#Люси Дяковска

[vprki]

Критичен поглед: „Мария от Буенос Айрес“ е страстна история с библейска символика

В един от трите дни на откриването на Пловдив като Европейска столица на културата за 2019 година беше и премиерата в Пловдивската опера на „Мария от Буенос Айрес“ – единствената танго опера в света, създадена от поета Хорацио Ферер и  композитора Астор Пиацола. За него пише театроведката Богдана Костуркова в рецензия за „въпреки.com”. Режисьор е Веселка Кунчева, художник  Мариета Голомехова, хореограф Явор Кунчев, диригент – Константин Добройков.

И през цялото време след тази среща усещам  необяснимо вълнение от срещата ми с това произведение и потребност да си отговоря на многото въпроси, които ме споходиха. Навярно защото това �� спектакъл, който  създава нещо изключително ценно  - собствен стил и език, обединява различните до крайност умения на творците. Аз нямам с какво да го сравня сред изгледаното от мен през годините. Една история като тъкан от гласове, надвикващи се или разминаващи се, привличащи се и отблъскващи се един друг… многогласен разговор… тревожен вътрешен глас… тайни, неудържими желания… предчувствие за катастрофа и тайнствени съновидения… бунт на природата… победа на надеждата, пресъздадена със средствата на операта, танца, театъра вълнуваща цветна картина.

Страстна история с библейска символика, възхвала на женското начало, побрала противоречията на света – невинност и поквара, любов и омраза, отчаяние и възвисение, гибел и новозараждащ се живот… Какво ме провокира в странната поема на аржентинеца Ферер, та да искам да се запозная с неговото творчество? Защо представата ми за музиката на Пиацола е различна от това, което чух? С какво ме очароваха наименованията на инструменти и танци от далечна Аржентина?

Прекрасен, драскащ ухото превод на Даниела Меса. Питах се дали Веселка Кунчева е избрала това предизвикателство или й е било предложено. Оказа се, че и двете неща са верни – предложили са й няколко творби, тя избрала „Мария от Буенос Айрес“. Преди да я запитам „Защо“ множеството развълнувани зрители прекъснаха разговора ни. И сега си отговарям сама – сигурно защото това е предизвикателство, през което още не е минавала със своите хора. Сигурно вече имат здрава основа на която да стъпят, за да развият въображението си и да пробват вече постигнатото на друго ниво. И сигурно защото става дума за Изкуството като изцелител, като раняваща потребност, без която не може. За Танца като апотеоз на Духа.

Мария от Буенос Айрес, родена в деня когато Бог бе сърдит.

Сападата на смъртта танцуваше в нейната самота._

Богиня и просякиня, небесна и пропаднала, тя беше също и капан.

Мария – танго, Мария от предградието!

Мария – нощ, Мария – фатална страст!

Многолика Мария в прекрасното изпълнение на Люси Дяковска – крехка, чиста по душа, тя бива привлечена от страстта по танца. От греховното танго в крайните квартали на града, там където сивите хора, наподобяващи плъхове с бели глави,  отдавна са за��равили важни истини, похлупени от делника и безразличието, примирението. Мария разцепва тази сивота, поне опитва. Не успява, защото е сама срещу агресията на тълпата, която като хищник разкъсва  тялото и душата й.  Сцената с танцуващите крака – ножове е доказателство, че триото режисьор – сценограф – хореограф са стъпили на постижения в предишни съвместни спектакли, като са развили и обогатили постигнатото. И са намерили верен съратник в лицето на диригента и неговия оркестър, които създават прецизно музикалната среда на сценичния разказ.

Не зная кой друг би могъл да изпълни днес ролята на Мария освен Люси Дяковска – тя е актриса и певица едновременно, пропуска през тялото си цялата богата палитра от чувства и реакции и с неповторимия си глас гради историята за момиче, разцъфнало в невинност, превърнало се в прелъстителка, погубено и поругано  от враждебния свят и извисено, се завръща, за да обича отново страстно и да се опита да промени света към по-добро. Деликатна алюзия за Христовата съдба, по-скоро  препратка, отколкото търсен акцент. Дуетът на Мария е с Тангото – танц, философия, начин на живот. Негов проводник е бандонеона, на който артистично свири Стоян Караиванов, за да го превърне в живо същество, което приласкава и преследва Мария.  И актьорът Живко Джуранов, и певецът Момчил Караиванов слагат рамката на сценичния разказ, като се превръщат в  съпричастни разказвачи и тълкуватели на трагично светлата история за Мария от Буенос Айрес.

„Мария от Буенос Айрес“ се оказа голямо предизвикателство за всички. За оркестъра, на който се наложи да опознае специфичната, разклатена музика на Пиацола. За балета, който танцува с костюми, пълни с въздух или обувки с острие. За Живко Джуранов, който от куклен актьор се превърна в носител на музикалното послание. За Момчил Караиванов, който се научи да изоставя оперното си амплоа, за да пресъздаде нещо много по-лирично, много по-ефирно. Но най-вече е предизвикателство за публиката, защото ще се сблъска с явление, непознато ѝ до сега в оперното изкуство. С едно премеждие не само в сюжета, но и на сцената – визуално, звуково, философско – това споделя екипът, осъществил спектакъла.  

Навярно и сега не съм дала отговор на въпроса какво предизвика трайното ми вълнение, но поне опитах. Радвам се, че се е намерил ръководител на опера/театър, който да провокира и подкрепи това творческо приключение. Защото днес все по-често отваряме своята сетивност към по-глобално усещане и възприятие на света, в който живеем. ≈

Текст: Богдана Костуркова

Снимки: Александър Богдан Томпсън, архив на постановката

P.S. Спектакълът на единствената танго опера в света е част от официалната програма на Пловдив - Европейска столица на културата 2019. Предстои и представянето на спектакъла в Народния театър „Иван Вазов” в София на 20 април.

[mikamagazine]

  http://ift.tt/2vwrQww

[magicpresi]

Люси Дяковска as Lady Gaga

Люси Дяковска said: “For me this song is one of the most emblematic for the last 15 years about what the song expresses - no matter what the color of your skin is, who you are, where you came from, you are born this way and we all have to respect others about who we are.” https://www.youtube.com/watch?v=9K6EoVaNaTw

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: „Аполония” не изневерява на себе си и на изкуството

Отново Празници на изкуствата „Аполония” в Созопол – тази година от 26 август до 5 септември. Каквото и да се каже за този фестивал преминал през годините и различните политически времена от 1984 година до днес, все ще е малко. Защото той не е просто традиция, а се е превърнал в институция. В Созопол се появяват стойностните културни събития между двата фестивала, а има и собствени премиери и открития. За това той носи изненади и не е просто огледало на станалото в културата в страната, а носи и предизвикателства.

Всичко това не можеше да се осъществи, ако липсваше екипът от съмишленици начело с артистичния директор на празниците Маргарита Димитрова /за годините и трудностите тя сподели в разговор за „въпреки.com” преди юбилейното 30-то издание на „Аполония” – можете да прочетете тук/ и председателя на Фондация „Аполония” проф. Димо Димов. Сега вече е 33-та „Аполония” и отново има премиери. И започваме с тях. Премиерен е един спектакъл, продуциран от Фондация „Аполония” в партньорство със столичния „Театър 199” – CLASS от Чарлс Еверед, който ще бъде показан на 27 август в читалище „Отец Паисий” в Созопол. Преводът е на Харалампи Аничкин, режисьор е Владимир Пенев, а участват Юлиан Вергов и Мила Люцканова. Пиесата  се поставя за първи път на европейска сцена. Това е една история за театъра и хората, които го създават и за които е съдба. Главните герои са актьори:  той е най-добрият учител по актьорско майсторство в  Ню Йорк, а тя е млада, много популярна филмова звезда...  И двамата стават участници в житейски спектакъл, чиито край се оказва непредсказуем. Class е емоционално пътешествие, понякога хумористично, но много трогателно, пише в анотацията за спектакъла, който и ние ще видим за първи път в Созопол.

Владимир Пенев - снимка Стефан Джамбазов

Друга премиера ще има на едно събитие запазена марка на „Аполония” – Театър на маса в Художествената галерия на 1 септември. Става дума за пиесата „Кеван” от Малин Кръстев, която до сега не е виждала бял свят. Кеван - така евреите са наричали планетата Сатурн – Книга на пророка Амоса (5:26). Сатурн се определя, като звезда на вашият бог. В средновековната астрология Кеван (Сатурн), се смята за седалище на Дявола! Това пише в анотацията към спектакъла. Малин Кръстев има и други участия на „Аполония” – и като актьор, и като режисьор в Младежкия театър „Николай Бинев”. Той е режисьор на спектакъла „Като трохи на прозореца” от Нийл Саймън в превод на Стайко Мурджев и актьор в главната роля в „Еквус” от Питър Шафър в постановка пък на Стайко Мурджев. Друг разкошен спектакъл ще бъде „АВЕНЮ Q”  по идея на Робърт Лопес и Джеф Маркс в постановката и режисура Уест Хайлър (САЩ) и Петър Кауков на Столичния куклен театър, за който сме писали във „въпреки.com” /можете да прочетете тук/. Театър 199 „Валентин Стойчев” ще се представи и с „4000 мили” от Еми Херцог под режисурата на Владимир Люцканов и с участието на прекрасната Меглена К��раламбова. Сред другите спектакли има на Теди Москов, Мариус Куркински, Бина Харалампиева – „Ромул Велики” от Дюренмат /за него в разговор с Бина Харалампиева можете да прочете във „въпреки.com” тук/ с участието на Герасим Георгиев – Геро /разговор с него можете да прочете също във „въпреки.com” тук/.

“Еквус” с Малин Кръстев - снимка Гергана Дамянова, архив на Младежки театър “Николай Бинев”

Изобразителното изкуство също не е пренебрегнато. По традиция в първия ден на „Аполония” преди откриването на празниците Художествената галерия в Созопол е за художниците. Тази година изложбите са свързани със 120 – годишнината на Националната художествена академия. И това е напълно справедливо, защото в Академията преподаватели са прекрасни творци. Един от участниците в изложбата, без да е преподавател там, е скулпторът Павел Койчев, с когото сме разговаряли във „въпреки.com” /можете да прочетете тук/. Той казва: „Аз съм любопитен. По детски любопитен съм към това, което е езикът на всеки материал. Защото в камъка виждаш едно, в бронза друго, в керамиката трето. Сега най-много съм се разпалил на тема керамика, защото нека ти кажа брутално – това е най-достъпният материал. Той е евтин, директен, можеш да се изразиш без лимит по отношение на материални затруднения, защото бронзът знаеш, че е труден. Но освен това той има в себе си тази страховита мощ – печената земя. Най-изначалното поведение на човека – хванал, смачкал нещо, изпекъл го в огъня. Но всеки материал е огромно богатство. Това е причината – детско любопитство”, признава Павел Койчев. Сред другите участници в изложбата са Любомир Каралеев; Кирил Божков; Здравка Василева; Емануела Ковач; Александър Сертев; Здравко Мавродиев, In Memoriam.

Павел Койчев - снимка Стефан Джамбазов

И разбира се – музиката. Тя е едно от стойностните присъствия на „Аполония”. Тази година е също така. И ще започнем с един концерт, който също е провокиран от фестивала - концерт премиера на Камерен ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров. Солисти са Георги Василев, китара и Красимир Щерев, акордеон. Тогава Амфитеатър „Аполония” в Созопол  ще бъде център ��а едно от големите събития на фестивала. За първи път на българска сцена ще прозвучи „Двоен концерт за китара, бандонеон и струнен оркестър” от Астор Пиацола.  Изпълнители са световно известният Камерен ансамбъл „Софийски солисти”  и двама изключителни музиканти, пристигнали в Созопол за този концерт – китаристът Георги Василев и  акордеонистът Красимир Щерев. Ще има и световна премиера на пиеса за камерен състав и акордеон, специално написана за „Аполония” от един от най-младите и талантливи български композитори Петър Керкелов. Иначе на Амфитеатър „Аполония” ще участват и Балет „Арабеск” с предпремиера на „Ромео и Жулиета”, премиера на Камелия Тодорова и Орлин Павлов, Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени,  Люси Дяковска и Плевенска филхармония, Лили Иванова, Руши Видинлиев, Васил Петров, Ансамбъл „Чинари” и Щурците. Всъщност, програмата на „Аполония” дава възможност на всеки да намери своето пространство и своя ъгъл. Ако за някой една или друга част от програмата не е по неговия вкус, той има възможност за избор. И това е най-важното.

Проф. Пламен Джуров - снимка Стефан Джамбазов

Колкото за класическата музика и джаза, там са наистина неоспорими имена. Може би да започнем с Антони Дончев трио, да преминем през Джазаница, Живко Петров трио, Jazz surprise II, отново с участието на Живко Петров и ред други прекрасни състави и изпълнения. А сред класиците са Дора Делийска, пиано; Минчо Минчев и Николай Минчев, Сузана Клинчарова, арфа; съставът „Челисимо” на Анатоли Кръстев /разговор с него във “въпреки.com” можете да пррочетете тук/, Калина Кръстева, Атанас Кръстев и Маргарита Илиева. И естествено – майсторският клас на Красимира Стоянова, интервю с която сме правили във „въпреки.com” /можете да прочетете тук/.  Именитата българска оперна певица Красимира Стоянова Kammersaengerin of the Vienna State Opera и Фондация „Аполония” организират майсторски клас „Изкуството на оперното пеене” за млади оперни певци от 2 до 6 септември 2017 г. в Созопол,  Ваканционно селище  Санта Марина. Майсторският клас ще завърши с официален концерт на дипломираните участници, включен в класическата програма на Празници на изкуствата „Аполония” 2017.

Красимира Стоянова - снимка Стефан Джамбазов

„Аполония” не пренебрегва и литературата, и киното. Сред филмите в програмата са документалните филми на Стефан Командарев – „От признателните потомци” и на Адела Пеева – „Да живее България”. А сред литературата е представянето на романа „Остров Крах” на Ина Вълчанова, спечелил наградата за роман на годината на Корпорация ”Развитие” и носител на Европейската награда за литература от България за 2017. И още – премиера на новата книга на Захари Карабашлиев – „Хавра” и „Висока облачност” на Оля Стоянова. Много от събитията нямахме възможност да споменем, но всеки може да ги види в програмата в сайта на „Аполония” – тук. Разбира се, има и книжна „Аполония”, за която всеки може да прочете. Както и една традиционна рубрика с дискусии на фестивала – „Цената на успеха”. Ето датите и участниците - актьорът и режисьор Владимир Пенев на 28 август; филмовият режисьор Стефан Командарев на 29 август; диригентът Пламен Джуров на 31 август; скулпторът Павел Койчев на 1 септември. А на 26 август в деня на откриването ще научим и тазгодишния носител на престижната награда на фондация „Аполония” Аполон Токсофорос. Така че, очаквайте Аполония 2017… ≈

Текст: „Въпреки.com”