#БГмафия

[petarnizamov]

#СлавиТрифонов #бойкоборисов #бгмафия #bgmafia https://www.instagram.com/p/BqwaSTGnimR/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=1nl9s7lelm7kp

[balgarianovinite]

Убийството на петролния бос Пиперков в Бургас - Войните на марко-мафията 2004г.

06. март 2004 

УБИЙЦИТЕ НА ПИПЕРКОВ СА ЯСНИ, МОТИВЪТ ЗА АТЕНТАТА Е БЯЛО ПЕТНО

Бургаският окръжен съд остави зад решетките тримата, задържани за атентата срещу петролния бизнесмен Недялко Пиперков, който бе взривен в Мерцедес-а си на 23 февруари. Решението на магистратите бе взето на 1 март (понеделник), три дни след като Бургаската окръжна прокуратура повдигна обвинения срещу 44-годишният Красимир Райков, 42-годишния Петър Бакърджиев и 24-годишния Борис Димитров за съучастие в покушението на бизнесмена. Основният аргумент на обвинението са намерените микрочастици от взривно вещество по ръцете и дрехите на задържаните, което е идентично с взривното вещество, от което е била изработена бомбата срещу Пиперков (с 600-800 г. тротилов еквивалент).Самоделка с такава мощност нанася поражения в радиус от 60 м, а частици от веществото се пръскат и на по-голямо разстояние - до 100 метра, твърдят адвокатите на двама от обвиняемите - Красимир Райков и Петър Бакърджиев. Те са категорични, че всички свидетели на инцидента, а и хората, които по-късно са пристигнали на местопроизшествието, също носят частици от взривно вещество по ръцете или дрехите си. Два са ключовите факта, насочили следователя по делото Галя Костова към автомонтьорите Красимир Райков и Петър Бакърджиев. Първият е, че и двамата са се познавали лично с взривения бизнесмен Недялко Пиперков, а два часа преди атентата неговият Мерцедес е бил на ремонт при тях. По време на разпитите те са уточнили, че Пиперков е поискал да бъдат сменени накладките на автомобила му. Автосервизът, в който работят Райков и Пиперков, се намира на 250 м от мястото на взрива (до стария комплекс Пиргос в бургаския кв. Лазур). По време на разпитите Райков и Бакърджиев са заявили, че са огледали взривената кола на следващия ден след инцидента, т.е. на 24 февруари. Колкото до взривното вещество, открито по якето на Петър и по ръцете на Красимир, обясненията им са много-много интересни: че единият се бил опрял до електрически стълб, а другият до ограда край пътя, недалеч от местопроизшествието (т.е оттам са прилепили въпросните издайнически частици) . Двамата автомонтьори нямат имотно състояние и собствени фирми - те работят на трудови договори в сервиза. Но покойният Недялко Пиперков им е бил клиент от пет години. Случаят с третия обвиняем по делото за атентата - 24-годишния Борис Димитров (по неговите ръце също са открити микрочастици от взривно вещество, а той също бил посетил местопроизшествието на следващия ден ), е малко по-различен. Той е съсед на убития Пиперков в бургаския квартал Сарафово, има чисто съдебно минало, но името му е замесено в няколко побоя и един грабеж. Според близки до разследването, именно Димитров е единият от тримата нападатели, които на 11 август 2003 г. пребиват Пиперков и го пращат в болница със счупени ръце и контузна рана на главата. Освен това се знае, че въпросният Борис Димитров гравитира около несебърско-поморийската групировка на Димитър Желязков (Митьо Очите), а това съвпада с версията, че небезизвестният наркобос е изнудвал Пиперков, за да вземе дял от бизнеса му с горива. Срещу Борис Димитров, Красимир Райков и Петър Бакърджиев е повдигнато едно и също обвинение по чл.116, т.9 от Наказателния кодекс - за предумишлено убийство, извършено в съучастие и по начин, опасен за мнозина. Странното в случая е, че до момента оперативните работници и следователят не разполагат с нито едно доказателство, че тримата обвиняеми изобщо са се познавали. Вярно - автомонтьорите са били приятели, но връзката им с Борис Димитров засега не е установена по никакъв нач��н. До този момент бургаската полиция категорично отказва да съобщи колко са работните версии за убийството на Пиперков. И понеже публичното пространство не търпи вакуум, в Бургас трайно се завъртяха две хипотези за смъртта на бизнесмена. Според едната, той е убит заради големи дългове към Интерпетролиум енд партнърс, в която ключова фигура бе взривеният в асансьора на офиса си на 19 януари сикаджия Стоил Славов . Осведомени твърдят, че фирмата Интерпетролиум енд партнърс е основен дистрибутор на Лукойл, а Пиперков - неин подизпълнител. Седмица преди убийството на бургаския бизнесмен синът на убития Славов - Георги, бил събрал всички длъжници на покойния си баща в бургаския хотел България и настоял в кратки срокове те да върнат борчовете си. А няколко дни след атентата срещу Пиперков пък един от основателите на СИК и приятел на покойния Славов - Румен Николов (Пашата), отново събрал длъжниците на Интерпетролиум. Този път срещата била проведена в курортния комплекс Слънчев бряг, но темата останала същата - всички да си връщат дълговете, защото...Втората хипотеза за атентата срещу Пиперков е участието му в схема за крупно източване на ДДС и задължителното заличаване на следите след финализирането на операцията. Служители в Териториална данъчна дирекция - Бургас, коментират, че подобно нещо е напълно възможно, въпреки че фирмите на покойника били чисти. Това обаче по никакъв начин не означава, че Пиперков не е завъртял бизнес с фалшиви фактури и фиктивен внос на горива, уточниха данъчните. Аргументът им е, че той може да е стоял зад няколко фирми фантоми и името му да го няма в съдебните регистри. Източник: Стандарт https://www.instagram.com/balgarianovinite/ Read the full article

[balgarianovinite]

Изгубеното покление: Нападения с тарелки с фекалии в Бургас

Ученици си мъстят, като се заливат с фекалии

Това не е първият случай на саморазправа с фекалии в Бургас. Миналата година имало три подобни инцидента в града.

5 октомври 2006, Ученичка от Немската гимназия в Бургас е била залята с фекалии от група младежи. Инцидентът е станал след края на учебните часове в понеделник, информира "Дарик радио". Момичето си е тръгвало от училище, когато пред оградата спират кола и мотор. Единият от шестимата младежи я залива с вонящите екскременти, след което всички изчезват. По всяка вероятност инициаторът е ученик от същия клас. От Окръжната дирекция на полицията потвърдиха инцидента и съобщиха, че се извършва проверка. От Районния инспекторат на МОН обещаха информация, но след края на проверката. Училищното ръководство не коментира случая, допълва "Дарик". Това не е първият случай на саморазправа с фекалии в Бургас. Миналата година имало три подобни инцидента в града. Сега тук, в Бургас, най-големия хит е, ако имаш на някой зъб да поръчаш на целеви момчета да извършат услугата "зрелищно хвърляне на ла*на ", споделя участник в един от АБВ форумите. Услугата струвала 50 лв. и се извършвала на светло, в някое заведение "в момент, когато обектът на атаката си пие спокойно фрапенцето и неподозиращо си бъбри с компания".  Източник: Стандарт https://www.instagram.com/balgarianovinite/ Read the full article

[balgarianovinite]

Шепа разбойници тероризират Бургас - Войните на нарко-мафията 2001г.

8.12.2001г. Шепа разбойници тероризират града "Ще бъде подновена работата по всички висящи дела и преписки. Не може шепа разбойници да тероризират цял град", заяви шефът на Регионалната дирекция на вътрешните работи в Бургас полк. Красимир Петров. В Бургас преди година пламна гангстерска война. В разкриването на последния атентат в Несебър бяха ангажирани спецполицаи от НСБОП, ДНСП и РДВР. След задържането на четиримата извършители шефът на РДВР-Бургас полк. Красимир Петров обяви, че предстоят масови арести по останалите тежки престъпления, включително разстрела на наркодилъра Георги Сивков и атентата срещу Пламен Дишков-Кела. Източник: Стандарт https://www.instagram.com/balgarianovinite/ Read the full article

[balgarianovinite]

Убийството на наркобоса Венелин Москов от бригадира на Митьо Очите - Румен Психото

  2002г. сме, конкурентите на Митьо Очите са, или убити от неговият килър Данчо Черния (Йордан Дросев) , или в затвора с помощта на неговите хора в МВР.

ОСЪДИХА ПСИХОТО НА 20 ГОДИНИ ЗАТВОР

В две поредни заседания на 13 и 14 март (сряда и четвъртък) състав на Бургаския окръжен съд приключи едно от най-нашумелите дела в региона през последните няколко години. Румен Димитров (Психото) бе признат за виновен за убийството на поморийския автоджамбазин Венелин Москов (Венци) и ще лежи 20 години зад решетките при първоначално усилен строг режим.Венелин Москов е открит мъртъв в собствения си мерцедес малко след полунощ на 14 срещу 15 юни 2000 година. Разстрелян е от упор със седем куршума. А колата била паркирана край Сарафово (по пътя Бургас-Слънчев бряг).Психото бе заловен само ден след убийството на Москов, но повдигнатото обвинение срещу него е изградено изцяло върху косвени доказателства. Оръжието на престъплението така и не е открито. В един момент работата дори увисва на косъм, защото един от приятелите на Психото - Диньо Динев, му осигурил желязно алиби: в нощта на разстрела на Москов Димитров бил при него в старозагорското село Богомилово. През януари 2001 г. Психото е пуснат под гаранция, но по-късно отново е прибран на топло. В хода на разследването показанията на свидетеля Динев са пробити и доказателствата за вината на Психото отново натежават. На 2 юли 2001 г. състав на Бургаския окръжен съд осъжда Румен Димитров-Психото на доживотен затвор. Съдия Цвета Попова подписва с особено мнение, като възраженията й са единствено по размера на наказанието.Решението на окръжните магистрати е обжалвано пред Бургаския апелативен съд. Но на 13 ноември 2001 г. апелативните съдии връщат делото за ново разглеждане в Бургаския окръжен съд, тъй като под мотивите за присъдата липсвал подписът на един от съдебните заседатели.Втората част от сагата Психото започва на 14 януари 2002 г., но след три дни делото отново е отложено (за нея Параграф 22 писа подробно на 9 февруари).Още на първото заседание на възобновения процес (на 13 март) стана ясно, че преки доказателства за вината на Психото така и не могат да бъдат представени. Прокурорката Гергана Илиева обаче отново поиска доживотна присъда, тъй като според нея всички косвени доказателства формирали хармонично цяло, доказващо вината.Няколкото експертизи, извършени от МобилТел, не доказват категорично, че именно Димитров е провел разговора, след който Москов е паркирал колата си край Сарафово. Точната зона на обаждането не бе установена, а специално обученото куче не успява да разпознае миризма на Психото сред пробите, иззети от колата на Москов.Със сигурност обаче бе установено, че намерената в червената Алфа-ромео тениска е на Румен Димитров. Става дума за автомобила, с който Психото е дошъл на срещата. Още при първоначалните си показания Психото потвърди, че на 14 юни е идвал в Бургас с такъв автомобил, срещал се със свои познати, но е отпътувал обратно за Стара Загора - при приятеля си Диньо Динев.Бомбата по време на мартенския процес срещу Психото бе хвърлена от свидетеля Стоян Димитров-Толупа, негов приятел и един от най-близките авери на убития в края на 2000 г. в Бургас Георги Сивков (нарочен преди смъртта му за тартор на наркомафията в региона). Струва си да се напомни, че Толупа бе задържан от полицията по подозрения за участие в кървавия атентат в Несебър през ноември 2001 г. срещу Димитър Желязков-Очите, при който загинаха съпругата на Желязков, брат й и бодигардът на Очите. По този повод Стоян Димитров бе призован по искане на съда, след като Женя Димитрова, приятелката на убития Сивков, заяви, че Стоян може най-добре да изясни какви са отношенията в триъгълника Очите - Сивков - Румен Димитров.На процеса срещу Психото Толупа каза буквално: Вечерта, след като Психото бе освободен при първоначалното му задържане на 16 юни 2000 г., се събрахме в кафене в бургаския квартал Меден рудник - аз, Румен, Митьо Очите и Янко Гюров. Четиримата се събрали, за да полеят освобождаването. Според Толупа, Димитър Желязков (Очите) пийнал повече и разказал как е извършено убийството на Москов. Очите доверил, че на Венци първо звъннал Янко и го извикал на среща. По-късно Митьо-Очите и Психото пристигнали на мястото на срещата с алфа-ромеото. Психото имал борч към Москов - около 30 хил. марки.Румен и Венци се скарали. Москов направил опит да го блъсне и скочил бързо в своя мерцедес. В този момент Психото го прострелял смъртоносно в главата. Според Толупа, когато Димитър Желязков (Очите) разказал кървавата история, на масата не бил само Гюров, който в този момент седял на бара.Пред съда Стоян Димитров заяви, че Митьо Очите разказал още и за 10-те хиляди марки, които платил на окръжния прокурор Емил Христов, за да извади Румен от ареста.Предавам само какво каза Желязков - ако ме е излъгал, значи и аз ви лъжа, уточни в залата Толупа. В прав текст той каза още пред съдебния състав, че приятелят му Георги Сивков е разпространявал наркотици и е виждал с очите си как Румен Димитров е пласирал кокаин и хероин.Приказките за някакъв подкуп са абсурдни и в тях няма нищо вярно, коментира пред журналисти окръжният прокурор Емил Христов. Той припомни, че през януари 2001 г., когато Бургаският окръжен съд е освободил Румен Димитров под парична гаранция, той е протестирал промяната на мярката за неотклонение и Апелативният съд е върнал Психото зад решетките. Съдът отказа да протоколира цялото изказване на Толупа и отхвърли искането на защитата на Психото като свидетел отново да бъде призован Димитър Желязков-Очите, тъй като лансираната от Стоян Димитров версия - особено в частта й за подкупа - бе определена от магистратите като нелепа.На 14 март Румен Димитров-Психото бе ��ризнат за виновен по чл. 116 от НК за умишлено убийство, извършено по особено жесток начин, и получи присъда от 20 години затвор. Отпадна обвинението за предумишлено убийство, по което (през 2001 г.) той получи първоначално доживотна присъда.Обвинението не може да се изгражда само на база предположения, коментира на излизане от съдебната зала Румен Димитров. Присъдата може да бъде обжалвана отново пред Апелативния съд в едномесечен срок. До произнасянето на апелативните съдии Димитров остава зад решетките с мярка за неотклонение Задържане под стража.

    https://youtu.be/Ec2xmuZxGZA https://www.instagram.com/balgarianovinite/ Read the full article

[balgarianovinite]

Нарко-войната след която Митьо Очите стана монопола: 2002-ра година

  2002г. сме, конкурентите на Митьо Очите са, или убити от неговият килър Данчо Черния (Йордан Дросев) , или в затвора с помощта на неговите хора в МВР.

ШЕФЪТ НА РДВР-БУРГАС НАЗОВА НАСЛЕДНИКА НА МИТЬО ОЧИТЕ

Сензацията се случи на 11 септември (сряда), близо половин година, след като Параграф 22 публикува цял чаршаф по темата (бр. 17 от 27 април 2002 г. - НАРКОРЕВАНШЪТ В БУРГАС ПРЕДСТОИ). И само ден след като стана ясно, че несебърският силов бос Димитър Желязков (Митьо Очите) и смъртният му враг Стоян Димитров (Тулупа) ще бъдат изправени очи в очи във връзка с разстрела на поморийския наркобос Венелин Москов (процесът за екзекуцията на Москов започна на 10 септември (вторник) в бургаския Апелативен съд). Освен това Стоян Димитров (Тулупа) е обвиняем и по делото за атентата срещу Митьо Очите (при който загинаха съпругата на Очите, брат й и бодигардът му), извършен на 9 ноември 2001 година в Несебър. Онзи ден шефът на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров най-после си призна (с близо половингодишно закъснение), че чете в. Параграф 22. И то внимателно. В един столичен всекидневник се появи фундаментална дописка, която за сетен път доказа, че каквото сме написали и когато сме го написали - все излиза истина. От време на време това гъделичка самочувствието ни, но в повечето случаи е изключително неприятно. И понеже пак можем да бъдем упрекнати (макар и с половин уста) в изхвърляне, ще припомним сензационното разкритие на генерала: Янко Гюров-Помориеца е вероятният наследник на несебърския наркобос Димитър Желязков-Очите. От цялата структура или група, която гравитира около Очите, Гюров е с най-много гънки в мозъка. Той се изявява като техен стратег, като човек, който има разум. Всяко нещо, което предстои да се извърши, той го обмисля и планира. БОП целенасочено работи по този въпрос. Нито сме преставали, нито ще преставаме да следим делата на тези лица, разкрива сензационно ген. Петров. Според него новият наркобос Янко Гюров има апартамент в Бургас, адресната му регистрация е в Поморие, но се подвизава главно в Несебър. �� ето какво сме написали ние още преди няколко месеца.В играта на живот и смърт край морския бряг единствената сигурна загуба е за Георги Сивков, сочен приживе за един от наркобосовете в града. Той бе изваден завинаги от играта на 29 октомври 2000 г., когато почти буквално го напълниха с олово пред бар Жега в Бургас... ...Според полицейската информация, Георги Сивков е имал мрежа за разпространение на хероин в Бургас и в курортите на юг от града и точно заради операциите на пазара на дрога е бил разстрелян. Смъртта му в известен смисъл е била предизвестена. Конкурентната групировка, наричана по онова време Несебърско-поморийска, започва да разчиства пътя си и да се домогва до по-големи пазарни територии. В продължението на тази популярна версия (поддържана между другото и от бургаската полиция, но под сурдинка) се ра��казва как самите ченгета са знаели, че Сивков е кацнал на мушката на несебърската група и са търсели подходящи начини да го предупредят. Дали обаче полицаите наистина са узнали какво точно му се гласи на Сивков и защо не са предотвратили екзекуцията му (след като са узнали), продължава да е една от най-съкровените и зорко пазени тайни на РДВР-Бургас. Разрастването на конфликта между Сивков и напиращия да нагази в големите пари бос на несебърската група - Димитър Желязков (Митьо Очите), е бил предвидимо. През юни 2000 г. край Сарафово Румен Димитров (Психото), човек на Димитър Желязков, ликвидира Венелин Москов (Венци). Именно от това убийство и от последвалия съдебен процес започна разплитането на кълбото от престъпни връзки и отношения в бургаския подземен свят. През април 2001 г. на едно от заседанията по процеса на Психото майката на Георги Сивков даде потресаващи показания. Тя посочи Димитър Желязков (Очите) и неговите хора за преки виновници за разстрела на сина й... Постепенно наркомрежата на покойния Сивков, действаща в центъра на Бургас и големите жилищни комплекси, бе окупирана от Митьо Очите. След огромни порции бой и гаври (включително и отснети на кадро изнасилвания) дребните пласьори от групата на Сивков в стройни редици преминаха в структурата на Очите. От хората, гравитиращи край Сивков, непречупени (засега) останаха още Петко Петров, Кероп Погосян и Николай Ганев от Ямбол. Всички те вкупом (заедно със Стоян Димитров) влязоха в ареста по подозрения, че са извършили бомбения атентат срещу Димитър Желязков (Очите) на 9 септември 2001 година. Факт, от който малцината сподвижници на покойния Георги Сивков могат да са сравнително доволни - по-добре зад решетките, отколкото на два метра под земята. След атентата (при който бяха убити съпругата му, брат й и един от бодигардовете му) положението на Митьо Очите с��що не е никак розово, въпреки че разследването върви в правилната за него посока (извършителите са задържани и участието на всеки в престъплението е изяснено). Ще рече (ако се абстрахираме от тежката загубата на близките му) - Митьо Очите би трябвало да е спокоен: душманите му са зад решетките, а бъдещето им е предписано в Наказателния кодекс: килия и раирана пижама за две петилетки напред. Най-малко. Факт, който дава на Очите основания чрез сензационно интервю в един всекидневник специално да благодари на топполицаите полк. Ботьо Ботев и подп. Свилен Михайлов, пристигнали спешно от София часове след атентата и още по-спешно разнищили енигмата.Едновременно с това обаче Митьо Очите използва възможността и публично (в същото интервю) натопи антимафиотите от регионалното звено Борба с организираната престъпност (РЗБОП) в РДВР-Бургас като съучастници в атентата. Спецполицаите знаели за пъклените планове на враговете му, но не предприели нищо, защото работели срещу него. Резултатите не закъсняха. Шефът на РЗБОП майор Атанас Хаджиатанасов моментално бе лашнат в девета глуха и в момента се подвизава като шеф на РПУ, а неговите подчинени бяха натирени от редовете на МВР. Вместо да щрака с пръсти след това развитие на нещата обаче, Митьо Очите е умислен за бъдещето си. Защото покрай разследването на кървавия инцидент в Несебър започнаха да излизат (едно по едно) и престъпленията, извършвани от негови хора. Криминалистите от РДВР откриха снимки, на които са документирани случаи на насилие над дребни пласьори на дрога. Действащите лица са все от близкото обкръжение на Митьо Очите - Новак Купенов, Стоян Пенев (Гипса), Радослав Николов, Йордан Дросев (Черния), Тончо Тончев. От натрупаната обилна информация става ясно, че това е наказателната бригада на несебърския бос. Засега само Йордан Дросев (Черния) успя да се отскубне от полицейската хватка и в момента го гризе носталгията някъде в чужбина. Всички останали са в ареста и започват (кой с пълно гърло, кой на ушенце) да... пеят. И ако е истина, че Димитър Желязков е кукловодът на наркобизнеса в Бургас и Южното Черноморие - в момента той изостава в материала с космическа бързина. Той е в полезрението на полицията от толкава време, че със сигурност добре знае колко очи и уши ядат хляб от неговата ръка. Факт, който логично води след себе си спиране (или силно ограничаване) на всякакъв вид дейност, способна да възбуди някакъв интерес у полицията. Сметките на Митьо Очите са вярно направени - той оповести, че се занимава с язовири, с ресторанти под наем и с внос на коли. Той прекрасно се е вживял в новата си роля. За да заиграе (и то добре) в подобна легална постановка, Очите би трябвало да има зад гърба си знаещи и можещи сценаристи и режисьор-постановчик. Които, освен подходящите реплики на сцената, му дават гръб и сигурност зад кулисите. А всичко това може да се случи само ако режисьор-постановчикът (поне) е на заплата в... системата на МВР.В този смисъл, ако вярваме на твърденията на Митьо Очите, че антимафиотите в Бургас са работили срещу него (и в полза на Стоян Димитров-Тулупа), след изгонването им от РЗБОП нещата си идват на мястото. Нещо повече - шумно огласената и скандална по своята същност вътрешна проверка в РДВР (февруари-март т.г.) провокира появата на неофициална информация, че служителите в РЗБОП всъщност са били разделени на две групи по интереси - едните работели за Митьо Очите, а другите за конкурентната групировка. Кратка схватка с обикновената аритметика би показала, че сега в РДВР би трябвало да е на власт работната група на Митьо Очите. Това обаче съвсем не е така. Георги Сивков е мъртъв, Митьо Очите е под контрол и с единия си крак винаги ще бъде в ареста. А какви по-прекрасни условия за появата на нов играч на терена?Сред тоновете информация, стоварили се върху масовата публика покрай мафиотската война в Бургас, за миг се мярна едно име и светкавично изчезна от общественото полезрение. Става дума за Янко Гюров (от Поморие), сочен в тесните специализирани кръгове като мозъка на несебърско-поморийската групировка на Митьо Очите. Информация от подземието твърди, че той е с хладен ум и чисти ръце и като истински чекист опича докрай работата си, оставайки в сянка. Според мълвата, Гюров е сред агентите информатори на топкриминалист, играл активна роля в обезвреждането на групата на Сивков и поставянето на Митьо Очите под контрол. Срещу информация по дела за убийства Гюров получава протекция над бизнеса си, който по никакъв начин не е свързан нито с язовири, нито с внос на коли, нито с риболов. Известно е, че нито в природата, нито в обществото остава вакуум. По същия начин стоят нещата и с наркобизнеса, независимо дали той се върти в САЩ, Източна Европа или Северна Ингушетия.... А какво се крие зад вътрешноведомствената война в бургаското Регионално звено за борба с организираната престъпност и дали наистина изгонените антимафиоти са работили за конкурентите на Митьо Очите или пък са се добрали до сведения, потвърждаващи полицейския чадър над поморийско-несебърската групировка на Митьо Очите и Янко Гюров ще си поговорим някой друг път.

    https://youtu.be/Ec2xmuZxGZA https://www.instagram.com/balgarianovinite/ Read the full article

[balgarianovinite]

Кристиян - шефът на крадците на коли на нарко-мафията на Митьо Очите

  2008г. е и в Бургас властва Митьо Очите с покровителството на МВР. Несебърският наркобос Димитър Желязков-Митьо Очите е истинският тартор на рекетьорската банда, изловена от полицията посред бял ден в района на сливенската Петолъчка по пътя София - Бургас, около която се вдигна толкова шум в средата на седмицата. За разлика от предишни акции, когато Митьо Очите и хората му са се спасявали с бягство в съседни области или на другия край на България, този път нещата са изпипани наистина перфектно - всички възможни пътища за отстъпление на бандитите са отцепени едновременно от НСБОП, от РДВР-Бургас и от РЗБОП-Ямбол. В сряда по обед (28 септември) капанът щраква, а в ръцете на ченгетата се озовават и четиримата инкасатори на Митьо Очите: 25-годишният тартор на бригадата Георги Д., 34-годишният Иван Я., 26-годишният Константин В. и 44-годишният Петър К. Всички те са родени в Бургас, по оперативна информация на МВР са част от силовата структура на Димитър Желязков, а Георги Д. е смятан за един от най-доверените хора на несебърския бизнесмен$. Четиримата са арестувани в района на сливенската Петолъчка на пътя София - Бургас в момента, когато са получавали 10 000 лв. рекет от ямболски предприемач. По време на акцията мутрите правят опит да избягат, но след последвалата схватка между стражарите и апашите Георги Д. е откаран в болница с огнестрелна рана в рамото, а аверите му са оковани с белезници и натръшкани по земята.В четвъртък (29 септември) по повод на успешната операция от директорът на РДВР-Бургас и шефът на направление Терор в НСБОП - полк. Борил Кацаров дадоха пресконференция.Престъпната група е под наблюдение от няколко месеца, обявиха още в началото на брифинга ген. Петров и полк. Кацаров. За разлика от друг път обаче, тази класика в жанра не бе посрещната с ехидни усмивки и дяволити намигвания от страна на журналистите. Двамата - с думи прости и без излишни емоции - обясниха по какъв начин са се развили събитията. В началото на септември бригадата на Георги Д. е наета от карнобатски предприемач, а причината е стандартна - неуредени сметки с двама ябмолски бизнесмени. Първоначално те трябва да олекнат с 8000 лв., но по-късно мизата е вдигната на 10 000 лева. За да изпълнят поръчката, Георги Д. се свързва с представителя на Митьо Очите в Ямбол - Генчо Г., по-известен като Генчо Секса. Уговорката е той да установи адресите и маршрутите, по които се движат длъжниците. Кой знае защо обаче Генчо Секса успява да локализира само единия от ��мболските бизнесмени и в средата на миналата седмица бригадата на Георги Д. му се изсипва на гости. Разговорът е кратък и съдържателен: предлагат му да плати цялата сума, а след това да си урежда сметките с другия длъжник. За да докажат, че не се шегуват, четиримата инкасатори пребиват клетника и го предупреждават, че ако на 28 септември не получат парите, ще му отрежат и двете уши. На изпроводяк мутрите известяват бизнесмена, че допълнително ще му съобщят къде и как да донесе парите и си заминават. Като вещ в занаята през следващите няколко дни Георги Д. вкарва в схемата още един играч. Неговата задача е да вземе 10-те бона от жертвата и да ги донесе край една от бензиностанциите на Петолъчката... На пресконференцията в четвъртък директорът на РДВР-Бургас - ген. Красимир Петров огласи и част от криминалните досиета на рекетьорите. Шефът на бригадата - 25-годишният Георги Д., е обвиняем по дело за неуспешния бомбен атентат срещу Христо Кьосев, собственик на бургаския ресторант Чевермето. На 20 февруари 2005 г. вечерта, след анонимен сигнал по телефона, спецове от РДВР-Бургас откриват под джипа на Кьосев 500-грамова бомба самоделка, която се задейства чрез GSM и която не е взривена заради... професионална небрежност. По това дело Георги Д. е с мярка за неотклонение парична гаранция от 10 000 лв., който внася в Бургаския окръжен съд работодателят му Митьо Очите. (Пет месеца по-късно друг бургаски предприемач - Рали Пенков, приятел и бизнес партньор на Христо Кьосев, не успя да извади същия късмет. На 13 юли по обед, насред Обзор, неговият джип бе вдигнат във въздуха. Самият Пенков се размина на косъм със смъртта, но приятелката му и невръстната им дъщеричка загинаха.) Георги Д. е регистриран многократно за взломни кражби и противозаконно отнемане на автомобили, както и за опит за убийство, съпроводен с тежка телесна повреда. Тримата му сподвижници също са с дебели полицейски досиета. Иван Я. е регистриран за кражби, грабежи и побоища, има условна присъда за грабеж и висящо дело за изнасилване. Константин В. е задържан за взломни кражби и за побой с нанасяне на телесна повреда, а Петър К. е регистриран за различни по-леки престъпления. Освен това бандитите многократно са засичани да изнудват средни и дребни бизнесмени, да връщат крадени коли срещу откуп и да изпълняват наказателни операции в Сливен, Ямбол, Бургас и Стара Загора.В момента четирима рекетьори са затворени в ареста на Ямболското окръжно следствие, докато техният патрон отмаря във вилата си в Сунгурларе под постоянно полицейско наблюдение.

Read the full article

[balgarianovinite]

Нарко-мафията на Митьо Очите: Наказателен ужас за шанаджиите

НАКАЗАТЕЛЯТ: ХОРОР ПО МАФИОТСКИ

2002г. сме, конкурентите на Митьо Очите са, или убити от неговият килър Данчо Черния (Йордан Дросев) , или в затвора с помощта на неговите хора в МВР. Един по един останалите петима хора на Митьо Очите, които първоначално отказаха прегръдка с прокуратурата, се навиват на сделка с държавното обвинение. Поредният мафиот от несебърската наркогрупа, сключил споразумение, е Васил Александров (30 г.), който е сред по-ниските чинове в йерархията на организацията. Все по-усилено се говори, че и Новак Купенов, смятан за един от най-жестоките лейтенанти на несебърския наркобос, също е започнал преговори с прокуратурата за подписване на споразумение. Така той ще се превърне в 14-ия член на бандата, който доброволно ще се признае за виновен като участник в организирана престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотици. Съвсем доскоро Купенов бе олицетворение на мафиотската твърдост и до последно оставаше непреклонен за сделка с държавата. Стигна се дотам, че въпреки множеството факти за съучастието му в групата той продължи да отрича, че е част от подобна групировка. Категоричен съм, че Новак е невинен, кълнеше се допреди седмица и адвокатът му Анатол-Весел Лукаев. Защитникът на практика повтаряше песента, която пя до неотдавна и колегата му Илиян Василев - адвокат на самия Митьо Очите. В продължение на осем месеца адвокатът твърдеше, че процесът срещу Желязков е медиен фарс и прокуратурата няма никакво доказателство срещу него. Обвинението обаче разсекрети записите от специалните разузнавателни средства, след което стана съвсем очевидно, че Митьо и хората му са спипани буквално по долни гащи. Стенограмите от подслушаните телефонни разговори и заснетите с видеокамери срещи на групировката бяха събрани в 41 папки. Записите доказват ясно, че всички арестувани са замесени в търговия с хероин, кокаин и амфетамини, като мафиотите са използвали специален речник с кодирани фрази. Благодарение на СРС-тата е станало ясно и как точно е действала групировката на Очите. На най-горните нива са Димитър Желязков и Янко Гюров, смятан за мозъка на наркоструктурата. Непосредствено под тях е бил касиерът Диньо Динев, който е разпределял наркотиците на по-нискостоящите в йерархията и е прибирал печалбата. При обиска в жилището на Диньо била иззета специална черна тетрадка, в която прилежно били записвани продажбите, както и на кой пласьор по колко дрога е била отпускана за продажба дневно. Диньо се отчитал лично на Гюров и на Желязков, установило следствието. Под него, на по-долното ниво, са били шефовете на пет подструктури на групировката, всеки от които е отговарял за различните бургаски комплекси. Начело на тези структури са били т.нар. лейтенанти - Новак Купенов, Георги Джендов, Йордан Георгиев-Лайфа, Стефан Хаджиев-Котката и Веселин Василев-Цайса. На върха на структурата е бил Димитър Желязков-Очите, който е ръководил целия процес и е прибирал печалбата след отчисления процент за по-ниските нива. Според антимафиоти и прокурори месечната печалба на боса е била около 200 хил. лева. Цифрите се потвърждават както от засечените разговори на Митьо със съратника му Янко Гюров, така и от показанията на двама анонимни свидетели. На един от видеозаписите Митьо и бандатата му са заснети в бара на бургаския хотел България. В записаните разговори старателно се избягва думата наркотици. Говори се за поредната пратка пилешки бутчета или за бонбони. Анонимните свидетели на прокуратурата обаче са дали показания, че под пилешко се има предвид синтетичният наркотик пико, а бонбоните са хероин. Музикантът продава пилешко по 17 на литър, е най-често употребяваната фраза в разговорите между членовете на наркогрупировката. Анонимните свидетели са разяснили, че музикантът е Янко Гюров, който продава пико, а 17 на литър означава 17 хил. лв. за килограм. От записите ставало ясно, че Димитър Желязков-Очите е поддържал смущаващо топли връзки с известни бизнесмени и политици, чиито имена засега са засекретени. Според запознати именно разкритията за записите от СРС-тата са пречупили твърдостта на Новак Купенов да подпише споразумение с прокуратурата и да се признае за виновен. Очаква се самото споразумение да стане факт до края на седмицата, твърдят юристи. Иначе Новак Купенов има твърде мрачна слава на жесток и перверзен тип. Името на родения в Бургас лейтенант предизвиква ситен тремор сред ъндърграунд средите на Бургас, особено сред конкуренцията на Очите. Новак Купенов нашумя по Южното Черноморие преди няколко години, когато Димитър Желязков влезе в открит двубой за преразпределение на наркотеритории с не по-малко известния наркобос от столицата Евгени Стефанов-Женята. През май 2001 г. Очите и най-верните му ортаци от несебърско-поморийската групировка - Йордан Дросев (Черния) и Стоян Пенев (Гипса), отвлякоха 23-годишния Даниел Митинов и 21-годишния Петър Мандров от Созопол. Двамата бяха сред хората на Евгени Стефанов и пласираха дрогата му в района на родния си град. Двамата обаче си позволили да дръпнат няколко от бургаските улични наркопласьори на Митьо Очите, за да работят за тях. Ответният удар не закъсня и предизвика истински шок в подземния свят със своята показност и жестокост. Созополци бяха пребити и изнасилени, а Очите се сдоби с още един автомобил, след като Петър Мандров му го подари. По този случай беше образувано следствено дело, бяха задържани Йордан Дросев-Черния, Стоян Пенев-Гипса, Веселин Василев и Лъчезар Димитров, а Митьо Очите бе обявен за общодържавно издирване. През септември 2001 г. обаче Несебърската районна прокуратура прекрати делото срещу Очите и хората му. Причината бе, че Митинов и Мандров оттеглиха показанията си, без да обяснят дали случилото се е било нощен кошмар, или болезнена реалност. Пак през септември с.г. в Бургас бе пребит и изнасилен друг пласьор на Женята - 22-годишният Койчо К. Този път гаврата с него била заснета. Снимките са открити чак в края на април 2002 г. в колата на Лъчезар Димитров, който бе един от групата обвиняеми по прекратеното дело за отвличането и изнасилването на созополците Митинов и Мандров. Двадесет и две снимки развиват потресаващ сюжет с изнасилването на нещастния дилър Койчо, като в перверзното наказание най-активни са пак секстоягите на Очите - Новак Купенов, Тончо Тончев, Радослав Янчев-Рачо, Стоян Пенев-Гипса и Йордан Дросев-Черния. Кадрите са правени в стара къща в кв.Горно Езерово, наета специално за целта от Новак Купенов, и в апартамент в ж.к. Меден рудник. Заради откритите фотоси делото за отвличането на Даниел Митинов и Петър Мандров бе възобновено със задна дата - от 1 април 2002 година, а Митьо Очите отново бе обявен за издирване и в края на юли 2002 г. се предаде доброволно. Той прекара известно време в следствения арест, след което бе освободен срещу парична гаранция. Междувременно на дилърите на Женята продължи да им върви в нестандартния секс. В прочутата панелка в кв.Меден рудник през октомври 2001 г. поредният верен човек на Женята бе изненадан неприятно в гръб. Този път Галин Пехливанов-Алчния бе в главната роля във видеофилма, заснет с нетрепваща ръка от хомодружинката на Митьо Очите. При обиска на свърталището полицаите открили няколко касети, които биха били чест за всяка гейвидеотека както с изпълненията, така и с времетраенето си от девет часа. Прословутото дело за изнасилване ту започваше, ту бе спирано. През март 2004 г. то бе почти на път да тръгне, но Очите беше заловен с газов пищов на КПП-Врана в столицата. Непосредствено преди датата на процеса Митьо Очите се разболя от хипертония. Болежките на наркобоса продължиха чак до 14 септември 2004 г., когато той влезе в съда с новия си адвокат Илиян Василев. В крайна сметка делото срещу Митьо Очите и Стоян Пенев-Гипса бе прекратено, а в частта му за останалите трима подсъдими Лъчезар Димитров, Веселин Василев и Стоян Тодоров бе върнато на Несебърската районна прокуратура за изготвяне на нов обвинителен акт. Междувременно, за добро или зло, претръпналият от наказателната процедура Петър Мандров влезе в затвора. Другият герой в сексисторията изчезна яко дим. А за Новак Купенов, който днес мисли за споразумение с прокуратурата, остана славата на жестокия наказател, превел не един вражески дилър под дъгата...

Read the full article

[balgarianovinite]

Нарко-мафията на Митьо Очите: Делото за опита за убийство на шанаджията Диман

МИТЬО ОЧИТЕ ЗАГУБИ ОЩЕ ЕДИН ОТ ХОРАТА СИ

2006-та година е, Митьо Очите е господар в Бургаско и Северна България... Човек на Митьо Очите застава пред Темида по обвинение за опит за умишлено убийство. В четвъртък (9 февруари) Бургаският окръжен съд започна делото срещу Тодор Стамов-Малкотърновския, но заради липсата на ключов свидетел то бе отложено за 16 март. Стамов трябва да отговаря пред закона за това, че преди пет години е направил опит да екзекутира 26-годишния Диман Вълчанов. Екшънът се разигра на 12 януари 2001 г. пред бургаска автомивка. Според обвинителния акт, докато Вълчанов паркира автомобила си, от движеща се кола неизвестни лица откриват огън по него и го прострелват в слабините. Още на следващия ден Тодор Стамов е арестуван като единствен заподозрян за стрелбата. По-късно обаче той е освободен (поради липса на достатъчно доказателства) и за няколко месеца излиза в нелегалност. Предварителното разследване продължи четири години, защото бургаските следователи не успяха да съберат никакви доказателства за вината на Малкотърновския. На 13 юли 2005 г. обаче работата по делото получи неочакван тласък: в Обзор бе извършен бомбен атентат срещу бургаския бизнесмен Рали Пенков, при който загинаха дъщеричката и съпругата му. Според официалната версия, покрай разследването на бомбеното покушение срещу Пенков, криминалистите и следователите са попаднали на нови доказателства за участието на Тодор Стаматов в стрелбата срещу Вълчанов и в средата на септември 2005 г. Малкотърновския отново е задържан и обвинен в опит за убийство. На 28 септември 2005 г., по време на делото, на което трябваше да му бъде наложена постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, Стаматов заяви пред Бургаския окръжен съд, че е невинен. Той обясни, че полицията и следствието са го арестували с идеята да натопи боса си - Димитър Желязков-Митьо Очите, като поръчител на атентата срещу Рали Пенков. Малкотърновския обаче отказал и затова отново му лепнали неуспешното покушение срещу Диман Вълчанов. За негово най-голямо съжаление името на Тодор Стамов е много добре познато на криминалистите и магистратите в Бургас. Той е ключов свидетел по две дела за поръчкови убийства - на Димитър Стаматов-Мастара (застрелян на 21 ноември 2003 г.) и на Димитър Видилиев-Релакса (убит на 18 август 2004 г.). Освен това Малкотърновския е заподозрян за екзекуцията на Мариян Георгиев-Марата (на 5 април 2005 г.), а в момента е в затвора за... изнудване. На 21 октомври миналата година той беше осъден на три години и половина лишаване от свобода, защото е по��скал от бургаския бизнесмен Стойчо Бакърджиев 1500 лв. откуп, за да му върне открадната кола. За Малкотърновския се знае още, че има зад гърба си общо девет висящи следствени дела и полицейски разработки и от средата на 90-те години на миналия век е един от най-доверените хора на Митьо Очите.

Read the full article

[balgarianovinite]

Историята на първото осъждане на Митьо Очите за грабеж на паркинг през 90-те

МИТЬО ОЧИТЕ ПАК СЕ ПОДИГРА С ПРАВОСЪДИЕТО

2006-та година сме, Митщо е господар на Бургаско и Северна България...но... Най-после един съдия записа името си в златните страници на българското правораздаване като първия слуга на Темида, дръзнал да осъди на ефективен затвор небезизвестния несебърски бизнесмен Димитър Желязков с екстравагантния прякор Митьо Очите. Похвалното събитие се случи на 13 октомври (сряда) в Хасково, а героят магистрат е Георги Гочев от Хасковския окръжен съд. С това всичко оптимистично в историята се изчерпва. Поводът, заради който съдия Гочев прави най-решителната стъпка в живота си, е наказателно дело, образувано преди 12 години заради масов побой, придружен със стрелба, между бригади на бившата ВИС и още по-бившия Клуб 777. Екшънът се разиграва на един от най-големите ТИР-паркинги в Южна България - Изворът на Белоногата край Харманли. През есента на 1994 г. паркингът се охранява и контролира от хасковско-димитровградското поделение на Клуб 777, а мотел Амфора (който е забучен насред огромната асфалтова площадка) е застрахован от хасковския клон на ВИС-2 и се охранява от хората на Валентин Подмолов-Вальо Подмола и брат му Антоан. Примирието е нарушено на 11 октомври 1994 г., когато Валентин Подмолов и десетина негови момчета изненадващо атакуват седмиците, започват да стрелят срещу тях с картечни пистолети Скорпион, пушки-помпи Мозберг и с един шмайзер Шпагин от Втората световна война, след което ги попиляват от бой. В потушаването на схватката участват над 50 полицаи, които за няколко часа арестуват абсолютно всички участници в сражението - общо 21 човека. Още на 12 ноември, седмиците са освободени, а срещу хората на Валентин Подмолов (сред които е и командированият от Несебър Димитър Желязков-Митьо Очите) е образувано предварително производство за въоръжен грабеж, нанасяне на средна телесна повреда, хулиганство и незаконно притежаване на оръжие. Разследването приключва за по-малко от половин година и на 27 март 1995 г. Хасковската окръжна прокуратура внася делото в Хасковския окръжен съд. Тогавашната председателка на окръжното съдилище - Златка Пехливанова, разпределя делото на себе си и насрочва първото заседание по процеса за края на юни 1995 година. То, ест��ствено, е провалено по ред обективни причини - нередовно призоваване на свидетели и липса на подсъдими и адвокати. След този неуспех Златка Пехливанова замразява делото така, че през следващите десет години никой не се сеща за него. А би трябвало да е точно обратното, защото около това дело започват да се случват странни неща. На 4 ноември 1996 г. е разстрелян Антон Димитров, представител на Клуб 777 в района на триъгълника Димитровград - Свиленград - Хасково, който по онова време отговаря за паркинга пред Извора на Белоногата. Точно шест години по-късно - на 4 ноември 2002 г., насред Хасково е разстрелян основният обвиняем по делото - Валентин Подмолов. А на 11 срещу 12 декември 2003 г. от белия свят си тръгва още един от участниците в масовия побой край Харманли - т. нар. партизанин Тодор Димов-Чакъра, който е взривен с гранатомети след почти 24-часово сражение с над 150 тежковъоръжени полицаи, жандармеристи и командоси от Специализирания отряд за борба с тероризма (т. е. барети). На 9 юни 2004 г. Висшият съдебен съвет назначава за председател на Хасковския окръжен съд Галя Костова от Върховния административен съд, а Златка Пехливанова е преназначена като редови магистрат. В началото на юли същата година делото за екшъна на паркинга Изворът на Белоногата е извадено от фризера и е разпределено на съдия Георги Гочев. Десет месеца по-късно съдия Гочев насрочва второто заседание по брадясалия вече процес - за 20 септември 2005 година. На него обаче не се случва нищо особено (от гледна точка на правосъдието), защото бившите седмици изобщо не пожелаха да си спомнят кой с какво ги е налагал на 11 ноември 1994 г. и дали Митьо Очите е бил сред побойниците. Още тогава Параграф 22 (бр. 40 от 24 септември 2005 г.) написа следното: Следващото заседание по делото е насрочено за 5 декември 2005 г., но отсега е ясно, че от по-нататъшните усилия на съдия Георги Гочев едва ли ще има кой знае каква полза. Дори за статистиката! Днес, година и три месеца по-късно, прогнозата ни се оказа... донякъде вярна. След споразумение между защитата и обвинението в сряда (13 декември) съдия Георги Гочев обяви, че Митьо Очите е осъден на 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Според официалната статистика по това дело той вече е излежал четири месеца с постоянни мерки задържане под стража и домашен арест. Според неофициалната статистика обаче през своята 15-годишна кариера като служител и представител на бившата ВИС за Югоизточна България по други дела Митьо Очите е престоял в следствения арест или под домашен арест най-малко година и половина. Така че сметката му е вярна: с постигнатото споразумение той хем отървава решетките, хем се избавя от досадата през месец-два да п��тува от Бургас до Хасково и обратно. Въпросът е кога Върховната касационна прокуратура също ще си направи сметката и ще образува предварително производство, което е длъжно да изясни само един въпрос: по какви причини Златка Пехливанова - бивш шеф на Хасковския окръжен съд и бивш председател на съдебния състав по делото за екшъна край Харманли, е забравила за какво получава пари от държавата и каква клетва е положила, когато е облякла черната тога. И то в продължение на цели десет години.

Read the full article

[balgarianovinite]

Как полицията в Бургас разчистваше конкуренцията на Митьо Очите - ареста на шанаджията Златан

КОНКУРЕНТ НА МИТЬО ОЧИТЕ ВЛИЗА В ЗАТВОРА

2006-та година сме, Митьо Очите е господар на престъпността в Бургаско и Северна България, а МВР му чисти района... Един от основните конкуренти на Димитър Желязков-Митьо Очите бе пратен зад решетките за две години. В сряда (12 декември) Бургаският окръжен съд (БОС) призна за виновен 43-годишния Златан Пенчев по обвинение в притежание и разпространение на дрога. Присъдата бе произнесена, след като Бургаската окръжна прокуратура (БОП) и защитата на подсъдимия сключиха споразумение, което бе одобрено от слугите на Темида. Златан Пенчев, който е сочен от МВР за основен опонент на несебърско-поморийската силова групировка на Митьо Очите, бе задържан на 15 август 2007 г. в района на карнобатското с. Венец след спецакция на бургаската полиция. Ченгетата щракнаха белезниците около китките на Пенчев, след като в автомобила му Форд Мондео бяха открити 100 гр. изключително чист хероин. Според експерти от въпросното количество могат да бъдат направени най-малко 5000 дози за вътрешния пазар, а общата стойност от продажбата на наркотика ще бъде минимум 50 000 лева. След ареста срещу Пенчев бе повдигнато обвинение по чл. 354а, ал.1 от Наказателния кодекс - за притежаване и разпространение на наркотични вещества. Предвиденото наказание е до осем години затвор. Според информация от бургаската прокуратура Златан Пенчев е бил наблюдаван в продължение на няколко месеца, а доказателствата срещу него са били събирани с помощта на специални разузнавателни средства. Установено е било, че той е успял да изгради своя самостоятелна структура за продажба на едро на твърда дрога - хероин, кокаин и амфетамини. Системата за наркоразпространение била изключително стройна - три пъти месечно Пенчев посещавал град в Западна България (без да се уточнява кой точно), откъдето се сдобивал с дрогата. Пътувал обикновено през нощта и се връщал рано сутрин в Бургас. В хода на разработката обаче полицаите изненадващо установили, че в наркоканала участва техният колега Енчо Кръстев. От 1999 г. той работел в системата на МВР. Преди няколко месеца колата и домът му били претърсени и открити 20 гр. наркотици и две дози синтетична дрога. Според източници на Параграф 22 Златан Пенчев бил в бизнеса с упойващи вещества много преди на сцената да се появят Митьо Очите и Янко Гюров-Поморийския. Последните двама обаче бързо набрали скорост и със сила успели да изградят самостоятелна групировка, която сложила ръка върху монопола с търговията на наркотици покрай морето. Докато хората на Димитър Желязков обаче се занимавали с търговия на дрога на дребно, Пенчев успял да остане в сянка и да задържи за себе си разпространението на едро. Той зареждал дилърите с изключително чист и качествен наркотик. Те от своя страна разделяли дрогата между уличните пласьори по Южното Черноморие. Сред основните дилъри на Пенчев е бил 23-годишният Атанас Брусалиев-Малката Бучка от Созопол. На 5 февруари 2006 г. пред дома му бе подхвърлена бомба. Дни по-късно разследването установи, че взривът срещу Бучката е бил организиран от хора на Митьо Очите, а целта била Брусалиев да се изплаши. За взрива пред къщата бяха обвинени двама от най-приближените хора на Желязков - Недко Костадинов и Петко Бобчев. Те са сред 16-те задържани от антуража на Очите през април тази година. И докато взривът пред дома му не успя да си свърши работата, една обикновена катастрофа успя. През юни 2006 г. Брусалиев загина в пламъците на собственото си БМВ, след като полетя от моста на Мандренското езеро край Бургас и се разби. След ареста на Митьо Очите и шайката му през пролетта на тази година Златан Пенчев и хората му се опитаха да разширят бизнеса си в освободената от несебърлията наркониша. Тогава в Бургас и региона се заговори, че на пазара край морето се е появил хероин с изключително високо качество и нова групировка е сложила ръка на търговията. Плановете на Пенчев да се утвърди на пазара, докато основният му конкурент търка наровете в затвора, обаче бяха осуетени от полицаите, които го арестуваха през лятото. https://www.instagram.com/balgarianovinite/ Read the full article

[balgarianovinite]

Нарко-мафията на Митьо Очите: Делото за опита за убийство на шанаджията Диман

МИТЬО ОЧИТЕ ЗАГУБИ ОЩЕ ЕДИН ОТ ХОРАТА СИ

2006-та година е, Митьо Очите е господар в Бургаско и Северна България... Човек на Митьо Очите застава пред Темида по обвинение за опит за умишлено убийство. В четвъртък (9 февруари) Бургаският окръжен съд започна делото срещу Тодор Стамов-Малкотърновския, но заради липсата на ключов свидетел то бе отложено за 16 март. Стамов трябва да отговаря пред закона за това, че преди пет години е направил опит да екзекутира 26-годишния Диман Вълчанов. Екшънът се разигра на 12 януари 2001 г. пред бургаска автомивка. Според обвинителния акт, докато Вълчанов паркира автомобила си, от движеща се кола неизвестни лица откриват огън по него и го прострелват в слабините. Още на следващия ден Тодор Стамов е арестуван като единствен заподозрян за стрелбата. По-късно обаче той е освободен (поради липса на достатъчно доказателства) и за няколко месеца излиза в нелегалност. Предварителното разследване продължи четири години, защото бургаските следователи не успяха да съберат никакви доказателства за вината на Малкотърновския. На 13 юли 2005 г. обаче работата по делото получи неочакван тласък: в Обзор бе извършен бомбен атентат срещу бургаския бизнесмен Рали Пенков, при който загинаха дъщеричката и съпругата му. Според официалната версия, покрай разследването на бомбеното покушение срещу Пенков, криминалистите и следователите са попаднали на нови доказателства за участието на Тодор Стаматов в стрелбата срещу Вълчанов и в средата на септември 2005 г. Малкотърновския отново е задържан и обвинен в опит за убийство. На 28 септември 2005 г., по време на делото, на което трябваше да му бъде наложена постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, Стаматов заяви пред Бургаския окръжен съд, че е невинен. Той обясни, че полицията и следствието са го арестували с идеята да натопи боса си - Димитър Желязков-Митьо Очите, като поръчител на атентата срещу Рали Пенков. Малкотърновския обаче отказал и затова отново му лепнали неуспешното покушение срещу Диман Вълчанов. За негово най-голямо съжаление името на Тодор Стамов е много добре познато на криминалистите и магистратите в Бургас. Той е ключов свидетел по две дела за поръчкови убийства - на Димитър Стаматов-Мастара (застрелян на 21 ноември 2003 г.) и на Димитър Видилиев-Релакса (убит на 18 август 2004 г.). Освен това Малкотърновския е заподозрян за екзекуцията на Мариян Георгиев-Марата (на 5 април 2005 г.), а в момента е в затвора за... изнудване. На 21 октомври миналата година той беше осъден на три години и половина лишаване от свобода, защото е поискал от бургаския бизнесмен Стойчо Бакърджиев 1500 лв. откуп, за да му върне открадната кола. За Малкотърновския се знае още, че има зад гърба си общо девет висящи следствени дела и полицейски разработки и от средата на 90-те години на миналия век е един от най-доверените хора на Митьо Очите.

Read the full article

[balgarianovinite]

Историята на първото осъждане на Митьо Очите за грабеж на паркинг през 90-те

МИТЬО ОЧИТЕ ПАК СЕ ПОДИГРА С ПРАВОСЪДИЕТО

2006-та година сме, Митщо е господар на Бургаско и Северна България...но... Най-после един съдия записа името си в златните страници на българското правораздаване като първия слуга на Темида, дръзнал да осъди на ефективен затвор небезизвестния несебърски бизнесмен Димитър Желязков с екстравагантния прякор Митьо Очите. Похвалното събитие се случи на 13 октомври (сряда) в Хасково, а героят магистрат е Георги Гочев от Хасковския окръжен съд. С това всичко оптимистично в историята се изчерпва. Поводът, заради който съдия Гочев прави най-решителната стъпка в живота си, е наказателно дело, образувано преди 12 години заради масов побой, придружен със стрелба, между бригади на бившата ВИС и още по-бившия Клуб 777. Екшънът се разиграва на един от най-големите ТИР-паркинги в Южна България - Изворът на Белоногата край Харманли. През есента на 1994 г. паркингът се охранява и контролира от хасковско-димитровградското поделение на Клуб 777, а мотел Амфора (който е забучен насред огромната асфалтова площадка) е застрахован от хасковския клон на ВИС-2 и се охранява от хората на Валентин Подмолов-Вальо Подмола и брат му Антоан. Примирието е нарушено на 11 октомври 1994 г., когато Валентин Подмолов и десетина негови момчета изненадващо атакуват седмиците, започват да стрелят срещу тях с картечни пистолети Скорпион, пушки-помпи Мозберг и с един шмайзер Шпагин от Втората световна война, след което ги попиляват от бой. В потушаването на схватката участват над 50 полицаи, които за няколко часа арестуват абсолютно всички участници в сражението - общо 21 човека. Още на 12 ноември, седмиците са освободени, а срещу хората на Валентин Подмолов (сред които е и командированият от Несебър Димитър Желязков-Митьо Очите) е образувано предварително производство за въоръжен грабеж, нанасяне на средна телесна повреда, хулиганство и незаконно притежаване на оръжие. Разследването приключва за по-малко от половин година и на 27 март 1995 г. Хасковската окръжна прокуратура внася делото в Хасковския окръжен съд. Тогавашната председателка на окръжното съдилище - Златка Пехливанова, разпределя делото на себе си и насрочва първото заседание по процеса за края на юни 1995 година. То, естествено, е провалено по ред обективни причини - нередовно призоваване на свидетели и липса на подсъдими и адвокати. След този неуспех Златка Пехливанова замразява делото така, че през следващите десет години никой не се сеща за него. А би трябвало да е точно обратното, защото около това дело започват да се случват странни неща. На 4 ноември 1996 г. е разстрелян Антон Димитров, представител на Клуб 777 в района на триъгълника Димитровград - Свиленград - Хасково, който по онова време отговаря за паркинга пред Извора на Белоногата. Точно шест години по-късно - на 4 ноември 2002 г., насред Хасково е разстрелян основният обвиняем по делото - Валентин Подмолов. А на 11 срещу 12 декември 2003 г. от белия свят си тръгва още един от участниците в масовия побой край Харманли - т. нар. партизанин Тодор Димов-Чакъра, който е взривен с гранатомети след почти 24-часово сражение с над 150 тежковъоръжени полицаи, жандармеристи и командоси от Специализирания отряд за борба с тероризма (т. е. барети). На 9 юни 2004 г. Висшият съдебен съвет назначава за председател на Хасковския окръжен съд Галя Костова от Върховния административен съд, а Златка Пехливанова е преназначена като редови магистрат. В началото на юли същата година делото за екшъна на паркинга Изворът на Белоногата е извадено от фризера и е разпределено на съдия Георги Гочев. Десет месеца по-късно съдия Гочев насрочва второто заседание по брадясалия вече процес - за 20 септември 2005 година. На него обаче не се случва нищо особено (от гледна точка на правосъдието), защото бившите седмици изобщо не пожелаха да си спомнят кой с какво ги е налагал на 11 ноември 1994 г. и дали Митьо Очите е бил сред побойниците. Още тогава Параграф 22 (бр. 40 от 24 септември 2005 г.) написа следното: Следващото заседание по делото е насрочено за 5 декември 2005 г., но отсега е ясно, че от по-нататъшните усилия на съдия Георги Гочев едва ли ще има кой знае каква полза. Дори за статистиката! Днес, година и три месеца по-късно, прогнозата ни се оказа... донякъде вярна. След споразумение между защитата и обвинението в сряда (13 декември) съдия Георги Гочев обяви, че Митьо Очите е осъден на 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Според официалната статистика по това дело той вече е излежал четири месеца с постоянни мерки задържане под стража и домашен арест. Според неофициалната статистика обаче през своята 15-годишна кариера като служител и представител на бившата ВИС за Югоизточна България по други дела Митьо Очите е престоял в следствения арест или под домашен арест най-малко година и половина. Така че сметката му е вярна: с постигнатото споразумение той хем отървава решетките, хем се избавя от досадата през месец-два да пътува от Бургас до Хасково и обратно. Въпросът е кога Върховната касационна прокуратура също ще си направи сметката и ще образува предварително производство, което е длъжно да изясни само един въпрос: по какви причини Златка Пехливанова - бивш шеф на Хасковския окръжен съд и бивш председател на съдебния състав по делото за екшъна край Харманли, е забравила за какво получава пари от държавата и каква клетва е положила, когато е облякла черната тога. И то в продължение на цели десет години.

Read the full article

[balgarianovinite]

Как полицията в Бургас разчистваше конкуренцията на Митьо Очите - ареста на шанаджията Златан

КОНКУРЕНТ НА МИТЬО ОЧИТЕ ВЛИЗА В ЗАТВОРА

2006-та година сме, Митьо Очите е господар на престъпността в Бургаско и Северна България, а МВР му чисти района... Един от основните конкуренти на Димитър Желязков-Митьо Очите бе пратен зад решетките за две години. В сряда (12 декември) Бургаският окръжен съд (БОС) призна за виновен 43-годишния Златан Пенчев по обвинение в притежание и разпространение на дрога. Присъдата бе произнесена, след като Бургаската окръжна прокуратура (БОП) и защитата на подсъдимия сключиха споразумение, което бе одобрено от слугите на Темида. Златан Пенчев, който е сочен от МВР за основен опонент на несебърско-поморийската силова групировка на Митьо Очите, бе задържан на 15 август 2007 г. в района на карнобатското с. Венец след спецакция на бургаската полиция. Ченгетата щракнаха белезниците около китките на Пенчев, след като в автомобила му Форд Мондео бяха открити 100 гр. изключително чист хероин. Според експерти от въпросното количество могат да бъдат направени най-малко 5000 дози за вътрешния пазар, а общата стойност от продажбата на наркотика ще бъде минимум 50 000 лева. След ареста срещу Пенчев бе повдигнато обвинение по чл. 354а, ал.1 от Наказателния кодекс - за притежаване и разпространение на наркотични вещества. Предвиденото наказание е до осем години затвор. Според информация от бургаската прокуратура Златан Пенчев е бил наблюдаван в продължение на няколко месеца, а доказателствата срещу него са били събирани с помощта на специални разузнавателни средства. Установено е било, че той е успял да изгради своя самостоятелна структура за продажба на едро на твърда дрога - хероин, кокаин и амфетамини. Системата за наркоразпространение била изключително стройна - три пъти месечно Пенчев посещавал град в Западна България (без да се уточнява кой точно), откъдето се сдобивал с дрогата. Пътувал обикновено през нощта и се връщал рано сутрин в Бургас. В хода на разработката обаче полицаите изненадващо установили, че в наркоканала участва техният колега Енчо Кръстев. От 1999 г. той работел в системата на МВР. Преди няколко месеца колата и домът му били претърсени и открити 20 гр. наркотици и две дози синтетична дрога. Според източници на Параграф 22 Златан Пенчев бил в бизнеса с упойващи вещества много преди на сцената да се появят Митьо Очите и Янко Гюров-Поморийския. Последните двама обаче бързо набрали скорост и със сила успели да изградят самостоятелна групировка, която сложила ръка върху монопола с търговията на наркотици покрай морето. Докато хората на Димитър Желязков обаче се занимавали с търговия на дрога на дребно, Пенчев успял да остане в сянка и да задържи за себе си разпространението на едро. Той зареждал дилърите с изключително чист и качествен наркотик. Те от своя страна разделяли дрогата между уличните пласьори по Южното Черноморие. Сред основните дилъри на Пенчев е бил 23-годишният Атанас Брусалиев-Малката Бучка от Созопол. На 5 февруари 2006 г. пред дома му бе подхвърлена бомба. Дни по-късно разследването установи, че взривът срещу Бучката е бил организиран от хора на Митьо Очите, а целта била Брусалиев да се изплаши. За взрива пред къщата бяха обвинени двама от най-приближените хора на Желязков - Недко Костадинов и Петко Бобчев. Те са сред 16-те задържани от антуража на Очите през април тази година. И докато взривът пред дома му не успя да си свърши работата, една обикновена катастрофа успя. През юни 2006 г. Брусалиев загина в пламъците на собственото си БМВ, след като полетя от моста на Мандренското езеро край Бургас и се разби. След ареста на Митьо Очите и шайката му през пролетта на тази година Златан Пенчев и хората му се опитаха да разширят бизнеса си в освободената от несебърлията наркониша. Тогава в Бургас и региона се заговори, че на пазара край морето се е появил хероин с изключително високо качество и нова групировка е сложила ръка на търговията. Плановете на Пенчев да се утвърди на пазара, докато основният му конкурент търка наровете в затвора, обаче бяха осуетени от полицаите, които го арестуваха през лятото. https://www.instagram.com/balgarianovinite/ Read the full article

[balgarianovinite]

"Оправеното" дело на Митьо Очите за отвличането и изнасилването на шанаджиите от Созопол

Read the full article

[balgarianovinite]

Бомбата под колата на шефа на Чевермето в Бургас поставена от монопола през 2006г.

ОПРАВДАХА ОРТАК НА МИТЬО ОЧИТЕ

2006-та година е...Тодор Стоев, един от най-приближените хора на несебърския бизнесмен Димитър Желязков-Митьо Очите, бе оправдан от бургаските магистрати за бомбен атентат. Във вторник (14 март) Бургаската окръжна прокуратура прекрати обвинението срещу 30-годишния бандит по чл.116 във вр. с чл.18 от Наказателния кодекс - за опит за убийство. На 20 февруари 2005 г. под автомобил, паркиран пред заведение Чевермето, собственост на Христо Кьосев, е била открита бомба с тротилов еквивалент 550 грама. Според специалисти взривът е бил саморъчно направен. Към бомбата е бил прикрепен мобилен телефон. Взривът е щял да бъде дистанционно задействан след набиране на телефонния номер. Оказало се обаче, че бомбата е дефектна и заради това не е избухнала. Тъй като и автомобилът бил собственост на Христо Кьосев, разследващите органи тогава предположиха, че именно той е бил мишената на атентата. Кьосев е един от най-добрите приятели на взривения на 13 юли 2005 г. в Обзор плажен концесионер Рали Пенков. Тогава загинаха 2-годишната дъщеричка на Пенков и съпругата му. Дни след взрива срещу Рали Пенков в Бургас плъзна слух, че концесионерът и неговият приятел Христо Кьосев са се скарали с местен силов бос и най-вероятно именно той стои зад двата атентата - неуспешния и успешния. На 1 март миналата година полицията задържа Тодор Стоев, известен с близостта си с Митьо Очите. Тогава РДВР-Бургас съобщи, че има данни, че именно Стоев е сложил бомбата под колата на Христо Кьосев. Пак от полицията изтече информацията, че Стоев е ортак на Димитър Желязков, който бил ръководител на подземна групировка, която се занимава с водни пистолети. След като прегледа информацията на МВР обаче, прокуратурата реши, че няма достатъчно доказателства Тодор Стоев да е заложил взрива. Това бе и основният мотив на държавното обвинение да прекрати делото срещу човека на Митьо Очите. За неуспешния атентат срещу кръчмаря в ареста бе прибран друг човек. Това е 26-годишният Георги Димитров, който обаче отрича да има нещо общо с бомбата. Неговите адвокати настояват делото срещу клиента им също да бъде прекратено. Но прокурорите твърдят, че притежават достатъчно данни за участието на Димитров в престъплението, затова нямат никакво намерение да прекратяват обвинението, но засега са го върнали на следствието за отстраняване на процесуални нарушения. В момента Георги Димитров е на свобода срещу парична гаранция от 10 000 лева. Следствието в Бургас има данни за участието на мъжа и в извършването на атентата срещу Рали Пенков. Но засега не му достигат доказателства за повдигане на обвинение срещу Димитров, казаха следователите пред . https://www.instagram.com/balgarianovinite/ Read the full article