#Красимир Илиев

[vprki]

Галина Шехирян с дръзки съчетания на цветове създава омайващи картини

 „Марин Върбанов ни отвори очите – като че ли отвори някакъв прозоре��, от който нахлу свеж въздух. Даде ни смелостта да търсим нови територии, да експериментираме.“ Сподели преди по-малко от година в разговор за „въпреки.com” художничката Галина Шехирян /на снимката/.

И продължи:  „Непрекъснато повтаряше: „Всичко може!“ Нещо, което за нас беше абсолютна новост – че всичко може. До този момент бяхме учили, че нещата трябва да се правят по някакъв определен начин. Покрай неговото присъствие в Академията ние станахме други хора.“

От изложбата в галерия "Пролет" на Галина Шехирян

Тогава разговаряхме с нея по повод прекрасната ѝ изложба „Линия, форма, цвят“ в галерия „Средец“ на Министерство на културата през ноември 2023 година. Преди дни на 8 август в бургаската галерия „Пролет“ се откри изложбата на Галина Шехирян „Споделени пространства“, която продължава до 13 септември. Във въведението към нея кураторът Красимир Илиев пише:

„Дали защото е учила при Марин Върбанов, Галина Шехирян е измежду малкото български художници, които непрекъснато експериментират с материали. Завършила специалност Текстил, в първата си самостоятелна изложба през 1987 г. тя показва пластики от дърво. Това са необичайни за времето си, авангардни, провокиращи творби. Селскостопански оръдия на труда, носещи дълговечна история, са преобразувани в скулптури, минало и настояще са сплетени чрез играта на въображението. По време на нейния дългогодишен престой в Ню Йорк се ражда идеята за експерименти с противоположния на дървото материал – стъкло. Тя се насочва към древна техника, използвана още в Египет, позната като Verre eglomise, при която позлата или пигмент се полага между слоеве стъкло, като модернизира процеса, използвайки за запечатването на рисунката съвременни материали. В продължение на 15 години нейните филигранно изрисувани съдове и пластични предмети пътуват между Бостън и Маями, за радост на ценящите изящното.

През 2018 г. Галя Шехирян събра дървопластики и произведения от стъкло в ретроспективна изложба. Те общуваха учудващо хармонично помежду си в пространството на галерия „Контраст“, въпреки дистанцията на времето, въпреки толкова различните материали. От тогава нейното присъствие в художествения живот на страната ни е деликатно, но осезаемо. Самостоятелните ѝ изложби в Градската художествена галерия, Варна; в галериите „Аросита“ и „Средец“, София, доказаха нейния експериментаторски дух, който си играе с материите – хартия, платно, плексиглас. С виртуозност на фокусник, който сам себе си изненадва.

Настоящата изложба, озаглавена „Споделени пространства“, е втора в галерия „Пролет“, три години след първата. Както при предишното представяне, и сега присъстват работи със стъкло, но видимо, все по-целенасочено, я вълнува живописната плоскост. Независимо от материала, отново и отново, Галина Шехирян, използвайки дръзки съчетания на цветове или пастелни нюанси, успява да създаде омайващи картини. Завивайки по нейните спирали, трептейки по нейните шагренови повърхности, изгубвайки се в плетеницата от линии, изведнъж намираме пристан в някоя геометрична форма, за да отплаваме авантюристично в привидно плоското пространство, бълбукащо от вибрации.“

Красимир Илиев

По повод споменатата изложба в галерия „Средец“ миналата година изкуствоведката и куратор на експозицията проф. Аксиния Джурова написа: „Галина Шехирян е от художниците, които не можем да не забележим с  дискретното и запомнящо се присъствие и с излизащата извън познатата у нас  стилистика. Тя е от тези художници, които с изложбите си винаги ни изненадват  със своите търсения и експерименти.“

И продължава: „Спомням си как също в началото на 80-те години тя извади от конкретната функционалност познати предмети от бита за да ги превърне в артефакти пренасяйки ги от една времева среда в съвременната. Така те бяха определени от критиката като „нова предметност“. Тя припомня в текста си и как Галина Шехирян ни изненада и в 2018 г., когато се завърна от САЩ с обща изложба с нейния съпруг Рафи Шехирян, който вече беше напуснал нашия свят. Тогава показа изящни съдове от стъкло, изпълнени в познатата още от Ренесанса техника Verra Eglomese(reverse painting). Оттогава не е излагала в София, а във Варна Бургас. Но в разговора ни повод изложбата ѝ в галерия „Средец“ каза, че в експозицията преди пет години нейните творби са били малко, основно произведения на съпруга ѝ са били представени в галерия „Контраст“ в негова памет.

Галина Шехирян в галерия "Средец", ноември 2023

30 години след като е живяла в САЩ със съпруга си художника Рафи Шехирян художничката окончателно се връща в България. „Този достъп, който имах във всичките тези музеи и галерии, мисля, че беше по-голяма школа от Академията, която съм завършила. Много е важно един художник да си сверява часовника непрекъснато. Благодарна съм за времето, което прекарах там, за нещата, на които ме научи животът. Много важни  са и срещите с други хора, от други националности, с друг манталитет, с друга емоционалност. Сега се завръщам към позната среда – с близки хора, с колеги, с които сме прекарали младежките си години – това определено ми дава комфорт, че съм си у дома.“ Сподели за себе си преди почти година за нас Галина Шехирян.

Тук за малко ще се върнем във времето отпреди три години, когато в ГХГ във Варна „Борис Георгиев“, през юли, беше експонирана забележителната изложба „Непознатите Рафи и Галина Шехирян“ с куратор Румен Серафимов. / той заедно с проф. Аксиния Джурова, Филип Зидаров и Цветан Колев са автори на книгата „Рафи Шехирян“, иницирана от съпругата му и сина му Джулиан Шехирян – б.р./.

Роден в България и завършил Художествена академия, Рафи емигрира през 1988 г. в Америка заедно със съпругата си Галина, където живее и твори до смъртта си през 2011 г. Година по късно, съкрушени от неоча��ваната загуба, група от близки приятели издават книга в САЩ - сбирка от лични преживявания и спомени от срещите си с Рафи, илюстрация за ярката следа, която той оставя в хората, с които е общувал.

Ще цитираме кратки откъси от написаното по повод изложбата в ГХГ във Варна тогава от Румен Серафимов и, защото показва аналитичния поглед на изкуствоведа с последващите изложби, както и сегашната в галерия „Пролет“ на Галина Шехирян.

„И тя завърши Националната художествена академия през 1981 г. при изключителния професор и художник Марин Върбанов. Великолепната ѝ дипломна работа показва склонността ѝ към художествено изразяване с едри мащаби и модерни пластически форми, както и стремежа ѝ да бъде далеко от стандартното мислене и подражателната образност. И нейната работа, като тази на състудента ѝ и бъдещ съпруг Рафи Шехирян, беше остро критикувана и отхвърлена от Димо Балев, но беше категорично защитена от Иван Кирков и Марин Върбанов. След известно мълчание и вътрешно натрупване тя създаде изящни произведения, в които с поразителен вкус, прецизност и чистота съчетаваше текстил, метал и дърво, за да постигне изразителни съотношения между различни материи и по абстрактно-условен начин да обозначи взаимодействието между различни сили и същности.“

Художествената практика на Галина Шехирян през годините е вдъхновена от непрекъснатите експерименти с необичайни техники и материали в различни територии. През 80-те години създава творби в които трансформира предмети и пособия от някогашния бит в изразителни и съвременни концептуални пластики. Те нямат аналог в тогавашното българско изкуство и се превръщат в новаторски значим художествен феномен. През 1998 г. в Ню Йорк създава Gali Studio, което придобива висока репутацияв артгалериите като водещо студио за рисувано стъкло. Възражда старата техника Verre Iglomise - използвана в Ренесанса - която дава богати възможности за многопластово нанасяне на рисунък и цвят. В последния си цикъл от работи Галина Шехирян експлоатира процеса на намеса и трансформация в сферата на живописта. Като използва основи отразлични материали - платно, дърво, органично стъкло, хартия - тя сътворява метафизични пейзажи, които разместват границите между интериор и ��кстериор, и наподобяват карти на пространства и на преживявания.

Румен Серафимов и Галина Шехирян на откриването на изложбата в галерия "Пролет"

Нейните картини и монотипии пресъздават усещане за противопоставяне на близки и далечни хоризонти с фрагментирани мотиви и усещане за двойственост, като внушават медиативна хармония чрез цвят и композиция.

В следващите месеци предстоят изложби на Галина Шехирян в столичните галерии „Нюанс“ и Gallery 88. Очакваме ги с интерес и нетърпение като нови срещи и преживявания с изкуството ѝ. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив на галерия „Пролет“, личен архив и Стефан Марков

[mihaylovblog]

23.04.1971 г. – Премиера на българския игрален филм "Гневно пътуване" на режисьора Никола Корабов, по сценарий на Дико Фучеджиев. Оператор е Борис Янакиев. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Участват актьорите: Йосиф Сърчаджиев, Доротея Тончевa, Северина Тенева, Никола Тодев, Георги Калоянчев, Досьо Досев, Коста Цонев, Йорданка Кузманова, Васил Попилиев, Петър Божилов, Гинка Станчева, Богомил Симеонов, Александър Вазов, Стефан Илиев, Анани Явашев, Иван Обретенов, Марио Маринов, Весела Радоева, Елена Жандова, Красимир Койчев, Владимир Братанов, Константин Джидров и др. Снимки: енциклопедия „Български игрални филми“, 3-ти том, Галина Генчева, изд. „Д-р Иван Богоров“, София, 2008 г.

[swubg]

Тържествено бе открита новата академична 2019/2020 г. в ЮЗУ „Неофит Рилски“

http://www.swu.bg/news/30-09-2019-new-academic-year-20192020.aspx

С тържествена церемония днес официално бе открита новата академична 2019/2020 година в Югозападния университет "Неофит Рилски". Празникът по традиция започна с полагане на венци и цветя пред паметника на Неофит Рилски. Церемонията бе открита от ректора на университета проф. д-р Борислав Юруков.

"В последните години често чуваме колко агресивни и нетолерантни са младите хора, как не четат и не желаят да се образоват. Аз не съм съгласен с това. Фактът, че вие, скъпи колеги, сте решили да тръгнете по пътя на знанието доказва, че тук в Югозападния университет има амбициозни, образовани и целеустремени млади хора, които искат да знаят, да могат повече и да променят света към по-добро", каза в приветственото си слово проф. Юруков.

"Съвременният свят, в който живеем е изключително динамичен. Днес имаме неограничен достъп до всякаква информация, това изисква от нас да умеем да се адаптираме към промените, да откриваме вярната информация сред океана от данни и да я използваме правилно. Затова не е достатъчна само получената диплома. За да следваме тенденциите и да сме подготвени за заобикалящия ни все по-технологичен свят, всички ние трябва да научаваме нещо ново всеки ден, да бъдем гъвкави и да не спираме да се образоваме, защото страна без образовани хора, няма работещи институции и гражданско общество", каза още ректорът проф. Юруков. Той отбеляза, че специалностите, в които студентите са избрали да се обучават, ще им дадат личностно удовлетворение и перспектива за широка професионална реализация. Ректорът подчерта, че възпитаници на университета заемат високи позиции в управлението на България и в много международни компании, управляват бизнес за милиарди и правят света по-добър и по-благоустроен.

Приветствие към студентите отправиха също министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, първият ректор на ЮЗУ "Неофит Рилски" академик Благовест Сендов, заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим.

Министър Вълчев подчерта важното място на университета и отбеляза, че всички системи в България разчитат на кадрите на Югозападния университет "Неофит Рилски". "Фактът, че тук има толкова много представители на различните институции е показателен затова. Всички ние подкрепяме Югозападния университет", каза министър Вълчев.

От името на първокурсниците слово поднесе Еме�� Юсуф, студентка в специалност "Българска филология".

По време на церемонията ректорът на университета проф. д-р Борислав Юруков и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев връчиха студентските книжки на първокурсниците, приети с най-висок бал: Михаил Димитров, Сашка Кандиларова, Кирил Илиев, Виктория Андонова, Ивелина Палова, Наталия Иванова, Станислав Михайлов, Ангел Георгиев и Емел Юсуф.

Сред гостите на тържеството бяха Елхан Кълков - народен представител в 44-то Народно събрание на Република България от Първи Благоевградски многомандатен избирателен район, областният управител на Благоевград Бисер Михайлов, председателят на Общински съвет Радослав Тасков, кандидатът за кмет на Община Благоевград за трети мандат д-р Атанас Камбитов, заместник-кметът по култура и хуманитарни дейности на Община Благоевград Христина Шопова, заместник-областният управител на Благоевград Антоанета Янчева, председателят на Административен съд - Благоевград Мария Тодорова, председателят на Районен съд - Благоевград Вера Коева, заместник-районният прокурор на Благоевград Елица Калпачка, директорът на Областна дирекция на МВР - Благоевград старши комисар Дойчин Дойчинов, заместник-директорът на Областна дирекция на МВР - Благоевград

комисар Димитър Кръстев, началникът на Регионалното управление на образованието в Благоевград Ивайло Златанов, кметът на Община Симитли и кандидат за следващ мандат Апостол Апостолов, директорът на Регионалната здравна инспекция в Благоевград д-р Калоян Калоянов, директорът на Радио Благоевград Елисавета Каменичка и други представители на централната и местната, законодателна, изпълнителна и съдебна власт, представители от системата на основното и средното образование, представители на медиите, бизнеса и обществеността.

[sportfile-blog]

new post from the journal "Sport File" СпортФайл

New Post has been published on http://sportfile.com.ua/chempionat-evropy-po-biatlonu-2017-itogovyj-medalnyj-zachet.html

Чемпионат Европы по биатлону 2017. Итоговый медальный зачет

Редакция СпортФайла представляет Вашему вниманию итоговый медальный зачет Чемпионата Европы по биатлону 2017.

Лучше всех на европейском первенстве в этом году были российские биатлонисты, которые заняли первое место в медальном зачете "настреляв" в общем 13 медалей:

6 золотых наград - Александр Логинов (индивид. гонка), Ирина Старых (индивид. гонка), Александр Логинов (преследование), Ирина Старых (преследование), Одиночная смешанная эстафета (Виролайнен и Гараничев), Смешанная эстафета (Старых, Слепцова, Волков, Логинов).

4 "серебра" - Светлана Слепцова (индивид. гонка), Александр Логинов (спринт), Светлана Слепцова (спринт), Евгений Гараничев (преследование);

3 "бронзы" - Алексей Слепов (индивид. гонка), Ирина Старых (спринт), Светлана Слепцова (преследование).

Сборная Украины по биатлону заняла почетное второе место на Чемпионате Европы по биатлону 2017, выиграв 4 медали:

1 "золото" - Юлия Джима (спринт);

1 "серебро" - Юлия Джима (преследование);

2 "бронзы" - Анастасия Меркушина (индивид. гонка) и Смешанная эстафета (Меркушина, Джима, Жирный, Ткаленко).

В тройку лидеров общего медального зачета европейского первенства по биатлону вошли болгарские спортсмены:

1 "золото" - Владимир Илиев (спринт);

1 "серебро" - Красимир Анев (индивид. гонка);

1 "бронза" - Красимир Анев (спринт).

м страна 1 место 2 место 3 место Всего 1 Россия 6 4 3 13 2 Украина 1 1 2 4 3 Болгария 1 1 1 3 4 Норвегия 0 2 0 2 5 Латвия 0 0 1 1 6 Польша 0 0 1 1

Напомним, что 9 февраля в австрийском Хохфильцене стартует Чемпионата мира по биатлону-2017, календарь смотрите здесь.

[dobrinovini]

http://ift.tt/2jfCgdO

Владимир Илиев спечели първото за България злато от европейско първенство по биатлон. Той грабна първото място на първенството в Душники Здруй /Полша/ в спринта на 10 км. Повод за гордост даде и биатлонистът  Красимир Анев, който спечели бронзов медал в същата дисциплина и сребърно отличие в индивидуалното представяне на 20 км. 29-годишният Илиев пребори нелеката [&hellip

The post Европейско злато за Владимир Илиев и бронз за Красимир Анев в биатлона! appeared first on Добри новини.

[vprki]

Пулсът на Земята в изобразителния разказ на Феникс Върбанов

Помня вълнението ми от срещата с творбите на Феникс Върбанов, изпълнили с тъмна светлина и трансцеденталност пространството на галерия „Райко Алексиев“. Тогава изложбата „Следи по пътя“ (2016) остави дълбока следа в мен. Артистичният път на художника се движи по много специфичен личен път.Написа за „въпреки.com” Мария Ландова,  художничка, арт журналист и продуцент, като въведение към текста си за експозицията на художника “Пулсации“ в галерия „Стубел“.

Романтичната рамка

Първо, в гените му си дават среща Китай и България, а после следва живот и творчество в мултикултурния Париж. Когато се споменава името му, тук задължително се започва с романтичната, почти вълшебна приказка за звездната любов, свързала майка му и баща му. Любов преминала през иглените уши на изпитанията, точно като в приказките.

Сун Хуай Куей и Марин Върбанов, снимка архив Икар Прес

Родителите му са артисти от световна величина. Легендарната Сун Хуай Куей е първата проевропейски ориентирана художничка-бунтарка, още по времето на Мао, а баща му Марин Върбанов е създател и разпространител по света на монументалната текстилна пластика - принос към изкуство на 70 -те и 80-те години на ХХ век. Те са и първата смесена брачна двойка в комунистически Китай. В онези години на ограничения двамата с талант и упоритост, успяват да се изплъзнат от железните решетки на комунистическите режими в Китай и България, за да бъдат граждани на света. Силата на тяхната любов и плодотворно им партньорство напомня за връзката между  Жан Клод и Кристо.

Извън рамката

Феникс Върбанов е автор с индивидуален облик и лично присъствие в света на визуалните изкуства. Той не обича рамките. Неговите творби не се нуждаят от тях. Те са свободни - могат да се мултиплицират безкрайно и да влизат в различни конфигурации.

Предисторията му, обаче е нужна, доколкото наистина се изискват усилия да се еманципираш от влиянието на родителите, особено когато те са с мощна артистична аура. Феникс Върбанов го постига. Последователно и осъзнато анализира богатството, което му е завещано като наследник на две много различни култури. Артистичната атмосфера, която диша – първо в семейството и после в арт-средите на Париж - формира вкуса и философията на изкуството му. Той определя себе си като „космополит, посредник между три култури“.

Осем години след „Следи по пътя“, пътят на художника довежда изложбата „Пулсации“, в камерното пространство на галерия „Стубел“. Куратор отново е изкуствоведът Красимир Илиев, тънък познавач на китайската традиция в графиката и рисунката, и в частност  на творчеството на Феникс Върбанов.

Феникс Върбанов и Красимир Илиев, в гръб Маргарита Енева

Художникът и тук остава верен на любимите си материали – китайски туш и тънка китайска хартия. Той познава в дълбочина техните възможни взаимодействия и може да постигне желаното въздействие, чрез разливане, сгъване, опъване, рязане и колаж.

Макро и микро свят

Изложбата е решена в две части, които звучат в напълно различни емоционални регистри. Експозицията посреща зрителя с голямоформатни, демиургични композиции,  изпълнени с характерната за автора монументалност. Отделните пана влизат във взаимоотношения по между си. Създават ритмични групи с общо внушение. В чернобялата тъкан на творбите художникът врязва драматични червени зони, като вулканични реки от лава. Повечето композиции са решени във вертикален ритъм и създават усещане за тектонични движения, за драматични изригвания и затишия.

Геодезичната динамика бива прекъсвана от кръгови композиции, които засилват всеобщото усещане за планети, протуберанси – победа над гравитацията. Концепцията на автора е абстрактна, но в нея откриваме космогония пълна с предчувствия, дори в централното пано изненадващо ни посреща сливащия се с хаоса силует на човека-бог - сякаш точно той задвижва със своите мускули планетите във Вселената и създава скрития порядък на хаоса.

Като формален и сюжетен контрапункт на монументалните творби авторът ни поднася  съвсем нова за него, вълнуваща серия от малки абстрактни рисунки – камерни и лирични. Тук сякаш стихиите са се успокоили. Катаклизмите на Сътворението са отминали. Настъпила е тишина и безвремие. Бушуващите енергии и първични материи бавно се разливат, наслагват и утаяват в хоризонтални наносни слоеве тук те са създадени от гравитацията.

Дантелени разливи и нежни, едва доловими пеперудени движения правят тази серия особено задушевна и интимна. Тук авторът продължава своите експерименти, но този път с флуиден туш, който в допир с водата образува феерични дантелени мрежи. И сякаш пред очите ни се разиграва „ефектът на пеперудата“. Нежната енергия, струяща от малките рисунки отеква в отсрещните монументални опуси и там, в лоното на Сътворението се превръща – изригва с нова сила в мощни визуални пулсации и емоционални експ��озии.

Феникс Върбанов

В тази изложба Феникс Върбанов генерира свой собствен Код на хаоса.

Въпрос на време е двуизмерните пана да напуснат плоскостта на стените и като триизмерните гоблени на Марин Върбанов да започнат своя нов живот, в пространството.

Изложбата продължава до 3 май. Гледайте я. ≈

Текст: Мария Ландова

Снимки: Стефан Марков

[mihaylovblog]

23.04.1971 г. – Премиера на българския игрален филм "Гневно пътуване" на режисьора Никола Корабов, по сценарий на Дико Фучеджиев. Оператор е Борис Янакиев. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Участват актьорите: Йосиф Сърчаджиев, Доротея Тончевa, Северина Тенева, Никола Тодев, Георги Калоянчев, Досьо Досев, Коста Цонев, Йорданка Кузманова, Васил Попилиев, Петър Божилов, Гинка Станчева, Богомил Симеонов, Александър Вазов, Стефан Илиев, Анани Явашев, Иван Обретенов, Марио Маринов, Весела Радоева, Елена Жандова, Красимир Койчев, Владимир Братанов, Константин Джидров и др. Снимки: енциклопедия „Български игрални филми“, 3-ти том, Галина Генчева, изд. „Д-р Иван Богоров“, София, 2008 г.

[mihaylovblog]

11.02.1991 г. – Премиера на българския игрален филм „Бронзовата лисица“ на режисьора Никола Рударов, по сценарий на Иван Голев. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Георги Стайков, Елена Бойчева, Анета Сотирова, Асен Кисимов, Домна Ганева, Никола Рударов, Веселин Недялков, Михаил Витанов, Николай Кимчев, Иван Истатков, Найчо Петров, Васил Тошев, Красимир Дамянов, Валентин Бурски, Линда Русева, Калин Арсов, Цветан Ватев, Венцислав Илиев, Никола Рударов, Георги Георгиев и др.

[mihaylovblog]

11.02.1991 г. – Премиера на българския игрален филм „Бронзовата лисица“ на режисьора Никола Рударов, по сценарий на Иван Голев. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Георги Стайков, Елена Бойчева, Анета Сотирова, Асен Кисимов, Домна Ганева, Никола Рударов, Веселин Недялков, Михаил Витанов, Николай Кимчев, Иван Истатков, Найчо Петров, Васил Тошев, Красимир Дамянов, Валентин Бурски, Линда Русева, Калин Арсов, Цветан Ватев, Венцислав Илиев, Никола Рударов, Георги Георгиев и др. Снимка: www.bnt.bg

[mihaylovblog]

02.01.1969 г. – Премиера на българския игрален филм „Свобода или смърт“ на режисьора Никола Корабов, по сценарий на Васил Попов. Оператор е Константин Джидров. Музиката във филма е композирана от Красимир Кюркчийски. В ролите: Милен Пенев, Коста Цонев, Кирил Господинов, Стефан Илиев, Апостол Карамитев, Всеволод Сафонов, Васил Михайлов, Георги Михов, Иван Братанов, Иван Несторов, Кирил Господинов, Васил Михайлов, Иван Братанов, Александър Диков, Георги Григоров, Анатолий Полянски, Ангел Ангелов, Васил Колов, Антон Горчев, Петър Ралев, Асен Георгиев, Иван Йорданов, Матей Иванов, Андрей Аврамов, Димитрина Савова, Любомир Ялъмов, Христо Домусчиев, Петко Карлуковски, Мариана Аламанчева, Меди Димитрова, Стефка Берова, Жана Стоянович, Анна Никова, Олга Попова, Мария Саева, Мария Вацулска, Свобода Молерова-Панайотова, Виолета Спиридонова, Катя Попова, Мая Драгоманска, Мария Славчева, Корнелия Божанова, Пенка Цицелкова, Ваня Дренкова, Светла Димитрова, Светла Чернева, Катя Махлебашиева, Димитър Хаджиянев, Богдан Семерджиев, Мария Карел, Веско Зехирев, Тодор Иванов, Аспарух Сариев, Марио Маринов, Борис Радивенски, Богомил Атанасов, Цанко Петров, Борис Сарафов, Никола Корабов и др.

[mihaylovblog]

02.01.1969 г. – Премиера на българския игрален филм „Свобода или смърт“ на режисьора Никола Корабов, по сценарий на Васил Попов. Оператор е Константин Джидров. Музиката във филма е композирана от Красимир Кюркчийски. В ролите: Милен Пенев, Коста Цонев, Кирил Господинов, Стефан Илиев, Апостол Карамитев, Всеволод Сафонов, Васил Михайлов, Георги Михов, Иван Братанов, Иван Несторов, Кирил Господинов, Васил Михайлов, Иван Братанов, Александър Диков, Георги Григоров, Анатолий Полянски, Ангел Ангелов, Васил Колов, Антон Горчев, Петър Ралев, Асен Георгиев, Иван Йорданов, Матей Иванов, Андрей Аврамов, Димитрина Савова, Любомир Ялъмов, Христо Домусчиев, Петко Карлуковски, Мариана Аламанчева, Меди Димитрова, Стефка Берова, Жана Стоянович, Анна Никова, Олга Попова, Мария Саева, Мария Вацулска, Свобода Молерова-Панайотова, Виолета Спиридонова, Катя Попова, Мая Драгоманска, Мария Славчева, Корнелия Божанова, Пенка Цицелкова, Ваня Дренкова, Светла Димитрова, Светла Чернева, Катя Махлебашиева, Димитър Хаджиянев, Богдан Семерджиев, Мария Карел, Веско Зехирев, Тодор Иванов, Аспарух Сариев, Марио Маринов, Борис Радивенски, Богомил Атанасов, Цанко Петров, Борис Сарафов, Никола Корабов и др. Снимка: https://sofiapress.com/

[vprki]

СГХГ прекрачва от Старата в Новата година с незабравими изложби

С великолепни и много различни изложби Софийска градска художествена галерия завършва годината, но заедно с тях продължава и в следващата 2024. За екипа ѝ начело с Аделина Филева, нейния директор зад програмата от тези подаръци за публиката стои много познание, въображение, изследователски труд и преди всичко любов и преданост.

Припомняме, че  за изключителната изложба „Генко Генков.Отвъд видимото“ в СГХГ (14 юни – 12 ноември 2023)  по повод 100 години от рождението му галерията беше отличена с престижната  Награда на София за визуални изкуства. /На водещата снимка кураторите Наташа Ноева, Ана Топалова, асистент, Красимир Илиев и Аделина Филева. За забележителната изложба и цялостната ѝ драматургия като замисъл и реализация може да прочетете във „въпреки.com” тук./

Още продължаваше изложбата, когато на 1 ноември се откри на втория етаж на галерията експозицията на Евгения Воденичарова или Гената (1946 - 2013), както я наричат нейните близки. Тя съвпадна с ретроспективната изложба на Генко Генков, с когото са били приятели. Техните две противоположни съдби – тази на нестихващата широка популярност и на скритото, познато на минимален кръг от почитатели творчество ще се срещнаха в залите на СГХГ.

Евгения Воденичарова "Корида", 1973

За широката публика художничката беше откритие. Уникален и напълно различен е почеркът на Евгения Воденичарова -  неочакван, експресивен и мощен, едновременно с това и странно деликатен, нетипичен за 70-те години на миналия век. Това е  времето през което са създадени повечето от нейните творби. Рисува предимно портрети, пейзажи и натюрморти. Най-често срещаното мнение за нея е, че това не е български творец. До 2010 г. повечето от творбите ѝ не са показвани. Малко по-късно една картина от серията „Корида“ участва в изложбата „Хайку пространства” в несъществуващата вече галерия „Кръг+“. През 2012 е първата ѝ индивидуална изложба, която подготвя съвместно с Красимир Илиев (той е куратор и на ретроспективната ѝ изложба в СГХГ) на в столичната галерия "Сезони", която също не е вече в културния ни пейзаж а след това нейни творби са представяни в проекта „10х5х3” в галерията на СБХ на „Шипка“ 6 и предизвикват изненада сред специалисти и ценители. Трудно завършва Академията, защото дипломна ѝ работа „Корида“, няколко пъти е отхвърлена, защото е очевидно „еретична“ във времето на трудово-борческите сюжети. Единствено застъпничеството на нейния професор Ненко Балкански  ѝ позволява да се дипломира.

Евгения Воденичарова "Митето" /Димитър Воденичаров/, 70-те години на ХХ век

„Макар и посмъртно, в залите на СГХГ бе подредена нейна истинска ретроспективна изложба. Включените в нея творби свидетелстват не просто за таланта на една българска художничка, в която няма нищо българско; не просто за шеметния дух на една жена, отказала да прекрои жаждата си за изкуство според представите на една извратена "правилност".“ Пише за изложбата ѝ изкуствоведът и директор ГХГ в Казанлък Пламен В. Петров.

И не може да не подчертаем, че изложбите в СГХГ и като планиране и реализация имат своя драматургичен и смислов контекст. Още се любувахме на творчеството на Евгения Воденичарова, когато се откри изложбата „Янаки Манасиев. Самотен и встрани“ ( 21. 11. 2023 – 11. 02. 2024 ) в пространството на галерията, където дни преди това ни заливаше таланта на Генко Генков  Публикуваме кураторския текст на Галина Димитрова-Димова, куратор на изложбата заедно с Аделина Филева и Старейшинска-Ангелова. И с малко допълнение от нас.

Мила Старейшинска- Ангелова /л/ и Галина Димитрова-Димова /д/

„Янаки Манасиев (1932 - 1978) е сред ярките имена на българското изкуство от втората половина на XX век,  макар да не е достатъчно познат на широката публика днес и особено на по-младото поколение. През кра��кия си жизнен път авторът създава внушително по размери, многообразно и високо стойностно творчество. Подминал суетните амбиции и мимолетните възвеличавания, творецът остава леко встрани от оживения художествен живот у нас през 60-те и 70-те години на XX век.

Творческото кредо на художника обяснява близките черти, които могат да се открият в картините му свързани с  изкуството на френския модернизъм. Търсенето на сходни до неговата нагласа изразни средства го доближават до чистия цвят и форма при Матис, до монолитните обеми при кубистите, и до екзотичните мотиви при Гоген. Сред своите съвременници Манасиев е имал авторитет на новатор в изкуството, който гради собствен - оригинален и смел стил. Това той прави скромно и последователно, следвайки своя  мироглед и идеал.

От изложбата на Янаки Манасиев в СГХГ

Изкуството му придобива във времето диалектични черти: едни картини са експресивни, драматични и пластична мощни, а други - нежни, хармонично спокойни и изтънчено поетични. Цялостно творчеството на художника се съсредоточава в изграждане на цветна композиция със сложни колоритни решения, с дълбока психология и емоционалната изразителност на образите, което да разкрие цялостното духовно излъчване на творбата.

Основното място в неговите произведения е отредено на човека с цялата сложност на духовния и емоционален свят. Изтънчен естет и психолог, художникът се интересува от богатството и изменчивостта на човешките мисли, чувства и настроения. Жанровете, в които основно работи са портрет и фигурална композиция. Художникът избира жената като главен персонаж заради нейните сложни чувства и настроения, нежна външност и лирична изразителност.

Янаки Манасиев "Фигура на диван (с шапка)", 1976

Смел експериментатор и умел живописец Янаки Манасиев рисува в маниера на свободната четка, динамична линия и експресивни цветни петна, често пренебрегвайки завършеността на отделния детайл и оставяйки незапълнени части от картинното поле. В това се изразява и характерната „ескизност“ на неговите картини, която запазва първичната свежест и импулсивност на художественото внушение. Художникът работи с различни техники, като често пъти ги смесва, в желанието си да постигне необичайни ефекти.

Култивираният афинитет на Манасиев към изкуството на френския модернизъм му носи нови възможности и автентични стойности. Това определя изключителното му място в българското изкуство във време, когато подобни силни личностни изяви са ярки събития, които спомагат за бързото отърсване от предишната закрепостеност на соц реализма и прокарват пътища за развитие.“

Янаки Манасиев „Намеса в „Разговор“ на Матис“, 1975

Макар да си отива само на 45 г., Манасиев оставя ярка следа в българското изкуство и повлиява на много български художници както със смелата си артистична позиция, така и с преподавателската си дейност във Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ в периода 1970–1978 г.

В експозицията са включени над 70 живописни творби, 20 графики и част от рисунките на художника, разкри��ащи процеса на работа.

Припомняме, за първи път се срещнахме с изкуството на художника преди почти 10 години в пространството на галерия „Арте“, тогава те откриха своята художествена 2014  с негова изложба. Тя беше по идея на академик Светлин Русев. „С една труженическа всеотдайност, присъща на големите артисти – Янаки Манасиев правеше живопис така както се живее – по-точно живееше с проблемите, с трудностите и мъките на цвета и рисунката, на композицията, на характера и човешките състояния – с всичко онова, което наричаме изкуство, а за обсебените от неговите истини – съдба.

Янаки Манасиев „Моите родители“ (Следобедно слънце), 1973 

Живописец, който носеше в себе си пластическото начало като мисъл и строеж на картината – роден творец, преди още да беше станал професионалист в завършения смисъл на думата – Янаки Манасиев – от студентските работи до зрелите произведения измина един колкото безшумен, толкова и стремителен, и извисен творчески път. Лишен от суетни амбиции, без битови претенции, извън конюнктурните ветрове – Янаки Манасиев като че ли приживе беше постигнал силата да бъде винаги в трайните проблеми на изкуството и винаги над временните и мимолетни амбиции на ежедневието. И странното, и тъжното е, че този изключителен по своята дълбока и изтънчена човечност, по своята неповторима артистична съдържателност творец – една от най-талантливите фигури на нашето поколение и на съвременната ни живопис – силен, мощен и едновременно с това нежен и изтънчен талант, е малко познат не само на по-младите поколения, но и на тези, които би трябвало професионално да познават движението и стойностите в българската култура.“

Янаки Манасиев завършва Художествената академия. Започва при проф. Ненко Балкански при проф. Илия Петров и доц. Боян Петров през 1958. Той е един от майсторите на женското тяло в българската живопис, създал е много композиции, портрети, пейзажи и графични цикли. Бил е доцент по живопис във Великотърновския университет. Умира от рак в с. Божица, където е и погребан. Родната му къща в селото е превърната в музей с негова експозиция.

Янаки Манасиев „Автопортрет I“, средата на 60-те години на ХХ век

Както е известно на нашите читатели, обичаме и държим да се връщаме във времето, защото нищо не е само тук и сега. В този контекст се връщаме към текст на кураторката на сегашната изложба в СГХГ на Янаки Манасиев Галина Димитрова-Димова от 1999 година във в „Култура“ (и той вече отсъства от медийното пространство) по повод не негова изложба в галерия „Ирида“ (и нея вече я няма, а беше специално пространство на ул. „Гурко“…). “Специфичната атмосфера на 60-те години предопределя развитието и импулсира младото поколение художници - Светлин Русев, Иван Кирков и т. н., които тръгват по твърде различни и новаторски за тогавашното изкуство пътища. Въпреки строго индивидуалните черти в работите на всеки от тях, това, което ги сближава, е откъсването от конкретно-делничните и социално ангажирани сюжети, монументализиращата линия в картината и предпочитанието към обобщени до знаковост персонажи. Тези характерни черти се откриват и в първите по-авторски работи на Манасиев, правени в Шумен. Там той отива веднага след дипломирането си, първоначално става художник в завод "Мадара", а по-късно и художествен оформител на вестник "Шуменска заря". Напуснал академичните ателиета и почувствал своята артистична свобода, авторът смело започва да експериментира в две основни линии - конструктивно-кубистичната и декоративно-постимпресионистичната….. Манасиев обаче не се увлича от характерното за аналитичния и синтетичния кубизъм разграждане на формите и комбинирането им в друг порядък.

От изложбата на Янаки Манасиев в СГХГ

В неговите работи фигуралността е запазена, както и ясната четливост на образите, което по-скоро напомня за протокубистичния период на Пикасо. И също като при него в пределната изчистеност на изразните средства, в стабилната и одухотворена форма е стаен дълбок екзистенциален драматизъм.“

Усетихме го, видяхме го и сега – 15 години след този текст…

Но след тези почти класически изложби, връщайки ни във времето с познание за талантливи автори с целта да няма забрава за артисти, устояли себе си, нова изложба в СГХГ буквално ни зашемети – Ретроспективната „Наричайте ме Уша“,  на Станка Цонкова – Уша (12 декември 2023-4 февруари 2024), куратор Вера Млечевска. „Експериментът и експериментирането като опит се осмислят едва тогава, когато са престанали да бъдат цел, а стават средство, израз на житейско, творческо, естетическо и концептуално развитие, изчистено от излишни изразни средства.

Станка Цонкова (Уша)

Комбинирането на изображения е резултат на дълбока потребност от изследване и създаване на единен, цялостен образ на вътрешния ми живот . Фотографията винаги е била искрен, интимен, съзнателен акт за анализиране на собствените ми преживявания и отговорността от споделянето им. Започнах да търся най-различни подходи, да търся връзка с други изкуства. Експериментът е бил водещата линия в целия ми живот.За мен фотографията е магия. Когато човек усети възможностите, които му дава, просто се превръща в магьосник“ Споделя за изложбата си Уша.

А във въведението към изложбата Вера Млечевска, която не за първи път курира художествените бляскави изяви на Уша пише: „За онези, които преживяват света през изкуството, няма началн�� и крайна точка на тяхното пътуване. Станка Цонкова – Уша започва с класическа черно-бяла фотография през 1974 г. и преминава всички възможни граници на тази медия. Нейната фотография е нейния поглед, нейните ръце потопени в процеса, нейното докосване на хартията, нейната игра с химията. Творчеството ѝ е отражение на емоционални полети и болезнени падания, лутания, търсене на себе си и „взиране в лицата, зад които се крият приятелите“. Макар Уша да участва активно в художествения живот докъм 90-те години, тя често е била сама – твърде експериментална за фотографите и чужда на художниците. Нейният талант, обаче не е останал незабелязан и през 1986 г. е отличена с голямата награда на фестивала в Роаян, Франция, в раздел Salon International of the Research Photography, впоследствие – през 1989 г. е отличена с голямата награда на същия фестивал, а през 1990-та участва във Фото фестивала, Хюстън, САЩ. В man’s world жените в изкуството плащат висока цена, особено когато животът избира вместо тях. И така, Уша се скрива от сцената задълг��.

Вера Млечевска и Станка Цонкова (Уша)

Япония е островът на съзерцанието и смирението за Уша, където я отвежда приятелството ѝ с Ейко Хосое. По негова покана тя прави изложба в галерия Шадай в Политехническия университет на Токио. От това сътрудничество произлиза проектът „Прегръдка-Каменни Градини“ от 2003 г., вдъхновен от книгата на Хосое “Embrace”, от каменните пластики на Исаму Ногучи и японските дзен каменни градини. Проектът е отличен със стипендия на Японската фондация и показан на триеналето на изкуството Echigo Tsumary през 2006-та. Двайсет години след създаването му бе показан в изложбата "Вълна отнесе стъпка в пясъка" в Топлоцентрала в София. С изложбата „Наричайте ме Уша“, авторката споделя за пръв път с публиката нейното творчество през различните ѝ творческ�� етапи от последните 50 години, което не спира да вдъхновява и до днес.“

Станка Цонкова (Уша) от цикъла "Моята сватба"

За тази изложба трудно се пише, трудно се говори, трябва да се преживее…И, все пак, няколко цитата: „Емблематична снимка от колекцията на Станка Цонкова /Уша/ е сватбеният портрет, в който тя се жени за самата себе си. Този обобщаващ образ бележи цял един съществен период от творчеството на Уша. Един период, който можем да назовем показване на  вътрешен свят с мъчителни преживявания, борби, терзания, страсти, приели фотографска плът, превърнали се в част от многообразието на специфична образност, която основателно всички наричаме авторска.“ – фотографът Николай Треймън. “Cребристото пространство на Уша в СГХГ. Снощи - на откриването - залата беше препълнена. Уша заслужава тази обич. Снимала съм малко, защото през повечето време разговарях, усмихвах се и си спомнях лудото, жестоко, но и по особен начин красиво време на 80-те и 90-те години от миналия век. Епохална изложба. Уша е епоха!“ Мария Ландова, художничка, продуцент и арт журналист.

От изложбата на Станка Ушева (Уша) в СГХГ

„Работите на Уша могат да бъдат част от колекцията на всеки музей за съвременно изкуство в света. За щастие, успях да видя няколко от последните ѝ произведения в една абсолютно смайваща изложба – „Персонална реалност“ (в САМСИ) – Тео Ушев, художник, аниматор, режисьор, артист от световния елит.

И за финал на този малко обстоятелствен текст, но има защо, за един любим наш проект на СГХГ, който се реализира във филиала им ХГ „Дечко Узунов“. „Пресичане на граници“ (28 ноември 2023-18 февруари 2024) е втори проект от програмата „Срещи отвъд времето“ на галерията, който представя съвместна изложба на съвременната художничка Искра Благоева и на Дечко Узунов. Първият беше изложбата „Автопортрети“ – Дечко Узунов/Васил Абаджиев през октомври 2022. /За него във „въпреки.com” може да прочетете тук./

Искра Благоева и Любен Домозетски

„Когато първоначално започнах да обмислям идеята Дечко Узунов и Искра Благоева ми се струваше доста ексцентрична и до известен смисъл абсурдна, защото те са изключително различни автори и не можем да намерим нещо общо помежду им, което да бъде обединяващо и да ги събере в една обща художественена концепция, впоследствие осъзнах, че не и необходимо такова нещо, за да ги събере в общ художествен процес. Това беше началото на тази изложба преди да се достигне до нейния завършен вид. „ Разказва кураторът Любен Домозетски и продължава: „Много дълго разговаряхме с Искра, разглеждахме заедно творчеството на Дечко Узунов. Държа да отбележа, че тук в галерия „Дечко Узунов“ са запазени изключително голямо количество негови произведения. Това, което ми направи много силно впечатление е, че тя започна да се интересува по-скоро от личността на Дечко Узунов, а не толкова и не единствено от неговите художествени постижения. Започна да ме разпитва за неговия архив, за снимков материал, други архивни материали. В един момент от нейна страна дойде желанието да ѝ бъде разрешено да работи в ателието на Дечко Узунов.

Дечко Узунов "Автопортрет", 1922 и Искра Благоева "Обичай себе си", 2009

Това е съществената част от този проект. Искра Благоева ще се настани временно в определени дни през целия период на изложбата и ще има възможността да работи в ателието на Дечко Узунов, създавайки свои произведения в резултат от този задочен разговор с един колосите на българското изобразително изкуство, модерно. Всички с нетърпение ще очакваме какво ще получи и какво ще се появи накрая от тази нейна дейност. Накрая ще има и допълнителна изложба (изложба в изложбата), на която ще представи това, която тя ще създаде по време на пребиваването си в ателието на Дечко Узунов. Тя ще има възможността да се запознае още по-подробно с неговия архив, с материалите, които са запазени в ателието и ще видим какво ще създаде като произведения.“

Неговата идея е тези произведения да маркират пространството. Във всяка една от тези творби има образ и това беше много важно, защото произведенията на Искра маркират нейното присъствие в едно пространство, априори, принадлежащо на Дечко Узунов. И неговото присъствие е засвидетелствано именно от неговите творби. „В експозицията има възможност да включим някои много интересни и особено ценни произведения на художника – един много ранен автопортрет, първия който Дечко Узунов представя впоследствие. Това е творба, който рисува двайсетте години при една негова специализация в Мюнхен, изключително модернистична за времето си творба, която смело заявява нови творчески виждания. Тя е съпоставена с една също ранна творба на Искра Благоева, неин автопортрет, който вече съвсем ясно заявява нейните творчески позиции -  съдържателно идейни и пластически.

Дечко Узунов "Автопортрет със светци", 1982

Централно място в изложбата имат двойния автопортрет на Искра и автопортрета със светците на Дечко Узунов. Тези произведения по някакъв начин организират пространството. Те го детерминират, т.е. тя присъства в него и той присъства в пространството, което ��приори му принадлежи.“

Първата ни среща с изкуството на Искра беше на Есенните изложби в Пловдив 2015 с куратор проф. Галина Лардева „Ан пасан“, популярен термин от шахматната игра, но е и израз на френски, който означава мимоходом. В картините ѝ ставаше дума за края на света. От тавана на мазата на къща Хиндлиян ни гледаше прекрасното учудено лице на едно момиченце. „Валери”, заглавието на тази картина. А като фон на този ренесансов портрет бе буреносна облачна маса. „Моята идея е, че краят на света се случва на някой друг, не на нас самите. Тоест някаква безотговорност човешка. Човек е отговорен за края на света. Това, което рисувам го наричам постглобализъм - тоест това, което идва след интернет и високата резолюция.

Искра Благоева в къщата Хиндлиян на Есенните изложби в Пловдив, 2015

Има препратки към майстори, стари, ренесансови, но по-скоро бих се нарекла постглобалист”, каза тогава за „въпреки.com” художничката. /Повече може да прочетете тук /.

Последваха още много различни изложби и проекти на Искра Благоева главно съвместни с други художници, за които сме писали в годините в галерия „Структура“, в галерия “One”(с Текла Алексиева), в художественото пространство на „Топлоцентрала“ и още и още. Но сегашната ѝ е много специална, а и очакваме другата ѝ, след от пребиваването ѝ в ателието на Дечко Узунов…

Искра Благоева "Лилит и Ева разиграват Адам на комар", 2020

Този текст е част от публикациите, които предвиждаме и ще прочетете при нас в близките дни за прекрасните изложби и проекти не само в София, а и в различни градове на страната. Писали сме за не малко от тях, но е важно да продължим за 2023, като година, без да е преувеличено, на визуалните изкуства. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков, Стефан Джамбазов (1951-2021) , Ани Петрова и архив на галериите

[vprki]

Впечатления от „Август в изкуството“, 2023

Десетото издание на фестивала на визуалните изкуства "Август в изкуството" се случи благодарение на финансовата подкрепа на Националния фонд Култура. Девет години след деветото издание и след като бях обявил неговата смърт в статията "Раждането и смъртта на "Август в изкуството", 2016. Написа за „въпреки.com” Румен Серафимов, изкуствовед, куратор на "Август в изкуството" 2023 /на снимката/.

Изложбите в Градската художествена галерия на Варна, където традиционно е центърът на фестивала,  станаха мащабни и качествени. Там бяха представени 69 художници от четири творчески поколения. Доайените Павел Койчев, Альоша Кафеджийски, Кина Петрова и Стоимен Стоилов показаха прекрасни работи и защитиха репутацията си на големи творци.

Стоимен Стоилов

Бях поканил немалко художници от силното поколение, което влиза в изкуството ни в самото начало на 80-те години миналия век. Милко Божков е от него и ретроспективна му изложба на целия първи етаж на галерията беше богата и категорична като естетическа стойност.

Милко Божков

Безупречни и впечатляващи бяха пластиките на Зиятин Нуриев, Стефан Лютаков, Иван Русев, Емил Попов, Венелин Иванов, Пламен Аврамов и Георге Фаркашиу (Ръмъния), големите ахроматични платна на Станислав Памукчиев, сияещите с цвета и техниката си работи върху стъклени повърхности на Галина Шехирян, драматично-екзистенциалните човешки състояния на Веселин Начев, темпераментната живописна стихия на Георги Лечев, концептуалните визуални интерпретации на Димитър Трайчев, Мария Зафиркова,

Галина Шехирян

Илия Янков, Ангел Ангелов, Илиян Лалев, Владимир Иванов и Калия Йорданова, имагинерните и хроматично наситени картини на Долорес Дилова, Атанас Хранов, Васил Василев, Валери Чакалов, Петко Ломски, Иван Обретенов и Валентин Узунов, веществено-пластичните и релефни повърхности на Пламен Михайлов, Николай Тодоров, Бранко Николов и Тодор Тачев.

В "диалог" Катрин Томова /л/ и Долорес Дилова /д/

Малко по-младите се представиха с чудесни, внушителни творби. Тук блестеше абстрактното полихромие на Любен Генов, Катрин Томова и Иван Минчев. Големите сюрреални автопортрети на Иво Бистрички въвличаха в иреални пространства. Сетивните с изтъканата си материя митологични видения на Стефка Георгиева бяха хипнотични и величествени.

Един до друг Любен Генов /л/ и Иво Бистрички /ц/

Оранжевата и чиста като знак пластика на Симеон Стоилов "звънеше" и фокусираше вниманието. Магически въздействаше видеоинсталацията на Нина Ковачева и Валентин Стефанов с бягащите мъж и жена, прожектирани върху две големи стъклени вази. По египетски сложният като рисунка и композиция триптих на Моника Попова беше не само мащабен, но и зашеметяващ с енергиите си.

Нина Ковачева и Валентин Стефанов

Поредицата платна-алюзии на класически европейски портрети с гравиран върху тях надпис на английски (Носталгия по изгубеното изкуство) на Красимир Русев, беше дълбоко смислена концептуална творба. Свободният �� овладян живописен жест в едроформатните платна на Цветелина Максимова беше изразителен и поетичен. Двете едри и обобщени глави (тъмна и светла като истината и лъжата) в двете картини на Албена Коева имаха тотално внушение. Интелектуален и сериозен беше Данил Йорданов в сиво-черните абстрактни пространства на моделираните с графит и восък платна. В подобен контекст звучаха големите рисунки от втечнен графит на по-възрастния Пламен Братанов.

Симеон Стоилов

Артистите от най-младото поколение участваха достойно. Чрез фотографските образи на старец Венелин Шурелов посочваше тъжни човешки състояния. В критично-песимистичен контекст Мартиан Табаков беше изобразил голи мъжки и женски фигури с неоекспресионистичен маниер върху големи, стоящи в пространството шперплатови плоскости. Антони Райжеков беше измайсторил с въображение инсталацията си от падащи водни капки и звукови ефекти. Еротиката в цветната композиция на Доника Кирова беше откровена и провокативна. Интересни съвременни работи показаха Калоян Илиев - Кокимото, Велина Гребенска, Виктор Петков и Мартин Пенев.

Росен Донев

На фотографията беше отделено немалко внимание. В самостоятелна зала бяха експонирани забележителните черно-бели фотографии на тримата най-значими фотографи от Варна – Росен Донев, Гаро Кешишян и Александър Николов. Франк Уърдън (САЩ) и Атце Бос (Нидерландия) показаха качествени цветни фотографии на абстрактно звучащи материални повърхности.

Цветан Кръстев

Видеоизкуството беше представено от изразителни и умни творби на Цветан Кръстев, Надежда Олег Ляхова, Саша Панчич (Сърбия), Георги Кръстев и Розе Шулце (Германия). Освен филма си от танцов пърформънс в изоставени казармени помещения на съветски военни части, Розе Шулце участваше и с великолепна инсталация от 90 листа ръчно формована хартия с релефно моделирани върху тях очертания на многобройни предмети. Бяло-златните хартиени обекти, нежно и крехко внушаваха в особена древноегипетска светлина усещането за преходност, за следи и останки от човешки живот.

Розе Шулце (Германия)

"Това ли ще остане от нас?" – гласеше тревожно заглавието на творбата. Топлата красота на хартиените обекти струеше и от инсталацията на Недко Недков.

Макар и по-камерни, изложбите в осемте частни галерии и в Художествения музей Георги Велчев бяха също качествени с творбите на още 20 артисти.

Дария Василянска

Ще посоча специално изразителния диалог чрез живописни картини и рисунки между покойната, изключителна Дария Василянска и дъщеря ѝ Теменуга Станчева. Адмирирам представянето на Атанас Парушев, Веско Велев, Мария Чакърова, Деан Даракчиев, Георги Йорданов, Пламен Монев, Цветана Векова, Тереза Зиковска, Боян Боев, Деян Веков, Галина Станева, Калина Мавродиева.

Изложбите бяха наречени с определени понятия, насочващи към  характера на изкуството в тях – автентично, диалогично, градивно, експресивно, хроматично, имагинерно, пластично, романтично, поетично.

Монтиране на творбата на Станислав Памукчиев

Десетото издание на фестивала предложи и интересни дискусии, презентации и лекции, свързани с историята на форума и с явленията в съвременното изкуство. Активен и свръхпрофесионален в тях беше изкуствоведът Филип Зидаров.

Накрая и аз като Розе Шулце ще задам логичния въпрос: Какво ще остане от "Август в изкуството"? Творческото и културното битие обаче не е само "задаване на въпроси", както много често обичат да твърдят хората на изкуството. Има огромна необходимост от отговори на същностните състояния и феномени в обществото и културата.

Илиян Лалев

По отношение на "Август в изкуството" – ще останат десет мащабни издания на този най-голям у нас фестивал. Издания, богати на съвременни визуални стилове, на свободен индивидуален избор, на празнично общуване и преживяване, на позитивна  оценка от творци, експерти и публика. Ще остане високопрофесионалното равнище на художествено изразяване, което винаги е било основната цел на този форум. Отново ще припомня, че възприемам и ��нтерпретирам понятието "Август" преди всичко в неговото древно латинско значение на "божествен", "възвеличен".

Веселин Начев

Или по-опростено и непатетично казано, фестивалът се стремеше и успя да представя високото, значимото, сериозното, истинското в съвременното изкуство. За моя голяма радост "Август" се явяваше и живееше във всички издания на фестивала все по-силно и магнетично. "Август" тържествуваше и в десетото юбилейно издание – безусловно и в пълната си духовна светлина. ≈

Альоша Кафеджийски

Текст: Румен Серафимов

Снимки: Александър Николов и личен архив

P.S. на „въпреки.com”: Всички посочени линкове са към текстове по темата публикувани при нас.

[mihaylovblog]

10.06.1991 г. – Премиера на българския игрален филм „О, Господи, къде си?" по сценарий и режисура на Красимир Спасов. Оператор е Пламен Сомов. Създаден е по новелата „Записки в нощта" на Любен Петков. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Стефан Мавродиев, Васил Михайлов, Наум Шопов, Вълчо Камарашев, Васил Банов, Георги Новаков, Ивайло Христов, Марин Янев, Румена Трифонова, Димитър Еленов, Станка Калчева, Георги Русев, Анета Сотирова, Атанас Атанасов, Стефан Илиев, Кирил Господинов, Вълчо Камарашев, Меглена Караламбова, Илия Палагачев, Хенриета Василева, Кръстьо Лафазанов, Никола Чиприянов, Леонтина Ардити, Светозар Неделчев, Грета Ганчева, Стефан Германов, Димитрина Савова, Сава Георгиев, Грациела Бъчварова, Владимир Давчев, Георги Стефанов, Марин Караджов, Анемари Димитрова, Антон Димитров, Васил Василев, Сашо Симов, Никола Тодев и др.

[mihaylovblog]

10.06.1991 г. – Премиера на българския игрален филм „О, Господи, къде си?" по сценарий и режисура на Красимир Спасов. Оператор е Пламен Сомов. Създаден е по новелата „Записки в нощта" на Любен Петков. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Стефан Мавродиев, Васил Михайлов, Наум Шопов, Вълчо Камарашев, Васил Банов, Георги Новаков, Ивайло Христов, Марин Янев, Румена Трифонова, Димитър Еленов, Станка Калчева, Георги Русев, Анета Сотирова, Атанас Атанасов, Стефан Илиев, Кирил Господинов, Вълчо Камарашев, Меглена Караламбова, Илия Палагачев, Хенриета Василева, Кръстьо Лафазанов, Никола Чиприянов, Леонтина Ардити, Светозар Неделчев, Грета Ганчева, Стефан Германов, Димитрина Савова, Сава Георгиев, Грациела Бъчварова, Владимир Давчев, Георги Стефанов, Марин Караджов, Анемари Димитрова, Антон Димитров, Васил Василев, Сашо Симов, Никола Тодев и др. Снимка: www.bnt.bg

[mihaylovblog]

23.04.1971 г. – Премиера на българския игрален филм "Гневно пътуване" на режисьора Никола Корабов, по сценарий на Дико Фучеджиев. Оператор е Борис Янакиев. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Участват актьорите: Йосиф Сърчаджиев, Доротея Тончевa, Северина Тенева, Никола Тодев, Георги Калоянчев, Досьо Досев, Коста Цонев, Йорданка Кузманова, Васил Попилиев, Петър Божилов, Гинка Станчева, Богомил Симеонов, Александър Вазов, Стефан Илиев, Анани Явашев, Иван Обретенов, Марио Маринов, Весела Радоева, Елена Жандова, Красимир Койчев, Владимир Братанов, Константин Джидров и др.