#Мадригал

[jhfhmpobaancd]

Михаил Забродский "Усталость"

Печален мир. Все суета и проза Лишь женщины нас тешат да цветы Но двух чудес соединенье ты: Ты женщина! Ты роза!

Георгий Иванов "Мадригал"

[russianlexicon]

МАДРИГАЛ

МАДРИГАЛ — небольшое стихотворение, обычно любовного содержания, посвященное даме и восхваляющее ее.

[headache-medicine]

Лейтмотив Я оказался выброшен на остров По ту, другую сторону десятков лет. Стоит вопрос Не «Для чего же был я создан?», А «Для чего я создаю себя теперь?» Здесь тучи мутные, и ливень бьет По коже, татуируя заклятия на ней. Стоит вопрос не «Почему бегу я от Себя?» Вопрос – «Как скоро я вернусь к себе?» Ведь остров мой пока шарообразен, Замкнулся и обнес себя морями. А я все жду от местных пассакалью – Прощание с былыми временами.

Пусть даже эта горсть травы и глины Предстанет лентой Мебиуса вдруг, Мне ничего не будет дальше видно Рук – из-за механизмов, что испуг

Родил на пару с болью. Однако Автор, Дева Становятся сильнее. Ожидаю взлом. Ведь сколько раз бывал я предан, Разломы чувствовал и в горле ком – Столько отщеплялись новые куски, Что могут стать мироновской отмычкой. Они уже пустили корни, проросли, И каждый голосок иноязычен. Они поют во мне, кричат, общаются, а я… А я прослушал тысячи советов, И даже маленький и милый мадригал Не вырвался – как осень ожидает лета Окончание, так ждали мои тексты дня, Когда смогу их встретить на вокзале. А может, они сами встретили меня, Чтоб увезти туда, где не бывала память? Вопрос стоит «Кому отдам штурвал?» Убитый штурман не спасет от бури. Я должен воспринять девятый вал Такой полураспавшейся фигурой, Что может слиться с Богом и Мирами, Имея за плечами опыт Жизни святый. Большая буква значит, что взаправду Все от себя собою было взято. Стихи, слова, сама поэзия, ведите За тридевять – где должен я ступить. Раз нет бумаги, буду стенописцем, Лишь только бы я слышал лейтмотив! Keihne. 29.01.2021

[mycornerofhappiness]

Демонический сифилис

Адский люэс, адский люэс,

Где найти тебя, дружок?

А иди-ка ты в трущобу,

Отыщи себе зазнобу

Да резвись, как петушок!

Адский люэс, адский люэс,

Я давно о нем мечтал!

Не о хвори, не о хвори,

Вы — болваны априори,

Я про стих свой — мадригал!

Вы ошиблись, а я знал!

- уилл хэрондейл

[catalyst4growth]

Спомени за замъци

Гласовете ни танцуват валс по стените

запечатали спомени за увехнало величие

безвремие се влива във вените ни

и засяжда дълбоко в нас

тези спомени за замъци

от злато и столетен прах

и ког��то настъпи заветния час

часовникът през векове блуждал

изтръгва се от своя унес

стрелки запяват последен мадригал

с поглед в бъдещето

а спомените се разпръскват

като сапунени мехурчета

които две деца

в своята игра

изпращат с дъха си

да скитат по света.

[xiaplay]

 Когда она убегала, Эдди услышал ее шепот: 

- Какая же ты дура, Аванти Мадригал! - она прикрыла лицо руками, будто хотела скрыться и убежать. 

- Увидимся в школе! - крикнул на прощание Эдди. 

- Ага, пока! - услышал он ее слова

[8pinkdreaming8]

𝐂𝐡𝐞𝐫𝐫𝐲 𝐁𝐨𝐦𝐛

【Ｇｙｍｎａｓｔｉｃｓ】

I don't speak Russian

I slowly opened my eyes looking up at the ceiling, I was laying on my hair that was spread out on the floor. I hear something hit my home and I slowly get up and stretch my arms. I grab a cigarette and make a mini explosion lighting it. “I’m coming, I’m coming” I say getting up onto my feet and walking to the window to see Carlos throwing small pebbles at my house. “Hey baby!” he yells, “hey sweets” I respond with a smile taking the cigarette and holding it between my fingers. “You mind letting me up?” I playfully roll my eyes and walk down the stairs, I reach my hand through the trees as he grabs it.

I pull him up holding him stable with him being on the leafs and branches. I walk him to my house and open the door, “how do you even get up here?” he asks, “takes a lot of muscle, speed, and grace” I say holding his hand tighter. Carlos laughs, “are you sure you have grace?” he smirks, “Carlito, I’m as graceful as a swan” I say as we go in. Carlos scoffs as a glare at him, “what? You don’t think I'm graceful?” I came close to him and also kissed him.

“You want to test that?” he smirks, reaching out his hand as he bows. I take it, “glanly” 

When marimba rhythms start to play   

Dance with me, make me sway

Carlos spins me around holding me by the waist

Like a lazy ocean hugs the shore

Hold me close, sway me more

We starts to dance as he spins me again

Like a flower bending in the breeze

Bend with me, sway with ease

He dips me as I arch my back 

When we dance you have a way with me

Stay with me, sway with me

“You're pretty good” He says, coming closer to my face as I look at him, I flip myself, “you're not so bad yourself Carlito” I smirk as he smiles. “How did you do that?” he asks as I stretch my arms, “practice” I respond. “Can you show?” I see his eyes light up and I couldn’t resist, “ok but I don’t want you whining the whole time” I say with a small laugh.

*10 minutes*

“FUCK! How do you do this?!” Carlos screams trying to get his legs into the splits as I hold his front leg. “You're doing great! Just a little more” I say, pulling his leg slowly causing him to scream, “AHHHHHHHHHHHH!!!!!” “I think we just dislocated your leg”

After a few minutes, I was able to get him up. “I hate you” Carlos says, not daring to look at me when it starts to rain, “ugh” I said, putting on a small coat. “Now where are you going?” he snarled, “getting some of Julieta’s food dumbass” I said putting my hand out feeling the water run down my hand. “Ha! Good luck with that, you know how my family feels about you” he smirks as I turn back at him, “well she won’t give food to me, but she will give me food if she knew it was for her family.”

Carlos rolls his eyes, “I can just let it heal naturally” he says. “Карлос Мадригал, ты не даешь этому зажить естественным путем. На заживление уйдет около 6 недель, и я не позволю тебе проваляться здесь так долго.” I say as his eyes widened, “you can speak-” “Русский? Да, along with Irish, French, German, Japanese, english, and spanish” I said seeing his face turn a soft pink. “Oh you like that?” I tease causing his face to go red, “whatever just go get the food” he says shielding his face from my gaze. “Te amo” I smile jumping off onto the trees and running across the branches.

I make it to Casita, I sigh and walk inside. I see his Tia Julieta and knock on the wall causing her to turn around. “Cherry” “Julieta” we both look at each other as Julieta crosses her arms, “so why are you here today?” she asks. “Listen, I’m just picking up for someone, I don’t mean any trouble” I say as she chops up some meat. 

“Who are you picking up for?” she asks, “a person in town” I answer, narrowing my eyes at her. “Ok then, just be careful, there’s supposed to be thunder” she hands me some food in a basket. “Pepa mad again?” I ask as she nods, “she’s mad because Carlos snuck out again, you wouldn’t know anything about that, would you?” I stop in my tracks. “I don’t even know him, let alone I know where he is” I say as I walk away into the rain covering the food with a small cloth.

I run back as the rain gets heavier and the branches get slippery. I almost fell on one but caught myself before I could until I finally reached my hut. “I brought food!” I yell opening the door to the boy snoring on the floor, I kneel down and shake him, “ねえ、ダミー” I say waking him up.

“You got food?” I nod, handing him an empanada and he starts to eat it. He stands up and opens the door, he looks at the rain as I come next to him. “You could at least wear a damn raincoat leathcheann” I say, handing him the spar that I had, “what did you just call me?” he asks, glaring at me. “An idiot, idiot” I smirk as he pulls me into a hug and lifts me up. “Hey! What the heck?!” I squirm as he laughs, he starts leaving kisses all over my face. “Carlos!” I laugh, “a veces te odio” he says putting me down, “pero se que me amas” I smirk giving him the coat as he puts it on. 

“Just be careful Mama’s boy! “ I yell to him as he puts the hood up and walks up into the rain. He just playfully rolled his eyes and walked down the steps. I made sure that he made it down safely and once he did, I smiled a soft smile, I was just happy that I had someone as amazing and loving as him.

[kristyjane]

Милая история) Американка Фатима Мадригал родила двойню с разницей в 15 минут. Интересно то, что мальчик появился на свет в 2021 году, а девочка – в 2022 году. В новогоднюю ночь семья Фатимы Мадригал и Роберта Трухильо из Гринфилда приветствовали на свет сына и дочь. Первый ребенок родился в 23:45 31 декабря 2021 года, а второй - в 00:01 1 января 2022 года. Родители назвали близнецов Альфредо и Айлин. Мальчик родился весом 2,7 кг, а девочка — 2,6 кг. https://www.instagram.com/p/CYR2l1ZIn3F/?utm_medium=tumblr

[vprki]

Неотложна е любовта или за поезията на Еуженио де Андреаде

„Тази книга на Еуженио де Андреаде е от неговия зрял период, в която можем да чуем шума на морето, шума на улиците, но можем да чуем и португалското мълчание.“ Каза Анаиза Гордино, ръководител на португалския институт "Камойнш” /Camoes/ в София на премиерата на „Бяло върху бяло“, организирана от издателство за поезия „ДА“ в Камерната зала на Младежкия театър „Николай Бинев“.

Извини се, че не говори български, но с усмивка каза, че се радва присъстващите да чуят португалския език, макар нейният да не звучи така поетично като този на Еуженио де Андреаде. И продължи: „Искам да изразя благодарности към Силвия Чолева /на снимката горе/, издателство „ДА“ и специално на преводачите Мария Георгиева и Цочо Бояджиев и затова, че има възможността да се чете на български португалска поезия.“ За всичко в тази вечер на прекрасна поезия разказваме с подробности, но за да се потопите в нея започваме със стихотворение от книгата.

Мадригал

Вече имаш име, а аз не зная

извор ли си, или бронз, или море, или цвете.

В стиховете си ще те наричам любов.

Поглед от Португалския бряг към Атлантическия океан, снимка: Стефан Джамбазов

Силвия Чолева, издател на издателство за поезия „ДА“, поетеса, литератор, журналист, редактор на „Бяло върху бяло“ заедно с Калоян Игнатовски, откри красивото събитие с думи на благодарност, развалнувана, че тази прекрасна книга със стихове е вече факт след не малко препятствия: „Благодаря на Михаил Байков /зам. директор на Младежкия театър, театровед, поет и преводач/, че сме на това място, споделено за думи и поезия. Благодаря и на институт "Камойнш” и на посолството на Португалия, за да може тази книга да се появи на български език, те имат основна голяма заслуга. Това не е първата книга, която издаваме с тяхна помощ. Една от най-успешните книги на издателство за поезия „ДА“ е сборникът с португалска поезия „В тъжните дни не говорим за птици“. Тя в превод на Мария Георгиева и Цочо Бояджиев беше от най-харесваните ни и продавани книги. Сборникът, наистина, доказа отношението на българските читатели към португалската поезия. Много хора са ѝ се възхищавали, особено по време на Панаира на книгата или на Алея на книгата тази година. Много се радвам, че успяхме да реализираме, макар че малко се позабавихме заради Ковид кризата, „Бяло върху бяло“ на Еуженио де Андреаде /1923-2005/ и отново в превод на тандема Мария Георгиева и Цочо Бояджиев. Много треперех дали ще успеем да я издадем. Тя беше отдавна преведена, готова, но поради това, че се спряха всякакви грантове, които финансираха литература, ние замразихме този проект, ако мога да кажа, че това е проект, защото това е книга, направена с много любов. Една книга е и оформлението. Дължим го на Надежда Олег Ляхова, нашия постоянен художник, разбира се, работим и с други. Тя успя отново да ни изненада с тази корица. Удоволствие е за мен работата с Мария и с Цочо. Беше леко, приятно. Самата поезия на Еуженио де Андреаде е толкова възраждаща, дори когато вече я видях в книжно тяло, защото преди това съм я чела, различно е на компютъра, за мен беше изключително повдигаща духа, особено в една ситуация, в която се намираме в момента.“

След нея говори Анаиза Гордино и към нейните думи, с които започнахме този текст добави:

Анаиза Гордино, ръководител на португалския институт "Камойнш” /Camoes/ в София, снимка Стефан Марков

„Надявам да продължим с бъдещите си проекти, които ще реализираме, благодарение на издателство „ДА“, Силвия Чолева и нейната упоритост.“

След нея стихове от книгата прочете актьорът Нено Койнарски, за да ни свърже и почувстваме като публика поезията на Еуженио де Андреаде. Актьорът в продължение на вечерта се появи още веднъж на сцената, за да съпреживеем изящната поезия на знаменития португалец. Различно е усещането, когато четеш поезия и когато я чуеш в изпълнение на талантлив актьор, тогава разбираш музиката на словото, то не е само писмовно, има и глас… Така преди да го прочетем чухме

Неотложно

Неотложна е любовта.

Неотложна е лодката в морето.

Неотложно е да унищожим някои думи,

Омраза, самота, жестокост,

Някои жалби, много шпаги.

Неотложно е да измислим радост,

Да умножим целувките, житниците,

Неотложно е да открием рози и реки,

И ясни утрини.

Тишината пада върху раменете и смътната

Светлина чак боли.

Неотложна е любовта, неотложно е

да просъществува.

А за „Неотложно“ Силвия Чолева сподели детайли от работата върху книгата с преводачите. „Взимам думи от „Неотложно“ – в един момент имаше идея книгата да се нарича така. Впоследствие заглавието се промени…Както ви казах работата с преводачите беше лека и приятна. Понякога не става така, има големи спорове между преводачите и издателя. Говоря за други наши книги, но първата ни книга с португалска съвременна поезия “В тъжните дни не говорим за птици“ с тях беше първата ни среща като преводачи.Тогава те решиха, че ще има и нов автор и това да е Еуженио де Андреаде. Защо решиха заглавието да е „Бяло върху бяло“, когато няма такъв стих. Къде да ги търсим и какъв е подборът на стиховете разказват те.“

За тази история първа разказа Мария Георгиева: „За избора на автор още, когато подготвяхме антологията се спряхме на Еуженио де Андреаде. Последната редакция беше интересна. Избрахме заглавието – първо трябваше да е „Неотложно“, но избрахме „Бяло върху бяло“, което не се среща никъде. Колебаехме се да не кръстим книгата „66 стихотворения“. Всъщност заглавието, което си харесахме „Бяло върху бяло“, всъщност, съществува, но скрито за всички вас. Това е заглавие на цикъл стихотворения на португалския поет, но всички стихотворения от този цикъл са без заглавия и затова не се вмества в сегашната книга.“ А Цочо Бояджиев продължи: „Първо да кажа за подбора. Той беше направен по две посоки. Първата е това, което ни хареса особено много и втората беше с това, което можем да се справим, защото не е лесно човек да преведе едно стихотворение. Може да изглежда, че не е трудна работа, но понякога не се справяме.

Мария Георгиева /л/, Цочо Бояджиев и Силвия Чолева/д/, снимка: Стефан Марков

Механизмът на работа е такъв: аз правя първоначален превод, Мария строго граматически коригира полетите на моето въображение. Спомням си един случай, при който бях решил, че един израз е идиом, тъй като не знаех коя е най-разпространената бира в Португалия, която носи това име. След това аз си позволявах и да поразваля този вариант, който се получаваше при коректен превод при Мария така, че да бъде поезия. Мария, която оценявам с интуицията си на поет, даваше много добри предложения. Беше удоволствие да се работи с нея поради нейната безкомпромисност и поради ведрината, с която работих��е заедно. Много често трудностите ги посрещахме с усмивка и със смях. И това е, наистина, голямо удоволствие. Смятам, че независимо от жанра на книгата – добрата книга е тази, която се отличава с радостта на автора, с радостта на преводачите от труда им, не се забелязват забитите лакти в масата, които на всяка цена искат да го направят. Отношението към литературата си проличава.“

В този контекст Силвия Чолева се намеси, цитирайки португалския есеист, професор, критик, философ и писател Едуардо Лоуренсо написал за Еуженио де Андреаде: „Неговата поезия е първата поезия в нашата литература“ с въпроса: „Защо първата?“. А как ѝ отговориха преводачите? Мария Георгиева: „Еуженио де Андреаде не ни е много познат в България. Има само отделни преводи. Като прочетох този цитат, бях изключително впечатлена колко голямо богатство е Еуженио де Андреаде за португалците, за да кажат за него, че неговата поезия е първата в португалската литература. Това е огромно признание. Докато работихме по преводите и биографията на Еуженио де Андреаде научихме доста интересни неща за него. Той никога не се е съобразявал с литературните течения, никога не е ставал техен роб. Винаги се е съобразявал със собственото си виждане, а това, сигурна съм, му отрежда специално място в португалската литература. Първа, в смисъл на различна, новаторска поезия. Както го определят – той е направил революция в португалската литература“. Ето и виждането на Цочо Бояджиев: „Аз също бях шокиран от това изказване, че е първи, познавайки големия португалски поет Фернандо Песоя /1888 – 1935/. Сетих се за една история с Джани Моранди. Питат го кой е най-добрият италиански певец, той отговаря - Джани Моранди. А Челентано? О, той бог! Еуженио де Андреаде е поет, който не може да бъде припознаван чрез школи, чрез няк��кви образци. Той е много своеобразен с брилянтна поезия. Той се равнява със себе си и в този смисъл е първи.“

Еуженио де Андреаде, снимка: Wikipedia

Силвия Чолева по свой си начин продължи думите им: „В него има лаконичността на далекоизточната поезия, на хайку, но има и невероятната португалска чувственост,която се усеща в поезията му, дори и да не са изказани думите.“ И цитира:

Утринно

Със Светлината, с хоросана

На лятото, разсипан из къщата,

С тези тъй обичана

И варварска музика,

С пурпура, пробягващ

От хълм на хълм,

Прави корона –

И пълна със сълзи чаша

Те ръкополага за княз на живота.

След това прекрасно стихотворение, което ни дава и смисъла за краткото ни пребиваване на Земята, думите на поета, литератор и драматург Стефан Иванов бяха онова, което остава прочувствено за поезията на Еуженио де Андреаде, а и в живеенето ни с поезия, но при условие, че имаме сетива за това.

„Когато прочетох за първи път стихотворенията от тази книга, усетих, че влизам в нова и непозната езикова лаборатория. В нея невидимо и по крехък начин властват яснота, прозрачност и чистота. Изневиделица, както естествено ѝ отива, се появи и неочакваност. В изненадата от нея обаче усетих последователност. Замислих се как ли се култивира почудата в тази лаборатория, едно от основните условия за поезия, философия и живот. Може би с неуловима настойчивост, с откровена воля за изследване и утвърждаване на чувствата, на тялото на жената, но и на мъжа, но и самото небивало тяло на въображението, на живота, утвърждаване на суровата магия на битието,

Улиците на Лисабон, снимка: Стефан Джамбазов

от която не спира да блика самота, слънце, вода и земя, елементи, които изглеждат прости и бедни за свикналия с безкрайно разнообразие клиент и любител на черните петъци и разпродажбите, но всъщност повече от достатъчни за цял един дълъг живот, изпълнен с щастие и предостатъчно болка.

След като се огледах в белотата на лабораторията открих в нея и други цветове. Както и уроци. Този, който взимам присърце, е за неотложността на любовта. В гласа на тази поезия има една особена радост, в която присъства една прекрасна мудност, присъща на следобеда и на времето след нещо върхово, има особен уталожен екстаз в нея и осъзната и овладяна спонтанност, парадоксална е и сякаш разкрива своите етапи на синтез и премисляне и показва по нагледен начин какво значи онова португалско и непреводимо състояние содад. Естествено, поезията на Андраде се занимава и с премисляне и разговор с жанрове и традиции – на мадригала, елегията, серенадата, даже на Данте. Но е по-скоро повлияна, ако не греша, разбира се, от хайкуто на Башо и от класическата еротичната гръцка поезия. Но има и едно органично смесване на ирония и откровение, на категорични противоположности. Има и щедра разточителност и лаконично пълноводие, които не омръзват, а са недостатъчни, макар и налични. Редуването на кратки и дълги стихотворения са като диалог и след него, тишина, въздишки, кимвания, погледи. Ако поезията въобще учи на нещо, то тази учи на светлина и на приемане на многообразието от гледна точка на светлината, учи и на въвеждане в една светла помирителна зрялост. Още няколко последни неща.

Стефан Иванов, снимка: Стефан Марков

Хубаво е да има нежност. Ако април е месецът на Елиът, то септември е месецът на Андраде. Единственото, което ми липсва в тази книга на „Да“, е речникът, но не може всичко и това не е лошо. Писал е стиховете си на мраморна маса, но има мекота в тях.В едно от редките си интервюта той казва „когато бях млад, исках да стана светец, но бе прекалено трудно за мен и затова избрах да стана поет“. И слава Богу!“

Публичните му изяви са малко. Въпреки известността си Еуженио де Андреаде се стреми да се дистанцира от литературния и светски живот. Живее в тишината в португалската поезия. Истинското му име е Жозе Фонтияш. Автор е на 27 тома поезия, както и на детски книги и проза. Превежда на португалски език Сафо, Лорка, Янис Рицос, Рьоне Шар, Борхес. И да завършим този текст с кратко стихотворение на португалския поет, вдъхновени от прекрасната вечер, посветена на първото му издание в България.

Нено Койнарски, снимка: Стефан Марков

Най-близкото място

Тялото никога не тъгува; тялото е

Най-близкото място, където светлината пее.

Душата е тази, в която се задомява смъртта.

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков и Стефан Джамбазов

[lesser-known-composers]

Magister Piero - Ogni diletto, madrigal-caccia (canone on two voices) XIV c. Ensemble for medieval music Laterna Magica

Магистр Пьеро - Мадригал-качча (канон на два голоса) XIV век Ансамбль средневековой музыки Латерна Магика

[sleazyjanet]

please do accept my forgiveness with my humble attempt to write them correctly 😌

Ал(ь)ма Мадригал(ь)

Педро / Пэдро Мадригал(ь)

Хулета Мадригал(ь)

Пепа / Пэпа Мадригал(ь)

Бруно Мадригал(ь)

Феликс / Фэликс Мадригал(ь)

Агустин Мадригал(ь)

Исабела / Изабела / Исабэла / Изабэла Мадригал(ь)

Долорес / Долорэс Мадригал(ь)

Луиса / Луиза Мадригал(ь)

Камило Мадригал(ь)

Мирабел(ь) / Мирабэл(ь) Мадригал(ь)

Антонио Мадригал(ь)

i struggled with isabela there as u can see

encanto characters names but written as though i do not know cyrillic to tick off people who do know cyrillic

Дlма Мдdяigдl

Реdяо Мдdяigдl

Juliета Мдdяigдl

Pерд Мдdяigдl

Вяuио Мдdяigдl

Гéliх Мдdяigдl

Дgusтiи Мдdяigдl

Isдвеlд Мдdяigдl

Doloяеs Мдdяigдl

Luisд Мдdяigдl

Сдмilо Мдdяigдl

Мiядвеl Мдdяigдl

Дитоиiо Мдdяigдl

[lesyahappylisica]

Как говорится "Не тот настоящий мужчина, кто сражается с драконом за тебя, а тот, кто остаётся с тобой, когда дракон - это ты." 😄 (at Молодежный театр "Мадригал") https://www.instagram.com/p/B8DkhjQBpvI/?igshid=16w5ra1cjqb55

[renata3789-blog]

Приди ко мне, любовь моя ❤️

Приди ко мне, любовь моя! С тобой вкушу блаженство я. Открыты нам полей простор- Леса- долины- кручи гор. Мы сядем у прибрежных скал- Где птицы дивный мадригал Слагают в честь уснувших вод И где пастух стада пасет. Приди! Я плащ украшу твой Зеленой миртовой листвой- Цветы вплету я в шелк волос И ложе сделаю из роз. Тончайший я сотку наряд Из шерсти маленьких ягнят. Зажгу на башмаках твоих Огонь застежек золотых.

[ikiruikiru-blog]

Маленький мадригал

Четыре граната в саду под балконом.

(Сорви мое сердце зеленым.)

Четыре лимона уснут под листвою.

(И сердце мое восковое.)

Проходят и зной и прохлада, Пройдут – и ни сердца, ни сада. Ф.Г. Лорка (пер. А. Гелескула)