Tumgik
#Венециански фестивал
vprki · 3 years
Text
Филмът на Олег Сенцов „Rhinoceros“ в конкурса на Венецианския фестивал
Tumblr media
Дългоочакваният проект „Rhinoceros“ на украинския режисьор Олег Сенцов /на снимката/, стартирал от Sofia Meetings, ще участва в конкурсната програма „Хоризонти“ на Венецианския филмов фестивал, съобщават от пресофиса на София филм фест.
„Rhinoceros“ е вторият проект на украинския режисьор Олег Сенцов след „Геймър” и беше представен за първи път на международен копродукционен пазар през 2012 година в рамките на Sofia Meetings. През 2021 година той бе показан и като Works in Progress на Sofia Meetings.„Rhino“ получи наградата на LVT за най-добър втори пълнометражен проект, но непосредствено след началото на подготовката за снимките, Олег Сенцов беше принуден да изостави творческите си планове, след като през пролетта на 2014 година беше арестуван от руските служби за сигурност и му бе повдигнато обвинение за терористични действия, в подкрепа на протестите Евромайдан в Киев и заради декларираната му позиция срещу анексирането на Крим от Русия; арестът бе последван от присъда с продължителност 20 години. Европейската филмова академия инициира акция в защита на Сенцов срещу неговото задържане – протестното писмо бе подписано от Педро Алмодовар, Роберто Бенини, Стивън Долдри, Майк Дауни, Агньешка Холанд, Аки Каурисмаки, Майк Лий, Кен Лоуч, Антонио Саура, Фолкер Шльондорф, Бертран Таверние, Анджей Вайда. Благодарение на действията на световната филмова общност, пет години и половина след ареста на Сенцов, той бе пуснат на свобода в размяна на затворници и след дълъг период на физическо възстановяване, режисьорът бе в състояние да възобнови работата си по „Rhinoceros“.
Tumblr media
„Rhinoceros“
Действието във филма е ситуирано през 90-те години на ХХ век, а фокусът в тази криминална драма е върху един обикновен човек, който се превръща в престъпник във времето, когато Украйна завоюва своята независимост и излиза от границите на Съветския съюз. „Виждали сме много филми за хора извън закона, но аз се интересувам най-много от обикновения човек - какво чувства той; защо действа по начина, по който избира да постъпи; може ли да се промени... В края на краищата, всички знаем, че няма „лоши“ хора - има хора, които вършат зли дела,“ - споделя режисьорът и сценарист Олег Сенцов.
„Rhinoceros“ е копродукция между Украйна, Полша и Германия; продуценти са самият режисьор, Денис Иванов, Дариуш Яблонски, Изабела Войчик, Виолета Каминска и Хейно Декерт. Проектът беше една от 17-те творби, представени като „works in progress“ по време на 18-ото издание на Sofia Meetings през март 2021.
Tumblr media
„Rhinoceros“
Но да се върнем малко във времето, когато започна всичко и как се включи България, предимно чрез София филм фест. Дни пред откриването на 19-ия Фест на 5 март 2015 разговаряхме с Мира Сталева, зам. директор, ръководител на отдел „Гости” и на „София мийтингс” на „София филм фест”. На тръгване я попитахме за стикера, залепен на пуловера ѝ, на който беше написано на руски и английски „Свобода за Олег Сенцов”. „Това е украинският режисьор, арестуван в Крим през май миналата година. „Той е беше в София преди три или четири години, представяше си проект на „София мийтингс”, даже когато още никой не го познаваше, бяха показали първия му филм „Геймър” в Ротердам и един месец по-късно дойде в София. Той живее в Крим и е арестуван от руската полиция, изключително талантлив и скромен младеж, обвинен е в основаване на терористична група, проукраинска и при всички тези суматохи там арестуват няколко млади хора.
Tumblr media
Мира Сталева, 2015 година, снимка: Стефан Джамбазов
Веднага са репатрирани в Москва и оттогава е в затвора и всъщност тече дело. Адвокатът му Дмитрий Дензе, същият, който е на „Пуси Райът” и с него имаме връзка чрез Европейската филмова академия, казва, че прогнозата е 30 години затвор. Това за тях е наказателна акция и то показна и изобщо не става въпрос за това кой какво е правил. Те просто са си решили. Както на няколко фестивала вече го обявиха Олег Сенцов и в Сан Себастиян, мисля, че и в Кан, той ще бъде шестият член на журито на „София филм фест” с председател Стефан Командарев. Чисто символично, разбира се, но целта е да се говори за тези неща и да не се оставят някъде там”. България е част от подкрепата за създателя на „Геймър”, сред подписалите в негова защита са творци като Педро Алмодовар, Вим Вендерс, Майк Лий, Аки Каурисмаки, Кен Лоуч, Бела Тар, Агнешка Холанд, Бертран Таверние, Анджей Вайда, Кшищоф Зануси, Фолкер Шльондорф.“ Сподели тогава Мира Сталева.
Сенцов беше осъден на 20 години затвор в Русия по обвинения за подготовката на терористични актове. Неправителствената организация „Амнести Интернешънъл“ определи съдебното дело срещу него като „несправедлив процес пред военен съд“. Неговият случай бше емблематичен за съдбата на около 70 украинци, незаконно арестувани и осъдени на дълги години затвор от руските окупационни сили на Кримския полуостров. Той обяви гладна стачка през май 2018 г., която прекрати едва на 6 октомври 2018 г. пред заплахата, че ще бъде хранен насила.
Tumblr media
Олег Сенцов, снимка: архив
През същата 2018 Олег Сенцов беше удостоен с наградата за свобода на мисълта „Андрей Сахаров“ на Европейския парламент и Националната премия на Украйна „Тарас Шевченко“. Той получи своята награда в Страсбург на 26 ноември, след като бе освободен от затвор в Русия.Украинският филмов режисьор и активист за правата на човека получи своята награда за 2018 за свободата на мисълта лично, след като бе освободен от затвора на 7 септември 2019 г. при размяна на затворници между Русия и Украйна. При връчването на наградата председателят на ЕП Давид Сасоли се обърна към Олег Сенцов с думите: „Вие ясно отстоявахте своите принципи и убеждения, заради което платихте висока цена със свободата си. Нито един човек не би трябвало да плаща за това“. Сасоли отбеляза смелостта на борците за свобода, които са готови да протестират срещу нарушаването на човешките права: „Г-н Сенцов беше освободен, но много други хора, включително блогъри и журналисти са задържани като заложници в Източна Украйна. Призоваваме те да бъдат освободени“.
Tumblr media
Сенцов получава наградата от Давид Сасоли, снимка: архив на ЕП
Олег Сенцов заяви тогава пред евродепутатите: „За мен е огромна чест и огромна отговорност да получа тази награда. Приемам я не като лично отличие, а като награда за всички украински политически затворници, които са били в руски затвори, и за всички онези, които са все още там“. Той изтъкна демократичните ценности на Европейския съюз и разкритикува „милитаристичните“ практики на Русия.
Припомняме, че миналата година през декември на онлайн нулевото издание на кинофестивала София Документал с фокус върху човешките права на 11-ти декември от 18 часа фестивалът организира и специално събитие, посветено на наградата на Европейския парламент за свобода на мисълта „Сахаров ” (2020 г. година наградата се присъди на беларуската опозиция), с прожекция на филма „Процесът Олег Сенцов ”.
Tumblr media
"Процесът Олег Сенцов"
Последва дискусия с режисьора на филма Асколд Куров, режисьора Явор Гърдев и беларуския режисьор и член на опозиционното движение Андрей Курейчик. Темата на дискусията беше за свободата на мисълта в киното и ролята на изкуството в защита на демократичните ценности.
И днес Олег Сенцов продължава да отстоява демократичните принципи в защита на Алексей Навалний в Русия и арестуваните в Беларус протестиращи срещу режима на президента Лукашенко.
Пожелаваме успех на Олег Сенцов и неговия филм във Венеция!
Текст: „въпреки.com”
Снимки: архив на СФФ, архив на ЕП и Стефан Джамбазов
0 notes
Text
Аз съм живял като знаменитост на филмовия фестивал в Кан
Аз съм живял като знаменитост на филмовия фестивал в Кан
Аз съм живял като знаменитост на филмовия фестивал в Кан Да му се обадя блясък, това се нарича “блясък”, да го наричат мил боя на червен град, но няма нищо съвсем като на филмовия фестивал ” звездна сила. Всеки празник—независимо дали Сънданс очарователно помия пургу-готови дрехи, Трибека град-готови студено, или Венециански спадът рокли—създава нов добросъвестни червен килим момент. И всеки път,…
View On WordPress
0 notes
vprki · 3 years
Text
„Срещни киното“ или есенното 25-то издание на София филм фест
Tumblr media
„Тази година сме подготвили изключителна програма. Тя включва, както традиционните рубрики, които ние представяме в рамките на фестивала като международни конкурси, така и представяне на новото българско кино, селекция от много важни филми от изминалата година, които са имали успех на международни фестивали. Фестивалът тази година ще се вгледа в себе си и ще направи едно обобщение какво е направил през изминалите 25 години".
Каза директорът и създател на София филм фест Стефан Китанов на първата пресконференция на живо в Дома на киното в края на февруари по повод 25-то юбилейно издание на най - големия кинофорум у нас. Съобразен с пандемичната ситуация, която вече година и половина промени живота ни, „София филм фест“ през март беше с хибридно издание – на живо и он лайн. Тогава Стефан Китанов още, че специалното издание на 25-ия СФФ е предвидено за средата на септември 2021 с надслов „Срещни киното“. И ето вече готвим сърцата си за него и то ще се състои от 14 до 30 септември. Организаторите обещаха да покажат програма от световни филми, представени от техните автори. Всички режисьори на предвидените за септември филми са потвърдили участието си. Ситуацията, свързана с пандемията и упоритостта, с която не иска да си тръгне, е все още сложна и непредвидима, но да се надяваме, че ще можем заедно да отпразнуваме 25-ия Купон на годината подобаващо, заредени с оптимизма на организаторите на Феста. А той е сред избраните да бъде подкрепен сред сериозна конкуренция от години от програма „Творческа Европа“ MEDIA на Европейския съюз, която отбелязва тази година 30 - годишен юбилей. Засега всичко върви по план и буквално всеки ден се радваме на информацията от СФФ какви забележителни филми и кинематографисти ще ни зарадват на есенното издание на фестивала.
Tumblr media
Стефан Китанов, снимка: Стефан Джамбазов
Той ще се открие на 14 септември с филма„Брайтън 4“ на грузинския режисьор Леван Когуашвили, който спечели три отличия на 20-ия юбилеен кинофестивал в Трайбека, основан от Роберт де Ниро. Филмът участва в международния игрален конкурс и спечели наградите за най-добър филм, актьор (Леван Тедиашвили) и сценарий (Борис Фрумин и Леван Когуашвили). В главната роля на филма е легендата на грузинската борба Леван Тедиашвили, двукратен олимпийски и петкратен световен шампион в свободния стил. Първата му световна титла е от София през 1971. За своето първо участие в киното Тедиашвили е удостоен с наградата за най-добър актьор в Трайбека. В ролите са още Гиорги Табидзе и Надя Михалкова. Сценарият на филма е дело на Борис Фрумин с участието на Леван Когуашвили. Зад камерата е холивудският оператор Федон Папамайкъл. Част от българското участие са костюмите на Ека Бичинашвили и звука на Светлозар Георгиев. „Брайтън 4“ е копродукция между Грузия, Русия, България, Монако и САЩ с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Продуцент от българска страна е Арт Фест (Стефан Китанов и Мира Сталева). Преди години Леван Когуашвили триумфира на София Филм Фест с 3 награди за филма си „Срещи на сляпо“, включително за най-добър филм.
С нетърпение очакваме на 15 септември премиерата за България на „Жените наистина плачат“ на забележителния режисьорски и продуцентски дует Весела Казакова и Мина Милева. Филмът беше селектиран на фестивала в Кан в конкурсната програма „Особен поглед“. Последваха участията му на фестивалите в Сараево и Карлови Вари. През септември забележителният режисьорски и продуцентски дует Весела Казакова и Мина Милева са ангажирани начело на журито на престижната програма „Венециански дни“ (Giornatte degli autori) на най-стария кинофестивал в света. Непосредствено след това ще представят лично най-новия си филм „Жените наистина плачат“ пред публиката на 25-ия София Филм Фест, като събитието ще бъде на територията на летния фестивал в нашия град – София Съмър Фест.
Tumblr media
Екипът на "Жените наистина плачат" в Кан, снимка: архив на СФФ
Изключителен успех за българското кино бе участието на „Жените наистина плачат“ в конкурсната програма „Особен поглед“, като според класацията на Screen International, българо-френската продукция е една от най-добрите творби в Кан през 2021 година – сред шестте най-харесвани от критиците филми от официалната селекция, а главните героини – Соня (Мария Бакалова) и Лора (Ралица Стоянова) са поставени на корицата на „Le film francais“.
В различни интервюта пред български медии Весела и Мина споделят по повод на „Жените наистина плачат“: “Автентичност и неконвенционалност. Разкри се една дълбока ранимост, каквато рядко е разглеждана в киното, смеем да твърдим, а и не само ние - потвърди го известен френски критик, който също отбеляза една невероятна режисьорска свобода. И се радваме, че постепенно екипът ни започна да ни се доверява. Много необходимо пренареждане, защото бе време да се обърнем повече към себе си и това неминуемо променя и средата, и киното. Неслучайно в АРТЕ в момента един от най-гледаните сериали е с психоаналитични сеанси. Сюжетът на „Жените наистина плачат“ е изцяло женски, но филмът не е създаден с цел да разделя на два противоположни лагера мъже-жени.
Tumblr media
Весела Казакова/л/ и Мина Милева /д/, снимка: архив на СФФ
Историите, разказани в него, по-скоро приобщават и се оказва, че въпреки женската тематика много зрители мъже го намират за вълнуващ. Това е съвременна история, социална драма, защото пак в наш стил е свързан с нещо, което ни вълнува – какво става в нашата страна. И в цялата тази семейна история от жени, в която всяка има отделна лична драма, понякога разгледана по хумористичен начин, стои нератифицирането на Истанбулската конвенция и невъзможността да се справим с проблемите на съвременното общество и защитата на жените.“ – разкрива основата на сюжета Весела Казакова, а Мина Милева споделя още: „Вдъхновението беше да се представи по по-сложен начин женската природа. Действително ансамблов филм за едно семейство, случват се разни неща, но има много усещания, много е трогателен, просълзяващ и може би това е изиграло роля в накланяне везните за селекцията.“.
Финландският филмов режисьор, сценарист и продуцент Мика Каурисмаки е сред големите имена в киното, чиито филми ще гледаме на есенното издание на 25-ия София Филм Фест. Очакваме да посрещнем режисьора в София в средата на месец септември, за да представи най-новия си филм „Една спокойна нощ“ и да получи Наградата на София на Столична община за своя принос към изкуството на киното. Фестивалът, в партньорство с Финландската филмова фондация и Посолството на Финландия в България, представя ретроспектива на Каурисмаки, която започва на 10 септември в Дома на киното.
Tumblr media
Мика Каурисмаки, снимка: архив на СФФ
„Чувствам се не кинорежисьор, а киноантрополог - обичам да пътешествам, да наблюдавам и изследвам света и хората през камерата, а впечатленията запечатвам на лента“, разказва за влечението си към киното Мика Каурисмаки. Той е по-големият брат на Аки Каурисмаки, чиято ретроспектива беше представена в програмата на 24-ия СФФ. Мика става известен със своите филми „Хелзинки-Неапол цяла нощ“ (1987), „Зомби и влакът на призраците“ (1991), „Тримата мъдреци“ (2008), които публиката на София Филм Фест ще може да види на голям екран.
През 2021 година Специалната награда на 25-ия София Филм Фест ще бъде връчена на трима души, чиито живот е неразривно свързан с киното. Един от тях е унгарският режисьор Корнел Мундруцо. Той е добре познат на българските зрители, които са се срещали с всичките му филми на София Филм Фест през годините - от дебюта му „Приятни дни“ (2002), носител на Голямата награда за най-добър филм в първия международен конкурс на София Филм Фест през 2003, през омнибуса „Поколение: Изгубени и намерени“ (2005), „Делта“ (2008), спечелил наградата на ФИПРЕСИ в Кан, както и „Нежният син – проектът Франкенщайн“ (2010), номиниран за „Златна палма” в Кан. През 2014 година Мундруцо представи на света една изключителна провокация - „Белият бог“, носител на голямата награда от конкурса „Особен поглед“ от Кан и наградата „Кучешка палма“, присъдена на две от 250-те кучета във филма. Оригиналният и впечатляващ „Луната на Юпитер“ (2017) също участва в Кан, отново в основния конкурс.
Tumblr media
„Фрагменти от живота на една жена”, снимка: архив на СФФ
„Фрагменти от живота на една жена” („Pieces of A Woman“) е копродукция между САЩ, Канада и Унгария, като премиерата му беше в основния конкурс на Венеция 2020. Главните роли са поверени на Ванеса Кърби и Шая Лебоф. Изключителната Кърби спечели „Купа Волпи“ за най-добра актриса, номинации за „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА. „Всяка трагедия, всяка драма накрая ти дава много сили и енергия в собствения ти живот. Винаги съм се стремял да представя нещата от сърце и да стигна до сърцата на зрителите… Исках да говоря за табу, което отдавна съществува. Жените, които губят бебетата си поради някаква причина, често изпадат в изолация. Хората около тях не знаят как да им помогнат да се справят с подобна трагедия. Това е провокацията за създаването на тази история. Исках да поставя този сюжет в среда, която познавам и съм близо до нея… Основният въпрос във филма е как хората съумяват да се справят с трагедиите и какъв отпечатък остават те върху душите им и върху техните деца“, споделя за филма си Корнел Мундруцо.
Проектът „ДАУ“ (13 филма) на Иля Хржановски беше представен на втория София Мийтингс през 2005. В началото на 2019 година в две парижки кина се реализира част от интерактивното преживяване, конструирано от пълнометражни филми, визуални проекти и арт инсталации, за което зрителите са получавали персонални „визи“, придружени със специален смартфон-„водач” на зрителя в това предизвикателство. Филмът „ДАУ. Наташа“ бе селектиран в основния конкурс на Берлинале 2020 и отличен със „Сребърна мечка“ за операторското майсторство на Юрген Юргес (работил с Фасбиндер и Вим Вендерс).
Tumblr media
Академик Лев Ландау, снимка: архив
Целият проект е посветен на живота на съветския физик и лауреат на Нобелова награда Лев Ландау (1908-1968). Проектът придобива почти митичен статут като едно от най-амбициозни начинания в съвременната киноистория. Идеята е да се представи в достоверна художествена форма тоталитарния режим в Съветския Съюз през Сталинските години и след тях. „ДАУ“ е семантичен код за тогава свръхсекретния научен институт на проф. Ландау. Мултимедийният проект, сниман в продължение на повече от 10 години, променя начина, по който се създава кино като цяло. Снимките са без прекъсване, 24 часа в денонощието, в сграда в Харков, наречена „Институтът“, изцяло преобразена в духа на епохата, в нещо като паралелна реалност. Стотици участници решават да изоставят познатото ежедневие и се съгласяват да се включат в този своеобразен научен и философски експеримент, като всеки детайл от живота им подлежи на заснемане. Сред участниците са били Марина Абрамович, оперният и театрален режисьор Питър Селърс, перуанският шаман Гийермо Аривало Валера и още много други. Филмите са реализирани с радикален киноезик на ръба между игралното и документалното кино, почти без професионални актьори, като за част от ролите са ангажирани действителни учени – професори и дори един бивш следовател от КГБ, който играе себе си. Заснети са повече от 700 часа материал на 35 мм лента.
Лех Ковалски беше буквално първият гост на София Филм Фест – посрещнахме го в за първи път през 1997 година, когато „Купонът на годината“ носеше все още името „Мюзик Филм Фест“. 25 години по-късно той е председател на журито на Международния документален конкурс.
Той ще получи Специална награда на юбилейния София Филм Фест за своя принос към изкуството на киното. Ковалски е американски филмов режисьор и оператор от полски произход, роден е в Лондон през 1951 година. Най-знаковият му филм е документалният „D.O.A.“ (1980), който пресъздава процъфтяващата пънк сцена във Великобритания в края на 70-те години и включва кадри от неуспешното американско турне на Sex Pistols от 1978 година. Негови са също филмите „История на един наркоман“ (1985) с участието на Джон Спейсли и „Роден да губи: Последният рокендрол филм“ (1999) – култов филм за Джони Тъндърс от „Ню Йорк Долс“. Чрез огромно количество архивни кадри и документални материали Ковалски разкрива живота на ъндърграунд поколението.
Tumblr media
"Това също е Париж", снимка: архив на СФФ
Освен „D.O.A.“, в програмата на 25-ия София Филм Фест #ЕСЕН зрителите ще могат да видят последните два филма на Ковалски – „Разбий го на парчета“ (2019) и „Това също е Париж“ (2020), представени лично от своя автор. Световната премиера на „Разбий го на парчета“ е в „Петнайседневката на режисьорите“ в Кан, а сюжетът проследява борбата на френски автомобилни работници, които се стремят да запазят работата си, преди компанията им да бъде ликвидирана.
Прочутият немски режисьор Андрес Файел ще бъде специален гост на есенното изданиена 25-ия София Филм Фест. В партньорство с Гьоте-институт фестивалът ще представи ретроспектива на режисьора, която се открива на 7 и продължава до 24 септември. Режисьорът Андрес Файел прилага своя талант за съзидание в различни области на изкуството – той е също писател и сценарист, работи в киното и театъра. През 80-те години учи психология в Свободния университет в Берлин и посещава режисьорския клас на Кшищоф Кешловски в Независимия берлински художествен център – мя��то, което събира прочути режисьори като Андрей Тарковски, Патрис Шеро и Робърт Уилсън.
Tumblr media
Андрес Файел, снимка: архив на СФФ
Първият филм, който създава през 1992 година, е документалният „Мечтата на зимната нощ“ („Winter Night's Dream / Winternachtstraum“) и е резултат от работата му с група опитни театрални актриси.
Журито за определяне на най-добър балкански филм на 25-ия София Филм Фест се състои от режисьорите Джон-Пол Дейвидсън (Великобритания), Лили Хорват (Унгария) и Дорон Еран (Израел). Те участват в програмата на есенното издание на фестивала с последните си филми. А още хубави новини за фестивала предстоят! Да се надяваме, че усложняващата се ситуация с пандемията от Covid-19 няма да попречи на организаторите и на нас като зрители да съпреживеем празника!
Tumblr media
Светлана Дамянова, шеф на Пресс офиса на СФФ е винаги на линия, снимка: Стефан Джамбазов
Когато създава фестивала през 1997 година Стефан Китанов едва ли си е представял мащаба му днес. София филм фест е извоювал в годините признанието на световната кинообщност, акредитиран от FIAPF и включен в класацията на сп. „Variety” сред 50-те топ-фестивала за киноиндустрията, представя пред публика си и многобройните международни гости най-актуалните творби от световното и българското кино. Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община и е част от Календара на културните събития на София за 2021 година, в партньорство с Министерството на културата, Националния филмов център и Националния дворец на културата, с подкрепата на програмата Творческа Европа MEDIA (Creative Europe Media) на Европейския съюз, национални и чуждестранни културни институти, спонсори, партньори и приятели. Преди години Стефан Китанов – Кита, създател и директор на фестивала, каза за „въпреки.com”, че „хубавите неща се правят с много любов”. Бихме добавили за него и целия му екип - и с много труд, и неспирен поглед, амбиция и новаторство напред какво се случва в света на киното по фестивали, по резиденции, по обучения. И така 25 години – успех на фестивала и този път, Въпреки!
Текст: „въпреки.com”
Снимки: Архив на СФФ и Стефан Джамбазов
0 notes
vprki · 4 years
Text
РЕФЛЕКСИИ: Кино за гледане и четене
Tumblr media
София Филм Фест се завръща, за да зарадва многобройните си почитатели. 24-ото издание на най-големия български международен кинофестивал бе отложено 3 дни преди планираното откриване на 12 март 2020. След месеци на извънредно положение и извънредна епидемична ситуация, фестът предлага адаптивно решение спрямо мерките за ограничаване на разпространението на  COVID-19 - издания в два периода на 2020 – лято и есен, съобщиха от СФФ.
София филм фест ЛЯТО ще бъде ОНЛАЙН в цяла България, в платформи на открито и с прожекции в Дома на киното в София и на платформи на открито, сред които А6 на НДК, Открита сцена парк Военна Академия, Кинодвора на културен център G8. Официалното откриване на СФФ ЛЯТО ще бъде на 25 юни в Платформа А6 на НДК с българската премиера на филма „Паразит“ на режисьора Понг Чун Хо, носител на 4 награди Оскар (включително за най-добър филм), „Златна палма“ в Кан и още над 200 отличия по света. На церемонията ще бъде връчена Наградата на София на Столична община на художника, аниматора, режисьора, продуцента, сценографа Анри Кулев за неговия принос към изкуството на киното.
Tumblr media
“Паразит” - снимка архив СФФ
За първи път в историята си София Филм Фест ще предложи част от програмата ОНЛАЙН. Партньор е международната платформа Festival Scope & Shift 72, която е лидер в предоставянето на онлайн фестивални услуги в света. Програмата на СФФ ОНЛАЙН включва 88 заглавия, като част от тях са филми от конкурсните програми на 24-тия СФФ: Международен конкурс за първи и втори филми, Балкански конкурс, Документален конкурс, Конкурс за български късометражен филм. Сред тях са „Сестра“ на Светла Цоцоркова, „Риба, плуваща по гръб“ на Елица Петкова, „Как да имитираш война“ на Рудолф Херцог, „Среднощно“ на Натали Бианкери, „18% сиво“ на Виктор Чучков - син, „Баща“ на Сърдан Голубович, „Три сестри“ на Емин Алпер, „Медена земя“ на Тамара Котевска и Любомир Стефанов (с две номинации за Оскар), „Игра с вълните: изкуството на звука в киното“ на Мидж Костин.
Tumblr media
“Върба” - снимка архив СФФ
В програмата ще могат да се видят и филми от рубриките Ново българско кино, Киното днес (филми на утвърдени световни режисьори), Калейдоскоп и други. Сред тях са „Предателят“ на Марко Белокио, „Въпреки мъглата“ на Горан Паскалевич, „Върба“ на Милчо Манчевски, „Мартин Идън“ на Пиетро Марчело, „Държавно погребение“ на Сергей Лозница, „Последният час на г-н Кол“ на Дорон Еран, „Младият Ахмед“ на Братя Дарден, „Извинявайте, че не ви намерихме“ на Кен Лоуч, „Физика на тъгата“ на Теодор Ушев, анимационните филми за деца и родители озвучени на български език „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“ на Лоренцо Матоти и „Пътешествието на Принца“ на Жан-Франсоа Лагиони и Ксавие Пикар. Филмите ще бъдат на разположение за ограничен брой гледания в рамките на период от 24 дни. С #ОНЛАЙН изданието си София Филм Фест се превръща във фестивал на цяла България. Любителите на киното в страната ни ще имат сериозни възможности да обогатят познанията си към едно по-различно, авторско и мислещо кино, което е възможно да се гледа само в рамките на голям международен фестивал.
Tumblr media
“Дневниците на Путин” - снимка архив
Специална селекция ще бъде представена в Дома на киното – единственият киносалон през лятното издание на София Филм Фест, в който ще има кинопрожекции в зала. С изключение на някои български филми, програмата ще съдържа заглавия, които н�� се повтарят с онлайн изданието или прожекциите на открито на СФФ. Сред тях са „Ялда – нощ за прошка“ на Масуд Бакши (с голямата награда от Сънданс, оператор е българинът Юлиан Атанасов) и „Родина“ на Томас Венгис (от Международния конкурс), „Шевове“ на Мирослав Терзич (от Балканския конкурс), „Брус Лий и престъпникът“ на Йост Ванденбрук (от Документалния конкурс), „Под слънцето“ и „Дневниците на Путин“ на Виталий Мански, „Екзотика“ и „Примамливото отвъдно“ на Атом Егоян. Програмата в Дома на киното ще предостави възможност за среща с някои автори на новото българско игрално и късометражно кино.
Tumblr media
Катерина Липовска, Нина Хос и Аделия Оклепо в “Кръвта на пеликана” - снимка Темелко Темелов - архив на “Мирамар”
Третият модул на лятното издание на СФФ е на открити платформи. Откриването и церемонията, както и още някои гала прожекции ще бъдат в Платформа А6 на НДК. Специални премиери с публика и представени от екип ще имат българският игрален филм „Сестра“ на Светла Цоцоркова (почетен диплом от Сан Себастиан и голямата награда в Котбус), както и немско-българската копродукция „Кръвта на пеликана“ на режисьорката Катрин Гебе, открил конкурса „Хоризонти“ във Венеция и заснет изцяло в България (български копродуцент - „Мирамар“). Във филма участват звездата на немското кино Нина Хос, българските деца-актьори Катерина Липовска и Аделия Оклепо, актьорите Яна Маринова, Димитър Баненкин и други.
Tumblr media
“Босият император” - снимка архив
На 6 юли след Церемонията по връчване на наградите на СФФ ще бъде премиерата на копродукцията на Белгия, Холандия, Хърватия и България „Босият император“ на авторския тандем Джесика Удуърт и Петер Бросенс. Филмът, в който участват Петер ван ден Бегин, Джералдин Чаплин и Удо Киер, е продължение на комедията „Белгийският крал“ (номиниран за европейска комедия на годината). Летният СФФ ще представи филми и в платформата „Открита сцена“ в парка на Военната академия, като съдържание да бъде споделено и в новата платформа Sofia Summer Fest зад музея „Земята и хората“ до хотел Хилтън, която ще бъде част от фестивалната програма и ще представи за първи път в София българският игрален филм „Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов („Кристален глобус“ от Карлови Вари и „Златна роза“ от Варна).
Tumblr media
“Бащата” - снимка архив
За 18-и път международно жури ще определи фаворита за Голямата награда в Международния конкурс за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община. Председател на журито е британският режисьор Питър Уебър („Момичето с перлената обица“), а негови членове са продуцентите Николас Селис (Мексико, продуцент на „Рома“) и Джим Старк (САЩ, продуцент на ранните филми на Джим Джармуш), и българската актриса Ирмена Чичикова. Международното жури ще определи и Наградата за български късометражен филм, предоставена от Доли Медиа Студио (8 000 евро в постпродукционни услуги и 1 500 евро парична премия). Балканското жури ще връчи Наградата на Домейн Бойар за най-добър регионален филм. Негови членове са режисьорите Мира Форнай (Словакия), Бенедикт Ерлингсон (Белгия) и Симона Костова (Германия-България). Председател на Документалното жури е руският режисьор Виталий Мански, а членове - режисьорите Андреас Хорват (Австрия) и Светослав Драганов (България). Международното жури за български игрален филм ще връчи Наградата на Булсатком от 3 000 евро. Членове на журито са Гая Фурер (артистичен директор на програмата „Венециански дни“ от кинофестивала във Венеция), Стефан Лаудин (директор на Варшавския филмов фестивал) и Ахмед Шауки (артистичен директор на кинофестивала в Кайро).
Tumblr media
Тилда Суинтън в “Мъртвите не умират” - снимка архив
София филм фест ЕСЕН се предвижда да се проведе от края на септември до средата на октомври в няколко софийски киносалона и основно ще включва филми, които не присъстват в програмата на летния фестивал. Сред тях ще бъдат хитовете „Мъртвите не умират“ на Джим Джармуш и „Фарът“ на Роберт Егърс, „За безкрайността“ на Рой Андершон, „Върба“ на Милчо Манчевски, „Диего Марадона“ на Асиф Кападия, „Синоними“ („Златна мечка“ от Берлин) на Надав Лапид, „Почетен гост“ на Атом Егоян, „Ина де Ярд“ на Питър Уебър, „Не съм сам“ на Гарин Хованисян, „Кънингам“ на Ала Ковган, специалната прожекция на „Сладък живот“ на Федерико Фелини, „По Божията милост“ на Франсоа Озон, „Арабски блус“ на Манеле Лабиди Лабе, „Синът“ на Мехди Барзуи, „Папиша“ на Муния Медур и „Адам“ на Мариам Тузани от програмата Франкофония 50, „Лилиан“ на Андреас Хорват и „Проблемът да бъдеш роден“ на Сандра Волнер от Фокус Австрия, Кино-гурме, Музикална кутия и други.
Tumblr media
Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община в партньорство с Министерство на културата, Националния филмов център и Националния дворец на културата, с подкрепата на програма Творческа Европа MEDIA на Европейския съюз, национални и чуждестранни културни институти, спонсори, партньори и приятели. Основни партньори на фестивала са Grand Hotel Sofia, Domaine Boyar, Bulgaria Air, MOTO-PFOHE Rent a Car и Fashion Days. София Филм Фест е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 г.
Tumblr media
Хубаво е, че филмите на СФФ тръгват – някои онлайн, други на живо. Но все пак да не забравяме, че за киното може и да се чете. И точно в този епидемичен момент се появиха две книги, които си заслужават срещата – едната с българската, другата с английската публика. Проф. Божидар Манов издаде втора своя книга „Фестивални срещи” /изд. „Агенция Вила”/, в която е публикувал свои разговори и интервюта в различни фестивали със забележителни киноимена като Абас Киаростами, Франсис Форд Копола, Джон Малкович, Майкъл Йорк, Такеши Китано, Вернер Херцог, Отар Йоселиани, Джъд Лоу, Джуди Денч, Харви Кайтел, Джон Траволта, Мел Гибсън, Фани Ардан, Хана Шигула, Ричард Гиър, Уилям Дефо, Жан Рено, Ума Търман, Тим Робинс, Джулиан Мур – общо 40 известни хора, свързани с киното.
Tumblr media
Проф. Божидар Манов - снимка Стефан Джамбазов
А проф. Божидар Манов пише в увода към книгата: „Преди 12 години излезе книгата ми „Фестивални срещи“ (2007), публикувана от издателство „Агенция Вила“. Тя съдържаше 40 разговора и интервюта с бележити кинематографисти от световното кино (сценаристи, режисьори, оператори, продуценти и разбира се, много актьори), осъществени на различни международни фестивали през годините назад. Текстовете вече бяха текущо публикувани в различни периодични издания (вестници, списания). Но събрани в кориците на книгата плюс прибавени много фотоилюстрации, даваха възможност за по-цялостно проследяване както на личните творчески пътеки на представените кинематографисти, така и за очертаване на някои общи процеси в европейското и световното кино.
Tumblr media
Ума Търман - снимка архив на книгата
Междувременно посещенията ми на нови международни фестивали ме срещнаха с още много изтъкнати професионалисти от големия свят на киното. Разговорите или интервютата с тях също бяха текущо публикувани в различни медии, но  вече не само печатни издания, а и в някои интернет сайтове. Надявам се, че сега, отново събрани във втора книга под същото заглавие „Фестивални срещи 2“, новите 40 разговора и интервюта ще добавят допълнителна информация – както за проследяване на интересни индивидуални творчески биографии, така чрез тях и за наблюдение върху някои безспорни промени в световното кино през новата технологична епоха. Всички текстове са датирани и информацията в тях се отнася към момента на написването и публикуването им. Обновени са само „визитките“ на някои от представените кинематографисти”.
Tumblr media
Петър Кърджилов - снимка Стефан Джамбазов
А английската публика пък има възможността да се запознае с книгата на известния български изследовател в областта на киноисторията – доктора на изкуствознанието Петър Кърджилов. Във „въпреки.com” сме писали за неговата дейност – прочетете тук и тук. А сегашната му книга „Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите (Том I)” [The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans (Volume One)] е издадена от Научно издателство „Кеймбридж” [Cambridge Scholars Publishing, Lady Stephenson Library, Newcastle upon Tyne, NE6 2PA, UK] - тук. Преводът от български език е на Ивелина Петрова. 
Tumblr media
В началото на XX век американският филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил компанията си в Лондон, изпраща двама свои кинооператори на Балканите. Англичанинът Чарлс Райдър Нобъл пристига в България, където успява да реконструира мигове от Илинденското въстание, избухнало в Македония (тогава част от Османската империя), впоследствие снима из цяла страна; шотландецът Джон Маккензи прекосява Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния…Така благодарение на двамата британци през 1903–1905 на полуострова биват осъществени първите поредици от „живи картини”. 
Tumblr media
Тъкмо този слабо проучен досега период, в който започва историята на балканското кино, е разгледан в книгата на Петър Кърджилов. Разгледан е задълбочено, добросъвестно, подробно – само в първия том са цитирани над 570 информационни източника… Въпреки това книгата представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман. Уникалният научен труд е предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино, специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в университети и колежи, студенти и ученици. Тя е за всички, независимо от възрастта им, които обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие. Не на последно място книгата разкрива симбиозата между кинопроизводството на развитите западноевропейски страни и филморазпространението в балканските държави, влиянието, което британското кино оказва върху по-сетнешното възникване и развитие на източноевропейските кинематографии. ≈
Текст: „въпреки.com”
Снимки: Стефан Джамбазов и архив
Tumblr media
0 notes