#Бабий Ял

[vprki]

Тъжната, трагична история на Бабий Яр не свършва…

По време на интервюто си за агенция Ройтерс на 1 март, предадено и по ББС президентът на Украйна Володимир Зеленски каза, че в момента руската армия обстрелва със снаряди, чуват се взривове на мемориала Бабий Яр заради близостта му с телевизионната кула в Киев…

Външният министър на Украйна Дмитро Кулеба написа в "Туитър": "Телевизионната кулата в Киев, която току що бе ударена от руска ракета, е построена на територията на Бабий Яр, На 29 и 30 септември 1941 година нацистите убиха там над 33 000 евреи. 80 години по-късно руските нацисти удариха същото място, за да унищожат украинци. Жестоко и варварско..." А президентът на Украйна Володимир Зеленски, който е от еврейски произход, заяви: "Какъв е смисълът 80 години да казваш "никога повече", след като думите са безсилни, когато бомбите падат в Бабий Яр? Историята се повтаря".

Дали, когато на 29 септември 2021 трима президенти – държавният глава на Украйна Володимир Зеленски и колегите му от Германия и Израел Франк-Валтер Щайнмайер и Ицхак Херцог се събират пред мемориала, създаден от знаменитата Марина Абрамович „Кристална стена на плача“ в памет на десетките хиляди евреи, избити от нацистите през 1941 г. в местността Бабий Яр са предполагали каква ще е съдбата на комплекса след по-малко от шест месеца… А днес една от най-важните фигури и пионерки в пърформативното изкуство Марина Абрамович, родена в бивша Югославия, се обърна към всички в личния си профил във фейсбук, за да подкрепи Украйна в този тежък момент. Ето какво написа тя: "Преди 80 години нацистите, водени от Хитлер убиват невинни хора край Бабий Яр, Киев. Днес руските сили, водени от Владимир Путин бомбардират и убиват обикновени хора отново там в Бабий Яр. Войните са различни, но последствията са същите. Така, както се обединихме, за да победим ужасяващия нацистки режим, светът трябва да се обедини в помощта си за Володимир Зеленски и за всички смели мъже и жени на Украйна. Това е битка за всеки един от нас!"

Марина Абрамович пред „Кристална стена на плача“ в Бабий Яр

„За два дни - на 29 и 30 септември 1941 година - в покрайнините на Киев са разстреляни 33 771 души от нацистите. Сред тях е имало евреи, роми, съветски военнопленници, партизани, психично болни. Но броят на евреите е бил най-голям – над 30 000 души. Разстрелите в Бабий Яр са една от най-масовите екзекуции на хора през Втората световна война. Това продължава и SS щурмоваците разстрелват все нови и нови групи. Предполага се, че там са костите на над сто хиляди жертви на нацизма. Накрая, преди отстъплението си от Киев, те се опитват да скрият следите от своето престъпление. Горили трупове с помощта на осъдени на смърт затворници, а после унищожаваха и тези, които са заличавали уликите. Но свидетели останаха и абсолютното Зло на 20-ти век изплува на повърхността. Обаче…“. Пише 80 години след ужасното начало през септември 1941 руският писател Виктор Ерофеев в Дойче Веле. И продължава: „Обаче още една страна се отличи с унищожаването на паметта за Бабий Яр. В хода на поредното съветско безумие - борбата срещу космополитизма в края на 40-те години - Бабий Яр се превърна в тема-табу. Антисемитизмът на Сталиновата епоха продължи дори след смъртта на „Бащата на народите“. На мястото на Бабий Яр съветският режим решава да построи стадион. Стадион върху костите на хиляди хора! Този исторически цирей се пукна едва през 1961 година, когато 29-годишният поет Евгений Евтушенко /1932-2017/ публикува в „Литературная газета“ своето най-известно стихотворение - „Бабий Яр“. „Няма паметник над Бабий Яр…“ Тогавашният главен редактор на „Литературная газета“ Виталий Косолапов се посъветвал с жена си и накрая решил да пусне стихотворението. А това му струвало и поста. Върху Евтушенко се нахвърлят поетите - ксенофоби и дори лично Никита Хрушчов го смъмря заради „политическата му незрялост“. Но стихотворението, преведено на 72 езика, извърши своето дело. Бабий Яр стана символ на непоносимото за човешкия мозък страдание. По стиховете на Евтушенко Дмитрий Шостакович /1906-1975/ написа прочутата си 13-а симфония, а Анатолий Кузнецов издаде документален роман за Бабий Яр. Независимо от това практическата забрана да се говори по темата продължи почти до перестройката.“

Септември 1941 година Бабий Яр

Повече от три десетилетия след войната събитията в Бабий Яр почти не получават официално признание, въпреки че през 60-те години еврейски активисти започват да се събират тайно на мястото, за да запазят жив спомена за случилото се там. През 1976 г. е издигнат този мемориал в памет на всички жертви на нацисткия режим в Бабин Яр, без да се споменават конкретно еврейските жертви. Централната фигура на паметника е съветски войник. През 1991 г. Украйна придобива независимост от СССР. На мястото е открит отделен мемориал, посветен на еврейските жертви на зверството. Хиляди се събират за откриване на паметника, който е във формата на менора - еврейскияг седемсвещник, един от най-старите символи в юдаизма, останал трайна емблема на еврейския народ през вековете. Смята се, че първата известна менора е направена при изхода на евреите от Египет и се споменава в Библията.

След войната съветското ръководство, поддържайки политика на антисемитизъм, пренебрегва чествания на етническа основа. По тази причина няколко опита за издигане на мемориал в Бабин Яр остават без резултат. Самият пролом е преграден с бент и наводнен с кална вода от тухлените каменоломни през 1950 г., за да се получи кална утайка до самото дъно. Бентът се срутва от пролетните дъждове на 13 март 1961 г., като запраща стена от кал и вода в северните части на Киев. Много хора загиват от наводнението. Евтушенко отива в Киев след разказа на младия писател Анатолий Кузнецов, който е роден и израсъл в града. Водил си е дневник като дете какво случва и по време войната. След няколко години той ще напише своя „Бабий Яр“, книга с драматична съдба, цензурирана и публикувана, доста по-късно в оригиналния си вариант.

Младият Евгений Евтушенко

Когато вижда пред себе си огромно бунище, Евгени Евтушенко е потресен, няма дори и паметна плоча за загиналите. За няколко часа в хотела написва поемата си „Бабий Яр”, която започва с думите: „Тук няма паметници. Бряг злочест. Отвесна урва като знак надгробен…”. На следващия ден Евтушенко публично я чете пред киевчани. На 19 септември 1961 г. с решимостта на журналистите от „Литературная газета” стиховете са отпечатани, за броени часове вестникът е изкупен. Исак Гликман, близък приятел на Дмитрий Шостакович, занася вестника в дома на композитора да ги прочете. Късно вечерта по телефона Шостакович му съобщава решението си да напише музика със стиховете. Темата „Бабий Яр” е особено близка на твореца. Без да е евреин, той ненавижда антисемитизма, който битува като държавна политика в Съветския съюз. За него е синоним на антихуманизъм, а еврейската тема вдъхновява и други негови произведения.

Първоначално има идея да напише симфонична поема „Бабий Яр”. Но когато прочита новоизлезлия сборник на Евтушенко „Взмах руки”, променя концепцията си.. „Бабий Яр” се превръща в първа част на 13-тата му симфония. „За втора част взех стиховете му „Хуморът”, за трета „В магазина”– четем в спомените на композитора. „Стихотворението „Страхове”, положено в основата на четвъртата част, Евтушенко написа специално за моята симфония. А за финал избрах стихотворението „Кариера”. Няма никаква сюжетна връзка между тези стихове. Публикувани са по различно време и са посветени на различни теми. Но исках да ги обединя музикално…“. Споделя тогава Шостакович. Премиерата на творбата е съпроводена с много трудности: Шостакович кани за солист Борис Гмиря, който му отказва участие по лични съображения от репресии, отказ получава и от дир��гента Евгений Мравински. Кирил Кондрашин, диригент на Московската филхармония поема репетициите на оркестъра, участват певци от Държавната академична хорова капела с диригент Александър Юрлов. Галина Вишневска /съпруга на Мстислав Ростропович –б.а./, която помага на композитора с организацията на премиерата, неуспешно се опитва да договори певеца Александър Ведерников. Накрая намират солист– баса от Болшой театър Владимир Нечитайло, подготвят и дубльор – Виталий Громадски. Но на генералната репетиция се оказва, че Нечитайло трябва вечерта спешно да участва в спектакъл, Громадски в последния момент заменя титуляра. Шостакович е привикан сутринта в ЦК на КПСС, вероятно с натиска сам да спре изпълнението. Всички очакват това да се случи, композиторът се завръща, без да каже нито дума и репетицията продължава. Вечерта на 18 декември 1962 г. трескаво се търсят билети около Голямата зала на Московската консерватория, има засилено присъствие на милиция.

Дмитрий Шостакович

Няма звукови документи от премиерата - симфонията нито се записва, нито се предава директно, нито се заснима за телевизията. Галина Вишневска свидетелства: „Това беше пробив. Това беше победа. Голяма победа на изкуството над политиката и идеологията на партията. И композиторът стана – вкаменен от нерви и напрежение – и тръгна срещу овациите и ликуващия оркестър… А от ��ругата страна с широки крачки вече вървеше, не, стремително, почти подскачаше, върлинестият поет…”. Музикологът Борис Шварц / емигрира след време и ще напише забележителното си изследаване Music and Musical Life in Soviet Russia 1917 – 1970 („Музика и музикален живот в Съветска Русия 1917 – 1970“), издадена в Лондон през 1972 г., разширена и преиздадена през 1983 г. в САЩ –б.а. / допълва: „Двама големи художника, разделени от цяло поколение, но борещи се за едно общо дело – свободата на човешкия дух.”

През 2016 година по повод 110 години от рождението на Шостакович проф. Наташа Япова, музиколог и преподавател в НМА „Панчо Владигеров“ написа за „въпреки.com”: „Онова обаче, пред което Властта остава безсилна, е звукът - онзи звук на Шостаковичовата музика, чиято вълнова крива явява самото Световно Страдание. Има ли след Малер друг европейски композитор, заслушан в това същинно Страдание, Страданието преди неговата парцелираност в отделната човешка съдба?“. Целият ѝ текст може да прочетете на https://въпреки.com/post/150435317741/

През 1966 г. писателят Анатолий Кузнецов /1929-1979/ решава да публикува своите мемоари за живота в окупирания Киев. В допълнение към автобиографичните данни, писателят включва в романа „Бабин Яр“ свидетелствата на хора, оцелели от екзекуциите. Романът среща много пречки преди публикуването, но тъй като текстът вече е одобрен от идеологическия отдел на ЦК на КПСС, в крайна сметка е публикуван в съкратен вид: първо в списание Юность (№ 8 – 10, 1966), а година по-късно самостоятелно от издателство „Молодая гвардия“. Книгата в този вариант излиза в България през 1967 година в издателство „Народна младеж“ в превод на Дона Минчева.

Издания на "Бабий Яр" на Анатолий Кузнецов

През 1969 година той емигрира в Лондон. През 1970 г. издателство „Посев“, базирано в Ню Йорк публикува пълния текст на „Бабин Яр“, допълнен с предговор и послеслов на автора.

„Разбира се, за трагедията в Бабий Яр вина носи войната, която поражда омраза и садизъм, а отговорността за престъпленията носи хитлеристкият режим. Всичко това е така. Но защо казвам, че Бабий Яр е наша обща беда? За мен това е очевидно. Просто ние не сме издигнали непробиваема преграда срещу такива като цар Ирод, Адолф Хитлер и други овластени злодеи. От време на време те се появяват в историята на човечеството, намират си и достатъчно последователи. Ние, хората, не познаваме добре самите себе си, не познаваме системата на собственото си несъвършенство. А още по-лошото е, че и не искаме това познание. На нас ни дай успех и комфорт. Ние мечтаем за щастие, понякога на всяка цена.

Менората в Бабий Яр

А Бабий Яр ни казва: Хора, замислете се! Той, Бабий Яр, има право да ни говори така.“ Пише през октомври 2021 още Виктор Ерофеев в по-горе цитирания текст. Какво може да добавим днес, освен да продължим списъка на имената на овластените злодеи. Владимир Путин е от най-зловещите, надмина предшествениците си, окървавили страната си и света… По негова заповед се разрушава независима Украйна, обстрелват се жилищни сгради…Светът е ужасен, човешката трагедия е огромна. Докъде ще стигне?... ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Wikipedia, Пресслужба на президента на Украйна, архив Бабий Яр, vesti.ua

P.S. на „въпреки.com“: В трагедията, започнала с масовото убийство на евреи през септември 1941 година участват и редови германски войници, и украински колаброционисти. Известно е и много е писано от историци като сър Мартин Гилбърт, Тимъти Снайдър и много други за антисемитизма в Украйна, Русия, Полша още отпреди 19-ти век и 20-ти век. Жестоки погроми. Неслучайно много от тези ешкеназки евреи в онези времена тръгват към България, защото са знаели, че тук не е така…Това е дълга история, за която сме писали. И ще продължим. Сега говорим за война близо до нас. Да хвърляш касетъчни бомби в жилищните квартали на украинските градове и да ги обстрелваш и сриваш със земята не е ли кошмарът на 21-ви век. На какво ви напомня?...Управляващите в Москва, никога не са искали Бабий Яр да разказва своята трагична история…Но изкуството не мълчи...