#Мое

[the-dark-lord-writes]

IG: @the_dark_lord_writes

[ferdagagov]

Най-щастливата жена

Има черна къдрава коса, маслинени очи и дъщеря от теб.

Най-щастливата жена

ти прави списък за пазар и те посреща с усмивка от работа

Най-щастливата жена

Вечер като легнете ти прави масаж

и отмива всички болежки и всяко схващане по раменете

Най-щастливата жена

Тя е твоя.

Изцяло и напълно.

Тя е най-щастливата жена, защото смята че и ти си нейн.

Най-щастливата жена

Тя не знае как ме целуваш,

как ме хващаш за ръка и ме водиш нанякъде

Аз съм твоето закъснение от работа,

Аз съм някоя неотложна задача,

Аз съм сбирката с приятелите,

Аз съм автосервиза за развалената ти кола,

Аз съм виждането с родителите ти,

Аз съм избирането на подарък за някакъв повод.

А тя...

Тя е най-щастливата жена.

Ferda Gagov

[phanagoria]

Rock hewn Eastern Orthodox chapel dedicated to St. Panteleimon. Madara, Bulgaria.

[swetlankaa]

В городе этом ..

Тихо, печально..

Дождик по крышам

Бьёт каплями странно..

Серые лица..

В мысли погружены..

Узкие улочки..

Чем то загружены..

Звездами яркими..

Небо укутано..

Все в этом городе..

Кем-то запутано...

Улочки узкие

Дружат с собаками,

Тусклые дворики,

Окна заплаканы.

Где оказались мы

В ночь озарения?

На берегу реки

С каплей умения.

Может расстанемся

Искрами пламени,

Или останемся

В воспоминаниях?

Все в этом городе

Кем-то запутано,

Маленькой тайною

Чувства опутаны.

[samozatvoiteochi]

и всичко вече правя, да угодя на себе си, да се предразположа, да покажа любов и уважение, преди да се разпадна на частици пред теб

карам ли те да изпитваш уют, Господи, как боли и как е хубаво, да си жив, за да ти щипе на душата и пари така, да си жив, да се чувстваш слаб, но да си силен, да си противоречие съдържано в лъжата, да объркваш останалите, но да си верен на себе си

карам ли те да се чувстваш болен, уязвим, разкъсан пред моята свещеност? надявам се да осъзнаваш какво означава

и защо? аз ли трябва ��а съм по-слаба да те потърся? да чуя гласът ти, успокоение в начина по който мислиш. какво се случва с теб? какъв си сега? има ли промяна?

пак ли съм силната? пак ли съм сама? отново ли не ме търсиш, дори в тъмнината? топлата ми плът, не привлича думите от устата ти, да се разлеят по мен, като топло, червено вино липсата е твърде осезаема, безтегловна дори, мъката дори не боли, тъканта гола до кръв, разкостени, сърцата ни сами, кървави, разгорещени?

ако можех да погълна тази чаша щях, всяка моя гласна струна изгоря, в тази съботна вечер, самотна, студена, октомврийска

[sheddr]

Ты говоришь: "Я тебя не забыла",

Но разве можешь ты не забыть?

Я никогда тебя не любила

И дальше — буду так не любить.

Мы никогда не увидим друг друга —

Попробуй мне возрази!

Ты говоришь, ты моя подруга,

Но отчего же так больно в груди?

[proekt-prosper]

“ Спокоен е животът само на тези, които не знаят разликата между ‘мое’ и ‘твое’. ”

- Публий Сир

[alimoony]

Где-то тут теперь обитаю.

[contra-spem--spero]

всеки път, щом видя или чуя името ѝ, стомахът ми се изпълва с гореща и мазна жлъчка, която ме трови отвътре

повтарям си, че не съм ревнива

и разумната част от мен знае, че няма защо изобщо да ревнувам

но в себе си усещам, че ако я срещна, цялата ми жлъчка ще се изсипе като киселинен дъжд върху нея

[the-dark-lord-writes]

лятна нощ

[ferdagagov]

Луничките по гърба ти

Завиждам на слънцето колко повече пъти те е целувало от мен.

Ferda Gagov

[phanagoria]

Христос Воскресе и Честит Великден! Happy Orthodox Easter, enjoy this year's eggos ☦️🪺💕

[millenniumwalker]

She then whispered into my ear:

"I've been here all the time. For you."

"But I never saw you", I said.

"Because I was hidden in the shades of life. I was afraid."

"Afraid of what, flower?"

"Afraid of loving again. Afraid of being broken again."

I took her hand in mine. I sensed her gentle skin. I saw her smile in the ends of her dark brown eyes.

"Don't ever be afraid", said I. "I'll take care of you. Always."

~A story by me

M.M.

19.05.2023

wanted to paint these owls

[swetlankaa]

Фантазия на тему Красавица

[samozatvoiteochi]

Поредната нелепа вечер, Четвъртък в червено, кърваво оранжев джин и силна музика, в търсене на музата, догонваща днешното разочарование.

Тишината на делниците, търсейки магията в унинието, в претръпването на духа, в самотата на пепелта. Честит рожден ден, мисля си, и мълча, зяпам поредните сайтове, душата плаче, никой не забелязва.

Мисля си за топлината ни, ходя боса по теракота, усмихвам се тайно, пека твоят любим кекс. Празнувам те скрито, търпя си усмихнато, мълча, мълча, сякаш е средното ми име, само аз знам защо карамеленото брауни се пече.

[millenniumwalker]

... И така стигнах до края. Извървях последните метри с превъзбуда, но и необичайно спокойствие. Вятърът галеше бузите ми и прокарваше пръсти в косите ми. Мигом се почиствах отново дете и си спомних за семейството си. Години ли минаха, минути ли, или пък секунди?... Приседнах на старата пейка и се загледах в далечината. Топлото слънце красеше цветовете, а щом вдигнах очи към небето, то сияеше сякаш бе направено току що. Тогава затворих очи, вдишах дълбоко от въздуха, наситен със спомени... и вечният сън ми донесе покой.

~Спомени

М.М.

07.05.23