#Диана Драганова-Щир

[vprki]

Изложбата на Румен Жеков-РЕМИС е най-малкото, което му дължим…

 „Тази вечер пространството 1С на „Шипка“ 6 ни събира с част от забележителното творчество на една личност, еднакво любима и на артисти, и на почитатели на съвременното изкуство. Румен Жеков е изключително интересен и вдъхновяващ автор, който, за огромно съжаление, в разцвета на своите сили и в най-креативния период от творческия си път напусна нашия свят…“ Каза в словото си Любен Генов, председател на СБХ при откриването на изложбата „РЕМИС - Румен Жеков“, Живопис.

Експозицията се откри на 30 септември и може да бъде видяна до 19 октомври, а Любен Генов предостави за публикация във „въпреки.com” текста си, за което му благодарим.

„Румен Жеков (1960-2022) е от ярките представители на поколението, което започва творческия си път в края на 80-те години на ХХ век. Роден е в Хасково, живее и до последните си дни работи в Пловдив. Като доцент в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив е един от най-обичаните преподаватели. Неговото творчество се разпростира в почти всички сфери нa визуалното изкуство – от живописта, рисунката и фотографията до инсталацията и пърформанса. Румен завършва живопис в Художествената академия в класа на проф. Петър Михайлов през 1988 г. За член на СБХ е приет веднага след завършването си. Има над 30 самостоятелни изложби и над 200 участия в групови проекти и представителни изложби в страната и чужбина. Участвал е в десетки пленери и симпозиуми у нас и по света. Съосновател е на пловдивската група „Ръб“ и е неин активен участник, член е на група „Диско 95“ и на сдружение „Изкуство днес“.

Зина Жекова и Любен Генов

В настоящата изложба са експонирани 33 картини от ателието на Румен Жеков, една част от които обединени в полиптиси – творби, собственост на семейството, любезно предоставени ни от Зина Жекова – неговата съпруга, също артист, художник живописец. Пред нас са и творбите от серията последни произведения на художника – цикълът в черно, по който Румен работи до края…

Тук бих искал да споделя нещо лично… Беше някъде в края на 2021 г., в навечерието на коледните празници, когато Румен ми се обади (тогава се чувахме и във връзка с докторската дисертация, която подготвяше по темата за минимализма). Обади се, за да ме информира, че изпраща десетина екземпляра от великолепния си нов албум с избрани произведения. Единият – подарък за мен. Наистина великолепно издание! Сами можете да се убедите…

По същото време тук, на „Шипка“, по стечение на обстоятелствата в отсрещната зала имах изложба, подредена с цел представянето на мой албум. За подаръка, който получих от Румен, му върнах жеста и му изпратих надписан мой албум. Притеснен дали ще му хареса, с нетърпение очаквах да ми се обади, щом го получи…, но не би… Изчаках няколко дни, преди да го потърся, и неколкократно му звънях предпразнично, но той предпразнично не отговаряше… По-късно, след около месец, вече в началото на новата година, от приятел (Красимир Русев – неговият сподвижник в изследванията на минимализма) разбрах за сполетялата го тежка диагноза, а месеци по-късно се случи и най-тъжното…

Светла памет на един голям артист!

На успеха на тази своя толкова хубава книга Румен не можа да се порадва. А моят екземпляр от нея, както и навярно още много други, остана без автограф… Но колко пък е хубаво, че книгата я има. Както и това, че все пак последните няколко години от живота на Румен Жеков бяха едни от най-силните му в творческо отношение!

Румен Жеков, 2019

Главозамайваща (за мен поне…) изложба в Националната галерия през 2019 г. с избрани произведения и с куратор Диана Драганова – Щир, с която имаме удоволствието да работим и по тази изложба, за което тя след малко ще има думата…  Великолепна ретроспективна изложба в зала „2019“ в Пловдив на следващата година! Изключителни, вдъхновяващи събития, донесли му и номинации за двете най-важни национални награди за живопис: номинация за „Зограф“ и в две поредни години номинации за „Майстора“.

Уводният текст в книгата, за която преди малко ставаше въпрос, е на авторитетния критик Свилен Стефанов, който принадлежи към същата творческата генерация. Цитирам част от думите му, свързани с Руменовото късно творчество:

„През последните години Румен Жеков избира път към живописния минимализъм. Но ще сгрешим, ако правим рязко разграничение между фигуралните и абстрактните му платна. Защото стилизациите в ранните му работи някак целенасочено се трансформират в безобектни цветни линии и петна. Самият той споделя в интервю, че го вълнува скритият език на линията и символа. Но това е интенционална „символика“, доколкото абстрактната мазка въобще символизира нещо отвъд анархизма на личната интенционалност. Факт е обаче, че неговите абстракции са и сигнално разпознаваеми. Защото техният минимализъм не е рационален, а максимално съзерцателен и чувствен.“

Бих добавил, че сред характерните черти на Румен-Жековата живопис, което е очевидно и в експонираните тук произведения, са лаконизмът и простотата. Пестеливостта на тази изразност превръща образите от платното в знаци. С невероятния си усет той често успява дори с няколко мазки и пестеливи жестове на четката, понякога и само в два-три цвята, да създаде вълнуващи пластични образи, да извае форми, да открие дълбочини, да отвори пространства, да ни разкрие способността си да вижда и да ни направи съпричастни…

За повечето от особеностите на неговото изкуство думата основно ще е на куратора на изложбата Диана Драганова – Щир, но преди да я чуем, ми се иска от името на Съюза на българските художници да благодаря от все сърце на Зина Жекова и нейното семейство, че ни предоставиха тези безценни произведения за изложбата! Искрено благодаря на Долорес Дилова, Петьо Митев, Диана Драганова – Щир и Геор��и Георгиев от АТЕРА Дизайн за чистосърдечната съвместна работа по изложбата!

Румен Жеков

Румен спечели своята награда „Майстора“, след като беше вече отлетял. А част от нея е изложбата… Изложбата, с която Румен отново е сред нас, но уви, само със сътвореното… (Не че е малко… Напротив!!!) А и изложбата е най-малкото, което ние му дължим…

Любен Генов, 30 септември 2024, „Шипка“ 6, зала 1С

В кураторския си текст за изложбата изкуствоведката Диана Драганова-Щир, която говори и на откриването, пише: „Изложбата представя избрана колекция, която обхваща последните творби на Румен Жеков (1960 – 2022) – „В черно“, както и част от цикъла „Безсъници“.

Сред талантливото и силно поколение съвременни художници, които работят от края на 90-те години на ХХ век до днес, творчеството на Румен Жеков е заело своето подобаващо място. Съосновател и активен участник в пловдивската група „Ръб“, член на група „Диско 95“ и сдружение „Изкуство днес“, художникът работи в различни области – живопис, рисунка, инсталация, пърформанс. В най-ранните си творби Ремиса се увлича от фигуративната композиция, за да достигне по-късно, до изискани и изведени до знаковост платна, в които минимализмът е една от водещите артистични посоки.

Диана Драганова-Щир и Любен Генов

Живописните платна на Румен Жеков са музикални и лирични, в тях авторът с лекота съпоставя и балансира пространства и колоритни внушения.Част от детайлите и елементите в тях живеят чрез силата и концентрацията на цвет��, който на места е плътен и мощен, за да се издигне постепенно до богата и сложна структура от багрени ритми.“

Тя беше и куратор на изключителна изложба „Избрано“ на Румен Жеков в Националната галерия, Двореца, 2019. Тя обхващаше широк диапазон от творчеството на автора и представя едни от най-значимите му произведения. Тогава във въведението към експозицията Диана Драганова-Щир написа: „Селектирани  са творби от Националната галерия, ГХГ Пловдив и частни колекции. Изложбата е подредена на базата на акценти и контрапункти, и разкрива различни посоки в неговото развитие - от дипломната работа на художника „Дворът на психиатричната клиника на бул. Руски 6“ (1988), през серии и цикли като „Нощни интериори“ (1988-1989) и „Белези и сенки“ (2005-2006)до последната му серия „Безсъници“ (2017-2018), една част от която той показва за първи път в София. Румен Жеков търси вдъхновение от скритото послание на линиите и символите.

В картините му откриваме  голяма доза сетивност и осмислена и знаково изведена образност. Живописта му е премерена и овладяна като пластичен език. Картините му комуникират с езика на сенките, отраженията и сложните лабиринти на неговата фантазия. Художникът много бързо преминава през фигуративното в най-ранните си работи  - „Нощта е безкрайна“ (1988), „Порта в нощта“ (1989), за да достигне до деликатни и изведени до знаковост  композиции като „Фрагменти“ (2004), „Безсъници - зора“ (2017), в които минимализмът е водещ артистичен избор.“

Първоначалната идея за сегашната изложба в памет на Румен Жеков в галерията на СБХ на „Шипка“ 6 бе заедно с неговите платна да са изложени и произведения на приятелите му и сподвижници – Кольо Карамфилов (1963-2014), Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Надя Генова, Николай Бузов и Иван Тотев. Но това не се реализира по стечение на обстоятелствата поради лични при��ини, които не бихме коментирали…

Само припомняме, че в края на 2023 година в столичната галерия INTRO галеристът Валентин Щинков събра в съвместна изложба скулптора Иван Тотев, Николай Бузов и Румен Жеков (1960-2022). “Нашите изложби започнаха още през 2000 година, колко време е минало, и започнаха точно по този начин, импровизирано. Идеята се роди в една кръчма, в която седнахме и си казахме защо не се събираме като музикантите на джем сешъни.“ Каза тогава Николай Бузов. А Валентин Щинков беше лаконичен: „Идеята, когато реших да направя изложбата е, че художниците не умират. Румен Жеков присъства сред тях. Това беше идеята.“

Наистина като на джем сешън проф. Свилен Стефанов импровизира в галерия INTRO: „Може би, най-много съм бил с Румен Жеков. Той, тогава през 90-те години, беше в пловдивската група „Ръб“, “, после преминава в „Диско`95“, а аз бях в XXL, но независимо от различни търкания във времето, ние останахме с него приятели. Става въпрос за художник, който, ако някой го притежава, да си го пази. Защото дори да става дума за две петна едно към друго, Румен Жеков е художник, който знаеше как да ги сложи тези две петна на някакъв фон. Малко, от сърце, но точно и неповторимо. И никой не можеше да бъде Румен Жеков и той го знаеше това. Поклон!“

Румен Жеков, 2016

Парадокс или не преди години се запознахме ��ично с Румен Жеков в един от най-емблематичните джаз клубове на Пловдив…малка подробност. Беше през 2016 година, когато Центърът за съвременно изкуство - Пловдив представи една уникална експозиция, събрала най-важните съхранени произведения на легендарната група “Ръб”, една от първите неформални, артистични групи в България е сформирана през 1989 година във време на дълго чакани обществени промени от тоталитаризъм и партийната диктатура към свобода на идеи, от сковаващи клишета и наложени символи в изкуството към свобода на изразяване. Групата събира 12 единомишленици, живеещи и работещи в един ритъм, създаващи работите си в общата атмосфера на опияняваща еуфория от усещането за свобода - Албена Михайлова, Венета Маринова, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт, Румен Жеков…

И още нещо за важно припомняне, което отбеляза и Любен Генов при откриването на изложбата в СБХ – Румен Жеков беше сред номинираните за Националната награда по живопис „Владимир Димитров-Майстора“ 2020 за изложбата си си под надслов „Избрано“ 2019 в Националната галерия, Двореца. На следващата 2021 отново беше номиниран за наградата за неговата ретроспективна изложба „Избрани произведения“ в зала „2019“ на ул. „Гладстон“ №32 в Пловдив по повод неговата 60 - годишнина. И пак не беше удостоен с приза…Художникът почина на 30 юни 2022.  “Румен Жеков се пресели в по-добрия свят. Светлина по пътя, РЕМИС”, написа тогава художникът Емил Миразчиев.

Любен Генов, председател на СБХ преди да обяви приза на името на Владимир Димитров-Майстора 2023 година ХГ в Кюстендил  за забележителния художник Румен Гашаров съобщи за извънредно решение на журито. За първи път в историята на наградите посмъртно се връчи Националното отличие за живопис на художника Румен Жеков (1960 – 2022). Така гилдията на художниците почете един от най-талантливите съвременни български художници. година. Признаваме, че очаквахме, както е традицията на следващата 2024 година в пространството на галерията в Кюстендил, освен експозиция на Румен Гашаров да има и на Румен Жеков…Сега тя е изложена в една от залите на СБХ на „Шипка“ 6…

Проф. Станислав Памукчиев

За финал на публикацията ще цитираме проф. Станислав Памукчиев с откъс от неговия текст в споменатия вече албум с избрани произведения на Румен Жеков: „Изключително надарен живописец, с любопитството на търсещ новатор, Румен Жеков закономерно със зрелостта на своя творчески опит достигна до много личен идеопластически и концептуален възглед за живопис. Неговият образен редукционизъм го изведе в чистотата на един крайно лаконичен абстрактно-минималистичен и информален израз. Авторската му позиция е принос в българската живопис с новото полагане и проблематизиране на абстрактно-пластическия идиом в контекста на съвременното изкуство. Това е разкриване, преосмисляне и концептуализиране на вътрешните сетивно-психологически актове на живописта.

Надарен колорист, с изключително чувство за цвят, графичен и цветен контраст, художник дълбоко вгледан, „чуващ“ пластическия състав на картинното пространство, Румен Жеков изведе спецификата на крайно индивидуализиран артистичен почерк. Богатата култура, широкият арсенал на пластически средства, ясната преценка за времето и мястото, в което живеем, както и фината емоционалност, откровеност и честност изведоха характеристиките на осмислена субективна чувствителност и ��никален живописен свят.“ ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков, Стефан Джамбазов (1951-2021) и Виолета Апостолова – Лети

[vprki]

Леда Старчева изследва и анализира границите на целостта

 „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“. Пише скулпторката Леда Старчева по повод изложбата си „Свързани корпуси“ в къщата – музей „Вера Недкова��� на столичната улица „11-ти август“ 2, в апартамента на втория етаж.

Изящна авторка за пореден път Леда Старчева ни въвежда не само в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, но и в усещанията си за света около нас, емоционални и много лични. Изложбата ѝ е част от Програмата „В дома на Вера Недкова“ на Националната галерия, започнала през 2019, която представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.

В пространството на къщата-музей "Вера Недкова"

В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът ѝ на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност. Отбелязва кураторът на изложбата „Свързани корпуси“ Диана Драганова-Щир.

От изложбата на Леда Старчева „Свързани корпуси“

Държим да отбележим, че къщата – музей „Вера Недкова“ се намира в кварталното пространство, за което писахме в предишната публикация на „въпреки.com”, посветена на създаването на галерийното обединение KARE на картата на столицата, район ”Оборище” в самия край на годината. А галерия Little Bird Place е на ул. „11 август“ № 7, на крачки от един от филиалите на Националната галерия, дома на великолепната ни художничка Вера Недкова (1906 – 1996). И не беше някак случайно, че миналата година през март талантливата Калия Калъчева имаше много различни експозиции в двете галерийни пространства…

В годините сме следили с особено вълнение творческите изяви на Леда Старчева, която с присъщата ѝ вглъбеност и чувствителност изследва елементите, които изграждат света и пораждат стихиите и чието взаимодействие задава ритъма на живота. В различни състояния те са навсякъде, създават една среда, която ни обгръща и изпълва. Едновременно извън и вътре в нас. Но заедно с това художничката плътно и последователно много деликатно в творбите си свързва създаденото от човека, което бива бавно заличавано от времето или целенасочено разрушавано, и природата, която се обновява непрестанно. Всичко това, по различен неин си творчески изблик, присъства в експозицията ѝ „Свързани корпуси“ в хармонично съзвучие с живописните платна на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те години на миналия век.

Диана Драганова-Щир /л/, Леда Старчева /ц/ и Яра Бубнова /д/

Леда Старчева завършва специалност „Скулптура“ при проф. Иван Мандов, проф. Георги Чапкънов и проф. Димитър Бойков в Националната художествена академия в София през 1984 година. Оттогава участва в изложби на българското изкуство в страната, Австрия, Чехия, Словакия, Германия. През 1996  пребивава в международния център Сите де-з-ар в Париж и същата година  получава наградата на Клуба между колеги на името на Димитър Арнаудов. 2004 година е удостоена с награда от годишната изложба на секция „Скулптура“ към СБХ.

Многоб��ойни са самостоятелните ѝ изложби вече повече от 30 години, както и в групови изложби. Нейни произведения са притежание на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Силистра и Стара Загора, колекциите на Дарик Радио и Университета на щата Кънектикът, САЩ.

От изложбата на Леда Старчева „Свързани корпуси

Не е възможно да припомним повечето, макар че си заслужава, защото те показват и последователността ѝ като артист. Има и нещо друго много важно – Леда не пропуска почти изложба на колегите си. Не става дума за възклицанията на откриванията, а за времето, когато този момент на светско събитие отмине и залите, не изпълнени с много хора, остават зрителя насаме с нечии творби. Художничката обича тези срещи, много лични, с изкуството на колегите си. Не е единствената, разбира се, но в това има не просто любопитство, а съзерцание, не дадено на всеки. В нейните творби през годините, като че ли присъства това съзерцание към природата, към днешния ни малко грубоват свят и тя се опитва с финес да го поетизира и да ни сподели вълнението си. Самата тя прилича на нимфа от древногръцка ваза, но никой не подозира каква сила се крие в това изящно създание…Както е при Леда Старчева и творбите ѝ, ако достатъчно задълбочено се вгледате в тях. И така се движи през света около нас и вътре в нас, без да ни налага себе си, но красиво и замислено.

От изложбата на Леда Старчева „Свързани корпуси

Неслучайно като мото на изложбата си в книжарница-галерия Софияпресс 2013 беше избрала думите на Аристотел: „Цялото е повече от сумата на неговите части“. Тогава Леда Старчева беше написала във въведението си към експозицията си: „В последно време, поради спецификата на работата с метала, която включва сглобяването на отделни детайли, а паралелно с това, заради засилващото се в мен усещане за фрагментираност на битието, започнаха да ме занимават теми, като „части от цялото“, „цяло – от части“, както и темата „нарушения на целостта“. Това написах миналата година по повод на изложбата си „Натура“ в галерия „Васка Емануилова“ Темата за частите и цялото продължава да ме занимава и в тази изложба. Сигурно ще продължи да ми е интересна и в бъдеще заради непостижимостта на целостта.“

Леда Старчева /л/ и Росица Гецова /д/ на изложбата в "Мисията", 2015

А през 2015 година по повод изложбата ѝ скулптури и рисунки в галерия "Мисията" към Държавния културен институт при министъра на външните работи сподели: “Копнежът по ненакърнената цялост ме доведе до тази серия рисунки – споделя художничката по повод на предстоящата си изложба. Това, което обединява представените рисунки, е формата, както и отсъствието на живот при избраните обекти.“ А от галерия „Мисията“ написаха във въведението към изложбата: „За Леда Старчева триизмерната пластика и двуизмерната рисунка са по специфичен начин противопоставени, но и свързани полета, на които тя се чувства еднакво вдъхновена и уверена. Нейното творчество излъчва елегантност, интимност и изящество в съчетание с енергията на формата, конструкцията и изразителността.“

Леда Старчева, 2015

Незабравима остава изложбата „Олекотени версии“ на Леда в галерия „Аросита“, юни 2019. Това бяха цикъл работи започнати от нея по повод участието ѝ във Фестивала на съвременното изкуство в Благоевград през 2016 година. Тогава за експозицията си „Аросита“ тя сподели: “Днешните индустриални руини в покрайнините на градовете и типичният днешен градски отпадък – уплътнения от стиропор за „бяла“ и „черна“ техника, по нещо си приличат. Съоръженията раждат свои подобия. Природата бавно се стреми да погълне и едните и другите. Динамиката на този процес остава скрита за нас. Ние само регистрираме резултата. Тъй като едно произведение на изкуството, макар и провокирано от външни впечатления и възприятия, носи в себе си и елементи от несъзнаваното, се надявам зрителят да открие и други значения в „Олекотените“ версии.“

От изложбата на Леда Старчева в "Мисията, 2015

Бихме могли да разказваме още и още за изложбите на Леда Старчева, които винаги са духовна радост и вълнение. Около тях няма медийни фоейверки или възторзи. В крайна сметка това няма значение, важни са посланието и таланта на художничката да го предаде. Това ни връща и към изложбата ѝ „Свързани корпуси“ в къщата – музей „Вера Недкова“. Самата тя ми сподели, че за работите ѝ, ако добре съм разбрала, са изваяни от тъкан, вероятно специална марля и медицински гипс. На пръв поглед изглеждат крехки, боиш се да ги докоснеш, за не станат на парчета, а всъщност, събират цялото. Нейното цяло, което продължава да търси и събира…С надежда и невъзможност, като познава и се вълнува от битието и всекидневието на всички нас.

Леда Старчева /л/ и Росица Гецова /д/ на изложбата в къщата-музей "Вера Недкова"

Програмата на Националната галерия „В дома на Вера Недкова“ е специален диалог в съвременното ни визуално изкуство не като елементарна среща на различни поколения авторки, а като съзвучие на вълненията, макар и представени с различни изразни средства и посоки. Само припомняме изложбите на прекрасната ни текстилка проф. Анна Бояджиева (2019), на неистовата Алла Георгиева (2020), на притеснената и талантлива Кая Калъчева (2022) как живописните ѝ платна ще стоят до картините на Вера Недкова и сега „Свързани корпуси“ на Леда Старчева…

И за финал – поразходете се по улиците, по които минава Леда, те са в центъра, и като минете по „11-август“ на номер 7 е старата софийска кооперация, в която на 2-ия етаж е живяла и творила Вера Недкова. Там има съкровища за душата…

От изложбата на Леда Старчева „Свързани корпуси

Изложбата „Свързани корпуси“ продължава до 31 март. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков и Стефан Джамбазов

[vprki]

„Рефлексия на образа“ на Станислав Божанков или  за срещата със себе си

 „Фрагменти, свободни от гравитацията, първични палитри, мегалитни пейзажни състояния, анатомични сърца – все жестове и пра-метафори на щастието... Един черно-бял поетичен кубизъм, архетипно-спонтанен по израз и форма.“ Пише в свой много личен текст художникът Станислав Божанков по повод изложбата си „Рефлексия на образа“ в столичната галерия INTRO.

И продължава: „Абстрактно предчувствие с Евклидови координати, самодостатъчни в своята тъга и усещане за Крайност-Безкрайност със смисъл-вектор във Времето. И заедно с това, състояния квантово-духовни по същност и произход, и непроницаемо-неразбираеми по смисъл и многоизмерност човешка... В тишината на сътворяването, пребиваването и разпада ни...

Черно-бели ПРЕДИ-чувствия, неочаквани, неповторими, недостигнати - едно обсебващо усещане за ПРЕДИ-спомени, поемащи по кървавите дири на осъзнаването и откриването, разхвърляни из прашните житейски пътища… И в крайна сметка, разположени неумолимо в обичайната ни, и болезнена екзистенциална триизмерност, на която сме обречени завинаги и окончателно. Черно-бял поетичен кубизъм, търсещ спокойствие и обещаващ надежда, с координати Крайност-Безкрайност и смисъл-вектор, насочен с въпроси нетърпеливо-човешки към вечното Време.“ 

А кураторът на изложбата му Диана Драганова-Щир ни въвежда към изложбата на Станислав Божанков в INTRO и във философски контекст. “Графичните произведения на Станислав Божанков в галерия „INTRO” ни поднасят една вълнуваща среща с абстрактното изкуство на автор с подчертано индивидуален почерк и пластичен език. В средата на 90-те години на ХХ в. художникът завършва графика в Полша в ателието на проф. Анджей Пийч в Краков. След завръщането си в България, той за кратко работи с галерия „Витоша“ /с изкуствоведа и куратор Максимилиян Киров (1930-2003) –б.р./ , участва в изложби и графични форуми предимно в чужбина. През последните 20 години авторът продължава да твори в родния Кюстендил, като за една голяма част от българската публиката остава непознат.

Станислав Божанков

С изключителна пластическа изразителност и асоциативност в изказа, изложбата „Рефлексия на образа“ представя произведения на Станислав Божанков създадени през последните 2 години и до голяма степен инспирирани от пространството на галерия „INTRO“. На латински терминът „Reflecto“ означава „връщане назад“, отражение, размисъл. Рефлексията е способност на човек да се вгледа в себе си, да насочи мислите и съзнанието си, към себепознание. В този смисъл графичните листове на художникът носят силата на древни символи и закодирани послания, на размисли за мистични белези и интуитивни откровения. Станислав Божанков работи в полето на абстрактните структури, в които развитието на формата достига до частично наслагване и детайлно прецизиране на обемите в композицията. Характерният стремеж на автора да конструира собствен визуален и метафоричен език намира израз и в същностните наименования на творбите - „Мегалити“, „Първични палитри“, „Интуитивни абстракции“, „Мистични кръгове“, „Гестоария“. За него е изключително важен балансът между духовната същност и знаковата структура, равновесие, което той неизменно съблюдава.

Когато говорим за графиката на Станислав Божанков, трябва да отбележим, че тя е отражение на индивидуалната философия на твореца, че във всяка негова творба намираме духовните измерения на неговата вътрешна вселена, на неговият стремеж да се докосне до „визуалните“ контури на времето.“

Графичното изкуство за Божанков е само изразно средство, което използва да разгърне неговата изследователска дейност, чрез многото и различни техники, които предоставя то. Станко, както го наричат приятелите, работи акватинта, офорт, колография, линогравюра, мецотинто, обича да експериментира, дори си прави сам хартията. За него водещ е експериментът, до толкова, че дори и при правенето на хартия я създава обратно на всички правила за направата ѝ. Откъм 2000 година, последните 20-25 години излага повече в чужбина, т.е. липсва малко на местната сцена.

Той е роден в Кюстендил и след завръщането си от Полша живее и работи в него.Там се и запознахме с художника при едно от традиционните ни посещения в галерията по повод връчването на Националната награда за живопис на името на Майстора на 1 февруари. И някак естествено тези наши срещи станаха традиционни, както и при другите поводи да отидем в галерията на прекрасни експозиции, а от две години е и пространството, в което се връчва Националната награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“. Срещаме се и в София на различни изложби, защото Станислав Божанков се стреми да следи „на живо“ изкуството на колегите си. Художникът е участвал в около 400 изложби (биеналета, трианалета и др.) – Филаделфия, Маастрихт, Варна, Toрoнто, Тайпе, Майданек, Краков, Уимбълдън, Ибиса, Бусан, Сеул, Ню Йорк, Канагава, Лодз, Белград, Любляна, Евора, Куала Лампур, Тимишоара, Истанбул, Милано, Гуанлан, Болоня, Пиза, Клуж, Малборк, Гуанджоу, Джакарта, Люксембург, Шанхай и др. Имал е и участие и в няколко групови изложби в България. Има над  27 Международни и национални награди, отличия и дипломи като най-значимите са: 2003    Ню Йорк,“The Pollock-Krasner Foundation Grant”(живопис); 2007 Ню Йорк,“The Pollock-Krasner Foundation Grant”(графика и рисунка); 2016 The  American Art Awards (рисунка), LA, USA; 2022 “GOLD LIST- Top Contemporary Artists of Today” – селекция на списание „Art Market Magazine“ за 2022 ; 2023First International Prize DONATELLO, Borghese Palace, Флоренция, Италия. В началото на годината не успя да пътува до Флоренция, за да получи лично престижната награда поради сериозни лични причини…Но за отличията си споделя главно пред приятели.

В началото на годината  изложбата му „Ретро –секцио 30“ (7.02.2023 - 3.03.2023) във  великолепното пространство на галерия “ Графикарт“ бе много силна. Срещнахме се родовите, личностните и исторически теми, които вълнуват автора. Той самият тогава сподели, че благодарение на студентството в Краков, е разбрал, че няма как да се впише в света на изкуството ако не се обърне към своите „балкански корени. А миналата година през април Станислав Божанков показа своята забележителна концептуална изложба  “Царските двери на смисъла” - живописна инсталация с духовни и еко послания в недостроеното пространство на ГХГ „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил.

След изложбата си в “Графикарт“ художникът предприе и смело начинание – изложи  свои творби в Пирговата кула (XVв.), част от Регионалния исторически музей в Кюстендил. И уникалното ѝ пространство заживя по друг начин като среща във времето. Наскоро с негово съдействие там беше експонирана юбилейната изложба на Пламена Димитрова-Рачева, за която очаквайте в следващ текст на „въпреки.com”.

От ляво на дясно: Станислав Божанков, Диана Дюлгерова-Щир, Валентин Щинков и проф. Боян Биолчев

Отбелязваме всичко това не заради сериозната фактология в, уж, всекидневните вълнения и реализации на талантлив артист като Станислав Божанков, а защото за нас и не само, той е от ярките ни съвременни автори, предпочели родния град пред столицата. И работи по изящен начин, създава светове, неподвластен, сякаш на суетата. За него е важен смисълът, който отваря и потапя художника в необятното и понякога необяснимото, скрито в нас като хора за това какво носим в себе си, без да подозираме като история и вграждане в днешните състояния. В този контекст, а и не само „Рефлексия на образа“ е и художническият разказ за пътуването към себе си и разбирането на себе си. Но като зрители трябва да имаме сетива и чувствителност да проникнем също дълбоко, извън всекидневния поток, който ни залива в този наш свят и ни отдалечава от самите нас.

Изложбата на Станислав Божанков в галерия INTRO продължава до 4 октомври. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

Калия Калъчева: Моята провокация да рисувам пейзажи е хоризонтът

„„Био център“ е втората ми самостоятелна изложба тук, съм участвала съм и в три общи изложба на галерията. Така пише в сериозното ѝ портфолиото. Има един странен въпрос, който ми задават - за колко време съм направила тази картина или тази изложба. Аз вече казвам, че това е цял живот.“ Разказа за „въпреки.com” художничката Калия Калъчева по повод изложбата си в столичната галерия Little Bird Place.

И продължава: „Даже физически имам картини тук, които съм ги започнала преди 7-8 години и си дойдоха в този момент - влязоха в тази изложба. Мястото е много интересно, защото открих природата, макар че връщайки се назад имам и други работи, свързани с природата, не само индустрия и стъкла и бетон. Профилът на галерията ме въодушеви, вдъхнови да се обърна малко повече към природата. Пейзажът и тук, и сега, е животът, а той е и индустриален, смесено е, всичко това е нашата природа. Ние живеем в този бетонен свят и това е нашата природа.“. Допълва художничката.

Разговарям с нея пространството на Little Bird Place, която е на ул. „11 август“ № 7, а дни преди това тя откри друга изложба на същата улица, но на номер 2 в един от филиалите на Националната галерия, дома на великолепната ни художничка Вера Недкова (1906 – 1996). Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла. Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.

Калия Калъчева, снимка: архив на галерия Little Bird Place

Минала година тя нямаше самостоятелни изяви, но е работила за изложбата си в галерия Little Bird Place. А сега тя и тази в дома на Вера Недкова почти се събират на едно място. Дни след нашия разговор Калия участва в общата изложба System change, anyway или „Усещане за живопис“ /Съвременна живопис 2021/ доста по-далече - в Арт център Банкя с куратор проф. Десислава Христова. Но за това малко по-късно…

Сега сме съсредоточени върху изложбите ѝ между пет сгради на ул. „11-август“… А художничката споделя, че не могла да откаже на Диана Драганова-Щир, уредник в Националната галерия и куратор на изложбата ѝ в дома на Вера Недкова. „Знаехме, че ще съвпаднат. Първоначалният ми план беше поне да са през 20 дни, станаха 10, но там продължава четири месеца, а тук /в Little Bird Place/ в е до края на март. За мен беше много неочаквано. Искрено трябва да споделя, че ме беше малко страх, защото да застанеш до такъв колос като Вера Недкова в българското изкуство, не е лесно и беше голямо предизвикателство. Възхищавам се на Диана, защото първо се разбрахме в избора на картини. Представях си точно тези картини, тя хареса тези плюс още няколко. Разбира се, тя много добре познава творчеството на Вера Недкова. Оттам тя знаеше кои да избере. В моята глава не се съвместяваха тези картини – аз и тя. Беше ми супер странно, супер неудобно…Все едно да отидеш на някого на гости и него да го няма. Много особено се усеща енергията на Вера Недкова - все едно преди малко си е тръгнала, някой е разчистил и ние сме ги наредили…Това, наистина, ме стресна, но много харесвам такъв тип разговори, защото моята епоха, сегашния момент, в който аз живея и нейното време, което тя е предала в нейните творби се срещат.

От изложбата "Пейзажи" - Вера Недкова, Калия Калъчева, снимка: архив на НГ

Дори с проф. Станислав Памукчиев /той готви текстове за каталог на Калия Калъчева –б.а./ си говорихме, че тези цветове, които аз използвам наготово, те са взети от магазина, тя ги е постигала. Това, че стоят една до друга тези картини, които аз съм взела „наготово“, но все пак, съм трансформирала, а тя ги е смесила тези цветове, тогава, и сега като че ли се допълваме и се заговорихме. Езикът на изкуството е един. Харесва ми тази комбинация от нещата и, наистина, Диана Драганова –Щир направи такъв подбор, впечатлена съм.“ Признава искрено художничката.

Но се връщаме заедно с нея към изложбата ѝ „Био център“, а и сме пространството на галерията сред картините ѝ. Във въведението си към нея Калия отбелязва: „Био център се превърна в синоним на двойственост. Хем жизнено-трептящ свят, хем измислен собствен космос. Типичен двоен стандарт – наслагване на образи с общ смисъл и различна естетика. От друга страна, чрез думата-вселена „център” откривам кръга, олицетворение на Земята и Слънцето, на зараждането и жизнената сила. Център на кръга е темата за пейзажа, затворен от безкрайна линия. Био център се превърна в лаборатория на търсенията ми. Това са парчета от всекидневието, вълните на живота, имагинерни пространства, реални форми, абстрактни реалии или просто усещане за гора. Така понятията био и център се превърнаха в синоними, защото косвено и пряко означават живот, активност, обхват, сюжет, облик.“

От изложбата "Био център", снимка: архив на галерия Little Bird Place

Питам я какво я привлича най-много в пейзажа, извън индустриалните посоки, които основно присъстват в творбите ѝ. А тя отговаря: „Моята провокация да рисувам природата са хоризонтът и полето. Имам теза, че моите абстрактни природни пейзажи – хоризонтът е тази линия, която превръща моята абстракция в пейзаж. Това е линията, която ги смъква на земята. Ако абстракцията е нещо, което рее в облаците или в някакви други измерения, хоризонтът е нещо, което те приземява.“ Този път, аз я приземявам с въпроса дали не я притеснява, че ние, днешните хора, стесняваме хоризонта си, почти всекидневно. „И да и не. Ограниченията и самоограниченията са тоталният бич на съвремието. Но мисля, че душата няма лимити – има хора, които стесняват хоризонта, има хора, които нямат хоризонт, дори. Те са толкова абстрактни, че при тях не съществува това наше земно материално измерение. Някъде там се получава някакъв баланс, този баланс търся и в моята инсталация „Дзен/Кич“, която беше в Credo box на галерия Credo Bonum. Тя беше посветена точно на сблъсъка на материалното и духовното – този будист е завъртял кръгчето и е в мир със себе си, с природата, измерението, в което е решил да живее и от другата страна – целия материализъм, който бихме искали да имаме и всички възможности на света. Но като ги наредиш всичките възможности, те се оказват не толкова много.“

На пръв поглед заглавието на изложбата ѝ Био-център“ звучи странно, но Калия Калъчева пояснява: „Появи се желанието ми да огранича хоризонта в някакъв кръг. Този кръг, хем е ограничение, хем е без край. Био, защото сме, все пак в Little bird и реших, че био е една много интересна дума, провокативна. Отново е символ на двойния стандарт – хем е полезно, но ако имаш продукти с този етикет – не е много сигурно, че това е така.

От изложбата "Био център", снимка: архив на галерия Little Bird Place

А центърът, независимо, че е точка, аз го усещам като кръг. Намерих този формат на картините 30х40, намерих и стари свои картини и реших, че ще е много интересно да сложа едно, което е вече нарисувано и ако сложа едно по-бяло петно по средата – в него има друга картина. Да има картина в картината и по този начин да представя някакъв вид наслагване на образи, които да си кореспондират, или пък да не си кореспондират, или пък да са контрастни Беше дълго, независимо, че чисто физически беше в последните месеци, но както казах, вечно. Но имах голямо колебание. В началото бях сигурна, че искам така да се казва, но после почнаха съмненията и после след всичките борби и войни и т.н. си остана био-център. Аз и в текста съм го написала, макар, че осъзнах, че и двете думи означат едно и също. И това е животът!“.

В изложбата ѝ са експонирани и нейни бижута, така беше и при предишната ѝ “Смени Пейзажа!“, в галерия Little Bird Place, но те са много различни от това, което приемаме за бижу /имаме прекрасни художници-бижутери/. „Винаги съм обичала за правя приложни неща, сръчна съм в ръцете. Даже се шегуваме вкъщи, че има ли нещо, което трябва да се поправи, аз го поправям. Бижута съм правила още от гимназията. Бижутата са част от картините ми, техниката, която мислех и развих може да бъде прилагана. Аз я наричам парчета. Имах изложба „Парчета“ в галерия „Юзина“ 2016, варак, златен лист, както си го превеждаме на български. Живописният слой го създавам извън картината. Става една кожа, един слой, който аз мога после да колажирам, да режа, да обработвам допълнително. Акрилната боя е невероятен материал, който дава възможности. Абстрактността ми се случваше, докато правех самите парчета, всъщност на едни гладки повърхности, които са, няма значение от какво, може и на някакъв найлон. Това трябва да се отлепи, тоест аз разпилявам боя, подсилвам я с лакове и други материали, отлепвам я и оттам нататък мога да колажирам. Осъзнавах, че колажът е доста по-сложна техника от една обикновена живопис. Защото има много повече мисъл – кое парче, кое петно, кое нещо трябва да се сложи. А в живописта седиш и рисуваш – нищо не се случва или го поправяш или преправяш или цялата картина я скулптурираи. При колажа – слагаш го там и това е. После продълж��х да се вълнувам от наслагването на цветовете в някакъв по-прозрачен вариант, защото и ударният замах на четката много ме вълнува като абстрактен елемент. Представям си как пръскам някакви бои залепям, после отлепям, някак го унищожавам, за да го сложа така, както трябва да седи на мястото си на картината.

От изложбата "Био център", снимка: архив на галерия Little Bird Place

Подготвителната част е много експресивна и после продължава много дълго, както с тази работа отсреща – това парче беше на какви ли не картини, къде ли не съм го местила. Много дълго го влачих, даже е създадено на морето, във Варна, носих го, къде ли не…“.

Споделя, не без вълнение Калия за работата си. Признава, че първо показва работите си на майка си и на сина си Андрей, той е все още дете, но понякога ѝ помага. Познаваме го от бебе, когато Калия с него ходеше по изложби, а той в кенгуруто в прегръдката на мама.

За първи път се срещнахме с изкуството на художничката на Есенните изложби в Пловдив с куратор Галина Лардева вече в далечната, както ни се струва с днешна дата 2013 година. Тогава тя бе озаглавена „Форсиране на избора”. Работите на Калия бяха експонирани на стените в двора на Балабановата къща. Много бяхме впечатлени от въздействието и зрелостта им, сътворени от много млада авторка на 26-27 години. А и от самата нея – усмихната и лъчезарна и продължава да е това слънчево момиче. След това в годините не сме пропускали всяка нейна изложба, поне в София – в „Юзина“,в „Ракурси“, в „Нюанс“, в „Нирвана“, както и в общите. Тя участва и в изложбата в Градската галерия във Варна „Борис Георгиев“ /2018/ по проекта на фондация „Въпреки“ „Учители и ученици в изобразителното изкуство“ в частта на вдъхновителя на идеята ни забележителния творец проф. Андрей Даниел. /заедно с него��ите ученици в различни други експозиции бяха представени тогава и възпитаници на колегите му проф. Емил Попов, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Николай Майсторов - б.а./.

Правдолюб Иванов и Калия Калъчева в галерия "Ракурси", снимка: Стефан Джамбазов

Припомням ѝ тези моменти, а Калия е категорична, че който се е докоснал до комбинацията Андрей Даниел и Правдолюб Иванов /като негов асистент по време на следването ѝ в НХА - б.а./ е голям късмет. Споменавам ѝ, че на 28 март Андрей Даниел би станал на 70 години, но отлетя от нашия свят на 24 януари 2020 година. За неговите ученици това беше огромна болка и му посветиха изложба в тяхното прословуто Ателие 51 в Академията.

А Калия по свой начин продължава: „Преди дни имахме такъв разговор и с проф. Станислав Памукчиев. Ще разкажа една история, заради която жестоко се поболях. Беше на изложбата ми “Имагинерни Конструкции“ в галерия „Ракурси“ през 2020 година и се обадих по телефона на проф. Даниел да го поканя. За първи път му чух гласа от дълго време – покрай майчинство, дете, правех и някакви изложби. Бях загубила връзка с него. Вдигна ми телефона, аз се представих. С Коко /Константин Костов, негов асистент, сега води Ателие 51 – б.а./ се видяхме и си говорихме колко ще е хубаво да отидем в ателието на Андрей да се видим. Имахме уговорка във вторник, даже и с Нора Ампова /също ученичка на художника, която живее и работи в Швейцария- б.а./ беше в София и си говорихме колко ще е хубаво да отидем. Във вторник нещо не успяхме и в сряда получих тази вест, че повече никога няма да се срещнем с него или ще се срещнем някога, но някъде другаде…Разговорите си останаха завинаги на друго ниво. Продължавам да мисля какво би казал, особено сега за тази изложба. Не знам дали за тази бих говорила с него. За другата в „Ракурси“ дори си говорихме. Попита ме дали е станала добре, дали съм доволна. И аз му казах, че съм доволна и че добре е станала. Единственото, което мога да си призная и да споделя, че в Художествената академия никога не се сближих с него, както други колеги, които така се сближиха, че разговорите им преминаха на ТИ. Врях и кипях някак си в периферията и на него и на колегите ми. Но ние всички бяхме много близки, но аз някак си не успях да намеря прекия път до него.“ Прекъсвам я с моето виждане, че той го е намерил, защото приживе ни е споделял на Стефан и мен колко я цени.

От изложбата "Био център", снимка: архив на галерия Little Bird Place

А тя спонтанно казва: „Да, да, но това ми помогна да си правя, каквото си искам. Като се махнах от Академията – до този момент съм се съобразявала, иначе там беше много емоционално и да се смеем и да се напием, да си ревем един на друг . всичко! След като завърших и се дипломирах си казах, че съм много щастлива, че се махам. Последвах нещо, което Андрей Даниел беше споделял за собствения си живот, за собствения си път, което много ме беше впечатлило, явно още като студентка. Академия, Академия, свързан си много емоционално, ние всички работим заедно от първи курс до магистри, най-различни възрасти, учиш се от всеки. Има второкурсници, които напредват толкова бързо, че са по-добри и от магистрите. Магистрите и те могат да вземат нещо от по-малките. Няма го това – ти си първи клас – ти си пети клас, не съществуваше. Беше някак много семейно. И той казваше, че като завършил Академията, се отделил. Поел си неговия път. И си спомням как казваше, че Академията станала малка, малка…Някъде изчезнала и аз дори емоционално запомних думите му. Каза, че шест години по-късно се е върнал отново в Академията /като асистент на проф. Иван Кирков – б.а./. Но си мислех за това как Академията е станала малка точка, пожелах си го и като че ли го изпълних.“

Продължаваме разговора за бъдещия ѝ каталог за изложбите ѝ в Little Bird Place. Предишната самостоятелна бе отново с предизвикателното, в най-добрия смисъл на думата, заглавие през 2020 “Смени Пейзажа!“. А това ни отвежда отново към проф. Станислав Памукчиев. С него се видяхме на изложбата на Калия в дома на Вера Недкова и той беше много респектиран, както ми сподели. А художничката допълва, че ѝ казал за изложбата с Вера Недкова, че е дар от съдбата.

Калия Калъчева и проф. Станислав Памукчиев на съвместната ѝ изложба с Константин Костов и Деян Янев в галерия "Ракурси" 2020, снимка: Стефан Джамбазов

„Това, наистина, е голям подарък от съдбата, от живота, от висшата сила високо над нас. Това е много сериозно, така смятам. За тукашната каза, че му е много интересен този момент в моите работи. Имам една много любима негова реплика, която ми я беше казал веднъж на улицата, може би, преди 5-6 години, че се движа на границата между добрата и лошата живопис. Толкова ми хареса! Къде ли не съм го цитирала!“. Споделя Калия с прекрасната си усмивка, малко самоиронична и винаги много искрена.

Както написах по-горе след кратко време се видяхме на изложбата в Арт център Банкя “Усещане за живопис“ /Съвременна живопис 2021/, която заслужава специално внимание. В експозицията са включени творби на Александър Инчовски, Валентин Стефанов, Верджиния Влъчкова, Георги Георгиев – Жоррас, Георги Ружев, Десислава Христова, Калия Калъчева, Лора Тонева, Мирослава Янкова, Нина Ковачева, Никола Цветанов, Петър Петров, Пенка Минчева, Стефан Гаджовски. Част от мотива на куратора Десислава Христова: „Йероглифът за криза на китайски означава, както опасност, така и благоприятна възможност. Тази идея и дуалност дълбоко ми импонира, тя съдържа в себе си едновременно и проблемите, �� решенията им. Интересен ми е пътя и посоките, в които изкуството се развива и променя в това време на безпрецедентна криза. Размиването на границите между изкуствата, вследствие на разместването на парадигмите, от години е дълбоко проникнало в съвременните художествени форми и практики. И това е прекрасно – имаме свобода на авторско изразяване, за каквато не сме си и мечтали! Това е и нова възможност, която ще доведе до качествено нов,различен смисъл и употреба на изкуството. Такава е и кураторската ми визия за 6-тото издание на Съвременна българска живопис в Арт център Банкя. Повечето от участниците в тази изложба или не са живописци, или използват медията по нетрадиционен начин, с нетрадиционни материали и звучене. Представям идеята ми за живопис, усещането за живопис, което витае във въздуха, подобно на култовия филм с Ал Пачино и Крис О’Донъл „Усещане за жена“.“

Присъствието на Калия във великолепното пространство на галерията по свой начин илюстрира посоката, в която Десислава Христова е избрала като куратор диалога за нетрадиционното не само в живописта. Изложбата в Банкя е до 31 март.

Калия Калъчева, 2020, снимка: Стефан Джамбазов

От позицията си в днешния ден, в сложното ни битие, с вече натрупан художествен опит, въпреки младостта си Калия Калъчева се връща във времето и като лична равносметка: „Избрах професията си в шести клас, после в Художествената гимназия, не можех да си представя, че няма да уча в Академията Не съществуваше такава мисъл, изобщо! После в първи курс си казвах защо съм тука, беше ми странно, после се поотпуснах. Била съм малка. Осъзнавам, че живописта е за малко по-зрели хора. Бях, тогава на 18…“. И двете се съгласяваме, че това е хубав финал на разговора ни. Сигурна съм, че ще продължи и когато отворим каталога ѝ, а и с��ед това. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив на галерия Little Bird Place, Национална галерия и Стефан Джамбазов