valyasthoughts

[valyasthoughts]

Приказката свърши

и време е да се събудя.

Не предполагах, че възможно е

някога да те загубя.

Но ето, че съня приключи,

за миг внезапен сърцето се заключи.

Раната дълго ще кърви,

но няма да ти позволя

да видиш моите сълзи.

Завинаги ще си останеш слабост моя,

но ти не ще ме наречеш отново твоя.

- Valeriya N.

[valyasthoughts]

At the end of the day he is my Reggie and I am his Frances. A modern story like the one from the 1950s. But I would not die for him, no. I would simply live and stay right beside him. I chose this life and I will make the best of it. There's no one like my Reggie.

[valyasthoughts]

След теб

Не мога да обичам вече

и не се радвам когато друг подари ми цвете.

Самотно е в техните ръце,

те нямат твоето сърце.

Гледат ме с влюбени очи,

но не е същото щом не си ти.

С теб

всичко придобива смисъл,

все още присъстваш във всяка моя мисъл.

Дните никога не са сиви,

а нощите стават още по-красиви.

С теб

се научих да се смея,

ти ме научи да живея.

- Valeriya N.

[valyasthoughts]

Отричаме, че се обичаме

и все към други тичаме,

но всяка вечер заедно заспиваме.

От години вече е така..

Толкова ли ни е страх от любовта?

Нима цял живот ще прекараме в самота?

До кога ще продължаваме така

инатливо да отричаме реалността

бягайки от чувствата?

-Valeriya N.

[valyasthoughts]

Боли ме, че така и не усетих любовта ти, тате.

Боли и че в теб утеха и упора не намерих.

Но малкото ти момиченце порасна вече,

сама се справя всичко.

Някой ден, помни, ще ме потърсиш..

Ще ти потрябвам, но ще ме няма.

Благодаря ти, тате, че от малка ме принуди сама да се справям.

Не си ми нужен..

Сама съм си достатъчна,

но ти ще съжаляваш.

И ще плачеш,

Както плаках аз,

когато теб те нямаше.

- Valeriya N.

[valyasthoughts]

Пътищата ни винаги ще ни водят един към друг.

[valyasthoughts]

Навън вали, гърми

сякаш от небето пращаш ми твоите сълзи.

И мен боли ме, дядо, че вече мина се година,

но болката така и не отмина.

Знам, че все още си до мен

и че отново ще се видим някой ден.

- Valeriya N.

[valyasthoughts]

И баба вече е при дядо. Сега поне няма да е сам. Ще има много да се карат, но на вечеря пак заедно ще сядат. Дано там горе е красиво, дано има градина. Баба обичаше да гледа рози, а дядо - да посяда под сливата на сянка.

Баба вече е при дядо и знам, че виждат всичко; знам, че са до мен. Ако четете - липсвате ми всеки ден!

- Valeriya N.

[valyasthoughts]

Отказах цигарите

Отказах алкохола

Отказах се от теб.

Другаде намерих щастието

В малките моменти, поезията

И в дълбоките му кафеви очи.

- Valeriya N.

[valyasthoughts]

Понякога се връщам в детството. В старата къща на село. Тихичко присядам в двора замислена. Спомням си дядо, който винаги ме чакаше на пейката, широката усмивката и силната прегръдка, с които ме посрещаше. Правеше ни по чаша кафе и следобеда неусетно минаваше в приказки. Разплакан, вечерта ме изпращаше до спирката на автобуса.

Дядо вече го няма, а кафето и старата къща вече не са същите.

- Valeriya N.

[valyasthoughts]

“Майка й я е гонила с гребена и с ластици, за да я върже на опашки. Лягала е в гадероба да спи мислейки, че никой няма да я намери. Висяла е от парзалката с главата надолу, докато не й стане лошо. Обичала да обува обувките на кака си и да бяга с тях по цимента. Как е будела батко си, когато заспи на някоя анимация- скубела го е и не го е оставяла на мира. Обичала да бере големи букети с баба си и след това да й ги подарява. Да се мери със сняг с дядо си и вуйчо си, докато не я съборят и заровят в снега. Да прави кафе и чай от кал, да плаща в листа. Чупила е орехи с братовчед си с камъни. Скачала е в локвите докато навън вали дъжд, чак по косата си е имала кал…а твоето детство какво е било?”

—

Аляска

[valyasthoughts]

Каза ми да не се влюбвам в теб, но нали винаги правя нещата напук - влюбих се..ей така, на инат. И сега от ината си ще страдам.

[valyasthoughts]

Септември е депресия.

[valyasthoughts]

Веднъж свикнеш ли да заспиваш до някого, да спиш сам се превръща в кошмар.

[valyasthoughts]

Беше ни писано ама ти не можеш да четеш.

[valyasthoughts]

“Тя няма никаква нужда от герой. Защо ли би и трябвал? Тя си има човек, който е много по-силен, отколкото аз някога бих могъл да бъда. Тя има себе се.”

— “Може би някой ден” - Колийн Хувър

[valyasthoughts]

Без тебе всичко изгуби смисъл.