#Джулия и Константин Ганеви

[vprki]

Аглика  Генова и Любен Димитров: Дуото е да споделяш с любимия човек

Клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров получиха блестяща награда - „Оскар” в музиката, както я определят. Но какво стои зад тази награда освен труд и талант? И как две силни индивидуалности в изпълнителското изкуство като тях успяват да преодолеят съперничеството и да заработят в синхрон? Една тема важна не само в музиката, но и в живота. За това става дума в разговора ни с тях специално за „въпреки.com”. Не случайно двамата казват, че клавирно дуо може да се създаде само от хора, които се обичат, или пък са свързани емоционално близки роднини.

Разговаряме с двамата дни след като беше оповестено, че световно известното ни клавирно дуо завоюва престижната германска награда Echo Klassik 2017 в категория „Запис на концерти от 20/21 век" - за компактдиска им с музика на Бела Барток и Виктор Бабин, записан със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Йордан Камджалов. За наградата ще разкажат малко по-късно. А преди това ще тръгнем от началото. Историята на Аглика Генова и Любен Димитров е за книга. От деца, дори без да се познават, пътят им върви заедно. И двамата са започнали да свирят ��а пет години и половина, тя в Пловдив, той в Русе. Явяват се на различни детски конкурси и имат награди. Тя знае, че има едно талантливо момче в Русенското музикално училище, включено в черното тефтерче на изключителните пианисти и педагози Джулия и Константин Ганеви.

Джулия и Константин Ганеви

„Те обикаляха всички възможни музикални училища или пращаха свои асистенти, ако нямаха възможност. Това беше изключителна система – желязна, високо професионална.

Константин Ганев ме откри на 9 годинки в Пловдив

в салон № 3 в известните вили тогава, предоставени на нашето музикално училище. Няма да го забравя - той дойде, влезе - аз трябва да му свиря. Едвам стигам педала и се готвех за конкурса „Светослав Обретенов”. Той ми каза: „Аглика, моето момиче, сега отварям едно черно тефтерче. След урока ни ще запиша твоето име, ако не го запиша, не се притеснявай и догодина пак ще дойда и ще те чуя, по-догодина пак ще дойда. Спокойно свири и се радвай на музиката!”. Беше много усмихнат, много отворен човек, Бог да го прости! Така, че от 9 годишна имам щастието да съм в това тефтерче и с Любен е било по същия начин”. С усмивка разказва Аглика, а Любен допълва: „Тогава на практика ние, без да се познаваме лично започваме да се представяме на различни национални или международни конкурси. Не можеше пътищата ни да не се засичат. Единствено знаехме имената си от списъка на наградените. Оттогава малко или много започнахме да вървим един с друг, без да го осъзнаваме. Когато аз разбирах, че Аглика се готви за някакъв конкурс означаваше, че аз трябва да започна също да се готвя двойно по-засилено и по-концентрирано”.

През цялото време са само конкуренция. Като ученици двамата разделят на конкурса „Димитър Ненов” в Разград първата награда. Учителката на Аглика от Пловдив Стела Осликова ѝ показала Любчо от Русе и ѝ казала, че с него разделя наградата и да не мисли, че е единствена. По-късно разбират, че бабите им са се познавали, а майките им свирили в един оркестър – майката на Любен като пианистка, а на Аглика била цигуларка. Те ги събират, но ��оста по-късно. По време на детството им като много млади са вървели един до друг, без да се срещат. А ненаписаната книга продължава…  Дуото се родило в Хановер и то след като са били приети като солисти за аспирантура при знаменития Владимир Крайнев, който лично ги поканил. Той е последният ученик на Хенрих Нейгауз, забележителният руски педагог. Негови са ученици са били и Святослав Рихтер,  Джулия и Константин Ганеви и цяла плеяда знаменитости. Аглика и Любен гордо казват за себе си, че са внуци на тази школа.

Владимир Крайнев

„Не беше наша идеята за дуото.

Владимир Крайнев първо покани Любен за майсторския си клас за солисти, след като го чува на соло конкурс в Токио. Той е в журито заедно с Константин Ганев.  В този момент той образуваше в Хановерската академия своя силен клас. Прекъсна класа си в Москва и се премести със съпругата си Татяна Тарасова /знаменитата треньорка по фигурно пързаляне –б.а./. Ние вече бяхме любовна двойка, защото се срещнахме при Ганеви в София. Дуото се появи пет години, след като я имаше вече любовта – официално се знаеше Любен и Аглика се обичат и са вече заедно. Ганеви бяха на върха на щастието си и независимо, че те бяха дуо никога не са ни подвеждали с тази идея. Никога не са го правили, може би е било още рано, ние се обучавахме за бакалаври”, припомня си Аглика, а Любен продължава мисълта й, както и в целия ни разговор, като че ли разказът е един, но на два гласа, вероятно както се получава и в съвършеното им клавирно дуо. „Преценявали са може би, че като солисти трябва да се развием максимално индивидуалността, за да може ние индивидуално да достигнем до тази идея, а не просто под влияние на нашите преподаватели”.

Преди да отидат за аспирантура като индивидуални солисти при Владимир Крайнев две години ходят при него на частни уроци паралелно с подготовката си като бакалаври в Националната академия „Панчо Владигеров”. След заминаването на Ганеви в Токио довършват обучението си при проф. Стела Димитрова – Майсторова и завършват 1993/94 година. След тежък изпит Крайнев приема и двамата за аспиранти в Хановерската академия 1995 година, казва им, че вече са негови деца. Не решава само той, а авторитетна комисия от легендарни имена. В края на първата година от обучението им най-случайно се случва, може би, най-важното събитие, което ще определи новия им път. „Работим с Крайнев само соло. Свирим в неговата стая, той отиде да изпуши една цигара. Ние като двойка, живеем заедно в Хановер. Сядаме на двата Steinway-а стая 142 на Академията и свирим за един соло конкурс в Корея, на който и двамата трябва да се явим като конкуренти Шопен – Етюд, което не е за дуо. В този момент влиза Берн Гьоцке, който е колега на Крайнев, немски професор. След месец имаше камерен конкурс в Хановер от дуо до квинтет с много хубави награди. Помислете – ще го споделя и с вашия учител. Вие сте двойка. Крайнев каза: „защо не! Да опитаме! Аз съм свирил така за шоу!” Програмата -  Рахманинов втора сюита, Лютославски Вариации, Моцарт -  соната, най-класическия репертоар. Почваме неистова работа и печелим Първа награда! Безспорна първа награда от всички състави.

Аглика Генова и Любен Димитров - снимка Bernhard Schaffer, личен архив

Крайнев беше в публиката. „Това, което стана тази вечер на сцената е нещо необикновено. Но още няма да казвам нищо. Това е нещо локално, само Хановер, да пробваме нещо международно – италиански конкурси, в Токио в Маями конкурси за дуо!”. При нас дойде диригент, който беше в журито и ни каза, че след 9 месеца ARD, Мюнхен правят конкурс за дуо. Ще се подготвите ли? Това е неистов репертоар, това е толкова много музика, всичко наизуст солисти. Дуото трябваше да се узакони. Говорихме с проф. Гьоцке и той каза, че трябва да се явим на изпит като дуо в Хановерската академия. Това беше революция, нямаше го в учебната програмата. Явихме се и ни приеха като дуо за аспирантура, втори път. Главата ми пламва от емоции и чувства сега, като разказвам. И тогава наистина стартирахме с истински сили за конкурса в Мюнхен. А Крайнев каза, че това е океан, нека да скочим първо в басейна, после в една река и да се изгради някакъв сценичен опит…”, припомня си Аглика.

Следват първи награди на конкурсите за дуа „Белини” в Италия, 1995 г. в Токио 1996 г., въпросния в Мюнхен същата година. Следва първата им награда на най-престижния конкурс в техния жанр Dranoff  в Маями 1997 година – истински триумф за тях. /сега те са негови артистични директори и техни възпитанници печелят награди – б.а./ В този целия период Крайнев / 1944-2011/им се посвещава и солистично и като дуо.

„Беше като лъв с нас. Рано почина”,

с обич и малко тъга споделя пианистката. А Любен продължава: „Пътеводни светлини за нас след изключителната подкрепа на Владимир Крайнев, който от самото начало каза: „Това е прекрасен път за вас, вие обединявате вашите прекрасни индивидуалности, вашата творческа енергия обединявате, а не се борите един срещу друг. Това е радостта да комуникирам с една толкова близка и сродна душа на един език, който толкова много обичаме – музиката. Всички наши творчески музикални идеи можем да ги споделяме с този човек, когото обичаме в живота. Говоря и от името на Аглика, защото сме го обсъждали доста в последните години, когато започнахме вече малко по мъдро да разсъждаваме върху нещата. Имахме възможността да се замислим за какво става въпрос и да го обсъдим и с публиката”.

И сега изключителната награда, за която стана дума в началото на нашия разказ - престижната германска награда Echo Klassik 2017 в категория "Запис на концерти от 20/21 век" - за компактдиска им с музика на Барток и Бабин, записан със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Йордан Камджалов!

Наградата може да се сравнява с Оскар,

но в музиката. Тя е в три жанра класическа музика, поп и джаз. Всяка една от тях има поне по 50 подкатегории, като Ехо класик, която има 22 категории с 54 изпълнители. По тази причина Ехо наградите се поставят и над наградите Грамми. Тя ще им бъде официално връчена на 29 октомври. Това е и изключителен успех за БНР като продуцент на записа. Само лейбълите имат право да направят кандидатирането за наградата. Звукозаписната фирма CPO работи с радио или със звукозаписна компания. Там продуцентската работа е разделена на две части – едната работа я поема лейбъла CPO и в комбинация с радио. Наградата идва за един изцяло български екип, работил върху музиката в компактдиска издаден през 2016 г. от немската звукозаписна фирма CPO, с която дуото работи повече от 20 години. Самата награда Echo Klassik е особено важна с това, че отличава постиженията на музиканти с вече реализирана кариера и категорията, в която този албум спечели - „Запис на концерти с музика от 20/21 век”, е доказателство за високото майсторско ниво на пианистите, дори и по отношение на избора на репертоар.

Снимка Росен Донев, личен архив

„Това ще бъде бляскаво начало на нашия нов сезон и придобива още по - голямо значение след наградата. За нас ще бъде особено емоционално изживяване да свирим в легендарна зала „България”. Споделя пианистката Аглика Генова за радостта, че двамата с Любен Димитров ще сред солистите за отбелязването на 80 годишнината от откриването на залата. А Аглика продължава: „Да призная, с Любен сме го споделяли между нас двамата многократно, когато влизам на сцената в тази зала „България” преди да започне оркестърът или когато сме свирили рецитали настръхвам. Едно усещане на дълбоко преклонение към тази зала, към тези стени. Имам усещането, че съм в храм, храм на музиката. За нас е тъжно, че тук там мокетът не е  изчистен, стълбите не са пометени или някоя чистачка е решила, че с Pronto може да изчисти клавиатурите на роялите… Но стъпим ли на тази сцена, ние забравяме тези малки проблематични ситуации. За нас е важно, че

имаме честта да застанем на тази сцена,

на която са били Святослав Рихтер, Владимир Крайнев, нашият учител, Дмитрий Шостакович, какви ли не имена, световни диригенти, както наскоро беше Валерий Гергиев. Това са празници на музиката и ние сме част от тях. Много се радваме, че маестро Найден Тодоров, /това е първото ни гостуване под негово диригентство и най-после се събираме на сцена/ има такава блестяща идея”. С възторг говори пианистката.

Концертът е на 9 октомври,  ще бъде изпълнена същата програма, дирижирана преди 80 години от проф. Цанко П. Цанков, концертмайстор е бил Арсени Лечев. Сред солистите в първата част с произведения на Бах и Хендел са били органистът Жозеф Боне и знаменитите пианисти Люба Енчева и самият Димитър Ненов. Във втора част само с творби от български композитори Панчо Владигеров солира в третия си концерт за пиано, създаден специално за откриването на Зала „България”.  Дуото Аглика Генова и Любен Димитров ще изсвирят концерта в до минор за два рояла на Бах, както навремето изключителните им предшественици, а забележителният ни пианист Людмил Ангелов концерта на Владигеров. „За нас двамата е привилегия в светинята зала „България” да свирим вечния Бах под диригентството на Найден Тодоров, заемайки мястото на безспорните светила в българската музикална култура и изпълнителско изкуство, каквито бяха Люба Енчева и Димитър Ненов. Не може човек да не се преклони в сърцето, в душата си пред тях. Те са хора от тази генерация, от тази история на България, която трябва да остане винаги жива и, която винаги да бъде нашият еталон. Не само да се опитваме да ги сравняваме с нашето съвремие, в което понякога, за съжаление, често залитаме и отиваме към едни псевдо величия и сравнения. Това са истинските нива н�� българската култура и изпълнителско изкуство, които сме имали и би трябвало да се стремим да раз��иваме нататък”, казва Любен.

Снимка Andreas Harbach, личен архив

Според двамата това е приказен жанр - клавирното дуо е предизвикало вниманието, любовта, респекта на големи гениални композитори – Рахманинов, на неговия учител Антон Аренский, Шуберт, Моцарт, Шопен, по-малко, на Лист, Дебюси, Равел, Сен-Санс, Стравински, Шостакович, Гьорг Лигити, на Бах с произведението, което ще изсвирят на 9 октомври /от творба за обой и цигулка, той е усетил и го е направил за две чембъли/ и още, и още. „Тези всички композитори са си посветили живота на този жанр. Казахме си с времето след всички победи на конкурсите, след записите, че може би

това е нашата мисия.

Ние сме двама силни солисти, които има какво да кажат на сцената, но явно е било нужно това. Ние работим по темата, обучавайки наши бъдещи последователи, те да продължат тази мисия, защото този жанр има нужда все още от подкрепа. Той е толкова красив, но много скъп финансово и труден за организиране. За да има професионален концерт за едно дуо,примерно в една Германия да пристигнат два подходящи рояла не ограничавам цифри и години, те са скъпи, организацията, промоцията, хонорарите... ”, изброява Аглика. А Любен допълва: „Да не говорим в световната музикална литература колко произведения са композирани за две пиана и впоследствие са били оркестрирани. Ние почнахме веднага от А до Я, нямаше време да мислим кое точно ни харесва да свирим. Много бързо успяхме да се запознаем с възможностите на този репертоар и това, което е още по-важно, че такива велики композитори са виждали смисъл в създаването на музика в този жанр. Искат да изразят нещо, за което соло пианото не им е достигало, въпреки че са били прекрасни пианисти самите те”.

Аглика Генова и Любен Димитров са дуо вече 22 години. Едва ли могат да се изредят успехите им като концертиращи артисти, като записи, те са световен и търсен авторитет като ансамбъл и като преподаватели. Между тях има и нещо още по-силно – те сякаш дишат заедно не само на сцената. Любен е категоричен, че „опитваме се с много респект да подходим един към друг. Понякога се получава, понякога по-малко, но както каза Аглика истината е на сцената. И това, което е важно - опитваме се да обясняваме идеите си защо смятаме, че трябва да е така, опитваме се да обясним логиката си на партньора. В повечето случаи нещата се изглаждат, защото те стават разбираеми, та ние говорим един и същи език. Ако нещо остане неизчистено при генерална репетиция - при изсвирване на сериозно на сцена вече се усеща нещата накъде отиват. Музиката сама проговаря”, с усмивка казва Любен Димитров. ≈

Текст: Зелма Алмалех