#Медиатор

[emelyanov]

#Медиатор из #монеты на противоугоне #РучнойРаботы #DEmelyanov #РемонтГитар 🔥🔥🔥🔥🔥 При оформлении заказа на сайте http://strunki.ru используйте промокод DEmelyanov и получите скидку @strunki.ru 🔥🔥🔥🔥🔥 #медиаторы #ピック #bonepick #coconutpick #woobenpick #metallpick #guitarpick #plectrum #plettro #plectre #guitarservice #guitarrepair #handmade #шаманизм #naprawagitary #serwisgitar #GitarrenReparatur #Калининград http://DEmelyanov.ru http://vk.com/DEguitars https://t.me/DEguitars http://instagram.com/DEmelyanov http://fb.com/DEmelyanov http://youtube.com/DEmelyanov http://g.page/DEmelyanov (at Ремонт Гитар Demelyanov) https://www.instagram.com/p/Cmo9Rj7LJf-/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[youranesthetic]

Купила Lava Me 4.

Давно хотела ещё 2, а потом и 3 версию, даже деньги для этого отложила. Однако отзывы о гитарах без анкера были удручающие. И вот я дождалась выхода 4, анкерной версии.

Очень приятно, что в комплекте сразу и жесткий чехол, и медиатор, и ключ.

Что сказать, технологичная игрушка. Операционная система - чисто Андроид, только под прикрытием. Не все функции мне понятны. И ставить гитару на зарядку для меня смешно. И в принципе гитара с вмонтированным экраном - оборжаться можно. Но как же это удобно. Электрогитара с пресетами на пк требует куда больше условий.

Даже если этот бортовой компьютер сломается, гитара все ещё будет звучать как обычная гитара. Звук без усилителя глуховатый, не слишком обогащенный обертонами, но без дребезга. Лады строят.

До 2017 года я играла на гитаре на уровне выпускника музыкалки. Потом моя душа замолчала. Быть может, так смогу разговорить саму себя.

Мне не нужны зрители, мне нужна отдушина.

[eltadelta]

Я часто пишу о том как мы ссоримся и тд

Но я вроде ни разу не упоминала, что с нами уже месяц живёт моя подруга

Я в этом просто не видела проблемы. А теперь не понимаю, как это вообще можно было не видеть

Когда ваш базовый уют нарушен, когда в доме постоянно кто-то есть, когда они с мужиком не сказать что какие-то контакты налаживают, а ты между ними медиатор и тратишь на это энергию

Я только недавно осознала, что все это время тупо забивала на нужды мужика, даже не пытаясь поставить себя на его место. Если бы его друг жил с нами месяц, я бы ебу дала честное слово. И вообще ..я так по сучьи себя вела все это время

Так стыдно теперь;(

[monoairis]

Мне брат и его девушка вчера кружочки присылали с концерта. Я представляла, что тоже нахожусь там. Музыка, рев толпы, слэм. Мне до безумия хотелось быть вместе с ними. Я так ждала этот концерт, так ждала этого движа, а оно всё так получилось… Обидно.

И билет в итоге просто так пропал. Когда стало понятно, что я действительно не смогу пойти на концерт, возвращать билет было уже поздно, а третьего вместо меня найти не удалось.

Это, конечно, не последний концерт. Будет ещё много шансов, много исполнителей. Я даже знаю, на кого уже хочу сходить. И всё же пока эта разочарованность остаётся. Скоро пройдёт.

Сегодня брат привёз мне наклеек с концерта и медиатор умудрился поймать. За медиатор, конечно, спасибо, а вот наклейки уже некуда клеить. Ещё и целых пять штук (они круглые и крупные, примерно с кружку диаметром). И так на ноутбуке уже есть, в машине была, больше и не знаю, куда девать. Может на работу отнесу парочку, может напарнице хоть одну отдам (она не особо знакома, так что может и не принять). В общем, посмотрим.

[yourcaptainnancy]

Импульсивное желание купить набор медиаторов

(а вообще я соби��аю коллекцию, и пока у меня лишь теплые для сердца образцы – мой первый, медиатор Джеймса Бэя, группы Nothing But Thieves и группы Нервы)

[smolina]

Мне стыдно, мне жутко стыдно за себя за то, что когда-то давно я доверила свой секрет человеку, которому нельзя было доверять, и это моё доверие испортило очень многое, это испортило всё — меня, так как я стала объектом насилия, мои отношения, какие-то светлые мысли и чувства, которые были во мне, когда мне было 19.

Я проболталась.

И я была не в силах проанализировать ситуацию структурно, я была не в силах держаться основной линии — меня реально сломало.

Я думала, что человек добрый и понимающий, что он даст совет, что делать, когда девочке нравится мальчик, втайне я вообще надеялась что он просто проболтается и расскажет об этом своему другу-однокурснику (я думала, они друзья), и что-то выйдет из этого хорошее. Я наивно рассчитывала на то, что он выступит в роли медиатора, о, глупая девочка, какая же ты наивная, как можно быть такой тупой.

Медиатор может быть и был медиатором, только с целью всё сломать и повернуть в свою сторону, довольно темную, деструктивную, злую, эгоцентричную.

В своем мире розовых пони я не учла такой фактор реальности как зависть, я еще не понимала, что такое мужская конкуренция и стремление парней уделать друг друга, в чем-то превзойти, а если не получается, хотя бы нагадить под дверь, чтобы мало не показалось, арт-перфоманс.

Мой секрет был использован против меня, моё доверие сыграло со мной злую шутку.

Медиатор, кажется, готов был распространять мой секрет дальше, и пробовать заниматься социальным управлением, ёбнутый, не исключено, что он рассказал об этом тому человеку, который был со мной девять лет, и поэтому я сначала получила пиздов за то, что я не люблю одного (с какой стати должна была?), потом получала пиздов за то, что не люблю другого:

— Если тебе что-то не нравится, иди и выйди замуж за айтишника, будь счастлива!

Эту фразу я услышала летом 2021 года и я не знаю, что могло бы так на неё повлиять, кроме как секрета, который я рассказала когда-то по большому секрету, одному человеку, только одному, в 2011 (вроде) году. Подтвердила в 2012.

11 лет ревности, по схеме 2+9, возникшей на почве того, что я проболталась, в ситуации, когда стоило бы держать всё своё при себе и не открываться мудиле.

Как же мне стыдно за это, сколько лет я себя за это гноблю.

[tortue-blanche]

Ending | 18.11.2023 | Salt Lake City | The Fabulous 4 😎

Мартин решил повторить то, что он не до конца сделал в прошлый раз. Мартин как рефери поднимает руку победителя 😁Питер поддержал идею и поднял другую руку Дейва. Ну а Крис как будто говорит нам: "да, это наш мальчик, вот так вот!" 💪Обожаю их!

Посмотрите, какие здесь интересные прикосновения Мартина, точные, выверенные, при этом скользящие. И не сразу отпустил руку Дейва. В конце он положил руку так, чтобы она легла уже на плечо Дейва.

Видеофрагмент (P.S. На широком экране видно, как Дейв изображал гримасу, что медиатор от гитары попал кому-то из публики в глаз😀)

Источник видео: https://youtu.be/km_o3BgaXgI

[charlies-memory]

У меня последнее время болит рука. То я обо что-то режусь или обжигаюсь, то её просто-напросто сводит. Из-за этого и медиатор держать в этой руке сложнее. Поэтому я просто взяла и изрисовала её хной)

[blackhester]

Пиздатый день

Побывала на парах (онлайн) постирала вещи. Забрала посылочки с Яндекс маркета (что было в самом большом ящике? Правильно, тонюсенький медиатор для гитары) и посылочку от родителей- кучу обуви (серьёзно, как потеплеет- у меня на каждый день недели новая пара) и варенье- малиновое и вишнёвое (обожаю)

Мне утвердили песочницу!!! Лабу, которую я так долго делала и препод постоянно говорила, что что-то не так. Утвердили! Осталось оформить, распечатать и всё это нужно до завтра успеть

Начала писать лекции по электронной среде. Ненавижу этого препода, такая мразь. На него весь институт жалуется, но ничего не меняется

Сейчас вот нарядилась (тотал блэк, обожаю его) и еду в планетарий!

[theredgirl]

В последнее время часто натыкаюсь на рекламу сериала "Переговорщик". Сериал русский, но что-то меня в трейлере зацепило.

Не то чтобы я планировала его смотреть, просто вспомнила, что схожие чувства у меня были к сериалу "Медиатор". Он тоже русский, главную роль там играет Андрей Бурковский.

И его герой, как раз таки медиатор, который ведет переговоры с террористами, спасает людей, убеждает спустится с мостов тех собирается прыгнуть, помогает даже решить какие-то юридические вопросы в плане наследства.

Его герой харизматичен, беспринципен, холоден и потрясающий манипулятор. Настолько, что будучи зрителем ты сам не различаешь где правда, а где ложь. Сериал к слову, я так и не досмотрела. Ближе к середине они перешли некую "грань противности", так что на происходящее там мне было смотреть неприятно.

Но в целом, я рассказываю это все к тому, что не понимаю как вообще нам могут нравится такие герои? Ведь истории о них достаточно популярны, взять того же Доктора Хауса или Шерлока.

Ведь если бы с таким человеком пришлось бы встретиться в реальной жизни, то ничего кроме страданий это бы не принесло.

Чем они таким привлекают? Умом? Харизмой? Ведь даже, когда такие герои делают какие-то не очень хорошие вещи, зритель смотрящий это, не отворачивается от него, а наоборот понимает, входит в его положение.

Что такого завораживающего в этих негодяях на стороне добра, а?

Понять не могу.

[intnewst]

Роскомнадзор заблокировал фильм «Горбатая гора» на пиратских сайтах Регулятор включил в реестр запрещенных сайтов ссылки на этот фильм на трех пиратских сайтах, пишет РБК. Вместе с «Горбатой горой» оказались заблокированы несколько ссылок на сериал «Медиатор» с экс-участником КВН Андреем Бурковским, 13 ссылок на треки «Порнофильмов», 11 из которых вели на песню «Это пройдет», две — на трек «Роди мне 1000 детей». «Горбатая гора» — американская мелодрама режиссера Энга Ли о романтических отношениях двух ковбоев. В 2005 году фильм получил «Золотого льва», главную награду Венецианского кинофестиваля *движение ЛГБТ признано экстремистским и запрещено в России

[emelyanov]

#Медиатор из #монеты #РучнойРаботы #DEmelyanov #РемонтГитар ✈️ в г. #Самара 🔥🔥🔥🔥🔥 При оформлении заказа на сайте http://strunki.ru используйте промокод DEmelyanov и получите скидку @strunki.ru 🔥🔥🔥🔥🔥 #медиаторы #ピック #bonepick #coconutpick #woobenpick #metallpick #guitarpick #plectrum #plettro #plectre #guitarservice #guitarrepair #handmade #шаманизм #naprawagitary #serwisgitar #GitarrenReparatur #Калининград http://DEmelyanov.ru http://vk.com/DEguitars https://t.me/DEguitars http://instagram.com/DEmelyanov http://fb.com/DEmelyanov http://youtube.com/DEmelyanov http://g.page/DEmelyanov (at Ремонт Гитар Demelyanov) https://www.instagram.com/p/CmMnu5VLZFz/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[monoairis]

День третий фестиваля

Сегодня подниматься было уже тяжко. Пока ехали, попали в пробку. Состояние, в целом, помятое. Мы послушали скотов, смех и 7000$. На первой народ ещё раскачивался, а на следующих уже отжигали. Было видно, как все только-только в час проснулись, ещё вялые, с бодуна. Потом маленько ожили и дальше зажигали посильнее. Скоты раскачивали как могли и к концу у них получилось.

Ещё Ваня и @merkkury получили автографы от смеха и 7000$, а я получила от гитариста последних медиатор. Классно сходили.

Мы до поздна оставаться сегодня не стали, уехали после трёх групп. Пока шли к машине, забухали с какой-то компанией тридцатиле��них. Ну, то есть все, кроме меня. Я-то за рулём. Часов в 6 уже были дома, купили блять арбуз и дошики. Поужинали, маленько побесились. Сейчас все спят, а я пишу этот пост, а потом буду заканчивать заказанный отчёт.

Завтра нам надо быть свежими и отдохнувшими. Будут выступать такие крутые группы, так что будет много шума. Надо попасть на всех. Если повезёт, ещё автографов получим. Я как-то не особо стремлюсь, мне они не сдались, но, боже, какие остальные счастливые. Душа радуется.

Всё, пойду работать. Всем кайфового вечера и отличных выходных 🤘

[vprki]

Срамът като морален коректив и вината като наследство от поколенията в изложба

Изложбата „Срам и вина“ представя нови произведения на петима млади български художници: Мария Налбантова, Мартин Пенев, Мартина Вачева, Невена Екимова, Радостин Седевчев, които са създадени специално за проекта в галерия „Васка Емануилова, филиал на СГХГ. Това е втората част от трилогия на кураторката Галина Димитрова-Димова („Страх и любов“, 2023 и „Грижа и изцеление“, 2025 г.), в която се разглеждат съвременните разбирания и размишления по тези изконни човешки чувства и взаимоотношения.

При откриването на изложбата на 25 юни Аделина Филева, директор на СГХГ каза: „Тази вечер имаме среща с част от един много интересен проект, който се развива. Първата негова част беше изложбата „Страх и любов“ /за нея може да прочетете тук в текст на „въпреки.com/. Тя предизвика много голям интерес, но и провокираше към определена посока. Тази вечер колегите, които са с нас заедно с куратора Галина Димитрова-Димова са подготвили следваща изложба „Срам и вина“. За нашето общество това е нещо много важно. Може би, трябва да поискаме всеки да изпитва и страх и вина, защото в последните 35 години това е забравено във всяка една посока. Изложбата, освен че ще бъде показана в София, след това ще има своето представян в Берлин, където има не малка общност от наши художници, които учат и работят там, а същевременно ще бъде интересно и за германските ни колеги. За третата част ще трябва да почакате следваща година, когато ще дойде темата „Изцеление и грижа“, все пак да имаме едно нормално общество.“

Аделина Филева разглежда творбата на Невена Екимова

Галина Димитрова-Димова беше любезна да ни предостави за публикация нейния кураторски текст, за което ѝ благодарим.

„Срам и вина“ е втората част от трилогия („Страх и любов“, 2023, и „Грижа и изцеление“, 2025 г.), в която се разглеждат съвременните разбирания и размишления по тези изконни човешки чувства и взаимоотношения. Проектът представя гледната точка по темата на петима млади художници, всеки с изразена критична нагласа и индивидуален подход към създаване на художествено произведение специално за изложбата. Работата по проекта обхваща дълъг процес на изследване, с индивидуално проучване и множество срещи в екипа, както и с външни консултанти, като Димитър Стоянович (сценарист и журналист), Мила Цалова (терапевт) и Стефан Иванов (писател).

Интересът към темата за срама и вината идва от назрелия момент, в който българското общество се разкъсва между стереотипи и модели на поведение, които отразяват неизказаните истории и травми от социализма и прехода в страната. Към тежкото историческо наследство добавяме психологическите измерения на този проблем. В психоаналитичната теория на Жак Лакан вината е вътрешно чувство, а срамът идва в резултат на реакция отвън. За Лакан срамът винаги е свързан с взора на другия, взор, който виновният тълкува като укорителен. Ницше свързва вината с дълг. Андре Мишелс, френски психиатър, твърди, че „чувството за вина е свързано с гласа на съвестта, срамът се организира около погледа на другия“.

Радостин Седевчев показа детайли от творбата си

Посоката, която зададох на артистите, бе изследване на срама като морален коректив и вината от наследството от предишните поколения. От една страна, исках да разкрием как тяхното поколение разчита изрази от типа: „От кумова срама“ и „Как не те е срам?“, и как личното усещане за срам идва от наложените от обществото норми на поведение. А, от друга, за мен беше много интересно да разгледаме емоционалното наследство, което носи всяко следващо поколение. В нашия контекст това е натоварено с много натрупани с времето проблеми от тежкия преход, дълбоката политическа криза и разделението в обществото на база отношението към наследството от социализма.

Любопитно за мен, като медиатор на този процес, бе към какво ще се насочат младите артисти, какво предизвиква у тях чувство за срам и усещане за вина. Интересно е, че повечето от тях избраха да се занимават със срама „втора ръка“, който идва от действията на някой друг, или от процеси в общественото пространство, върху които ние, като обикновени граждани, нямаме контрол. Част от проектите са породени от безсилието да спреш или промениш човешки действия или поведенчески модели, които засягат живота и здравето на хора или нанасят пагубни щети върху природата.

Творбата на Мартин Пенев

Мартин Пенев черпи вдъхновение за своя проект от реален случай, в който пациент в психиатрична клиника загубва живота си по време на пожар, защото е завързан за леглото. Радостин Седевчев изследва идеята за срам втора ръка, или Fremdschäm, като кани публиката да се включи в този процес и да сподели какво предизвиква у тях срам заради постъпката на някой друг. Мартина Вачева представя проблема с домашното насилие и стереотипите в обществото, които налагат мълчание и срам у жертвите им. Мария Налбантова насочва вниманието ни към наболели обществени проблеми, а именно корупция, злоупотреба с власт и ненаказаните актове на посегателство върху околната среда. Невена Екимова разглежда, с доза шега и хумор, табутата за секса, обръщайки поглед към миналото, ни отправя към настоящето, в което общуването между младежите става все по-трудно от дигиталните устройства.

Участниците в изложбата от ляво на дясно: Радостин Седевчев, Невена Налбантова, Мартин Пенев, Мария Налбантова и Мартина Вачева

Изложбата в галерия „Васка Емануилова“ събира тези разнообразни гледни точки и артистични подходи, като изгражда увлекателен разказ за срама и вината в съвременното общество. На моменти той е разтърсващ и дори брутален, в други е поетичен и хумористичен, но все така отговорно насочва вниманието към сериозни проблеми. Надяваме се изложбата да повдигне по-широк дебат върху това как младото поколение усеща срам и вина и как можем да преодолеем колективната травма от миналото, за да се справяме по-успешно с предизвикателствата на днешния ден.“

Интересна е и мотивацията да се включат в проекта на самите автори с техните вълнения и тревоги в контекста на темата. Мария Налбантова: „Безсрамна пепел“ е инсталация с обгорели парчета дърво, метална врата от кула за наблюдение на птици изгоряла през януари 2020 г. след пожар в Драгоманското блато. „Безсрамна пепел“ дискутира темата за умишлените палежи като форма на „разчистване“ на терени или прекратяване на определени взаимоотношения.

Творбата на Мария Налбантова

Често мотивите за такива „инциденти“ включват инвестиционни цели, уреждане на финансови или лични въпроси. Работата разглежда тези аспекти на човешкото поведение, където социалната и политическата реалност се определят от липсата на срам, разкаяние или вина. Тук се разпалват различни „огнени“ конфликти, които разрушават както материални, така и нематериални ценности. Палежите на обществени сгради или паметници на културата, горски пожари и палежи на ниви, както и на превозни средства са част от този деструктивен модел на действие./примерите са ужасяващо много – б.р./. В проекта са използвани обгорели парчета дърво и отломки, които са останали след пожара в Драгоманското блато през януари 2020 година и все още могат да бъдат открити на място. При този пожар бяха унищожени 80% от растителността в блатото.

„Привързано тяло“ на Мартин Пенев

Мартин Пенев: „Привързано тяло“. Пациент загива при пожар в държавна психиатрия. Младежът е бил завързан за ръцете и краката и заключен в „меката стая“ в момента на избухването на огъня. След проява на „психомоторна възбуда“ сутринта е наредено пациентът да бъде вързан и изолиран. След изтичане на часовия срок е наредено отново и после наредено за трети път. Така младежът, постъпил доброволно в институцията месец по-рано, дочаква огъня. В стаята има камера, но никой не я наблюдава. Звуковият сигнал за дим не е чут от персонала, а само от други пациенти на етажа. Приятел на младежа се опитва да отвори стаята, но вратата е заключена. Чува само: „Горя, горя“. След намесата на огнеборците пожарът е загасен и е открит мъртвият пациент. Наред с многото нередности в психиатрията, изброени в доклад на омбудсмана, „меката стая“ е наречена „наказателна стая“. / и този случай не е фатално изключение, случвало се е в горящ спален вагон със заключени врати – б.р./

Мартина Вачева: Common Injury (в буквален превод на български „често срещано нараняване“ или общо нараняване, травма) говори за насилието и агресията както в локален, така и в глобален контекст.

Пред Common Injury, в буквален превод на български „често срещано нараняване“ на Мартина Вачева

Светът се е превърнал в една насилена, болна и деградирала развалина, за която човекът сам е виновен. В нашенската арена насилието е всекидневие, а срамът и вината са най-честите чувства, вменявани на жертвите от насилника. Често наложените стереотипи от тесногръдото ни обществото структурират рамки, от които, ако имаш смелостта да излезеш, биваш колективно порицан, осъден или насилствено премоделиран. Агресията като наказание бива оправдана, а лицето на Срама се посочва за пример... Трябва ли да ни се вменява срам за това, което сме, излизайки от формираните обществени предразсъдъци и настройки?Може би сме пропуснали много културни пластове, виновни за лицето на агресията като норма в политическия и социалния живот. Парламентът се е превърнал в боксова арена, а ти ставаш не просто жертва на един садист у дома или навън, а жертва на цялата система. Прогниване, разпад, статичност, запустялост и безжизненост като общо състояние, като диагноза. Това са умъртвените надежди на едно насилено общество.

Това е тема, която винаги е на нашето внимание, но само на политиците ли трябва да вменяваме вина или зад този род насилие не се крие национален манталитет. Срам ни е да го признаем, но той е тук, да не заблуждаваме. /Прочетете по-особена и не съвсем гледна точка, за която сме писали при нас./

Дрехата за покаяние „Санбенито“ или „Хабитело“ на Радостин Седевчев

Радостин Седевчев:  Fremdschäm (“Срам втора ръка“). Инсталацията се базира на дрехата за покаяние „Санбенито“ или „Хабитело“, използвана като наказание и носена от осъдените от църквата в Средновековието римокатолически страни, като Италия, Испания и Португалия. В контекста на съвремието ни, доминирано от социалните мрежи, преливащи от доброволно качени изображения, инквизицията на онлайн културата разцъфтява и без съмнение всеки един от нас е бил обект на срам втора ръка (Fremdschäm), без да го подозира. Инсталацията ни подканва да споделим върху дрехата изображения от нашето всекидневие, които пробуждат у нас чувството за срам втора ръка, но едновременно с това да облечем „хабителото“ и да се превърнем съзнателно в колективен обект на срама.

Невена Екимова „Момков свян“

Невена Екимова „Момков свян“, Ракла, бродиран текстил.Работата се фокусира върху срама и табутата около секса и в частност проявленията на този срам у момчетата в подрастваща възраст. Разглеждат се теми като традицията на спазване на приличие и семейна йерархия, неопитността и незнанието, които оцветяват обсъждането на вълнуващите теми около сексуалността, както и чувството на срам от самия ни пол – „отбора“, в който по случайност сме се р��дили. Без да обвинява момчетата за всички нещастия на момичетата, Момков свян се опитва да скъси космическата дистанция между половете с добронамерен хумор, който не сочи с пръст, а по-скоро смушква приятелски.

Пред галерия "Васка Емануилова" при откриването на изложбата

В годините във „въпреки.com” винаги с много респект, уважение и възхищение сме писали и ще продължим за проектите на СГХГ и филиалите ѝ. И сега изложбата „Срам и вина“ отново и за нас като зрители и журналисти тя е едновременно и интимно преживяване, но води и към размисъл за света, в който живеем и как се справяме или не с емоциите си в личностен и глобален план. Но една изложба е не само креативен проект и творчески процес за създателите му, но и много организационна работа, привличане на партньори и още и още дейности.

Ще си позволим и наш, личен коментар. „Срамът и вината“ съвсем не са, според нас, колективно състояние, свързано с политика, обществени реакции и т.н. Това е човешко, индивидуално преживяване, което ни следва цял живот…Кой как реагира в битието си е достатъчно коментирано от велики умове и най-вече от мислители и практици психиатри и психоанлитици от ранга на Зигмунд Фройд. Сложната и понякога необяснима природа на човека, въпреки науката, въпреки литературата и изкуството. Този проект на СГХГ е талантлив опит да се опитаме да вникнем в нея, в контекста на времето, в което живеем и на опита ни от последните десетилетия. А младите автори, не рядко, както и в случая стъпвайки на творците преди тях споделят вълненията си и със сигурност искат светът и хората да са по-добри към себе си другите. Дълга тема…

Стефан Иванов, Галина Димитрова-Димова и проф. Венелин Шурелов при откриването на изложбата „Страх и любов“, 2023

На финала на този текст ще цитираме проф. Венелин Шурелов, който бе един от авторите на първия проект „Страх и любов“ от трилогията  в галерия „Васка Емануилова“, миналата година:  „Съвременният човек обича страховете си. Как решаваме този феномен? Особено натрапчиви са случаите, когато човек е в някаква зависимост или полза от тях. Влюбени в колективните или собствени страхове са повечето политици, националисти, патриоти, популисти, инфлуенсъри, радикали, расисти, хомофоби, журналисти, активисти. Създава се обществено усещане за вкопчване в различни апокалиптични сценарии, които парадоксално имат претенция за защита, но създават поредната разделителна линия. Някаква странна загриженост без любов, без милост, без съчувствие. Как любовта преодолява страховете е тайна, но и неотменима възможност. Понякога е необходимо да обикнеш себе си, понякога друг човек или някаква идея. Винаги има начин.“ Със срама и вината като неотменни човешки чувства и преживявания е същото с известни нюанси. А ние сме в очакване на следващата изложба „Грижа и изцеление“ и нейните участници…

Изложбата „Срам и вина“ в галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ продължава до 6 септември. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков