#Борис Кауфман | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 4 years ago

Text

Критичен поглед: „Ковидната“ 2020 – предизвикателства и възможности за изкуството и културата – II част

2020 година беше много объркана и тежка за света, включително за културата и изкуството. Така беше и за България и за всеки от нас. А неизвестните за 2021 остават, засега, под този знак. Не става дума само за противоепидемични мерки, а за това какво се случва с нас и как да продължим напред, ВЪПРЕКИ!

Да се върнем малко във времето, не от сантимент, а като напомн��не, най-вече на себе си. 13 март 2020 – топъл мартенски ден, пролетта идваше. Ние заедно с приятели и колеги в градината на едно от най-приятните кафенета на София на открито. Градината е цялата в цъфнали иглики. Заедно споделяме личните си проекти, общите си планове. Ние – току-що сме подписали договора си с Програма „Европа“ 2020 за проекта ни „Културата като толерантност“, чието финално събитие с ученици и великолепни артисти и музиканти предстои на 16 май…

Маестро Найден Тодоров онлайн - снимка Стефан Джамбазов

И изведнъж – извънредно положение заради Covid-19, а уж Китай беше далеч, но живеем в глобален свят. А смелите иглики бяха все така красиви и се радваха на мартенското слънце. И светът се затвори за култура и изкуство и не само. Не, това беше на първо четене – изкуството се оказа по-силно, защото то влезе в нашите домове и ние останахме вярната публика, макар и от вкъщи. В този контекст Софийска филхармония, начело с директора си маестро Найден Тодоров ни върна към най-силните си концерти, които изпълваха докрай зала „България“. Създадоха и рубриката „Без маска“ отново онлайн, за да се срещаме и да си говорим за музика с надеждата, че доброто предстои. Обичайната пресконференция за плановете на Филхармонията в края на сезона също беше онлайн. Маестро Найденов обеща с надежда, че ще открият сезона на 5 септември със знаменитото сопрано Диана Дамрау под диригентството на великолепния български диригент Павел Балев с ярка кариера на сцените в Европа.

Диана Дамрау и Никола Тесте - снимка архив

И въпреки опасенията на директора на Софийска филхармония имахме щастието да слушаме и гледаме великолепната певица със световна слава. И нещо не по-малко важно – за същия хонорар тя пя в два концерта, за да може българската публика да преживее изкуството ѝ, въпреки ограниченията на пандемията за непълна зала през стол и с маска. Големите и затова са големи. Зала „България“ отвори вратите си за концерти със знаменити солисти и великолепни програми заедно със световни състави като Берлинска, и Виенска филхармония.

А по повод ситуацията в началото на лятото, без да предполага каква втора вълна на пандемията ще ни сполети през есента Маестро Найденов пророкува: „Това е изключително нова ситуация за всички нас не само в България, но и в целия свят. Очевидно, че ще има някакво пренастройване на всички нас. Има и доста притеснения. Първото притеснение е, че ние се страхуваме от неизвестното. Неизвестното сега е до кога ще продължи всичко това – първо кога ще свърши кризата и после до кога ще продължи заразата. Ние искаме да разберем кога ще продължим, за да се настроим. На финала на тази среща с публиката, макар и само виртуална, той е категоричен, че демокрацията е невъзможна без образование и култура. „Културата не е забава, не е делегиран бюджет. Културата формира нашето мислене – да сме отговорни“. Цитира и един от бащите на Американската конституция Бенджамин Франклин: „Който предпочита сигурност пред свобода, не заслужава и двете“.

Борис Белкин - снимка архив

И отново в края на ноември зала „България“ затвори врати…Вече имахме шанса да чуем великолепни, световни музиканти като пианиста Андрей Гаврилов, цигуларя Борис Белкин, нашия Светлин Русев, интерпретациите на диригенти от ранга на Саша Гьотцел, Емил Табаков. А в залата хората бяха с маски, през място, на щимовете на оркестрантите висяха маски и музикантите бяха раздалечени един от друг. Така беше и на концертите на Музикалния международен фестивал „Варненско лято“. Тъжно, но все пак, случващото се…А в пролетните дни на отминаващата година, когато си мислехме, че ни се случва лошото, което ще отмине с лятото знаменитите оперни певци немският тенор Йонас Кауфман и френският баритон Людовик Тезие инициираха петиция в подкрепа на изкуството на Стария континент. Те се обърнаха към политиците от Европейския съюз и европейските правителства и призоваваха самите граждани да реагират, като положат подписа си в платформата change.org. Те приканиха да се подпише петицията, за да се изрази подкрепа към идеята за „едно общество, в което красотата и културата не трябва да изчезват, и за една Европа, която е длъжна да запази най-красивото наследство на собствената си цивилизация – Изкуството“. Според тях, интернет – излъчванията принудително наложени от пандемията не могат да заменят срещата с живото изкуство.

Йонас Кауфман и Людовик Тезие - снимка архив

А за първи път след като оркестрите в Европа замлъкнаха, по известни на всички нас причини Берлинската филхармония изнесе истински концерт в знаменитата си зала на 1 май. Това беше юбилейният 30 - Европейски концерт на оркестъра, който трябваше да бъде в залата на Израелската филхармония. Филхармониците изпълниха под ръководството на своя главен диригент Кирил Петренко музика на Арво Пярт, Дьорд Лигети, Самюъл Барбър и Густав Малер. Четвъртата симфония на Малер, която е за състав от над 100 инструменталисти, те изсвириха с 13 музиканти и солистка сопраното Кристиане Карг. Звучаха изключително, а публиката ги следеше в интернет. Но музикантите бяха на сцената на първата зала, която отвори вратите си отново, Въпреки! Но през ноември Берлинска филхармония отново затвори вратите си за концерти и публика, както и залите в цяла Европа и голяма част от света…

Кирил Петренко - снимка архив

На последния концерт на Берлинските филхармоници на 31 октомври заради втория lockdown на финала бе добавено още едно извънредно произведение в края на програмата, посветено на решението да се спре концертната дейност в Германия през месец ноември. Това произведение сякаш е крещящ поздрав към всички политици по света. След него, въпреки грандиозния аплауз на публиката, оркестърът и диригентът просто си тръгнаха в мълчание и напуснаха сцената. Произведението бе „4.33” от американския композитор Джон Кейдж. 4.33 минути пълна тишина в три движения, за да не забравяме силата на музиката. Кейдж композира парчето през 1952 за който и да е инструмент или за комбинация от инструменти. Самият той определя „4.33“ като най-значимото си произведение. Според някои музиковеди „4.33“ е проекция на заниманията му с дзен будизъм и идеята му, че във всеки звук може да има музика. Тишината е основна част от музиката на Джон Кейдж и може да се чуе още в първото му произведение „The Duet for Two Flutes“ от 1934 година.

Доц. Илия Граматиков - снимка Стефан Джамбазов

Междувременно през пролетта беше отложен един от на знаменитите ни международни фестивали „Мартенски музикални дни“ в Русе уж за септември, но в крайна сметка беше отменен. А сега живеем с надеждата да има. Подготвена беше програмата за 60-то издание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” през 2021 година, ако обстоятелствата позволяват, ще се проведе от 12 до 28 март 2021 г. Музикалният „Варненско лято“ – най-дългогодишният в България се състоя с великолепни концерти и спектакли, но беше тъжна гледката на разредените и с маски посетители…С много усилия и без чуждестранно участие се състоя и обичания „Софийски музикални седмици“ с много силна камерна програма. Организаторите специално отделиха внимание на книгите, посветени на големи български музиканти с автори водещи музиколози, събития, които не само разшириха богатата програма на фестивала, а са и сериозен принос в музикознанието.

Сред тях особено се открои премиерата на забележителното изследване на доц. Илия Граматиков „Инструменталните концерти на Георги Арнаудов: Сюреалистични препрочити на музикалната история“. Авторът каза тогава, че е „написал книгата като един бароков концерт, въображаем. Това, което аз направих е да си представите, че сте в един театър и докато тече този концерт отзад има декори, които се сменят“. Само по себе си изданието е произведение на изкуството, благодарение на художника Ясен Панов с проект с над 250 авторски илюстрации и над четиристотин цветни страници, направени специално за книгата. Художникът беше лаконичен: „Поисках да направя не само една корица, а нещо по-сериозно и тя да не бъде една скучна научна книга, която остава в библиотеката и никой не я отваря.“

Георги Арнаудов със забележителното изследване на Илия Граматиков, което е и полиграфичен уникат - снимка Стефан Джамбазов

Въпреки ситуацията, въпреки съобщенията за отменени концерти и гостувания на знаменити музиканти, усилията, самоотвержеността на личности като маестро Людмил Ангелов направиха възможни прекрасни събития. Тъжно е, когато той е на сцената и свири с маска и на публиката липсва емоционалното му преживявания. Но, все пак в това нелеко време той успя с десетото издание на фестивала „Пиано Екстраваганца” и второто издание на камерния музикален фестивал „Камералия” в сътрудничество със Софийска филхармония с прекрасна музика. Колкото и да е парадоксално за първи път на сцената свириха заедно маестро Ангелов и знаменитият ни цигулар маестро Минчо Минчев с изящна програма. И двамата дариха парите от хонорарите си от петте концерта в страната на фондация „Панчо Владигеров“, юридическото лице, организатор на Международния конкурс за пианисти и цигулари в Шумен. Изключителен жест в сложната ситуация за културата и изкуството!

Проф. Сава Димитров - снимка Стефан Джамбазов

В края на годината проф. Сава Димитров, който беше избран за ректор на НМА „Панчо Владигеров“, реализира мечтата си да организира Първия международен конкурс за кларинетисти, макар и онлайн! В началото на годината преди Корона вируса да промени живота ни той обяви амбицията си за конкурса, който трябваше да се състои от 21 до 27 април с домакинството на Академията и зала „България“. Тогава в разговор за „въпреки.com” той сподели: „Исках да го отбележа, трябваше да го отбележа. Идеята беше, че исках да отбележа датата, исках да отбележа годишнината“. Той организира конкурса в памет на своя дядо, създател българската кларинетна школа, на когото е кръстен. И продължи: „Първото, което ми дойде като музикант в главата беше да направим един хубав концерт. Композирахме концерта, измислихме го така, че действително да отговаря на онази част от представата МИ и представата НИ за дядо ми проф. Сава Димитров /1919-2008/.

Проф. Сава Димитров /1919-2008/ - снимка архив на фондацията

Той е музикант, няма по-логичен начин да отбележим подобна годишнина. Но той е фигура, по-голяма от един изпълнител ��ли от човек, който е успял да създаде след себе си имените музиканти. Той има основна роля в общото съграждане на Музикалната академия в това, което първоначално се е получило като искра да имаме днес Национална музикална академия „Панчо Владигеров“, която днес се гордее с възпитаниците си. Той е един от хората, които е съградил тези имена, с които ние се гордеем. Той е един от малкото професори в Академията, които е създал собствен, оригинален към днешна дата, дори може да го наречем национален стил. Първо на преподаване, второ на интерпретация и създаването на подобно отношение към музиката, което е важно. Важно е, защото той създава школа.Той създава базата, върху която ние като преподаватели да стъпим, за да продължим да развиваме талантливите деца, занимаващи се с музика, занимаващи се с кларинет. В този смисъл си представих, че един концерт би бил прекрасно нещо, но би бил само едно добро начало“.

Проф. Петко Радев /1933-2017/ - снимка архив на фондацията

Така решава да организира конкурса и в памет на баща си проф. Димитър Димитров /1947-2012/ и Петко Радев /1933-2017/, дългогодишен водач кларинетист на оркестъра на Миланската Скала и Софийска филхармония. Стана невъзможен конкурсът през април и се отложи за ноември, Но втората вълна на пандемията наложи други правила и през декември мащабно с артистизъм и талантливи музиканти от много страни той се състоя. В обичайна ситуация, вероятно, би се ограничил с интереса главно на специалистите, а сега беше достъпен и ви��ян в различни страни по света. По-подробно пишем за конкурса за млади кларнетисти /в различни възрастови категории до 26 години/, защото е доказателство как могат да се приемат предизвикателствата в сложно, дори мъчително време, но да сбъднеш мечтата си, когато обичаш това, което правиш и си му се посветил, без да се отклоняваш от максимализма си, както успя проф. Сава Димитров. Да ��ожелаем на него и на публиката среща на живо с талантливите млади музиканти.

“Електра” - снимка архив Софийска опера и балет

В края на годината беше българската премиера на „Електра” от Рихард Щраус в Софийската опера и балет, 111 години след нейната световна премиера. Нарекоха събитието сензация. Режисьорът Пламен Карталов, генерален директор на театъра продължава да плува в дълбоките води на оперната литература, след като вече е поставил „Пръстенът“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“ от Рихард Вагнер. Но сега в сложната ситуация, когато в плановете на Националната опера премиерата трябваше да бъде през пролетта, съставът се справи блестящо, макар и необичайно. Строгите хигиенни изисквания бяха спазени, което пролича и от факта, че оркестърът беше разположен върху покритие в партера и в леко спуснатата оркестрина, а публиката беше на балконите. А имаше и спектакли само с пиано – изключително изпитание!

Живко Петров и неговото трио JP3 заедно с Димитър Семов и Димитър Карамфилов на “Аполония” 2020 - снимка Стефан Джамбазов

Да се върнем за малко в края на лятото, когато като че имахме надежда, че най-лошото е зад гърба ни. В първ��та част на годишния ни обзор споменахме Празниците на изкуствата „Аполония“, които се проведоха с пълния си блясък, макар и само на открито. Красиво и вълнуващо беше начало на 36-то издание на Празниците на изкуствата „Аполония” 2020 в Созопол с концерта на Живко Петров и неговото трио JP3 заедно с Димитър Семов и Димитър Карамфилов с участието на маестро Людмил Ангелов и Белослава. Триото представи премиерно четвъртия си албум „Change the Way” в препълнения с публика амфитеатър в Созопол. Минути преди началото на концерта Живко Петров получи от артистичния директор на фестивала Маргарита Димитрова тазгодишната награда Аполон Токсофорос на фондация „Аполония”, която се връчва на Празниците от 1999 година. Първият й носител е Людмил Ангелов и двамата с Живко бяха на сцената с любов към музиката, към „Аполония” и с почит към публиката. Великолепно преживяване особено вълнуващо след дългите месеци на отсъствие на културни събития заради пандемията.

Живко Петров и Людмил Ангелов на “Аполония” 2020 - снимка Стефан Джамбазов

За „въпреки.com“ Живко сподели тогава: „Всички мои премиери преминават оттук, през „Аполония”, музика, която съм написал. За мен е щастие, чест, отговорност да получа тази награда. Значи има значение това, което правиш. Благодарен съм на „Аполония” и на целия екип. Благодарен съм и, че дават възможност на нас артистите да обичаме и да представяме нещата си, да даваме възможност на хората, на публиката да се докосва до нашето изкуство и да припознава себе си, което е основната цел на това зареждане на публика и артист. Те ни връщат енергията, за да продължим. Мисля, че по-голямо щастие за нас музикантите и изобщо артистите – няма”.

Авишай Коен трио на Пловдив джаз фест 2020 - снимка Стефан Джамбазов

А дни преди втората вълна отново да затвори залите през ноември на Пловдив Джаз фест, организиран от певицата и радиоводеща Мирослава Кацарова имахме шанса да видим и чуем изключителния израелски басист Авишай Коен и неговото трио. За жалост залата на Културен дом „Борис Христов“ беше с 30% от местата заради противоепидемичните мерки, но Коен изнесе и безплатни. И сподели в разговор с нашите приятели и партньори от Джаз ФМ радио: „Ролята на музиката е по-важна от всякога. Казвам това, което чувствам и знам, че много хора усещат нещата по същия начин – нуждаем се от музика още повече. За мен е важно, че сега съм в България, защото в момента никой никъде не свири, а аз съм тук и имах концерт предишната вечер. Реших да изнеса концерти в три поредни вечери безплатно тук в Bee Bop Café, взех това решение току-що. Това е усещането ми за времето, в което живеем. Не ме интересуват парите, така или иначе няма пари в цялата тази работа. Парите никога не са били мой приоритет. Аз просто обичам това, което правя. Душите ни имат нужда от музика. Така че бих свирил за всеки, за когото имам възможност да го направя, включително и за себе си._ _Винаги става дума за вътрешна потребност. Оказа се, че сме попаднали в ситуация, която не позволява на живота да продължи както беше преди. Основната трагедия за нас музикантите е да не можем да правим това, с което се занимаваме. Така че се опитах да намеря обходен маршрут и да покажа на себе си и на моите почитатели, че винаги има път, винаги има начин!“.

Авишай Коен - снимка Стефан Джамбазов

В тази втора част на обзора ни за сложната 2020, без да можем с леко сърце да планираме идващата 2021, ще върнем за кратко към литературата, за която вече споделихме усещанията си. Невъзможно е да пишем за всичко издадено, прочетено, изживяно. Но все пак не може да не отбележим финеса и последователността на Издателството за поезия „ДА“ на Силвия Чолева и съмишлениците ѝ. Поезията ни беше по-необходима в принудителното усамотение не само за размисъл, а и за разбира��е и овладяване на собствените ни емоции. Издадените книги в избора на автори, художествено оформление на „ДА“ са бутикови и като преживяване.

Ще цитираме Силвия Чолева от преди години за „въпреки.com”: „За мен е важно тези книги да стигнат до тези, които ще ги усетят. И ако мъничко се разшири кръгът, ще съм благодарна на Господ. Наистина хората не си дават сметка колко ще им помогне поезията практически в живота, далеч повече от успокоителни, от други забавления, от екстремни преживявания. За мен човек има нужда от точно такава духовна храна, а не просто от фалшиви заместители. Те за момента уж ти действат, обаче след това разбираш, че всъщност кънти на кухо._ _Искам читателят да е активен, това за мен е много важно, тоест не мога да го оставя така: „айде, сега чети си и се радвай. Не, я сега се понапъни малко“. Умберто Еко беше казал в някакво интервю преди години: „Ама кой ви е казал, че четенето е лесна работа, Четенето е трудно, четенето е усилие, за това много хора не четат, а други четат.““.

Тази година сред издадените книги е специално мястото на поезията на София Бранц /1949-2015/ с „Преди да се затворят времената“ и великолепната корица на Надежда Олег Ляхова. И само един цитат /София Бранц беше и изключителна преводачка от руски с преводи на Исак Бабел, Борис Пастернак – б.а./

„Докато още сме със имена,

преди да се затворят времената,

преди да знаем кой къде е вписан и откъде ще бъде заличен…“

Издателство „Жанет 45“ продължава също да издава поезия, главно българска. Великолепната едновременно емоционална и мъдра стихосбирката „Малкият свят, големият свят“ на Надежда Радулова получи в края на годината Националната награда за поезия „Иван Николов“. За книгата редакторката ѝ Биляна Курташева написа: „Надежда Радулова ни повежда през "мъгла и залез, вятър и поезия", за да се учим да живеем с мъртвите и да сдобряваме детето до нас с детето в себе си.". Преди години в разговор с нея за „въпреки.com” ѝ цитирахме неин стих, който сега звучи, може би по-силно „Балканите са дъно на отдавна пресъхнало море…”,който по особен начин ни беше развълнувал, дори натъжил като хора от този край на Европа и света.

Но Надя Радулова внесе ведрост: „Човек може да се натъжи, на което и място по света да живее. Различни ще са причините, различен ще е ландшафтът, пресъхналото море, което да го натъжи. Онзи ден попаднах на едно видео в YouTube, дори поставих връзка към него във фейсбук профила си, в което актьорът Бил Мъри с каска на главата е застанал насред една строителна площадка и чете стихотворения на работниците по време на почивка. Стихотворенията не са съобразени нито с мястото, нито с контекста, нито с аудиторията. В началото строителите като че ли се чувстват малко неудобно – ново им е, чоглаво… Постепенно влизат в четенето. Оживяват се. Когато Бил Мъри им прочита едно стихотворение на Емили Дикинсън, изведнъж започват да ръкопляскат, лицата им се откриват. Като че ли за миг стават група, общност, не просто бригада, и дори накрая всеки от тях казва името си пред камерата. Замислих се как би протекло в България едно такова импровизирано и неадаптирано към средата четене и ми се струва, че би било същото. Защото разликата не е в хората. А в това, че тук липсва въображение в общуването. И в това за мен е големият ужас на общото ни живеене”. Актуално, нали?

Силвия Чолева на щанда на издателство “ДА” в НДК, когато имаше Панаир на книгата - снимка Стефан Джамбазов

На финала още един поетичен цитат от книгата „Адът е без изход“ на румънския поет Йоан Ес. Поп, публикувана от Поетично издателство „ДА“ преди време в превод на Лора Ненковска: „самотен човек до самотен човек.

така завършват битките и примирията.“

И още нещо – в предколедните, предпразнични карантинни дни, когато доста магазини не работеха, но пък други бяха отворени и се трупаха хора пред тях, имаше и нещо, което ни направи впечатление. В книжарниците също имаше хора – купуваха детски книжки и не само. А това е и надежда за бъдещето…≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

#Критичен поглед #Обзор 2020 #музика

0 notes

mitzvatemet · 5 years ago

Text

Брат начальника Моссада

https://mitzvatemet.com - каталог еврейских захоронений и мемориалов Беларусь, Украина и др.

МБорис Слуцкий 7 мая исполнилось сто лет со дня рождения поэта Бориса Слуцкого.«Перебирая наши даты, Я обращаюсь к тем ребятам, Что в сорок первом шли в солдаты И в гуманисты в сорок пятом».Так писал поэт Давид Самойлов — Давид Самуилович Кауфман. Сейчас, в эти майские дни как не вспомнить о замечательных советских поэтах, которых принято объединять в плеяду «фронтового поколения». Тем более, что среди них так много евреев: Павел Коган, Михаил Кульчицкий, Евгений Винокуров, Константин Ваншенкин, тот же Давид Самойлов и даже — кто бы подумал! — Александр Межиров. Тем более, что мы живем в эпоху столетних юбилеев этих поэтов. И тем более, что 7 мая исполнилось сто лет самому, может быть, еврейскому из них — Борису Абрамовичу Слуцкому.Он был самым размышляющим из поэтов своего поколения. Его стихи были… нет, не то, чтобы менее изящными по форме, чем у иных коллег… но они были сделаны из материала с более высоким сопротивлением — из раздумий над событиями, драмами и трагедиями ХХ века. Его стихи трудно декламировать, они для чтения глазами. На его стихи почти нет песен, разве что бардовские. Но его строки становились афоризмами. «Я умер простым, а поднялся великим», «Мы все ходили под богом, у бога под самым боком», «Давайте после драки помашем кулаками» — это Слуцкий. А дихотомия «физики — лирики», характеризующая советскую интеллектуальную жизнь 60-х годов прошлого века, тоже ведь подмечена лириком Слуцки��.

Фронтовой опыт поэта был непростым. Окончив литинститут, он ушел на фронт рядовым стрелковой бригады, затем служил секретарём и военным следователем в дивизионной прокуратуре, потом инструктором политотдела армии, но будучи политработником, лично ходил в разведку, был тяжело ранен. И все же причастность к военной карательной системе заставляла быть свидетелем и даже участником моментов, ранящих сознание, возможно, сильнее, чем рукопашный бой, который «раз наяву и тысячу — во сне» видела Юлия Друнина, поэт одного со Слуцким поколения. Есть у Бориса Слуцкого

статья «Евреи на фронте»

, и вот каким эпизодом она начинается:«Начальство принимало доклады руководителей политотделов. Один из начподивов Пузанов, молодой и резвый человек с глупинкой доложил, что с целью укрепления дисциплины, дивизионный трибунал осудил на смерть двух дезертиров. Когда он зачитал их анкетные данные, у меня упало сердце: один из двух был бесспорным галицийским евреем.Пузанов жаловался на армейский трибунал, отменивший приговор. Генерал взглянул на него государственным и презрительным взором:— Ваш приговор отменен нами, Военным Советом. Читали ли вы последнее письмо осужденного? Он воюет с начала войны, дважды ранен и каждый день солдаты говорили ему — из всей вашей нации ты один здесь остался. Эх, вы, политики, — закончил генерал — нашли одного еврея на передовой, да и того хотите перед строем расстрелять. Что скажет дивизия?»А среди стихов поэта есть, написанные, видимо, не совсем посторонним наблюдателем:Расстреливали Ваньку-взводного за то, что рубежа он водного не удержал, не устерёг. Не выдержал. Не смог. Убёг.Трудно теперь сказать, в какой мере был поэт-фронтовик причастен к жестокости или несправедливости, каких немало на войне. Но, видимо, поэт ходил под Б-гом с большой буквы, раз Праведный Судья отмерил ему срок праведной творческой жизни. В своих оставленных на бумаге и оставшихся в душевной глубине раздумьях поэт был справедлив и беспощаден к своему времени и к самому себе. Поэтому в стихах сумел оставаться интеллектуальным и моральным камертоном своего времени.После войны Борис Слуцкий долго не печатался, лишь благодаря статье Ильи Эренбурга «О стихах Бориса Слуцкого» в 1956 году вышла книга стихов поэта «Память», и он был принят в Союз писателей. А Михаил Светлов еще в 1954 году на обсуждении стихов Слуцкого сказал: «По-моему, нам всем ясно, что пришел поэт лучше нас».Борис Абрамович Слуцкий был одним из немногих, кто в его годы вслух говорил стихами и прозой о своём еврействе, о судьбе еврейского народа.А нам, евреям, повезло. Не прячась под фальшивым флагом, на нас без маски лезло зло. Оно не притворялось благом. Или вот эти знаменитые строки: Евреи хлеба не сеют, Евреи в лавках торгуют, Евреи раньше лысеют, Евреи больше воруют… …Не торговавши ни разу, Не воровавши ни разу, Ношу в себе как заразу, Проклятую эту расу. Пуля меня миновала, Чтоб говорилось нелживо: “Евреев не убивало! Все воротились живы!”На могиле Бориса Слуцкого, скончавшегося в 1986 году, установлен памятник — скульптурный портрет из красного гранита с уникальной крупнозернистой структурой на фоне стилизованного черного знамени. Автор – скульптор Владимир Лемпорт (1922 – 2001). Памятник окружён соседними надгробными крестами, но вглядитесь в начертания букв, слагающих фамилию поэта! Вы не узнаете стилистику рубленой гарнитуры еврейского шрифта?

А знаете ли вы, что двоюродный брат Бориса Слуцкого — Меир Амит (при рождении — Меир Хаймович Слуцкий), израильский военный и государственный деятель, начальник военной разведки и директор Моссад. Правда, интересно?

Оригинал взят у:

Алексей С. Железнов

Виктор Шапиро

#История и культура #mitzvatemet #еврейские кладбища #евреи #Генеалогия

0 notes

motioncollector · 4 years ago

Video

youtube

Интервью Покрас Лампас: работы, что за каллиграфутуризм, политика, крест, геймдев и вДудь via https://www.youtube.com/watch?v=pqztHR4L2Ic // 00:00 — Интро 00:20 – Покрас про каллиграфутуризм, изменение культуры, письменность и первые манифесты 05:02 – «Что ближе – форма или содержание?» / Про критику за формализм / «Каллиграфия – это очень визуальное искусство» 07:40 – Про вкладываемый в работы смысл и импровизацию 09:10 – Вкладываем контекст в работу 10:37 – Про коммерцию в творчестве, непонимании работ окружающими и культурные коды 13:28 – Про то, как работает Покрас Лампас: от идеи до работы в поле 17:34 – Про «Крест» в Екатеренбурге и отличия от других работ 19:53 – «Где грань между искусством и порчей имущества?» 21:11 – Про начало карьеры, экстремальные ситуации и «спорт» 25:40 – Про фестиваль «Карт-бланш» и нелегальный стрит-арт / «Для меня улица –– это не про «всех победить» 27:33 – «Почему коммерции предпочёл партизанский стрит-арт фестиваль?» 29:49 – Про контент в Tik-Tok и «новую эру потребления контента» 34:49 – Про цензуру в работе и диалог с православными активистами на примере «Креста» в Екатеринбурге 36:58 – Уличный художник из ЕКБ 37:38 – Про переезд из России 39:54 – Про остросоциальные высказывания и политику 45:11 – Про чужое мнение и рефлексию 45:52 – Про «трушный и нетрушный» стрит-арт 48:07 – Про эстетику, поиск красоты и CG 53:41 – Про игры, геймдев и VR 55:57 – Какие технологии используешь в работе? 01:00:47 – Что дало большую популярность –– появление у Дудя или крупные коммерческие проекты? 01:04:16 – Нужен ли продюсер? 01:07:44 – «Ты сказал, что манифест – это гонка. Кого обогнал ты?» 01:09:00 – Зачем нужны манифесты? 01:11:42 – «Как текст стал контекстом?» 01:13:40 – Про Манифест 2.0 Инстагра�� Покраса: https://www.instagram.com/pokraslampas Больше контента в нашем паблике: https://vk.com/xyz_gamedev или телеграм-канале: https://t.me/xyz_cg Мы взяли интервью у Покраса Лампаса во время партизанского фестиваля стрит-арта «Карт-бланш» в Екатеринбурге. Поговорили о методах работы, гигантских каллиграфити, социальных высказываниях и технологиях в современном искусстве. А также о том, почему Покрас решил нелегально написать манифест каллиграфутуризма ночью на «Уралмаше». В кадре: Покрас Лампас, Николай Кубрак Монтаж: Алексей Луцай Съёмка: Алексей Луцай, Игорь Максимов, Борис Кауфман Использованная музыка: Woven - Dead stars theme (https://vk.com/im_grievous) anluka - emotions (https://vk.com/anlukabeast / https://www.instagram.com/anlukazwer/) KUSKOA - Melody4 (http://vk.com/kuskoa) LVCAI - Neck (https://vk.com/lvcai) M - Lina 2-11(vk.com/msattband) Glorious Thug - Severny Groove (vk.com/plugmana) Использованные видео: Чтение манифеста: Андрей Некрасов для фильма «33 Слова о Дизайне» Ghost in the Shell (Ash Thorp): https://www.youtube.com/watch?v=oqEiuznl7u4 FLESH NEST https://www.youtube.com/watch?v=RejrwbYni38 Google AR & VR https://youtu.be/LBJPIgNXUDI During the installation of Convoy https://youtu.be/daBaxfSnaNo Трейлер Биеннале в Шаржа https://vimeo.com/325148298 Koji Kakinuma «ONE» https://www.youtube.com/watch?v=40ZTe1rkmzk Туториал по TouchDesigner https://youtu.be/hbZjgHSCAPI Генеративная графика в репортаже WIRED https://youtu.be/I-EIVlHvHRM Ролик о стадионе «Локомотив» https://youtu.be/AroUJ-MJ2bs Роспись на «Красной поляне» от GQ https://youtu.be/5TxOMipNAuI Покрас в Шанхае от Opera Gallery https://youtu.be/DOTzUwr531I Ролик ИКЕА и Лампаса к выходу коллекции «СПЭНСТ» https://youtu.be/Me2uj8zK-pk Православный активист https://youtu.be/186Kieh40k8 PIRELLI - Pokras Lampas https://vimeo.com/183471598 Pokras Lampas_[VR]alism https://vimeo.com/263838953 Закатка креста от Е1 RU https://youtu.be/g89ME4GaGWw Teaser of «Two rooms» https://vimeo.com/442685577 utōpia х calligrafuturism https://vimeo.com/199048493 Роспись Дворца итальянской цивиллизации: https://vimeo.com/229141917 Pokras от Vasyona Ivanov: https://vimeo.com/142713541 Коллаборация с Мариинским театром: https://tvkultura.ru/article/show/article_id/357891/ Расшифровка креста: https://youtu.be/P3D9yefMDnI Курсы XYZ: http://bit.ly/36UpnKW Подкаст: 🎧 iTunes — https://apple.co/2xZAcPe 🔊 Я.Музыка — https://bit.ly/2V25w7Q 📻 SoundCloud — https://bit.ly/2wqenrC Instagram: https://www.instagram.com/xyz.school/ Вконтакте: https://vk.com/xyz_gamedev Facebook: https://www.facebook.com/gamedev.xyz Telegram: https://tlgg.ru/xyz_podcast

#YouTube #motioncollector #motion design #video #Интервью Покрас Лампас: работы #что за каллиграфутур

0 notes

pohermen · 6 years ago

Text

Рожкова как тень Порошенко в НБУ

Как и почему Екатерина Рожкова оказалась в Национальном банке Украины, и почему после него она должна оказаться в тюрьме. Свои соображения по этому поводу приводит издание "Экономика от Пророка" со ссылкой на публикацию известного журналиста-расследователя Александра Дубинского.

Так, по мнению последнего, работа Рожковой на посту в НБУ сопряжена с множеством скандалов: коррупционных и этических (помним «пленки Рожковой»), незаконных увольнений несогласных. Да и банки, в которых Катерина Рожкова трудилась до прихода в НБУ, ныне почили в Бозе, оставив ФГВФЛ с активами, которые невозможно реализовать даже с 80% дисконтом. Как же такой «профессионал» мог возглавить посты в НБУ, связанные с осуществлением банковского надзора? Свет на это проливает очередная порция #ICUleaks – переписки сотрудников компании ICU с собственниками и менеджментом Платинум Банка. Если вы вдруг забыли, то экс-собственник ICU Валерия Гонтарева в 2014 возглавила НБУ, а сама же Гонтарева много лет была инвестиционным банкиром Президента Украины Петра Порошенко. А в 2013 году компания ICU, возглавляемая Гонтаревой, сопровождала приобретение Платинум Банка Борисом Кауфманом и Григорием Гуртовым. — Список (заслуг - прим. ред.) Гонтаревой: https://www.economics-prorok.com/2016/07/blog-post_77-8.html В 2010-2013 Рожкова занимала должность заместителя председателя правления другого их банка — ФинБанк. А с 2013 по 2015 – должность заместителя председателя правления и вр.и.о. председателя правления Платинум Банк. Оба банка принадлежали Борису Кауфману, Григорию Гуртовому и Александру Грановскому. Дуэт Кауфмана-Грановского известен скандальной схемой приобретения аэропорта «Одесса», состоявшейся по слухам, не без участия на тот момент Президента Януковича, а также ночных визитов в Администрацию уже нынешнего Президента Порошенко. Как и другим бизнесменам, банки им были нужны для кредитования собственного бизнеса – даже ФГВФЛ отметил, что доля инсайдерский кредитов в Платинум Банк составляет 95,5%. Исходя из таких цифр очевидно, что возвращать эти кредиты банку (а через него — вкладчикам) никто не собирался. Поэтому с самого момента покупки Кауфманом-Грановским Платинум Банка они готовились к выведению из него активов. Сделать это без «своего» человека в НБУ оказалось бы невозможным. 10 февраля 2015 Руслан Кильмухаметов, директор по рынкам долгового капитала компании ICU в своем письме на имя Григория Гуртового (Платинум Банк), Макара Пасенюка (ICU) и Катерины Рожковой (на тот момент член правления Платинум Банк) предлагает перечень возможных вопросов со стороны НБУ и ответов на них. Одним из таких вопросов Кильмухаметов считает такой: «почему менеджмент ФинБанка перешел в ПлатинумБанк». В предлагаемом ответе на возможные вопросы из НБУ, Кильмухаметов указывает, что менеджерами ПтБ являются Григорий Гуртовой и Катерина Рожкова, которая «была глубоко вовлечена в сделку по приобретению, и хорошо владела ситуацией в банке». Вводить нового человека, который бы входил в курс дела и которого воспринял бы менеджмент ПтБ было сложно, и на это не было времени. На роль ПП планировался Грег [Краснов], но он отказался». А теперь самое интересное. Дело в том, что пришла Катерина Викторовна в Платинум Банк не сама, а с багажом кредитов ФинБанка, в котором до этого она была зампредседателя правления. Кредитный портфель имел номинальную стоимость более 1 млрд. грн. и был продан от ФинБанк к Платинум Банку в 4 квартале 2014 года. Смысл этого упражнения был в дружеской помощи бизнесмена Кауфмана, обзавевшегося Платинум Банком, своему бизнес партнеру – Александру Грановскому, владевшему Финбанком – такая покупка помогала улучшить нормативы Финбанка. При этом, как видно из письма Кильмухаметова, НБУ волновала задолженность Финбанка перед Платинум Банком — на февраль 2015 года она так и не была в большей степени погашена. Примечательно, что по заявлению самого Григория Гуртового он сам не знал, что приобрел Платинум Банк, поскольку как Глава Набсовета не вмешивался в операционную деятельность. Такая беспечность подвела Григория Гуртового под статью Израильской Фемиды, где он впрочем, объявил, что его подставили Дмитрий Зинков и Борис Кауфман. А вот агент Катерина знала, что за портфель достался Платинум Банку от ФинБанка, равно как и то, что с таким портфелем банк будет дышать на ладан, так как связан с инсайдерским кредитованием Кауфмана-Грановского. ;Поэтому и сменила пост вр.и.о. главы Правления ПлатинумБанка на пост директора департамента банковского надзора в НБУ. Как следует из письма Кильмухаметова Рожкова знала, что корпоративные кредиты на 2 млрд. грн. – инсайдерские, но по совету сотрудника ICU рассказывала, что это не так, то есть откровенно врала. По всей видимости, понимая, что ее прикроет Валерия Гонтарева, которой как инвестбанкиру и человеку, который вёл сделку по покупке ПтБ бизнес активы Кауфмана были хорош знакомы. Прикрывала агент Катерин и собственную же схему трансформации кредитного портфеля, которая была осуществлена в ПтБ за счет кредитования связанных лиц. И что интересно, инспекционные проверки НБУ (подразделение Татьяны Лебединец) подтвердили факты нарушений в деятельности ��латинум Банка в 2014 -2015 годах, и, в частности, предоставление недостоверной информации в НБУ, однако и Гонтарева и Смолий игнорировали этот факт, о чем информировал Александ Завадецкий, в конце концов Лебединец и Завадецкого из НБУ «выперли», а вот Рожкова осталась. АКТИВ НА "ПЕРЕДЕРЖКЕ" В НБУ ИЛИ ЛОВКОСТЬ РУК И НИКАКОГО МОШЕННИЧЕСТВА Пребывание Рожковой на посту в НБУ помогло провернуть великолепную схему – как вывести актив воспользовавшись рефинансом НБУ. Речь о недвижимости санатория «Молдова», который фигурировал в «пленках Рожковой». Недвижимость санатория «Молдова» сначала принадлежала ПП «СПМК-7» и пребывала в ипотеке у Национального банка Украины как обеспечение по кредитам рефинансирования, предоставленным НБУ «Платинум Банку». Рефинансирование было предоставлено в 2014 году на сумму 500 млн.грн., и в марте 2015 года на сумму 240 млн. грн., в период каденции Валерии Гонтаревой, и в период пребывания Рожковой вр.и.о. главы правления Платинум Банка. 30 декабря 2016 года, за 12 дней до введения временной администрации в Платинум Банк, ПП «СПМК-7» вносит данное имущество в уставной капитал ООО «Макстагрупп», и в тот же день ООО «Макстагрупп» дарит это имущество Платинум Банку. Изюминка в том, что НБУ, как ипотекодержатель в этот же день дает свое согласие на такое дарение. После этого, 03 января 2017 год НБУ, Платинум Банк и ООО «Макстагрупп» заключают договор о внесении изменений в ипотечный договор, по которому ООО «Макстагрупп» выбывает из правоотношений, поскольку право собственности на объекты недвижимости переходит к Платинум Банк. Все упомянутые компании и банк связаны. 30 мая 2017 года Хозяйственный суд города Киева начинает процедуру банкротства ООО «Макстагрупп» по собственному заявлению самой компании.

Недвижимость Платинум Банк пребывает в залоге НБУ, а требования НБУ, как обеспеченные залогом, погашаются вне очереди согласно Закону о системе гарантирования. Поэтому все, что ФГВФЛ получал от заемщиков банка или реализации других активов уходило на возврат рефинанса НБУ. Рефинанс выдавался на 2 года и банк потихоньку погашал его. За два месяца до окончательного погашения вдруг проснувшееся ПП «СПМК-7» подает в суд о признании договора дарения с ООО «Макстагрупп» недействительным. И суды встают на его сторону!!! При этом аргументация судов вполне законна со ссылкой на Закон о восстановлении платежеспособности должника или признании его банкротом: договор, заключенный в течение года до возбуждения дела о банкротстве признается недействительным, если должник осуществил бесплатное отчуждение имущества. Поэтому ФГВФЛ и все остальные кредиторы остаются с носом, то есть с активами, которые ФГВФЛ не смог продать даже с дисконтом 80%… Вот такая ловкость рук и никакого мошенничества. И видимо, юристы НБУ то ли не знали, то ли не захотели знать о такой схеме. Поэтому актив был именно подарен, а не приобретен по оплатному договору. Вот такая вот "mission possible" Агента Катерины. "С таким «багажом» — совершенно понятно, насколько ручным и исполнительным будет Агент Катерина и для Банковой", - резюмируют в издание "Экономика от Пророка".

"Политгерменевт"

#ICUleaks #Украина #Россия #экономика #Нацбанк #криминал #коррупция #скандал #Рожкова #ICU #Порошенко #Гонтарева

0 notes

we-politica-ua-news-love · 5 years ago

Text

Как украсть полмиллиарда. Дело Кауфманов-Грановского

На днях министр финансов Украины Оксана Маркарова оказалась в центре серьёзного скандала: журналисты выяснили, что она причастна к выводу из украинского банка «Актив-банк» на свою фирму более 4 тысяч квадратных метров элитной недвижимости в исторической части Киева. Вывод ценного актива состоялся накануне банкротства данного банка, ввиду чего финучреждение не смогло рассчитаться со вкладчиками и…

View On WordPress

#Актив-банк #Александр Грановский #Борис Кауфман #Максим Кауфман #Платинум Банк

0 notes

we-politica-ua-news-love · 5 years ago

Text

Ретроспектива афер бизнесмена Бориса Кауфмана

«Ветер на море гуляет, да кораблик подгоняет»,− написал А.С. Пушкин в своей прекрасной детской сказке «О царе Салтане». Но во взрослой жизни, залог успешного плаванья − не только ветер.

Предприимчивость, бизнес-хватка, находчивость, умение договориться и вовремя поделиться… эти и много других умений и качеств помогают успешному украинскому бизнесмену Борису Кауфману вести свой корабль по…

View On WordPress

#Vertex Hotel Group #АМКУ #Антикоррупционный комитет ВР #АРМА #Борис Кауфман #Международный аэропорт Одесса #НБУ #Оверлайн Трейдинг Лтд #Петр Порошенко #Платинум Банк #Украэрорух #Юрий Терентьев

0 notes

vprki · 4 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Жанрово ветрило на Моцартовия фестивал в Правец

„Тази година все едно съм знаела, че ще се наложат толкова трудности в артистичния ни живот заради Covid-19, но исках да се обърна към топ българските състави, които живеят и творят тук”. Сподели за „въпреки.com” видната ни пианистка и преподавателка проф. Борислава Танева, артистичен директор на Моцартовия фестивал в Правец по повод 16-то му издание тази година /21 - 23 август/.

И продължава: „Нали всяка година фестивалът трябва да има лице. Тази година лице са премиерите и топ българските състави. Те всички са великолепни български музиканти и затова съм ги поканила. Те и на това разчитат. В момента имам бюджет, който да им покрие хонорарите и няма да ги им пипна. Сега всеки ще дойде за 50 или 80 лева, за по-малко от 100 лева. Но това не искам да се случва, защото артистите са ми най-ценни. Те имат огромна нужда някой да ги подкрепя, без да искам някого да обидя и да не уважа ничий успех, но тези, които са избрали да бъдат тук, имат една по-различна съдба. И тя никога не е по-весела. Това е въпрос на избор. Уважавам избора на всеки. Уважавам труда им, много. Но едно е да дойдеш тук за някакво звездно гастролиране, друго е да си копаеш в собствената градинка и понеже никой не е пророк в собственото си село, исках да са

състави, които творят и са останали,

и работят тук. Като че ли съм знаела, че ще ги има тези трудности с полети, с чужденци, с карантини и с всички тези неща. Те нямаше да могат да дойдат, ако ги бях търсила. А и исках програмата да е с български състави и с премиери, поне за страната“. Убедено разказва концепцията си за тази година Борислава Танева, която след кончината преди две години на създателката на фестивала именитата ни оперна певица Христина Ангелакова, след конкурс пое ръководството му.

Припомняме, че преди година, Борислава по повод 15-то издание на фестивала и първо за нея като артистичен директор каза тогава за „въпреки.com”: „Има предизвикателство да наследя нещо, да се опитам да го надградя, без да развалям хубавите традиции и практики, които той е създал, да ги въведа в малко по-различен порядък с концепцията, които беше приета единодушно от Управителния съвет. Ако ние не създаваме артефакти за нашето време и не им даваме сцена, ние загиваме. Ако човечеството не изпростее толкова и да се унищожим в следващите сто години, по това ще съдят какво е било“.

Хорът на Ваня Монева

Сега в разговор с нея за предстоящия фестивал се връщаме отново и към темата за Моцарт, вдъхновила създаването му. „За мен Моцарт е висш цивилизационен символ на безспирната енергия, на бликащата инвенция, на вечната младост, на насладата и разнообразието на живота. Творчеството му е носител на новото, позитивното и светлото в изкуството. Да, Моцарт обединява всички тези непреходни ценности и ние трябва да приемем, че точно нашият фестивал е едно от малкото места за тяхното развитие в България. Вярвам, че всеки от нас се чувства горд от този факт и смята, че тази политика на фестивала определено не противоречи на досегашната, а напротив - разширявайки досегашния модел само би могла да го надгражда и допълва, като същевременно не омаловажава досега постигнатото. Моцарт, който трябва да го има и ще има. Искам да го извадя пред скоба, защото това е името на фестивала и то не ограничава, напротив. По-далновиден поглед би открил, че Моцарт се крие навсякъде, казано по-красиво.

Борислава Танева - снимка Стефан Джамбазов

Моцарт е символ на цивилизацията,

можеш да го намериш, ако си добронамерен и в съвременното изкуство. И освен изсвирването му, изпълняването на музиката му може да бъде обвързана, защото е толкова съвършена, с всичко, дори и с българския фолклор. Може би идва твърде шоково и неочаквано, но такова предизвикателство е напълно необходимо. Дори е нужно за фестивал като този. Връзката с фолклора минава в случая през изключителния хор от професионалисти на Ваня Монева. Самата Ваня Монева /Учила е пиано в Музикалното училище в Русе. Завършила е с отличие ДМА „Панчо Владигеров“ в класа на проф. Васил Арнаудов, със специалност „Хорово дирижиране“ – б. а./ е класически музикант по образование. Специално написа творба за фестивала композиторът Георги Андреев /Завършил е СМУ „Широка лъка“, специалност гъдулка. Следва композиция при проф. Александър Текелиев завършва с отличие НМА „Панчо Владигеров“ - б. а./. Той е също с професионално класическо образование, но и изключителен познавач на фолклора . В неговото произведение се вплитат две материи - творби от Моцарт с песни от нашия фолклор. Ще бъде изпълнена и композиция на диригента на Оркестъра за народна музика Димитър Христов, който е направил обработка по творба на Хенри Пърсел. Звучи малко неочаквано, но такива формати се правят. Нека да вярваме в професионализма на хората, а не да се заклеймява какво прави този или онзи“, категорична е Борислава Танева.

В концерта участват и Quarto Quartet и Вълчан Вълчанов – обой. Ще звучат и изпълненията на едни от най-любимите български народни песни - шедьоври, обработени от Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев, Николай Кауфман, Иван Спасов. С този концерт, който ще е на площада в Правец ще се закрие фестивалът на 23 август. Той е специален акцент в програмата, защото според артистичния му директор може би ще смути някои хора, но тя им препоръчва да дойдат и да видят. И допълва: „Имаме нужда от такива творби! Имаме изключителна необходимост да стимулираме българските творци. Аз го бях писала в концепцията си. Не само изпълнители, но и творци, които пишат музика. Концертът е на площада в Правец, където е прекрасно място да се изправят тези красиви български момичета, освен да изпеят образци на нашия изключителен фолклор, но и специално написани творби“.

“Бон - бон”

А откриването на фестивала също ще е малко неочаквано като програма. Първоначалната идея, която Борислава Танева е обмисляла няколко месеца с директорката и режисьор на Пловдивската опера Нина Найденова е бил спектакълът „Градините на Моцарт“ с оперни компилации на композитора, но поради тези обстоятелства, в които живеем вече четвърти месец с този вирус се оказва, че това не е възможно. Казали си, че ще го направят в по-добри времена с категоричното убеждение да не се пренасят готови представления, а всичко да се прави специално за събитието. Ситуацията променя и идеята мюзикълът „Пепеляшка“ с участието на прекрасните деца от „Бон-Бон“ да не се състои в салона на читалището, а с него да се открие фестивалът на 21 август на сцена „Езерото“.

„С Бон-Бон, водеща детска група в България,

възпитала не един и двама певци ще направим премиера на мюзикъла „Пепеляшка“. Песните са мои. Но само те са мои. Един мюзикъл и всяко сценично произведение всеки участва със своята дарба в този проект. Цялата музикална картина е на Румен Бояджиев - син, който направи оркестрациите, огромен екип – режисьор, художници, хореограф, вокални педагози, много хора, които се трудят и най-вече децата и продуцентът Рози Караславова на групата в тези месеци на невъзможност да се видят на живо. Това е един героизъм. Аз участвах в zoom срещите с децата. Една група като Бон - Бон е частна група – 50 деца в самостоятелна орбита се движат и да се съчетаят всички те в един ден и час и то почти всеки ден е изключително сложно. Те сега репетират в Сити Марк център и танцуват с маски. Това ще е откриването в петък без декори и без сцена, защото бюджетът не ми дава възможност за повече. Естествена сцена ще е паркът край езерото около фонтана. Мюзикълът е по „Пепеляшка“ на Шарл Перо, но е обработка на пиесата на Евгений Шварц /_1896-1958, „Пепеляшка“ е написана през 1947. Определят писателя като един от най-великолепните разказвачи на приказки с много подтекст и не случайно е имал много трудности в кариерата си, а книгите му излизат едва след смъртта на Сталин _– б. а/ по този сюжет. Преводът на пиесата е от режисьорката Бисерка Колевска, която и режисира спектакъла“, уточнява Борислава Танева. Представлението е и с участието на КласикАрт квартет и Сара Чакърова – ударни инструменти.

“Филхармоника”

Вторият ден на фестивала на 22 август е с много наситена програма. В традиционната „Среща с автограф“ ще гостува Ваня Монева, която е не само е талантлив музикант, за който композиторът Красимир Кюркчийски по повод на съвместната им работа и конкретните й творчески изяви казва навремето: „Тя е Караян в рокля.“, а и много интересен и ерудиран събеседник. Тя ще разкаже и

любопитни неща за хора, който е създала и ръководи вече 25 години.

Всички концерти в този фестивален ден са на сцената при езерото. „Тогава ще има много Моцарт. Квартет „Филхармоника“ /11 часа/ е изцяло с класическа програма – Моцарт - Струнен квартет No.18 Квартет, Бетовен – Струнен квартет № 5 в ла мажор и Дворжак – премиера за България на една много красива творба на композитора квартет „Кипариси“ с едни малки сеционски бижута, малки пиеси, пред всяка има едно малко двустишие, много красиви от края на 19-ти век на поета Густав Моравски, за времето си много истински. Разчитам много на музикантите, които са на водещите пултове на Софийска филхармония - концертмайсторът Павел Златаров, Анна Иванова - втора цигулка, Милена Златарова - виола и Иван Лалев - виолончело. Всички те биха могли да бъдат прекрасни инструменталисти във всеки един оркестър, но са избрали да бъдат тук“. Отбелязва Борислава Танева, която прекрасно познава европейската, а и не само музикална сцена.

DROP DOWN COMMUNITY

Вторият концерт е на младата формация DROP DOWN COMMUNITY –

най-новият камерен оркестър, създаден от млади инструменталисти, обединени от мисията да покажат новото лице на класическата музиката. Те правят премиера на „Камерна симфония” от Румен Бояджиев - син, която той е написал за състава и това ще бъде световна премиера. Освен това в програмата са включени произведения на Моцарт, Едвард Григ и Марин Големинов. Вечерта концертът е на Ангел Заберски Трио с Малка нощна музика II, нова програма с Борис Таслев бас и със Стоян Янкулов - Стунджи. Цялата програма е премиера с интерпретации и импровизации по популярни класически теми от Моцарт, Бах, Шопен, Паганини, Рахманинов, Чайковски, Брамс и други.

“Заберски - трио”

А Борислава Танева коментира програмата. „Получава се, то е търсено разтварянето на жанровото ветрило. С цялото ми уважение и поклон пред делото на Христина Ангелакова, аз не съм Христина Ангелакова и фестивалът не може да бъде същият и няма да бъде същият. Никъде не е писано, че той изрично трябва да бъде оперен фестивал. Бях го написала и в моята концепция. Има достатъчно оперни фестивали в България. Може би някои от по-консервативните хора, моите уважения към тях, търсят стария вариант. Но фестивалът се движи в нови релси и няма как да бъде същият. Извадени са премиери и български творци и състави. Това има положителна страна, защото ние трябва да се поддържаме. Ако ние не се поддържаме, кой ще ни поддържа. Н��й-лесно беше да няма фестивал и да кажа, че с тези пари не може да се направи фестивал. Но аз ще се боря докрай да се осъществи и тези хора да намерят своята сцена. Публиката да ги види. Този труд да бъде възмезден с присъствието и с аплаузите не само материално, защото ние имаме нужда от това. Вярвам, че ще се получи един пъстър празник за сетивата на публиката и пожелавам на добър час!“. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив на фестивала и Стефан Джамбазов

#РЕФЛЕКСИИ #Борислава Танева #Моцартов фестивал в Правец #Моцарт #музика #Ангел Заберски #Ваня Монева

0 notes