#Опера

[ningirl]

Только доехала домой, накормила кошку и сижу…сходила сегодня на «Хованщину» помните, я писала, что покупала билет? Долго думала идти или нет, всё-таки будет длиться 3,5 часа, обратная дорога домой - непонятно на чем приеду на автобусе или на собаках (!!! Потому что такси стоит как почка) или на улице заночевать…. Вообще, мыслей много, но самые главные вот например - что русская культура очень красива и уникальна, я сейчас даже не говорю про Толстого и Достоевского, и Пушкина, о них итак сказано очень много, но эта музыка, эта опера и народные костюмы - в моменте просто мурашки по рукам пошли. Или, я не знаю, я думаю я имею в виду весь концентрат, скажем русскости (мое выдуманное слово) - мое любимое, конечно, что красота - это страдание (вывод, к которому я пришла). Ну и конечно, история России - я только недавно ��умала о том, что 100 лет назад (+/- 10 лет) ещё был царь. Царь, понимаете? И люди пели «Боже, царя храни». У меня не получается сказать, то что я имею в виду - дело не только, пожалуй, в литературе и искусстве - а скорее в тех страданиях, которые пришлось пережить стране, все эти цари, престолы, смуты, вроде бы установилась одна династия и тут ей на смену другая, вот вроде бы революция, либералы пришли к власти (напоминаю, что революцию-то совершили не большевики с Лениным, они пришли на все готовое) и тут снова все идёт не туда, приходят большевики, а дальше вы сами знаете - кулаки, голод, красный террор, война, после войны опять чистки, постоянное напряжение, «Мы идём, под собою не чуя страны…», но Боже мой, ребята, все ещё есть - Ахматова, Цветаева, Пастернак, Мандельштам, есть Прокофьев и Мендельсон, и Хачатурян и все это красивое, чудесное соседствует с кошмаром жизни - разве это не сила…я не знаю, сила духа? Жить вопреки, бороться, видеть, видеть, видеть красивое и радоваться даже одному солнечному лучу упавшему на лицо, ценить мгновения, когда слышны только шум деревьев и больше ничего - даже если это одна минута - даже это стоит того, чтобы прожить жизнь.

Потом добиралась до дома - так и сделала - заметила, что вокруг тишина и только шум деревьев и мои шаги и где-то ещё, увы цивилизация - шум работающего телевизора и включённый свет в квартирах, недалеко от меня у подъезда горит одинокая лампочка. Остановилась на мгновение и просто постояла - тишина и деревья шумят и больше ничего. Кроме тихого звука телевизора, но это тоже затронуло какую-то струну внутри - в фильме «Любовь и голуби» есть сцена, где отец семейства, который ушёл из семьи (а его обратно не приняли) стоит и смотрит на окна своего дома - вечер, свет горит, кто-то делает уроки, кто-то шьёт и слышен тихий звук телевизора.

[schindgi-rin]

Билет в театр оперы и балета в Одессе.

28.11.1989

[maybeylic]

Spoiler alert: моя попытка разобраться во взаимоотношениях в "Царской невесте". Кто-нибудь, расскажите мне о партиях Марфы, голос актрисы был так высок, что я ни слова не разобрала

Подруга справедливо назвала это нечто записками сумасшедше��о. Удачи разобрать почерк

[ergyuu]

Today I passed by the theater and I liked the view, that’s why I decided to take a photo of it; also, the sculptures on its roof look very majestic!

Сегодня я проходил мимо театра, и мне понравился вид, поэтому я решил его сфотографировать; а еще скульптуры на его крыше выглядят очень величественно!

[nikolamga]

[ukraineblr]

📍 Odesa Opera and Ballet Theater

source

[mary-maud]

Borys Godunow - Modest Musorgski

[dimalink]

Сара поет песни в волшебном месте

Мисс Сара Брайтман поет песенку и на качелях катается. В волшебном парке. Вокруг Сары Брайтман бегает много добрых зверят. Утят, цыплят. Бегемотик и слоник, зеленый жук, муравьишка - уже сели на стульчики, чтобы послушать песенку. Мышата пришли со своими маленькими стульчиками и сели послушать песенку. Ежик прикатился с яблочком. И смотрит на выступление. Утенок поплавал в речке и пришел тоже песенку послушать. Цыплята прибежали.

Мисс Сара Брайтман посетила волшебный луг. И исполнила ряд песенок своим друзьям – веселым зверушкам. Вокруг волшебный вечер. Горят электрические огни. И ярко красная сцена. Она очень большая и волшебная тоже. Сцена может становится то больше, то меньше. Смотря как надо.  И вот зайчик забежал на сцену. Посмотрел, что вокруг и присел сбоку. Крот пришел, снял очки и сидит смотрит.

У мисс Сары Брайтман сейчас как раз проходит тур. По волшебным местам. Из людей мало кто был в таких краях. Только Алиса в стране чудес. В этих краях время идет по-разному. И много-много места для всех. Для всех кроликов и зайчиков. Утят и цыплят.  Все зверушки здесь добрые и умные.  

Это край лугов, лесов, полей. Чтобы сюда попасть надо пройти по дорожке ведущей в лес. И там должны появиться огромные красные грибы. Это значит, что ты уже на верном пути. Какая-нибудь зверушка тебя встретит и отведет за ручку в этот край.

Концерт был долгим и многомерным. Каждый увидел все как-то по-своему. И всем было интересно. А еще есть эффект замедления времени. И хотя Сара Брайтман уже пошла пить чай, но некоторые зверушки все еще видят ее поющей на сцене. Такое вот удивительное место!

А тем временем, Сара Брайтман пошла пить чай. Кролик рассказывает удивительные истории о том в каких местах он был. А мышка слушает все. Утенок удивился новому гостю – Саре Брайтман. Раньше он здесь таких не видел.  Привет! Давай дружить! Говорит утенок.

Тем временем, часть зверушек пошла посмотреть на холм. Залезли на него и сидят пьют чай. И смотрят на волшебное явление - звездопад. Тут такое каждый день можно наблюдать. Если сидеть на определённом холме. Другие – это не увидят.

Саре Брайтман показали много удивительных чудес. И странных вещей. И позвали еще раз на концерт на следующий год. Рассказав, как пройти к большим грибам.

Пока Сара Брайтман пела песню произошло копирование ее образа. И теперь в этой сцене всегда поет по вечерам Сара Брайтман. Это голограмма. Каждый раз начинается новый концерт. И все зверушки смогут его посмотреть.

А Сара Брайтман пока пела и качалась на качелях тоже увидела много интересных событий. Посмотрела одним глазом на космические глубины, словно в телескоп. А другим глазом ей все было видно, что вокруг. Она видела кроликов и утят. Зверят добрых. И волшебный луг. Вот Сара Брайтман на качелях поднимается наверх, идет на раскачивание. И качели становятся такими огромными и она летит над какими то фиолетовыми цветами и тут день. А когда качели идут в обратный ход. Там опять зверушки для которых она поет и волшебные сумерки.

Вот качели опять пошли на раскачивание и мисс Сара Брайтман увидела волшебное поле с красивыми цветами. Подлетел какой-то зеленый жук. И говорит привет! А ты кто?

Но Сара Брайтман не успела ответить. Качели вернулись обратно на сцену к зверятам. Вот еще раз качели ушли по дуге вперед – на этот раз Сара Брайтман увидела огромных лягушек которые сидят на кувшинках и пьют чай. Лягушка успела сказать Ква ква! Приветики! Кто у нас тут! Подожди! Не улетай! Попей чай с нами!

Но качели уже снова вернулись на сцену. Это место многомерное. И тут много одинаковых сцен. И ты перемещаешься по всем ним. И публика бывает кажется разной. Вот были только желтые утята. А вот сидят гуси и слушают песни. Вот здесь день. А здесь ночь. Но все каждый раз возвращается в исходное место. Вот знакомые зверята сидят и слушают песенки. Они иногда смеются. И что-то говорят друг другу.

Тем временем концерт уже заканчивается. И Сара Брайтман видит листок на полу. Жёлтый огромный лист от дерева. Но это ��громный лист. И Сара читает. Там написано. Приглашение к кролику в шляпе пить чай. Все добрые зверята там будут! Это местная традиция! Сара Брайтман пошла за утенком который весело туда побежал. А впереди прыгала лягушка. И рассказывала, что видела за целый день. За целый день лягушка видела больше чем некоторые люди за всю свою жизнь! Как оказалось.

Сверху пролетела огромная бабочка с невероятно красивыми крыльями. И сказала, что концерт был отличным и самым волшебным.  Бабочка сказала, что умеет программировать на Бэйсике и выращивает очень красивые розы. Самые разные. Фиолетовые, желтые, красные, зеленые, и те цветы, которые меняют свой цвет от своего настроения. Спектральные цветы. С ними можно поговорить.

Вот Сару стал догонять какой-то огромный зеленый жук. И говорит - время пить чай. Сейчас ровно шесть вечера.  Пошли быстрее. Запрыгивайте все на зеленого жука. Зеленый жук быстрее придет к месту, где кролик пьет чай. Все зверята так и сделали. Сара тоже так сделала.

Я вам покажу заодно кое какие красивые волшебные места, говорит жук. Днем их видел. И мы все равно успеем в шесть вечера на чай к кролику. Это здесь главное событие! Прийти на чай к кролику в шесть вечера!

Сара Брайтман видела много красивых и удивительных мест. Волшебные поляны. И маленьких добрых динозавриков. Умных рыб и крабов, строящих под водой компьютерные системы. Видела невероятные цветы, которые очень красивые. И поговорила с растением с другой планеты. Про музыку. И потом уже они все пришли к кролику на чай.

Стол был огромный. Но все друг друга видели при этом. Это так необычно. Сказала Сара. Утенок сказал. Ты скоро привыкнешь к этому. Тут все многомерное. И можно думать куда ты хочешь смотреть. И это будешь видеть. Это дело привычки.

Утром Сара Брайтман проснулась в своем доме на планете Земля. И подумала, что ей все это приснилось. Но рядом с ней на подушке лежал листик желтый осенний огромный листик с приглашением на концерт на следующий год. И приглашением на чай от кролика в шляпе.

Дима Линк делает ретро видеоигры, приложения, немного музыку, пишет истории, и еще некоторое ретро.

ВЕБСАЙТ: http://www.dimalink.tv-games.ru/home_rus.html

[kto-today]

Итак…на этих выходных мне преставился случай посетить Московский театр мюзикла. По правде говоря, ранее, моё представление об опере было предвзято и негативное, но я сильно ошибалась на её счет. Посетив это место я увидела яркие наряды, красивые голоса, атмосферные декорации и бесподобную игру актеров. Так же порадовал актерский состав, приятной и притягательной наружности.

Представление «Преступление и наказание» показалось мне тяжелым и великолепным одновременно. Единственное что для меня показалось необычным это несоответствие времени, ибо роман написал в 19 веке, а декорации и одежда была из 80-90-х, но это нисколько не ухудшило ситуацию, а скорее наоборот показало с совершенно с другой стороны.

[kotsiubiivqwerty]

[feelinspired]

Opera and Ballet Theater

[neokotsiubiiv]

Україна, Коцюбіїв (Ukraine, Kotsiubiiv / Odesa / Одеса)

[dona-anna]

Новый спектакль Израильской оперы "Отелло" - совместная постановка Израильской Оперы и Венской Оперы. Поставил "Отелло" английский режиссер Эдриан Ноубл. Что сказать - красивая постановка... И свет и цвет, и каждое движение исполнителей продуманно и тщательно выполнено. Я уж не говорю о музыке Джузеппе Верди и сюжете, основанном на пьесе Шекспира.

Спектакли пройдут с 31 января по 13 февраля 2025 года в Оперном театре Тель-Авива.

Подробно: https://dona-anna.livejournal.com/1121987.html или https://dona-anna.dreamwidth.org/2535889.html или https://donaanna2.wordpress.com/2025/01/31/%d0%be%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bb%d0%be-%d0%bc%d0%b0%d0%b2%d1%80-%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%b9/

[vprki]

Кралицата Райна Кабаиванска…

 „ Не се чувствам на 90, особено тази вечер в най-великия театър на света. Да пееш е прекрасно. Да бъдеш в театър е едно чудо. Щастлива съм, защото животът ми минава между стените на театрите!“ сподели великото сопрано Райна Кабаиванска пред италианската телевизия преди седмица в Ла Скала в Милано при откриването на сезона със „Силата на съдбата“ на Верди.

А днес 15 декември е нейният рожден ден, но ние живеем от месеци в „Годината на Райна Кабаиванска“. Седмица преди 90-ия си рожден ден Райна Кабаиванска получи своя златна звезда в единствената в света Алея на славата на оперното изкуство. Мария Калас, Лучано Павароти, Франко Дзефирели и други най-велики оперни творци, също са почетени в този изключителен монумент в родния град на Джузепе Верди Бусето. По-късно същата вечер Райна Кабаиванска беше специален гост на Ла Скала в Милано за откриването на сезона със „Силата на съдбата“ от Верди, роля в която тя е триумфирала в целия свят.

д-р Георги Текев и Райна Кабаиванска

Още два празника очакват Райна Кабаиванска по повод нейния юбилей. На 15-ти декември в Театро Павароти – Френи в Модена, в тържествен концерт ще се представят артисти от школата на Райна Кабаиванска в Нов български университет. 8 млади таланти и 4 утвърдени имена - Вероника Симеони, Витория Йео, Джузепе Инфантино и Хе Канг. В средата на януари елитната четворка, допълнена с друго голямо име от Школата Кабаиванска София Соловий, пристига в София за два спектакъла на операта „Адриана Лекуврьор“, посветени на рождения ден на тяхната обичана Маестра. На 17-ти и 19-ти януари в Софийската опера и балет българската публика ще се наслади на вокално майсторството и артистизъм от световна класа и ще стане част от „Годината на Райна Кабаиванска“, поредица събития по инициатива на д-р Георги Текев изпълнителен директор и член на Настоятелството на Нов български университет, отбелязващи в България и по света юбилея на оперната прима.

Други две събития ще зарадват почитателите на Райна Кабаиванска навръх рождения ѝ ден. БНТ ще излъчи Галаконцерта в нейна чест от фестивала Опера Опън в Античния театър в Пловдив през септември, а в Нов български университет ще бъде открита изложбата „Моите будители“, проект на Фантастико груп, посветена на артистична, преподавателска и благотворителна дейност на Райна Кабаиванска. Изложба, която мече бе експонирана във фоайето на Националната опера и балет и в Градската градина пред "Народния театър "Иван Вазов".

Инициативите под мотото „Годината на Кабаиванска“ започнаха с четири поредни спектакъла на операта „Аида“ през м. януари и продължиха с оперните концерти “Serata Belcanto” в Българския културен институт в Париж (м. февруари) и Britten Theatre в Лондон (м. май), с прожекция на документалн��я филм “La Scuola Kabaivanska” с режисьор Найо Тицин в кино „Люмиер“ (м. юни), с Оперна гала в чест на Райна Кабаиванска, съвместно с Държавна опера – Пловдив в Античния театър в Пловдив (м. септември), с галаконцерт на XXIV Международен майсторски клас в Софийската опера и балет и с организираната от партньорите ни от „Фантастико груп“ изложба „Моите будители“ (м. октомври).

В този своеобразен юбилеен цикъл, посветен на голямата оперна актриса и голям поддръжник и приятел на НБУ, участие взеха едни от най-изявените представители на Школата Кабаиванска, стипендианти на фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ от България, Италия, Грузия, Хърватия, Украйна и Южна Корея – Александрина Михайлова, Бая Саганелидзе, Вероника Симеони, Джузепе Инфантино, Мила Михова, Рейналдо Дроз, София Соловий, Тони Незич и Хе Канг, както и лауреатите от XXIV Международен майсторски клас на Райна Кабаиванска и Нов български университет.

Припомняме, че премиерата на „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа бе на 29 ноември в Национална опера и балет. Диригент-постановчик е Франческо Роза, режисьор Юлия Кръстева, сценограф Алфредо Троизи, костюми Весна Радович, хореограф Людмила Илиева. Постановката е посветена на 90 години от рождението на две от световнопризнатите ни оперни певици Александрина Милчева и Райна Кабаиванска.

В текста на Екатерина Дочева във „въпреки.com” на 27 ноември по повод юбилея на знаменитото мецосопрано Александрина Милчева написа: “Колко незабравим биваше спектакълът, когато пееха заедно с Райна Кабаиванска – рядко може да се чуе толкова симултанно драматургично мислене от две певици, с роли на съперници в творбата и в същото време фантастични съмишленички по отношение на вокалния стил, на спецификата на конфликта, на емоционалната дисциплина, на сценичното поведение.“

Райна Кабаиванска като Адриана Лекуврьор

Действието на операта се развива в Париж през 1730 г., а в основата на сюжета е реалното съперничество между принцеса Ди Буйон (Александрина Милчева) и легендарната актриса Адриана Лекуврьор (Райна Кабаиванска), почитана от самия Волтер. За интерпретацията си на Адриана Лекуврьор от Чилеа Райна Кабаиванска е сравнявана с вдъхновителката на образа изключителната актриса Сара Бернар.

"Лесно е да се каже какво е Райна Кабаиванска за света на операта", споделя д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ, основател и мениджър на майсторския клас на Райна Кабаиванска в България. "Световна оперна актриса със знаменита кариера, на върха на нейното поколение, между първите пет на XX век. Но това не е достатъчно. Според мен тя е неразгадан феномен. Преди всичко заради специалния си характер, устремен към свобода и справедливост, който води ред обстоятелства след себе си, и невероятната си щедрост. Райна Кабаиванска прави една кариера, която е необичайна. Не само защото нейният репертоар е много широк и нетипичен за сопран от този стандарт, но и затова, защото тази кариера е построена изцяло според желанията на артиста, несъобразена с изискванията на режисьори, на директори на театри, на мениджъри и вдъхновена от емоционалното съприкосновение с публиката. Мисля, че и поради това Райна е една от най-обичаните оперни актриси", коментира Георги Текев.

Райна Кабаиванска

В своя публикация във в. „Капитал“ Петър Барбалов, сценарист на филма “La Scuola Kabaivanska” и мениджър „Комуникации“ на Майсторския клас на Райна Кабаиванска в НБУ припомня: „Райна Кабаиванска свири на пиано от дете. Докато разучава музикалното произведение, винаги го изпява. Учителка в девическата гимназия в София забелязва таланта ѝ, включва я в училищния хор. В Консерваторията започва да се обучава като мецосопран. Една от ариите, върху които работи, е "Mon cœur s'ouvre à ta voix" от операта "Самсон и Далила" на Сен Санс. Впоследствие, в класа на проф. Илия Йосифов, блясват качествата ѝ на сопран. След завършването Райна Кабаиванска заминава за Италия, където учи с оперната певица Дзита Фумагали-Рива. Печели два оперни конкурса - "Акиле Пери" и "Виоти". Забелязана е и получава първите си роли. Сред тях е Мими от "Бохеми" на Пучини в театъра в Сан Ремо. Следващото стъпало е Академията за млади певци на "Ла Скала". Кандидатства и е приета с арията "Ah, je suis seule" от операта "Таис" на Масне.

Райна Кабаиванска като Неда в "Палячи" на Леонкавало

След няколко месеца в академията на "Ла Скала" Райна Кабаиванска дебютира на сцената на първия италиански оперен театър като Аниезе от "Беатриче ди Тенда" от Белини. На следващата година дебютира в "Ковънт гардън" в Лондон като Дездемона в "Отело" от Верди и в "Метрополитън" в Ню Йорк като Неда от "Палячи" от Леонкавало. Така още на 27 години тя вече е завоювала "тройната корона" на трите най-важни оперни сцени в света.

Критиката я посреща с възторг: "Една изненада, едно ново откритие. Една млада артистка, за която тепърва ще се говори много", La Notte,1961. "Най-добрата Дездемона! Възхитител��о присъствие и силна индивидуалност, съчетани с несъмнен чар. Гласът й е прекрасен, тонът е остър и сладък, качества, които подхождат на характера на героя", The Financial Times, 1962. "Изключителна артистка! Като Неда чувствена и страстна, като Коломбина истинска кукла. Най-важното от всичко, разбира се, е, че може да пее", Musical America, 1962.

Тройната победа насочва вниманието на оперния елит към младата българска певица. Сол Хюрок, мениджър на най-големите оперни звезди от двете страни на океана, включително на Борис Христов, ѝ предлага договор. Кабаиванска отказва. Приема обаче предложението на Рудолф Бинг, генерален директор на "Метрополитън опера" в Ню Йорк, да се представя в неговия театър през всеки сезон в следващите 12 години. Музикалният директор и откривател на Райна Кабаиванска за "Ла Скала" маестро Антонино Вото ѝ осигурява осем дебюта в следващите две години в най-важния оперен театър. Неговият лондонски колега маестро Джордж Шолти също ангажира красивата българка за две години напред в "Ковънт гардън". Всичко това е напълно достатъчно за признанието на един от най-големите тенори на века и неин сценичен партньор в Лондон - Марио дел Монако: "Тя е най-обещаващата звезда на своето поколение."

Райна Кабаиванска като Чо Чо Сан

Знаменитият артист се оказва и точен пророк – Райна Кабаиванска започва своята бляскава кариера, която е повече от 55 години…Но и продължава като невероятен преподавател с изключителна всеотдайност и посвещение на младите певци.

„Пее на десетки сцени годишно в Европа, Северна Америка, Южна Америка и Азия в компанията на най-големите артисти на епохата. Блестящата дебютантка вече се е превърнала в primadonna. Знаков момент за новия й статут е откриването на сезона в "Ла Скала" с операта "Ернани" от Верди през 1969 г. На сцената са още Пласидо Доминго и Николай Гяуров. Друго изключително събитие е откриването на новия оперен театър в Торино през 1973 г. с операта "Сицилиански вечерни" от Верди. Той е чакан 40 години и е най-модерният в Европа. Събитието е почетено от управленския и артистичен елит на Италия и Европа. В главната роля е Райна Кабаиванска, а режисьор е Мария Калас.

Мария Калас и Райна Кабаиванска

През 1974 г. в Болоня е дебютът ѝ в "Травиата" под режисурата на Марио Болонини. Изпълнението на Кабаиванска вдъхновява големия режисьор да заснеме и филма "Дамата с камелиите" с Изабел Юпер. През 1978 г. във Виена и Залцбург е представен "Трубадур", режисиран и дирижиран от Херберт фон Караян с Райна Кабаиванска и Пласидо Доминго. Австрийската телевизия излъчва спектаклите, а Караян изпраща факс, в който пише: "Вашата интерпретация и от вокална, и от артистична гледна точка остава завинаги модел на перфектност." Пише още Петър Барбалов в своя забележителен текст.

А интервю пред Светлана Димитрова за сп. „Култура“, 2018 година, Райна Кабаиванска си припомня, как е отишла на прослушване при знаменития маестро на прослушване по негова покана. Тогава била нашумяла с изключителното си изпълнение на оперната сцена с Неда в „Палячи“ на Леонкавало. Отишла с корепетитора си. Но Караян ѝ казал, че не иска да му изпее Неда, а от сопрановата партия на Реквием на Верди. Корепетиторът се притеснил, защото не носел нотите на произведението. Тогава Райна седнала на пианото и сама си акомпанирала…

Райна Кабаиванска и Пласидо Доминго на откриването на сезона на Миланската скала, 2024

Певческата кариера на Райна Кабаиванска е изключителна. В продължение на 55 години тя е на сцените на всички световни оперни театри - Метрополитън в Ню Йорк, Ковънт гардън в Лондон, Парижката опера, Театро Реал в Мадрид, Лисеу в Барселона, Виенската опера, Баварската щатсопера, Большой театр, Театро Колон в Буенос Айрес, в главните оперни театри на Италия - Ла Скала в Милано, Римската опера, Арена ди Верона, Театро Реджо в Торино, Театро Масимо в Палермо, Театро Сан Карло в Неапол, Театро Комунале в Болоня, както и във всички други италиански оперни театри.

През 2010 в София стартира и проектът „Школата Кабаиванска на голямата сцена“, създаден от Райна Кабаиванска, акад. Пламен Карталов и д-р Георги Текев. Целта е да бъдат представени младите артисти от Школата Кабаиванска като цялостни състави в оперни постановки и концерти, и да се отвори пътя на най-изявените от тях към международната сцена. Така връзката между постоянното учене и голямата сцена е реализирана. „За младите хора е много важно да стъпят на сцена. На сцената няма къде да се скриеш. Тя е увеличително стъкло, което показва какъв си всъщност. Там става ясно дали си артист.“ Споделя маестрата. “Винаги искам нещо ново да правя. Все още. И да давам”, казва още  Райна Кабаиванска в годината на своя юбилей.

проф. Боряна Ламбрева, д-р Георги Текев и Райна Кабаиванска в началото на Майсторския клас, 2023

През 2002 г. оперната прима учредява в Нов български университет фонд „Райна Кабаиванска“ за национални и международни стипендии на млади оперни певци. Така в последните петнадесет години се ражда Школата Кабаиванска, излъчила изпълнители от раз��ични националности, които днес се изявяват с признат успех по най-престижните оперни театри и фестивали в света.

В годините не само във „Въпреки“, а и в други медии, в които сме работили, винаги Райна Кабаиванска е била на нашето внимание като световно призната звезда на оперното изкуство, забележителен педагог, но преди всичко като щедра и раздаваща се личност, трудно сравнима с артисти от нейната величина. /Може да прочетете тук./

Но държа да споделя един личен спомен…Преди много години, бях гимназистка или студентка с майка ми отидохме националната опера на спектакъла „Дон Карлос“ на Верди с участието на Райна Кабаиванска като кралицата на Испания Елизабета, Адриана Стаменова – принцеса Еболи и Никола Гюзелев – крал Филип…Все едно е било вчера. Тогава гледах и слушах за първи път Кабаиванска. Бе невероятно, казах си: „Това е Кралицата на операта!“ И това остана завинаги…

Райна Кабаиванска продължава своя забележителен път на личност с изключителна отдаденост към младите таланти и да предава опита си на световна звезда от оперните сцени. Тя е световно богатство, с феноменално присъствие на талант, артистизъм, щедрост, посвещение, а ние имаме шанса тя да е сред нас… Да е честита, здрава, обичана, да продължава своя невероятен път в музиката и сърцата на хората! ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ и личен архив

[newssocialite]

XXX церемония вручения Премии «Золотая Маска» по итогам сезона 2022-2023

24 июня 2024 года в Театре имени Евгения Вахтангова состоится XXX церемония вручения Российской Национальной театральной премии “Золотая Маска”. Согласно традиции, на торжественном мероприятии соберутся театральные коллективы и деятели из всех уголков страны. Ожидается выступление президента премии, народного артиста РФ Владимира Машкова, и вице-президента премии, заслуженного деятеля искусств РФ…

[grafborger]

Димаш Кудайберген - Лучшие выступления на "Новой волне"