#Гекова | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 2 months ago

Text

„Когато розите танцуват“ на Валери Петров се завръща в своя театър - Сатирата

Сатиричният театър „ Алеко Константинов“ започна амбициозно новия театрален сезон с две премиери – „Буржоата благородник” от Молиер под режисурата на Бойка Велкова и „Креват за двама” от австрийския писател Рене Фройнд с режисьор директора на театъра Калин Сърменов.

Смело решение на ръководството на театъра и премиерните постановки да бъдат в един и същи ден на 3 октомври - „Буржоата благородник” в камерната зала „Методи Андонов“, а „Креват за двама“ с подзаглавие в скоби, поставено от режисьора „тотално бедствие“ в големия салон.

Предния ден журналисти и приятел�� имахме възможност предпремиерно да гледат класиката ��а Молиер. Непосредствено преди премиерите Калин Сърменов разказа и какви нови постановки готвят в Сатирата, за това по-късно в текста.

„Буржоата благородник”

Бойка Велкова /на водещата снимка с Калин Сърменов/ за трети път поставя в Сатиричния театър, като се посвещава на класиката още с първата си постановка „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ от Оскар Уайлд, 2019. Последва „Постоянната съпруга“ („Очарователни грешници“) от Съмърсет Моъм, 2022. И сега „Буржоата благородник” от Молиер, написана от автора като комедия балет и е родоначалник на жанра мюзикъл в 1670.

От 2013 година не поставяна у нас пиеса на драматурга, ярък представител на френския класицизъм. Преди повече от 10 години в Театър „Зад канала“ бе премиерата на забележителния спектакъл на Лилия Абаджиева „Скъперникът“. Парадокс или не през 2022, когато световната театрална общност отбеляза 400 години от рождението на Жан-Батист Поклен дьо Молиер и гледахме великолепни чуждестранни представления по време Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на Платформата „Световен театър в София“, нито една родна трупа не пожела да работи негови пиеси. Единствено по този повод Международното триенале на сценичния плакат в столицата в партньорство с Държавния културен институт към МВнР и Френския институт у нас представиха в онлайн формат проекта „Молиер без граници“. Той бе посветен на творчеството на големия драматург, а колекцията обединява на�� 35 български и чуждестранни плакати от богатия фонд на Триеналето…

„Буржоата благородник”

Бойка Велкова е избрала забележителен екип – музиката е на Теодосий Спасов с негова нова композиция, която звучи неговият кавал. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, костюмографията – на Тита Димова-Вантек, пластиката – на Мила Искренова, драматург е Михаил Тазев. Самите имена са вече марка за висок професионализъм, което лъха от целия спектакъл. Актьорите са пленителни в ролите си, всеки по своему, но се усеща колко сериозно и вдъхновено са работили именно в интерпретацията на режисьорката. Представлението, освен класическия текст на Молиер (превод Паисий Христов) носи усещането и разбирането за днешния ден и сегашните амбиции, неудовлетворености, хитрини, безпомощност и много още. Специално трябва да отбележим актьорската игра на Николай Върбанов като господин Журден и Елена Атанасова като госпожа Журден, изградени сложно като персонажи от Бойка Велкова. Те не са еднопланови с единствен етикет, както традиционно несправедливо се отнасяме към персонажите на Молиер - от комедийната им, понякога до гротескност, изява до трагичната невъзможност да бъдат това, което им се иска и мечтаят за него с наивност, стигаща до абсурд. В другите персонажи се превъплъщават Люсил – Анджелика Джамбазова, Никол – Лана Гекова, Клеонт, Учител по фехтовка – Михаил Сървански, Ковиел и Майстор шивач – Александър Григоров, Доримена – Полин Лалова, Дорант, Учител по танци – Любомир Ковачев, Учител по музика – Константин Икономов, Мюфтия, Учител по философия – Мартин Каров, Първи лакей – Живко Сираков, Втори лакей – Йордан Сталев (гост-актьор, клас Калин Сърменов, ТК „Любен Гройс“).

Николай Върбанов като господин Журден

Целият спектакъл е изграден като танц. Бойка Велкова е свързана с балета и изборът ѝ на Мила Искренова като хореограф се отблагодарява с великолепието си. Тя обича да работи в театъра и се вижда как е подготвила актьорите в шеметните им изпълнения на сцената, без да се чувстват ограничени от пространството на камерната сцена. Спектакълът има и своите драматургически, режисьорски и изпълнителски кулминации. И преди всичко се вижда радостта, щастието на актьорите в различните им роли, състояния, както е по текста на Молиер. Турският епизод, според тогавашната мода, е бил специално включен по настояване на Краля Слънце Луи XIV. Картината изисква и съответна екзотична музика, така блестящо сътворена от Теодосий Спасов. Това един от моментите в представлението, които буквално взривяват публиката.

Рене Фройнд

Независимо, че в последните години има преводи на австрийския писател и драматург Рене Фройнд, той е малко познат у нас. Драматургът на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ е предложила на Калин Сърменов „Креват за двама“ (Тотално бедствие) в превод на проф. Владко Мурдаров. Тя познава в детайли пристрастията му към немско езичната драматургия. /във „въпреки.com” може да прочетете тук/. Във въведението към спектакъла режисьорът е написал: “Много често в опитите си да постъпим правилно забравяме да се вгледаме в човека, заради когото са всичките ни усилия. Слагаме собствените си представи пред нуждите, чувствата и емоцията на другия. Тоест, да забравим за себе си, за да можем да разберем човека, когото твърдим, че обичаме. Най-трудни са простите формули!“

Сценографията е на Ванина Цандева, композитор и музикална среда Диана Чернева, пластика Татяна Янева. в ролите: Сандра – Александра Сърчаджиева, Томас – Николай Луканов, Лео – Явор Борисов, Елизабет – Стела Ганчева.

Рене Фройнд е роден в Деня на влюбените, 14 февруари 1967 г., във Виена. Запленен по романите на Ерих Кестнер и Карл Май, започва да пише още 12-годишен. От писането не успява да го отклони нито следването му на философия, нито работата му като драматург в една от най-добрите виенски сцени „Театър ин дер Йозефщат“. Автор е на театрални и радиопиеси, пет романа, есета, документални изследвания. Творбите му са отличени с национални награди, а той няколко пъти получава авторски литературни стипендии или стипендии за създаване на драматургична творба. Живее в алпийското селце Грюнау им Алмтал – местност, която се слави със своите чисти езера.

Стела Ганчева /л/ и Александра Сърчаджиева /д/

Той ще пристигне в България на 1 ноември, за да гледа в Сатирата своята пиеса „Креват за двама“ в режисьорската интерпретация на Калин Сърменов. Съобщиха от трупата на пресконференцията, посветена на новия сезон, което споменахме в началото. В интервю за БТА режисьорът споделя: „Историята на Рене Фройнд е доста скромна в театрите в България. Мен това ме изненада, защото в стилистиката му на мислене има ��ногоплановост. На пръв поглед, започва една история, която ще заведе някак си зрителския интерес и емоциите в една убежна точка, а се оказва, че в движение убежната точка се разминава. Даже някой път се преплитат и хоризонти. До такава степен се губи усещането за последователност, което води след себе си една изненада и тази изненада е част от един прекрасен театрален разказ. Разбира се, много е важно и как ще се направи това нещо.“

Явор Борисов

Всъщност, нещо като изненадите, които ни поднася всекидневно животът в личните ни взаиомоотношения, когато се опитваме да променим човека до нас. От своя страна – той също иска да ни направи по свое подобие. Това е най-големият ни враг. „Егоизмът съществува и няма как да избягаме от него – по простата причина, че ние се раждаме със знанието, че ще си отидем от този свят и няма как да избягаме. Но това, че се опитваме да променим другия, когато става въпрос за любов, е най-големият проблем на любовта.“ Убеден е Калин Сърменов. И вероятно и затова е избрал за главната роля в спектакъла Александра Сърчаджиева, самата тя като актриса и човек е кълбо от емоции. А не е ли така всеки от нас, колкото и да се стремим да ги скрием и потиснем. Тук, по нашите географски ширини, някак се страхуваме да изразяваме и да признаваме пред себе си интимните си емоции. Разчитаме често, че грубостта ще ни направи неуязвими…Е и затова е заглавието на Сърменов в скоба…

Александра Сърчаджиева

Силно начало на сезона за Сатирата, а и това, което предстои е вдъхновяващо, без да е преувеличено.

За 6 ноември е планирана премиерата на „Чумата“ – от съвременния румънски драматург и актьор Джордже Кокош под режисурата на бившия министър на културата Боил Банов. След постановката „Кралицата на красотата“, спектакъл в памет на Борислав Чакринов, по пиесата на знаменития Мартин МакДона „Бившата мис на малкия град“ –първия му драматургичен текст/1996/ Банов поставя в Сатирата. Стоян Радев вече репетира „Майка Кураж и нейните деца“ о�� Бертолт Брехт с Албена Павлова в главната роля. Първата среща с публиката ще бъде на 9 ноември.

Бертолт Брехт пише „Майка Кураж и нейните деца“ през есента на 1939 г. по време на емиграция в Швеция в годините на Втората световна война. Тя е поставена в Народния театър за първи път на 27 януари 1962 от режисьора Моис Бениеш.

След премиерата на Стоян Радев Теди Москов започва работа по комедията "Кома" на един от най-нашумелите европейски драматурзи – французина Жан-Пиер Мартинез, чиито пиеси са познати и поставяни у нас. Пиесата "Бушон за смяна"на младия драматург на Сатиричния театър Михаил Тазев ще постави режисьорката Елица Йовчева като моноспектакъл на Михаил Сървански на клубната сцена „Хепи Сатира“.

Вели Чаушев /л/ и Ицхак Финци /д/ в "Когато розите танцуват", 1961

За нас най-вълнуващото като предстоящо театрално събитие е, че Николай Урумов ще постави след Нова година „Когато розите танцуват“ от Валери Петров – пиеса, чиято паметна първа реализация 1961 година е на сцената на Сатиричния театър с режисьор Гриша Островски. Премиерата е на 22 декември 1961. Сценограф е Константин Радев, художник на костюмите - Елизабет Месарош, композитор Петър Ступел, диригент Димитър Вълчев. Тогава Сатиричният театър има оркестър, който изпълнява музиката на живо.

В ролите са (според премиерния афиш): Ицхак Финци, Вели Чаушев, Никола Анастасов, Лиляна Апостолова, Иван Андонов, Жени Божинова, Татяна Лолова, Васил Попов, Невена Коканова, Радка Матева, Иван Герасимов, Цветана Гълъбова, Петър Пейков, Златина Дончева, Христо Руков, Василка Чиликова, Георги Парцалев, Енчо Багаров.

Една от последните снимки на Валери Петров, януари 2014

Тя е първата пиеса на Валери Петров, тогава на 40 години, и по същността си е поема за любовта и младостта. Режисьорът, който най-вече се заема с въвеждането на текстовете на Валери Петров в театъра, е Гриша Островски със своите постановки в Сатиричния театър през 60-те години. Валери Петров твори повечето си пиеси специално за даден театър или актьори, както е с „Импровизация“, в съавторство с Радой Ралин, със „Сняг“, с „Театър, любов моя“, по молба на Таня Масалитинова и Славка Славова.

„Когато розите танцуват“ с музика на живо, е истинско събитие за театралния ни живот в един период на размразяване и предчувствие за настъпваща пролет. Той представлява откровен модернистичен жест. В него младостта настъпва на сцената.

Как ли ще бъде сега след 64 години?...Ще разберем…

И да не забравяме, че на 13 януари 2025, когато се навършват 162 години от рождението на Алеко Константинов, в Сатиричния театър, носещ неговото име ще бъде връчена Наградата за драматургия на името на големия писател. Вече са постъпили предложения и членовете на журито четат. След обявяването на наградата в началото на следващата година ще бъде поставена пиесата.

Очаква ни интересен и смислен сезон на Сатиричния театър, каквито са идеите на екипа му.≈

Текст: "въпреки.com"

Снимки: Антон Даскалов, архив на Сатиричния театър и Стефан Джамбазов (1951-2021)

#Калин Сърменов #Бойка Велкова #Валери Петров #Сатиричен театър #Зелма Алмалех

0 notes