#Дъжд

[isabelle-and-the-devil]

Дъждът над града е студен и обилен, а аз съм под него смирен и ухилен.

[earlgreydarkchocolate]

Ще ме накараш да се влюбя

във ритъма на дъждовете,

във погледа на всяка пролет

и в пролетта на всеки поглед.

- Недялко Йорданов

[proekt-prosper]

“ Нека просто седнем тихо и да послушаме тайните, които дъждът иска да ни каже. ”

- Джон Марк Грийн

[leatherjacketblesseddreams]

дори и в буря не спирай да търсиш това, което обичаш

[navtora]

Онова усещане, когато навън вали и се чувстваш някак си добре от факта, че ‘изпускаш’ по-малко, отколкото ако не валеше..

[vasetovp]

25 МАЛКИ РАДОСТИ

😊 Когато вкараш USB-то от първия път.

😊 Когато спреш да хълцаш.

☺️ Балончетата от опаковъчното фолио.

😊 Когато си изпуснеш теле��она на асфалта и му няма нищо.

😊 Пълен до горе резервоар.

☺️Когато скочиш върху замръзнала локва.

☺️ Наистина вкусен домат.

☺️ Когато чуеш българска реч в холивудски филм.

☺️ Шоколадът на дъното на сладоледената фунийка.

☺️ Когато най-дразнещият в

„Биг Брадър“/“Фермата“ отпадне.

☺️ Когато се събудиш преди алармата и ти остава още цял час сън.

☺️ Белот на плажа.

☺️ Когато извадиш пуканките от микровълновата в точния момент.

☺️ Първата глътка кафе сутрин.

☺️ Когато заспиш в нови чаршафи.

☺️ „Днес е неработещ ден за синя зона. Няма да бъдете таксувани.“

☺️ Когато намериш 20 лева в старо сако.

☺️ Пържени филийки със захар.

☺️ Когато познаеш паролата на акаунт, който не си ползвал от години.

☺️ Ароматът на дъжд/топъл хляб/бебе/прясно окосена трева/нови обувки.

☺️ Когато малко куче ти се зарадва на улицата, все едно си му майка.

☺️ Когато най-после достигнеш с език парчето телешко между зъбите си.

☺️ Когато дават повторение на любимия ти сериал и знаеш всички реплики.

☺️ Диня с малко семки.

☺️ Когато получиш „Ей, как си?“ от човека, когото харесваш.

(🧔🏻 Георги Блажев)

[nqmam-vreme-za-gluposti]

Валя дъжд, когато си тръгна.

Минаха месеци, горещи гадни дни, пътища, хора, емоции и моменти минаха, без теб, и аз живях мамка му. Научих се да дишам отново и да обичам отново. Колко се борих само и накрая успях.

И днес пак вали и ти се върна. Що се върна, мамка му? Сега ще трябва да мразя и дъжда. А толкова го обичах…

[summersoullll]

Дъждът е оценен, щом завали на време- хората добре са го казали. Когато света ти предлагах ти ме давеше в океани от собствените си сълзи. Но щом чу, че друг ме обича, изведнъж поиска пак да съм твоя. Как да оценя неискан вече дъжд?

[snqg-v-slunchev-den]

Най-простите неща така болят!

Любов до синьо. Обич до припадък.

Въпроси като ситен дъжд валят.

Светът е полудял,

животът – сладък.

Играем роли в евтин водевил,

където се намразваме до вечност.

Обноските ни предполагат стил,

изгубен със самата ни човечност.

Но именно в нелепата среда,

която припознаваме за своя,

крещим безумно между „не“ и „да“:

„Най-истинската истина

е моята.“

Въпроси като ситен дъжд валят.

Светът е полудял, животът – сладък.

Болят най-простите неща, болят!

Любов до синьо.

Живи –

до припадък.

- Добромир Банев

[slaveyaslavcheva]

Онази,която сънувам,

обича божури след дъжд.

Държи ги в ръка и танцува.

Целува ме

още веднъж.

Когато не спя, е до мене -

утеха без поза и грим.

За нас всеки миг е безценен,

единствен

и неповторим.

Където и да ме прегръща -

в легло, отдалеч и насън,

навсякъде с нея съм вкъщи.

И греят божури

отвън.

- Д.Б.

[contra-spem--spero]

не живееш в сърцето ми

в ��ръвта ми си ми ти

разхождаш се по моите вени и артерии

минаваш през белите ми дробове

(оцветени от цигарения дим

който на теб ми напомня)

всеки мускул, всеки крайник

най-внимателно обхождаш

(проследяваш всичките места

които преди сама си целувала)

всеки орган, който ме крепи жива,

със себе си насищаш

(бъбреците ми всичко филтрират

само теб не успяват)

до мозъка ми стигаш

и се разливаш по него

(като божествен дъжд

върху тлееща пустиня)

и накрая стигаш до сърцето

(което с обич те изпомпва)

за да започнеш своя път

във мене

за пореден път

[lora-ns-world]

,, Детска мечта "

,, Ако някога изобщо се доверя отново на някого до толкова, че да се омъжа за него, искам да е нещо наистина специално. Но моето специално е различно. Искам да има събитие в небето. Слънчево затъмнение, бяла нощ или нощ на метеоритен дъжд. Това си ми е мечта от дете. Да сме аз и любовта ми с простичко облекло в бяло, няколко маси с почерпка близо до морето, с най-близките си приятели, да се носи приятна лека музика и да сме боси в пясъка. "

Из среднощни размисли нищо че си имам

Лора Н

[leatherjacketblesseddreams]

колкото и мрачни да са небесата, не спирай да светиш.

[biserstoilov]

Едва сега забелязах безпорядъка в залата. Няколко статива бяха полегнали на пода с разкрачени крака, изпънати нагоре, и незнайно защо, но толкова приличаха на онези ръце от "Герника" на Пикасо върху корицата на каталога, който Маги често разглеждаше с такава вглъбеност, че накрая реших да ѝ го подаря. Гневът на нейната лудост не беше пощадил и платната ѝ, захвърлени на различни страни, с пречупени подрамки и разкъсан лен. А по стените личаха следи от цветни длани и пръсти, които бавно се свличаха надолу като неочакван летен дъжд.

- Не питах за това...

- Не ми се говори - отвърна рязко, - а и няма значение, всичко свърши...

Отговорът ѝ ме натъжи. Усетих, че имам нужда да запаля цигара. Изправих се бавно и отидох до масата, за да взема стъкления пепелник, който винаги беше препълнен с фасове и пепел. Не го открих. В дъното на залата проблясваха натрошени мъниста стъкло. Погледът ми се спря върху дървения скрин наблизо и реших, че някъде из разхвърляните в него вехтории ще намеря стара капачка от буркан, в която някога съм смесвал бои. Очакванията ми се оправдаха. За миг се поколебах дали да взема и бутилката с бърбън, на чието дъно бяха останали няколко пръста от предната вечер. "Какво пък толкова - две-три глътки няма да ми навредят". Понякога изборът се оказва най-лесното нещо на света.

Върнах се при Маги, която седеше с безизразен поглед, дълбаещ стената отсреща. Свлякох умореното си тяло на пода и драснах клечка кибрит. Никотиновият дим ни прегърна с топлата си нежност и разбуди заспалото ѝ безразличие.

- А за мен?

И без да чака отговор, извади цигара от кутията, която потреперваше в ръката ми, после надвеси глава над догарящата клечка кибрит. Пое дълбоко въздух, облегна се върху стената и тънката ѝ шия описа красива дъга.

- Сега ми кажи защо си тъжна... - продължих да настоявам.

- Аз винаги съм тъжна, не си ли разбрал?... - думите ѝ се губеха в неистов смях, който бързо потъна в мълчание. - Не настоявай, Тони, не ме карай да бягам и от теб...

Взе бутилката от ръцете ми и отпи жадно. Устните ѝ горяха.

- ��о дяволите, как мразя да пия уиски... Повярвай ми, наистина е така, предпочитам вино... Напоследък правя неща, които ненавиждам... И самата аз не мога да се позная...

- От какво бягаш?

Гласът ѝ повтори въпроса ми като ехо.

- От себе си, Тони... Аз играя театър... Тези високи токчета... Усмивката... Походката... Мислят ме за надменна... И силна... Не знаят колко слаба съм всъщност...

Пое дълбоко от никотиновия дим, повдигна леко глава и издиша обръчи сива мъгла.

- Винаги съм искала да бъда като мама. Не пророни и сълза, когато татко ни напусна. А на мен и сега ми липсва. Самотата е трудна за понасяне... През деня съм най-щастливият човек на света... Но вечер... Слънцето угасва... И аз...

Зарови пръсти в разпилените си коси. Не знаех какво да кажа. Маги се изправи ненадейно и погледът ѝ отлетя през разтворения прозорец.

- Ще тръгвам - каза накрая.

- Остани...

- Не мога, Тони, знаеш прекалено много за мен... Утре ще събера нещата си... Не ме търси повече...

- Но аз...

Тя се надвеси над мен и постави пръст върху устните ми.

- Не казвай нищо... Ще развалиш и малкото хубаво, което е останало...

Тръгна към вратата с неуверени стъпки. Спря на място, за да запази равновесие. Повече от всичко на света искаше да изглежда силна в този момент. Изтри безпорядъка в косите си, прокарвайки пръсти през тях, приглади измачкания плат на роклята, която се спускаше ефирно покрай тялото ѝ, повдигна с престорена надменност глава и продължи, открила отново своята увереност сред хаоса на душата си. Олющеното дюшеме на пода простенваше в равномерен такт под ударите на острите ѝ токчета. Малко преди да излезе, забави стъпки, обърна се леко встрани и каза с безразличие:

- Не идвай утре! Ако някога ти стане тъжно за мен, спомни си за случайността...

[chrisheart1973]

Безсилен...

Ще ме попиташ... Как си..? Как си днес..?

Както всеки ден... Така ще отговоря...

Добре съм... Макар, че буден бях нощес...

С мислите за тебе... Всяка нощ се боря..!

А след това ще продължиш...

Добре ли си наистина..? Кажи ми..?

Във леглото ли си..? Още ли лежиш..?

Гушвам те... Целувам те... Вземи ме...

Това изсипваш изведнъж...

Сутрин щом очите си отвориш...

Желания хиляда... И въпроси като дъжд...

Не спираш за секунда... Да бърбориш..!

Такова чудо си ми...Ти...

Чудото на чудесата...

Кажи ми..? С тебе, как се спи..?

И как да ми излезеш от главата..!

И това е всяка влюбена... Жена...

Не спира за секунда да бърбори...

И в слабост се превръща за Мъжа...

Безсилен срещу Обич... Да се бори.!!!

Калоян Христов©️

Chris Heart

25.01.2022

London

[monicagavrilova]

Виена '24

Ден трети:

Музеят на музиката

и големият дъжд

висенето на летището

и посрещането вкъщи ☀️🫠

21.05-24.05.24 ❤️