#Дунав | Explore Tumblr posts and blogs

vasetovp · 1 year ago

Text

- Откъде си? - пита ме непознат чужденец.

- От България - отговарям.

- Да, казва той - диваци, крадци, цигани, престъпници, леки жени...

- Извинете - питам го - Вие дивак ли сте, крадец, престъпник... ходите ли по жени?

- Кой, аз... аз? Не - отговаря обидено - защо казвате това?

- Ако харесвахте историята, щяхте да ме идентифицирате с Хан Аспарух, българския народ е един от най-древните в Европа и света. Нашите предшественици са били част от създаването на много велики империи. Като наследници на тази античност, ние първи започваме на използваме Славянската писменост, веднага след създаването ѝ. Активното ѝ разпространение сред славянските народи се дължи именно на страната ни.

Ако харесвахте спорта, щяхте да ме идентифицирате с Дан Колов, с Петър Стойчев, Станка Златева, Таня Богомилова, златните момичета на художествената гимнастика, Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова, Григор Димитров...

Ако обичахте изкуството и музиката, щяхте да ме познаете в

Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Стефка Съботинова, Милчо Левиев...

Ако се интересувахте от кулинария, щяхте да знаете, че родината на киселото мляко е България.

Ако се интересувахте от техника, щяхте да знаете, че първият дигитален ръчен часовник е изработен от българин, както и първият електронен, непрограмируем компютър.

Ако се интересувахте от открития, щяхте да знаете, че най-отдалечената от Слънцето планета е открита от българин.

Ако се интересувахте от история, щяхте да знаете, че първата жена летец на боен самолет е българка.

Ако се интересувахте от техника и музика, щяхте да знаете, че първата компактна магнетофонна касета, на която двайсетина години светът слушаше "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс" е изобретена в България.

Ако се интересувахте от медицина, щяхте да знаете, че Нивалинът /лекарствен препарат, който се извлича от кокиче. Намира широко приложение в неврологията при лечението на полиомиелита в цял свят/ е открит от българин.

Ако се интересувахте от живопис, щяхме да говорим за великия Владимир Димитров - Майстора...

Ако се интересувахте от автомобилостроенето, щяхте да знаете, че уникалната автоматична скоростна безстепенна кутия е изобретена от българин.

Ако се интересувахте от археология, щяхте да знаете, че първото обработено злато в света е открито в България.

Ако се интересувахте от чужди езици, щяхте да знаете, че софтуерът за свободна комуникация по телефон, микрофон и интернет между всички езици и диалекти по света е създаден от българин.

Ако бяхте турист, щяхме да си говорим за Черно море, Родопите, река Дунав, Розовата долина, манастирите и църквите.

Ако се интересувахте от спорт, можехме да си говорим за леката ни атлетика и незабравимият скок на Стефка Костадинова.

Ако се интересувахте повече от моята родина, щяхте да разберете, че сме имали царе и царици, а хората на изкуството, театъра и филмите, писатели, поети, актьори и музиканти са повод за гордост. Бихте се изненадали да разберете колко много българско наследство има в списъка на ЮНЕСКО и колко живописни места в България биха спрели дъхът Ви... Какво ли само няма на нейната територия – планински исполини, плодородни равнини, обсипани с рози долини и лазурно море.

Но, Вие скъпи чужденецо, не знаете нищо от това. Вие не сте нищо от това...

Не знаете нищо за моята България. Не знаете нищо за земята на моята родина. Не знаете нищо за нейният народ.

Вие сте просто един невеж човек. Това е!

И вероятно обичате да виждате само това, което сте в душата си!

От там идвам... това е моята Родина... моята земя, която поколения наред спасяваме и съхраняваме... тази земя е платена толкова скъпо с кръвта на моите предци и заслужава поклон...

ТОВА Е СТРАНАТА, ОТ КОЯТО ИДВАМ И ОБИЧАМ! Това е моята Родина - България!❤

2 notes · View notes

vprki · 13 days ago

Text

Рикардо Мути за седми път ще дирижира Новогодишния концерт във Виена

Първият ден от Новата година по традиция започва с прочутия концерт на Виенската филхармония, който се предава на живо на огромен екран на площада пред катедралата "Св. Стефан", пред Виенското колело в Пратера и по световните телевизии в 90 страни. На 1 януари виенските виртуози ще свирят отново под диригентската палка на Маестро Рикардо Мути, за когото това ще бъде седмият новогодишен концерт.

За него и Новогодишния концерт в Златната зала на Музикферайн подробно малко по-късно в текста.

Виена посреща Нова година на открито и обявява началото на Годината на Щраус. За 33-и път Нова година в столицата но Австрия ще се празнува в целия град на открито. Отвсякъде ще се лее музика, а в полунощ, под звуците на "На хубавия син Дунав", всички ще танцуват валс. Музикалната програма на площада пред кметството ще бъде посветена на Годината на Щраус. Новогодишните тържества във Виена се провеждат на осем места с вход свободен – в центъра на града, но и на площада пред Виенското кметство и пред Виенското колело в Пратера. В центъра ресторантьори ще отворят специални новогодишни щандове, на които ще предлагат пунш, шампанско и богато разнообразие от кулинарни специал��тети.

На улица "Грабен" във Виена в Новогодишната нощ

Новогодишната пътека във Виена започва от площад "Фраюнг", минава по известната търговска улица "Грабен" и достига катедралата "Св. Стефан" и Кертнерщрасе. На осем сцени из цяла Виена ще има шоу програми, като освен валс ще звучи поп, рок, диско, блус, фънк, соул. Особено популярна е улицата за класическа музика на "Грабен". Всяка година в ранните следобедни часове на последния ден от годината именно там танцовите училища предлагат безплатни курсове за валс и превръщат района в най-голямата бална зала на открито. На най-голямата от осемте сцени на площада пред Виенското кметство програмата "Countdown Strauss" ще отбележи официалното началото на годината на Йохан Щраус, когато във Виена ще се проведат множество събития, посветени 200-годишнината от рождение��о на Йохан Щраус-син. Оркестър от сто музиканти, под ръководството на австрийския перкусионст Мартин Грубингер, ще представи нов аранжимент на световноизвестния Дунавски валс. Огромната група музиканти ще изпълнят този шедьовър на Йохан Щраус по един съвсем нов начин – този път и с текст.

Йохан Щраус-син

Точно в полунощ от катедралата "Свети Стефан" се чува камбанен звън. Камбаната, която виенчани наричат Пумерин, бие само в изключително тържествени случаи, а новогодишният звън се предава по радиото и телевизията в цяла Австрия. Кулминацията на празника е лазерното шоу точно в полунощ. Виена се отказва от фойерверките, защото замърсяват природата с отпадъци и отровни вещества, а шумът от тях стресира животните. На фона на лазерното шоу отново ще звучи валсът "На хубавия син Дунав", превърнал се в неофициален химн на Виена. Празникът на площадите е безплатен и се провежда на общо осем места - не само в центъра на града, но и на площада пред кметството, както и в увеселителния парк Пратера.

Катедралата "Св. Стефан" в Новогодишната нощ

Традициите са затова, за да се спазват, особено във Виена. Както всяка година, в новогодишната нощ на сцената на Виенската Щатсопера се играе "Прилепът" от Йохан Щраус. Съобщават от Община Виена чрез Международния им офис в София.

Но да се върнем към кулминационното събитие, както отбелязахме в началото на публикацията – концерта на 1 януари на Виенска филхармония под диригентството на знаменития маестро Рикардо Мути. В България ще го гледаме традиционно прякото му излъчване по Българската национална телевизия и слушаме в програмата на Българското национално радио заедно с милиони слушатели и зрители по целия свят. Естествено, акцентът в програмата и на това събитие ще бъде 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус-син. В Новогодишния концерт са предвидени цели осем негови композиции. Освен валсове, полки и маршове от Йохан Щраус-син, в програмата е включена и увертюрата към неговата оперета "Цигански барон". Разбира се, ще има и изпълнения на популярни пиеси от Йохан Щраус-баща и от братята на юбиляря Йозеф и Едуард Щраус, както и от Йозеф Хелмесбергер-син. На традиционния концерт е предвидена и една премиера - за първи път в 84-годишна история на Новогодишния концерт ще прозвучи произведение от жена-композитор. Това ще бъде Валс на Фердинанд /Ferdinandus-Walzer/ от австрийката Констанце Гайгер (1835-1890 г.).

По традиция концертът представя вечната музика на композиторите от династията Щраус. Припомняме, че по правило след традиционния Новогодишен концерт на Виенската филхармония, става ясно името на диригента, който ще се качи на подиума през следващата година. На 1 януари 2024 г. Кристиан Тилеман застана за втори път след 2019-а на диригентския пулт на този концерт, превърнал се в символ на настъпващата Нова година. Роденият в Берлин световнопризнат маестро е сред най-търсените диригенти и обявен за един от най-задълбочените интерпретатори на Рихард Вагнер и Рихард Щраус. Творческото сътрудничество на Кристиан Тилеман с Виенската филхармония датира от 2000 г. Веднага след концерта стана ясно, че на 1 януари 2025 година в Златната зала на „Музикферайн“ ще дирижира Рикардо Мути 85 –ия Новогодишен концерт за седми път.

Припомняме, че знаменитият Маестро дирижира за шести път Новогодишния концерт във Виена за първи път без публика в залата на „Музикферайн“ на 1 януари 2021 година заради пандемията от Covid-19. Липсата ѝ бе компенсирана с виртуални аплодисменти, които прозвучаха в края на първата и втората част и които зрителите изпращаха през специално изградена платформа.

Рикардо Мути

Италианският маестро Рикардо Мути е сред най-авторитетните диригенти, които трайно си сътрудничат с Виенската филхармония. Съвместната творческа дейност на 83-годишния Мути с Виенската филхармония започва още през 1971 г. на сцената на Залцбургския музикален фестивал. Той застава на диригентския пулт пред Виенската филхармония по цял свят повече от 500 пъти, а през 1993, 1997, 2000, 2004, 2018, 2021 година дирижира Новогодишния концерт. В знак на признание, по ��лучай 70-годишнината му през 2011 година, Мути е обявен за почетен член на Виенската филхармония. Много от най-знаменитите български оперни певци са пели под палката на маестро Мути на различни оперни сцени и концертни зали по света. В последните години една от предпочитаните му певици е Красимира Стоянова. Имали сме щастието преди години да слушаме по БНР директното излъчване на Реквиема на Верди от прочутата зала „Херкулес” на Мюнхенската резиденция под диригентството на маестрото с изключителни певци Красимира Стоянова, Анита Рачвелишвили, Франческо Мели и Рикардо Дзанелато. Българската публика имаше щастието Филхармонията на миланската “Ла Скала” с диригент Рикардо Мути да гостува у нас с концерт на 17 март 2004 година в НДК. В програмата бяха включени произведения на Верди, Брамс и Фабио Ваки.

Албена Данаилова - концертмайстор на Виенска филхармония

Да припомним и, че прекрасната българска цигуларка Албена Данаилова е първата жена, един от концертмайсторите на знаменитата Виенска филхармония. През 2008 година, когато Албена след конкурс беше одобрена за концертмайстор на световния оркестър агенция Франс прес отбеляза новината в червено. Успешно мина пробният ѝ период от пет години и тя е вече отдавна е титуляр на първия пулт на цигулките. Виждаме я на почти всеки Новогодишен концерт в Златната зала на „Музикферайн“.

Рикардо Мути на пресконференцията за Новогодишния концерт с председателя на Виенската филхармония Даниел Фроша��ер /л/ и генералния директор на ORF Роланд Вайман /д/. В рамките ѝ Маестро Рикардо Мути каза, че за последен път ще дирижира Новогодишния концерт на Виенска филхармония...

И така - до 1 януари в знаменитата Златна зала на „Музикферайн“ или пред телевизионните екрани, за да тръгнем празнично в една по-добра и човечна 2025, без войни и страдание, Въпреки! ≈

„въпреки.com”

Снимки: Stephansplatz © PID/Bubu Dujmic, Riccardo Muti © Todd Rosenberg, Graben © stadt wien marketing/Jobst и Vienna Philharmonic © Dieter Nagl

#Виена #Йохан Щраус #Рикардо Мути

0 notes

realistimo · 3 months ago

Text

Пазарът на недвижими имоти в Русе 🚀 бележи значителен ръст през последните години, превръщайки града в атрактивна дестинация за местни и чуждестранни инвеститори 🏢. Средната цена за покупка на двустаен апартамент в момента е около 1178 евро на квадратен метър, което е сериозно увеличение в сравнение с предходни години. В централните райони на Русе цените могат да достигнат до 1400 евро/кв.м., докато в по-крайните квартали те са по-ниски – около 900 евро/кв.м., но тенденцията за поскъпване продължава и там 🏡.

Интересен факт е, че България е начело в ЕС по брой жилища на 1000 души 🏠, което допринася за активния пазар на недвижими имоти в страната и в Русе. Градът привлича внимание не само със своето стратегическо местоположение на брега на Дунав, но и с развиващата се инфраструктура и икономически перспективи 🌍.

Русе продължава да се утвърждава като водеща дестинация за инвестиции, предлагаща отлична възможност за дългосрочна възвръщаемост на вложените средства, както за местни, така и за международни купувачи и инвеститори 🚧. 👉 Прочетете цялата статия в първия коментар!

1 note · View note

balkanskapravila1371 · 5 months ago

Text

МАЂАРСКА НУКЛЕАРКА: Добија дозволу за прекорачење температуре воде коју испушта у Дунав

https://www.novosti.rs/c/ekonomija/vesti/1393216/madjarska-nuklearna-elektrana

0 notes

mihaylovblog · 9 months ago

Text

ЧРД на Йоана Буковска (08.04.1977)! Тук заедно с Чочо Попйорданов, Стефка Янорова и Петър Василев в откъс от българския сериен филм "Дунав мост", 1999 г., на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Димко Минов.

#българско кино #bulgaria #българскокино #българия

0 notes

plevenn · 10 months ago

Link

#иван малкодански

0 notes

indzhe · 1 year ago

Text

When i took this picture the only thing I could think of was : general. So here we have it, a random cat like a 19th century Bulgarian General ! (Aka Georgi Vazov)

#cat #drawing #drawing cats #artwork #art #cat stuff #cantsleep #cant sleep #cats tumblr #cute cats #cats of tumblr #cats #Spotify

1 note · View note

nagorjan · 1 year ago

Photo

Fotostream von Nagorjan TVV

📷🔹Deggendorf Donau Bayern🔹(TVV) #Deggendorf_Foto #Deggendorf #Degendorf_an_der_Donau #Donaustadt #Donau_Degendorf #Donau #Дунав #Dunaj #Dunav #Dunarea #Дунай #Duna #Danubius #Bayern #Bayerischer_Wald #Deutschland #Europe [#NagorjaN_Deggendorf #Vasilij_Tsurkan #NagorjaN]

#Flickr

0 notes

vplovdiv · 1 year ago

Text

Арестът на 42-годишния мъж последвал след проверка на служители от Трето РУ по сигнал от неделя за откраднат велосипед от сутеренно помещение на жилищна сграда на бул. „Дунав“.

1 note · View note

vprki · 8 months ago

Text

Място на паметта*: Българският павилион на 60-ото Венецианско биенале

„В кой момент тогава човек трябва да се съпротивлява? Когато ти отнемат колана? Когато ти ��аповядат да се изправиш в ъгъла? Когато човек прекрачва прага на дома си? Арестът се състои от поредица от случайни неуместности, от множество неща, които нямат значение, и изглежда няма смисъл да се спори за никое от тях поотделно... и все пак всички тези случайни неуместности, взети заедно, неумолимо съставляват ареста.”(Александър И. Солженицин, Архипелагът ГУЛАГ 1918–1956)

Написа за „въпреки.com”Ния Табакова, изкуствовед и куратор във въведението към текста си за българското силно присъствие на 60-ото Венецианско биенале за изкуство.

Българският павилион в 60-ото издание на Венецианското биенале бе официално открит на 19 април. В него е представен проектът „Съседите“ с комисар Надежда Джакова, който е безспорен успех. За първи път България участва в трето поредно издание на един от най-големите и важни форуми за съвременно изкуство в света и може би за първи път Българският павилион е споменат и отличен в престижни международни медии и издания като The Guardian, The Art Newspaper, Frieze Magazine, онлайн платформите e-flux, BelinArtLink, Galerie Magazine. Това е един от малкото случаи в които българската държава признава една от най-тъмните страни на комунистическото си минало. Но успява ли Българският павилион действително да разкрие „истината“ за неудобното минало или дори една малка част от нея?

Проектът „Съседите“ с куратор Васил Владимиров и автори Джулиан Шехирян, Красимира Буцева и Лилия Топузова, е плод на повече от 20 години изследвания и 9 години сътрудничество между тримата визуални артисти, изследователи и историци. В основата на техните проучвания в рамките на проекта стоят проведените от тях над 40 интервюта, които разкриват премълчаните спомени на оцелели от трудовите лагери по време на комунистическия режим в България. Инсталацията, която обединява интериорно и екстериорно пространство, видео, звук, обекти, интерактивни кинетични елементи и архиви, е представена за първи път със заглавието „Съседите: форми на травмата (1945-1989)“ в Софийска градска художествена галерия и паралелно в тяхното творческо ателие студио The Neighbours на ул. „Бенковски“ през 2022 г., след което чрез различни формати и в галерия Структура, Университетът Принстън и Университетът в Торонто през 2023 г.

Встъпвайки в пространството на Българския павилион, самият той скрит из лабиринта на венецианските колони, арки и канали, попадаме в тайно убежище, реконструкция на средностатистическо българско жилище от миналия век, където споменът от травмата продължава да живее, независимо от отсъствието на неговия обитател. Атмосферата е тиха и спокойна. Сумрачно е. Чуват се звуците на топла лятна вечер – песента на птиците, полъхът на вятъра, шумът на водата. От време на време уединението е пронизано от тракането на шевна машина или включването на грамофон.

Мебелите са стари и захабени. В кухнята се мяркат пепелници пълни с цигари и неизмити съдове, под завивките на единичното легло в спалнята, вместо дюшек или пружина, стърчи слама, в етажерките на хола внимателно са курирани буци пръст, а телефонът е затиснат с камък.

В семиотиката на това пространство всеки предмет, всеки образ и всеки звук има своето определено място и значение. Те се наслагват един върху друг като времеви и пространствени пластове и подобно на пъзел постепенно изграждат силуета на това, което според Лакан не може да бъде символизирано. Буците пръст са взети от изследвания на терен в местностите, където са се намирали лагерите в Белене и Ловеч. Намерените предмети са от местата, в които жертвите на политическото насилие са били принудени да живеят в глад и мизерия, задължавани да извършват непосилен физически труд, а някои от тях са намирали и своя край.

Звукът от водата е шумът на тихия бял Дунав, пазителят на черни тайни (Лилия Топузова „Спомени за остров Белене“, 2019; Remembering Belene Island: Commemorating a site of violence by Lilia Topouzova; published at The Routledge Handbook of Memory and Place in 2019). Образите на растенията, които обикновено внасят хармония и спокойствие във всеки дом, са прожектирани като анимирани тапети на стената или поставени като хербарии между предметите. Те с�� истинските оцелели „свидетели“ на това насилие.

Сред книгите, небрежно подредени в различни ъгли и рафтове в жилището, ясно се отличават „И изгрява слънце (Фиеста)“ на Ърнест Хемингуей и "Моят последен дъх" на Луис Бунюел – автобиографии, съхраняващи отпечатъка от времето на едно друго „изгубено поколение“, което не е принудено да мълчи и не го е страх да разказва. „Колкото повече се изнизват годините на нашия живот, толкова по-скъпа ни става тази презирана някога памет. Неусетно спомените се трупат и един ден се улавяме, че напразно търсим името на приятел или роднина. Забравили сме го. Можем и да изпаднем в ярост, напразно да търсим дума, която знаем, ето я на върха на езика, но тя упорито отказва да изскочи. С тези първи признаци на забравата и с другите, които няма да закъснеят, започваме да разбираме и да признаваме колко важна е паметта.“, пише Бунюел. Точно това е и една от основните мисии на проекта “Съседите” - да не позволява на забравата да завладее нашите животи.

В центъра на инсталацията се намират спомените на оцелелите. Разговорите с тях се включват спорадично сред относителната тишина. Разбира се, в контекста на биеналето, те са преведени на английски език и прочетени от актьори, което напомня на слушането на приказки от грамофонна плоча в детството. В отделните стаи се помещават различни истории: в хола са хората, които говорят открито за случилото се и травмата от него, в спалнята - тези, които говорят с недомлъвки, а в кухнята - онези, които мълчат или вече не са сред нас. Противно на очакванията, тези разговори са само откъси и в тях липсва каквато и да е драматичност или акцентиране върху ужасяващите действия на насилие. Забравили ли са жертвите за това, което им се е случило или не искат да разказват? “Питам се защо хората мълчат, когато злото настъпва”, казва Цветана. Остава усещането за недоизказаност, един абстрактен спомен, който не може да бъде напълно възвърнат, изразен с думи или използван като доказателство срещу несправедливостта.

В една от своите статии, която изследва концепцията за травмата в психоанализата, Кати Карът (CARUTH, CATHY. “Introduction.” American Imago 48, no. 1 (1991): 1–12. http://www.jstor.org/stable/26304030) пише: “Можем да кажем, че травматизираните хора носят невъзможна история в себе си или самите те се превръщат в симптом на история, която те не могат да притежават изцяло.” Изхождайки от тази травма достъпът до личната история става невъзможен, което води до “криза на истината”. “Подобна криза на истината се простира отвъд въпроса за индивидуалното лечение и задава въпроса как ние в тази епоха можем да имаме достъп до нашия собствен исторически опит, до история, която в своята непосредственост е криза, до чиято истина няма лесен достъп.”

Проблемът относно възстановяването и съхраняването на “местата на паметта”, като трудовите лагери в Белене и Ловеч, е свързан не само с деликатността на темите, засягащи така нареченото “дисонантно културно наследство”, което се отнася до травматични моменти от историята, но и с липсата на конкретна и пълна информация за случилите се събития в близката история.

На откриването на Българския павилион на 60-ото Венецианско биенале от ляво на дясно: Красимира Буцева, Джулиан Шехирян, Лилия Топузова, Надежда Джакова и Васил Владимиров

Един бърз преглед на наличните данни за преминалите през “трудово-възпитателните общежития” показва, че цифрите варират между 23 608 и 285 000 души, а общият брой на насилствено загиналите там не е установен. Липсва и консенсус по въпроса колко на брой са били тези лагери - вероятно между 40 и 100. Главната причина цифрите да не съответстват е, че в много от случаите арестът не е бил съпроводен от съдебен процес, благодарение на Закона за Народната милиция, приет през 1948 г., с който се регламентира дейността на лагерите. Според този закон “по административен път” е можело да бъдат задържани: “лица с фашистки и антинародни прояви; изнудвачи, измамници и рецидивисти; сводници, сутеньори и лица, опасни за обществения морал; комарджии, просяци и лица със скандално поведение; спекуланти и черноборсаджии”. След падането на комунистическия режим в България в началото на 1990 г. е заведено следствено дело за трудовите лагери, но поради отсъствието на категорични доказателства за извършените престъпленията в тях, съдебният процес е прекратен. Липсата на публично поемане на отговорност и официална позиция от страна на държавата допринася за допълнителната неяснота по темата.

В своята концепция за 60-ото Венецианско биенале кураторът Адриано Педроса се фокусира върху чужденците, различните и неразбра��ите. Следвайки тази линия, Българският павилион поставя на преден план “местните чужденци” - личности, които са били “аутсайдери” в собствената си държава, защото не са се вписвали в идеологията на политическия режим. Инсталацията “Съседите” не си поставя за цел да попълни пропастта от липсващия наратив от този период в историята, а по-скоро деликатно и непринудено да кристализира колективната памет за жертвите на “политиката на насилие”. Художественото пространство на инсталацията, където границата между понятията „вътре-вън“, „спомен-настояще“, „истина-фикция“ губят ясните си очертания, се оформя като място не само на възпоменанието, но и където наследствената травма може да бъде излекувана - с грижа, деликатност и постоянство, но и с осъзната съпротива към несправедливостите в съвремието.

*Терминът „Място на паметта“ е въведен в Les Lieux de mémoire от Пиер Нора, публикуван между 1984 и 1994 г. Определението се отнася до онези места, където „паметта се кристализира и сплотаява“; „местата, където изчерпаният капитал на колективната памет се кондензира и изразява“. ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: Стефан Марков и архив

P.S. на „въпреки.com”: Ще продължим да публикуваме текстове за 60-ото Венецианско биенале за изкуство и забележителното присъствие на Българския павилион в контекста на Форума. Нашите читатели могат да прочетат при нас важни текстове за него от обявяването на спечелилия българския проект „Съседите“ с автори Лилия Топузова, Красима Буцева и Джулиан Шехирян с куратор Васил Владимиров, отзвука в световните медии и специалната покана към екипа от папа Франциск.

#Ния Табакова #Лилия Топузова #Красимира Буцева #Джулиан Шехирян #Критичен поглед

0 notes