко това.

Изградила е спокоен живот без драми и благодарение на това е по-щастлива.

Тя няма нужда да е заобиколена от хора, за да се чувства пълноценна, а се чувства добре в собствената си компания.

Тя знае, че истинските приятелства са рядкост и би предпочела да има няколко истински приятели, отколкото куп фалшиви.

Тя има малък кръг от хора, на които наистина може да се довери.

Заобиколена е от хора, доказали своята лоялност. Тя не губи време за безсмислени връзки, времето ѝ е ценно и го харчи мъдро.

Тя е жена, която знае какво иска и няма да се примири с нищо по-малко.

Ето защо, ако срещнеш жена, която няма приятели или има много тесен социален кръг, не я подценявай.

Тя е спокойна, уверена и знае цената си.

Тя е жена, която не се нуждае от одобрението на другите, защото вече е доказала себе си.

/Антъни Хопкинс/

[purple-little-fairy]

Пуснете хора, които не са готови да ви обичат.

Това е най-трудното нещо, което някога ще трябва да направите през живота си и също така ще бъде най-в��жното нещо.

Спрете да водите трудни разговори с хора, които не искат да се променят.

Спрете да се показвате пред хора, които не се интересуват от вашето присъствие.

Знам, че инстинктът ви е да направите всичко възможно, за да спечелите оценката на хората около вас, но това е импулс, който краде вашето време, енергия, психическо и физическо здраве.

Когато започнеш да се бориш за живот с радост, интерес и ангажираност, не всеки ще е готов да те последва на това място.

Това не означава, че трябва да промениш това, което си, това означава, че трябва да пуснеш хора, които не са готови да бъдат с теб.

Изключени ли сте, обидени, забравени или игнорирани от хората, на които отделяте от времето си, не правите услуга на себе си, като продължавате да им предлагате енергията и живота си.

Истината е, че не си за всички и не всички са за теб.

Ето какво го прави толкова специално, когато намериш хора, с които имаш приятелство или взаимна любов.

Ще разберете колко е ценно, защото сте преживели това, което не е.

На тази планета има милиарди хора и много от тях ще намерите на вашето ниво на интерес и ангажираност.

Може би като спреш да се появяваш, няма да те търсят.

Може би,ако спреш да опитваш, връзката приключва.

Може би,ако спрете да пишете съобщения, телефонът ви ще остане тъмен седмици наред.

Това не означава, че си съсипал връзката, това означава, че единственото, което я поддържа, е енергията, която си дал само, за да я запазиш.

Това не е любов, това е привързаност.

Това е да дадеш шанс на тези, които не го заслужават!

Заслужаваш много повече.

Най-ценното нещо, което имаш в живота си, е времето и енергията ти, тъй като и двете са ограничени.

Хората и нещата, на които отдавате времето и енергията си, ще определят съществуването ви.

Когато осъзнаете това, започвате да разбирате защо сте толкова притеснени, когато прекарвате време с хора, дейности или пространства, които не ви подхождат и не трябва да са близо до вас.

Ще започнете да осъзнавате, че най-важното нещо, което можете да направите за себе си и всички около вас, е да защитавате енергията си по-жестоко от всичко друго

Направете живота си безопасно пристанище, където са позволени само хора "съвместими" с вас.

Вие не сте отговорни за спасяването на никого.

Не сте отговорни да ги убедите да се справят по-добре.

Не е твоя работа да съществуваш за хората и да им даваш живота си!

Заслужавате истински приятелства, истински ангажименти и пълна любов със здрави и проспериращи хора.

Решението да се дистанцирате от токсични хора, ще ви даде любовта, уважението, щастието и защитата, които заслужавате.

~ Антъни Хопкинс

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Бандерас е много повече от само „кинозвезда“

„Бандерас“ на испански е множествено число от „знамена“. И ако се опитаме да преведем буквално името Антонио Бандерас, то би звучало така - Антонио Байрактарски. Това на шега. А иначе не е шега, че този красив и отдаден на изкуството мъж, любимец на милиони, става на 60. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Боряна Матеева.

Да уточним, че Бандерас не е артистичен псевдоним, а истинск�� испанска фамилия. Ето я цялата: Хосе Антонио Домингес Бандерас. Роден на 10 август 1960 в Малага, Андалусия. Чистокръвен испанец, ръст 174 см. Баща полицай, майка учителка. Юношеска мечта - да стане футболист, но счупен крак на 14 години го отказва от спортната кариера. Тогава се насочва към театъра и завършва Школата за драматични изкуства в Малага. В скоби - през 2010 става Доктор Хонорис кауза на Университета в Малага и така се затваря един кръг на успешна реализация. Прави пътуваща театрална трупа и така се среща с Алмодовар. Щастливият момент е, че бурната му младост съвпада по време с Мадридската Мовида (Movida Madrileña) – мощно контракултурно и художествено движение, появило се в Испания след смъртта на Франко през 1975. Негова основа е икономическият растеж на страната, а отличителните белези са появата на нова идентичност. Това е време на хедонизъм, на търсене на свобода в  изразяването, на прекрачване на табутата, наложени от франкизма. Време на преход към демокрация. Младежите излизат по улиците и заявяват ново усещане за свобода. В изкуството се налага нова естетика, а киното най-видимо отразява промените. Най-яркият представител там е Педро Алмодовар, който след години ще се наложи ка��о най-известният испански режисьор в международен план. След Бунюел и Саура, разбира се. И не е случайно, че още в първите си филми Алмодовар забелязва и кани Бандерас за значими роли. За да стане накрая нещо като    

ВТОРОТО АЗ НА АЛМОДОВАР

Алмодовар и Бандерас преди...

Ето какво казва Бандерас за своя първи режисьор: „Чувствата, които изпитвах през 80-те и отново изпитвам са, че той те тласка до границата, че си на ръба на скала. Намираш се в състояние на световъртеж. Не мисля, че Педро работи за масите”. Заедно правят 7 филма: „Лабиринтът на страстта“ (1982), „Законът на желанието“ (1987), „Матадор“ (1986) „Жени на ръба на нервна криза“ 1988, „Ела, завържи ме!“ (1989) „Кожата, в която живея“ (2011) и „Болка и величие“ (2019). Така Бандерас от самото начало на кариерата си се позиционира в авторското кино. Алмодовар винаги е споделял, че филмите му са автобиографични, но не буквално-сюжетно, а като емоционална настройка и преживян чувствен опит. Още след появата на софистицираната комедия „Жени на ръба на нервна криза” филмът е забелязан от световната кинообщност и номиниран за „Оскар“ за чуждоезичен филм. Така и Бандерас влиза в полезрението на холивудските продуценти. И макар режисьорът да признава тогава, че жената му се струва по-интересна, по-богата, по-разнообразна и по-изненадваща от мъжа и всичките му фантазии кръжат все около жените, мъжете също ще заемат своето място, но в късното му творчеството. Може би заради нескриваната си „гей чувствителност” той е по-наблюдателен и по-обективен изследвач на женската тайна, а това определя и нестандартното  му възприятие на отношенията в двойката.

Алмодовар и Бандерас сега - снимки архив

Фундаменталната тема, която ��вижи героите на Алмодовар и до днес е самотата и битката с нея. Възможно ли е тази битка да бъде спечелена? Това е екзистенциален въпрос, на който той се опитва да отговори стряскащо откровено и в последния си филм „Болка и величие“. И няма кой по-дълбоко да изобрази тази борба от приятеля от младини Антонио. Героят му е известен кинорежисьор в тежка екзистенциална и творческа криза, който безутешно търси спасение в детството, в минало с майка си, в красивите и невинни спомени. Неистовата чувственост от първите филми на Алмодовар тук е успокоена и преминава в мъдра емоционалност. „Разкаянието и вината са юдео-християнски измислици, които не обичам" – беше споделил преди години режисьорът. - Силата, която притежавам, я открих в самия себе си". Такава сила е била нужна и на Бандерас, за да се спусне до най-тъмните пластове на човешката психика и да извади на показ и в детайли духовното страдание и вечното неудовлетворение на твореца. В тази завоалирано автобиографична изповед на 70-годишния Алмодовар Бандерас изповядва кризите и трагизма на своето поколение, с психологическа плътност, която граничи с разголване. Без пощада. А иначе виждаме познатия ни „хиперреалистичен” свят от ярки цветове и декоративни мотиви, характерен за визията на Алмодовар.

Антонио Бандерас в “Болка и величие” - снимка архив

БАНДЕРАС И ХОЛИВУД

Това е историята на един успех. Тук ще засегнем само началото, когато попада в Америка. Макар, че зад гърба си има главни роли и дузини филми в родината, се налага да започне всичко от начало. И въпреки, че не знае добре английски, получава роля в „Кралете на мамбото“ (1992) като латино-типаж – главните герои са двама братя кубинци, които налагат нова музика в САЩ през 50-те.  През 1993 се снима във „Филаделфия“ на Джонатан Деми -  там e партньор на Том Ханкс, който получава „Оскар“. Филмът за първи път на голям екран поставя проблемите на разпространението на новата болест СПИН. После идва пробивът с „Интервю с Вампир“ (1994) на Нийл Джордан , където е в компанията на Том Круз и Брад Пит и още звезди от първа величина. Следва „Десперадо“, който непоколебимо го поставя на Холивудската карта. Уди Алън също го кани в „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“ (2010). Използват гласът му в анимационните серии „Шрек“...

Антонио Бандерас и Том Ханкс във “Филаделфия” - снимка архив

БАНДЕРАС И РОДРИГЕС

През 1995, когато Бандерас вече е изгряла, но все още утвърждаваща се звезда в Холивуд, към него се обръща Роберт Родригес, американски режисьор с мексикански корени, ученик на Тарантино, който вече е направил удар с нискобюджетния „Ел мариачи“ (1992). Бандерас е идеален и незаменим за ролята на безименен мариачи - стрелец в „Десперадо“ (в превод „отчаян“), втората част на трилогията за мариачите, който става култов. Той е перфектния „латино любовник“, носи природен сексапил, дълга коса, черни дрехи и калъф с автомат, има дяволска енергия и експресия – всичко точно за зрелищния стил на Родригес. Партньорка на Бандерас е латинодивата Салма Хайек, с която ще играят често оттам нататък. Тази роля, направена по законите на екшън-спектакъла с ефектни стрелби, убийства на наркобарони, китари, песни, любов и страсти изстрелва Бандерас в международна орбита. Родригес го кани и за последната част от трилогията „Имало едно време в Мексико“ (2003). Там към Хайек се добавят Джони Деп, Ева Мендес, Мики Рурк, Уилям Дефо. В тази трилогия Родригес се вдъхновява от Серджо Леоне и неговите „спагети - уестърни“. После прави остър завой, запазвайки инерцията на успеха с една поредица детски приключенски екшън - комедии, където отново Бандерас е в главната роля, но в различно амплоа от това на стрелящ отмъстител - мариачи: „Деца шпиони“ (2001), „Деца шпиони 2: Островът на изгубените мечти“ (2002) , „Деца шпиони 3-D: Краят на играта” (2003)

Бандерас и Салма Хайек в “Имало едно време в Мексико” - снимка архив

БАНДЕРАС, ЛЕГЕНДАРНИ ЛИЧНОСТИ И ФИЛМОВИ ГЕРОИ

В дългата си кариера Бандерас е избиран да портретира важни и значими личности от изкуството, литературата и киномитологията. Разбира се, не може да се изредят всички. От 110 заглавия от филмографията на Бандерас ще отбележим само няколко особено запомнящи се негови изпълнения. Във „Фрида“ (2002) Бандерас се въплъщава в образа на легендарния художник -монументалист Давид Алфаро Сикейрос, от кръга на Фрида Кало (Салма Хайек). Следва един любопитен момент – митичният и неосъществен проект от 2008 „Дали“, за който медиите гърмят при избора на Бандерас за ролята на прочутия сюрреалист. Кой, ако не той? Испански корени и неистов талант, очаровал Америка, какъвто е и самият Бандерас на върха на славата си. Но режисьорът Саймън Уест в последствие се отказва. На Ал Пачино и Робърт Патинсъ�� им провървява повече с Дали. А Джони Деп още търсел сценарист да му напише история, в която да изиграе тази противоречива и скандална личност... Доказателство за влиянието и авторитета на Бандерас в Холивуд е поканата за сериите „И с участието на Панчо Виля като себе си“ (2003) на Брус Бересфорд, където той играе легендарния мексикански революционер и е номиниран за „Златен глобус“.

Антонио Бандерас в “Геният: Пикасо” - снимка архив

И още художници във филмографията на Бандерас – самият Пикасо. В телевизионните серии „Геният: Пикасо“ (2018) на National Geographic Бандерас се превъплъщава почти гениално във великия си сънародник и съгражданин. Абсолютно неузнаваем е - с прилепнала бяла коса на „страничен заем“, състарен и загрозен, обсесивен, обладан от вътрешни демони, потънал в своето изкуство, подвластен на бурни емоционални изблици. Как е постигнато това съвършено преобразяване? Едното от нещата е гримът. „Никога не съм използвал протези по начина, по който ги използвах този път“ – признава актьорът. Поставянето на грима е траело от два до пет часа... Другото важно за влизане в образа са били костюмите. И разбира се предварителното проучване, потапянето в душевността.  Актьорът има свое откритие „Мисля, че към края на живота си той открива ключа, който търси – детето, в което се е молил да се превърне. Винаги се държи като дете. А понякога децата могат да са много жестоки. Накрая рисува буквално като малко дете – с много семпли форми и семпли цветове.“ – казва Бандерас. Той не съди човека, казал  „Искам да разбия всички правила” – и не само в изкуството.

Бандерас като Пикасо - снимка архив

Той ни го представя сложен, противоречив, извънмерен. Как и защо е приел предизвикателството да се превъплъти в гения? „Една от най-важните причини е Малага. Това е моят роден град, Пикасо също е роден там... – припомня Бандерас.- И двамата с н��го се занимаваме с изкуство, но аз не мога да се сравнявам с него. Никой не може. Преди също са ми предлагали да играя Пикасо. Тогава сякаш нещо ми казваше: „Не, не. Не бива да се опитваш да пресъздаваш тази личност”. Този път обаче предложението дойде с гаранция, че ще разкажем историята му възможно най-точно спрямо действителните събития – спрямо изкуството му и света, в който е живял. Затова реших да кажа „да”.“ Бандерас завежда екипа по местата, където е израснал Пикасо. Изучава детайлно походката и акцента му и така магията на двама творци сработва.  

В „Тринадесетият войн“ - снимка архив

В зрелищния историческия екшън „Тринадесетият войн“ (1999),  100-милионна суперпродукция, Бандерас пресъздава приключенията на реално съществувалия арабски поет Ахмед Ибн Фахдлан от 10-ти век, пътувал на Север по викингските земи. Според критиката, филмът сякаш е бил замислен първо от гледна точка на специалните ефекти и е свидетелство за много пари и малко мисъл. Запомня се боят с мечове на дългокоси викинги. Това е пример, при който продуцентите са използвали типажа, а не толкова актьора. Но в една богата филмография се случват и такива неща. 

Бандерас с Антъни Хопкинс в “Маската на Зоро” - снимка архив

Освен реални личности, оставили отпечатък в историята, Бандерас е канен да въплъти и филмови легенди като „Зоро“. Едни от най-успешните хитове с негово участие са „Маската на Зоро“ (1998) на Мартин Кембъл, където играе с Антъни Хопкинс и Катрин Зита - Джоунс и „Легендата за Зоро“ (2005), като парньор на Катрин Зита - Джоунс. Той не е първият испанец, превъплътил се в Зоро, но пък е най-запомнящият се, поне за последните поколения. Няма световен актьор, който да носи такова вродено благородство, нужно за образа, романтичен дух и да умее да върти пламенно шпагата в името на справедливостта. И който да е по-привлекателен и обаятелен. От тези филми помним и песните.

Катрин Зита - Джоунс и Антонио Бандерас в “Легендата за Зоро” - снимка архив

БАНДЕРАС И ПРОФЕСИЯТА

В основата на успеха на Бандерас е естественото поведение, темперамента му и умението да се пре��ъплъщава, понякога тотално, като в образа на стария Пикасо или възрастния режисьор Салвадор/Алмодовар. Ето просто и ясно обяснена разликата между „звезда“ и актьор и механизмите, по които човек с неговия статут е успял да се опази от звездоманията. „Голямата разлика между звездата и актьора е това, че актьорът е някой, който знае техниката, който знае да се учи от всичко, което му се случва. А звездата през цялото време играе себе си. За това трябва да имаш енергия и добър характер. Не знам дали съм толкова точен през целия ден. Нося  проблемите си (my own shit) през цялото време и не искам това да се губи. Не мога постоянно да се усмихвам красиво, преструвайки се че съм някой друг, защото това е лудост.“

Бандерас в “Болка и величие” - снимка архив

Без да е остро критичен говори за Холивуд като за работно място, за Лос Анджелис като един от най-фалшивите градове в света, а за дефилетата по червения  килим като музей на восъчни фигури. „Не вярвам в кариерите. Представата ми за мен е като онези стари актьори от 19 век, които обикалят от село на село с техния репертоар.“ Същевременно защитава прагматичната позиция и споделя професионалния си и човешки кодекс: „За мен е много важно да съм наясно, че моят професионален живот започва с „Екшън!“ и завършва със „Стоп!“, а всичко, което става наоколо, то може да е много удовлетворяващо понякога, много депресиращо друг път, но то е просто друга част. Работата е, когато си в образ.“ Останалото е суета и митология, храна за жълтите медии. В глобалното село постоянно сме свидетели на всякакви сърцераздирателни сторита, които рушат авторитета на актьорите. Бандерас определено стои далеч от тях. С чувство за хумор говори за бремето на ��тговорността: „В Испания се гордеят с мен, защото ме възприемат като международен футболист. Трябва да спечеля мача навън за да представлявам страната си. Държат се сякаш викат „Антонио, не пропускай!“  

Антонио Бандерас в “Имало едно време в Мексико” - снимка архив

БАНДЕРАС, КРАСОТАТА И ФОТОГЕНИЯТА

Безспорно, физиката и излъчването на Антонио Бандерас, в съчетание с испанския му темперамент са изиграли решаваща роля при налагането му като „латински любовник“ в световното кино. През 1995 влиятелното списание „Empire“ го включва в списъка със 100-те най-секси кинозвезди от филмовата история. А следващата година „People“ го слага сред 50-те най-красиви хора в света. Естествено, не е само красотата, има го и уникалния талант. Иска се и харизма, а тя в киното се нарича „фотогения“ и е доста метафизично понятие. Някой оператор може да обясни технически в какво се състои тя, как се влияе от камерата и светлината, от душевната нагласа и т.н. Но на екрана зрителят просто я усеща – естественост и човешка неповторимост, топлота, силна духовна енергия, сугестивност. Тя избива отвъд ролята. Интуитивно приближаване към „златното сечение“, законът на цялата жива и нежива природа...

Бандерас, Пенелопе Крус и Алмодовар на фестивала в Кан през 2019 - снимка архив

БАНДЕРАС И НАГРАДИТЕ

Награда на Краля на Испания Camino Real Prize за разпространение и пропаганда на испанската култура по целия свят. Знакова награда, позиционираща го вече като посланик на испанската култура. Наградата в Кан за най-добър актьор за „Болка и величие“. Три Европейски награди – две за най-добър актьор (за „Болка и величие“ и “Маската на Зоро“) и една за „Забележително европейско постижение в световното кино за режисьорско постижение и също за цялостното му творчество“. Става дума за режисьорския му опит (той има общо два и два в проект) „Луди в Алабама“ (1999) с жена му Мелани Грифит в главната роля. Номинация за „Оскар“ за „Болка и величие“. Почетен „Гоя“ за (2015) и „Гоя“ за най-добър актьор за „Болка и величие“.  И безброй още награди по безброй фестивали. Има и своя Звезда на Холивудската алея на славата. Дори само тези отличия показват, че той е актьор-емблема освен на испанското, така и на европeйското и на американското кино.

Мелани Грифит и Антонио Бандерас - снимка архив

БАНДЕРАС И ЖЕНИТЕ

С ослепително красива външност и романтична осанка, с огнени испански очи, страстен темперамент, кадифен глас и изумителна актьорска дарба, накратко с етикета „латино любовник“ напред на Бандерас със сигурност не му е било лесно. Или пък му е било прекалено лесно. „Да си женен в нашата професия не е лесно. Има прекалено много красиви хора наоколо и много интересни. Просто става дума за това, че трябва наистина да бъдеш търпелив и вероятно да имаш способността и вярата, че ще се влюбиш в жена си отново. Това се случва с мен.“ Това казва човекът, който има два брака и два развода – с Ана Леса и холивудската звезда Мелани Грифит. Признава, че й се е възхищавал още преди да я обикне. Държал се като ученик, когато й се представил за първи път. Бързо обаче стават двойка и се женят. Но моторът на отношенията им се поврежда по пътя и те се развеждат след 19 години брак като запазват добри отношения. И тук той остава  верен на джентълменското поведение и романтичния си образ. Сега има друга приятелка, с която се появява по червените килими - брокерката Никол, с която има връзка от 5 години насам. Обърнете внимание на красивото сравнение между двете жени: „Мелани е вид шампанско с мехурчета. Никол пък е сок от пресни плодове, напълно детоксикиращ"... Тези метафори казват много за мъжката почтеност. Разбира се, тук споменаваме само официалните връзки на един прекалено красив мъж. Да добавим и интереса на Мадона към младия Бандерас, с когото тя напразно се опитва да се свърже в първите му години в Холивуд. Затова пък го e заснела в документалния филм за себе си „Мадона: Историята или се осмеляваш“ (1991) – нещо, което той дори не си спомня. Партнират си обаче в „Евита“ (1996).

Антонио Бандерас и Салма Хайек в “Десперадо” - снимка архив

БАНДЕРАС,  ПАРИТЕ, ПАРФЮМИТЕ

„Не искам нищо, което не съм заслужил, но ако ми предложат повече пари не съм глупак“ – обяснява житейската си философия Бандерас. Така, според един сериозен сайт, хонорарът му за „Евита“, където си партнира с Мадона, е бил 4 милиона. „Тялото“, където играе свещеник без опит, забъркал се в откриването на разпънато тяло (което би могло да е на Исус Христос) - получава лоши критики, но Бандерас получава 12 милиона. Някак съвсем естествено той насочва спечеленото към бизнес с парфюми. Отива му! А имената на ароматите са продължение с друг�� средства на цялостното му излъчване от екрана: „Diavolo“, „Прелъстяване - Синьо“, „Прелъстяване - Черно“, „Тайната“, „Кралица на прелъстяването“, „Крал на прелъстяването“...  

Бандерас в “Непобедимите 3″ - снимка архив

БАНДЕРАС И БЪЛГАРИЯ

Интересно и любопитно е да знаем, че глобализацията в киното е причина Бандерас да посети България за участие във филми, които не са шедьоври, а по-скоро чиста комерсиална продукция. Затова пък българските журналисти са имали възможност да го видят на живо и да усетят  чара му на естествен и скромен човек. Както и много български актьори са могли да си партнират с него на снимачната площадка. В България той снима 4 заглавия: „Крадци от класа“ (2009), с Морган Фрийман, „Живи машини“ (2014) – научна фантастика с Мeлани Грифит, когато през 2044 човешката раса е на ръба на оцеляването, „Непобедимите 3“ (2014) с мощен отряд  силни мъже - Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм, Джет Ли и „Охрана“ (2017) - криминален трилър. Между снимките успява да каже и добра дума за България не само като кинодестинация и декор, което говори освен за възпитание и за душевна щедрост: „Определено има някакво привързване от моя страна. То е нещо много дълбоко, всеобемащо и комплексно, което е свързано с фолклора...“

В “Живи машини” - снимка архив

МАРКАТА БАНДЕРАС И ЧОВЕКЪТ БАНДЕРАС

„Не искам да имам нищо, което не заслужавам. Понякога дори ме притеснява да виждам името си преекспонирано. Никога не вярвам в това, което ми се случва. Вероятно защото съм много неуверен.“ – това признание от 1995 хвърля светлина към същността на човека, така несъвместим с клишето „звезда“. Това зрителите усещат интуитивно и затова Бандерас е толкова симпатичен на няколко поколения. Присъствието му се асоциира с доброта и човешко достойнство, в период, в който киното е завладяно от насилие, катастрофичност и (кибер) чудовища. Излъчването на Бандерас в най-добрите му филми се асоциира с нормалност и богатство на чувствата и някаква забравена романтика. Успява да го формулира и словесно: „Няма нищо в света, което да не може да бъде излекувано с любов.“ Като се добави харизмата и безспорния актьорски талант това дълбоко усещане мигновено се предава на милиони.

Бандерас и Пенелопе Крус започнаха снимки по филма “Официален конкурс” - снимка архив

Бандерас е много повече от просто „кинозвезда“. Той е жив мост между европейското и американското кино, между авторското кино и развлекателните зрелища, между сериозните и леките жанрове, между изкуство и бизнес. На 50 беше казал, че е доволен и вижда много работа, много хора, много лица, много души край себе си и се чувства в средата на играта: „Мачът не е завършил и мога да отбележа още няколко гола.“ Нищо не се е ��роменило оттогава, като изключим преодолян инфаркт. И на 60 върви с пълен напред. Играта на живота продължава, а последният му филм в снимачен период, в който си партнира с Пенелопе Крус, е драматична комедия, „кино в киното“ и се казва „Официален конкурс“. Намигване към големите фестивали.≈

Текст: Боряна Матеева

Снимки: архив

[perfectlymessyplace]

Истината е, че ти не си за всички и не всички са за теб. Отърви се от хората, които не те обичат. Това е най-трудното и важно нещо, което трябва да направиш в живота си. Престани да водиш уморителни разговори с хора, които не искат да се променят и престани да се срещаш с хора, които не се интересуват от твоето присъствие. Има много хора, които не трябва да са в твоя живот. Не трябва да живееш заради тези, които не те заслужават. Ти си господар на съдбата си и заслужаваш само искрено приятелство и любов.

Сър Филип Антъни Хопкинс

[myminiworldd]

"Пуснете хората, които не са готови да ви обичат! Това е най-трудното нещо, което ще трябва да направите в живота си, а също така ще бъде и най-важното: спрете да давате любовта си на онези, които не са готови да ви обичат.

Спрете да провеждате трудни разговори с хора, които не искат да се променят.

Спрете да се появявате за хора, които са безразлични към вашето присъствие.

Спрете да обичате хората, които не са готови да ви обичат.

Знам, че вашият инстинкт е да направите всичко, за да спечелите добрите грации на всички около вас, но това е и импулсът, който ще ви лиши от вашето време, енергия и психическо, физическо и духовно здраве...

Ако сте изключени, едва доловимо обидени, забравени или лесно игнорирани от хората, на които предлагате времето си, вие не правите услуга, като продължавате да им предлагате своята енергия и живот.

Истината е, че не сте всички... И че не всеки е за Вас...

Именно това прави този свят толкова специален, когато откриете малкото хора, с които имате истинско приятелство, любов или връзка...

Ще разберете колко е ценно...

Защото сте преживели това, което не е...

Може би, ако спрете да се появявате, ще бъдете по-малко търсени...

Може би, ако спрете да опитвате, връзката ще приключи...

Може би, ако спрете да изпращате съобщения, телефонът ви ще остане тъмен в продължение на дни и седмици...

Може би, ако спрете да обичате някого, любовта между вас ще се разтвори...

Най-ценното и важно нещо, което имате в живота си, е вашата енергия.

Не е само вашето време, тъй като е ограничено...

Това е вашата енергия!

Това, което даваш всеки ден, е това, което ще се създава все повече и повече в живота ти.

Тези, на които ще дадете времето и енергията си, ще определят вашето съществуване.

Когато осъзнаете това, започвате да разбирате защо сте толкова нетърпеливи, когато прекарвате времето си с хора, които не ви подхождат, и в дейности, места, ситуации, които не ви подхождат.

Ще започнете да осъзнавате, че най-важното нещо, което можете да направите за живота си, за себе си и за всички, които познавате, е да защитите енергията си по-яростно от всичко друго.

Направете живота си безопасно убежище, в което се допускат само „съвместими“ с вас хора.

Вие не носите отговорност за спасяването на хора.

Вие не носите отговорност да ги убедите, че трябва да бъдат спасени.

Не е ваша работа да съществувате за хората и да им давате живота си, малко по малко, момент след момент!

Защото, ако се чувствате зле, ако се чувствате длъжни, ако се чувствате задължени, вие сте коренът на всичко това чрез вашето настояване...

От вас зависи да осъзнаете, че сте любими на вашата съдба, и да приемете любовта, която смятате, че заслужавате.

Решете, че заслужавате истинско приятелство, истинска ангажираност и пълна любов с хора, които са здрави и проспериращи.

След това изчакайте... само за момент...

И вижте как всичко започва да се променя... "

Сър Антъни Хопкинс

[jelanata97]

''Пуснете хората, които все още не са готови да ви обичат!

Това е най-трудното нещо, което трябва да направите в живота си, и също ще ��ъде най-важното нещо: спрете да давате любовта си на тези, които все още не са готови да ви обичат.

Спрете тежките разговори с хора, които н��ма да се променят.

Спрете да се показвате за хора, които са безразлични към присъствието ви.

Спрете да обичате хора, които не са готови да ви обичат.

Знам, че инстинктите ви правят всичко, за да спечелят добрата благодат на всички около вас, но това е и импулсът, който краде вашето време, енергия и умствено, физическо и духовно здраве.

Когато започнете да се проявявате в живота си, напълно, с радост, интерес и отдаденост, не всеки ще бъде готов да ви открие на това място на чиста искреност.

Това не означава, че трябва да променяте това, което сте. Това означава, че трябва да спрете да обичате хора, които не са готови да обичат вас все още.

Когато сте изключени, фино обидени, забравени или лесно пренебрегвани от хора, на които давате време, не си правите услуга, като им позволявате енергията и живота си.

Истината е, че не сте за всеки...

И че не всеки е за вас...

Това прави този свят толкова специален, когато намериш малкото хора, с които имаш приятелство, любов или истинска връзка...

Искате да знаете колко е ценно...

Защо сте преживяли това, което не е.

Но колко много време прекарвате, опитвайки се да накарате да ви обича някой, който не може?

Колкото много време губите от една и съща връзка?

Има милиарди хора на тази планета, и много от тях ще се свържат с вас, на едно ниво, с едни вибрации, стоят и ви чакат.

Но... но...

По-малко се занимавате и включвате в личното пространство на хора, които ви използват като възглавница, фонова алтернатива, терапевт и стратегия за тяхното емоционално изцеление.

Повече време стойте далеч от обществото. Пожелавам ви.

Ако спрете да се показвате, може да сте по-малко търсени.

Ако спрете да опитвате, връзката може да спре.

Ако спрете да си пишете, телефонът ви остава тъмен за дни и седмици...

Може би, ако спрете да обичате някого, любовта между вас ще се размие...

Това не означава, че сте съсипали връзка!

Това означава, че цялата тази връзка е имала енергия, която само вие използвате и държите във въздуха.

Това не е любов.

Това е прикачване.

Това е да искаш да дадеш шанс на тези, които не го искат!

Най-ценното и най-важното нещо, което имате в живота си, е вашата енергия.

Не е само вашето време, защото е ограничено...

Това е и вашата енергия!

Това, което давате всеки ден, е това, което ще става все повече в живота ви.

Именно тези, на които давате време и енергия, ще определят съществуването ви.

Когато осъзнаете това, започвате да разбирате защо сте толкова нетърпеливи, когато прекарвате времето си с хора, които не ви подхождат, и дейности, места, ситуации, които не ви подхождат.

Започвате да осъзнавате, че най-важното нещо, което може да направите за живота си, за себе си и за всички, които познавате, е да защитавате енергията си по-силно от всичко.

Превърнете живота си в безопасно убежище, където са позволени само „съвместими“ хора с вас. Вие не носите отговорност за спасяването на хора. Вие не носите отговорност да ги убедите да бъдат спасени.

Не е ваша работа да съществувате за хората и да им давате живота си, малко по малко, миг след миг!

Защото, ако се чувствате зле или ако се чувствате задължени; вие сте коренът на всичко това, като настоявате, страхувайки се, че обещавате услуги, които не им давате ...

Единственият ви факт е да осъзнаете, че сте любовник на съдбата си и да приемете любовта, която смятате, че заслужавате.

Решете, че заслужавате истинско приятелство.

Чакайте ... само минутка ...

И вижте как всичко започва да се променя ..."

~Антъни Хопкинс

[diamondintheice]

"-Остарявайки, ще разбереш, че просто искаш да ридаеш. Дори не и заради болка или мъка. А заради величието на живота. Мисля, че във всеки от нас се крие дете. Аз, например, имам своя детска снимка в телефона си. На нея съм малко момче, което се разхожда по плажа. Поглеждам го и казвам: Справихме се, хлапе.

Сър Антъни Хопкинс

[donttrustanyonexx]

“Пуснете хората, които не са готови да ви обичат. Това е най-трудното нещо, което ще трябва да направите в живота си и също така ще бъде най-важното нещо. Спрете да водите трудни разговори с хора, които не искат да се променят. Спрете да се показвате на хора, които нямат интерес от вашето присъствие. Знам, че инстинктът ви е да направите всичко възможно, за да придобиете признателност от тези около вас, но това е инерция, която краде вашето време, енергия, психическо и физическо здраве.

Когато започнете да се борите за живот с радост, интерес и ангажираност, не всеки ще е готов да ви последва до това място. Това не означава, че трябва да се промените, а че трябва да се освободите от онези, които не са готови да се присъединят към вас.

Ако сте обидени, забравени или игнорирани от хората, на които отдавате времето си, не си правете лоша услуга, като продължавате да предлагате енергията си и живота си. Истината е, че не си за всеки и не всеки е за теб.

Това, което прави толкова специална една връзка, е когато срещнете хора, с които имате приятелство или се обичате взаимно. Ще разберете колко е ценно, защото сте преживели нещо изключително.

Колкото повече време прекарвате, опитвайки се да накарате себе си да обичате някого, който не е способен да ви отговори със същото, толкова повече време губите да се лишавате от възможността за такава връзка с някой друг.

На тази планета има милиарди хора и много от тях ще се срещнат с вас, ще бъдат на вашето ниво на интерес и ангажираност.

Колкото повече оставате във връзка с хора, които ви използват като възглавница, опция за фон или терапевт за емоционалното си изцеление, толкова по-дълго стоите далеч от общността, която искате.

Прогледнете за истината: Може би, ако спреш да се появяваш, няма да те потърсят. Може би, ако спреш да опитваш, връзката ще приключи. Може би, ако спреш да изпращаш съобщения, телефонът ти ще остане тъмен със седмици.

Това не означава, че сте съсипали връзката, а единственото, което я е задържало, е била енергията, която сте дали, за да я запазите. Това не е любов, това е привързаност. Това е да искаш да дадеш шанс на тези, които не го заслужават! Има хора, които не трябва да са в живота ти, открий кои са те.

Най-ценното нещо, което имаш в живота си, е твоето време и енергия, тъй като и двете са ограничени. От тях ще се определи твоето съществуване.

Когато осъзнаете това, започвате да разбирате защо сте толкова нетърпеливи, когато прекарвате време с хора в дейности, места или ситуации, които не ви подхождат и не трябва да са около вас, те крадат енергия.

Ще започнете да осъзнавате, че най-важното нещо, което можете да направите за себе си и всички около вас, е да защитавате енергията си по-яростно от всичко друго.

Направете живота си безопасно убежище, където се допускат само ′′съвместими ′′ хора.

Вие не сте отговорни за спасяването на никого. Не си отговорен за убеждаването им да се подобрят. Не е твоя работа да съществуваш за хората и да им даваш живота си!

Защото ако се чувстваш зле, ако се чувстваш принуден, ти ще бъдеш коренът на всичките си проблеми за настояването си, страхувайки се, че няма да върнат услугите, които си дал. Единственото ти задължение е да осъзнаеш, че си господар на съдбата си и да приемеш любовта, която смяташ, че заслужаваш.

Решете, че заслужавате истинско приятелство, истински ангажимент и пълна любов със здрави и успешни хора. Тогава почакайте и вижте как ще започнете да променяте всичко с позитивна и добра енергия! Не губете време с хора, които не струват, промяната ще ти даде любов, уважение, щастие и защитата, които заслужаваш.”

Антъни Хопкинс

[the-flight-of-the-phoenix]

“Пуснете хората, които не са готови да ви обичат. Това е най-трудното нещо, което ще трябва да направите в живота си и също така ще бъде най-важното нещо. Спрете да водите трудни разговори с хора, които не искат да се променят. Спрете да се показвате на хора, които нямат интерес от вашето присъствие. Знам, че инстинктът ви е да направите всичко възможно, за да придобиете признателност от тези около вас, но това е инерция, която краде вашето време, енергия, психическо и физическо здраве.

Когато започнете да се борите за живот с радост, интерес и ангажираност, не всеки ще е готов да ви последва до това място. Това не означава, че трябва да се промените, а че трябва да се освободите от онези, които не са готови да се присъединят към вас.

Ако сте обидени, забравени или игнорирани от хората, на които отдавате времето си, не си правете лоша услуга, като продължавате да предлагате енергията си и живота си. Истината е, че не си за всеки и не всеки е за теб.

Това, което прави толкова специална една връзка, е когато срещнете хора, с които имате приятелство или се обичате взаимно. Ще разберете колко е ценно, защото сте преживели нещо изключително.

Колкото повече време прекарвате, опитвайки се да накарате себе си да обичате някого, който не е способен да ви отговори със същото, толкова повече време губите да се лишавате от възможността за такава връзка с някой друг.

На тази планета има милиарди хора и много от тях ще се срещнат с вас, ще бъдат на вашето ниво на интерес и ангажираност.

Колкото повече оставате във връзка с хора, които ви използват като възглавница, опция за фон или терапевт за емоционалното си изцеление, толкова по-дълго стоите далеч от общността, която искате.

Прогледнете за истината: Може би, ако спреш да се появяваш, няма да те потърсят. Може би, ако спреш да опитваш, връзката ще приключи. Може би, ако спреш да изпращаш съобщения, телефонът ти ще остане тъмен със седмици.

Това не означава, че сте съсипали връзката, а единственото, което я е задържало, е била енергията, която сте дали, за да я запазите. Това не е любов, това е привързаност. Това е да искаш да дадеш шанс на тези, които не го заслужават! Има хора, които не трябва да са в живота ти, открий кои са те.

Най-ценното нещо, което имаш в живота си, е твоето време и енергия, тъй като и двете са ограничени. От тях ще се определи твоето съществуване.

Когато осъзнаете това, започвате да разбирате защо сте толкова нетърпеливи, когато прекарвате време с хора в дейности, места или ситуации, които не ви подхождат и не трябва да са около вас, те крадат енергия.

Ще започнете да осъзнавате, че най-важното нещо, което можете да направите за себе си и всички около вас, е да защитавате енергията си по-яростно от всичко друго.

Направете живота си безопасно убежище, където се допускат само ′′съвместими ′′ хора.

Вие не сте отговорни за спасяването на никого. Не си отговорен за убеждаването им да се подобрят. ��е е твоя работа да съществуваш за хората и да им даваш живота си!

Защото ако се чувстваш зле, ако се чувстваш принуден, ти ще бъдеш коренът на всичките си проблеми за настояването си, страхувайки се, че няма да върнат услугите, които си дал. Единственото ти задължение е да осъзнаеш, че си господар на съдбата си и да приемеш любовта, която смяташ, че заслужаваш.

Решете, че заслужавате истинско приятелство, истински ангажимент и пълна любов със здрави и успешни хора. Тогава почакайте и вижте как ще започнете да променяте всичко с позитивна и добра енергия! Не губете време с хора, които не струват, промяната ще ти даде любов, уважение, щастие и защитата, които заслужаваш.”

Антъни Хопкинс

[vasetovp]

"Животът постоянно ми поднася щастливи изненади. Някога не вярвах, че ще доживея до 40 години. Все още се изумявам, че съм актьор и ми предлагат роли. Когато паметта започне да ми изневерява, зъбите ми изпопадат и целия започна да се руша, тогава ще изляза в пенсия. Но засега съм здрав. Може да доживея и до 100 години. Цял живот търсех истината за смисъла на живота. И единственото, за което съжалявам, е че отделих толкова много време за това... Истината е в това, че няма истина... Живейте и се наслаждавайте на живота, без да му задавате никакви в��проси!"

Антъни Хопкинс

[kimreiki]

"Истината е, че ти не си за всички и не всички са за теб. Отърви се от хората, които не те обичат. Това е най-трудното и важно нещо, което трябва да направиш в живота си. Престани да водиш уморителни разговори с хора, които не искат да се променят и престани да се срещаш с хора, които не се интересуват от твоето присъствие. Има много хора, които не трябва да са в твоя живот. Не трябва да живееш заради тези, които не те заслужават. Ти си господар на съдбата си и заслужаваш само искрено приятелство и любов." Сър Филип Антъни Хопкинс Снимка: L’Uomo Vogue (at Gotcha) https://www.instagram.com/p/CY9lgh2oP9Q/?utm_medium=tumblr

[purple-little-fairy]

Живеем в свят, в който погребението е по-важно от покойника, сватбата е по-важна от любовта, външността е по-важна от ума. Живеем в култура на опаковките, презирайки съдържанието.

~ Сър Антъни Хопкинс

[todordaskalov]

Слабото ми място е мързелът. О, аз имам много слаби места: бисквитите, кроасаните. .. написано от сър Антъни Хопкинс! (at Sofia, Bulgaria) https://www.instagram.com/p/CYOz4UaI8cU/?utm_medium=tumblr

[mihaylovblog]

ЧРД на Антъни Хопкинс (31.12.1937)!