#Европейска литературна награда Димитър Димов

[vprki]

Обявиха петимата финалисти за Европейска литературна награда „Димитър Димов“

Двама български и трима чуждестранни европейски писатели ще се състезават за Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“ тази година. Венцислав Божинов, Джамал Уариаши, Дубравка Угрешич, Момчил Николов и Франсоа-Анри Дезераблса петимата финалисти във второто издание на конкурса, а победителят сред тях ще бъде излъчен по-късно през 2020 година, съобщиха организаторите.

„Белези“ (изд. „Рива“) на българина Венцислав Божинов, „Глад“ (изд. „Колибри“) на холандеца Джамал Уариаши, „Лисица“ (изд. „Колибри“) на хърватката от български произход Дубравка Угрешич, „Някой си господин Пекелни“ (изд. „Аквариус”) на французина Франсоа-Анри Дезерабл и „Чекмо“ (изд. „Сиела“) на българина Момчил Николов са петте романи финалисти във второто издание на престижния конкурс Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“. Експертното жури на наградата избра петте произведения финалисти за 2020 г. между общо 37 романа – 24 български и 13 чуждестранни европейски, номинирани от 21 български издателства. Журито е в състав Теодора Димова (председател); Мари Врина - Николов, проф. д-р по български език и литература и по теория на литературния превод в INALCO, Париж; поетът, литературовед и драматург проф. Пламен Дойнов; критикът, есеист и публицист Митко Новков и Свилен Спасов – един от инициаторите и учредител на фестивала ВарнаЛит. Името на победителя измежду петимата финалисти ще стане известно по-късно през 2020 година. Победителят ще получи парична награда в размер на 10 000 лева (5000 евро), грамота и специално изработена статуетка.

Писателката Теодора Димова, дъщеря на Димитър Димов, при връчването на наградата на името на баща й в Художествената галерия във Варна - снимка Ивайло Начев - архив на събитието

Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“ има за цел да отличава романи с висока художествена стойност от български и чуждестранни автори от континента Европа, издадени на български език в рамките на предходната календарна година – в случая 2019 г. Това е и първата награда, за която се състезават едновременно родни и чуждестранни автори, издадени на български. Наградата е учредена през 2018 г. под патронажа на кмета на Община Варна Иван Портних. През 2019 г., в навечерието на 110-тата годишнина от рождението на своя патрон, бе обявен и първият носител на Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“: французинът Жером Ферари с романа „Проповед за падането на Рим“ (изд. „Факел Експрес“), отличен с престижната френска литературна награда „Гонкур“ през 2012 г.

Жером Ферари с наградата - снимка Ивайло Начев - архив на събитието

Относно мотивацията за избора си на победител миналата година, журито сподели, че се е спряло на Жером Ферари заради умелото художествено пресъздаване на изпитанията пред европейската идентичност и убедителното изобразяване на обременената от своята история Европа. Освен Ферари, за първата Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“ се състезаваха още руснакът Дмитрий Глуховски с „Текст“ (изд. „Сиела“), българинът Добромир Байчев с „Глиненият цар“ (изд. Конкурс за непубликуван български роман „Развитие“), литовецът Саулюс Шалтянис с романа „Дневникът на еврейската принцеса“ (изд. „Наука и изкуство“) и британката Тайе Селаси с романа „Отивам си е възвратен глагол“ (изд. „Жанет 45“).

Жером Ферари и Мари Врина - Николов -  снимка Ивайло Начев - архив на събитието

А ето и кратки анотации за петте номинирани книги и бележки за техните автори:

„Белези“ (изд. „Рива“) от Венцислав Божинов: Романът „Белези“ е третата поред книга на Венцислав Божинов след сборниците с разкази „Пеперуди в рогата“ (2011) и „С аромат на тютюн“ (2017).

„Да изгубиш любовта, наранява.

Да изгубиш смисъла, наранява.

Да изгубиш себе си, наранява.

Животът винаги (или поне понякога) дава втори шанс – да намериш любовта, смисъла и себе си;

да се родиш повторно.

Но остават белезите.

Героят на романа „Белези“ преминава през тежко изпитание. Губи всичко – любима, работа, смисъл на живота, а раните стават все по-дълбоки и непоносими.

Достигайки до почти пълно самоунищожение, той неочаквано получава възможност за ново начало – получава утробата, в която да се пресъздаде и от която да се роди отново.

Животът на Мъжа е неотменно свързан с Жената – тя е любовта, смисълът, истината, сътворението. Загубата ? оставя непоносима болка.

Срещата с Жената – реалната и митичната – е Спасението. Любовта към жената, изгубила белезите на женствеността си, показва истинската същност на това чувство – обичаш не физическото тяло, обичаш Човека и страданието му.

Но дори когато си получил шанса да се спасиш и да продължиш напред – белезите остават. За да ти напомнят за страданието и за цената на щастието”.

„Глад“ (изд. „Колибри“) на Джамал Уариаши, Нидерландия: Джамал Уариаши (1978) е роден в Амстердам. Детството му преминава – по собствените му думи – „съвсем тривиално в типично мултикулти семейство“. Майка му е нидерландка, а баща му е с марокански произход. Уариаши учи в една от добрите амстердамски гимназии, от която е изключен в 11-и клас. Между 2000 и 2008 г. следва психология в Амстердамския университет. Известно време работи като (онлайн) терапевт. Днес е писател на пълен работен ден. През май 2016 г. в Нидерландия излизат почти 600-те страници на романа „Глад“. За него една години по-късно Джамал Уариаши получава Наградата за литература на Европейския съюз. Книгата е преведена на десет езика, а филмовите права са продадени на „НЛ Филм“.

„Александър Ласло, един от двамата главни герои в романа „Глад“, добива известност с дейността си за хуманитарна организация, която работи в лагерите на глада в Етиопия. Повратният момент идва с решението му да осинови няколко сирачета от лагерите и да ги отгледа в Нидерландия. Филантропът изпада в немилост, когато едно от осиновените му деца го обвинява в сексуални посегателства. Осъден е на десет години затвор. В опит да спаси честта си след излизането си на свобода Александър Ласло моли Орели Линдебом – негова партньор��а до момента на арестуването му, а понастоящем телевизионна журналистка и майка на двегодишно момиченце – да му помогне да напише книга, в която да разкаже живота си и да изложи радикалните си и непопулярни идеи. Предложението му ще има драматични последствия”, пише в анотацията.

„Може да се запитате: искам ли наистина да чета книга, в която се защитава педофилията? Но когато резултатът е голяма литература, по-добре не се доверявайте на критик, който се задоволява само да съди”. (Де Стандаард)

„Огромна книга. Един от най-смелите и изненадващи романи от последните години”. (Алгемеен Дагблат)

Този проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа” на Европейската комисия.

Дубравка Угрешич - снимка Стефан Джамбазов

„Лисица“ (изд. „Колибри“) на хърватката от български произход Дубравка Угрешич: „От минните полета на Балканите, през Централна и Западна Европа, Русия и Япония, та чак до Гранд Каньон… От потънали в забвение имена на руския авангард, през Булгаков и Набоков, та чак до българска народна песен… Наслагват се пластове география, история, литература, традиции и култура. Дубравка Угрешич разсъждава за „това, как се създават разказите“ и как животът пише романи, за личностното съществуване като низ от бележки под линия. Реално и въображаемо преливат едно в друго, вплитат се автобиографични мотиви, елементи на есе, критическа статия, публицистична проза. Това мощно разножанрово повествование удивява с невероятната ерудиция на авторката, с умението й остро, проницателно и иронично да подлага на „дисекция“ социалн��я свят и човешкия манталитет, с бликащата оригиналност на асоциациите и хрумванията. И току отнейде надникне рижа лисица – като символ или метафора, митично същество, „тотем на писателите“, като самотен боязлив обитател на запустели места”.

Този проект е финансиран с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия.

„Някой си господин Пекелни“ (изд. „Аквариус”) на французина Франсоа-Анри Дезерабл: Франсоа-Анри Дезерабл, роден през 1987-а в Амиен, се прочува още с дебютния си сборник новели за Френската революция „Покажи главата ми на народа“ (2012) и с първия си роман „Еварист“ (2015) - и двата отличени неколкократно.

Третата му книга „Някой си господин Пекелни“ (2017) влиза в списъците на всички големи френски литературни награди, стига до финалната селекция за „Гонкур“ и получава Голямата литературна награда на град Сент Етиен за 2017 г. Още същата година започва издаването ѝ на чужди езици, немски, руски, полски, английски и пр.

„Изграден на три равнопоставени взаимопроникващи се нива, романът „Някой си господин Пекелни“ справедливо може да бъде наречен литературоведски детектив. В търсене на доказателства за реалното съществуване на един малък човек, господин Пекелни, бегло споменат в романизираната автобиография „Обещанието на зората“ на легендарния мистификатор Ромен Гари, авторът проследява сложната, изпълнена с тайни и загадки съдба на самия Гари и отдава почит на литературата като възможност да се доближим до истината и да я поддържаме в паметта си. Въпреки преплитането на реалност и фикция”, пише в резюме за книгата.

За предишния си роман “Последната територия” Момчил Николов спечели наградите на НДФ “13 века България” и на литературен клуб “Перото” при НД�� - снимка Стефан Джамбазов

„Чекмо“ (изд. „Сиела“) на българина Момчил Николов: „Момчил Николов се завръща с най-лудия роман за свободата, който сте чели – едно неспирно приключение от края на Народна Република България и началото на Прехода, което обхваща цялото земно кълбо!”, пише в резюмето за книгата. А самият автор отбелязва: „Спокойният живот не беше за нас. Всичко трябваше да бъде необикновено, диво, откачено, едно голямо приключение, в което щяхме да се впуснем заедно. И мисля, че решението за това общо голямо приключение беше взето точно тогава, на това място – в музея на чекпойнт „Чарли”.Разбрах, усетих го, че каквото и да направя, накъдето и да тръгна, тя щеше да ме последва. Толкова я искахме и двамата тая свобода, че направо можехме да останем като експонати в тоя музей, нищо че не бяхме преодолявали Берлинската стена. Друга стена бяхме преодолели ние, не по-малко трудна – тая, дето е във всеки човек и го кара да спира пред нея, да я заобикаля, да избира по-лесния път – там, където всички вървят, а препятствия поне на пръв поглед не се мяркат.” /Рецензия за книгата можете да прочетете във „въпреки.com” тук/.

И така, очакваме по-добрите времена, когато ще може да бъде връчена за втори път Европейската литературна награда „Димитър Димов”. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив