lalalainfinity - Tumblr blog

[lalalainfinity]

[lalalainfinity]

[lalalainfinity]

Творец

Той използва четка, за да изрисува платното, той не чака музата да се докосне до звеното му.

Не му е нужен хъс да се добере до перфектното, изображението е изпечено в съзнанието.

Палитрата винаги на нощното шкафче стои и чака ли, чака да се събуди вълшебният художник, да го осени мисълта да й подари ранните милувки.

Портрет на юноша млад стои и гледа, опитва се да види през вечния мрак как създателят му ще го съгледа.

Ала той затворил очи, диша дълбоко.

Сънува далечен сън, непознат за нарисуваното око,

сънува как с четка в ръка върти спирали в небето и безкрайността.

Ще се събуди ли най-сетне от гробния сън, да довърши започнатото от към прозорчето или ще умре щастливо с петно на челото.

[lalalainfinity]

"A"

Бурята в главата

и лед в устата.

Пръсти в косата,

дърпат я горката.

Бутилката суха,

направила услуга.

Стои права,

гледа тавана,

а отсреща –

любов гореща.

Ръцете около кръста…

О, засмукан е пръстта!

Нощта е млада,

ще се вдига врява.

Оставям това тука,

фантазията, застанала на вратата ти, чука …

[lalalainfinity]

И сякаш снежни призраци се гонят по белите поляни, замерят се с кристални миниатюрни топчета, а градът захлупен под облачен купол напява студената зимна песен.

[lalalainfinity]

Странник

Здравей непознати страннико.

Как си, добре ли я караш? Все още ли се разхождаш по улиците и подминаваш хората с втренчени погледи в теб заради шлифера ти? Не? Нима си променил външния си вид, който създаваше гъделичкащо любопитство у непознатите? Ех, наистина жалко. Толкова харесвах потайната ти външност. Все пак си запазил неловкото си мълчание и непрозиращия си поглед, който уловяваше само хоризонта и девствените слънчеви лъчи. Виждам, че отново не забелязваш устременото ми към теб внимание. Нима си толкова студен като камък? "Ама че странник" си бих помислила, и го направих. И погледът си не си запазил, казваш... Изгубил си го. Ех, все обикновените неща губите вие необикновените!

[lalalainfinity]

Гледам в тъмнината и виждам твоето лице не е истина как познавам го добре. Виждам устните ти, скулите ти, очите ти, а ти не, защото не си влюбен и не фантазираш както аз го умея добре. Уверена съм, че дългите ти пръсти се спускат по плота, де да бяха по моите бедра... Дишането ти чувам и пулсът ти усещам, не е необходимо повторно да ги срещам. Вената на врата ти пулсира, май нещо ти подпира. Гърдите ти се вдигат и спускат неспокойно. Мисля, че е редно да ги освободиш от сакото стройно. Махни го и се приближи, а аз ще те изчакам, за да се донаслаждавам. Ризата ти е закопчана до горе. Стяга ти, виждам го добре. Позволи ми да те освободя за кратко от задушаването, после ще те заведа в моето легло. Тъкмо те докосвам, а ти протягаш шия, чакай за сега сме без тия. Постой като послушно момче и ме погледни, искам да ме разтопиш като лед от аляски язовир. Твоите кафеви очи не ми дават мира, за това ще продължавам да се взирам в тъмнината до насита.

[lalalainfinity]

Нимфа

Имам няколко въпросчета – изрече  -

Защо времето така бързо тече?

Защо реките и водопадите застиват

щом подухне хладовина?

Защо веселите викове

писателите не ги превръщат в стихове?

И защо никой не ми отговаря?

Писна ми да свеждам глава и да си трая.

- отново наведе момичето глава и мигом

заспа в есенната гора.                                

Искаше й се да спира времето

и да подскача леко без бремето,

искаше й се да бъде света чудесен,

с риск да бъде лессен.

Легнала сломена под липата

чуролиики пееха й до главата.

И унесла се в дълбок сън,

който се простираше отново навън,

дойде горска нимфа, същинска фея!

Погали я по бузата, целуна я и ….

… и сънят й продължи.

На стръмен път тя видя почти безлюден кът.

Отиде право там и съзря прав човек, но необуздан.

Той срещна очите й и веднага се поклони.

-Кажете, господарко на Земята, защо ви водят тук краката?

Нима искате да разберете отговорите на въпросите?

Ще останете разочарована, гарантирам.

Аз съм оракул, но само това не съзирам.

Ще ви дам един полезен съвет,

само прочетете тоя ред… -

и поклонникът избърса пъна прашен,

издялан някога преди съда страшен.

“Карай времето да чака теб.“

И в тоя миг на принцесата й се стори,

че без оракулския съвет си отговори.

Нимфата ��е оттегли и момичето се изтегли

в дълбока прозявка и устата отвори като чавка.

Нищо не помнеше от съня и си зададе въпроса:

Къде съм и защо не спя?

От нищото се събуди малката,

която без да искаше разбра тайната.

[lalalainfinity]

Как да видиш бухал?

Бухалът – привърженик на нощта,

космат със странни движения

се крие през деня.

Гу-гу-гу! Озъртай се наоколо,

има значение дали няма гора,

защото ако няма

си обречен на гибел и .. Ха-ха-ха!

Красив е нощния приятел,

който никога не би бил предател.

Всички знаят – ръка за ръка вървят

луната, вълците, звездите с тоя рошоват гълъб.

Главата му сплескана, ала очите блеснали!

Леле, как не са изчезнали

в тоя мрак, за да се взира,

чакайки вечерята да се сервира.

И мигом щом тя е на земята,

той скача, прелита и се мята.

Сграбчва с дългите си нокти,

докато мишката седи

и не се усеща,

че животът й е изтекъл,

но пък карай – не й е нужен чак такъв акъл.

Прекрасно е това животно. Ах!

По него пада си нощта и то как…

За това вървят си двама,

обричайки се на забрава.

В ранните зори нощта заминава,

а бухалът подир нея се крие и замълчава.

На него нужен му е сън, за това се крие в някой пън.

Денят за него е ад горещ,

за това можеш да видиш бухал само с свещ.

[lalalainfinity]

КОМАР

Ще играем на една игра

нужен ни е един красавец и една мома.

Нека ги запознаем един с друг

и да ги отведем някъде на юг.

Няма да им казваме за правилата

ще заложим на тях и на съдбата.

И който пръв се влюби

той ще загуби.

Аз залагам на момата,

че бяла е робата й, но не и душата.

Няма да се влюби и това е

всеки нейн бивш много добре го знае.

А ти глупако залагай на красавеца

да видим дали ще я омае с цветя.

 Не блъфирай.

Спри до тук или се омитай.

Много бързо стана зависим от комара,

гледай как изгаряш точно в края.

Не залагай повече на него

погледни до себе си, човеко.

Много добре познавам хората вече,

не си личи, но се овлече.

Аз съм до теб, вече знаеш,

няма какво повече да се мотаеш.

 Заложи на двама ни,

а аз ще прибирам залога ти.

[lalalainfinity]

Забавница

Забрави за помощите, забрави за утехата.

Забрави и баровете нощем, припомни си аптеката.

Болести плъзват навън тарарам

Няма къде да се скриеш от тях

Не, не поглеждай натам.

 Чува се кашлюк, някой друг яде лук.

Сланина, чорба и медовина, гаранция, че ще

Паднеш болен с гнойна ангина.

Кашлюк! Кашлюк! Някой друг яде лук.

 „Живей нестандартно!“ ми казаха те,

Аз пък отвърнах „Защо пък не?“

Идиотщина голяма, цирк и резил,

Сега ще шмъркам сополите като някой дебил.

 - О, маминото! Какво се случи за бога?

- Не питай майко, ядох от на дявола Рога!

- Че защо ти е тая болест коварна?

- Не зная, уж казаха, че не била заразна.

 Взех си поука накрая аз вече

Ще си слагам шал както баба рече.

И няма да пия от чужда ракия

Дядо обеща да свари догодина.

Добре ми е вкъщи на топло при мама,

А студа дебне отвън с песен грамадна.

За това другарю, съветвам те забрави

Да се забавляваш до ранни зори.

[lalalainfinity]

Надраскано Обикалям в кръгове описани без воля Чудя се какво да сторя, но не моля. Дали отчет на собствената си душа да дам Или пък да отгърна тайна книга в някой храм. Не в страхове, а от неволя се мъча да отговоря на тия въпроси без да се жлъчна: Защо му е материалното на човек, когато у него има душевно съкровище и жарък пек? Как така хората не могат да се влюбят без да се залъгват? Кога детето пораства и разбира, че добрите умират, а злото нараства? И тия въпроси ме подлудяват до крайна степен, че мисля да лягам. Спирам във въздуха, а те ме бутат "Хайде де кажи, кажи що за несполука?! " "Бягайте, бягайте докато все още можете! " "И що ни е? Ти си стара и немощна, за да ни отговорите! Ще те измъчваме дорде сте жива, а до тогава спете сладко под комина... " Дяволите да ги вземат тия гарги и най-накрая осъзнах аз съм част от гвардията на сектанти.

[lalalainfinity]

На непредсказуемия човек

Обичам меката коса, обичам топлите очи,

знаеш ли защо? Защото това си ти.

Обичам и наболата ти брада и трапчинките ти,

защото заедно с тях ставаш истински красив.

И пръстите ти дълги, и изпъкналите вени

и всичко що е твое обичам во веки.

[lalalainfinity]

СТЕНА

Ако стените можеха да говорят, какво ли биха спестили? Всичките нечути болнави въздишки, цялото шумно мълчание, което озвучава пространството или пък глухите викове и най-ожесточените изпепеляващи слуха скрити истини… Какво ли биха казали на съседите от другата стена? „Там има разбирателство и хармония, щастливи са и се разбират както дете разбира цвете.“ Биха казали това, защото стените вече са измъчени от чувства и обяснения. Те са дневника, в който се записват тайните, те са истините за живота и може би някъде в някоя неравнина или пробита дупка, незабелязваща се от човешкото око, се крие формулата за щастието. Но никой не забелязва стените, колкото и прави да са те. Ако стените можеха да говорят, биха се разсърдили, че ще са нечути.

[lalalainfinity]

ЕСЕН

Навън няма топлота, навън не се крие и срама. Навън има само падащи листа, придружени от глухота. Есен е настъпила, току виж, и земята покри се със защита от стъпките бездомни преди кога беше открита. Цветни са целувките преддъждовни. Крехки са милувките тъжовни. Земята плаче за вода, а листата шумолят в протест против дъжда. Суетно е есенното време – вятър ечи, врабец стене. Красота е – няма спор, попитай есенния хор: как дърветата ще плачат, докато листата се влачат. Сбогуват се мирно миналите любовници, но е редно да са поклонници (на времето есенно).

[lalalainfinity]

КОЛКО Е ЧАСЪТ?

…Часът е 22:24 и изгарям по теб, а около мен има само въздух…

Нищо повече.

Задушавам се от собствените си пламъци, изпепелявам дрехите си. Частици пепел бавно скъсяват разстоянието до пода. Пламтя и огнените ми коси опушват белия неравен таван. Там, горе, са оставени и други следи (от ноктите ми). Друг път мощем ставам орлица и теб те няма за да се хвана. Тогава погледът ми се спира единствено на грубия таван, идеален за нокти��е ми.

За момента той е единственият свикнал със съществуването ми. Само той може би познава същността ми.

Сутрин, когато се чувствам щастлива (защото съм те сънувала в ранните зори), му се усмихвам, а той ми отговаря като разтяга мазилката си във формата на замазана скоба и замръзва в това положение, докато вечерта не пламна отново. Тогава той се плаши и придобива един такъв остър нюанс на отбрана. Но на сутринта той винаги ми прощава, докато аз тихичко танцувам и сияя около теб в съзнанието ми.

А сега часът е 22:27 и пръстите ми парят.

 W.I.T.C.H.

[lalalainfinity]

Тютюнев дим

Нощта тепърва предстой да обгърне всичко наоколо и аз не възнамерявам да я прекарам в лутане между непознати лица и чужди погледи.

Желая да чуя гласът ти да произнася името ми, нежно и гальовно да докосва слуха ми. Искам да си до мен и да целуваш душата ми с леки и меки искрено тихи думи... Желая да чуя признанието ти, че не можеш без мен, че е пусто. Вътре в теб.

Но ето ме на автобусната спирка, мръзнеща заради студения, обгазен с гориво, въздух. Наблюдавам застиналите минути на електронната табела как нарочно изминават бавно. (И вместо минути, аз броя години.) Стоя и мечтая същевременно - ами ако беше тук, ами ако не бяхме на спирката?

Да, но сме.

Не.

Даже ти не си до мен. Усещам само тютюнев дим.